ПРИЕМНИКЪТ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ

Емил Николов – Балона  сн. Мариян Томов

И смуглянка-молдаванка

По тропинке в лес ушла.

В том обиду я увидел,

Что с собой не позвала.

О смуглянке-молдаванке

Часто думал по ночам…

Вскоре вновь смуглянку

Я в отряде повстречал.

„Смуглянка“

Тя лежи самотна сред натежалите класове на житата. Поривистият вятър разпилява дългите, черни коси на странницата. Какво ли правеше тук, обърнала лице към малките бели облачета, които се топяха под лъчите на жаркото лятно слънце? Дори жътварите ги нямаше по полето. Тракторите си отдъхваха под пъстрата сянка на тополите.

– Ето я! – провикна се с дебел, дрезгав глас мъж, облечен във войнишка униформа. Той се затича към младата „смуглянка“, но внезапно краката му се подкосиха и падна на колене до нея. Погали малките пръсти на ръката й. Взе я в обятията си, допря треперещи устни до челото й. Затвори големите й, безжизнени очи с цвят на бадем. Гърлото му се изпълни с горчилка, горест превзе силно бумтящото му сърце. Едри сълзи прокапаха от сухото му лице. Около момичето се насъбраха още униформени. Наобиколиха я. Сведоха мрачни глави.

…“Смуглянка“ (Чернокоса) е стара руска песен от едноименния филм. Тя е писана сякаш за тази героиня, която

трагично намира смъртта си

през 1986 г., докато е изпълнявала военната си задача във въздуха. Скърбящият мъж е приятелят й Емил Николов. „Самата песен ми е помагала в много трудни моменти. Дори докато летя я слушам с MP3 плеър и две слушалки в ушите“, споделя летецът. Така се казва и клуба му по парапланеризъм – „Смуглянка 13“.

До днес 45 годишният Емил, е останал верен на старата си любов. Неговото семейство са 30-те папагала за които се грижи. Те се разполагат в собствена стая, и нерядко обичат да спят на меко в леглото на летеца. „Творенията на природата са съвършени. От мойте любимци „крада“ идеи, разкрива той. Птиците му помагат за да създаде подходяща аеродинамична форма на екипировката и модели парапланери, с които да се рее във въздуха.

Една от екипировките, разработени от софиянеца, е предназначена за стрелба със средно нарезно оръжие и подцевни гранатомети. Има и такава, при попадане на пилот – диверсант в трудно достъпни райони или с преобладаващи водни площи, за да може да оцелее, а при нужда да транспортира пострадали свои колеги. Екипировките са патентовани през 1987 година.

Емил, който завършва техникума „Ворошилов“, специалност „Токови електромотори“, си прави сам още доста неща. От малка аеро количка, както той я нарича, до балон за летене, мотопарапланер. Всички тези странни за времето си „чудесии“, електротехникът създава в казармата. През 1980 г. той започва като парашутист. След това остава в армията и работи в завод „Георги Костов“.

Докато служи, колегите му лепват прякора „Балона“. Това е заради една от

налудничавите му идеи

През 1985 г. той решава да си направи балон. Пък и е натрупал самочувствие за такъв проект – има свои изобретения. Чертежите им са публикувани в сп. „Криле“. „Със задачата се заеха полковниците на поделението, а аз бях единственият войник и се чувствах много конфузно“, обяснява той. Само за броени месеци успява да направи два аеростата – единият е дълъг 18 м, а другият 24 метра.

Всичко е готово един от летателните апарата да полети. Мястото е край Костинброд. Емил пали водорода и чака машината да се вдигне. „Плата обаче си имаше специална технология и когато го запалих промазката му се стопи, разказва Балона. Тогава се амбицирах още повече и си казах: „Ще го оправя!“ За малко повече от месец изработихме нещо уникално – балон със седем метров диаметър, който беше дълъг 30 метра. Имаше и няколко възвратни клапани, антистатичен кош. Направихме проучване за скоростта на вятъра и течението. Проекта беше грандиозен – да кацнем в Одеса. Граничните власти в съветската република бяха готови да ни посрещнат с хеликоптер. Четири камиона, придружавани с ескорт от пожарникари и полиция, носеха бутилките с водород.“

Преди Балона да излети с него, прави обичайната проверка за изправност на аеростата. При нея обаче установява, че са прерязани винтилите. „По-късно разбрахме, че това е криворазбран активист по партийна линия, припомня си Николов. Мислел си, че ще бягам в Турция. На разпита отговорих на полицайте: „Хора, със 600 кубика водород ли ще бягам?! Един ловджия да ме гръмне – помен няма да остане от мен!“

Летецът споделя, че е понесъл много тежко случая. По-нататъшните планове за полет с балон също са се провалили: „Баща ми по това време получи удар и нямаше как – трябваше да се грижа за него.“

Две години след неуспеха, в завода Емил се натъква на френско списание, подхвърлено от началниците му. В него за пръв път вижда парапланер. Междувременно, в „Георги Костов“, Балона е направил рационализация, която имала добър икономически ефект. „Тогава директорът ме повика – спомня си той – и ми каза: „Трябва да си вземеш парите за това“. Аз му отвърнах – „Хайде с тях да вкараме парапланер.“ Той се зачуди и попита – „Какво е това?“ В тези години в Европа има само две-три фирми които правят аеростати.

Единственото забавяне по доставката на летателният апарат, е била заради трудната обмяната на левовете във френски франкове. „Когато пристигна до нас беше голяма радост, запалено разказва Емил. Разглеждахме парапланера, изучавахме го. Тогава нямаше учебници, в които да пише какво се изисква за да полетите. На 17 април следобед, направих първия си полет. Вярно, кацнах в една шипка. Но вместо да си махна бодлите, такава усмивка бях турил, че…“

Експериментаторът е досущ като Кольо Фичето. Когато сам си е правил моста, той е застанал под него с думите: „Каруцата с камъните.“ Николов също сам си тества техниката. Дори като намира в неговата бригада, в армията изоставен парапланер – за две години той полита с него. „Някой го беше внесъл, отрязал му вървите, съсипал плата. По етикета намерихме фирмата, но от там заявиха, че нямат данни този тип парапланери да са летели. Но аз го накарах да полети!“

На крилете на същия апарат, днес Балона, който спокойно може да бъде сравнен с изобретателя Леонардо, е написал: „Нека другите да живеят“. „Мога да рискувам живота си да помогна, но не бих жертвал живота на другите.“ Като потвърждение на думите му е това, че за миналата година той е

дарил седем пъти кръв

като нормалното е четири. „Спаси ме това, че между „Военна болница“ и „Кръвния център“ няма компютърна връзка. Емил е почетен кръводарител – досега е давал 88 пъти кръв. Спомня си, че през 2007 г., съвместно със Съюза на българските командоси са правили кръводарителска акция. (Той е член на съюза от три години). Тогава Балона раздава талони на тези които са откликнали да спасят човешки живот. Листчетата са давали право на няколко безплатни урока в клуба на летеца „Смуглянка 13“, който е основан от него през 1989 година. „Много хора се озоваха, припомна си той. Трима от тях станаха членове на „Смуглянката.“

Първият урок при Николов е практически. Цели да се преодолее първоначалния страх. На втория ден, от малък баир, начинаещият излита на къси разстояния и се приземяване. Инструкторът винаги напътства пишман летците, дава им ценни съвети. Той е от малкото хора, които не само предават от ценния си опит, но и са готови да се „заврят“ дори в огъня за да спасят човешки живот. „При изпепелителните пожари през миналата година, пожарникарите в планината останаха без вода, разказва той. С хора от клуба ми, купихме бутилки с ценната течност и им ги раздадохме.“

Развълнуван, той описва радостта в очите на хората тогава. Отзивчивостта му пък, според Балона се дължи на добрия му характер. Той обаче се противопоставя на проекта да има автомобилен път, който да води до Седемте рилски езера. Представя си как някой „тлъстак“ с джип може да ви сгази докато катерите планината. Или как той дава мръсна газ и ръси фасове и празни шишета зад себе си. „Когато летим заедно със смелчаците от Съюза на българските командоси – няма полковник или сержант – пеша!“, категоричен е летеца, който живее природосъобразно.

Емил изминава на ден най-малко 30 километра. Той споделя, че е дошъл за интервюто пеша: „Его къде е Подуяне, после се помотах в Надежда и сега съм тук – в редакцията на „БАНКЕРЪ“. Не използва градски транспорт – имам още поне 20 км ходене за днес.“ Живее на 12 етаж и казва: „През нощта дори катеря стълбите, като ме хване секлетът.“ Спазва и режим на хранене – яде много люто. „Ако не ям чушлета или лук два-три дена все едно не съм ял.“ Всяка пролет ходи и в руския център за човешко здраве където му изготвят програма от витамини. Ето защо не се страхува от наближаващия грип „Соломон“.

Чувства се във форма и да

постави рекорд за най-висок полет с парапланер

през септември. За жалост миналата есен не е успял. „Трябваше да кацна в кръг от голяма надморска височина – 2280 метра. Но времето на Рила беше срещу нас – вятърът духаше с 15 -17 м в секунда. Надявам се тази година климатичните условия да позволят да излетя.“ В отворено писмо, негови почитатели са го попитали – За какво ще отидат парите, ако направи рекорд? Отговорът му бил еднозначен – За благотворителност. През лятото се готви да се качи на Монблан – и да направи полет.

Един друг рекордьор, 63-годишният ексцентричен милионер Стив Фосет, който през 2002 г. обикаля Земята с балон, намира смъртта си летейки със самолет. „Свалили са го американците, обяснява си случая Балона. В САЩ има зони в които не е позволено да се лети. Те не си поплюват – стрелят без предупреждение.“

Най-необичайното е, че Емил има само две леки травми от летенето с парапланер, и то по вина на качеството апарата. Но се е изправял

лице в лице с каменното изражение на смъртта

при катастрофата на Казичене през 1989 година. Той е бил в един от вагоните и се е отървал само с няколко счупени ребра. Преди няколко години, в опит да помогне на минувач да не го пребият – сам попада по юмруците на бабаитите. „Удариха ме с твърд предмет и бях 30 часа в кома.“

След като се възстановява, Балона разработва съвместен проект със Съюза на българските командоси. Той представлява система да се стреля на късо и дълго разстояние и с гранатомет по специални цели. Предназначението му е за военни цели и за следене на бракониери от въздуха. „Горските не могат да се справят, затова се нуждаем от тези специални патрули“, издава ексцентрикът.

Друг негов проект, който вече е започнал, е маркиране на туристически пътеки с GPS координация. „Маркировката ще бъде поставена на дърветата, вместо старата, която не е сменяна от 1985 година. „Вместо стандартната боя се нанася светлоотразително фолио. Така тя се вижда по-добре при лошо време. Ще е разположена от хижа Ком в Петроханския балкан до Тодорини кукли. Другата ще е от автогарата на Дупница до хижа Вазов,“ описва Балона.

Страхувам се от…само идиот не би го било страх.

Никога не би злоупотребил…с честта на България.

Ако парапланера се скъса…имам резервен запас.

Летенето е…романтика.