Daily Archives: юни 24, 2008

ПАРОЛА „УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ“

Петя СтаевскаПетя Стаевска

сн. Мариян Томов

Кариерата й може да се сравни с „устойчиво развитие”. Икономическият термин, който Стаевска често използва, е съпътсващ нейното професионално израстване, което се е състояло без резки провали и сътресения.

Шефката на „Богдан мебел” дели хората, които проявяват добри качества в работата си на два типа: „Към първия тип спадат тези, които ръководят фирмата заедно с персонала, а към втория – тези, които са управлявани. Това се дължи на факта, че някой хора се раждат с вродени качества за лидери, обяснява тя, като на тази база – с опита и трупането на знания се формира добрият лидер. За да се развива, на фирмата безспорно й трябва началник с качества, който да умее да обединява желанията, както и работата на екипа в една обща идея и стратегия”, категорична е Петя.

След като завършва специалност „Финанси” в Университета за национално и световно стопанство, дамата се впуска смело във водовъртежните води на мениджмънта. Още докато е студентка, тя трупа необходимите й познания и практика. Помага в менажирането на аптека, собственост на баща й. „Оттам „попих” много умения, разбрах как да се оправям с ръководните функции. Пък и татко ми показваше и обясняваше всеки детайл от работата”, споделя Стаевска.

Баща й е човекът, който и доверява фамилната фабрика в град Клисура. „Когато наследих фирмата преди 10 г., всичко беше в окаяно състояние. Нито един компонент в нея не работеше добре,” разказва за трудностите които е срещнала Петя. Но в момента тя е доволна от гръмкия успех, който постига. „В следващите години менижмънтът ми беше изцяло насочен към разработването на нова марка – производството на мека мебел. Но едва през последните години, планът и насоката в която хвърлихме огромен труд, дава своите плодове.”

Едва ли ще е грешно, ако се каже, че цялата управленска тежест пада върху прагматичната бизнес дама: „Освен с чисто мениджърските умения, аз се занимавам и с финансите в „Богдан мебел”, също и с организиране на персонала т.е. изпълнявам комплексни ръководни функции.” Благодарение на добрия начин на ръководене на фирмата, тя изнася стоките си в държави като Италия, Кипър, Ирландия, Обединените арабски емирства: „Постоянно договарям с фирми, които се занимават с проджект менижмънт, за да обзавеждам хотели в различни страни от цял свят.”

Ако за някои свръхамбициозни мениджъри хората от персонала са на заден план, а на преден стоят само фактите и постигнатите резултати, изразени в сухи проценти, то за Петя личността е най-важната. „Имам 17 човека с които работя постоянно от поемането на фирмата в мой ръце, до ден днешен. Въпреки, че понякога се налага да бъда взискателна и да определям ултиматуми към персонала си, страшно много уважавам всеки един, опитвам се да вниквам и разбирам техните проблеми, до там докъдето мога,” скромно заключава тяхната шефка.

Освен чисто финансовия стимул, Петя използа и други, далеч по- нестандартни подбуди за да мотивира работната ръка на около 90 човека във фирмата с постоянни трудови договори. „За втора поредна година изпращам персонала си на море с техните семействата. След като се върнат от почивката, всички идват със свежи лица, заредени с позитивна енергия и готови да вложат повече хъс и старание в работата си. Така ефективността се повишава и резултатите не закъсняват, категорична е тя.

Стилните дизайнерски решения, дело на високомотивирания персонал, пасват в къщата и на най-изтънчения и капризен клиент. Но според Стаевска, не само прелестните мебели създават домашния уют: „Един дом се създава с време, за да има живот, топлина и хармония в него. Това зависи най-вече от собственика и от атмосферата, която създават фотьойлите, диваните, украсата и некичозния интериор. Затова, моят любим стил е артдекора и новият барок, където от модерното и съвременното лъха и лек меланхоличен аромат на миналото.”, споделя романтичката.

Украсен по този шикозен начин, уютът в дома на Петя се допълва и от нейното семейство. Тя има две деца – момиче на 6 г. и момче на 2 г., като всеки от тях вече има собствено мнение. „Дъщеря ми винаги иска да бъде с мен и никога не е доволна от малкото време което и отделям., споделя майката. Така беше и на фирменото ни парти, когато откривахме новия си шоурум. Тя все тичаше и ме дърпаше за роклята за да й обърна внимание. Малкият все още не разбира толкова и май свиква с домашните помощници, които не се отделят от него в мое отсъствие.” Петя не се приема за перфектната майка, но „с ранното си ставане и с грижите които полагам за моето семейство, се опитвам да опровергая това.”

Стаевска определя съпруга си като мил и грижовен. „Той е и мой колега. Поне с него отделяме доста време заедно в професионална атмосфера.” Лека усмивка се прокрадва по лицето на бизнес дамата, когато трябва да отговоря на въпроса – „Кой управлява в дома”. „Заедно вземаме решенията, делово отговаря тя, като все пак казва: „Мъжът ми се изявява повечко като лидер вкъщи.”

Много често се случва, някой крупен господин да покани Петя на бизнес вечеря, но в последствие, да започне да я ухажва, като и прави неприлични интимни предложения. „Откланям бързо такива покани. Не изпитвам никакво затруднение тактично да „отрежа” намеренията на който и да е, или просто да намекна, че не ми е приятно в неговата компания. Явно българинът все още няма този манталитет да разграничава бизнес – от любовната среща.”, обяснява чаровницата.

В живота си Петя, изкочила сякаш от песента „Oh Pretty woman” („Хубава жена) на Рой Орбисън е независима и непринудена. „Парите са средството, което ми дава огромна свобода. Теq разбирасе далеч не са основното, разсъждава дамата. Аз консумирам пари за развитие на бизнеса си – в иновации, IT технологии, специализиран персонал, за ремонт. Най-жалкото е когато видиш хора с много средства, които не знаят как да разполагат с тях и да развиват добър бизнес.” За шефката на „Богдан мебел” най-важното е да доставяш удоволствие с парите първо на околните, а след това и на себе си.

„Заедно” и „споделяне” са ключовите думи на Петя Стаевска, която се страхува от мисълта за самотата. „Обичам да прекарвам свободното си време заедно с моето семейство – в яздене, в ходене на кино, в прекарване на уйкендите и в пътешестване. Имам си даже и любимо кътче, което е сакрално за мен – в близост до Рио де Женейро. Там са разположени екзотични и диви група острови, които съм преплавала с яхта със съпруга ми. Беше неописуемо!”

Освен да прекарва дълго време с най-близките си хора, Петя има и друго любимо хоби – колекционирането на картини. „Като малка имах страст – изработвах керамични фигурки. Но след като се впуснах в дълбокия океан на управлението спрях да творя. Сега съм ценител на изкуството, което ми доставя вътрешна наслада.”

В шоурума на „Богдан мебел”, непосредствено до прозорците, стоят две празни шишета от червено вино. Отговорът на Петя не закъснява, (може би за да опровергае първите впечатления от някоя романтична вечеря за двама на свещи), тя обяснява, че това е вино от собствени лозя. „То е от фамилната ни изба. Освен в сферата на мебелите съм се насочила и към развиването на бизнес с вино. Но за това, приятелю, ще си говорим отново догодина във вестник „БАНКЕРЪ”.

„Богдан мебел”

„Богдан мебел” е търговска марка за предлагане на интериорни решения и обзавеждане на 4 и 5 звездни хотели, офиси, ресторанти и други обществени заведения. Конструирането и дизайнът са дело на италиански технолози, които работят във фабриката в град Клисура.

От услугите на „Богдан мебел” са се възползвали известни политици, светски личности – Ники Кънчев, Цеци Красимирова, Маги Желязкова. Заведения: Ресторант Кемпински хотел Зографски, лятна градина Sin City, „Ел Корасон”, клуб „Опера”(София), клуб „Motto” (София), Бургаски Университет (Бургас). Хотели: Кемпински Зографски, Царско село (София), Парк хотел Москва, Марина Палас (Несебър), Ивана Палас (Сл. бряг)

МЕЧТАТЕЛ И РЕАЛИСТ

Актьорът Роберт Янакиев има зад гърба си безброй театрални постановки. Една от най-вълнуващите в които участва напоследък е завладяващата криминална драма на Агата Кристи „Капан за мишки” в която играят още достолепната Стоянка Мутафова, блестящият Стефан Мавродиев, младата чаровница Марияна Жикич и много други. „Интригуващата постановка се презентира вече повече от месец и ще продължава да се играе докато има зрителски интерес”, споделя Янакиев. Няма как да не останете съпричастни с представлението в общинския театър „Възраждане” където той е директор. В постановката до последния миг не се знае кой точно е серийният убиецът, попаднал сред гостите на откъснат от зимна буря хотел. Всеки от посетителите е в ролята на заподозрян. Драмата се засилва, съмненията и страхът се изострят след като в същия хотел жестоко е удушена една от посетителките му – Стоянка Мутафова, в ролята на вечно хленчеща, заможна старица. Безспорно това е един гениален роман, който оживявя на камерната сцена благодарение на сценографията на Петя Стойкова и заразителната игра на актьорите.

„Преди цели 14 години изиграх първото си представление със Стоянка Мутафова – „Пепеляшка” и то в същия театър „Възраждане”, спомня си Янакиев. Сякаш като в приказка, неусетно мина това време. Но то не е променило нито жизнения дух, нито енергията и всеотдайността на сцената с която Стоянка постига вълшебен ефект върху публиката във всяка една постановка. Аз се възхищавам, прекланям се пред тази икона на българското театрално изкуство. От нея черпя творческо вдъхновение. Зареждам се с положителни емоции при всеки допир, при всяка комуникация с нея.”

За Янакиев, жена му Полина е другата икона пред коята се кланя и обгръща с безмерна обич. Актьорът по-известен от рекламата „Данчо и жена – да, да!”, споделя, че преди да се венчае постоянно си е повтарял тези думи: „Затова се ожених внезапно, без да се замислям, иначе никога нямаше да направя тази лудост. Всичко се случи много бързо. Буквално за три дни решихме да се „вземем” със съпругата ми. Но най-интересното е – продължава театралът, че сватбата ми се състоя точно на 10 януари, 1997 год. когато се щурмуваше Парламентът. Ние бяхме точно отсреща – в червения салон на бившия хотел „София” (сега „Радисън”), откъдето с едното око гледах събитията на площада, а с другото оркестърът и гостите в ресторанта. Всеки който идваше на емблематичната за мен вечерна сватба беше разплакан, но не толкова от силните емоции по нея, а от сълзотворния газ с който полицията разпръскваше яростната тълпа. За щастие всичко се размина без жертви измежду гостите на празненството.”, с облекчение и прокрадваща се лека въздишка разказва за преживяното четиредесет годишния Янакиев.

Като резултат от венчавката с жена му го спохожда голямата радост в живота – ражда му се дъщеричка – Ния. „Тя носи името си на главната геройня от романа „Железния светилник”. Неусетно порасна около мен., хвали се щастливият татко. За свойте 10 годинки има много разнообразни хобита – обича да язди коне, да кара зимни кънки, да танцува. Заедно с това е и отлична ученичка. На нея посвещавам живота си и се боря всекидневно с предизвикателствата на злободневието. В момента в който се появи детето ти, твоят собствен живот се измества на заден план.”, откровен е в разсъжденията си Янакиев. „Затова мечтая изкуството да не ми носи само душевно удовлетворение, но и по-добри приходи за да мога да удовлетворявам, в пълна степен, желанията на моето малко съкровище.”

За да провокира мисленето на децата, да ги възпита в духа на красивото и възвишеното, Роберт Янакиев с удоволствие играе и в детски постановки. „Разкошно е да се почувстваш част от прозаичния свят на детето, когато то е вперило с интерес очи в твоя приказен персонаж.” Актьорът е убеден, че театърът трябва да бъде модернизиран, а сценографията все повече раздвижвана за да има по-голям зрителски интерес: „Трябва да има и идиотщина в театъра, лудост, дори и да се скандализира обществото както това, най-добре прави Александър Морфов. Все пак публиката е тази, която избира какво да гледа съобразно с нейните предпочитания.”, лаконичен е Янакиев.

Талантливата и всеотдайна игра на актьорите не е достатъчна. За да се създаде допълнителна атмосфера и комфорт на публиката в камерната зала на театър „Възраждане” е необходимо тя да бъде „облагородена”. „Сега е прекалено мрачна!” възкликва откровено Роберт за състоянието в което се намира тя, но се надява още тази година да бъде реставрирана с финансовата помощ на общината и на някои частни фирми. „Ако зависеше от мен щях да я обзаведа изцяло с антикварни мебели.” – разкрива за своята голяма страст той – антиките. „Старинните мебели носят история, топлина, уют. Те остаряват красиво, а не като тези нови мебели, които се правят от некачествено дърво. Единственото хубаво при тях е, че дървояда не иска да ги яде, защото дървените стърготини и лепилото не му харесват” – шегува се актьорът.

Другото голямо влечение за Роберт Янакиев е киното. „Удоволствие беше за мен участието ми във филма „Време за жени” по режисурата на Илия Костов. Сюжетът е социален в който главните персонажи се опитват да „надскочат” средата в която живеят. Снимах се и в детския сериал „Ваканцията на Лили”, където аз се превъплъщавам в бащата на главната геройня. Режисьор на този филм е Иванка Гръбчева. Съкровенна мечта ми беше да се срещна с тази непредвидима жена, притежаваща невероятен хъс за творческа работа.” Скоро предстоят премиерите на двата филма, които ленти ще се завъртят по БНТ.

Както е във филма „Време за жени”, със своето членство в политическата партия „ГЕРБ”, Янакиев също се опитва да промени нещо в своя и в този на околните живот. „Станах член на „ГЕРБ” без да слагам нещата на везни. Хората от партията ме спечелиха на своя страна. Политиката която изповядва формацията ми допадна, защото тя е ориентирана във всяка една социална структура на обществото. Нейн приоритет е да бъде във всеки един момент на улицата с хората.”

На предстоящите избори за евродепутат, Янакиев призна, че няма намерението да се кандидатира: „Само ако нещата не могат да се случат без мен и лидерът на „ГЕРБ” Цветан Цветанов и Бойко Борисов ми възложат тази отговорност бих се кандидатирал.”- еднозначен е той, като се възмущава от факта, че „Четири гласа оставаха в Европарламента да спасим трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Ако мене ме бяха пуснали в Парламента, щях да убедя петима, които да застанат зад българската кауза веднага. Все пак човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.”, мъдро заключава той.

„Сигурно е много готино да облечеш средноскъп костюм в началото. По-късно много скъп костюм, да си сложиш позлатени часовници по ръцете и отивайки в Брюксел да се кланяш и викаш: „Добър ден!” Но човек не трябва да се самозабравя. Ако утре всички твой колеги ти кажат какви велики интервюта правиш, приятелю, ти излиташ в космоса. И ако няма кой да те дръпне и да ти припомни откъде си тръгнал, ти се самозабравяш както повечето наши политици.

Откровения:

Ние актьорите все още успяваме да се забавляваме в една професия, която от много време е девалвирала. След представление винаги се чудя дали упорството и инатът са си заслужавали, дали трябва да продължавам да играя? Причините са от мизерните условия на труд, до ниското заплащане и негативното отношение на обществото като цяло към актьорската работа. Защото зрителите в залата виждат само крайния резултат от положения труд, цялостната завършеност на произведението. Но за да стигна до тази съвършенна завършеност, аз съм срещнал безброй трудности, скарал съм се с близки хора, разделил съм се с колеги, с една дума – „повърнал съм си червата.”

Изкуството трябва да бъде насърчавано с национална политика, да му се даде шанс да се развива за да облагородява и задоволява душевните потребности на човека. А не да се дава шанс на ромите които имат по 15 деца. За да имаш 15 деца трябва да си се навил много на масрата.

През всичкото това време никой политик не съумя да стори нещо хубаво за театъра. Никой не направи дори първата крачка в опит да промени статуквото, да изкара от калта изкуството ни. Важен е не само пътят по който ще се върви за постигането на целите, но и вярната посока. Ако предварително не си си я предначертал, може да тичаш нанякъде и да се окаже, че всъщност си се въртял в кръг като луд.

МЕЖДУ ЧУКА И НАКОВАЛНЯТА

Томаш ЖнидаршичТомаш Жнидаршич

сн. Мариян Томов

Мнозина от вас, още като невръстни деца, вероятно сте чели историята за златната рибка. Тя не е мит от приказките, а свободно плува по течението на българския икономически пазар на стоките и услугите. Е, има и няколко формални, на пръв поглед подробности, които трябва стриктно да спазвате след като хванете рибата за опашката. Ако си поръчате нов апартамент например, ще трябва всеки месец да внасяте немалка част от заплатата си за да го изплатите… И тези морски обитатели са разбрали, че за лудо не работят и са превърнали красивата приказка в простичко разясняване, че в икономиката няма и никога не е имало безплатен обяд.

Словенската компания NLB Leasing използва за свое рекламно лого именно една усмихната златна рибка, пусната да „зарибява” клиенти на родния ни маркет. Това стана през декември 2006 година, когато бе и официално открита лизинговата фирма у нас. Нейният генерален мениджър за България Томаш Жнидаршич, е от онези обиграни играчи и непоклатими лидери, които знаят как все повече да разширяват дейността на предлаганите услуги и печалбата си.

„От една страна пазарът ви е отворен за нови компании, но от друга не е лесно да се оперира на него. Той е окупиран от големи чуждестранни банки и търговски вериги, които предлагат много и разнообразни лизингови услуги, изказва впечатленията си Томаш. Той и неговият екип от NLB са разработили гъвкава политика с която желаят да станат по-познаваеми за мрежата от клиенти в страната. „Тази стратегия е изпълнима единствено с прозрачна работа и честност към свойте клиенти”, изтъква словенецът.

Жнидаршич е роден през 1971 година в привлекателната за инвеститорите Словенска столица Любляна. Въпреки, че той не е икономист по образование, а завършва специалност „Компютърни системи”, явно темповете с които се развива икономиката в бившата Югославска република вдъхновяват Томаш да се впусне в света на управлението на персонал и капитал.

След като завършва университета в Любляна с пълно отличие, той веднага е привлечен като технически съветник и IT специалист в FTB Bank, която е една от най-големите словенски банки. За петгодишния си престой в нея, компютърният експерт разбира как функционира отвътре институцията и вниква дълбоко в управленските й структури. Интересен факт е, че в същия период от време, Томаш разработва компютърни програми използвани от военните в Словения.

Не монопол, а държавна политика за развитие на бизнеса е фактът, че словенските компании не просто доминират в страната си, но и инвестират в „поглъщането” на чуждестранните пазари.

В подобна голяма компания – „Elan Company”, която произвежда ски и яхти, попада IT специалистът. Престоят му там обаче е за кратко, като само след година работа е привлечен от шефовете на лизинговата компания NLB. „Стартирах като мениджър в областта на услугите, обяснява Томаш Жнидаршич. Бързо успях да израстна в кариерата и да се докажа. Спечелих доверието на шефовете си и приех предизвикателството да бъда генерален мениджър на NLB Leasing в България. Стегнах багажа си на връх Нова година (2007) без да му мисля много, и ето ме тук.”

Словенецът, в седмицата преди 22 септември (събота), издаваше леко напрежение и скованост. На него му предстояха нови приготовления, които за пореден път трябва да преобразят живота му. В събота, насред огромна градина с екзотични цветя и украса в античен замък, недалеч от Любляна, генералният мениджър се венчае с приятелката си. Церемонията е в тесен семеен кръг, с не повече от 40 гости. На събитието, за доброто настроение, съпроводено с пенливо шампанско се грижи и традиционен словенски оркестър.

„Меденият месец със съпругата ми ще прекараме в китно словенско градче, в планинска местност до австрийската граница, разкрива Томаш. Планираме и деца, но всяко нещо с времето си.” Квотата на шефът на NLB за България изтича през 2009 година, когато и той планира да се върне в родината си. Най-вероятно той няма да се възползва от опцията за още две години начело на компанията у нас. Причината е основателна – жена му не иска да напуска Словения, а двата уйкенда на месец пропътувано разстояние София – Любляна струва пари и време.

„Все пак ако успея да убедя жена си да дойде да живее с мен ще е по-лесно, обяснява младоженецът.” Опарничавата му съпруга трябва да се научи да поема съпружески отговорности и да прави малко повечко компромиси в името на здравия брак. Пък и на Томаш е ясно, че далеч от приятелката му нищо светско не му е чуждо.

NLB Leasing за втора поредна година организира „Мис лято”, в курортен комплекс Елените, на което Томаш беше жури. Обграден от знойни български момичета, никак не му беше лесно, на все още ергенът, не само да устои на красотата им, но и да избере победителката. Миската получи уйкенд в Словения на разноски изцяло на лизинговата компания.

Жнидаршич не крие и фактът, че с колегите си от офиса обича да посещава чалга и поп-фолк заведения или да пийва бира в ирландския пъб „Мърфи”. Когато е в „по-шефска” компания предпочита да разговаря делово в някой изискан италиански ресторант. На такива луксозни места ходи и с неговия добър приятел – паркетният лъв Евгени Минчев, организаторът на „Мис лято”.

Словенецът споделя, че българската кухня му допада и въпреки, че добре приготвената плескавицата у нас може да се намери единствено по сръбските заведения, той охотно си похапва нашенско кюфте или кебапче.

Освен съпругата си, от родината, той е пропуснал да вземе със себе си и любимия велосипед. „В страната ви няма достатъчно пътеки за колоездене. Дори от целия този трафик в София ми е трудно да се придвижвам и пеша, пък камоли с байк, възмущава се европеецът, чиято страна е в Европейския съюз от 2005 година.

Томаш няма да забрави за първото си посещение в страната, което е било в началото на 2006 година. „Тогава бях отседнал в квартал Изток в столицата, за да съм в близост до бъдещия тогава офис на компанията – в сградата на Интерпрет. Рецепционистът на хотела ми повика такси, и аз начертах маршрута на таксиджията за да ме отведе до офиса: „Закарай ме до down town (англ. превод – центъра на града, бел. авт.). „No, problem, sir!”, отвърна ми таксиметровият шофьор. Изведнъж се озовах пред някакъв хотел – това беше „Down Town” в близост до улица „Витоша”. Все пак, успях по-добре да обясня на таксиджията, по картата която ми отвори, до къде трябва да стигна.

За престоя си у нас като начело на NLB, Томаш Жнидаршич е натрупал опит и е вникнал дълбоко в сходната ни със словенската народопсихология. „Мога спокойно да преодолявам различните трудности, възникващи в компанията, да налагам натиск над персонала си, да го организирам.” Това с което най-много се гордее лидерът е способността му да преценява хората на интервюто за работа, преди да ги назначи.

Според Томаш има два типа хора: „Тези, които се стремят да постигнат нещо значимо в работата си, да се издигнат в управленската структура с амбициозност, постоянно обучение и последователност. Другият тип са тези, които вървят по вече отъпкани пътеки и нежелаят да се развиват прекалено. На базата на познанията си, смея да твърдя, че умея добре да подбирам персонала си от първия тип, заключава словакът.”

По всичко личи, че в NLB Leasing, генералният мениджър е успял да премахне езиковите бариери. На дъската в шефския кабинет в различни цветове, с маркер са начертани сложни схеми и таблици. „Това което е трудно да се опише само с думи го чертая на екипа ми и се опитваме заедно да го осмислим и детайлно да анализираме бъдещата стратегия за развитие на компанията, изяснява значението на чертежите. Тук проявявам и мойте рисувателни умения, а те май не са толкова лоши?!

Още доста неща предстоят да претърпят развитие в словенската компания и в живота на генералния й мениджър Томаш Жнидаршич. Бъдещето ще е факторът, който ще покаже дали на българския пазар има място за все още неизвестната, малка лизингова фирма NLB. И ако утре започва от днес, то Жнидаршич е направил първата крачка – брак. Но това което не зависи изцяло от вече омъжения мъж, е дали най-сетне ще заживеят заедно със съпругата си. Поставен между „чука и наковалнята”, ако той приеме компромиса да се завърне преждевременно в родината си, в името на семейството, без да се съобразява с мандата и доверието гласувано му от словенските шефове, кариерата му може да бъде заложена на карта.

NLB Leasing

NLB Leasing е словенска лизингова компания, която извършва услуги в Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, Албания и България. Намеренията на NLB са през 2008 година да стъпи на румънския и украйнския пазар.

Генералният й мениджър за България Томаш Жнидаршич, очертава основните приоритети на компанията:

1. промотираме услугите направо на клиентите, без излишни разходи в скъпи рекламни кампании

2. гъвкавост

3. екипна работа

4. отлични взаимоотношения със сътрудниците ни

5. вземаме добри и надеждни IT решения

6. подпомагаме и си сътрудничим с другите словенски компании на

българския маркет

На ден през офисите на компанията минават средна по 40 – 50 клиента, а нелоялните потребители са сведени до минимум – 1-3%, което говори за добра преценка на платежоспособните потребители.

КОГАТО ГОЛОТАТА ЗАГОВОРИ И МЕДИИТЕ МЪЛЧАТ

Възбуждаща или хладна, дискретна или натрапчива, еротичната реклама властно привлича вниманието на бизнесмени, брокери, рекламни агенти, дилъри и мениджъри. Тя се е превърнала в силнокомерсиализиран продукт, който безпрепятствено позиционира показваните в нея стоки и услуги на пазара, а търговските марки стават бързо познаваеми сред останалите. Според професор Любомир Стойков, „голото тяло на жената, а в редица случаи и на мъжа в рекламата може да бъде такъв елегантен дразнител, който наистина да няма конкурент. Особено, когато това тяло или части от него са експонирани изящно, за да въздейства върху въображението, да настройва струните на човешката душа и желания така, че всичко, което се рекламира, да бъде възприемано безпрепятствено и със задължителния елемент на чувствената наслада.”

Агресивният маркетинг обаче, все повече излиза извън рамката на допустимото и на социалната норма. Особено рекламните клипове от алкохолния бранш. Причината най-вероятно се крие във факта, че за разлика от България, във Великобритания, със закон е забранено в рекламите на алкохолни напитки да се намеква, че тяхната консумация би подобрила сексуалния живот на потребителите. Липсата на такъв законов текст у нас, е главната причина производителите на водка „Флирт“ например, да използват в плоските си сценарии сюжет на полова възбуда. Някои от най-популярните телевизионни реклами на алкохолната марка са тези в които студентка, иска да изкара тройка, но вместо в книгите се вторачва в слабините на удобно застанал младеж в библиотеката. Или пък, млада руса жена иска някой да й продупчи билетчето, надвесила пищен бюст над младеж в градския транспорт. Тези комуникативни послания отдавна са стигнали дъното на рекламната креативност, и устремно дълбаят надолу.

Ако обаче потърсим творческото и художественото измерение на еротиката в рекламата, ще открием, че големите находки, силните попадения в нея са свързани не толкова с надареността на сексбомбите – фотомодели и манекени, а по-скоро с хрумванията на издатели, дизайнери, художници, фотографи. Една от еротичните фаворитки е съвременна комерсиална комуникация във френска реклама, на която тъмнокожа усмихната жена е закрепила на задника си чаша за шампанско, а с ръце отпред – на разстояние от голите си гърди, е хванала самата бутилка, чиято струя прави невероятно ефективна парабола. Всичко това разбира се, е постигнато и с помощта на монтажната техника. В никакъв случай обаче, ние не възприемаме чисто сексуално тази гола и пластична жена. Картината и образът действат тотално: сливането е между елитната марка питие – в случая шампанското, и акробатичната ловкост, намекваща за неподозираните възможности на женското тяло, което по „пенливост” и темперамент може да се конкурира единствено със силната струя на виното.

Далеч по-слаба вариация на тази реклама, доскоро се въртеше и по родните кабеларки – на хапчето за еректилна дисфункция „Камагра”. Във видеото, бутилка шампанско гръмва и облива гърдите на стриптийзьорка, забавляваща двама мъже на над средната възраст. Жената, без да й мигне окото, взима тапата, връща я на мястото й и отсича: „Задръж тапата!“ Дизайнерите и криейтив мениджърите на рекламния клип, смело са черпили идеи от френските си колеги. Накрая просто са изкопирали описаното изображение, което може да се види на билбордове из столицата. Творческата разлика е единствено в цвета на кожата на жената.

Еротиката по презумпция печели с това, че демистифицира облеченото тяло като го разголва чрез рекламата. По този начин рекламната комуникация едновременно доставя определен тип наслада и фокусира вниманието на реалните и потенциалните купувачи като им предлага във визуален вариант нещо, което иначе е недостъпно за всички. „Разсъблечените или полуоблечени жени от своя страна в рекламните клипове, помагат за стереотипизирането на образа им в медиите, сведен до нейната подчинена и второстепенна роля”, казва професор Любомир Стойков.

В книгата си „Образът на жените в рекламата”, Христо Кафтанджиев описва три начина, чрез които се еротизират стоките с рекламна и търговска цел. Първо – когато се сексуализират самите рекламни персонажи сред познатите сексуални техники и трикове като оправяне на жартиери, навеждане така, че да се видят части от тялото, заемане на еротични и съблазнителни пози. Второ – в случайте когато се сексуализират рекламираните стоки. Пример са чаши във формата на женска фигура. Трето – сексуалност се постига хиперболично – чрез уголемени гърди, удължени бедра и въобще хиперболизацията на женските възбуждащи зони, както и чисто колористично – в топлите цветове в които е изобразено тялото.

Впрочем, тези техники, които днес са широкопопулярни, набират скорост още от началото на 60-те години на ХХ век. Тогава с много голям успех световноизвестната фирма за производство на автомобилни гуми „Пирели” започва да лансира показването на стройните женски крака като неотделим момент от рекламата. Дело на могъщата рекламна агенция „Саачи енд саачи”, тази находка въодушеви клиентите и допринесе за рязкото засилване на търсенията и продажбата на гумите. „Краката на вашата кола” – именно този слогън кръстоса намерения и цели, очаквания и резултати в една рекламна акция, която струваше милиони долари.

Американският дизайнер Калвин Клайн пък е сред онези, които особено ефикасно и запомнящо се използват голото тяло и еротичните зони за рекламна убедителност на посланията си. В един от рекламните клипове на Клайн, излъчен през 90-те години, участва манекенката Кейт Мос. В него, дори обикновеният зрител може да открие внушения на мастурбация, когато Мос опипва гърдите си, бъркайки под собствения си сутиен, който рекламира. За това агресивно послание, дизайнерът е упрекван дори от американския президент Бил Клинтън.

Разбира се, съществува сериозна разлика в еротичната реклама на бельо, и тази в която изкуствено се сексуализира миална машина например. Едва ли можем да си представим показване на сутиен на световноизвестната марка „Виктория сикрет”, който да се развяват по простор, а не да е прилепен по изящното тяло на манекенката Ева Лонгория.

Според изследователи на еротичната реклама, внасянето на еротизъм в представянето на нееротична стока (рекламите които преплитат привлекателен женски образ към хладилник или газирана вода) играе роля не само да подбуди пряко мъжката консумация, а да естетизира в очите на жените стоката, която ще придобият. Тя задейства у евентуалната клиентка магията на съблазняващата идентификация. В същото време рекламното момичестава естетически символна качеството, то показва че в своята област продуктът разполага с очарователните качества на красавицата.

В ИНТЕРНЕТ пространството може да се натъкнете и на реклама, която показва полу-голи женски тела, заели еротична поза до или в погребални ковчези. В духа на творческия маркетинг, слоганът гласи: „Купете два ковчега и получете третия напълно безплатно”. За почитателите на тази реклама се предлагат и луксозни календари, които може да разгледате на ИНТЕРНЕТ адреса: http://biskvitka.net/?newsid=373

Все пак е крайно неуместно да се налагат еднообразни стереотипи за „правилна” и „неправилна” еротика в рекламата. Не може да се твърди изобщо, че да се използват романтизирани реклами е по-добре, отколкото реклами с нормални гледни точки, и обратното. Всичко зависи от съответната комуникативна ситуация. Поради тази причина, някои мнения на рекламисти звучат меко казано несериозно.

Затова през това лято се пригответе за горещи и възбуждащи рекламни клипове, в които ще изпъкват пищни бюстове и задни части на „килограм”. И ако „сезонът на дините” предизвика явна възбуда у вас, пригответе си по един вестник – ей, така, за всеки случай.