Daily Archives: юни 19, 2008

ДЕВЕТТЕ РЕКЛАМНИ КЛОПКИ

Девет хитрини

Черният списък на Брюксел включва над 30 схеми на рекламиране, които се смятат за нелоялни към потребителите. Част от него са и деветте практики, за които е добре известно, че причиняват вреди и се случват най-често в електронните медии.

1. Реклами примамки: Честа практика в т.нар. телепазарни прозорци е да се обявява цената на стоката, която уж е промоционална (много ниска), ако се поръча веднага. В действителност се оказва, че рекламираният продукт го няма в наличност.

2. Лъжливи „безплатни“ предложения: описват продукта като „подарък“, „без такси“. Погледнете рекламите на цифровите кабелни оператори, които ни заливат с оферти от сорта: „Включете се напълно безплатно“. Оказва се обаче, че само услугата по техническото свързване на кабелите не трябва да се заплаща, докато приемникът и антената не влизат в „изгодната“ оферта. За тях трябва да се „бръкнеш“ отделно, или в най-добрия случай да ги ползваш безплатно месец-два, преди да си ги купиш.

3. Преки призиви към децата: непременно да притежават рекламираните продукти или да убеждават родителите си да им ги купуват: „Новото филмче с Алиса и новата вълшебна книжка на Фонди вече са тук. Кажи на мама да ти ги купи от най-близкия щанд за вестници и списания!“ Преките призиви към деца са забранени за телевизионната реклама, а сега черният списък разширява забраната до всички медии и по-специално до ИНТЕРНЕТ.

4. Неверни твърдения за лечебни свойства: като се започне от алергии, стигне се до косопад и намаляване на телесното тегло. Неотдавна рекламата на една хранителна добавка твърдеше, че същата лекува рак, припомнят от Българската национална асоциация на потребителите. Те съобщиха, че на българския пазар се предлагат и безвредни медикаменти като тези за увеличаване на бюста например.

5. Маскирани рекламни статии: използване на статии в медиите за популяризирането на продукт (платен от търговеца), без това да се обявява ясно. У нас понякога със ситни букви на телевизионния екран все пак изписват „платен репортаж“.

6. Пирамидални схеми. Тя е за популяризиране на продукт или услуга, при която възмездяването идва най-вече от привличането на други клиенти към схемата, а не от продажбата или консумацията на продукти. Това е честа практика на козметичните фирми не само у нас, които привличат колкото се може повече на брой консултанти. Достатъчно е да споменем рекламите на Avon и Oriflame, които вървят и у нас.

7. Награди: създава се лъжливо впечатление, че потребителят е спечелил награда, а такава липсва. При предявяването на претенции за получаването й обикновено изниква въпросът за допълнително и необявено заплащане. Подобни са тези тв клипове, които призовават: „Спечелете екскурзия само с едно посещение на нашето заведение!“ Когато се озовете на уреченото място обаче, бързо ви става ясно, че трябва да направите една скромна консумация от поне 20 лв., за да участвате в томбола. Царството на тези реклами са „кабеларките“.

8. Подвеждаща представа за правата на потребителя: И за това си имаме пример в България. От магазини „Германос“ например обещават, че ако закупеният от вас GSM апарат даде дефект, веднага ще бъде заменен с нов. Те обаче не уточняват, че ако направите разговор по-дълъг от 5 мин. – телефонът ви ще отиде само на сервиз. А ако дефектът „цъфне“ на петия ден от покупката?

9. Ограничени оферти: „Купете си новия телефон с прима пакет… Офертата е валидна до…“ Най-често GSM операторите в страната правят реклами от този род. Според директивата те са с цел да се лишат потребителите от достатъчно възможности за осведомен избор.

СЕКСОЛОГЪТ, КОЙТО НАДЗЪРТА В ЛЕГЛАТА НА ХОРАТА

д-р Илия Врабчев

сн. Мариян ТомовИлия Врабчев

В бъдеще ще можем да сбъдваме всяка своя сексуална фантазия. Виртуалното пространство постепенно ще измести плътските ласки на партньора. С прилепени към тялото ни сензорни кабели, поставени на ерогенните ни зони, ще изпитваме неописуемо удоволствие и възбуда. Е, разбира се, по-богатите от нас отново ще ползват преференции – за тях генните инженери ще създадат съвършени клонинги на Клаудия Шифър, Анджелина Джоли или Дейвид Бекъм. Представете си само дългите крака на Шифър отворени само за вас или Бекъм без половинката му Виктория, дриблиращ с футболна топка чисто гол в хола ви!

Думата „табу” съвсем ще изчезне от речника ни. Но не трябва да забравяме, че

СЕКСЪТ ИМА ДВЕ СТРАНИ

– да дадеш и да получиш удоволствие, както и за продължаване на рода. „В бъдеще ще е възможно да правим подобни роботи или клонинги, но къде ще остане чисточовешкото, автентичното при половия акт?, пита се сексологът и психотерапевт – доктор Илия Врабчев. Сексът е природата в нас. Отстраним ли го от себе си, ние се отстраняваме от нашата същност.”

Сексът с виртуален любовник ще промени и понятието, че при сексологията обектът е двойката. Но едно е сигурно – проблемите при пациентите ще намалеят, а пред сексолозите на дневен план ще се разглеждат въпросите: „Докторе, мога ли да забременея от виртуалния си любовник?”, или „Мога ли да програмирам партньора си, така че да почваме от поза шейсет и девет и да приключваме в поза „лъжичка”?”

Засега обаче, най-честите проблеми за които пациентите търсят доктор Врабчев са: „При мъжете – недобра възбуда, липса на желание, невъзможност за изпразване или пък много бързо свършване, което е известно като „преди вратите”, (още в панталоните), обяснява сексологът.” Според него най-срещаните затруднения по време на секс при жените са липсата на желание, отсъствието на оргазъм, неизпитването на никакви чувства, което е срещан феномен при така наречените „фригидни жени”. „Причините могат да бъдат психологични или органични. Останалото е –

НЯМА СТУДЕНА ЖЕНА, ИМА НЕУМЕЛ МЪЖ”,

разсъждава докторът.

Жените са по-чувствителният и нежен пол. Като такива трябва да бъдат разположени за полов акт с вино, нежни думи, цветя, докосване и масаж по цялото тяло на партньора. „Сексът си иска своето време и белия чаршаф. Той е като един прекрасен празник в живота ни, но само ако успеем да си го направим такъв. Той не трябва да си превръща в задължение, на мнение е Илия.

„Показателен е случаят с първата ми пациентка, подхваща той. До този момент в кабинета ми идваха само мъже, понеже те по-лесно могат да преценяват състоянието си, по това как функционира техният пенис. При жената все пак е по-лесно – отваря си краката и готово! Та въпросната жена си имаше всичко – беше добре финансово осигурена. Но ми се оплака, че в половия си живот е нещастна. Тя ми сподели: „Казвам му на моя мъж какво ми трябва, но той не ме чува. Кажете му го вие докторе, та белкем ви разбере!” А аз я попитах: „И какво точно трябва да предам на вашия съпруг?” А тя знаете ли какво ми отговори? – „Не съм чушка за пълнене, та да ме ръга и тъпче!”

Някой „дами” с дълги крака и ултра къси поли обаче с удоволствие се превръщат в „чушки за пълнене”. „Това са от тоя

ТИП ЖЕНИ, КОИТО УМЕЯТ ДОБРЕ ДА ОХКАТ

обяснява сексологът. Един приятел наскоро ме попита: „Абе, Врабец, тия луксозни джипове защо ги карат такива мацета? Аз му отвърнах: „Еми умеят да охкат, коя по-хубаво пъшка, тя по-скъп джип кара.”

Илия обаче не е против бързия секс, за една нощ. „Трябва да има разнообразие. Човек ако яде всеки ден агнешко ще му омръзне. Трябва да се слагат и подправки към ястието.”

На бурен купон, атрактивна девойка ви намигва и прави недвусмислен жест да я последвате към свободната спалня, за която тя сексапилно стиска ключа между зъбите си. Приятелят до вас също ви навива: „Давай бе, мъжкар! Действай!” Но вие си имате дългогодишно гадже. Ще се впуснете ли в предизвикателството или ще останете верен на принципите си, с риск приятелите ви да ви лепнат определението „сухар”?

Има поговорка, че моето си е мое, а чуждото наше. Добре, но ако и другият каже същото – какво се получава тогава? „Изневярата е като един танц с друг партньор, на мнение е Илия Врабчев. Ако аз се почувствам ограбен и вътрешно предаден, тогава има изневяра. Винаги трябва да се търсят причините, колкото и да боли и да накърнява самочувствието ви, защо партньора ви е изневерил. А той не да ви иска прошка, а да идтъкне мотивите си.”

Вече неможем както преди, по времето но рицарите, които отивали на поход, да оковаваме гениталите на жените си с желен пояс. След което да оставяме ключа от него на най-добрия си приятел. А той след два дена да ви настига и да казва: „Абе тоя ключ не пасва, дай друг!” За сексолога, изневяра е когато няма партньорство, а има предателство.

Историята на сексологията следва простичките икономически принципи. Отначало са се сношавали много жени с много мъже, (семейни стада), след това една жена е имала полов контакт с няколко мъже, принципите са се обърнали, докато се стигне до съвременния рационален стереотип. „Дай сега да се грижим за десет жени! За всяка трябват рокли, бижута, подаръци. А недай си Боже, всяка да ви роди по две деца!

В Китай мъжете са се научили да задържат еякулацията си, с което уж живеят повече и трупат по-голяма сексуална мощ, обяснява Илия за привичките на изток. Но това пак е от икономически съображения и там където има малко ориз.”

УДОВОЛСТВИЕТО ОТ СЕКСА ВОДИ ДО ВМАНИАЧАВАНЕ

„Има и болестни състояние, както е при нимфоманите. Но е възможно това да е и характерна особеност, разсъждава докторът. Всяка вечер дадено момиче си ляга с различен партньор в търсене на подходящия, но на сутринта все му пише – слаб. И хоп, на следващата вечер отново е с друг. Докато проститутките най-често го правят по принуда или защото чувстват това като признание.”

Старите българи са наричали женския полов орган „гъделичник”. „Като кажете „гъделичник”, дори да нямате много опит ще знаете какво да правите там долу, обяснява Илия. Разбира се, за да изпита силно удоволствие и оргазъм една жена, то мъжът трябва да намери нейната „G точка”. Тя носи още името на откривателя се Графенберг. Та така, в основата на този „гъделичник”, в първата 1/3 от него, над влагалището е тази така популярна зона на удоволствието.”

За да се доберът до нея мъжете, те доста честичко прибягват до употребата на алкохол, който им дава кураж за „офанзива”. Но все пак Шекспир е написал, че

АЛКОХОЛЪТ ПОДОБРЯВА ЩЕНИЕТО, НО УБИВА ВЪЗМОЖНОСТТА.

„Спиртните напитки са били на почит още при древните цивилизации – в Египет бирата, в Европа виното, при ацтеките напитките със шоколад. Баща ми, който беше лекар винаги ми напомняше: „Тези високоалкохолни напитки са за релакс, но в малки количества, разказва сексологът.”

Човекът е като река, която тече напред. Но ако застане на едно място става блато, е казал мъдрецът. Затова и доктор Илия Врабчев умее да съпреживява проблемите на свойте пациенти, за да не газят на едно място в блатото. Той умее винаги да ги провокира, да преценяват те за себе си, кой е най-правилният избор, който трябва да направят в половия си живот.

СЕКСОЛОГИЯТА КАТО ПРИЗВАНИЕ

Илия Врабчев е роден през 1947 година в Благоевград. Женен е, има син и две внучки. Интересът му към сексологията се поражда именно в пубертета, когато при всеки нормален младеж тестостеронът прелива в неудържим сексуален нагон. „В осми клас прочетох „Половият въпрос” на Август Форел и това ме запали да се занимавам с тази наука, обяснява Илия. Като студент съчетавах много неща наведнъж – свирих на акордеон, на цигулка, тромпет и саксофон, тренирах водна топка и вдигах тежести. То затова съм нисък и дебел, а кръстът ме боли.”

През 1972 година завършва Медицинския университет в София след което започва да практикува по специалността си. „Нещо повече – от 1981 до 1997 година завеждах сексологичния кабинет – отделение във Военно медицинска академия в София. През почти целия този период бях отбелязван в годишника „Кой-кой е?“ във Великобритания, като единствения в света военен сексолог, изтъква докторът.

Освен практическата си диагностично-лечебна дейност той има над 38 научни и около 200 научно-популярни публикации в наши и чужди издания. Със своята статия Нещо ново в Клайнфелтър синдром, той обръща представите за него на 180 градуса. Индивидите страдащи от този синдром са с атрофирали тестиси, тесни рамене, слаба умствена дейност. „Мойте изследвания показаха точно обратното. Има нормални хора, които са с това заболяване, които водят нормален полов живат, дори познавам такива инженери!”

В семейството си Илия има добър партньор и в леглото и в живота – неговата съпруга. „Със жена ми се запознахме на един тинейджърски купон, споделя той. Поканих я на танц, при който и двамата бяхме положили нежно глави на раменете си. След края на баладичната музика и казах: „Ти ще се ожениш за мен!” Скоро, само след две години, когато вече бях втори курс в университета, а приятелката ми завърши гимназия се врекохме във вечна любов…и така до днес.”

„Обичам много морето, синия цвят, музиката на „Саксон”, „Гершуин”, Ролинг Стоунс”, „Чуби Чекър” и „Биитълс“, ФК „Левски“ и кокершпаньола си Дик. Най много обаче обичам двете си внучки – Евгения и Михаела!”

АСТРОНОМЪТ С ДВЕТЕ ВИСШИ И КИТАРА

Георги Петров

Георги Петров сн. Мариян Томов

Планета, с маса десет пъти по-голяма от тази на Земята, ще профучи през атмосферата й, след по-малко от 40 години. Експлозията последвала след сблъсъка, ще се равнява на взрив от тонове атомни бомби, способни да разрушат половината от Слънчевата ни система. Такава е апокалипстичната картина, която рисува Исак Нютон преди повече от 4 столетия. Чрез съвременните технологии, само с натискането на едно копче на дистанционното, всеки може да съпреживее подобен взрив по популярния канал „Дискавъри”.

Тези Нютонови изчисления са по-скоро митове”, твърди докторантът по астрономия Георги Петров, който има десетки десертации за теориите на физика. „Нютон не е отчитал гравитационното влияние на съседните планети. Той е разглеждал задачите само за двете тела и оттам се получават различията. На телата влияят много фактори и начални условия. Това което показват по програми като „Дискавъри” е пропаганда за печелене на аудитория”, уверен е Георги, който споделя, че дори и със съвременните технологии е невъзможно да се изчисляват с точност подобни вероятности.

Сгоден за науката, 26 годишният докторант по „Астрономия и астрофизика”, който е и главен секретар на катедрата, завършва успоредно магистратури по философия и физика в Софийския университет. „Намерил съм баланса в науката. Философията задава проблемите, които трябва да бъдат решени, а науката се опитва да ги осъществи., обяснява младият учен. За мен от едната страна на везната мерят сили Нютон и Айнщайн, а от другата Аристотел и Блез Паскал.”, шегува се Георги.

Електрическата китара и екстремната музика, от която косата на Айнщайн би настръхнала още повече, са другата страст на физика. „След 2 години „забиване” на хардрок парчета на китарата, реших да създам албум. Вече имам няколко завършени авторски песни.”, обяснява той. Бандата му се състои от…..мощен компютър. „С него сам пресъздавам барабаните, клавирите и оформям цялостно песента. За мен бъдещето на музиката е не в групи с по 10 музиканта, а от един човек, който да е диригент на самия себе си.”

Артистичният псевдоним на Георги е „Лорд Ахурамазда”. „Така се е наричал богът на светлината на магите, които се смятат за родоначалници на философията. Те са населявали древна Персия и Индия, като владеели изкуството на магията.”, разказва физикът, който прекарва всяка свободна минута с пръсти върху струните. „Дори след една конференция на младите учени от България и Сърбия, отидохме в хотела на БАН, където започна надсвирване – аз грабнах китарата, а сръбските гости пияно и стара, дървена флейта. Едвам усетихме с колегите, кога отново беше изгряло слънцето навън.”

Всякяква светлина чезне за Георги и приятелите му, когато едвам не попадат под капана на бялата смърт: „Преди 2 години, решихме да преборим суровото мартенско време, като от Бояна се изкачим до Черни връх. Стигнали подножието на върха, изведнъж започна да пада гъста мъгла и да свисти леден вятър. Загубихме ориентация, започна бързо да се смрачава, поема си дълбоко дъх Георги, когато се връща към този страховит ден. Изтощени до краен предел и потъващи в дебелия сняг, все някакси се добрахме до полуразрушена постройка на лифта, където отпихме по глътка уйски за сгряване.

Връщането обаче се оказва свирепа битка със смъртта. „Ако някой от нас тримата започнеше да се унася, другите го надъхваха „Остава още малко – давай!” и му биеха шамари за свестяване. Едвам додрапахме тогава до най-близката хижа. Но това което ме прави щастлив е не толкова, че оцелях, а че до себе си имам двама много верни и всеотдайни приятели.”, гордее се с тях астрономът.

Току що завърнал се от практически наблюдения на един от най-големите телескопи в Европа – този в Рожен, на Георги Петров му предстои пътуване до италианското градче Асиаго. „Там ще се запозная по-отблизо с астрономическите архиви правени от местния телескоп и ще извършвам наблюдения на пулсиращи звезди. Гледката на тези звезди, които променят размера и светимостта си е много красива.”, запалено разказва той.

Най-пленителните гледки, които е наблюдавал са от дългия 10 м., тежък 80 т. и с диаметър на огледалото 2 м. – телескоп в Рожен. „Когато погледнеш през него, имаш усещането, че можеш да пипнеш дадена звезда, която всъщност се намира на милиони светлинни години от Земята. За съжаление в близост до телескопа, от общината в Сандански, са разрешили строителството., противи се Георги. На строежите не им е мястото там, дори да са законни. Те замърсяват въздуха, пречат светлинно, като влияят на качеството на наблюдение.

Нощите, когато започва работният ден за учените, техниците и операторите на телескопа е доста натоварен. „Постоянно трябва да се извършват наблюдения и да се обработват данните от тях. Има и още нещо притеснително – да се излиза извън сградата на обсерваторията. Там лесно някой учен, допуснал тази грешка, може да се окаже вкусна закуска за вълците.”

Астрономията, като наука, която използва едни от най-скъпите съоръжения за невоенни цели на Земята е със занижен бюджет от доста време насам в страната. Ако се разходите през почивните дни в Борисовата градина в София, няма как да не ви направи впечатление поолющената сграда на обсерваторията към СУ, където физиците и техните наблюдения май са излезнали в неплатен отпуск.

„Съществува голяма бюрокрация у нас, обяснява Георги. Държавата отпуска крайно малко средства за наука въобще, но и спира частните инвеститори, които имат желание да финансират факултетите. По този начин не само науката и факултетите в страната губят, но и държавата. Така се получава отлив на студенти по физика, а специалистите предпочитат да работят в чужбина за далеч по-добро заплащане.”

Поради липсата на интерес, с всяка изминала година намалява броят на студентите, които искат да изучават специалност физика. „Оттук идва и другият проблем, разкрива астрономът. Колкото по-малко студенти има в даден факултет, толкова и субсидиите за него са по-малко.” Затова Георги смята стойността на парите не като привилегия, а като средство, което да служи за прогреса на човечеството.

Учените, все пак са намерили вратичка за финансиране на собствените им проекти и за набавянето на апаратура. Те кандидатстват по различни европейски проекти. „И тук обаче има доста спънки, откровен е физикът. Във факултета за да те одобрят по някой проект, трябва да го съгласуваш с останалите учени. Често обаче, по една или друга причина, се случва да не ти гласуват необходимото доверие и по български да те „натикат отново в казана с врящата вода”.

Георги, въпреки свойте 26 години, предава своя опит на учениците от „ТУЕС”, към Техническия университет, където преподава философия. „Доста труд вложих при оформянето на оценките за края на учебната година. Но накрая изпитваш истинско удоволствие, след като си успял да предадеш дори частица от знанията си на някой друг. Моята награда е признанието, което получавам от учениците за положения труд.”

Докато мечтите на повечето хора са свързани с желанието им да направят екзотично пътешествие до Малдивите, или да забогатеят толкова, че да си позволят скъпа яхта, то за Георги сухата пустиня на Чили, осеяна с бодливи кактуси е съкровена мечта. „Пустинията Атакама ме привлича, защото там се намира най-големия телескоп в света – VLT. За мен ще е неописуемо удоволствие да мога да стана един от учените, опериращи с апаратура от подобни мащаби.”

В края на работния ден във факултета, освен задълженията като главен секретар на катедрата – да обработва документи, да извършва поръчки за нуждите на обсерваторията, младият учен работи по докторанския си проект – „Физика на активните галактични ядра”, и подготвя статии за международни научни списания. „Галактичните ядра са тези, в чийто център има черни дупки, акреационен диск и прахов пръстен околовсичко това.”

Разясненията на Георги са като от някоя научно-фантастична книга, а самият той е герой от подобен разказ. Все пак, дори сгоден за науката, астрономът може да изневери за малко на годеницата си, като намери свободно време за приятели и развлечения. „Тази вечер няма да работя. Ще се позабавлявам в клуб „Сцената” в Студентски град, където сигурното е, че партито ще продължи до сутринта.”

ДИЗАЙНЕРКАТА, ПОКОРИЛА ТРИ КОНТИНЕНТА

Виргиния Здравкова

Виргиния Здравкова

сн. Мариян Томов

Виргиния Здравкова спокойно може да се нареди до дизайнери като Джан Франко Фере, Джон Галиано или Кристиан Диор. Чаровната, 34 годишна дизайнерка е единствената българка, която след като успява да покори родния си град Пазарджик със свойте стилни рокли, завладява света на модата и в Лос Анджелис, Лас Вегас, Москва, Амстердам и Дубай, където открива свой бутици. В последните две години вече е традиция Здравкова да облича холивудските звезди на американските филмови награди „Оскар”. С изящна рокля от хамелеонов душе сатен в преливащи се от черно до зелено нюанси, украсена с голяма брошка от кристали Swarovski и бижутата по червения килим с нея се разходи Шарън Уоксман, която е една от най-авторитетните кинокритици в Америка. Като признание за работата си, Виргиния става двукратен носител на най-високото отличие в България – „Златна игла” в категория „Дизайнер на годината” през 2003 и 2005 г. Тя получава и приза „Диамантена дама” в категорията „Дизайнер” на конкурса „Най-успелите жени” в Русия и още много други.

За да заслужи приза за най-успяла жена в живота си, изкусителната Виргиния Здравкова дължи всичко на таланта и безпорните си качества: „Ако не можеш да използваш темперамента си, уменията които притежаваш си загубен в пустинята от невежество. – разсъждава дизайнерката. За нея „човек е индивидуалност, а ключът към успеха му се крие в това постоянно да работи, защото мързелът е най-краткият път към провала.” За красивата дама вдъхновението също е разковничето към успеха: „Може да си много способен, но когато я няма идеята, продуктът едва ли ще грабва окото и на най-непретенциозния клиент.”

Въпреки, че е завършила екзотичната специалност „Автоматизация на производството в хранително-вкусовата промишленост”, Виргиния не става инженер на кухненски роботи, а проектира до математическа точност шева и кройката на свойте „фешън” рокли. Кое вдъхновява пазарджиклийката да хване небрежно стоманена игла, парче плат и конец и да започне да шие? „Отговорът е прост, смее се гласно дизайнерката – сватбата с моя съпруг. Събудих се една сутрин с идеята, че трябва да се чувствам като кралица на този ден. И тъй като на нежна кралица като мен подхожда изящна булчинска рокля обикалях бутиците да намеря подходящата. Безуспешно. Загубих време и нерви, но одеждата във фантазиите ми не се продаваше никъде – повечето бяха или прекалено семпли, или грозно натруфени. Ами сега, какво да правя? До сватбения ми ден не оставаше много време!” – спомня си Виргиния за обзелата я предсватбена треска. „Тогава взех един молив и начертах роклята на мечтите ми. После набързо я уших. На тържеството всеки беше втренчил поглед в мен с думите: „Погледни каква рокля – като на кралица!”

Принцът на Виргиния се казва Димитър Здравков и като „изкочил” от някоя приказна книга на „Братя Грим” притежава не само изваяно от мускули тяло, тъй като е професионален плувец, но е и грижовен баща, любящ съпруг и незаменим кулинар. „Затова често възникват спорове между нас кой е по-добър в кухнята” – споделя дизайнерката. Отгоре на всичко Димитър е и мой мениджър. Ето защо не само го слушам вкъщи, но и се вслушвам в неговите професионални съвети.”, хвали се щастливата съпруга.

И ако историите във вълшебните приказки завършват с романтична сватба за „хепи енд”, то щастието на семейство Здравкови едва започва с нея през 1996 г. когато през същата година им се ражда първото дете Красимир. Шест години по-късно на бял свят се появява и неговата сестричка Изабел. „Всеки от тях си иска своето, споделя майка им. Баткото обича да играе футбол и все „плаче” да му купуваме нова топка. Явно спортния дух го е наследил от баща си. Малката Изабел страшно се кефи да рисува. Дори беше намацала тапетите в дома ни в Пазарджик с къщи и разни животинки. Когато баща й видя фигурите по стената й се скара. А тя, какво мислите? Отново вземаше някой цветен молив и нанасяше върху тапета същите къщи, но много по-малки, за да не ги забелязва татко й.” – възхищава се Виргиния на изобретелността на детето си.

За Виргинея Здравкова къщичките на дъщеря й са безценни, защото „има неща които не могат да се купят с пари”, както се казваше в онази до болка позната реклама. За всичко останало има форума на богатите „Милионер” в Амстердам. Това е най-престижното изложение на луксозни стоки в света. През декември 2006 г. Виргиния става първата българка – участник в него. Още с първото си участие тя пленява погледите на богатите, с най-скъпата рокля на форума, оценена на 30 хил. евро. „Роклята ми, с нейното изящество наистина накара ценителите да онемеят. Тя беше украсена със стилни, големи диаманти и влезна в централните емисии на холандските телевизии.”

Световните медии също не щадят комплиментите си за българката: „Когато ме поканиха да участвам в италианското списание за мода „Book Moda Sposa”, им направи много силно впечатление, че има израстване на източно – европейските дизайнери на западния пазар. Това е феномен, който досега не се е забелязвал.” За Виргиния тези тенденции се дължат на бумът в развитието на модната културата в славианските народи. „Западните ишлемета които заливат пазара ни също са причина за плавния залез на италианската и френската мода. Френският клиент например, търси новото, нестандартното в модела и в кройката на продукта. Той, когато впери поглед на изток или се разходи само за няколко часа по Витошка в София, вижда толкова подържани и стилно облечени жени, които никога не е срещал, през всичките тези години по Шанселизе.”, не скромничи нашенката.

Една от най-сияйните булки които някога е обличала Виргиния, е именно българската актриса Елена Петрова. „Аз й аранжирах цялата сватба, а булчинската рокля която уших по нейна поръчка беше изключително скъпа – като материали и като труд. Пищната подготовка беше като за сватбата на анлийската кралица. – признава дизайнерката. Още повече, че Петрова не позволяваше и най-незначителния детайл да се пипа без нейно участие. Преспиваше и на сутринта казваше: „Това не ми харесва – променяме го!” Актрисата вложи много енергия и хъс в сватбата си, затова и тясе получи толкова разкошна.

За Виргиния най-голямата спънка към отвесния връх на успеха е завистта: „Колкото човек е по-кадърен и се издига по-нагоре, толкова повече се сблъсква със завист. За съжаление в България в модните среди конкуренцията, доколкото съществува, не е никак лоялна и се прибягва до плагиатство. Нееднократно в магазините ми са идвали уж за да ми правят интервю за някое популярно списание, а се оказва, че само снимат моделите ми. За псевдо журналисти са пращали шивачи и дизайнери. На следващия ден – хоп, моя рокля лъсва на отсрещната витрина на някой евтин бутик.” С душевна болка, но същевременно с усмивка, силната и упорита дизайнерка приема реалността в целия й блясък и коварство. Дори си води статистика за най-репродуцирана нейна рокля: „Най-копираната за миналата година е роклята ми от клипа на Малина и Азис „Черните очи”. Клиентите идваха запъхтяни при мен и ме питаха „Кажи, колко рокли уши от този модел, защото всяка втора абитюрентка е с нея?!”

Тази жена, която може да си позволи да носи луксозна рокля с марката Виргиния Здравкова, обсипана с кристали „Сваровски” и висококачествени диаманти се чувства специална, кралица на вечерта. Но въпреки парите които й предлагат някои клиенти, тя тактично би ги препратила към други марки заради каприза който проявяват или защото моделът не им отива. „Парите за мен са средство да реализирам мойте виждания за начина на живот. Не всичко в нашия материален свят е пари и бизнес, има лично отношение, човещина, разум. Тези човешки стойности не трябва да се замъгляват от лъскавостта на парите!”

Скромно, без да желае много да се афишира, Здравкова споделя, че сърдечно дарява пари за благотворителност. „Съпричастността ми е насочена най-вече към сираците, които ще бъдат абитюренти. Те трябва да изживеят един наистина незабравим миг, да почустват празника в неговата пълна светлина.”

Сдържаната дама, не обича и да се „мотае” в скъпи кафета и заведения: „Аз не пия и капка алкохол, не пуша, пък да седя и да „лигавя” с часове един сок – времето ми е скъпо. Но все пак в България обичам да похапвам от кухнята в хотел „Кемпински Зографски”, защото само там храната и обслужването се доближават до класата на ресторантите в Москва. В най-скъпият град в Европа нивото е недостижимо, затова не пропускам шанс, когато съм там, поне веднъж да се възползвам от целия този разкош от аранжировката в ресторанта до специалното внимание което отделя за теб сервитьора и вкусната храна.

Най-нетърпеливите клиенти на световноизвестната марка „Виргиния Здравкова” (VZ), ще трябва обаче да проявят още малко търпение, докато дизайнерката реализира амбициозните си проекти – освен дънките които вече се появиха на пазара, тя ще започне изработката на стилни чанти, колани, та дори и мебели.

БАНКИТЕ СА В „КАПАНА ЗА МИШКИ” НА РЕКЛАМИТЕ

Лъскавите банкови реклами никнат навсякъде. Те се извисяват гордо на обществените сгради, въртят се по ултраскъпите екрани в центъра на столицата, заливат ни с атрактивни оферти дори от малките и тъмни улички на села и паланки. Ежедневието ни, образно казано, е притиснато между рекламните пана, които ни задушават със своята натрапчивост, за която рекламиращите в сектора хвърлят милиони левове.

За последните две години би могло да се каже, че по скалата на креативността и изразходваните средства, банковата реклама в България надмина тази на бързооборотните стоки. Затова говорят и цифрите. „Райфайзенбанк” отодавна е лидер по преброени пачки за подобни кампании. Банката е похарчила повече от 1 млн. и 200 хил. лв., и то само за първото шестмесечие на 2007 г. В надпреварата за привличането на клиенти, за същия период, на второ място се нарежда „ДЗИ”. Тя отстъпва на колегите си от „Райфайзен” с едва 1000 лв. „Първа инвестиционна банка” е вложила близо 1 млн. лв., докато от „ДСК” са били по-скромни в харчовете – около 600 хил. лв. В дъното на класацията са се „загнездили” „Експресбанк” и застрахователно дружество „Армеец” със съответно 377 хил. лв. и 280 хил. лв.

Мотото на банките е подчинено на максимата „Не депозирай! Рекламирай!”. Най-често предпочитаната от финансовите институции реклама е тази от малкия екран. Оттам, според някои психолози, посланията им най-добре се асимилират от потенциалните клиенти. Но ако превключите канала или се разсеяте дори за минутка, докато тече рекламната пауза в праймтайма по Канал 1, това е струвало на рекламиращия 7 200 лв. пари на вятъра. Толкова е цената за едноминутен клип по медията. Разбирасе, тарифите по кабеларките в най-гледаното време излизат с поне 1000 лв. „по-тънко”.

Дори и най-опитният счетоводител би се затруднил или получил силно главоболие, при опит да пресметне похарчените пари за реклама от дадена банка, за един месец. Нека заедно с вас се опитаме да влезем в ролята на счетоводители на „Райфайзенбанк”, която „лепва” своите реклами, дори там, където мобилните оператори губят обхват.

Банката е единствената засега в сектора, която е разпространявала офертите си чрез фирмата „Бул Медиа Солюшън”, която има няколко огромни светодиодни екрана в центъра на София, (на НДК например). За всекидневното излъчване на клип за месец, не по-дълъг от минута, тарифите вървят от 1200 евро нагоре. „Изрисуваният” автобус струва около 4025 евро, но за година. Докато 30-ет секундните клиповете на „Bus Media” в градския транспорт, се харчат по 3600 евро, в рамките на три седмици. Райфайзен е и чест клиент на „Райц-2”, която оформя рекламите във вестниците. Така за три седмици в седмично издание, за каре с размери 8x10 цветно, ще ви поискат към 800 евро.

Ако все още не ви се е догадило от натрапчивите банкови реклами, които са навсякъде, то със сигурност психиката ви ще се разтрой след няколко сърфирания из интернет пространството. Там ненадейно изникват послания от типа: „Бърз и лесен ипотечен кредит, без доказване на доход ” или „Суперкредит! Точно за вас е.” По данни на агенцията за маркетингови изследвания „Ноема” за 2006 г., бюджетите вложени в реклама онлайн са достигнали близо 4 000 000 евро. Е, но за около 12 лева на ден, за реклама в dir.bg например, спокойно и вие може да си позволите лукса, дори да предложите брак по нестандартен начин на вашата половинка.

Истинската банкова реклама у нас датира отскоро – някъде между 1994 – 1996 г. Като определението „истинска” е доста условно. Първите рекламни опити се правят на принципа „проба-грешка”. Повечето от нас си спомнят агресията на Първа частна банка или големите вестникарски страници на кредитни институции, които отдавна вече са потънали в забвение. Сегашните реклами на банките имат малко общо с тези отпреди десетина, а дори и преди две години.

Според адвъртайзинг специалистите абсолютно забранени в рекламните послания са думичките „проблем” и „трудности”, които предизвикват тревога и създават негативни представи. Затова припомнете си посланията от рода „Заставаме зад вашите идеи” или „Решаваме вашите проблеми”.

В рекламния бизнес се смята, че сексът, децата и хуморът продават всичко. Въпреки, че доскоро и трите бяха тема табу в банковата реклама, вече се внимава единственно с еротиката. Всеки помни комичния клип, който завъртяха от Пощенска банка – „Данчо и деца – да, да!”, или новата реклама на „Райфайзенбанк” при която служителката си запушва ушите и повтаря като папагал „Па, па, па, па…”, за да не разбере доходите на клиента. В кадрите на тези реклами смело участват и деца.

Банковата реклама се определя от две понятия – „доверие” и „динамика”, твърдят маркетинговите експерти. Първото е олицетворение на старото, стилното и традиционното както в банкирането, така и в рекламата. Второто е точно обратното, символ е на променящата се агресивна кредитна институция. Спомнете си променящата се преди години Първа инвестиционна банка и нейното послание „Динамичната банка”.

„Ако някой клиент не е разбрал и малките буквички на банковото послание, наше задължение е добре да му обясним условията”, казва Явор Тонев, специалист „Клиентски операции” в банка „Алианц”. Той допълва, че най-важният принцип е честността към клиентите. „Алианц” е от тези банки, които не влагат големи средства за реклама в страната, но доказват, че са динамична и модерна институция благодарение на работата си и отношението към клиентите.

Освен откритостта и доверието между продавача и клиента, има и друга страна на маркетинга. При нея политика е насочена във финансирането на спортен клуб. Ето защо, покойният собственик на баскетболния ЦСКА Емил Коен, казваше така: „Най-доброто капиталовложение е това, с което можете да направите един отбор Европейски шампион. Тогава не само България ще има славата на първенец, но и спонсорите ще придобият още по-голяма популярност”.

И докато банките хвърлят милиони левове за доста ненужна реклама, то рекламодателите забогатяват буквално с всяка минута. Затова, може би в скоро време, законодателят ще предприеме поправки в закона, които ще позволят отпадането на контрола върху жп и автобусните гари (в момента са под конрола на СЕМ). И те, заедно с мониторите в градския транспорт и интернет рекламата, съвсем скоро ще станат източник на солидни приходи от частни лица от реклама.

ЖИВОТ ЗАБУЛЕН В МИСТЕРИИ

Христо Явашев – Кристо

В ранната сутрин в Манхатън, Христо Явашев излиза от апартамента си и се разхожда до края на блока. Купува си вестник от малкия магазин на ъгъла. По пътя си обратно към къщи, той спира да покрие кучешките и котешки изпражнения от предната вечер с пясък. Хората казват, че рано сутрин творецът купува цветя за своята съпруга Жан-Клод. За последните десет години, той поставя цветята в една и съща ваза. С изключение на вазата и Нюйоркския апартамент, който има от 1964 г., всичко останало в живота му е било мимолетно.

Докато неговото изкуство е станало световноизвестно, много малко се знае за личния живот на Явашев. Историята за произхода му е живописна особеност, която озарява странния живот в България през средата на ХХ век. По бащина линия, той произхожда от германски емигрант дошъл в страната ни. Прадядото му, Фридрих Фишер, изобретява модерния процес за масово производство на стандартни лагери и изпраща сина си, Витус Фишер, дядото на Христо, в България да отвори първия завод за лагери в Източна Европа.

Проектът обаче изпада в немилост. Една от причините е липсата на квалифицирани кадри, в предимно аграрната по това време България. За последвалата финансова катастрофа на Витус Фишер допринася и индустриален инцидент в завода, при който загиват четиринадесет български работници. Без пари и притесняван от местната полиция, чужденецът взема името Димитър Явашев (на един от работниците, загинали в завода) и влиза отново в обществото като обикновен български селянин, работещ в близкия концерн за производство на мляко. Синът на Димитър, Владимир Явашев, наследява техническите склонности на баща си и става учен в страната ни, макар и много беден, в годините преди раждането на Христо на 13 юни 1935 година.

Всъщност Кристо, както е популярен в чужбина, е второ от три деца, и прекарва детството си в малкия, исторически град Габрово. Още на 13 години, той започва да се интересува от театър. Пише няколко пиеси, като редактира и публикува вестник за театъра. Същевременно учи в прочутата Априловска гимназия – където завършва със златен медал. В годините между 1952 1956, учи в Художествената академия в София.

По това време социалистическата система, ограничава хората на изкуството да се изразяват свободно. “Беше много трудно да се прави изкуство”, казва Ирена Левиева, която е учила с Христо. Много от нас загубиха своята оригиналност и станаха продукт на режима”. Това обаче не се случва с Явашев, който прави театрални декори и се опитва да ги постави на сцената с помощта на състуденти. В тези години, той използва таланта си да “облагороди” грозната реалност в подтискащата си родина.

Удобен случай са летните бригади, на които групи студенти по изкуството отиват да помагат на земеделците в селата. Тяхната работа е да украсят пейзажа по пътя на Ориент Експрес и други туристически дестинации. Студентите, принуждавани от правителството да измислят впечатляващи гледки, трябва да съветват земеделците за неща, като как например да показват тракторите си най-добре, в случай че преминават пътници от капиталистически страни. “Взехме тръби, доставени за водопровод, който щял да се строи до река Марица и ги наредихме в артистична купчина”, разказва артистът.

След като завършва Академията по изкуства, той отива в Прага. Там посещава кратък курс по стенография, провеждан от Емил Буриан. В същата година, тръгва към западния свят скрит в железопътен вагон. “Целта ми беше да отида в Париж, точно както всеки млад и вдъхновен човек на изкуството копнее да отиде – това беше Европа, столицата на изкуството…”, спомня си той. Сам и мизерстващ, единствените неща, които Явашев притежава тогава са него самия и идеите му. Той не говори никакъв западен език, защото по онова време в България английският се смята за капиталистически. Единственото нещо, на което разчита, е помощта на семеен приятел, който живее във Виена.

Във родината на Моцарт, творецът си изкарва прехраната като рисува портрети и пейзажи. И, както повечето неща в живота, някои събития са чист късмет. Много скоро, Христо Явашев си създава контакти с хора от Обединените Нации (ОН), така че пътуването му към Париж се отклонило в Женева. Като успява да спести малко пари, той най-накрая достига Париж през 1958 година. Отново започва с портрети: “По-голямата част от моята работа тогава включваше портрети на известни фамилии от френската аристокрация: от Ла Рошефока до Мортема, всички произлизащи от древни родове,” споделя той.

Във френската столица Кристо среща жена си. Това се случва през октомври същата година, когато той рисува портрет на майка й, Пресилда дьо Гилебон. Първоначално, художникът е привлечен от Жойс. Тя е полу-сестра на Жан-Клод, която е сгодена за Филип Планше. Но малко преди тяхната сватба, Жан-Клод забременява от Христо Явашев. Въпреки, че се омъжва за Планше, тя го напуска веднага след медения им месец. Синът им, Кирил, се ражда на 11 май 1960 година. Родителите на Жан-Клод не са очаровани от връзката им, особено поради скромния произход на българина с немски корени, и временно се отчуждават от дъщеря си. Въпреки това, двойката се жени на 28 ноември 1962 година.

Христо Явашев идва на сцената като неизвестен, но възхищението му към работа в огромен мащаб го довежда до подхода Nouveau Realiste. Жена му, организатор и администратор, работи заедно със съпруга си и неговия екип. Странно, но двамата никога не летят в един самолет, защото ако нещо се случи на едниния, другия ще трябва да довърши работата. Тяхното партньрство е важно за изкуството, но малцина могат да забележат нейното присъствие в самата творба.

През 1961 г. Кристо опакова варели на пристанището в Кьолн. Това са първите големи обекти, които опакова. Следващата година двойката се захваща с първия си монументален проект, Rideau de Fer (Желязна завеса). Без предупреждение или съгласието на властите и като заявление против Берлинската стена, те блокират Руе Висконти, малка улица до Сена, с петролни варели. Жан-Клод спира наближаващата полиция, като ги убеждава да позволят да остане няколко часа. Въпреки че едновременно с това провежда първата си изложба в галерия, точно проектът Висконти прави Христо известен в Париж.

През 1964 г. двойката пристига в Ню Йорк и се установява да живее там. Въпреки че е беден и все още не знае добре английски, Кристо прави изложби в едни от най-популярните галерии „Кастели” в Ню Йорк и „Шмела” в Дюселдорф. Когато вестник Ню Йорк Таймс публикува снимки от “Обградени острови” на корицата, става ясно че Явашев е сполучил веднъж за винаги. За пръв път голяма, уважавана банка одобрява заем за 700 хил. долара за да осъществи работа, за която самият артист трябва да осигури три милиона долара чрез продажбата на свои чертежи и колажи. Уол Стрийт Джърнал” пък съобщава, че новосъздадената фирма на твореца „C.V.J. Corporation” се е изкачила до номер три в списъка с американските покровители на изкуството.

От студиото на Христо Явашев в Ню Йорк, където той работи сам, днес се връща към живота си: “Аз винаги съм желал да стана човек на изкуството”, казва той. Наблизо лежи една от неговите първи книги, “На моята майка, Цвета Яначева”. Въпреки че всичко за него започва в България, художникът никога не се завръща. Нито дори през 1989 г., когато страната му празнува новата демократична революция. Това е нещо, което той не желае да обсъжда. Нито пък разисква факта, че е забравил да говори български. Или пък не? Изглежда, че Явашев нарочно обвива себе си в мистерия. Неговата единствена конкретна вяра е, че всичко в живота е неповторимо и се случва само веднъж. По целия свят нещата се повтарят – възхода и падението на политическите сили, изменчивостта на масовата култура и смяната на сезоните. Ние наистина копнеем да видим нещо, което се случва само вендъж в живота. И тъй като тези проекти притежават някакво измерение, те се появяват само веднъж в живота.

Най-популярните проекти на Христо Явашев

Заобиколени Острови

Семейството на Христо планира проект, базиран на идеята на Жан-Клод да заобиколят единадесет острова в залива Бискейн, Маями, с 603,850 квадратни метра розов полипропилен. Той е завършен на 4 май 1983 г. с помощта на 430 помощника.

Райхстага

След проекта “Чадъри”, Христо и Жан-Клод се съсредоточават да обвият Райхстага в Берлин. С подкрепата на парламентарния говорител Рита Сюзмут, семейството работи за да убеди членовете на парламента, обикалят от офис в офис, пишат разясняващи писма до всичките 662 депутати и провеждат безброй телефонни обаждания и преговори. На 25 февруари 1995 г., след дълги дискусии, Бундестага позволява изпълнението на проекта. Необходими са повече от 100,000 квадратни метра огнеупорни полипропиленови фибри, покрити с алуминиев слой и 15 км въжета. Обвиването започва на 17 юни 1995 г. и завършва на 24 юни. Спектакълът бил наблюдаван от пет милиона посетители, преди да започне разопаковането на 7 юли.

ДА СДЪВЧЕШ КОНКУРЕНЦИЯТА

Даниела Тодорова – финансов директор на Wrigley

Дъвките, забранени със закон в Сингапур, у нас всеки дъвче и плюе където му падне. Дори някои от банковия или административен персонал, не се свенят да „джавкат“ на работното си място. Но в света има компании, където ако не задължително, най-малкото е препоръчително, служителите там да прехвърлят от лявата на дясната половина на ченето си дъвка. Дори шефовете им ги насърчават с награди – за най-голям балон или за продължително дъвчене. Фирмата, в която традициите отдавна не са това което бяха, носи корпоративното име „Ригли“ (Wrigley). Тя произвежда едни от най-популярните марки, като Orbit, Winterfresh, Hubba Bubba, Airwaves, Eclipse.

В централния клон на компанията в Германия, която се намира в Мюнхен, работи Даниела Тодорова. Тя е финансов директор в нея от 2005 година. Освен за Германия, 36 годишната софиянка изпълнява супервайзинг функция в още няколко страни, сред които са Австрия, Недерландия и Швейцария. Ръководи и мениджърски екип от 20 човека. Въпреки тези обстоятелства, на Даниела й е трудно да се определи като успяла. Тя се е научила да цени и малките неща, които ни заобикалят, но ние често не забелязваме. За нея успех е когато свърши планираното за деня или е помогнала на колега. „Дори когато се прибера у дома при семейството си, с пет минути по-рано от предвиденото, също е успех.“ Като постижение, тя изтъква и това, че през 2005 г. добавя към биографията си Магистърска степен за ръководни кадри – EMBA, която е към Американския университет в Благоевград. Но първата магистратура, която завършва е по Международни икономически отношения в Университета за национална и световно стопанство през 1994 година.

Въпреки високата си специализация и опит, финансовият директор бързо се сблъсква с консерватизма на немците. Той не им позволява лесно да допуснат до себе си една чужденка, особено на ръководен пост. Чувството за безпомощност и уязвимост, които изпитва Даниела през първите месеци на новата позиция, вземат връх. Тя дори смята, че е взела грешното решение и заедно със семейството си е готова да се качи на първия самолет за София.

Пред прага на отчаянието, в една хладна дъждовна вечер, тя разлиства книга за която все не и е оставало време да я прочете. За да се отърси от проблемите, полегнала в широкото легло вкъщи я зачита и на страниците й открива ключовото изречение: „Първо трябва да спечелиш битката със себе си и после да се бориш с другите“. В него тя съзира мъдростта, нужна й за да се справи с трудностите, които като звяр са я притиснали между острите си зъби.

На следващата сутрин финансовият директор привидно не е променила нищо. Но е станала по-уверена в самата себе си. „Въпреки всичко, отне не малко време, лъкатушене, дали малкият екип който управлявам, все пак ще се довери в мойте способности, споделя Даниела. – Но в момента съм много щастлива да работя с тези хора и се радвам, че накрая ми повярваха. Постигаме много заедно, станахме сплотен колектив, като успяваме и да се забавляваме.“ За нея, и до днес всеки ден представлява борба и себедоказване, а всяка нова позиция или проект е любопитно начало с много неизвестни.

Въпреки тригодишния си престой, освен прекалената сдържаност на немците, българката не може да свикне и с тамошната кухня. Затова тя предпочита да посещава гръцки таверни или италиански ресторанти. В къщи, домакинята запретва ръкави, облича престилка и готви на семейството си традиционни български гозби. Съпругът й Стефан, с който са се запознали покрай работата в България, обожава родната кухня. „Старая се да създам необходимия домашен уют, казва Даниела, която същевременно се опитва да предаде родните традиции и върху сина си Георги. – Той е ученик в трети клас в немско училище. Но дори късно вечерта – време за семейството винаги се намира и се старая, то да е изпълнено с интересни и забавни моменти.“

Според Тодорова, топлината от семейната обич, не може да замести изцяло близостта на приятелите. Въпреки, че технологиите позволяват модерни интерактивни комуникации, директният контакт не може да се пренебрегва. Една от приятелките й Бойка Модева определя Даниела като безкраен работохолик, откровенна личност с добродушен характер. Модева съжалява, че все по-рядко й се налага да се среща лично с приятелката си – „Тази година сме се виждали само веднъж. Бяхме се уговорили на следващия ден отново да изпием по едно кафе, но Даниела ми се обади късно вечерта за да ме уведоми, че на следващия ден трябва спешно да пътува и си приготвяла недоразопакования багаж.“

Щом стана въпрос за пътуване, Даниела Тодорова си припомни първата екскурзия която прави до Германия през 1990 година. Тя подхваща: „Пътувах с часове, сърбите правеха проблем и ни забавяха допълнително на границата. Това беше и времето когато в България нямаше много стоки по магазините. Когато стигнах в Берлин, снимах колбасарските магазини, които бяха препълнени. По-късно, през 1995 г. пропътувахме половин Европа с колеги от „Ригли Германия“ с немска кола и единствено с немски визи. Още от тези пътувания, впечатленията й за реда и дисциплината, умерените емоции, в известен смисъл и консервативния начин на изпълнение на задълженията, според Тодорова, не са се изменили.

Въпреки предубежденията си, Даниела още като студентка избира да работи във „Вела България“ (Wella). „През този период се научих на дисциплина и организация на работата, общуване с клиенти, поемане на риск и че винаги има начин да се справиш

преди всичко с много труд и упоритост. Работата ми във фирмата беше прохождане в бизнеса – трябваше бързо да науча много терминология,“ споделя тя. В началото на 1994 г., се явява на интервю за работа в клона на „Ригли“ в България. „С управителите на компанията трябваше да си говорим на английски, но тогава знаех единствено немски“, спомня си тя. Перфектният немски на кандидатката и познанията които показва в областта все пак не остават скрити за работодателите, които я пращат на обучение за една година в „Ригли Германия“ (Wrigley GmbH). Специалисти в Берлин я подготвят да поеме ръководството на финансовият отдел за страната ни. През 1995 г. тя се връща в България и до 2004 г. заема поста „Финансов и административен мениджър“, като контролира бизнес процесите в Сърбия и Македония. Със своят хъс, амбициозност и показани резултати, през 2004 г. Даниела Тодорова е поканена да участва в разработката на бизнес проект във Франция.Надничането в кухнята на чуждите и родни компании, формира мнение у Даниела, че различия в начина на управлението им почти няма. „Навсякъде се цени компетентността, толерантността и откровеността, ясните рамки на поведение и правомощия, разсъждава тя. – Щях да забравя най-важното, пък то дори е на първо място – импулсивно добавя директорът – човечност. Според нея, тези критерии са водещи и напълно достатъчни за да бъде „сдъвкана“ конкуренцията.

 

Най-трудните и най-прекрасните моменти в живота ми бяха… от времето, през което пътувах много, учех по EMBA и не бях близо до сина си беше много трудно

Радват ме… успехите – мой, на съпруга ми и на сина ми, на близки и познати; също че всички приятели продължават да се отзовават на поканите за среща когато сме в България

Старая се… максимална част от свободното си време да прекарвам с моя син; чета за да научавам нови неща и разбира се срещи с приятелите

Няма нищо по-хубаво от… добри приятели, заслужена почивка и приятен следобеден ‘shopping’

Никога не бих… отказала помощ

Винаги ще…вярвам в добрите намерения на всеки човек

HUBBA BUBBA или ORBIT? ORBIT

Финансистът трябва винаги да е… на щрек и акуратен

Бъдещите ми планове са… Да продължавам храбро напред

Лични щрихи

Даниела Тодорова е родена през 1972 година,

омъжена, с един син.

Образование

Магистър е по Международни икономически отношения

Заемани длъжности

Административен асистент в представителството на

„Вела“ (Wella) за България (1992 – 1994).

През

1994 г. започва кариерата й в „Ригли“. Първата година прекарва в Wrigley GmbH в Мюнхен, отдел „Финансов контрол“.Финансов и административен мениджър за България, Сърбия и Македония

(1995 – 2005) 2000

Финансов директор в

„Ригли Германия“ от февруари 2005 година

ТВ „ЕВРОПА“ ВИНАГИ Е СЕДЯЛА В АНТИКОМУНИСТИЧЕСКОТО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО

ЕМИЛ СТОЯНОВ – СОБСТВЕНИК НА ТЕЛЕВИЗИЯ „ЕВРОПА“
 

 

Емил Стоянов е роден през 1959 г. в Пловдив. Завършил е българска филология в Пловдивския университет, специализирал е съвременна немска литература в Лайпциг. Основател и първи директор на университетското издателство в Пловдив, създател и собственик на издателска къща „Пигмалион“, шеф на телевизия „Европа“. Има и преводаческа дейност зад гърба си – превел е шест книги. Автор е на две стихосбирки, оценени добре от критиката.

 

Г-н Стоянов, как започнахте своя бизнес?

– През 1992 г. основах издателство „Пигмалион“. След близо шест успешни години, реших да създам и първата новинарска телевизия в България. Тогава прецених, че все по-малко хора ще четат книги за сметка на електронните медии. 

Разлюбихте ли издателството след като основахте телевизия „Европа“?

– Издателството е моята първа бизнес любов. „Пигмалион“ работи успешно и досега, но повече време и сили отделям за телевизионния бизнес. Той е десетократно по-голям от издателството и е далеч по-печеливш.

Получихте ли някаква помощ при създаването на телевизията?

– Единствено от акционерите.

Колко е аудиторията на медията?

– За месец март 2008 г. достига 9,2 на сто.

Според вас, защитават ли дадени интереси пипълметричните агенции?

– Вие като пишете един материал – лъжете ли? Вземам си вестника, чета дадена статия и разчитам на вашата добросъвестност.  В крайна сметка, едва ли от ТНС/ТВ ПЛАН има причина заради която да ни обичат. Истината е, че рейтингите на новинарските телевизии в Европа са между 6 и 10 на сто. Ако има някаква манипулация тя ще лежи на съвестта на тези, които изнасят подвеждащите данни.  

Собствениците на телевизия според Закона за радио и телевизия (ЗРТ) са задължени да не са обвързани с рекламни агенции. Според вас, защо това изискване често не се спазва у нас?

– Ако въпросът ви е насочен директно към мен – аз нямам рекламна агенция. Но законът и неговото приложение са сбъркани. Той трябва да се поправи така, че собствениците на медиите, да имат правомощието да извършват рекламна дейност. В противен случай, тези формални нарушения не трябва да се съблюдават само формално, както е в момента.

Ако не с някоя рекламна агенция, то политически обвързана ли е телевизия „Европа“?

– От основаването си, телевизията винаги е седяла в антикомунистическото и антифашистко медийно пространство. Тя изповядва европейските демократични и плуралистични ценности, обърната е по-надясно от гледна точка на икономиката, бизнеса и обществото.

В такъв случай, какви бяха причините през 2007 г., Съветът за електронни медии (СЕМ) да ви отстрани от конкурсите за аналогови честоти в София, Пловдив и Варна?

– И до днес не мога да разбера защо СЕМ обяви редица конкурси, които очевидно нямаше воля да завърши. Не изключвам тогава да е имало политически и лобистки причини за които само мога да гадая. Смятам, че регулацията в електронните медии и Закона за радио и телевизия (ЗРТ) работят много лошо. Това пречи и на нашата работата. Затова трябва да се изработи нов закон съобразен със съвременните изисквания и стандарти на електронните медии.

Съвремието налага все по-комерсиализиран продукт. В тази връзка има ли опасност и ТВ „Европа“ да се увлече от тези тенденции?

– Останалите медии много брутално се комерсиализираха и произвеждат все повече развлекателни програми които прекрачват здравия разум. А какво правят от СЕМ? Нали трябва да внасят здрав разум?! В момента те често говорят за плурализация, но аз на вас като ви тегля един бой – това плурализация ли е?! Не трябва всичко да се показва по телевизията. Трябва да има рамки на закона и на здравия разум. В частност – ТВ „Европа“ няма такава опасност. Ние доразвиваме непрекъснато нашата програма – имаме новинарски емисии на всеки половин час и три икономически предавания. Ще се развиваме в тази ниша. Тя ни устройва и се чувстваме добре в нея.

Да, но отскоро и вашата телевизия завъртя в ефира си СМС игра. Отива ли на една сериозна информационна медия подобно предаване?

– При положение, че Българската национална телевизия, която получава и пари от държавния бюджет има такива игри, защо ние да нямаме? Приемаме това като световна тенденция – ARD и ZDF имат такива игри в които разиграват парични награди.

Но Евронюз (Euronews) нямат…

– Те обаче са бюджетно предприятие. Пък ние, все пак трябва да се издържаме.

По-трудно ли е да се привлекат рекламодатели в новинарска телевизия в сравнение с развлекателна?

– Нас ни гледат сравнително по-малко хора, но за сметка на това те са по-богати и по-образовани. Докато в развлекателната медия се рекламират бира, дамски превръзки и подобни популярни евтини продукти, при нас се презентират по-скъпи – на банки, мебели, хотели. Засега не можем да се оплачем от малко реклами.

Друга възможност за печалба е да започнете да търгувате с акции на телевизията на борсата. Кога ще се появят ваши акции?

– Откъде знаете за това?! Започнали сме работа по изваждането на акции на телевизията на българската борса, но процесът изисква време. Предполагам, че през март догодина ще имаме свои акции, в случай че нещата на борсата се развиват добре. Ако осъществим тази си амбиция, ще се превърнем в първата българска телевизия която търгува свой акции на борсата. Разбира се, ако някой не ни изпревари до тогава.

На какъв етап е проектът за изграждане на ваше студио в Брюксел?

– Проектът е практически готов – вече имаме свой сателит разположен в Брюксел. През май месец, тази година ще започнем работа от там.

Имате ли някакви връзки с вестник „Демокрация“?

– Освен, че преди им пускахме реклами на телевизия „Европа“ там, имам и много стари приятели. Но не съм имал бизнес отношения с тях.

Трудно ли е да мотивирате екипа си, който трябва да работи като по-часовник и в празнични дни?

– Не е лесно да бъдат мотивирани. Спасява ни лоялността към телевизия „Европа“, добрия дух в предприятието и любовта към сериозните журналистически ценности.

Помага ли ви по-големия син Стефан?

– Той се занимава с един нов проект – ИНТЕРНЕТ телевизия.

Платена ли ще бъде?

– Още е рано да се говори.

Кога за последно уволнихте служител?

– Преди два месеца, не по-малко. Случва се, ние сме голям екип, но не помня за какво точно съм го уволнил. Той беше служител от рекламния отдел. Сбърка една реклама. (Стоянов избягва темата)

Сериозна инвестиция ли е цифровизацията?

– Още през 2007 г. сигналът който предаваме от студиото в София е изцяло цифров.