Напишете в Google: "Онлайн магазин за хранителни добавки" и вижте резултата. Дали от Комисията за защита на потребителите не знаят как се работи с чичко Google?!
В чл. 51 от Закона за защита на потребителите ясно е написано: Забранява се продажбата на лекарства, хранителни добавки, хомеопатични и други продукти, представяни с лечебно въздействие, чрез сключване на договори от разстояние. Това означава чрез интернет, посредством различни сайтове за онлайн търговия.
Спазва ли се законовият текст на практика?
Изглежда, че не. Веднага се убеждавате в това, щом влезете в сайтовете на някои от големите български вносители и/или производители на хранителни добавки. Не е проблем да си закупите чрез интернет креатин, протеин, глутамин или други хранителни добавки. Примери за такива сайтове няма да давам. Те са безкрайно много, пък и вие (ако все още не сте се натъквали на такива), мигновенно може да го сторите и да се убедите.
Как тези сайтове заобикалят закона?
За да си закупите даден продукт онлайн, най-честият трик е да подпишете клауза на сайта, че се отказвате от потребителските си права. Това е все едно аз да разпространявам наркотици и да карам клиентите си да се отказват от Наказателния кодекс. Като бял ден е ясно, че ако ни спипат и двамата ще ни вкарат в панделата.
В страните от Европейския съюз обаче, подобни ограничения не съществуват. Но и там контролът върху продуктите е по-надежден в сравнение с България. Все пак, търговията от разстояние в известна степен стимулира икономиката и бизнеса на дадена държава. Затова има сериозна инициатива за легализирането на този вид дейност започната от Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ). В момента е налице съдебна практика по приложението на чл. 51 от ЗЗП. Водят се и преговори с управляващите.
PUBLIC AFFAIRS [Mariyan Tomov] 