ЕВА БОРИСОВА – УЧРЕДИТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯ „РОДИТЕЛИ“: „ОТКАЗЪТ ОТ СМИСЛЕН ДЕБАТ ВОДИ ДО ХАОС В ЦЕННОСТИТЕ“

Ева Борисова

АВТОБИОГРАФИЯ

Омъжена, с три деца – Елица, Ния и Никола.
Родена и живее в София.
Учредител на асоциация „Родители“.
Завършила е английска езикова гимназия – София,
Висш медицински институт – София,
Българо-френски център МАРКОМ – “Маркетинг и мениджмънт”,
”Ecole Superior de Commerce” – Марсилия, Франция – специализация по маркетинг на фармацевтичната промишленост и управление на частни болници.
Понастоящем – управител на „Салвис фарма“ ООД.

Г-жо Борисова, смятате ли, че интересът на детската аудитория е предаден на бизнеса? (защо така смятате)

– Мисля, че няма споделена представа за висшия интерес на детето като потребител на аудиовизуални продукти в това число и телевизия. В този смисъл съм склонна да приема, че става дума по-скоро за неглежиране отколокото за предателство.

Според вас, като член на Експертния съвет към СЕМ, достатъчно добре ли медийният регулатор защитава върховния интерес на малолетните и непълнолетните?

– Мисля, че липсата на ясно дефинирана представа за висшия интерес на детето и силният натиск от страна на бизнеса, поставя медийния регулатор на доста хлъзгава почва. Допълнителен проблем е липсата на адекватни механизми за взаимодействие между ДАЗД и СЕМ, както и ясно дефиниране на териториите и инструментариума, който двете институции ползват. За съжаление към момента отношенията между двете институции са по-скоро конфронтационни отколкото такива на сътрудничество.

Кои са основните слабости в законодателството ни в областта на закрилата на децата от вредно аудиовизуално съдържание?

– Мисля, че основният проблем е в противоречивите тълкувания на различните нормативни актове, които би трябвало да регулират тази област. Законът за закрила на детето, Законът за радиото и телевизията, Законът за защита на потребителите. Липсата на координация между тези актове водят до противоречива практика или по-скоро до размиване на границите на приложение.

Как оценявате степента на медийна грамотност у нас?

– Смятам, че това е въпрос на конкретни изследвания и всяко субективно мнение е ирелевантно.

Знаят ли възрастните как да предпазват децата си от вредни медийни продукти, да разговарят с тях на тази тема?

– От една страна има свръхочаквания към родителите и учителите, от друга се прави твърде малко, за развитие на компетентности в тази посока.

Смятате ли, че в училище е необходимо да се въведе дисциплина „Медийна грамотност”?

– Категорично Не. Отделна дисциплина би била нелогична, тъй като медийната грамотност се постига преди всичко в резултат на осмислен личен опит, който с възрастта на детето много динамично се променя. В същото време смятам, че развитието на „Медийната грамотност” би трябвало да е цел на образователната система, която да се постига чрез ясно дефинирани междупредметни връзки, които постоянно да стимулират осмислянето на личният опит на децата.

СЕМ прие решение, с което занижи част от програмните характеристики за обем на трите търговски оператора – бТВ, Нова телевизия и ТВ2. Лицензиите са за излъчване в цифрова среда и в периода на simul cast. По-малкото информационни и културни предавания със сигурност ще рефлектират и върху възпитанието и ценностната система на децата. Каква е вашата позиция по тази проблематика?

– Смятам, че обемът на тези предавания са въпрос на медийна политика и в този смисъл изискванията би следвало да са законово регламентирани, а медийният регулатор да има отговорност само да следи за спазване на закона. Защита на обществения интерес е в прерогатива на законодателния орган и той трябва да поеме отговорността за неговото дефиниране и защита.

Как обществените радио и телевизия, които също се комерсиализират, могат да изиграят ролята на „възпитател” сред подрастващите?

– Тук отново въпросът е политически. Отказът от смислен дебат и съответно дефиниране на обществения интерес, води до противоречива среда в обществените медии и истински хаос на ценностите, което е по-лошо и от  комерсиализация. Впечатленията ми като зрител са за видима липса на формулиране на вътрешни професионални стандарти и изискване за тяхното спазване, което е много тревожно. В резултат рискът за подрастващите като потребители на продукта на обществените медии често е съизмерим с този на комерсиалните.

При решаването на казуса „Страх” вие и представляваната от вас Асоциация „Родители” настоявахте за препрограмиране на шоу продукцията. Защо, в крайна сметка, СЕМ се съобрази с исканията на бизнеса?

– В случая става дума за различно тълкуване на разпоредбите на закона. СЕМ прие, че закона предпоставя алтернативност на мерките или програмиране след 23.00 часа или поставяне на предупредителен визуална или звукава сигнализация. Нашият прочит на закона е, че се предполага комулативност на двете мерки – т.е. задължително препограмиране след 23 часа и сигнализация.

Не наруши ли с решението си регулаторът обществения интерес и не постави ли на опасност сигурността на децата?

– Тъй като съм заинтересована страна в този спор смятам за неетично да давам определение по този въпрос. СЕМ е преценил, че гаранатирането на свобода на словото е приоритетно спрямо потенциалния риск за децата в този случай. Дали това отговаря на обществения интерес може да се произнесе само съдът.

Като член на Експертния съвет към СЕМ, какви позиции отстоявате за да се осигури по-безопасна медийна среда за децата?

Последователна работа за остановяване на сътрудничество с всички заинтересовани страни – тв-операторите, ДАЗД, гражданския сектор.
Интензивана работа за ясно дефинирана и споделена представа за висшия интерес на детето в контекста на медийните практики.
Стимулиране на изграждането на вътрешни процедури и стандарти в медиите за гарантиране на качеството на процеса по спазването на правата на децата. Това предполага и ясна политика по обучение на персонала по този въпрос.
Стимулиране на изграждане на механизми за саморегулация на самата медийна общност.
Установяване на трайна практика на медийния регулатор при решаване на сходни казуси в контекста на една и съща законодателна рамка. Не споделям тезата, че животът е много динамичен и за това е съвсем естествено при действие на един и същ закон два сходни казуса да могат да бъдат решени по драстично различен начин. Смятам, че трябва да имаме уважение към прецедентите, особено когато са потвърдени и от съда и да имаме волята веднъж поставена границата да се отстоява.

Г-жо Борисова, разкажете за други случаи на нарушаване на правата на малолетните и непълнолетните в медиите, по които Асоциация „Родители” е вземала страна.

– Друг пример е предаването „Вип Брадър”. Абсолютно недопустимо е да се карат деца с увреждания да отправят искане за финансова помощ, дори и родителите им да са съгласни за това. Асоциация „Родители” заедно с голяма група неправителствени организации изрази своето становище в отворено писмо до медиите. В този случай смятам, че защитата на обществения интерес беше по-скоро в прерогативите на ДАЗД, отколкото в тези на СЕМ. За съжаление сме свидетели, че поради голямото влияние на медиите върху общественото мнение, както и в резултата на сериозната концентрация – в момента пазарните дялове на медийните групировки на НОВА телевизия и БТВ практически надхвърлят 70%, институциите проявяват откровен страх при реализирането на дадените им по закон правомощия.