Monthly Archives: юни 2009

ФУТБОЛНО ТВОРЧЕСТВО

Логото на "Спартак Москва" 1922 г.

Логото на "Спартак Москва" 1922 г.

Image

Логото на ФК "Динамо Киев" - Украйна

Image

ФК "Тирана" (Албания), основан 25 г. по-късно (1952) от съименника си от Украйна

Image

ФК "Динамо Минск" - Беларус, основан 1927 г.

Image

Логото на руският футболен клуб "Динамо Москва" - датира от 1923 г.

ВСЯКО СЪВПАДЕНИЕ С ЛОГА НА ФУТБОЛНИ КЛУБОВЕ Е НЕСЛУЧАЙНО!

Логото на ФК "Септември София" от 1944 г.

Логото на ФК "Септември София" от 1944 г.

Официалното лого на Футболната федерация на Австралия

"Капитал футбол" - австралийска програма за развитие на футбола

ОТГОВОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЕМ ДОЦ. Д-Р МАРГАРИТА ПЕШЕВА НА МОЯ СТАТИЯ

https://journalistbg.files.wordpress.com/2008/11/zx490_471696.jpg

Доц.д-р Маргарита Пешева, председател на СЕМ

Блогът е място в което свободата на изразяване е безспорно. Ако по някакъв начин съм засегнал някой чрез блога ми – посочил съм телефон за връзка, електронна поща, Skype. След статиите има поле за коментари – всеки може да ме обори и да докаже своята правота, а аз да дам гласност на неговата позиция. Радвам се когато изразявате вашето мнение – различната позиция винаги дава две страни по даден проблем. Понякога, с дадени статии се опитвам да провокирам Вас читателите, но винаги се стремя към обективност и журналистически професионализъм. Публикацията ми „серСЕМ на хартия или как се вземат решения в медийния регулатор“ предизвика реакция от СЕМ. Председателят на Съвета доц.д-р Маргарита Пешева, в разговор по телефона, ме критикува за коментара който  съм направил в статията. Накратко ще изложа нейните бележки:

1. Планът за дейността на СЕМ в срок 25 май – 25 ноември 2009 г., според доц. Пешева е един от най-умерените и добри планове, с реалистични срокове.

2. СЕМ е извършил обобщен Доклад за наблюдение на програмите на радио- и телевизионни оператори в предизборната кампания за избор на членове на ЕП. Публикувал го е на страницата на СЕМ www.cem.bg в разумни срокове след кампанията.

3. След клипа на „Нова Зора“, Съветът за електронни медии, в прессъобщение написа, че „не намира основания да направи извод, че посоченото в жалбата на партия ГЕРБ политическо послание действително нарушава цитираните в нея разпоредби на ЗРТ.“

4. СЕМ заедно с представители на АБРО ще приемат списък на събития с особено важно значение за националната общност. По думите на доц. Пешева, приемането на този списък е дълъг процес на разговори между бизнеса и регулатора и ще отнеме още близо 2 години. Такъв списък не е изготвян, според нея, от доц. Лилия Райчева. Председателят на СЕМ заяви, че 2/3 от страните от ЕС не са приели подобен списък.

5. „Трябва не да ни критикувате, а да ни похвалите, че изменяме многократно Устройствения си правилник. Привеждаме го в кореспонденция, с оглед измененията, на Закона за радиото и телевизията“, каза доц. Пешева.

Ето и моето виждане след разговора с доц. Пешева, който въпреки острото отстояване и сблъсък на позиции – беше коректен и професионален.

1.Като цяло Планът за дейността на СЕМ изглежда не лошо написан. Затова и не съм си позволил да правя цялостна оценка на този План, който все пак описва основните задължения на регулатора. Тях трябва да ги изпълнява по закон и в обществен интерес. Критикувам част от сроковете – всъщност едни от най-ключовите и важни, които са заложени в него. Подозирам също, че зад многото редове, се крие най-вероятно и умишлено неизпълнение на някои срокове.

2.Проблемът е не, че Докладът на СЕМ за наблюдение на програмите в предизборната кампания за ЕП е приет със закъснение от 19 дни (трябваше да е готов до края на май). Проблемът е, че СЕМ би трябвало да реагира още при излъчването на съответните обидни и нелоялни предизборни клипове.

3. Да, СЕМ изрази мнение при клипа на „Нова Зора“. За да не се стига до подобни клипове, в нарушение на журналистическата етика обаче, е необходимо медийният регулатор да засили диалога с политическите партии. Нужно е и по-често да изразява публично мнението си в неодобрение на черния PR, да вдъхва уважението сред политиците.

4. Списъкът на събития от обществена значимост трябваше да е готов още преди година. Отново питам, безкрайно ли медийният регулатор ще го приема? Нереалистичните срокове – чак след 2 г. и то „вероятно“ засилва съмненията, че явно СЕМ се съобразява с интересите на бизнеса, на някоя кабелна медия, която има амбиции да купи продукт от обществено значение. Вече се лишихме и от националното излъчване на Шампионската лига (кабелната Диема ще предава шампионата), където тази година може да има и българско участие, с представител – шампиона ни „Левски“. Това не е ли обществено значимо събитие?! Припомнете си какво се случи с Европейското първенство по футбол, излъчено отново по кабелната Диема. Това лиши много зрители и фенове да гледат любимата си игра.

Още през 2008 г., доста страни от ЕС обновяват и приемат национален списък от обществено значими събития. Това са: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Великобритания. Списъкът от събития, имащи съществено значение за обществото, включени в мерките на посочените страни, са съставени по ясен и прозрачен начин след широкомащабно допитване.

5. Промяната в повечето случай е за добро. Но ако изменяш нещо постоянно, хубаво е – то да не е за сметка на всичко останало.

ОТКРИЙТЕ 10-ТЕ РАЗЛИКИ

https://i0.wp.com/www.journey.bg/images/bigicon_yes.gif https://i1.wp.com/blog.taragana.com/wp-content/uploads/2009/04/ebay.png

Кой от кого е крал?!

серСЕМ НА ХАРТИЯ ИЛИ КАК СЕ ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ В МЕДИЙНИЯ РЕГУЛАТОР

https://i0.wp.com/www.istockphoto.com/file_thumbview_approve/4905125/2/istockphoto_4905125-snail-sprinter.jpg

Бързината с която СЕМ взема решения

Абреее, еййй серСЕМ-ино к’ви са тея правила! И медии, и политици душиш кат душманин с тях! Ама, дет са само на хартия, иначе к’ъв страшен серСЕМ щеше да си!

Ако погледнем по-сериозно на новия План за дейността на Съвета за електронни медии за периода 25 май – 25 ноември 2009 г., ще открием дълъг списък от задачи, които предстои да се изпълнят. Зад многото редове обаче, се крие най-вероятно и умишлено неизпълнение на срокове, преразглеждане на стари решения и куп други безумия.

Така например, СЕМ ще „приеме Отчет за извършеното усилено наблюдение на радио и телевизионни програми по време на предизборната кампания за избор на народни представители.“ Бравос! Ако срокът не беше към края на юли – когато политическите кампании отдавна ще са приключили. Вместо, сега СЕМ да налага санкции и да спира гнусните предизборни клипове, регулаторът само ще изрази мнение и то след дъжд качулка. Спомнете си клипа на „Нова Зора“ – „Ако спечели Бойко, печели Костов“. Бойко настоя СЕМ да вземе отношение по случая. Такова, от страх да не сбърка някъде регулаторът не предприе, а само формално напомни, че „потвърждава принципното си неодобрение на всяка предизборна кампания в медиите, в която сблъсъкът на идеи по същество бива изместен от черни ПР послания, които нарушават правилата на журналистическата етика.

Освен това, СЕМ заедно с представители на АБРО ще приемат списък на събития с особено важно значение за националната общност. Крайният срок тук е ноември. Този списък трябваше да е готов още преди година. От преди месец всъщност, въпросният списък е готов – изготвен от доц. Лилия Райчева, член на Експертния съвет към СЕМ. Тогава се питам, колко време медийният регулатор ще го приема? Може би се мотае умишлено защото телевизиите купуват продукти и подписват договори за повече от 2 години напред (т.е. Списъкът ще влезе в сила едва след 2 г.). Явно СЕМ се съобразява с интересите на някоя кабелна медия, която има амбиции да купи продукт от обществено значение. Припомнете си какво се случи с Европейското първенство по футбол, излъчено по кабелната Диема. Това лиши много зрители и фенове да гледат любимата си игра.

СЕМ се занимава и с подготовка на изменения и допълнения в Устройственя си правилник. Това го прави за енти път откакто председател на Съвета е доц. Маргарита Пешева. Няма лошо. Само се надявам, „тежката медийна регулация“, както често се изразява председателката на регулатора, да не убие либидото им за работа.

ВНИМАНИЕ! НЕ ДЪРЖАВА, А САРАЙ

https://i0.wp.com/www.medun.acad.bg/cmb_htm/NovaDevWoodsign.GIFПредстои „изграждането“ на новото правителство и преструктурирането на държавата в желания от Доган Сарай

Да се докопаш до властта вече не изисква Бай Ганьовщина – да си ту от едните, ту от другите, да си само хитър и „лъзгав“ като змия. Най-сетне времето на Бай ти Ганя отмина. От него, нашето време откраднало всички негативи от миналото е по-свирепо. Особено преди изборите за Парламент. Силовите изказвания и сблъсъци между партиите, манипулираните медийни клипове (наличие на нови технологични инструменти за въздействие), агресията в политическите речи са все по-присъщи на политиците от настоящето. Примерите ни обсипват като катран от който ние и родината няма да можем да се очистим дълго.

Скандален запис на реч на Ахмед Доган пред актива на ДПС в Сатовча се появи в сайта УouTube. На видеото се вижда как пред активисти на ДПС Доган казва (пълната реч от записа):

„Депутатите нямат власт, нямат власт. Тяхната власт е законодателна, те създават закони. И трябва да си много актуален, https://i2.wp.com/www.novinar.net/data/2009-05-26/1243325519_9_d.jpgда имаш съвсем други позиции, позиционирани да речем чрез министри и други неформални контакти, за да може един депутат да се превърне в инструмент на властта, за да ви решава конкретните проблеми. Как депутатът ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране. Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да ви кажа!

Ако сте имали инвестиции в Сатовча, тук минават проектите само…искам да сте наясно за какво става въпрос…Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този проблем, защото това е важен въпрос.

И от гледна точка на проекти, и от гледна точка на тяхното изпълнение, и на оперативни програми тука и т.н. и т.н. И когато ние искаме по-мощно присъствие в парламента, това означава че искаме по-широко позициониране в парламента и от там в централната власт, господа. За да имам аз такива инструменти като нея, тя е шеф на фонд Земеделие. Министри, зам.-министри, дирекции, вицепремиери и т.н. В мене е концентрирана властта, а не е във вашите депутати, искам да го знаете това!“

Всъщност, в речта на Доган отново проличава типичната му обиграност като политик, който умее да привлича гласоподаватели, да си мери приказките когато се налага и да напада безжалостно в напрегнати ситуации. Знае как да се изкара герой в очите на избирателите си, да изтъкне управленските си умения. Знае и как се строи собствен Сарай – със свой си правила, далеч от Конституционните правила на РБългария!

Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление.

(2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.

Така, от речта на Доган става ясно, че на него не са мо достатъчни обръчите от фирми и организираният туризъм, купуването на гласове. Той предлага Държава като Сарай, с норми от времето на Турската империя.

„Искам да знам, как е възможно такива изказвания да се правят в ХХI век в една страна членка на ЕС и НАТО, каквато претендираме, че сме“, заяви за в.  „Стандарт“ Бойко Борисов.  Упреците на кмета пък, биха били уместни, ако преди време пред родни емигранти в Чикаго, той не бе нарекъл пенсионерите ни „лош човешки материал“. Не се бе изказал безумно глупаво за политик, без нужната дипломатичност която можеше да въвлече страната ни в нечуван расистки скандал. На случилото се, американският президент Барак Обама реагира остро.

Борисов дори стигна до крайности, като днес заяви, че се готви чудовищна манипулация за изборите. „Случи ли се това, което готвят Доган и Станишев, ще бъде застрашена политическата сигурност“, каза той. Дори направи паралел със събитията в Иран. Такива асоциации са недопустими между двете държави с различен модел на управление, нееднакви религии, географско разположение. Изказванията са не само популистки, но и противоречащи с Конституцията на страната ни. Подобна ситуация след изборите би пратилаБългария в глухия и ужасяващ коловоз на Изтока.  Всъщност политическите партии са тези, които отхвърлиха непристрастни наблюдатели на изборния процес от страна на Европейския съюз.

И не на последно място. БСП показа как изкривения ефект може да се превърне в положителен PR за партията.

Надмогнали смутното време на Бай Ганьо, на промените сякаш се запътваме към това на силовия, недодялан и опасен стремеж към властта.

ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ – ЕВРОПА V/S САЩ

https://i2.wp.com/909studios.com/images/film%20camera.png

https://i1.wp.com/www.movieprop.com/tvandmovie/rambo/rambo3.gif

"Рамбо" със Сталон - един от знаменитите екшън продукции на Холивуд

Продуцентството е вид креативна индустрия, а наименованието за първи път се среща във Великобритания през 1997 г. Тук основната идея е за възпроизводство на продукцията . Освен това се проследява целия цикъл от идеята през производството до дистрибуцията на стоки и услуги.

След 1944 г. българското киноразпространение е изцяло държавно. Чак през 1997 г. разпространението става отново частно, а в момента у нас всичко е регулирано чрез Закона за защита и развитие на културата и Закона за филмовата индустрия.

Пазарът като цяло е затворен и малък със затворена  езикова общност и ниска комерсиалност. През 2007 г. у нас са започнати 12 филма, 7 от който са национални. Основен инвеститор у нас е Българската национална телевизия (БНТ). Държавната телевизия е инвестирала около 10 млн. лв. в нови филми, а частните инвеститори са вложили още около 2-3 млн. лв.

Пазарът на продуценти се дели на 4 основни типа. Първия вид продуценти изцяло купуват услугите, защото нямат техника. Втория вид са средните компании, които може да притежават техника или звукозаписно студио. Третия вид са компании притежават базисна техника и почти не търсят чужда помощ. Такива компании са Sia Advertising, Nova TV, 7/8 и други. Четвъртия вид компании предлагат услуги при производството. Това са юридически лица или творци на граждански договор, които дават труд и техника.

Задължение, записано в българското законодателство е поне 10% от излъчваната по телевизиите продукция да е европейска. В България например най-често от европейските филми се излъчва английска, френска и испанска продукция, защото това са най-развитите аудио-визуални пазари в общността.

https://i0.wp.com/img.slusham.com/svetyt_e_golqm_2.jpg

Кадър от копродукцията на България, Германия, Сърбия - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"

Програма “Медиа”

https://i0.wp.com/direct.europe.bg/upload/docs/7_03_gif.jpgВ ЕС един от начините за стимулиране на аудио-визуалните продукти е програмата “Медиа”. Тя има за цел да подобри конкурентноспособността на европейската аудиовизуална индустрия чрез поредица от насърчителни мерки, насочени към тренинг, развитие, разпространение, промоция и подкрепа на аудиовизуални фестивали. Към програмата функционират две допълнителни направления – пилотни проекти и развитие и аудиовизия. “Медиа” стимулира европейските продукции от 1991 г. насам.  Тя разполага  с бюджет от 755 милиона евро за периода 2007 – 2013 г. и предоставя подкрепа както преди, така и след осъществяване на филмовите продукции. Програмата осигурява допълващо финансиране за инициативи, свързани с обучение на професионалисти от аудиовизуалната индустрия, развитие на продуцентски проекти (игрални, телевизионни и документални филми, анимация и нови медии), разпространение и промоция на европейски аудиовизуални творби.

За да се получат държавни помощи за определени продукции  трябва да се спазват определени критерии. В ЕС има записани няколко основни критерия за отпускането на държавни помощи. На първо място помощта трябва да е насочена към културен продукт и да отговаря на проверими национални критерии. Също така продуцентът трябва да има свободата да похарчи до 20% от бюджета си в друга страна. Размерът на помощите обаче трябва да е ограничен до 50% от производствения бюджет. Изключение се прави само за дебютни, нискобюджетни и сложнопостановчески филми. Освен това общността не позволява допълнителни помощи за постпродукция, за да няма привличане на допълнителни средства към дадена държава. Според Закона за киното се дават субсидии до 80% от стойността, а разпространението се подпомага с 50% от средния приход за една прожекция.

Ранен етап на дистрибуция – решение на моделите по американскиhttps://i1.wp.com/img.photobucket.com/albums/v68/geo175/Wallpaper%201/Wallpaper%202/Wallpaper3/20fox_fx.jpg

https://i1.wp.com/cdn.wn.com/o25/ph//2009/04/22/d51c8deeaff24ef31edc109264c2980c-grande.jpgВ най-ранния си етап самите телевизионни мрежи са били дистрибутори на продукцията си. Такъв е бил и случая с България. Негативите от това са, че телевизионните мрежи сами решават колко, кога и как да бъде излъчен продукта. В този случай няма конкуренция и се определя процентът печалба за продуцента. Когато телевизионната мрежа е и дистрибутор се стига до изкривяване на пазара.

В САЩ първи са осъзнали този проблем и се появява законодателна подкрепа на независимите продуценти – Федерална комисия по комуникациите. Тя забранява и ограничава излъчването на собствена програма в мрежата до 5 часа в най-гледаното време (primetime). Освен това комисията контролира продажбите на финансираната от медиите външна продукция. Така се появява и стимулира силна конкуренция между разпространители, мрежи и независимите станции. Освен това в пъти се увеличава инвестиционния интерес към медииния пазар. Така в САЩ нараства възвръщаемостта от телевизионното производство, мрежите създават свои разпространителски компании, на които продават правата за разпространение на програмите си. По този начин телевизионната мрежа има избор – тя не е длъжна да се обвързва с крайния потребител, а само създава продукт за разпространение. Мрежата само прави промоциите и маркетинговите стратегии. Телевизионната мрежа по този начин  остава необвързана с аудиторията.

https://i2.wp.com/www.avv-bg.com/en/building/images/185_sia.jpg

Успешната продуцентска компания "Сиа"

По този път е тръгнало да се развива и европейската и българската продукция. При самите разпространителски фирми има три варианта за източник на програмата. Това са независимите продуценти, които може и да нямат техническа възможност да създадат сами един филм. Другия вариант са филмовите къщи като “Бояна” и SIA Advertising. Третия вариант са телевизионните станции. Между двете страни се прави договор за отстъпване на телевизионните права върху телевизионните предавания. Разпространителите избират станцията според сделката. Бартерното плащане е най-изгодно за големите телевизионни мрежи. Плащането в брой е най-адекватно, когато разпространителя не се вълнува от рекламата.

Участието на разпространителите в производството се налага поради голямата стойност на телевизионната продукция. Така се получава коопериране в телевизионната продукция. Най-честата форма на финансиране е предварителното финансиране с поемане на риск.

https://i0.wp.com/emol.org/film/archives/madagascar/MAD04_mid.jpg

Основните идеи на една станция се осъществяват чрез телевизионна програма. Самата програма изразява философията на телевизията и задоволява рекламодателите. Според единствения български класификатор видовете програми се разделят на: информационни предавания, публицистични, драматични, развлекателни, образователни, детски, спортни, рекламни и музикални предавания. Федералната комисия в САЩ е дефинирала предаванията като аграрни, развлекателни, новинарски, публицистични, религиозни, учебни и образователни, и спортни.

ХОМОСЕКСУАЛНАТА ЛИТУРГИЯ НА ЦЪРКВАТА

Попът си пее, а молитвата му не достига и до собствените му уши

Многогодишен гняв ме е обзел като православен християнин. Той е предизвикан  от лицемерието на Църквата и свещениците ни. Последните са като средновековния папа – даваш им пари, те мрънкат някаква литургия под носа си и ти опрощават всички земни  и неземни грехове. Патриарх Максим пък напоследък страшно се е загрижил за гей парада който ще се проведе тази събота в София. Самият Максим изпрати  писмо до кмета на столицата Бойко Борисов, в което призовава да не бъде проведено събитието, „което е съблазън за всички, които ще бъдат волни или неволни зрители на това аморално и греховно шествие“. Инициативата на църквата изглежда по-скоро като себичен хомосексуален акт, на фона на абдикиралата от основните си функции институция:

1. Липсата на диалог между миряните и Църквата. Литургиите и обредните ритуали са дълги, недостъпни са за голяма част от християните защото се изпълняват на старобългарски. От своя страна, този факт отдръпва доста хора от православието към католически, протестантски, евангелски църкви, нерядко и към секти.

2. Църквата ни е разделена на два синода – на Максим и на Инокентий, и то заради чисто материални изгоди – за имоти. Как ние да вярваме в духовното, щом ни се дава подобен „Богоугоден“ пример?!

3. Друга основна функция на православната църква е да реализира кампании в помощ на бедните, на сираците, на нуждаещите се. Не помня подобна инициатива да е имало у нас от началото на промените. По-скоро патриаршията ни изпълнява „затихнали“ функции и разчита единствено на добросъвестността на християните. Необходимо е обаче, църквата да напомня (не само по празници) какви качества трябва да притежава добрият християнин, как да се стреми към тях за да ги постигне.

4. Църковните дейци призовават в училище да се въведе дисциплината „Вероучение“ като задължителен общообразователен предмет, но самата Църква отдавна не играе ролята на възпитател сред децата. Не е привлекателна за младите. Няма ясна стратегия за развитието си в променящото се и бързо развиващо се технологично общество. Само по себе си то предоставя все по-нови и по-атрактивни „дяволски“ модели на подражание.

Another_Gay_Sequel_Gays_Gone_Wild.0.0.0x0.424x282

5. Църквата не се оказва и достатъчно настоятелна, за да извоюва исканията си, което говори за нисък обществен престиж и недоверие.

6. Хомосексуалността и извращенията в родната ни църква придобиват все по-голяма популярност, като основен проводник са медиите. Припомнете си скандала с епископа и ректор на Софийската духовна семинария Сионий. Той беше обвинен, че е блудствал с 14-годишно момче. От сайта на Патриаршията www.bg-patriarshia.bg разбираме, че днес 23 юли на своето редовно заседание „Светият Синод в пълен състав изслуша писмените и устни доклади на Архиерейската комисия, определена от Светия Синод да разследва случая с епископ Сионий. След като обсъди всички показания и установи, че липсват убедителни доказателства, по повод обвинението срещу Велички епископ Сионий, Светия Синод реши:

1. Възстановява неговите права да свещенодейства и служи пълноценно като епископ на Българската православна църква;

2. Освобождава по негова молба Величкия епископ Сионий от Длъжността Ректор на СДС „Св. Йоан Рилски”, считано от 22.06.2009 г.;

Разбира се, има и добри примери, но те са малко на фона на ширещият се църковен упадък и нехилизъм. Един от тях е с отец Йоан, който започва сам, тухла по тухла да изгражда Дом за сираци „Св. Николай“ в двора на църквата „Св. Троица“ в с. Нови Хан. Другото позитивно е, че най-сетне и Св. Синод има свой сайт. Въпреки, че в него няма телефони за контакт, това е крачка напред към така необходимия диалог между църковните служители и вярващите.

Затова, Църквата ни първо да се заеме с належащите си, структурни и институционални проблеми, а после да вкарва в правия път хомосексуалистите!

ПЕЧАТНИТЕ ЧЕДА НА ДЕМОКРАЦИЯТА

https://i2.wp.com/briarpatchmagazine.com/Images/nov08/academic-freedom.gif

Пресата ни извоюва дългочаканата си свобода на словото след 1989 година

Представям ви последната си статия „Печатните чеда на демокрацията“, част  от поредицата „История на българския печат“ – БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА И ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА ВЪЗРОЖДЕНСКОТО НИ ОБЩЕСТВО, ПРЕСЖУРНАЛИСТИКАТА ПРЕЗ ТОТАЛИТАРНИЯ ПЕРИОД /1944-1989/.

Нагърбих се с предизвикателството в блога си да публикувам материали в които да следя едни от най-важните събития и тенденции в родната журналистика и в развитието на медиите в област ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА. ЖУРНАЛИСТИКАТА В СЪБИТИЯ. Добре е да сме на ясно с мимиката, за да се научим да крещим в обществото на крясъка. Да отстояваме своята гражданска позиция, да не сме подвластни на манипулация, да знаем какво е пропаганда и как да я използваме!

Надявам се да Ви е интересно.

Култувият първи брой на вестник "Демокрация"

Несъмнено новото време (след 1989 г.) налага съвършено нови взаимоотношения между масмедиите и политиката. Формирането на многопартийната система в политическия живот става основа за поява на много партийни вестници. Според изследователката на новосформиращата се преса Тотка Монова степента на политизация е най-силна при тях, тъй като те „афишират своята зависимост от политическите идеи и ценности”. Така постепенно еднопартийната зависимост е заменена с многопартийна. Двуполюсното разделение на нацията и на масмедиите на „сини” и „червени” води до това, че вместо деидеологизация на политическото съзнание младата опозиционна преса започва да внушава нова идеология, нови партийни позиции. Внушенията изместват информацията, а пропагандната сила на материалите е по-важна от фактите и новините.  Поради тази и други причини впоследствие опозиционната преса започва да губи своето влияние. Пагубни за нея са отсъствието на информационна стратегия, доминирането на декларациите и изявленията над новините, фактите и събитията, журналистическия професионализъм. Съществуват и някои обективни причини за слабостта на опозиционната преса в първите 2 години на промени: държавната медийна политика, финансовите проблеми, липсата на печатна база, липсата на коресподентска и разпространителна мрежа. Според критиците грешката на опозиционната преса е в това, че тя апелира преди всичко към политическо съзнание и забравя за ежедневните, но сериозни проблеми в първите години от прехода.

http://brotherpeacemaker.files.wordpress.com/2007/11/freedom-of-speech.jpgOпределено може да се каже, че слабостта на младата независима преса през 1990 г. е една от причините за силата на партийната. С течение на времето обаче ситуацията се променя, тъй като независимата преса може да си позволи да гледа на политиката и на света от различни гледни точки.

Обобщавайки развитието на медиите от 1990 г. до днес може да се каже, че се обособяват 4 вида зависимости: от политиката, от потребителя, от издателя и от рекламодателя.  След 1998-1999 г. проблемът за политическата независимост на пресата е изместен от икономическата независимост.

Характерно за вестникарския пазар след 1989 г. е постоянната му промяна през годините на прехода. През 1898 г. и старите, и новите вестници имат изцяло пропагандна функция, с оглед на предстоящите демократични избори. След 1990 г. се появяват много нови издания, чиято цел е да удовлетворяват разнообразни информационни интереси на своята аудитория. Новите журналисти са креативни- реагират бързо на всички събития, издигат факта в култ, не признават забранени теми, търсят разнообразни източници на информация. В пресата обаче се прокарва сериозен негативизъм, който оказва психологически натиск върху аудиторията.

В. "Уикенд" достига над 130 хиляди читатели, което го превръща в най-четения седмичник

В края на 1990 г. се случва още нещо, което е изключително важно за медийния пазар- появяват се първите общополитически независими вестници, след умората от политическите страсти. Пресата се разделя на две части- политизирана и сензационна (булевардна). Появяват се и първите специализирани издания- развлекателни, еротични и др. , които предлагат свое разбиране за свободата на словото. Характерно за първите години на промените е, че в медиите доминират предимно вътрешнополитическите, а международните теми са сравнително малко. В първоначалния период на промени доминира оценъчният ракурс за сметка на информационния, което определено увеличава възможностите за манипулация на общественото мнение. Друга съществена характеристика е, че много бързо се стига до информационното пресищане и вестниците сформират една ненормална представа за това кое е от съществено значение и кое не е.

През 1992 г. се партийните издания са изместени от независимите, които открито заявяват стремежа си към качествена журналистика. Вече започват да се забелязват тенденция към неутралност, обективност, надпартийност, информационна интензивност.

През 1993 г. печатните медии стават по-критични към политиката, тъй като читателите стават все по-взискателни.  Все по-често в сериозните издания започват да се появяват публицистични материали, особено популярни стават интервютата.

https://i0.wp.com/www.mp3.bg/images/news/image/2009/Cover87.jpg

Playboy - символът на демокрацията (излишно е да споменаваме в. "Чук-чук" - едно от първите еротични издания)

Жълтата журналистика носи името си от комедийните разкази за „Жълтото дете“ публикувани за пръв път във в. New York World през далечвата 1895 година – на сн. вляво.

През 1993-1994 г. в медиите започва да намира отражение разочарованието на хората в политическите институции, а в пресата. През този период вестниците сякаш се разделят на „първи” и „втори”- първите предлагат важната информация, а вторите- интересната. Като цяло пресата все още избира и заема маргинални позиции, журналистите манипулират общественото мнение. Специалистите смятат, че през тези години пресата започва да губи мяра, да преувеличава собственото си влияние и има погрешна представа за контролиращата функция на медиите.

През 1994-1995 г. структурата на вестникарския пазар почти не се променя, но вече е очевидно, че времето на „вестниците-митинги” е отминало. Първоначалната формула на новия вестник в България- оперативност, ниско качество, отсъствието на цветни илюстрации, е сменена. Вече се изисква изработването на качествени издания, добър цветен печат, оперативност и актуална информация. В периода до 1994 г. се забелязва и истински бум на политическите седмичници. Появяват се и първите специализирани издания.

В периода 1997-1998 г. сериозно място на медийния пазар започват да заемат и списанията. Повечето от тях се ориентират към специализирана тематика- женски, младежки, модни, научни, музикални, лайф стайл издания. Те предлагат специализирана информация, насочена към определен кръг от читатели. Заради по-добрия си графичен дизайн те започват да заемат мястото на седмичните вестници с подобна тематиката.

Между 2000 г. и 2005 г. пазарът на печатните медии се развива много динамично. Вече се обособява и ясна структура на периодичния печат. През този период рязко намаляват партийните издания. Характерно е разделението между специализирани издания и т.нар. „хибридни” издания, в които има по нещо за всеки. Между 2000 и 2005 г. се забелязва и една нова тенденция- регистрира се изключителен бум на жълтата преса. Тя не се съобразява с професионалните и етични норми и не подлежи на финансов и административен контрол. Жълтата преса е част от сивата икономика- често пъти издателят и е анонимен, крият се данъци и т.н. Положително развитие има на пазара на списания. През периода след 2000-та год. Много чужди марки започват да навлизат на българския пазар- „Нешънъл джеографик”, „Плейбой”, „Космополитън” и т.н.

https://i0.wp.com/assets.hulu.com/shows/key_art_national_geographic_animals.jpg

НЕПОЗНАТАТА МЕДИЙНА АУДИТОРИЯ

https://i1.wp.com/msnbcmedia2.msn.com/j/ap/b89ea976-c181-41b4-93df-0d62d72516d0.hmedium.jpg

Когато отправяме послания (както правя и аз в момента), е важно не само какво е съдържанието на съобщението, но и до кого го адресираме. Затова е необходимо да анализираме особеностите на нашите читатели, слушатели, зрители. Как да изследваме медийната аудитория? Към коя таргет група да насочваме нашите съобщения? Как да провокираме интереса й? Надявам се статията ми да ви даде изчерпателен отговор на тези въпроси.

Интересът към медийната аудитория като научен проблем се появява през 30-те години на 20-ти век. До тогава се е смятало, че аудиторията е сбор от пасивна маса, която не реагира на медийни послания.

Има няколко фактора, които стоят в основата на научния интерес на социолози, психолози и педагози на масмедиите към аудиторията.

  1. Появата на телевизията като нова масова медия, или така нареченото – явление на медийната аудитория.

  2. Масовото нахлуване на рекламата в медиите и изземване на част от рекламата от телевизията.

  3. Положителните и отрицателните въздействия на медиите върху аудиторията.

Има две теории за влиянието, което оказват медиите върху аудиторията.

  1. Според Майкъл Чукас – медиите оказват положително въздействие, формират положителни качества и осъществяват така нареченият катарзис у зрителя.

  2. Според Маршал Маклуън – „Телевизията превръща планетата в глобално село” – медиите оказват влияние и върху характера на индивида.

На основата на стотиците проучвания през 30-те години, учените стигат до следните изводи за аудиторията.

  1. Аудиторията не е сбор от пасивна маса и реагира на медийни послания;

  2. Аудиторията е консервативна и трудно променя своите нагласи, оценки и мнения;

  3. Промяната на аудиторията и особено на нейната ценностна система следва да става не революционно, а еволюционно – т.е. бавно, постепенно, със солидни аргументи и факти.

Днес аудиторията се дели на 3 основни групи :

а) „твърда” аудитория – най-малобройна, но най-образованата част от аудиторията. Тя отделя малко време за потребяване на медийни продукти; има предвид и следи определен тип предавания и рубрики; има ясно изградени критерии за оценка и подбор; Отделя повече внимание на аналитичните публикации в печата и коментарните предавания по телевизията.

б) „плаваща” аудитория – тя е по-многобройна, отделя повече време за гледане и слушане, но малко време за четене. Няма ясно изградени критерии за подбор и оценка на медийните продукти. Нейните предпочитания се ограничават до развлекателните и спортните предавания. Нарича се плаваща аудитория защото тя търпи развитие съответно към а) или към в).

в) масова аудитория – това е най-многобройната медийна аудитория. Тя може да бъде определена като всеядна, неподбираща предавания и рубрики, за нея е важно да стои и да гледа. Няма никакви критерии за оценка и подбор.

Една от основните функции на медиите е не да удовлетворява само потребностите на този тип аудитория, а чрез специални прдавания да подпомага развитието й към типа аудитория б) или дори а). особено силно това важи за младата аудитория, която в момента изгражда своите критерии за оценка.

Изследване на аудиторията:

Първият метод за изследване на аудиторията се нарича панелен. За пръв път е използват от ВВС през 1939. Панелен метод значи – да се вземе група хора ( например студенти) – да оценяват дадено предаване и блок предавания. Този метод не е достатъчно ефективен и не дава цялостна картина за оценка.

Вторият метод е социално проучване. Българската национална държавна извадка е 1300 души. По този метод представителната извадка се прави на базата число, процент от населението.

Третият метод е системата Нилсън – тя се базира на много точна преценка и строга селекция на хората, които ще бъдат представителна извадка. Според този метод, аудиторният колектив се състои от 1200 човека, независимо от населението на страната, в която се прилага. В САЩ се практикува именно този метод.

TURKIYE АШКОЛСЪН

https://i1.wp.com/www.partner-travel.com/images/upload/1001_nosht_/Sheherezada_1001_partner_travel.eu.JPG

1001 нощ

Иде ли?! Турски сериали пълнят като евтина коледна мисирка родния ефир.  Евтина и при това с много мазнотии и четинка. Тя е за сметка на качествените продукции които би трябвало да се въртят по националните ни медии, които обаче в обедния часови пояс все повече заприличват на долнопробни кабеларки.  Собствениците и мениджърите на ефирните телевизии са закупили на килограм евтина стока Made in Turkey. Схемата е ясна: Международна компания като МTG Group – собственикът на Нова телевизия, Диема, ММ – купува на едро изгоден медиен продукт който излъчва по света и у нас. Себестойността на продукта  е  измерима на стотинки, а печалба у нас компанията освен от реклами, постигна с популярността която придоби сериала „1001  нощ“. Пазарният дял на филма, според ТНС/ТВ план, е 65,91 и  има рейтинг 12,02  за аудитория 4+ в национален мащаб. „Перла“, който се излъчва едновременно по бТВ има също внушителен рейтинг от 10,21 и пазарен дял 40,95, което означава че е гледан средно от 745 524 души.

Честно казано, от времето на „Вдовицата в бяло“ не съм виждал подобна истерия около някоя сапунка. Този успех може да се дължи на народопсихологията ни и близостта с горещите съседски нрави. Но ако през 90-те години частната телевизия у нас вземаше първите си страхливи стъпки, то в момента тя е на друг етап от развитието си. И ако в момента сме в криза и е логично да започва нова вълна от турски сериали – „Перла“ по бТВ и  „Мелодията на сърцето“, „Сълзи над Босфора“ по „Нова“, то питам се същите ли блудкави продукции ще гледаме и по време на цифровизацията?