Daily Archives: юли 12, 2009

ИНФОРМИРАТ ЛИ НИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МЕДИИТЕ?

https://i2.wp.com/www.damsafety.org/media/Documents/Image/ClipArt/Information.jpgНарастването на асортимента от масови комуникации ще доведе до все по-голяма информационна пропаст между привилигерованите и ощетените слоеве на обществото, защото социално по-добре поставените хора, могат по-бързо да си набавят и използват нова информация. Това твърдят учени още през 70-те години на ХХ век.

Едно от обясненията за намаляването на пропуските в информираността е свързано с т.нар.

„Ефект на тавана”

Според него, за по-добре информираните хора е достатъчно относително малко да опират до медиите, за да са добре осведомени по определена тема. Тогава допълнителното ползване на медиите не означава по-голяма информираност. Особена вероятност за такива „тавани” има когато обемът от информация по дадена тема е ограничен.

По-слабо информираните хора наваксват и пролуката се затваря по отношение на определени теми, докато добре информираните могат да не получават никаква информация от масмедиите допълнително. Възможно е също, мотивацията за набиране на информация да отслабва от определено равнище нагоре, така че все още мотивираните, по-малко привилигерованите групи хора, с течение на времето да достигнат същото равнище на информираност по определена тематика.

В контекста на хипотезата за пролуките в информираността, немският учен и специалист по комуникации Винфрид Шулц, изказва значителни съмнения относно просветителската функция на медиите. Според него те,

давайки повече политическа информация, не осигуряват по-голяма политическа компетентност на гражданите

Шулц обръща внимание на качеството на политическите информационни материали, според което на реципиента се внушава впечатлението, че политиката се характеризира предимно със спорове, агресия и погрешно поведение. Тази форма на представянето явно не поощрява овладяването на политически знания. Резултатът е намалена готовност за активна политическа дейност.

Съществуващите социални разлики по отношение на информираността не могат да се изразят в достатъчна степен с понятието „пролуки в информираността”. Според Михаел Шенк хората, които развиват многобройни междучовешки контакти и са интегрирани здраво в различни социални и политически системи, в никакъв случай не са зависими само от масмедиите, за да разбират „обективната реалност”. Напротив, водачите в създаването на общественото мнение, много често се занимават с теми, които въобще не се разглеждат от масмедиите.

КОГА СЪБИТИЕТО СТАВА НОВИНА?

https://i2.wp.com/www.moonbattery.com/Johan_Galtung.jpg

Йохан Галтунг

Йохан Галтунг и Мари Руге най-точно определят 12 фактора, които превръщат събитието в новина:

  1. Честота – това е интервалът от време, необходим за развитието на едно събитие.

  2. Факторът на прага – за да стане едно събитие новина, трябва да се преодолее определен праг на вниманието. Колкото по-голяма е интензивността на едно събитие, толкова по-често се съобщава за него.

  3. Недвусмисленост – колкото по-ясно и недвусмислено е едно събитие, толкова повече се приема, че то заслужава да бъде разпространено.

  4. Значимост – колкото повече едно събитие е познато на публиката и може да има отражение върху личния им живот, толкова повече то се превръща в новина.

  5. Съзвучие – колкото повече събитията задоволяват очакванията на публиката или съвпадат с нещо желано и предсказано, толкова по-скоро те се превръщат в новина.

  6. Изненада – колкото по-неочаквано или сензационно е едно събитие, толкова по-голяма е вероятността то да стане новина.

  7. Приемственост – когато едно събитие прехвърли веднъж прага на новините, съобщенията за него продължават дори и ако стойността на новината намалее в сравнение със събития, които още не са станали новини.

  8. Вариантност – ако типът новини се отличава с определени събития (например вътрешнополитически), тогава допълнителните събития (като външнополитическите) имат по-голям шанс да се превърнат в новини, защото масмедиите се стараят да дават балансирано отражение на един многообразен свят.

  9. Отношение към нациите – събития, в които участват велики и важни нации.

  10. Отношение към личностите – събития, в които участват велики и важни персони.

  11. Персонифициране – събития, които се представят като резултат от действията на конкретно идентифициращи се хора, имат по-голяма информационна стойност, отколкото абстрактните събития.

  12. Негативизъм – колкото по-негативно е едно събитие, толкова повече то става новина.