БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА И ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА ВЪЗРОЖДЕНСКОТО НИ ОБЩЕСТВО

По време на Възраждането българските вестници не се издават с цел печалба, а заради идеите – освобождение, самостоятелност на българската патриаршия, културна и национална независимост, запазване на българската идентичност – език, религия, самобитност. Целта е да повдигнат самочувствието на българина, да го подтикнат към борба, да му дадат познание. Има и случаи, когато излизат вестници в угода на турската власт или гръцката патриаршия и за целта са били финасирани от тях. Това са двете линии на развитие на българския печат по време на Възраждането.

Трябва да се спомене, че изданията в голяма степен са повлияни от революционните идеи на Запада, от националноосвободителните движения в Европа, от Западната буржоазна демокрация и либерализма. Силно е влиянието, идващо и от Русия.

Имануел Кант - "Просвещение"Що се отнася до тематиката на изданията, в началото на Възраждането господстват теми, които помагат да се развие националното самочувствие: това са исторически теми, въпроси за езика, за образованието, стопански въпроси. По-късно вестниците се политизират. Най-напред се пише за въпроса за самостоятелността на църквата ни, а след това преминава за идеята за национална свобода.

Особена черта на доосвобожденския печат е връзката му с художествената литература. Той популяризира големи и чужди български автори и създава вкуса у българите за литература. Други особености:

–         Основният приход е от абонамент

–         Примитивна редакционна организация – цялата тежест пада върху редактора, който бил и издател

–         Редакторите – образовани, начетени, с богата култура, владеят езици, вдъхновени патриоти, близки до народа

–         Списва се и от един-двама помощници, както и от сътрудници от българската интелигенция

–         Графично оформление – не много добро заради печатниците – няма добри печатни машини с разнообразни шрифтове, а и печатарите не били много подготвени; липсват илюстрации

–         Най-често седмичници, на 4 страници

–         Разпространение – трудно, няма организация за доставяне и абонамент по общини, лоши пътища, неуредици в пощата, турската власт била нащрек след появата на революционните вестници; те се пренасяли нелегално – тайно от куриери на БРЦК

–         Цена – много са скъпи – 4 гроша, като за ¼ грош може да си купиш хляб, един вестник колкото 16 хляба; Причината – скъпо производство, слаб тираж, няма платени обяви

–         Най-четени – „Македония” (3600 абоната)в. "Македония „Свобода” (1000) – (илюстрация най-горе вляво), „Дунавски лебед” (700)в. "Дунавски лебед", „Право” (435), „Турция” (400).

–         Кратък живот – най-много 1-2 години – само „Цариградски вестник”Цариградски вестник просъществува 14 години

–         В изследванията на Георги Боршуков – общо 75 вестника са издавани през Възраждането, но със сигурност са повече; списанията са 31; най-много излизат в Румъния (Букурещ, Браила), Турция, Австрия, Германия. Нито един не е печатан в България.

Първите

„Любословие” – първият лъч в зората на просвещението

Константин Фотинов„Любословие” е първото списание в историята на родната ни журналистика. Негов създател е възрожденският просветител Константин Фотинов, често определян като последният ученик на Паисий и учителят на Раковски.

За това си дело Фотинов може спокойно да бъде наречен и основателят на българския печат. Той е първият, който усеща полъха на новото време, белязано от борбата за национална и културна самостоятелност на българския народ. Знаел е, че за да се извоюва тази незавивимост са нужни познания за миналото на България, за езика й. Според него народът трябва да развива образованието си и да създаде своя интелигенция, която да го води. Единственият начин тези идеи да проникнат в съзнанието на хората, а по-късно да се превърнат и в реалнност, е чрез печата.

Началото

Така през април 1844 г. бившият търговец и учител от Самоков издава първия брой на „Любословие” в град Смирна, където живее.

Често се задава въпросът защо списание, а не вестник. Отговорът от една страна се крие в техническите и творчески ограничения, които има издателят по онова време. Неуредиците в пощите и липсата на достатъчно финансови средства превръщат разпространяването на вестник в несигурно. Няма гаранция, че ще излиза навреме и, че ще достига до хората. В същото време списването на списание трае един месец, в който редакторът може да подготви съдържанието, печата и разпространението. Освен това Фотинов има редакторския нюх да се настрои за нуждите на читателската си аудитория. Той усеща, че все още българите не са подготвени за новини, а трябва по-скоро да четат любопитна и интересна информация за тях самите, за живота им, за света, който никога не са виждали. Формата на списанието бил най-подходящият. Затова и „Любословие” има енциклопедичен характер.

Фотинов прави и още нещо твърде напредничаво за онова време. Две години преди излизането на първия брой, той издава книжка в малък формат, за да представи списанието, неговата програма и съдържание.

Съдържание и програма

Верен на своите идеи за българското пробуждане, той изпълва страниците на списанието с най-разнообразна информация, която цели да пробуди патриотичното чувство у българина:

история за българите и славяните

– образование – изтъква нуждата от училища, при това от светско; разглежда ролята на учителя; нуждата да се създаде българска интелигенция; предлага създаването на българки просветен център, да се създадат библиотеки, да се изготви речник. Със своето разнообразно съдържание то изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като ,,Гръцка граматика” (1838 г.), ,,Болгарский разговорник” (1845 г.), превежда от гръцки ,,Общое землеописание” и др.

– прогресивни идеи за жената – равенство между половете, необходимост от образование за жените

– съвети за търговците, за земеделците

– религията й нейната нравственост

– описа градове

– статии по естествознание

– постижения в сферата на науката, медицината

Там излиза и първата политическа дописка пътуване на тогавашния султан

С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX век.

„Любословие” излиза в продължение на две години – до декември 1946 г.

„БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ” – първият български вестник Български орел

Иван БогоровПървият български вестник се ражда на 20 април 1846 г. в германския град Лайпциг. Негов създател е Иван Богоров (роден в Карлово в родолюбиво семейство; учи в Цариград заедно с Раковски, продължава образованието си в Одеса, журналист, публицист, книжовник, борец за чист български език, издава „Първичка българска граматика”). Вестникът излиза само в 3 броя (април и септември 1846, януари 1847). За разлика от „Любословие”, той набляга на новините.

граждански известия от Турско, Цариградско, Влашко, от Гърция

учебна част – описния на места от България и Европа, най-вече на славянските; история на България от славните й години

образование – подбужда за създаването на нови училища и как по-добре да функционират

съвети за търговците и икономически новини

преглед на новите книги

Вестникът следва модата на „информационните” вестници, които заливат Западна Европа по онова време. Идеята на Богоров обаче е изданието да е политическо. Целта – българите да се надигнат за свобода, да имат собствен език, църква, да не забравят, че са славяни.

Богоров не успява да изпълни тази програма. В трите броя не излизат достатъчно новини и не дава много съвети на търговците. Няма материали, които да възбудят патриотичния дух на българина. В това отношение „Орелът” не изпреварва „Любословие”, а даже стои по-долу от него. Има обаче нещо друго, с което го превъзхожда и допринася за българщината. Това е езикът, на който е списван – чист български, нещо за което се бори Богоров. Той следва всички правила посочени от сами него в „Първичка българска граматика”. Другият важен принос е, че Богоров точно навреме усеща нуждата от вестник за българите и дава началото.

„ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК”

Това е вторият проект на Иван Богоров. Разочарован от провала на „Български орел”, той заминава за Цариград, където с помощта на Ръковски издейства разрешение за издаването на нов вестник. Той не случайно избира Цариград, тъй като там има голяма общност от българи. Идеята е вестникът да продължи програмата на „Орела”. Първият му брой излиза на 1 януари 1848 година.

Съдържание

отразява живота на българите – природни бедствия, епидемии, пожари, реколтата, провеждане на

Александър Екзарх

Александър Екзарх

панаири, прояви на еснафски организации, информация за български компании в Цариград

официална информация на турските власти – държавни актове, административни промени

външнополитически новини

там се помества и първата платена обява

отразява въпроса за църковната незавивимост

Богоров издава Цариградски вестник до 1850 г., когато заради финансови затруднения му е иззет от кредитори. Изданието преминава в ръцете на Александър Екзарх. Така вестникът става умерен в политическите си убеждения, тъй като започва да изразява схващанията на най-преданите към Портата и Гръцката патриаршия български среди.

Поради това много от съвремениците му не го харесват. Според тях той не е изразител на най-важните български идеи – свобода на църквата и нацията. Въпреки това вестникът има голям принос за българската журналистика – първият, който пише за живота на хората. В него се публикуват дописки от цяла България. „Цариградски вестник” е и първото трайно издание по време на Възраждането. Издава се цели 14 години до 1862 година.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on май 30, 2009, in ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА. ЖУРНАЛИСТИКАТА В СЪБИТИЯ. Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Мария Любенова

    Поздравления за статията!

  2. супер е, но би било хубаво да има повече информация за списанията

  3. Преполезен текст. Благодаря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: