Monthly Archives: април 2009

ПОЕТ

Вдъхновение лекокрило, нелепо

все трови горко жалкия поет.

Човешкото у него е тъй далеко,

човекът от странника поет.

МИНИАТЮРИ

9363873Гордо гордостта издъхва

във безутешна самота.

Смутно скромността се стъпква

от лицемерната тълпа.

ПЛАНИНСКИЯТ СПАСИТЕЛ, ВЪРНАЛ КЪМ ЖИВОТА СТОТИЦИ

07

За една година в българските планини стават средно около 1000-1200 нещастни случая. Причините най-често са недобра екипировка, подценяване на опасностите, които крие теренът, лекомислие и непреценен риск. „За съжаление все още има и доста смъртни случаи“, споделя планинският спасител Методи Тодоров.

В своята 30-годишна практика той е виждал и съпреживявал почти всичко. Спасявал е хора, престоявали повече от ден-два под руините на някоя рухнала сграда или затрупани от лавина, денонощно е търсел изгубени в зимни виелици по планинските била. Но той никога няма да забрави мъчния спомен от земетресението в Турция през 1999 г., при което загиват повече от 17 хил. души.

img131Тогава няколко спасителни екипа от България участват в спасителните операции. „Винаги ще помня картината: едно семейство, загинали. Разравяме ги полека-лека. Там няма машини, багери – правим всичко съвсем внимателно, защото, ако все пак някой е останал жив… Бащата най-отгоре с един забит трегер в гърба, отдолу майката и най-отдолу детето с обезобразено личице, а устата му в предсмъртен вик. Стремели са се да го опазят, затова са го покрили с телата си и така всички, един върху друг.“ Методи определя случилото се само с една дума: „Трагедия!“

Планинският спасител Методи Тодоров е в компанията на добър приятел

Завършващ акорд на всеки спасителски курс е похода и бивака. А да се бивакува през зимата във високата планина може да се случи на всеки турист. Най - комфортния, но доста трудоемък начин за направа на бивак е изкопаването на снежна пещера.

Храбрият дарител на втори живот, който e на 60  години, се обучава за спасител към Българския червен кръст (БЧК) близо две години. След което завършва и степен на квалификация за старши спасител. Откриваме го в седмицата, в която той е дежурен в Планинската спасителна служба към БЧК, на ул. „Джеймс Баучър“ 67, в столицата. Докато провеждаме разговора си с него, един от телефоните иззвънява: „Ало! Да, мигновено ще предупредя колегите да вземат спешни мерки. Не, не се тревожете! Спокойно, ще ги намерим!“, хладнокръвно разяснява ситуацията Методи. Така той съветва близките, които току-що му подадоха сигнал, съобщавайки точното местонахождение на групата момчета, тръгнали без необходимата екипировка да покоряват връх Мусала, където е мъгливо и влажно. „Много точна информация за обстановката в планината има на компютърния монитор, чиято диаграма показва нахлуването на студен фронт към върха – от северозапад“, казва Методи. И пояснява: „Най-добре е преди да тръгнете към планината, да известите близките в кой район от нея възнамерявате да ходите. Наскоро имах един случай, при който търсехме като луди едно момче. Семейството му твърдеше: „То каза, че ще отиде до Бояна, някъде в областта на Копитото. Но проверете, може да се е отклонило и към Златните мостове.“ Е, после се оказа, че той е изкачвал Пирин!“

simg14

Често се налага да се виси над пропастта, и макар залезът над хижата да е чудесен, усещането понякога е смразяващо.

Далеч из суровите планини на Норвегия е паднала лавина. Тя е затрупала ловец, който е слагал капани за дивеч. Трудната проходимост на терена и опасността от нови лавини допълнително бавят спасителните екипи. Всякаква надежда чезне, докато минават цели девет дни от инцидента. Следа от тялото на ловеца няма. Изведнъж едно от кучетата надушва диря и тегли спасителите. Те започват да ровят в дълбокия сняг и откриват скандинавеца, посинял от студ, но жив. Той имал в чантата си сурови пилета, от които се е хранил през безкрайните денонощия под тежкия сняг.
У нас рекордът е шест часа. Толкова е престоял човек под лавина в района на Мальовица, докато го открили спасителите. За Витоша пък постижението е два часа. Човек, затрупан от лавина край „Алеко“, бил на границата на задушаването, но с помощта на спасителите оживял.
„Ето това е един от поводите да се работи до откриването на човека – пояснява Методи. – Обикновено голяма част от попадналите под лавина умират още по време на падането й. Други загиват от травми или задушаване, особено когато снежната маса е прахообразна, а не блокова. По някой път обаче става истинска „мелачка“ – сравнява спасителят, и шансът да откриеш някого жив е почти нулев.“

avalan05

Оказване на помощ при лавинното спасяване

Методи, който се радва на двете си внучки, пълнещи къщата му с топлина и детска невинност, е привързан и към кучетата, които обучава да издирват хора при бедствия, аварии и катастрофи (б.ред. – Планинската спасителна служба е единствената в страната, която обучава спасителни кучета). „При обучението всичко започва с връзката между водача и кучето, което е от породата немска овчарка, обяснява учителят. През целия му живот водачът, освен че му дава храна, то усеща и закрилата му, грижите, които полага за него.“

„За да обуча качествено кучето, ми предстои сериозна работа с него, обяснява водачът. – Изготвям последователност на операцията. Заривам се в снега, пускат кучето да ме търси и когато ме открие, има много награди и поощрения за него. Преломният момент обаче настъпва, когато то трябва да търси непознат човек. Най-добрият приятел на човека усеща кога той е в беда по миризмата. В стресови ситуации човекът отделя определена киселинност“, казва Методи Тодоров.

Да се управлява шейната с пострадалия, особено на неблагоприятен терен не е лесна работа.

Освен здрави нерви и психика спасителят трябва да притежава и медицински познания. „Много хора биха останали живи по пътищата, ако имаха дори елементарно медицинско образование, на мнение е Методи. – Вместо да въртят тези тъпи реклами по телевизията в най-гледаното време, могат да показват как се извършва кръвоспиране например. Но нали у нас всичко е за пари! Преди известно време мой приятел катастрофира. Притичват му се веднага на помощ, но вместо да положат на раната му кислородна вода, го поливат с амоняк. Сега човекът още бере душа заради медицинската неграмотност на хората, оказали се на мястото на инцидента.“
Има ситуации, при които, както се изказва един боцман пред паникьосания екипаж, на потъващ кораб в Северно море: „Господа – няма вече накъде! Даже Господ тука Богу дух ще предаде!“ Но има и такива случаи, при които здравият разум и безплатният телефон на Планинската спасителна служба – 0888 14 70, могат да спасят собствения ви живот.


snow_avalanche3

Снимки – Планинска спасителна служба

ПРОСТО ГЕНИЙ!

Пламен Карталов - сн. в. "Стандарт"

Пламен Карталов - сн. в. "Стандарт"

Над сто хиляди души крещят и аплодират във възторг на един от най-големите стадиони в Бразилия – „Маракана“. Събитието обаче не е някой драматичен футболен мач, в който Роналдиньо, Кака и компания дриблират магически с топката, а опера. Постановката е „Анда“ от Верди, която впечатлява публиката на футбола и самбата с пищните си, огромни декори, пренесени чак от Рим. Изпълнителите са световноизвестни гласове, а режисьорът на грандиозната партитура, представена по оригинален прочит преди няколко години в Рио де Женейро, е професор Пламен Карталов. Българските и световните медии са единодушни, че ако някой притежава таланта да превърне операта в истински празник това безспорно е Карталов. За идеята му да пресъздава постановки на открито международната критика оценява режисьорската работа на твореца като „новаторска“, „водеща“, „бляскава“, „божествена“. Освен в родината на самбата българинът режисира постановки още във Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Италия, САЩ, Словения, Хърватска, Швейцария, Япония. Смятан е за най-експортния“ български оперен режисьор.

Пламен е като апостол, възкресител на древната традиция, водеща своето начало още от Средновековието. Тогава са се пресъздавали религиозни сюжети пред катедралите. „За мен това са събития, които дават различно изживяване на публиката с изкуството, които се преплитат в оперния спектакъл“, на мнение е творецът, който умело преплита естествената природна среда със сценографията. Подобни знаменити представления с по 800 изпълнители които и до днес никой не се е осмелил да повтори, са се играели за пръв път у нас през 80-те години. На историческия хълм „Царевец“ във Велико Търново оживяват шедьоври от българската музикална съкровищница като „Ивайло“ от Марин Големинов и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров.

С "Турандот" на Пучини през 2008 г. беше открит сезонът на Националната опера и балет. Това възроди традицията отпреди 20 г., когато се проведе последната опера на историческия хълм. Тогава отново проф. Карталов бе диригент

За съжаление последното подобно представление в страната е на площад „Батенберг“ преди цели три години. „Не се намери политик, който твърдо да застане зад „Операта на площада“. Аз сам се отказах от проекта, за да си спестя ходенето по мъките за събиране на пари и за организацията на цялото събитие. Сега продължавам да правя такива спектакли, но в чужбина – в открития театър в Пула в Хърватска, на фестивала в Любляна. В тези държави правителствата дават мило и драго за оперното изкуство“, споделя режисьорът.

Сюжет от "Турандот"

Сюжет от "Турандот"

Пламен е роден в Добрич през 1948 г., но още като ученик се мести със семейството си в София. Майка му е икономист, а баща му инженер, „но моите прародители са се занимавали с църковно пеене“, признава той. Това не може да не даде отражение. Младежът често посещава марионетния театър в столицата. Гледа постановките отстрани със запленени, втренчени очи. „Марионетните кукли развиват детското въображение, те оживяват пред погледа ви, а кукловодът се превъплъщава в най-различни образи. Това за мен беше не само едно богатство, но и удоволствие, което не ме отлепяше от пиесите“, спомня си професорът.

…Група студенти, под ръководството на покойния музикант проф. Георги Робев, пристигат в Байрут, Германия, през далечната 1970 година. На Зеления хълм, където Ричард Вагнер създава всичките си произведения, е построен театьр, носещ името на гения. След като студентите от Държавната музикална академия гледат стотиците произведения на немеца, в главата на един от тях хрумва амбициозна и малко налудничава идея. „Защо и в България да не се създаде такава опера? Ще опитам!“ Този студент, както сами може да предположите, се казва Пламен Карталов.

Когато се завръща в София, той успява да създаде „Младежка камерна опера“ благодарение на финансирането на Съюза на музикалните дейци в България. Наред със Софийската опера вече има и малка, пътуваща опера, която представя алтернативен репертоар. „Премиерите на спектаклите ни винаги бяха в столицата, но имахме представления и в затънтени села, където никога преди това не беше стъпвала опера – разказва основателят й. – Това запълни един вакуум – професията на младите артисти да бъде по-широко практикувана.“

Днес Благоевград се гордее със своята китна камерна опера, която се учредява със съвместното решение на Председателството на Комитета за култура – София, и окръжните ръководства на Благоевград от 1977 година. Успял да осъществи професионалната си мечта, Пламен специализира оперна режисура в Германия. Завършва и Националната академия за театрално и филмово изкуство. Към богатата си автобиография добавя и много отличия и награди за принос в изкуството. Получава най-високия правителствен орден на Бразилия -„Рицар на южния кръст“, за дългогодишната си работа в страната. Режисьорът е единствен в света, който успява да реализира като продукции оперите на бразилския композитор Антонио Гомес. Неотдавна авторитетен наш вестник публикува обширна статия на тема „Операта умира“. Заглавието е провокирано от интервю с Райна Кабаиванска.

Златното поколение на Гяуров, Павароти, Доминго, Кабайе, Борис Христов няма да се повтори – на мнение е талантливият режисьор, който спокойно може да се нареди до тези велики имена на световната опера. – Но те сякаш са нямали личен живот от пътувания, ежедневни репетиции, денонощно учене.“ Могат да се сравнят с Пикасо, който е чакал роднините си да заспят, и чак тогава, на спокойствие, се е затварял в едно килерче за да пропътуват дългия път към стълбицата на световната слава. „Повечето студенти днес идват на репетиция в последния момент. Не се стараят достатъчно, подценяват даден момент от творбата. Всичко това води до ниско качество в изпълнителите.“

Все пак професорът, който чете лекции на студентите си от четвърти курс в музикалната академия „Панчо Владигеров“, се старае да им предаде от своя професионален и жизнен опит. „Задачата на моето преподаване е да внуша, че певецът е не само господар на своя глас, но той трябва да бъде и добър актьор на сцената.“ Паралелно с това той води и майсторски класове в редица университети в света.

Работохолизмът и свободният творчески размах, с който Карталов създава своите образи, са параметрите, очертаващи неоспоримия гений на твореца. Но дори и най-великите артисти винаги търпят критика. „Моят син Кирил, който е студент в Милано по специалността „Международни отношения“, и съпругата ми Валерия са най-големите ми критици“, признава професорът.

Доказал се вече като добър режисьор, той застава начело на Русенската опера. С „Травиата“ от Верди, преди повече от 20 години, у нас се ражда първото недържавно спонсорство на спектакъл.

Идеята и традицията за самофинансиране на принципа на международното сътрудничество и копродукции, е реализирана успешно от Пламен като директор и на Националната опера и балет. „Когато Солун беше културна столица на Европа през 1997 г., едни от първите средства за Софийската опера дойдоха именно оттам“, обяснява Пламен. Мениджърският и управленският му поглед носят на театъра върховите 49% собствени приходи и 51 на сто държавна субсидия.

По този начин той разкрива нови пътища за оперното ни изкуство, като организира първото турне на родната ни опера в Япония. На практика режисьорът има над сто постановки с различни стилове и автори. Голяма част от спектаклите му са в „Златния фонд“ на БНТ.

С премиерата на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди бе открит новият творчески сезон на Националната опера и балет (24 и 25 септември). Пищният и раздвижен спектакъл разкънтя зала едно на НДК след края му. Публиката дълго аплодира режисьора й Пламен Карталов, диригента Борис Спасов и изпълнители като Емил Иванов, Камен Чанев, Габриела Георгиева, Ангел Христов.

Зрителите обаче се наслаждават и стават свидетели само на крайния продукт, зад който се крие дълъг творчески и „лабораторен“ процес. Най-малко девет месеца са нужни за репетиции, подготовка, подбор на изпълнителите, сценография, декори, задълбочено проникване в драматургията и замисъла за създаване на творбата от автора, организация преди поставянето на операта на сцена. „Изборът на изпълнителите е най-трудната задача за един режисьор – категоричен е Карталов. – Всичко се свежда до избора на най-подходящия солист.“

Затова режисьорът може да се определи като своеобразен диригент на целия творчески процес. Той трябва да размаха диригентската си палка „под диктовката“ на художествения сценограф, след това да я насочи плавно към хореографа и ритмично да я дирижира към художника на осветлението. С такова вертикално и същевременно хоризонтално партитурно мислене режисьорът Пламен Карталов – един от златното българско поколение творци, не спира да покорява ценителите на едно от най-демократичните изкуства, което няма земни граници.

ПО СТЪПКИТЕ НА НЕДЯЛКОВ – СТАРШИ

Навярно много често сте чували поговорката, че „кръвта вода не става“, или пък „крушата не пада по-далече от дървото“. В историята примерите, при които поколения от едно семейство са управлявали цяла империя дълги години, и то успешно, са неизмеримо много. Но можете ли да се досетите за български род, който вече от три поколения взема активно участие в банковия ни сектор?

Недялкови са живата история в банкирането. Финансовата кръв и мисъл започват да текат от бащата на Олег, който е бил дълги години директор на ДЗИ в град Елена. „Където е текло, пак ще тече“, казва народната мъдрост. Ако й се доверим безусловно, несъмнено ще стигнем и до най-младия представител на банкерския род. Началникът „Банкиране на дребно“ в Бизнес център „Мария Луиза“ на ТБ „Алианц България“ е познат на малцина, млад е и е енергичен наследник на фамилията.

Крум Недялков наглежда футболния мач и дъщеря си

Крум Недялков е роден на 3 август 1974 г. в София. През 2000 г. защитава успешно магистърска степен по специалността „Социално и застрахователно дело“ в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). „Изборът какво точно да уча не беше случаен,“ споделя Крум, като изтъква кариерата на семейството си.

Стилът е нещо неподправено и индивидуално. Той е единствената формула за успешна кариера. Ако все копирате някого или се опитвате да му наподобявате, то вие сте обречени да бъдете все зад неговата сянка.

„Да вървиш по стъпките на някого, особено на баща си, е трудно, убеден е Крум Недялков. – Олег е човек, създал една от водещите банки в страната (ОББ), оглавявал „Алианц България“. В момента той е в управителния съвет на БНБ. Това е сериозна причина да не мога да правя съпоставка с него. Всеки родител иска детето му да го надмине в постиженията, но аз не вярвам, че ще успея…“

Олег Недялков в работна атмосфера

Недялков-старши е имал други амбиции за Крум. Той неистово е убеждавал сина си да стане футболист. „Баща ми е бил наистина добър играч като ученик, но не е успял да се реализира на игрището. Затова подтикваше мен, но аз не възприемам този спорт.“ И докато Недялков – старши се събира да рита мач през уикенда с приятели, то „младшият“ предпочита да чете историческа литература – била тя художествена или биографична. От две години кара ски и с огромно нетърпение очаква началото на зимния сезон.

През 1996 година е първият допир на Крум с тогавашното ЗПАД „България“, офис „Америка“, като стажант. „Бях студент първи курс, специалността „Застраховане“ – тогава все още беше нова след възстановяването й в УНСС, а бизнесът един от най динамичните в онези години“, споделя той.

В „Алианц България“ е от 1998 година. Започва като инспектор по имуществено застраховане под ръководството на Сашо Гюров. След това заема позициите „Мениджър продажби“ и „Ръководител на представителство“.
„От седем месеца се занимавам с продажби на финансови продукти – застраховки, кредити, депозити, които несъмнено са универсално нещо. Това за мен е не само нова длъжност в структурата на „Алианц“, но и преминаване от застраховане към банкиране.“

Стрелките на часовника в кабинета на Крум обаче трябва да изтрият циферблата от въртене. Едва тогава той ще може да се докосне до истинското банкиране и да се издигне до изпълнителен директор. „Надявам се все пак някой ден това да се случи – не крие амбициите си началникът в отдел „Банкиране на дребно“ на агресивно развиващото се дружество. – Натрупал съм солиден опит в застраховането, но за мен банкирането е едно ново начинание.“

С доста отговорности и тежки задачи ще трябва да се сблъска Крум, и то до края на годината. „Съвсем естествено изпълнението на заложените планове по всички бизнес линии в края на годината представлява не само предизвикателство, но и възможност за доказване за всеки мениджър. Не по-малко важно за мен е интегрирането ми в колектива, успешното взаимодействие, разбирателство и приятелство. Подкрепата на прекия ми ръководител г-жа Гергана Цветкова, както и на ресорния ни изпълнителен директор г-жа Галя Димитрова е особено важна за посрещането на тези предизвикателства“, обяснява Недялков.

Въпреки че колективът му е почти изцяло женски, Крум разкрива, че в тяхната компания, когато излизат неделово вечер, се получават готини купони. Но на женения мъж все по-рядко му остава време за подобни забавления. Той е станал баща на момиченце, което скоро ще навърши девет месеца. Това обяснява и факта, че таткото все повече предпочита по-тихите заведения, където също може и да дискутира от спортни през икономически до политически теми с приятели.

Една от тези теми е тази за стойността на парите. „При формирането на семейния бюджет със съпругата ми Христина, която е дипломат във Външно министерство, често дискутираме въпроса „какво са парите?“ За мен те представляват стока, също както петролът или наемният труд. Като банков служител смятам, че стойността на парите се определя от цената, на която банката ги придобива. Като човек, управляващ собствените си финанси, смятам, че стойността им се определя от различните възможности за мултиплициране.“

Ако Крум бе в списъка на милионерите в страната или притежаваше неограничен лимит пари, за него те биха били само средство за удовлетворяване на мечтите. „Имам ли някога подобна финансова възможност, веднага ще си купя къща и два коня, въпреки че никога не съм яздил – мечтае си той. – Току-що при мен дойде един клиент, за когото явно страстта по бързите и скъпи коли е отминала и сега искаше да си купи яхта. Добре ще е и аз да постигна такова нещо, но все пак парите за мен не са приоритет, който би ме накарал да върша нещо пр принуда“, заключава той..
Може би това е и една от основните причини, която не е притиснала Крум да работи зад граница, както са направили много негови приятели. „Преди пет години бях поставен пред тази дилема – обяснява Недялков-младши. -Имах възможност да специализирам в Мюнхен и да търся развитието си в други дружества на „Алианц“.“ По всичко личи, че той е избрал възможно най-правилното решение, понеже приятелите му доста бързо са се върнали от чужбина. Някои от тях или не са успели да се интегрират, или да променят манталитета си.

Финансовият мениджър прави ясна разлика между това да си в друга страна само на почивка и да си на работа. „Обичам да пътувам, но едно е да си на екскурзия, съвсем друго постоянното жителство. Честно, повече от 20 дена трудно издържам да съм извън България – издава той. – Най-дългият ми престой извън родината беше на едно езиково училище в Англия. Там не само че усъвършенствах езика, но и „попих“ от точността, подредеността на островитяните.“

За Крум от голямо значение е тази прецизност да се пренесе и на нашия пазар, както и развитието на банковото застраховане. „Неслучайно наблюдаваме навлизането на все повече финансови групи, предлагащи банкови, застрахователни и осигурителни продукти, но бих желал да изтъкна, че „Алианц България Холдинг“ е първата финансова група с десетгодишен опит. С огромно удоволствие смея да заявя, че мотото на банката „Финансови решения от А до Я“ е актуално както в глобален, така и в национален аспект.“

Банка "Алианц" в Мюнхен

Основаната през 1889 г. в Мюнхен фирма „Алианц Застраховки“ АД от Карл фон Тиеме и Вилхелм фон Финк започва своята дейност и в Берлин през 1890 година.

На българския пазар „Алианц“ АГ се утвърждава, след като през 1998 г. закупува 51% от акциите на застрахователно дружество „България“ и става собственик на новооснованата компания „Алианц България Холдинг“.

Повече от девет години Крум Недялков е в „Алианц“. Ако някой твърди, че той е на тази позиция в банката заради баща си, е далеч от истината. Оценката, че е в сянката на баща си, също е неправилна. Крум е поставен под условностите на времето, при което за да се издигнеш в структурата и да станеш добър играч на пазара, трябва не само време. Нужни са талант, търпеливост и малко инат. Качества, които безспорно 33-годишният финансист притежава, но за да оцелее в сектора – винаги трябва да ги устоява.