ТРИТЕ ЛИЦА НА АВАНГАРДА

„Съпругът ми бе единственият, когото съм харесвала като визия. Той умееше да мисли в правилната посока и да взема най-мъдрите решения. В него откривах всички качества, които някога съм търсила в един мъж – бе и грижовен баща на две деца. Но той е и единственият, когото не съм обичала. И все пак нямам намерение да се развеждам с него…“ (Светла)

„Омъжих се рано-рано – на двайсет години. Затова сега, на 36, имам голям син, който скоро ще навърши пълнолетие. Направо съм се роботизирала – и в работата, и вкъщи.“ (Петя)

„Нямам си нито любовник, нито приятел. Напълно свободна съм. Стилът ми е разчупена елегантност. Продължавам да следвам мечтите си, и то не в Милано, а в София.“ (Дрина)

… Това са откровенията на три дами, които отдавна са свикнали да провокират. Светла Димитрова, Петя Димитрова и Дрина Пашова са вероятно трите най-дръзки имена в българската мода. Сами признават, че понятия като комерсиализъм и масов вкус ги отвращават дълбоко. Обединява ги фактът, че творят под един общ „купол на лудостта“  както сами го наричат: с това екстравагантно прозвище обозначават „Ариес Уникат“ – фирмата на Светла Димитрова, създадена през 1990 година. Още оттогава авангардното мислене е мерилото, по което дизайнерката подбира своя екип. Именно Светла бе и пионерът на стила „гръндж“ у нас – на цветните плитки, на размъкнатите шарени поли, на бунтарските съдрани кожени панталони…

Гръндж модата показва освободеност и неспазване на общоприетите норми

Родената в Плевен Димитрова завършва Строителния техникум в родния си град и после, повлияна от мнението, че сериозна кариера се прави единствено в столицата, се записва в Минно-геоложкия университет в София. Така и не успява да добута докрай образованието си – вероятно и защото още тогава мечтата й е била да се дипломира не като геолог, а в Художествената академия. „Накрая побързах да се омъжа, понеже ми трябваше софийско жителство. Все пак това беше мечтата на всеки провинциалист“, признава Светла.

Светла Димитрова

Разбира се, бракът й едва ли е бил чак толкова по сметка, защото в „изчисленията“ влизат и две деца – Биляна (сега на 30 г.) и Елица (29). Но за една творческа натура като Светла домакинските задължения и гледането на децата едва ли са изглеждали като сбъдната мечта. Истинското й увлечение – създаването на оригинални дрехи – останало на най-заден план. Шиела само от време на време, и то за себе си. На 35 години вече изглеждало сигурно, че талантът й е осъден да угасне край домашното огнище.

Първите пробиви на "Ариес уникат" с Жоро Пентаграма

Но съдбата невинаги е толкова неумолима, колкото изглежда на пръв поглед. Важно е в точния момент човек да изиграе правилния ход. Светла е готова за него: „Когато станеш на една такава възраст, започваш да се вглеждаш в децата си. Тогава се питах дали въобще съм ги научила на нещо. С мъжа ми вече съвсем си бяхме омръзнали. Ежедневието ме потискаше“, спомня си Димитрова. Затова тя решава да се посвети на онова, което обича да върши, и отплатата идва съвсем скоро – под формата на първа награда от Националния конкурс „Идеи за свободното време и модата“ (1988 г), където представя своята първа колекция от кожа, съчетана с дантела. Наградата й дава куража да открие свое собствено студио, където ще може свободно да излага идеите си. Фирмата „Ариес уникат“ отваря врати през 1990-а. В превод марката означава „уникален овен“, каквато е зодията на основателката й. „В началото работех на парче, представях моделите си в галериите -разказва Светла. -Лошото е днес, че сме се превърнали във виртуална марка. Все още не съм успяла да стана и производител.“ Това обаче съвсем скоро трябва да се промени, защото Димитрова преговаря с две русенски фирми,които да реализират идеите й. „Пак ме е хванала лудостта – смее се тя. – Събрали сме се 4-5 човека с различно мислене и с тях се надявам да успеем.“

Модел на Петя Димитрова показва създадения от нея стил "граи"

В този тесен кръг попадат и Петя Димитрова (36 г.) и Дрина Пашова (26) – две пълни противоположности, едната от които пробива в света на модата постепенно и налага свой оригинален стил, докато другата прави първото си ревю, едва ли не още при слизането от самолета от Милано. „Дрина ме впечатли с етноелементите, които вкарва, а Петя е много „цветна“. Тя използва отпадъчния материал, който иначе се изхвърля“ – така Светла обяснява какво я е накарало да приеме двете момичета на работа.

Шарените кръпки и небрежни шевове отличават стила на Петя, който идеално пасва на концепцията на "Ариес уникат"

Кафяви, широки панталони в съчетание с блуза украсени гамово с цветни украшения

И за Петя Димитрова, както и за безброй други хора у нас 1990-а е съдбоносната година. Дотогава Петя, която е завършила педагогика в Софийския университет, все още смята, че ще стане учителка. „Бях тръгнала в съвсем различна посока, въпреки че още от малка много обичах да шия – разказва тя. – Като ученичка, когато ходех на село, си купувах от тамошния магазин басми. Баба ми често се караше: „Петя, тия басми бабите за забрадки не ги купуват, а ти от тях правиш костюми!“. Но плановете на Димитрова рязко се променят. Едва навършила 20 години, тя среща мъжа на живота си и двамата набързо спретват сватба. Тогава Петя се решава да отвори малък магазин за дрехи в родния си град Велико Търново. И както се казва – очаквай неочакваното. „Веднъж бях закачила до пробната връхната си дреха – едно пончо с пискюли и качулка. Клиентка, която пробваше пуловер, го видя и попита каква марка е дрехата. Обясних й, че съм си я направила сама. А тя най-безцеременно се обърна към мен и каза: „Искам да я купя.“ Опитах се да й кажа, че съм я носила поне две години. Но не можах да се преборя с настойчивостта й и накрая й продадох пончото. Оттогава замених цялата стока в магазина с мои модели.“

Стила си Петя е нарекла „граи“. „Наскоро едно момиче ме попита в какъв стил работя. Аз се затрудних при отговора, а тя ми обясни, че след като имам свой собствен почерк, трябва да му дам и име. Обмислях различни варианти – от „провокация“ до „емоция“. Накрая се спрях на „игра“, понеже обичам да си играя с платовете и материите. Накрая поразместих малко буквите и се получи „граи“.“

Дрина Пашова

Все прeз същата 1990 г. едно друго момиче започва да си мечтае да учи дизайн в някоя от европейските столици на модата. За разлика от много други обаче, Дрина Пашова не остава само с мечтите, а продължава образованието си в Милано в Частната академия по изящни изкуства NABA (Nuova Accademia di belle arti). Прeз 2005-a завършва четиригодишния курс в специалност „Моден и текстилен дизайн“. „Това е академия със стари традиции и всяка година завършваше с ревю, на което всеки от нас се представяше самостоятелно. Обучението ни се ръководеше от преподаватели, които са работили с най-известните дизайнери в света, като Джорджо Армани и Джон Галиано“, с гордост разказва Дрина.

Емоционално и грабващо като концепция ревю на "Ариес уникат"

Съвсем наскоро Пашова представи в хотел „Експо“ колекция на тема „Носталгия“ – откъс от дипломната й работа в Милано със същото име. Концепцията е провокирана от носталгията на авторката по родината при дългия й престой в Италия. Целта й била да покаже на италианците богатството на българския етнос и култура. Дрина си спомня, че когато показала за пръв път своите творби в Милано, присъстващите били толкова екзалтирани от внушенията на традиционните ни костюми и особено от цървулите, че веднага се намерили мераклии да ги купят. Пашова обаче отказала, обяснявайки, че те са само част от една цялостна композиция. „Целта ми е всеки, който носи моите дрехи, да успява да показва и себе си чрез тях. По този начин да изпъква неговата уникалност, а не да наподобява някого, като следи комерсиалните тенденции -подчертава Дрина. – В ревюто съм наблегнала на цветовете в сиво-черната гама, като израз на носталгия, и на екрю – символ на надежда. Колекцията завършва със силно женствен, богат и цветен модел като триумф на победата над носталгията.“

Модел на Дрина

За съжаление, когато правиш уникален и печеливш продукт, винаги ще се намери и кой да го открадне. Светла Димитрова споделя, че още преди години, когато се е разхождала по „Витошка“, видяла на една витрина дреха в нейния стил. „Тогава аз и екипът ми в „Ариес Уникат“ бяхме единствените, които вплитахме метални орнаменти в кожата на якето. Дрехата беше с марката „Пагане“. Когато разпитах кой е производителят, никой не успя да ми отговори. Причината бе проста – такава марка не съществуваше. Разбрах, че една жена работи в моя стил, но така и не можах да я открия.“

Трите имат и по-весели истории за разказване. „От моя магазин във Велико Търново една известна дама си купи рокля за 75 лева – спомня си Петя. – После видях същата жена по телевизията на едно светско парти. На въпроса на журналиста откъде е роклята тя отговори – от известна дизайнерка (а аз съм супернеизвестна) за две хиляди лева.“

Подобни плагиатства не са необичайни в света на модата. Затова и Светла Димитрова се стреми да работи с млади хора с оригинални идеи, които никой няма да може да копира. „Когато бях млада, плюех по старите дизайнери. Та те не можеха да предложат нищо по-разчупено и нестандартно. От моята гледна точка днес, когато съм на 55, виждам, че по-възрастните колеги, ако не чак някакви революционни идеи, са носели поне опит и мъдрост.“ И въпреки че между Светла, Петя и Дрина има по едно поколение разлика, те се разбират идеално.