Monthly Archives: февруари 2009

„РАДИО ВИДИН“ ON AIR

Българското национално радио открива официално новата си регионална радиостанция „Радио Видин“ на 1-ви март.
На вълните на "Радио Видин"

На вълните на "Радио Видин"

Тя безспорно ще обогати и разнообрази не само облика, но и културния интериор на “Старата къща”, както обичайно наричат първата електронна медия у нас. Българското национално радио, по данни на утвърдени социологически агенции, е лидер по обществено доверие. Освен националните, много от неговите регионални програми също водят по рейтинг в своите региони. Пожелаваме и на новото „Радио Видин” да стане лидер в района на Северозападна България, да утвърждава националните ценности, българското слово и музика.

“Радио Видин” ще разпространява своята програма в трансграничен регион, известен с богатата си вековна история. Вярваме, че в градове като Видин, Враца и Монтана, с букета от разнообразни предавания, „Радио Видин” ще отстоява националните ценности и интересите на своите слушатели.

В същото време, работните места които осигурява регионалната радиостанция, със своите информационни, културни, образователни и развлекателни предавания ще подпомогне политиката за незабавно спиране на депопулационните процеси в цяла Северозападна България и ще допринесе за развитието на този регион.

Нека и в бъдеще високите стойности на българската култура и знание, които са запазена марка на Вашите програми, да бъдат водещият фактор, който ще определя и обществената роля на „Радио Видин“.

Валерий Тодоров - Генерален директор на БНР

Валерий Тодоров - Генерален директор на БНР сн. Мариян Томов

Пожелавам Ви „Радио Видин” да посреща новото време и предизвикателствата в областта на медиите, като популяризира българското слово и българската музика!

Бъдете новатори в своята обществена мисия, създавайте и развивайте нова и стойностна журналистика, налагайте със слово и музика величието на родната култура!

bnr

„ФИТИЛЪТ“ НА ЕЛЕКТРОТЕХНИКАТА

Електрониката достига невъобразими технически върхове

Електрониката достига невъобразими технически върхове

Д-р Румен Атанасов е автор на 60 патентовани изделия и има стотици научни разработки. Обграден от умните си електротехнически изобретения, 67-годишният доктор днес се вглежда в тях с голяма доза меланхолия. Те вече са извън употреба, преобразили са се в ненужен скрап, но със собствена история. Всеки бутон или лост от някоя машинария разказва за безсънните нощи, които ученият е прекарал в работа, за да им вдъхне живот, задвижвайки ги с електрически ток. Иновациите на Румен ни връщат и към вече позабравения процес на индустриалната революция в страната ни през 70-те и 80-те години.

д-р Румен Атанасов                                                                      сн. в."Капитал"

д-р Румен Атанасов сн. в."Капитал"

„Електрозадвижванията, които създадох, са „интелигентните мускули“ на всяка металорежеща машина или индустриален робот. За мен беше истинско предизвикателство да разработя, създам и въведа електрониката в обикновените електротехнически уреди – споделя Румен. – С моите колеги, постигнахме немислими дотогава широки диапозони в света на електрониката, което нареди нашите марки до световноизвестните „Сименс“, „Фанук“ и „Бош“.

Индустриалният бум в страната ни по времето на социализма сякаш е умален модел на смелата идея на американския президент Теодор Рузвелт. Запленени от мечтата му за железница, която да прекосява „този див, див Запад“, жителите на Британска Колумбия, с изключителен ентусиазъм и без правителствено финансиране, поставят първата крачка към осъществяването й през 1882 година. Те трябвало да изградят 60-километрова отсечка, минаваща през високите снежни прерии на Канада, за да „отключат“ вратите на държавната хазна. С цената на много жертви и тригодишен робски труд първият парен локомотив си проправя път през непроходимата дотогава пустош и донася сандъците с държавни долари.

Влакът, "отключил" Американската хазна

Влакът, "отключил" Американската хазна

„По онова време и в България хората бяха „ядреният двигател“, който дърпаше икономиката ни напред – разказва Румен. – Моята работа и тази на колегите ми беше изцяло пионерска. За реализирането на проектите ми не съм получавал правителствени пари. Чак когато видяха резултатите, които съм постигнал, ме отличиха с „Димитровска награда“ за наука и техника.“ Изобретателят получава и международно признание. Той е носител на златен медал от Световната организация за интелектуална собственост.
Преди да достигне до тези висини в науката, Румен Атанасов следва две години „Радиотехника“ в Техническия университет в София. През 1962 г. технократът се вслушва в съвета на баща си, който е инженер, и отива да учи в Москва. Там завършва „Промишлена електроника“ в Московския енергетичен институт. „Отидох да уча в Русия, защото там можех по-свободно да се занимавам с изследователска дейност, която беше моята голяма страст“, казва Румен и очите му заблестяват всеки път, когато споменава този период от младостта си.

Живо и енергично, може би защото не пропуска нито една събота, без да се поизпоти във фитнес залата, докторът говори за четиримата си внуци. „Всяка събота традицията повелява да се събираме на „сицилиански обеди“. Така изобретателят нарича семейните сбирки, които започват от 12.00 часа на обяд и приключват по залез слънце. „През това време внуците ми успяват да направят хиляди бели и да разместят цялата покъщнина така, че после цяла седмица не мога да си открия нито чорапите, нито сакото, които хлапетата са скрили грижливо някъде из апартамента.“
Щастливият дядо се гордее с дъщеря си Нина, която е микробиолог в областта на
клиничните изследвания. „Тя се разви успешно благодарение на това, че тайно от мен и противно на възгледите ми се яви на редица конкурси, които спечели. След всичките тези години днес си признавам, че съм подценявал възможностите на собствената си дъщеря“, прям е и със самия себе си Румен. Той си признава и друго – че е залагал повече надежди на сина си Михаил, който обаче и до днес не може да си „стъпи на краката“ след тежките финансови загуби, които преживял през първите години на прехода в България.

Румен Атанасов е наясно, че ерата на независимите изобретатели като Леонардо да Винчи, Александър Бел и Джон Атанасов отдавна е отминала. Романтизмът на гениалните хрумвания на пионерите днес е изцяло изместен от гигантските поръчки на транснационалните компании, които събират под своята шапка учените. Отделният иноватор в завода пък е като малко зъбно колелце, което заедно с останалите колелца задвижва световната система, наречена прогрес.

Човек е малко задвижващо зъбно колелце в транснационалните компании

Човек е като малко задвижващо зъбно колелце в транснационалните компании

„За отделния учен и неговите нестандартни хрумвания все още е останало местенце – убеден е Румен. – Проблемът обаче е, че голяма част от фирмите в България не защитават достатъчно новите си продукти чрез патентоването. За да го правят, те трябва да дават допълнителни средства за авторско право. Това е и причината учените у нас често да са ощетявани.“
Осъществяването на контрол върху фирмите е една от отговорностите, с които докторът всекидневно се сблъсква като председател на Камарата на електротехниката в България. Той членува и в управителния съвет на Българската стопанска камара, в Асоциацията на индустриалния капитал в България, както и в някои международни организации като „Интерелектро“ и „Академия по комплексна безопасност“.

Като председател на Камарата на електротехниката в България Румен Атанасов търси млади специалисти с интереси към тази индустрия, които да участват в европейските структури. „Сега имаме възможността и задължението да творим над европейското техническо законодателство. Това е шансът в Брюксел да се чува и гласът на страната ни“, споделя оптимистичните си нагласи докторът.

kru6ki-081

Овладяването на електрическия ток е най-голямото човешко достижение

Според Румен Атанасов овладяването на електрическия ток е най-великото достижение в индустриалната история на човечеството: „Електричеството съществува в природата, но само човекът може да го създава и използва така, че да е полезен за самия него.“
Ученият е убеден, че законите регламентират консенсуса, постигнат в обществото. Но когато законодателството или „чипът ни е сбъркан“ (както обича да се изразява един човек с царско потекло), възможността да се стигне до абсурди е твърде голяма. На пръв поглед в закона, който регламентира закупуването на електрическа енергия от частни фирми, няма нищо лошо. Така се либерализира бизнесът. Недомислието в него обаче е в това, че ако веднъж се откажете от Националната електрическа компания, не можете отново да се възползвате от услугите й.
Той се надява, че в бъдеще законът все пак ще бъде променен. „Електрическият ток е овладян от човека, за да му служи в бита, а не за да бъдат ощетявани гражданите в потребностите си, които нарастват във все по-технологичното ни съвремие с един или друг закон.“

Амбициозните планове на ЕС за бъдещето, набелязани в „Лисабонската стратегия“, включват в себе си хора с иновативно мислене като Румен. „Лисабонската стратегия се разменя като шифър между малка група посветени, а всъщност е „най-човешката“ политика, гарантираща, че „овцете няма да изядат хората“. Тези думи, казани от министъра на европейската интеграция Меглена Кунева, най-точно отразяват разбиранията и на д-р Румен Атанасов. Все пак живеем в свят, в който място за овце и глупци няма.


 

МЪЛЧАНИЕ В ЗЕЛЕНО

dsc03757

Град, сгушен в свежите прегръдки на планинската природа

dsc03722

Шумно безвремие

Пъстри светлосенки танцуващи валс с тихите речни вълни

Пъстри светлосенки танцуващи валс с тихите речни вълни

Сноп лъчи оглеждащи се във водата

Сноп лъчи оглеждащи се във водата

Безделие...

Безделие...

Снимки: Мариян Томов

В ЕРАТА НА PAY PER ACTION И PAY PER LEAD РЕКЛАМАТА

1286_695_299_crop_858ca

Експерти прогнозират, че икономическата криза ще съсредоточи усилията на бизнеса в кампании, които много точно измерват ефективността на вложените средства.  Рекламодателите и сега се кланят като дворянин на японския император в  „двора“  на Pay per Action и Pay per Lead рекламата. При тях поръчителят на рекламата плаща само след като е било извършено дадено действие (Action/Lead) на неговия сайт. В бъдеще, формата на маркетинговите кампании няма да се ограничава единствено в интернет сайтовете,  порталите и блоговете, въпреки че те  ще са водещи в това отношение.  Новите технологии,  ще позволяват на модела Pay per Action и Pay per Lead, да е валиден и за радиото и телевизията. Потребителят на медийните услуги, сам ще избира кое предаване, филм или реклама желае да види,  в т.нар. „потребителска медия“.

ЗАКОН КАТО „ВРАТА У ПОЛЕ“

Разбира се, рационалност не означава непременно ефективност. Основната цел на рекламите е да повлияят подсъзнателно за да ни подтикнат да купим даден продукт или услуга, на най-ниски цени в сравнение с конкурентните. Известна практика на електронните медии е повишаването силата на звука на рекламните блокове, които не се съобразяват особено с разпоредбите записани в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В Чл.77, ал.1 от ЗРТ е записано, че се забранява реклама, която използва средствата за подсъзнателни внушения. И ако сте се унесли в сладка дрямка пред телевизора, нищо чудно да подскочите от канапето си в несвяст от кънтящите реплики носещи се от телевизора: „Депозираййййй!“  Друг подход за насърчаване и най-вече за пропагандиране на дадена стока или услуга  е „бомбандирането“ с реклами.  С времето свикваме с един рекламен спот, като той постепенно се комерсиализира, определя ценностната ни система и начина ни на живот. Е, всичко си има граници и се изчерпва. Eдна от крайните фази до която неизбежно се достига е рекламното пренасищане – спотът  става противен и досаден, когато не търпи креативна промяна. Не превключвате ли веднага канала, щом стартира телепазарният прозорец тип „Веес телешоп“!? Клипове, които не са претърпели развитие от тяхното зараждане и не се съобразяват с новите тенденции, които маркетинговият микс налага.

mission

ТЕХНИКИТЕ С КОИТО РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ ПРИМАМВАТ КАТО В КАПАН ЗА МИШКИ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Вече стана дума за подсъзнателните методи за въздействие, които са  пространни, различни и новаторски. За тях законът, не само у нас, отдавна се е превърнал като „врата у поле“. Pay per Action и Pay per Lead рекламата също привлича вниманието на потребителите чрез психологически похвати. Техниките, които ви изкушават да „цъкнете“ за да видите рекламния спот са:

1. Визуални – рекламният спот „шари“ и „прехвърча“ на екрана ви. Той е под формата на pop-up, падащ прозорец, bubble.

2. Звукови – използва се натрапчива, запомняща се и оригинална мелодия или глас на извънземно човече например, което ви приканява да кликнете върху спота.

3. Интерактивни – предизвикват ви с рикуест, игра или друга форма която привлича вниманието ви.

4. Позициониране на продукти (Product placement) – при която се визуализира търговска марка в рамките на даден сайт или част от сайт.

5. Филмови/кадрови спотове, анимации – най-общо те спадат към аудиовизуалните техники, като в рекламния прозорец се излъчват кадри от филм с позиционирана реклама или филмов герой – показващ даден продукт. С еднократно кликване върху прозореца получавате повече информация за продукта, за мястото и начинът на дистрибуцията му. Форми като Pre-roll (преди видеото), Post-roll (след видеото) и Mid-roll (реклама по време на излъчване на видеото) са доста атрактивни за потребителите.

До момента тенденцията към развитие на онлайн рекламата в България показва превес в предлагането на принципа CPM – модел, при който рекламодателят плаща за всеки 1000 показвания (импресии) на рекламата си. На световно ниво бюджетите за онлайн реклама са разпределени почти поравно за CPM и CPC (Cost per click – рекламодателят плаща за всеки клик върху негова реклама). В България по наблюдение на „Нетинфо“ за CPM реклама се отделят около 80% от общите онлайн рекламни бюджети.

519x692

УЛОВКИТЕ

Популярен похват е и максимата – голотата продава. Как няма да се изкушите да кликнете върху настръхналото зърно на едрогърда какичка, гледаща ви съблазнително в 3D очилата, готова да ви схруска за закуска?! Пък и много от нас действат първосигнално на основа емоционалните подбуди да закупим един продукт или услуга. А и всичко става много лесно – докато се усетим какво точно купуваме, без да сме преосмислили рационалността на продукта, неговото качество и цена – сме изписали данните на кредитната карта, доволни от извършената операция.

СЛАБОСТИТЕ НА ТОЗИ ТИП РЕКЛАМИРАНЕ

Въпреки икономическата си рационалност, Pay per Action и Pay per Lead рекламата, имат и много слабости.  Този тип рекламни спотове не са масови и потребителят може прецени дали заслужава да отдели от своето време и внимание или не, за разлика от масовите телевизионни или радио промоции и позиционирани продукти от които няма спасение. Освен всичко, вече съществуват „Кликващи компании“. На служителите в тях се плаща за да „цъкат“ по цял ден върху подобни реклами и да отчитат посещаемост, която естествено се оценява в пари в полза на PR агенциите и създателите на спота.

КОГАТО СТАТИСТИКАТА ЗАГОВОРИ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА МЪЛЧИ

Въпреки това, икономическата криза принуждава и големите национални медии у нас да не разчитат единствено на класическата реклама. „Дарик“ радио също не залага на приходи само от радиоизлъчването си. През 2008 г. медията инвестира в няколко онлайн проекта, а също и в марката „Мъж на годината“.

Прогнозата на социологическата агенция BBSS Gallup/TNS затвърждава тези тенденции. Според данните – делът на рекламните разходи в интернет в страната ще продължи да се повишава с постоянни темпове и може да достигне 50 млн. лв.  Според „Нетинфо“ в България делът на интернет все още е под 5% от общия пазар, като ръстът на този сектор за 2008 г. е между 60 и 80% спрямо нивата от 2007 г.

Делът на интернет рекламата в общия комуникационен микс в Европа се равнява на 15% от всички инвестиции за реклама. Изключение прави Великобритания, където за онлайн реклама се отделят 21% от комуникационните бюджети.

ДО „ТРОПИКАНА“ И НАЗАД

48_elle_magazine_bulgaria_2005

В хаванската болница настроението е минорно. В очакване на диагнозата на хирурзите времето пълзи бавно и монотонно… Вратата на болничната стая изведнъж изскърцва остро. През нея влиза доктор с непроницаемо изражение. С бавни стъпки той се насочва към леглото, на което е прикован известният танцьор на салса Алфредо. Като кинжал го пронизват думите на лекаря: „Скъсал сте ахилесово сухожилие на десния крак. Едва ли вече ще можете да стъпвате добре… С кариерата ви на балетист е свършено…“ И все пак в живота се случват и невероятни неща – в края на 2007 г. Алфредо носи първата титла за България в салсата.

С ръководения от него Alfredostyle team той спечели отборното класиране на Европейското първенство по салса, което се състоя във Вермонт, Англия (16.10.2007 г.).

Алфредо танцува в популярния кубински балет "Тропикана"

Алфредо танцува в популярния кубински балет "Тропикана"

Все пак остават доста въпроси около черния танцьор. Например какво се случва след тежката контузия – освободен ли е от прочутия вариететен балет, в който участва близо 12 години – хаванската „Тропикана“? Защо и той не живее при майка си и при петте си братя и сестри в Маями. Или – кой е политикът и бизнесменът, който държи верига от заведения у нас и е поканил кубинеца в България? Или защо Алфредо не става боксьор като баща си, който като национален треньор на Куба е извел до златото имена като Феликс Савон, Теофило Стивънсън, Омар Сантестебан?
…Не бъдете нетърпеливи. Отговорите на въпросите ще прочетете съвсем скоро…

Алфредо Торес Хурейдини е роден на 8 ноември 1967 в Хавана. Баща му Пабло Торес Валдес, както вече стана дума, е бил треньор на националния отбор по бокс. Майка му Марва-Алисия Хурейдини, е от смесен произход – баща й е ливанец, а майка й от Ямайка. Но във вените му е измесена доста различна кръв – дори китайска, наследство от рода на майка му. „В лице приличам повече на хората от Ямайка – твърди той. – Ето, вижте – имам много черна кожа, носът и устата ми са широки, главата ми е дълга – направо е като диня!“ Определя характера си като спокоен.

В Ямайка времето тече бавно, дори поспаливо – заради жегата, заради липсата на кой знае какви съществени събития и… заради хашиша. Но Алфредо още от пръв поглед изглежда доста темпераментен, нещо присъщо за кубинците. От първите си школски дни Хурейдини е запомнил, че е продънил класната стая от рев. „Много плачех, когато ходех на училище, защото допреди това бях неотлъчно до мама. Една сутрин тя ме събуди, закусихме набързо, хвана ме за ръка и ме заведе на някакво място при други деца. Помислих си, че ме е оставила завинаги и… плач.“

42_a_concert_of_avon___alfredo_dance_studio_2005_

Но сълзите не са присъщи за хората от семейството на боксьор. „Започнах да тренирам бокс, като първоначално пазех заниманието си в тайна от колегите на баща ми“, разказва Алфредо. Той не искал да се афишира с името на популярния си родител: „Ходех при негов ученик, който беше вече треньор. Тайната обаче се запази за много кратко. Познаха ме и веднага се разнесе: „А, това е синът на Пабло Торес. Какво прави тук? И той ще стане боксьор“. Някой беше издал на татко ми: „Твоето дете се боксира много добре“. Когато аз му се доверих, той вече знаеше и ми каза: „Трябва много сериозно да работиш, ако ти харесва, защото този спорт е труден.“ Алфредо с носталгия си спомня за вече покойния си баща, който му е давал много и стойностни напътствия.

„И танците ми харесваха, и по време на тренировка танцувах – признава кубинецът. – Като загрявахме, правех стъпки на Майкъл Джексън. Треньорът ми се караше: „Остави тези глупости, давай: ляв-десен“. Но това ме привличаше, защото боксът донякъде прилича на танците. Винаги има ритъм в движенията на ръцете, на краката. И по време на почивките играех и всички ме гледаха и ме насърчаваха, а треньорът все ми крещеше.“
12_alfredo_tropicana_jump

През 1983 г. „Били Джийн“ на Майкъл Джексън е на върха. Цяла Куба, а и цял свят, иска да танцува като Майкъл… Алфредо никога няма да забрави уличните „състезания“ по танци. И досега екстравагантният американец е пример за Алфредо – прецизност, съвършенство и стил… Неслучайно много велики танцьори са започвали с Moon walk. По същото това време в света се подготвя друга музикална революция – според някои тя започва още от 1970 с Джеймс Браун, минава през Майкъл Джексън и ЕМ СИ Хамър, за да се появи новата вълна – брейк денс – и това е нещото, което наистина допада на Алфредо. Филми като Break dance, Electric Boogie, Beat Street, Fast Forward, Boby Rock са като свещени – всички танцуват по улиците, всички показват най-доброто, на което са способни…

„За пръв път видях как се танцува брейк в едно много популярно предаване, което се излъчваше по това време – „Соутрейн“. Изпълнителите там много ме вдъхновяваха и повтарях всички движения вкъщи“, разкрива въодушевено той. След това започва да танцува в уличен клуб: „От всички брейк изпълнители аз се отличавах най-много, защото можех да правя буквално всичко – най-различни салта, да се въртя на глава (хеликоптер), да превъртам краката през тялото си, танцувайки само на ръце (паяк).

Алфредо и Уесли Снайпс

Алфредо и Уесли Снайпс

Тогава идва моментът, в който Алфредо, посъветван отново от баща си, решава да се заеме професионално с танци. На 18-годишна възраст се записва в Danca National de Cuba. Там учи две години модерни танци – джаз, балет, капоейра, популярни танци, сон, румба, гуагуанко… После го приемат за ученик в най-престижното кабаре в Куба – „Тропикана“. На приемния изпит, както всяка година, идват хиляди кубинци и от всички се избират около 40 човека. В продължение на две години „Тропикана“ ги подготвя за професионални танцьори – учат актьорско майсторство, сценичен грим, класически и модерен балет, характерни танци от региона – фламенко, самба, популярни и фолклорни кубински танци. След края на курса само двама са избрани да танцуват в легендарната „Тропикана“ – единият от тях е Алфредо.

„Всичко стана много неочаквано за мен – споделя той. – Репетирах с две момичета и при мен дойде главният солист на балета заедно с други солисти и танцьори. Те ми казаха: „Алфредо, покажи какво си научил.“ След изпълнението ми бяха като онемели и само повтаряха: „О-о-о, страхотно!“
Амбицията му е впечатляваща – само за шест месеца става солист на кабарето – нещо, което никой в историята на „Тропикана“ не е постигал за толкова кратко време.

Незабравими са моментите на салса фестивала в Колумбия, където Алфредо работи с всички величия – Селия Круз, Оскар Д Леон, Хосе Алберто ел Канарио, Хосе Аройо, Уили Колон. Годината е 1998-а. Но кариерата му е пред провал по стечение на съдбата – отново в Колумбия. „Преди премиерата отидох на дискотека – издава екзотичният танцьор. – Там имаше едно момче, което танцуваше брейк. Колегите ми знаеха, че умея да танцувам. този стил и ме насърчаваха: „Хайде, давай! Покажи му какво можеш!“ Аз им отвърнах: „Не, не искам, позабравил съм стъпките…“.“ Но след още няколко настоявания на приятелите си той се втурнал да танцува. „Доста шашнах момчето, бях наистина добър – хвали се брейкърът. – Накрая обаче в еуфорията, аплодиран бурно от всички в дискотеката, реших да направя и няколко по-смели движения.“

Алфредо и Иван Радоев в Сатиричния театър

Алфредо и Иван Радоев в Сатиричния театър

Резултатът е предвидим – подуто коляно точно преди представлението. „Беше грешка – дори като ме навиват приятелите. На следващия ден бях като бастун.“

След последната контузия, която го сполетява, изглежда, сякаш по-всичко личи, че няма бъдеще за Алфредо. Лекува се в най-добрата болница в Хавана. Отново са му необходими много воля и шест месеца, в които доказва, че никога не се предава. „Не можех дори да си представя какво е да се мине и ден, без да танцувам – говори Алфредо. – Започнах да правя усилени упражнения за възстановяване. Но болката беше съсипваща – нямаше как да правя пирует, нито пък можех да водя с десния крак, върху който трябваше да падат момичетата в бързите танци.“

Мускули, релеф

Мускули, релеф

Освен болката в ахилеса вътрешната мъка е тази, която пълни с горчилка мрачните дни на черния салса изпълнител. Тогава идва и предложението на бизнесмена Камен Червеняков да участва в представленията в тогавашното му заведение „Вариете шоу“ в столичния хотел „Кемпински-Зографски“. За Червеняков Алфредо се изразява в своя си стил: „Политик е бил по едно време… Приех офертата му през 2001 година, защото знаех, че натоварването тук няма да е толкова голямо за мен.“

Вариетето на Червеняков не просъществувало дълго, но Алфредо вече има семейство, бързо намира нова работа – всяка вечер работи в латино клуб в столицата – „Карамба“, постоянно го канят да танцува на частни партита.
„Да, влюбих се спонтанно споделя Алфредо. – Съпругата ми ме впечатли, защото беше много красива и интересна. Запознахме се във вариетето. Тя беше барманка по онова време.“ Сега прави личния сайт на изпълнителя и се грижи за трите им деца. Най-големият Шон (
6 г.) е пристрастен към компютърните игри и футбола, Джой пък тренира художествена гимнастика, а мъничката Дженифър вече смело танцува, когато баща й пусне музика вкъщи. Кубинецът обяснява, че в страната ни се чувства добре. Въпреки че понякога зад гърба си дочува някои расистки подмятания които той разбира. Но не се притеснява и скоро ще му издадат българско гражданство. Затова и не е отишъл да живее при роднините си в огромна страна като САЩ. Все пак, за да се докажете там, не стига само да сте екзотичен и черен.

Алфредо в шоуто Star Academy

Алфредо в шоуто Star Academy

През 2004 отваря врати „Алфредо Торес денс студио“ – собственото му място за танци, където той преподава салса, румба, гуагуанко, модерни и брейк танци и обучава над 50 ученици всеки ден. „Първото нещо, на което ги уча, е да имат хубава стойка, как да се държат пред публиката, да не са сковани“, обяснява танцьорът. През април 2005 г. Алфредо е поканен за постоянен преподавател по хореография в първото българско издание на „Стар Академи“ (Star Academy). Там печели симпатиите на българските зрители и се превръща в техен любимец. Веднага след шоуто Алфредо е поканен да участва и в постановката на режисьора Теди Москов – „Пушката ще гръмне след антракта“, която се играе в Народния театър.

Амбициите на Алфредо Торес Хурейдини след титлата от Европейското първенство в Англия са да грабне злато от Световно първенство по салса. На него екзотичният българин от кубински, ямайски и ливански произход заедно с учениците си представя страната ни. Упорството на Алфредо подсказва, че в бъдеще можем да очакваме единствено успех.

Снимки: http://www.alfredostyle.com

КАК БАРАК ОБАМА НАРАНИ ЕГОТО НА БОЙКО БОРИСОВ

zx350_5974557e64bbf646

Кметът на столицата Бойко Борисов е бил зачеркнат от списъка с поканени на молитвената закуска с новоизбрания американски президент Барак Обама, във Вашингтон. Това научих от достоверен източник – участник на събитието. Причината да не допуснат Борисов е скандалното му изказване пред родните емигранти в Чикаго, в което генералът заяви, че в основата на българското население днес са ромите, турците и пенсионерите. Обама се засегнал от етническата, расова и верска нетолерантност в словото на нашенския генерал, което създало голям скандал не само сред българската делегация и поканени на тази закуска, но и сред останалите чуждестранни гости – посланници, сенатори, президенти.

Егото на Бойко било толкова наранено, че след молитвената закуска той се е приближил до българската делегация и казал, че срещата е била много позитивна и се е извинил че не са го видяли на нея , защото през цялото време е седял обърнат с гръб към тях…

Информация, която за жалост не достигна и не се тиражира от българските медии.

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ НА EMMIS БАРБАРА БРИЛ СЕ СРЕЩНА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЕМ

emmisradiooneСЕМ проведе среща с вицепрезидента на Emmis International Барбара Брил и Eлена Кискинова, която е Управляващ директор на веригата за България. Основният акцент падна върху необходимостта от корегулация. Понятие, което медийните регулатори в Европа се стремят да практикуват, загърбвайки репресивния модел на поведение. Диалогът между неправителствения сектор, регулатора, и отделните медии е в основата на тази концепция на превенция. Вместо СЕМ например да издава непрекъснато наказателни постановления, тай играе ролята на съветник и поучава медиите как да постъпят в дадената ситуация, какво да променят в програмната си концепция и съдържание.

Барбара Брил и Елена Кискинова изразиха задоволство от активния диалог, който СЕМ осъществява с тях и АБРО. Председателят на СЕМ доц. Маргарита Пешева изтъкна, че засега регулаторът няма противоречия с Еmmis и работят в разбирателство и синхрон. От своя страна, от компанията заявиха амбицията си да превърнат Star FM и радио Fresh в общественозначими медии, каквото е FM+ в момента, според Барбара Брил.

Планове за разширение на радиогрупата засега от американската компания нямат. Особено на фона на финансовата криза и значителното намаляване в броя и цените на рекламите, което Брил отчете като проблем. Тя припомни и провалените опити за закупуването на радио “Мила”.

Както знаете, тази седмица групата, собственик на Радио FM+, Fresh STAR FM, изкупи всички акции на Радио Fresh. Това се случи след като изпълнителният директор и притежател на по-малкия дял акции Христин Стрижлев подписа договор за продажбата им.

Заедно с Радио FM+, Fresh и STAR FM в България, Emmis International притежава и управлява радиостанции в Белгия, Словакия и Унгария.

ДЯЛОВЕ НА ТОП 10-ТЕ ТЕЛЕВИЗИИ ЗА ЯНУАРИ 2009 г.

Период: 1-31 януари, аудитория All4+, източник: TV Plan/TNS

телевизия

дял

1

bTV

35.1

2

Нова ТВ

19.1

3

БНТ1

13.2

4

Диема

3.3

5

Диема Фемили

2.4

6

JETIX

1.7

7

TВ2

1.6

8

СКАТ

1.6

9

GTV

1.5

10

FOXlife

1.2

ПОГЛЕД ПОД ДРЕХИТЕ

medicatcover4

Отстояване на културната идентичност и традиции, символ отличаващ от останалите нации, религиозна предпоставка, обществени и социални нагласи и норми, психологически нагласи, фанатизъм. В търсене на красивата  забуленост.

КРАЙ НА АНОНИМНИТЕ СИМ КАРТИ

Поправките на ЗЕС предвиждат от началото на следващата година да не могат да се продават анонимни сим карти. Това на практика ще направи невъзможна търговията с ваучери по реповете. Това реши парламентарната комисия по транспорт с одобрените на второ четене поправки в Закона за електронните съобщения. От друга страна е добре, че ще се следи кой се обажда от другата страна, само се изисква от МВР да си върши работата не през пръсти.