Category Archives: РЕКЛАМИ

„МУЛТИРАМА“ НАХЛУ В СВЕТА НА ЛЪЖЛИВИТЕ РЕКЛАМИ

Подхващам вечната тема за рекламата. Особено когато е подвеждаща и некоректна, лъжлива и недостоверна. Не спазва законовите правила.

Примерът е спотът на „Мултирама“, асоцииращ се с филма „Матрицата“. Приятна служителка обяснява, че само за 7 мин. компютърът ви ще бъде поправен. „Има поне по двама техници във всеки офис“, уверено заявява в популярния рекламен клип.

С мой приятел, преди няколко дни, направихме експеримент. Отскубнахме жичката от звуковата карта на стария ми компютър и отидохме при експертите от „Мултирама“ на ул. Солунска 2. Вместо на място да диагностицират проблема, те ни приканиха да оставим компютъра. На въпрос от наша страна: „След колко време ще е готов?“, отговорът беше пределно ясен: „До няколко дни, най-много седмица“.

Да, но 7 дни не са 7 мин. Ето какво споделя Васил в един от интернет форумите, на които попаднах случайно: „Тея 7 мин. да си ги избият от главата – на 2-ия месец от покупката, трябваше 2 пъти по 2 месеца да стои в сервиза, и то за глупости , ако не беше в гаранция, не за 7 мин , а за 70 сек щях да си го оправя. Нали законовият срок е 1 месец и те си го спазват като по часовник в сервиза, нищо че конкурентите са готови за 1 -2 дена… Не стига че им казах какъв му е точно проблема и как се остранява, ами и на тежки ще ми се правят… Става дума за Бургас. И най-жалкото е, че си мислят, че са експерти, а ние сякаш растем по дърветата…

Рекламата на „Мултирама“ със сигурност не е единствената подвеждаща в ефира ни. Но е най-забележимата.

Казус за Комисията за защита на потребителите и Националния съвет за саморегулация на рекламата. Плахи стъпки напред.

Advertisements

В ОБОРОТ Е РЕКЛАМНА КАМПАНИЯ СЪС СЕКС ИГРАЧКИ

'My Big O' advert

Новата скандална реклама във Великобритания сн. Guardian

Шест месеца след като огромните билбордове питащи мъжете: „Искате ли по-дълъг незабравим секс“ („Want Longer Lasting Sex“), бяха забранени от Рекламния регулатор на Великобритания, сега островът е залят от нова подобна кампания, сигнализира в. Guardian. Тя промотира еротични и секс продукти за жените. Любопитното е, че е създадена по идея на фирмата Advanced Medical Institute, автор на предишната скандална реклама. Логото й гласи: „Личното удоволствие е гарантирано“ („Personal Satisfaction Guaranteed“).

Със сигурност обаче, както при първата рекламна кампания Британския регулативен орган ще реагира като най-вероятно забрани кампанията и наложи солена санкция на рекламодателите. Друг е въпросът, че колкото по-скандална и обсъждана е една реклама, толкова по-популярна става тя. И въпреки санкциите, явно от компанията са си направили сметката, че ще привлекат много нови потрелители, и ще тенерират солидна печалба.

https://www.lineafarmacia.com/tienda/catalog/images/durex_play_o.jpg

Билбордове с промотиране на подобни еротични продукти могат да се видят навсякъде у нас

У нас, разпоредбите за реклама се съдържат в Закона за радио и телевизия.Според Чл. 75. (1) Рекламата следва да е съобразена с изискванията за лоялна конкуренция съгласно действащото законодателство.
(2) Рекламата не може да насърчава поведение, вредно за здравето или личната сигурност на гражданите, както и поведение, с което се уврежда околната среда.
Чл. 76. (1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

Допълнително от тези разпоредби, се готви и специален Eтичен кодекс в тази област.

Но въпреки някои от забраните, глоби за подобни билбордове у нас са налагани доста рядко. Със заповед на Столична община единствено беше демонтиран скандален билборд на Азис, поради факта че е в близост до паметника на Васил Левски.

Ефективно ли се прилага законодателството у нас? Достатъчна ли е нормативната база? Изводът: действителността. Контрол: слаб. Бизнес интереси: доминиращи. Креативност: висока. Дупки в законодателството: множество. Изходът: Воля за промяна – правителствена, на регулативните органи, на обществото.

МОТИВАЦИЯ ЗА СПОНСОРСТВО В МЕДИИТЕ. КАК СПОНСОРСКИЯТ НИ ПАКЕТ ДА Е НЕ САМО АТРАКТИВЕН, НО И ЕФЕКТИВЕН

https://i2.wp.com/www.ofcvc.org/images/sponsors2009.jpgФилантропията не е съвременен феномен. Много са примерите в историческото развитие на човешката цивилизация, които доказват желанието на хората да подпомагат развитието на науката, културата, образованието, здравеопазването и социалните дейности. Корпоративната филантропия възниква много по-късно в историята на дарителството. Развива се като масово явление през втората половина на XIX век в епохата на идустриалната революция, когато бизнес средите започват да подпомагат изкуството, здравеопазването, библиотечното дело, болничните заведения, смятайки това за свое гражданско задължение. Пионери за заделяне на средства от печалбата на корпорацията за социални и хуманни цели са Андрю Карнеги, Джон Рокфелер и Хенри Форд.

Спонсорството представлява осигуряване на подкрепа от страна на търговска организация или отделна личност на дейност и организация с нетърговски характер, непряко свързана с нейната работа, в резултат на което търговската организация получава съответни облаги. Това ясно разграничава спонсорството от дарението, тъй като се акцентира върху очакваните ползи за спонсора в резултат от оказаната финансова или материална подкрепа. Най-често тези ползи са в няколко направления – изграждане или подобряване на имиджа на организацията в обществото, привличане вниманието на медиите, увеличаване на кръга от потенциални потребители, продажба на определени продукти или услуги. Искането на средства за реализирането на един творчески проект или на част от него най-често се извършва чрез представянето на конкретен творчески пакет. Следователно спонсорството е двупосочен взаимоизгоден процес, при който спонсорирната страна получава най-често финансови средства, а спонсориращата ползва определени услуги или продукти. Спонсорството не е безвъзмездно дарение, а особен вид „такса” за извършени услуги. То представлява особена роля на взаимна „експлоатация”, при която всеки разбира нуждите на другата страна и изпълнява условията на взаимната договореност.

Основните въпроси, на които спонсорът търси отговор, са: Защо да спонсорирам? Каква е моята полза? Дали защото искам да стана известен, за да представя нов продукт на пазара или да променя имиджа си пред обществото? Отговорът на тези въпроси определя избора на спонсорска стратегия. Окончателното решение за спонсорство често е субективно и зависи от личните предпочитания на ръководителя на организацията. Въпреки това е необходимо да се разработи цялостна стратегия по отношение на спонсорството и да се определят целите, които организацията си поставя с участието в този процес. Това би допринесло при оформянето на крайната оценка за ефективността от спонсорството, както и при взимането на ново решение за финансиране. Спонсорските цели на организацията са свързани, от една страна със състоянието й в момента и, от друга – с това към какво се стреми в бъдеще. Мотивацията зависи от отговорите на следните въпроси: Доколко спонсорството ще подчертае силните страни на фирмата? Дали фирмата вече се ползва с обществено доверие или й предстои да го създаде? Какъв е нейният пазарен обхват и дали иска да го разшири?

Спонсорският процес се състои в търсене на средства от страна на нетърговската организация – медията и предлагането от страна на търговската организация – реалният спонсор. Решението за това дали да се търси спонсор и кои изяви се нуждаят от финансиране се взима най-често от управителния съвет, от маркетинговия или финансовия отдел и е следствие от творческата и финансовата политика на организацията. Специалистите по набиране на средства разработват стопански пакети и контактуват със спонсор. При търговските организации решението за спнсориране се взима от управителния съвет и е част от маркетинг-микса на организацията. След това се избират организациите и изявите, които ще бъдат финансирани и се определя размера на средствата, които могат да се предоставят. Накрая при съгласие на двете страни се подписва спонсорски договор.https://i2.wp.com/tooninanimation.net/wordpress/wp-content/uploads/2008/05/sponsors-image.jpg

https://i0.wp.com/www.thebookmarks.co.za/pics/new_world3.jpgВърху взаимоотношенията между спонсора и спонсорираната организация оказват влияние няколко групи фактори:

–                             Икономическата ситуация в страната и жизненият стандарт. В период на рецесия, на спад в търговията и икономиката, фирмите силно ограничават спонсорската си дейност.

–                             Данъчната система. Това е най-важният фактор за развитие на спонсорството в една страна, тъй като данъчните преференции дават възможност на спнсора да получи конкретна финансова полза в резултат на представените от него средства.

–                             Аудиторията, обхваната от спонсорството.

–                             Медийният обхват. Особено привлекателна за спонсорите се оказва рекламата в медиите.

–                             Разпространението на дадената медия – регионална или национална е тя.

От страна на търговката организация основни фактори, които гарантират ефективността на спонсорските процеси са:

–                             Област на спонсорство – изборът зависи от целите на фирмата, обществената ангажираност към социалните теми, интереса на медиите към дадената област.

–                             Обхват на спонсорство – подпомагане на една организация, на отделен медиен продукт или личност.

–                              Финансова страна на спонсорство – В основата на спонсорския процес стои предоставянето на определени финансови или материални средства. Организацията определя какъв процент от маркетинговия бюджет може да отдели в зависимост от общото й финансово състояние. Спонсорството е гъвкава дейност и правила в тази насока не съществуват.

–                             Честота на спонсорските изяви – Колко често ще се провежда спонсорираната дейност, колко участия ще има спонсорираната личност.

–                             Надеждност на медията – Предварително трябва да се изясни кои личности стоят зад организацията (медията). Нужна е информация за структурата на тази организация, за членовете на управителния съвет, за нейни предишни изяви, за творческия климат. Необходимо е да се съберат достатъчно доказателства, че тези, които търсят средства, са в състояние да изпълнят обещанията си, посочени в спонсорския пакет.

–                             Степен на риск и уникалност на спонсорираната дейност – Добре е да се финансират дейности, които притежават елементи на уникалност, ориентирани са към бъдещи тенденции в медиите и същевременно се стремят към запазване на традициите.

–                             Географско разпространение – Да се определи към регионално, национално или международно спонсорство се стреми организацията.

–                             Време на действие на спонсорството – Спонсорството трябва да отговаря на дългосрочните и краткосрочни цели на фирмата. Спонсорският договор може да се подпише за година, за шест месеца или за по-кратък период.

–                             Индивидуално участие в спонсорския процес – Индивидуално ли участвате в спонсорството на даден продукт или предпочитате да участвате в колектив.

Важно място за насърчаване на спoнсорството заемат местните органи на държавната власт, които в много страни осъществяват тесни контакти с търговските организации в региона.

Спонсорският пакет се състои от писмени предложения от страна на една нетърговска организация към спонсора. Тези предложения имат определена цена, която винаги е по-висока от реалната стойност на услугите и дейностите, които споснсорираната организация прелага. Предложенията се реализират в конкретни срокове и при определени условия, изгодни и за двете страни.

Части на спонсорския пакет.

–                             Описание на организацията. Откога съществува организацията? Какви са нейните мисия и дългосрочни цели? Какви са съществените дейности, реализирани досега? Какви са творческите постижения? Кои са ръководителите на организацията? Кои са имената, включени в основния творчески екип?

–                             Аудиторията, свързана с организацията. Каква е аудиторията по пол, възраст, местоживеене, професия?

–                             Предложения към спонсора. Това е най-важната част от спонсорския пакет. Могат да се обособят в няколко групи, в зависимост от това към какво са насочени и каква е целта им: – предложения за създаване, подобряване или променяне на имиджа на търговската компания пред обществото; предложения, насочени към работещите в организацията – спонсор; предложения за съвместни дейности и изяви.

–                             Финансова част. Най-добре е бюджетът за исканите средства да се разработи в два варианта:

1. Окрупнен бюджет по основни пера на разходите, който да се предложи към спонсорския пакет

2. Детайлен бюджет, който да се представи на спонсора при личната среща с него в случай на необходимост.

Спонсорските пакети от предложения се различават по няколко основни характеристики:

1. – В зависиомст от това какво обхващат

2. – В зависимост от това дали се отнасят за цялостен проект или само за част от него

3. – В зависимост от размера на предоставените средства и броя на услугите, които може да ползва спонсорът.

ЕТИЧЕН КОДЕКС ЩЕ ОБЛИЧА ГОЛИТЕ ЖЕНСКИ ДУПЕТА В РЕКЛАМИТЕ

Търговската комуникация не трябва да показва прекалена еротика и да промотира прекалена податливост на сексуалността чрез изобразяване на насърчаване и готовност за секс, разголване на човешкото тяло по неподходящ начин и не трябва да представя продукта като средство за отстраняване на сексуални бариери. Това е записано в проекта на етичен кодекс, който се обсъжда сред рекламните агенции, рекламодателите и медиите и трябва да бъде приет до края на 2009 г. Кодексът е създаден от независимия Национален съвет за саморегулация. Правилата в етичния кодекс ще бъдат задължителни за всички, които са го подписали.

Този тип реклами ще са табу за подписалите Кодекса

Това ще означава също, че догодина „Сезонът на дините“ ще бъде просто Сезон на въздържанието. Самолетът ще можем да вдигаме само с добрия стар керосин, а рекламните спотове на водка „Флирт“ най-вероятно ще се превърнат в консервативни послания отправяни от девственици. Ето го и самия Кодекс, който ще облича пищните женски форми:

OUZAKI ZORBAS – YIAMAS!

https://i0.wp.com/sulla.bg/wp-content/uploads/2009/06/big_img_12433364556094-212x300.jpg

Клипът на българската мастика "Узаки Зорбас" имитира гръцката културна идентичност

„Зорба – гъркът“ е роман написан от автора Никос Казандзакис и публикуван още през 1946 година. През 1964 г. по романа се адаптира едноименен филм, а малко по-късно и мюзикъл със същото име. Именно от филма, родните „творци“ са взели и мелодията (сиртакито), която се въртеше доскоро в спрения от КЗК клип на „Узаки Зорбас“. В тази сцена актьорът се провиква: „Ясо“, което също ни е познато от рекламата на спиртната напитка. За да има още по-голям ефект от рекламния спот, по български маниер, в клипа участва силиконена русокоска и „опиянена“ от „Узакито“ (каквато дума не съществува, но защо пък да не си я патентоваме!), захваща бурен гръцки танц.

Сцената на сиртакито е от филма „Зорба – гъркът“. Yiamas! (наздраве)

Популярното атинско кафе – „Зорбас“, от което родните маркетинг експерти са черпили „вдъхновение“ при създаването дизайна на изписване на мастиката

Живот, похот, обич са основните понятия които авторът разглежда в романа. Сн. Уикипедия

ОТКРИЙТЕ 10-ТЕ РАЗЛИКИ

https://i0.wp.com/www.journey.bg/images/bigicon_yes.gif https://i1.wp.com/blog.taragana.com/wp-content/uploads/2009/04/ebay.png

Кой от кого е крал?!

FACEBOOK ИЛИ ADBOOK?! ИГРА НА САМОЛИЧНОСТ

Коя марка питие ти подхожда? Кой модел GSM трябва да си купиш?

Това са незначителна част от тестовете които всеки от нас, от скука или за забавление решава. След което публикува отговорите на началната страница на социалната мрежа, така че те да са видими за всички наши приятели. Нататък по веригата – рекламата се пренася със светкавични темпове и благодарение на ефективната форма се насажда трайно в съзнанието ни. Преди изборите, PR-ите на отделните политически партии също заливат като цунами посетителите на сайта. Целите, заради които и папа Бенедикт ХVІ-ти ще си създаде скоро профил във Facebook, вероятно оправдават средствата, но цената може да се окаже собствената ни самоличност.

От друга страна, безразборното поднасяне на информация, била тя политическа или обществена, неминуемо ще доведе до случаи като този с Първа инвестиционна банка (слуховете преди време за фалита на финансовата институция).

И ако утре прочета или науча от някъде, че моето име е замесено в корупционен скандал или някаква друга афера, единственото което ще мога да направя е да отричам упорито, без дори да имам възможността да осъдя автора скрит зад моята снимка, профил и лични истории.


„ГРОЗДЕН“ – ДА ИЗПИЕМ ПО ЕДНО ДЕЦА!

В училище често играехме на асоциации. Е, какво ви изниква в съзнанието като кажа „Грозден“? Ракия, нали?! В Чл. 77. (1) от ЗРТ е записано, че се забранява реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения. Според правните норми рекламирането на алкохол преди 22:00 е забранено. Поне за твърд алкохол. При бирата и виното няма подобно ограничение.  Затова и рекламата на вино „Грозден“ продължава да се върти в ефир преди посочения час. Естествено, след 22:00 на етикета си пише ракия, и дори я обявяват в рекламното послание.

„Като гледам, кладенецът на свакята още не е пресъхнал“, прави сексуален намек един от персонажите в рекламата. Според Чл. 80, т. 7. от ЗРТ – алкохолът в рекламите не трябва да създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

Какво е решението на СЕМ: На 15 май, Съветът за електронни медии, по негова покана, проведе съвместна работна среща с ръководствата на Болкан нюз корпорейшън и Нова телевизия – Първи частен канал, по време на което беше обсъдено присъствието на гранични казуси в някои рекламни кампании на спиртни и на алкохолни напитки, излъчвани по двете национални търговски телевизионни програми и тяхното съотвествие с изискванията на Закона за здравето и Закона за радиото и телевизията.
В края на работната среща беше постигнато съгласие, че е необходимо в най-скоро време да се проведе втора работна среща, на която да се поканят всички заинтересовани страни, които участват в изграждането на медийната среда – електронните медии, рекламните агенции, рекламодателите, независимите продуценти, регулаторният орган и неправителственият медиен сектор. Беше договорено, че за участие в тази втора работна среща ще бъдат поканени българските национални електронни медии, някои влиятелни регионални медии, Асоциацията на рекламните агенции в България, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, националният съвет по саморегулация в рекламата и др.

До провеждането на тази среща, договорите на големите тв играчи за този рекламен клип ще са изтекли отдавна. И до тогава вероятно ще се появят нови реклами борещи закона. До нови срещи приятели!

В ЕРАТА НА PAY PER ACTION И PAY PER LEAD РЕКЛАМАТА

1286_695_299_crop_858ca

Експерти прогнозират, че икономическата криза ще съсредоточи усилията на бизнеса в кампании, които много точно измерват ефективността на вложените средства.  Рекламодателите и сега се кланят като дворянин на японския император в  „двора“  на Pay per Action и Pay per Lead рекламата. При тях поръчителят на рекламата плаща само след като е било извършено дадено действие (Action/Lead) на неговия сайт. В бъдеще, формата на маркетинговите кампании няма да се ограничава единствено в интернет сайтовете,  порталите и блоговете, въпреки че те  ще са водещи в това отношение.  Новите технологии,  ще позволяват на модела Pay per Action и Pay per Lead, да е валиден и за радиото и телевизията. Потребителят на медийните услуги, сам ще избира кое предаване, филм или реклама желае да види,  в т.нар. „потребителска медия“.

ЗАКОН КАТО „ВРАТА У ПОЛЕ“

Разбира се, рационалност не означава непременно ефективност. Основната цел на рекламите е да повлияят подсъзнателно за да ни подтикнат да купим даден продукт или услуга, на най-ниски цени в сравнение с конкурентните. Известна практика на електронните медии е повишаването силата на звука на рекламните блокове, които не се съобразяват особено с разпоредбите записани в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). В Чл.77, ал.1 от ЗРТ е записано, че се забранява реклама, която използва средствата за подсъзнателни внушения. И ако сте се унесли в сладка дрямка пред телевизора, нищо чудно да подскочите от канапето си в несвяст от кънтящите реплики носещи се от телевизора: „Депозираййййй!“  Друг подход за насърчаване и най-вече за пропагандиране на дадена стока или услуга  е „бомбандирането“ с реклами.  С времето свикваме с един рекламен спот, като той постепенно се комерсиализира, определя ценностната ни система и начина ни на живот. Е, всичко си има граници и се изчерпва. Eдна от крайните фази до която неизбежно се достига е рекламното пренасищане – спотът  става противен и досаден, когато не търпи креативна промяна. Не превключвате ли веднага канала, щом стартира телепазарният прозорец тип „Веес телешоп“!? Клипове, които не са претърпели развитие от тяхното зараждане и не се съобразяват с новите тенденции, които маркетинговият микс налага.

mission

ТЕХНИКИТЕ С КОИТО РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ ПРИМАМВАТ КАТО В КАПАН ЗА МИШКИ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Вече стана дума за подсъзнателните методи за въздействие, които са  пространни, различни и новаторски. За тях законът, не само у нас, отдавна се е превърнал като „врата у поле“. Pay per Action и Pay per Lead рекламата също привлича вниманието на потребителите чрез психологически похвати. Техниките, които ви изкушават да „цъкнете“ за да видите рекламния спот са:

1. Визуални – рекламният спот „шари“ и „прехвърча“ на екрана ви. Той е под формата на pop-up, падащ прозорец, bubble.

2. Звукови – използва се натрапчива, запомняща се и оригинална мелодия или глас на извънземно човече например, което ви приканява да кликнете върху спота.

3. Интерактивни – предизвикват ви с рикуест, игра или друга форма която привлича вниманието ви.

4. Позициониране на продукти (Product placement) – при която се визуализира търговска марка в рамките на даден сайт или част от сайт.

5. Филмови/кадрови спотове, анимации – най-общо те спадат към аудиовизуалните техники, като в рекламния прозорец се излъчват кадри от филм с позиционирана реклама или филмов герой – показващ даден продукт. С еднократно кликване върху прозореца получавате повече информация за продукта, за мястото и начинът на дистрибуцията му. Форми като Pre-roll (преди видеото), Post-roll (след видеото) и Mid-roll (реклама по време на излъчване на видеото) са доста атрактивни за потребителите.

До момента тенденцията към развитие на онлайн рекламата в България показва превес в предлагането на принципа CPM – модел, при който рекламодателят плаща за всеки 1000 показвания (импресии) на рекламата си. На световно ниво бюджетите за онлайн реклама са разпределени почти поравно за CPM и CPC (Cost per click – рекламодателят плаща за всеки клик върху негова реклама). В България по наблюдение на „Нетинфо“ за CPM реклама се отделят около 80% от общите онлайн рекламни бюджети.

519x692

УЛОВКИТЕ

Популярен похват е и максимата – голотата продава. Как няма да се изкушите да кликнете върху настръхналото зърно на едрогърда какичка, гледаща ви съблазнително в 3D очилата, готова да ви схруска за закуска?! Пък и много от нас действат първосигнално на основа емоционалните подбуди да закупим един продукт или услуга. А и всичко става много лесно – докато се усетим какво точно купуваме, без да сме преосмислили рационалността на продукта, неговото качество и цена – сме изписали данните на кредитната карта, доволни от извършената операция.

СЛАБОСТИТЕ НА ТОЗИ ТИП РЕКЛАМИРАНЕ

Въпреки икономическата си рационалност, Pay per Action и Pay per Lead рекламата, имат и много слабости.  Този тип рекламни спотове не са масови и потребителят може прецени дали заслужава да отдели от своето време и внимание или не, за разлика от масовите телевизионни или радио промоции и позиционирани продукти от които няма спасение. Освен всичко, вече съществуват „Кликващи компании“. На служителите в тях се плаща за да „цъкат“ по цял ден върху подобни реклами и да отчитат посещаемост, която естествено се оценява в пари в полза на PR агенциите и създателите на спота.

КОГАТО СТАТИСТИКАТА ЗАГОВОРИ И ИКОНОМИЧЕСКАТА КРИЗА МЪЛЧИ

Въпреки това, икономическата криза принуждава и големите национални медии у нас да не разчитат единствено на класическата реклама. „Дарик“ радио също не залага на приходи само от радиоизлъчването си. През 2008 г. медията инвестира в няколко онлайн проекта, а също и в марката „Мъж на годината“.

Прогнозата на социологическата агенция BBSS Gallup/TNS затвърждава тези тенденции. Според данните – делът на рекламните разходи в интернет в страната ще продължи да се повишава с постоянни темпове и може да достигне 50 млн. лв.  Според „Нетинфо“ в България делът на интернет все още е под 5% от общия пазар, като ръстът на този сектор за 2008 г. е между 60 и 80% спрямо нивата от 2007 г.

Делът на интернет рекламата в общия комуникационен микс в Европа се равнява на 15% от всички инвестиции за реклама. Изключение прави Великобритания, където за онлайн реклама се отделят 21% от комуникационните бюджети.

ПОГЛЕД ПОД ДРЕХИТЕ

medicatcover4

Отстояване на културната идентичност и традиции, символ отличаващ от останалите нации, религиозна предпоставка, обществени и социални нагласи и норми, психологически нагласи, фанатизъм. В търсене на красивата  забуленост.