Category Archives: ПОЕЗИЯ И ОТКРОВЕНИЯ

КРАЯТ НА ЗЕМНИТЕ ГРАНИЦИ…

България - малко кътче светлина в намусеното небе. Днес и тук е облачно и мъчно. След трагедията в Охридското езеро от което изплува алчността човешка... Дали има огледален свят от който мъртвите души надзъртат?.. Не се ли оглеждат самите те в нас, съзирайки нашите грешки репродукция на техните?.. сн. Мариян Томов

В ПЛЕН НА ВРЕМЕТО

https://i2.wp.com/www.freeclockwallpapers.com/wallpapers/preview/9_1213.jpgИзмерението на времето

отмерва нашите съдби.

След нас други ще са на времето

новите временни творци.

РАДИАЦИОНЕН ОБЛАК ПЪЛЗИ НАД СОФИЯ

P8220031

Времето над София е слънчево и задушно. Над столицата ясно може да се открои смок, простиращ се отвъд предградията на града. Радиационният облак пълзи бавно, с времето към нашето място на наблюдение – Витоша. С всяко изсечено дърво , построена сграда, лифт или писта за ски.  През нощта, небесната отрова прави почти невъзможно наблюдението на звезди от големия град. Физиците наричат това явление – светлинно замърсяване. Самотна сред целия прахоляк, мъждука едва-едва единствено Венера и все още ни гледа… подозрително. Наблюдава как човек успява да победи природата, строейки мегаполиси дори във и под водата. Пирова победа. До следващия катаклизъм, гнетна болест, отравяне.

P8220121

Покрай Драгалевския лифт попадаме на сечище - дълго няколко километра навътре в планината

сн. Мариян Томов

ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА

На Мария

На златолистата есен с косите

флиртува повея лек –

игриво вее на Витоша полите.

Въздъхва залеза мек.

Малка калена къща

със напукани, сухи стени

спомена хубав връща

на гърбави мъже и жени.

Жена с усмивка загадъчна

спонтанно краде от мига.

Нежността й ми е достатъчна

да обикна наново света.

Страшилище е пътят назад –

тълпи от стоманени хора

безлични ме блъскат със яд

фрустирани, нямат умора.

Нечути, а все крещят

във обществото на крясъка.

Себе си да изразят –

немогат сред шума и трясъка.

Но усмивката е в мен

на жената с теменужени очи,

на мимиката й в плен

оставам, на изкуството да се мълчи.

МИСЪЛ

Бляскава по същността си философска

мисълта ни е блажена.

Нисша и несъвършена –

в суетата, като особа снобска.

В ПЛЕНСТВО НА РАЗУМА

Разумът съзнава

свойта тленна мощ нищожна,

но мисли, създава

интелект в машина сложна.

Как е възможно

несъвършеното да сътвори съвършенство?

Не е ли безбожно

бягството от генетичното ни, горко пленство?

Интелектът съзнава

свойта нетленна мощ всевъзможна –

програмира, създава

зародиш, човек – система сложна.

Какво е съвършенство? –

пределна функционалност

или пък нов вид пленство –

безконтролна гениалност.

РАЗДЯЛА

42-18769328

Последното писмо любовно

огънят гали осторожно.

Свисти, а сякаш нашепва

нашата предбрачна клетва.

АПОКАЛИПТИЧНО

Земята тази нощ е призрачно-тъмна бездна

над която стеле мъгла бездиханно-ледна.

Където глъхне всеки тътен, зов и шум

като бледен смъртник в пустинен друм.

БЕЗНАДЕЖДНОСТ

f_581057m_35fbfee

Жена обвита в одежди грозни, черни –

покровителка на страдания безмерни

победоносно развява своя чер воал

и пълни гърди с горести и жал.

Дълбоките й очи слепешки

взират се в чувствата човешки.

ПОЕТ

Вдъхновение лекокрило, нелепо

все трови горко жалкия поет.

Човешкото у него е тъй далеко,

човекът от странника поет.