Category Archives: ПОЕЗИЯ И ОТКРОВЕНИЯ
КРАЯТ НА ЗЕМНИТЕ ГРАНИЦИ…

България - малко кътче светлина в намусеното небе. Днес и тук е облачно и мъчно. След трагедията в Охридското езеро от което изплува алчността човешка... Дали има огледален свят от който мъртвите души надзъртат?.. Не се ли оглеждат самите те в нас, съзирайки нашите грешки репродукция на техните?.. сн. Мариян Томов
В ПЛЕН НА ВРЕМЕТО
Измерението на времето
отмерва нашите съдби.
След нас други ще са на времето
новите временни творци.
РАДИАЦИОНЕН ОБЛАК ПЪЛЗИ НАД СОФИЯ
Времето над София е слънчево и задушно. Над столицата ясно може да се открои смок, простиращ се отвъд предградията на града. Радиационният облак пълзи бавно, с времето към нашето място на наблюдение – Витоша. С всяко изсечено дърво , построена сграда, лифт или писта за ски. През нощта, небесната отрова прави почти невъзможно наблюдението на звезди от големия град. Физиците наричат това явление – светлинно замърсяване. Самотна сред целия прахоляк, мъждука едва-едва единствено Венера и все още ни гледа… подозрително. Наблюдава как човек успява да победи природата, строейки мегаполиси дори във и под водата. Пирова победа. До следващия катаклизъм, гнетна болест, отравяне.

Покрай Драгалевския лифт попадаме на сечище - дълго няколко километра навътре в планината
сн. Мариян Томов
ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА
На Мария
На златолистата есен с косите
флиртува повея лек –
игриво вее на Витоша полите.
Въздъхва залеза мек.
Малка калена къща
със напукани, сухи стени
спомена хубав връща
на гърбави мъже и жени.
Жена с усмивка загадъчна
спонтанно краде от мига.
Нежността й ми е достатъчна
да обикна наново света.
Страшилище е пътят назад –
тълпи от стоманени хора
безлични ме блъскат със яд
фрустирани, нямат умора.
Нечути, а все крещят
във обществото на крясъка.
Себе си да изразят –
немогат сред шума и трясъка.
Но усмивката е в мен
на жената с теменужени очи,
на мимиката й в плен
оставам, на изкуството да се мълчи.
МИСЪЛ
Бляскава по същността си философска
мисълта ни е блажена.
Нисша и несъвършена –
в суетата, като особа снобска.
В ПЛЕНСТВО НА РАЗУМА
Разумът съзнава
свойта тленна мощ нищожна,
но мисли, създава
интелект в машина сложна.
Как е възможно
несъвършеното да сътвори съвършенство?
Не е ли безбожно
бягството от генетичното ни, горко пленство?
Интелектът съзнава
свойта нетленна мощ всевъзможна –
програмира, създава
зародиш, човек – система сложна.
Какво е съвършенство? –
пределна функционалност
или пък нов вид пленство –
безконтролна гениалност.
РАЗДЯЛА
Последното писмо любовно
огънят гали осторожно.
Свисти, а сякаш нашепва
нашата предбрачна клетва.
АПОКАЛИПТИЧНО
Земята тази нощ е призрачно-тъмна бездна
над която стеле мъгла бездиханно-ледна.
Където глъхне всеки тътен, зов и шум
като бледен смъртник в пустинен друм.
БЕЗНАДЕЖДНОСТ
Жена обвита в одежди грозни, черни –
покровителка на страдания безмерни
победоносно развява своя чер воал
и пълни гърди с горести и жал.
Дълбоките й очи слепешки
взират се в чувствата човешки.