Category Archives: ЛИЧНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ.

НАТРАПЧИВАТА РОЛЯ НА АМЕРИКАНСКИЯ ПОСЛАНИК У НАС

Не ви ли се случва често да преглеждате новините и отсреща американският посланик Джеймс Уорлик да хвали скъпата ни власт, да съветва специализираните органи как да си вършат работата, да критикува българската съдебна система. Ето ви веднага примерчето (малка част от многото материали за Уорлик): „Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик ни обърна с лице към истината: „Над този Висш съдебен съвет виси облакът „Красьо Черния“…Нека погледнем истината в очите – има корумпирани съдии в тази държава.“ Това е статия от сайта WEBCAFE носеща мъдрото заглавие: „Джеймс Уорлик осъди съда“. Така се прави колеги! И вие най-сетне обърнахте лице към истината. Това е стандарт за обективна и независима журналистика grind bastards.*

Вярно е, малка държава сме. Но и по времето на социализма у нас, съветските разузнавателни части не са съветвали нашите спец части как да си вършат работата. Да не говорим пък да им дават оценки. Това обаче стори шефът на ФБР Леон Панета. Официално бе обявено, че ЦРУ дава добри оценки за акциите на МВР, особено за операцията „Октопод“, при която бе арестуван доскорошният агент на МВР, НСС и ДАНС Алексей Петров. Стигаме до по-глобален проблем – каквата и държавата („независима“), такива са и драскачите в нея.

https://i0.wp.com/www.dnes.bg/images/photos/0087/0000087803-article2.jpg

Добро утро г-н Посланик! сн. БГНЕС

Скоро пък, когато загледате сериала по бТВ „Стъклен дом“ отново ще видим до болка познато лице. Самият Джеймс, Джеймс Уорлик ще участва в родната продукция. Това се случи след като в петък вечер (28 май) американският посланик даде прием в резиденцията си за екипа на сериала „Стъклен дом”, тъй като е голям негов фен и държеше да се запознае със създателите му. „Обичам „Стъклен дом”. Най-доброто по телевизията. Всъщност се надявам да пробваме сериала и в Съединените щати, за да го гледат и американците. Има си всичко – има си драма и любов и приключения. Наистина ми харесва”, каза Уорлик за bTV Новините.

Американският посланик изненада присъстващите като сподели, че би участвал в българския сериал. „Наистина се надявам да получа малка роля в „Стъклен дом”, ролята на американския посланик”, сподели Джеймс Уорлик за bTV Новините. „Посланикът определено ще получи роля. Много се радвам, че той самият изрази желание да участва. Изглежда ми артистичен и се надявам да се справи”, каза изпълнителният продуцент Димитър Митовски.

Ето ви го затвореният цикъл – тръгни от свободната ни журналистика та стигни до под кривата круша… обърках – до държавата ни с изкривени разбирания за каквото и да било.

* Смачкани копелета

Advertisements

НАЙ-ДОБРИТЕ PR СЪВЕТИ НА СПЕЦИАЛИСТА

https://i2.wp.com/www.bookbg.net/wp-content/uploads/2009/10/pr.jpgЗа политиката: При повечето избори вие можете да разчитате на 40 процента гласоподаватели, които са на ваша страна, и 40 процента срещу вас. Да спечелите колебаещите се 20 процента, е това за което служи публик рилейшън.

ВСЯКА PR СТРАТЕГИЯ ТРЯБВА ДА СЕ НАСОЧВА КЪМ ЧЕТИРИТЕ М: мисловната сила, мощта на човека, механиката и материалната подкрепа.

ТЕОРИЯТА за упоритостта: Може да промените нагласите на милиони, но е невъзможно да промените нагласите на един човек.

Как се ОПРАВДАВАТ ВИСОКИТЕ ТАКСИ: На базата на латинската фраза quantim meruit (толкова много, колкото човек желае).

Човекът или корпорацията са много по-склонни да направят това, което ги съветвате, ако им вземате високи комисионни, отколкото, ако им вземате малко пари.

БЛАГОДАРСТВЕНИТЕ ПИСМА СА ДОБРА ИДЕЯ: Фактът, че повечето хора вече не ги пишат, е най-съществената причинавие да ги пишете. Ако го правите, това ви превръща в специален и получателат ви запомня.

За НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА СПЕЧЕЛИТЕ НЯКОГО: Много е лесно да спечелите приемане на вашата гледна точка, като цитирате уважавани авторитети, излагате причините за вашия възглед и се позовавате на традициите, а не като казвате на някого, че греши.

НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА ПОЛУЧИТЕ РАБОТА: Проучете сферата на дейност, сведете избора си до една или две фирми, начертайте план за подобряване на бизнеса им, представете плана си пред висшите мениджъри и пишете достатъчно писма, така че човекът да ви запомни, но не толкова, че да иска да ви забрави. Искайте заплатата, която смятате, че заслужавате, и помнете, вие не просто си търсите работа, вие искате да направите кариера.

НАЙ-ДОБРОТО СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ: Всяко изречение трябва да се състои от не повече от 16 думи и само от една идея.

НАЙ-ДОБРОТО МЯСТО ЗА НАМИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ: Обществените библиотеки

НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА СРЕЩУ ПРОПАГАНДА: Повече пропаганда

КАКВА Е ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА PR: Това е като да играеш билярд, където удряте топката, за да отиде към ръба, противоположен на дупката, а същност целта ви е да я вкарате директно в дупката.

Източник: кн. „Бащата на PR-а“, Лари Тай

https://i1.wp.com/upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/ca/Edward_Bernays.jpg/160px-Edward_Bernays.jpg
Едуард Бернайс

Едуард Бернайс, заслужил призванието си, допълва: „Чета „Playboy“ поради същата причина, поради която чета „National Geographic“. Обичам да гледам места, които никога няма да посетя“.

ИСТИНАТА ЗА ПРОДАЖБАТА НА В. „УИКЕНД“

https://i1.wp.com/www.capital.bg/shimg/zx350_405474.jpg

Бившият зам. министър на бедствията. Момчето на ДПС се завръща - Делян Пеевски

Точно 54% дял е придобил Делян Пеевски от най-тиражирания седмичник у нас в. „Уикенд“. Синът на Ирена Кръстева е закупил дяловете на досегашния собственик на изданието – Недялко Недялков. Тази новина, отразена много странно само в непопулярния сайт Afera.bg заслужава внимание. Причините са няколко.

На малката снимка – Недялко Недялков

Първо:

Веднага след новината около продажбата се разбра, че делото „Галерия“ е било водено именно срещу издателите на вестник „Уикенд“ Мартин Златков и Недялко Йорданов, както и срещу журналиста Димитър Златков. Това съобщи председателят на комисията за контрол на ДАНС Иван Костов. Делото „Галерия“ бе започнато от Агенцията по сигурността по повод на публикации на спрения сайт „Опасните“ и вестник „Уикенд“ и поради съмнения за изтичане на класифицирана информация от службата. Скандалът около делото избухна, когато депутати от вътрешната парламентарна комисия откриха уж случайно телефоните си в списъците с подслушвани лица в рамките на „Галерия“.

На тази база, можем спокойно да допуснем, че преди да се стигне до продажбата на акциите на Недялко Недялков, е осъществяван натиск върху него. Седмичното жълто издание е най-четеното в страната. Има силно политическо и обществено влияние сред масовия читател. То е изключително печелившо. От друга страна, двамата собственици са имали договорка да не продава един от тях самостоятелно своя дял. Според Afera.bg – продажбата на дела на Недялков е бил повод за сериозен скандал между него и Мартин Златков. Защо един предприемач ще продава печелившо и влиятелно предприятие и то в период на финансова криза?

Вероятно е случаят „Галерия“ да е политическа поръчка чрез която предишното правителство е целяло да неутрализира неудобните писанията срещу тройната коалиция във в. „Уикенд“. В този ред на мисли, поръчката „Галерия“ най-вероятно е от страна на ДПС, които имат амбицията да притежават и влиятелното издание  „Уикенд“. Най-удобните хора на турската партия са именно Делян Пеевски и Ирена Кръстева. Чрез тях, медийният обръч на партията на Доган се затяга. Оглавяваната от Кръстева „Нова българска медийна група“ притежава изданията – „Монитор“, „Политика“, „Експрес“, „Телеграф“, „Стандарт“, „Борба“ – Велико Търново, телевизиите „ТВ 7“, BBT и електронното издание „Експрес БГ“. Тук Сметната палата трябва да направи сериозен отчет на парите на Кръстева и Пеевски. Как се купуват две влиятелни телевизии (едната неслучайно новинарска) по време на криза. По-запознатите от вас ще запитат и: Как ТВ7 успя чрез КРС да спечели конкурсите за честота във всички големи градове?! Това гарантира безпроблемното качване на медията на цифров мултиплекс, без конкурс. Ако решим да задълбаем по-надълбоко ще попитаме: Как правителството на Станишев изведнъж реши да прави тези аналогови конкурси, след като преди време СЕМ излезе с решение, че те вече не са нужни с оглед новата цифрова ера. И тук ще трябва обстойна ревизия на новото правителство. Да прегледа решенията на старото – които определено не бяха в обществен, а в интерес на дадени политически и частни кръгове. https://i1.wp.com/podtepeto.com/uploaded/images/weekend.jpg

Второ:

Внимание заслужава политиката на изданието. Ще се промени ли след идването на Делян Пеевски? От добре запознати лица знам, че на първата планьорка Пеевски казва, че не може журналистите във вестник „Уикенд“ да вземат повече от редакторите. Досега заплатите на журналистите са били 1500 лв., което за роден вестник си е добра заплата. Отсега нататък обаче, надниците на репортерите няма да надвишават 1000 лв. Това е една от причините зам. главната редакторка Кристина Патрашкова да напуска. Другата е, че слуховете за списъци със забранени имена за които да се пише са истина. Сред тях са: На първо място името на Бойко Борисов и правителството на ГЕРБ, поред на номерата следвали ДПС, НДСВ, Алексей Петров.

Трето:

Омръзна ми никоя от популярните медиите да не отразява случващото се. Но, ако се замислим всички издания и електронни медии са много предпазливи. В изданията на Тошо Тошев винаги се е внимавало какво се пише и публикува. Собственикът на в. „Банкеръ“ Бистра Джагарова пък е съдружник (единствен останал), който има акции в печатницата ИПК „Родина“. Вестниците „Политика“ и „Сега“ са под крилото на СБЖ – в която институция, поне половината са бивши агенти на ДС. Останалите… те са послушници на ДПС.

Независими. Не останаха. Тук там се мярка някое все още свободно медийно островче. Незалято от океана на интереси. Тъмни.

СЕМ ИЛИ КОМИСИЯТА ПО ДОСИЕТАТА НЕ РАЗПОЗНАВАТ БИВШИТЕ АГЕНТИ НА ДС?!

http://www.foreignpolicy.bg/lib/showimg.php?filename=cb_476072.jpg

Красимир Гергов и "Класик ФМ" - да, да! Сн. Асен Тонев

СЕМ отговори на Комисията по досиетата, която в свое Решение № 72/3 разкри Красимир Гергов като сътрудник на бившата ДС. Председателят на комисията Евтим Костадинов заяви пред „Дневник“, че комисията е свършила съвестно работата си, като се е позовала на официални документи на държавни институции, които потвърждават собствеността на „Класик ФМ“ от страна на Гергов.

В експресно прессъобщение на Съвета за електронни медии от днес, 12 август, четем: „Към настоящия момент оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията с наименование Класик ФМ Радио АД /сега Кантус Фирмус АД/ не съществува.  Дружеството Класик ФМ Радио АД е имало качеството радиооператор до 21.11.2005 г., на която дата е прехвърлило всички притежавани от него лицензии на Радиокомпания Си.Джей ЕООД.

До датата на прехвърляне на описаните по-горе лицензии за радиодейност – 21.11.2005 г., в Съвета за електронни медии не са постъпвали данни, както и Съветът не е установявал факти по отношение на фирма „Класик ФМ Радио” АД, които да навеждат на нарушение на императивната разпоредба на чл. 105, ал.4 от ЗРТ.  Към 21.11.2005 г. акционери в дружеството са били Петър Коев и Марчела Димитрова,“ пише още в прессъобщението.

Комисията по досиетата твърди едно, а СЕМ друго. Пита се: Кой не познава медийната среда и бившите агенти на ДС у нас?

1. Комисията по досиетата която работи с проверени факти.

2. СЕМ който се базира на собствени твърдения и на „данни които не са постъпвали в регулативния орган“.

3. В катедра „Журналистика и масмедии“ в СУ и УНСС по Радиокомуникация се учи, че Гергов е бившият собственик на „Класик ФМ“, макар и неформален.

Твърдения, твърдения, твърдения. И една истина. Явната.

ИНФОРМИРАТ ЛИ НИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МЕДИИТЕ?

https://i2.wp.com/www.damsafety.org/media/Documents/Image/ClipArt/Information.jpgНарастването на асортимента от масови комуникации ще доведе до все по-голяма информационна пропаст между привилигерованите и ощетените слоеве на обществото, защото социално по-добре поставените хора, могат по-бързо да си набавят и използват нова информация. Това твърдят учени още през 70-те години на ХХ век.

Едно от обясненията за намаляването на пропуските в информираността е свързано с т.нар.

„Ефект на тавана”

Според него, за по-добре информираните хора е достатъчно относително малко да опират до медиите, за да са добре осведомени по определена тема. Тогава допълнителното ползване на медиите не означава по-голяма информираност. Особена вероятност за такива „тавани” има когато обемът от информация по дадена тема е ограничен.

По-слабо информираните хора наваксват и пролуката се затваря по отношение на определени теми, докато добре информираните могат да не получават никаква информация от масмедиите допълнително. Възможно е също, мотивацията за набиране на информация да отслабва от определено равнище нагоре, така че все още мотивираните, по-малко привилигерованите групи хора, с течение на времето да достигнат същото равнище на информираност по определена тематика.

В контекста на хипотезата за пролуките в информираността, немският учен и специалист по комуникации Винфрид Шулц, изказва значителни съмнения относно просветителската функция на медиите. Според него те,

давайки повече политическа информация, не осигуряват по-голяма политическа компетентност на гражданите

Шулц обръща внимание на качеството на политическите информационни материали, според което на реципиента се внушава впечатлението, че политиката се характеризира предимно със спорове, агресия и погрешно поведение. Тази форма на представянето явно не поощрява овладяването на политически знания. Резултатът е намалена готовност за активна политическа дейност.

Съществуващите социални разлики по отношение на информираността не могат да се изразят в достатъчна степен с понятието „пролуки в информираността”. Според Михаел Шенк хората, които развиват многобройни междучовешки контакти и са интегрирани здраво в различни социални и политически системи, в никакъв случай не са зависими само от масмедиите, за да разбират „обективната реалност”. Напротив, водачите в създаването на общественото мнение, много често се занимават с теми, които въобще не се разглеждат от масмедиите.

КОГА СЪБИТИЕТО СТАВА НОВИНА?

https://i1.wp.com/www.moonbattery.com/Johan_Galtung.jpg

Йохан Галтунг

Йохан Галтунг и Мари Руге най-точно определят 12 фактора, които превръщат събитието в новина:

  1. Честота – това е интервалът от време, необходим за развитието на едно събитие.

  2. Факторът на прага – за да стане едно събитие новина, трябва да се преодолее определен праг на вниманието. Колкото по-голяма е интензивността на едно събитие, толкова по-често се съобщава за него.

  3. Недвусмисленост – колкото по-ясно и недвусмислено е едно събитие, толкова повече се приема, че то заслужава да бъде разпространено.

  4. Значимост – колкото повече едно събитие е познато на публиката и може да има отражение върху личния им живот, толкова повече то се превръща в новина.

  5. Съзвучие – колкото повече събитията задоволяват очакванията на публиката или съвпадат с нещо желано и предсказано, толкова по-скоро те се превръщат в новина.

  6. Изненада – колкото по-неочаквано или сензационно е едно събитие, толкова по-голяма е вероятността то да стане новина.

  7. Приемственост – когато едно събитие прехвърли веднъж прага на новините, съобщенията за него продължават дори и ако стойността на новината намалее в сравнение със събития, които още не са станали новини.

  8. Вариантност – ако типът новини се отличава с определени събития (например вътрешнополитически), тогава допълнителните събития (като външнополитическите) имат по-голям шанс да се превърнат в новини, защото масмедиите се стараят да дават балансирано отражение на един многообразен свят.

  9. Отношение към нациите – събития, в които участват велики и важни нации.

  10. Отношение към личностите – събития, в които участват велики и важни персони.

  11. Персонифициране – събития, които се представят като резултат от действията на конкретно идентифициращи се хора, имат по-голяма информационна стойност, отколкото абстрактните събития.

  12. Негативизъм – колкото по-негативно е едно събитие, толкова повече то става новина.

ЙОСИФ ХЕРБСТ ЗА СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА И ПРОФЕСИОНАЛНОТО МАЙСТОРСТВО

Със своите публикации, Йосиф Хербст въвежда българската журналистика до най-високите етажи

herbst_2024на европейското общество. Няма да е пресилено сравнението му с храбрия Карл фон Осетски, който през 30-те години е единственият журналист, получил Нобелова награда, заради борбата си с фашизма.

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин, в семейството на Аков Хербст, инспектор по железниците. Хербст  завършва Мъжката гимназия в София, след това военно училище и получава титлата подпоручик, а през 1898 г. са първите му журналистически прояви във в. “Военни известия”. Често той може да бъде забелязан сред журналисти и писатели като Кирил Христов, Славейков и Михайловски. Точно по времето, когато завършва военното училище се развива “аферата Драйфус” и породените от нея предупреждения, предразсъдъци и подозрения, “заразили” българските военни. Но дори и това не накърнява неговото национално самосъзнание и пълноценното му българско мислене. Дори се съветва със С. Радев как да си смени името (Хербст означава на немски есен). Той е човекът, който владее до съвършенство българския език, макар че познава и добре и останалите европейски езици. През 1900 година започва да издава русенския в. “Вестник”, пише интересни статии за задачите на извънстоличния печат, който може да е полезен за модернизацията на този край, в който излиза. Но по финансови причини вестникът спира. По настояване на брат си Карл Хербст, се премества в София.

През 1902 година започва да излиза “Български търговски вестник”, който се превръща в журналистическа икона, а след това Хербст става главен редактор на ежедневника “Дневник”. През 1907 година прави изданието “Гражданин”, заедно с голяма част от уволнените от Фердинанд професори. В същия период се сближава с Екатерина Каравелова и дъщерите й. По късно се оженва за дъщерята на един от най-големите виенски банкери. Става член на Демократическата партия. За съжаление, не след дълго съпругата му се разболява от психологична вманиаченост по чистотата. Раждат им се две деца – Илза и Курт. Илза става мисионерка, а синът му е убит, заради политически борби. По късно Хербст напуска Демократическата партия и участва в Балканската война, където Антон Страшимиров пише “Вихърът”. Взима участие и в Междусъюзническата война, където е ранен и лежи 3 дни под телата на убитите. По-късно от куршума, пронизал тялото му, прави брошка.

111d768247bf0bb5bdb4934c4da06f5d_610x0По време на първата национална катастрофа от 1913 г., когато Фердинанд иска да абдикира, но Франц Йосиф не му позволява, се стига до идеята за създаване на орган за регулация на печата, през който да се прокрадват идеите на Австро-Унгария. Така е създадена Дирекция на печата, а нейн директор става Хербст, като е убеден, че така най-много може да допринесе за осъществяване на националните български идеали. Шест години по-късно е уволнен, заради конфликта си с министър-председателя и с Атанас Дамянов. Изпратен е на фронта, откъдето описва не само военните дейнствия, но и настроенията в редиците и опасността от бунт. “Не само България загуби войната, загуби я всеки от нас поотделно”, по-късно ще напише той.

През 1921 г. сключва брак с Виола Каравелова, най-красивата жена в София, а година по-късно отново се връща към журналистиката във в. “Развигор” на Елин Пелин и Иван Балабанов. През 1923 г. излиза книгата му ”Вчера, днес и утре”. Това е творба-равносметка на неговото 25-годишно участие в журналистиката и обществено-политическия живот, равносметка на цяла една епоха, която ще приключи на 9 юни 1923. “В много университети вече има катедри по вестникарство. Това показва, че вестникарството се признава за наука, макар, че то е изкуство”…”Има вестникари и новинари. Бягай от последните, защото за тях новината е по-важна от самото събитие”,  разказва Хербст в книгата си. В нея пише още:

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.”

„Без цензура и баба знае да се бори за идеи. Майсторство се иска под режим на цензура да се разбереш с читателите.”

„Вестникар, който е постоянно по лов на интервюта, си е преместил ума в краката: по-добре може да тича, отколкото да мисли.”

Безмислено е да се надяваме, че днешните “медиини босове” ще прояват интерес към тази книга, че ще прочетат някой друг ред от нея и ще поразмислят над прочетеното. Те гонят тираж, воюват за реклами, ужасяват се от падащия им рейтинг и се хвърлят през глава да уреждат томболи, лотарии и какво ли още не само, за да задържат вниманието на своите читатели, слушатели и зрители. Но  „журналистика не бива да бъде като чимшир – зиме и лете зелена, но на нищо да не мирише“, (Захари Стоянов).

На Йосиф Хербст се пада горчивата роля в своите издания след преврата да пише кървавата история на Гражданската война, като се превръща в герой на борбата срещу политическото насилие и фашизма. Започва със списание “Вик за свободни хора”, издава в. “АБВ”, който е първото илюстровано издание. Продължава в “Ек утринен” и “Ек вечерен”. Пише и за вестник “Днес”, като на 16 април остро осъжда атентата в църквата „Св. Неделя”. След това Хербст изчезва безследно. Той взема отношение и към политическите убийства от този период, като остро осъжда и “червения”, и “белия” режим. Журналистът отразява дори арестуването на Гео Милев и показва как чрез журналистиката могат да се правят политически внушения – “политическите органи са снабдени с бели ръкавици. Но за да пипат по-нежно не са нужни ръкавици. Те контрастират с черните рамки на некролозите”.

Колкото повече се разраства Гражданската война, толкова повече Хербст пише за конституцията, за демокрацията, за неотменните човешки права и свободи, не престава да се занимава и с полицията – един от най-бруталните репресивни органи на режима и въпреки всичкото варварство на своята епоха той продължава да повтаря, да внушава все същата мисъл, която е вложил в писмото си от 1918 г. – “Човешкият живот няма еквивалент”. Хербст блестящо описва и политиката на кабинета на Цанков и поведението на княза: “Българският народ иска свобода, хляб и мир, напразно се опитвате да го ощастливите…. Нима може да се живее спокойно? Този режим копае огромна пропаст, но кой ще се срине в нея” и “Стига си царувал царю честити, поуправлявай сегиз-тогиз”.

Ето как Хербст пише историята на всеки отминал ден, пише я по неговия изказ: “С членоразделна свободна реч и с викове, викове, викове, възклицания, междуметия…”

И Хербст, и Гео Милев разпознават истинския лик на фашизма, но и фашистите ги разпознаха. Хербст дори получава писмо, в което ясно е написано: “Ръката, която е вдигната срещу вас, никой не ще може да спре… смърт вам и на вашите деца”. Правителството и Двореца опитват всички средства да го обезвредят. Нищо не помага, нито спирането на вестниците, нито финансовите проблеми. Накрая се прибягва до най-сигурната заплаха – пред входната му врата е оставено тялото на Вълко Иванов (секретар на комунистическата партия). За отмъщение комунистите убиват проф. Никола Милев. Хербст разбира смисъла на заплахата, но въпреки това по най-недвусмислен начин осъжда и двете убийства: “Вълчо Иванов и Никола Милев не се познаваха, но въпреки това паднаха, един след друг, жертва на едно и също умопомрачение”.

В разгара на публицистичната си дейност Хербст пише с кратки изречения, но със силни въздействащи думи. Макар съветите да укроти тона, Хербст не спира и дори отговаря, че все още не е намерил достатъчно силни думи  срещу “умствения мързел, лицемерието и незнанието”. След атентата в църквата „Света Неделя”, свързан с европейската политика, интерсите на Коминтерна, ВМРО, публицистът осъжда оправданието на политическите убийства, като проява на индивидуален терор. “Поколенията един ден ще се ужасят от този бляскъв стълб от имена. Шепа народ сме. Стига жертви”.

И така “безследно изчезналият” Йосиф Хербст все пак не изчезва безследно. Дирята, която той остави в историята на бългаската журналистика, го поставя сред най-ярките й имена.

Използвана литература:

  1. Хербст Й., ,,Вчера, днес и утре”, ,,Захарий Стоянов’’, С., 2006
  2. Панайотов Ф., „Йосиф Хербст Живот и смърт” , Партиздат, С., 1981
  3. Панайотов Ф., „Вестници и вестникари”, „Захарий Стоянов”, С.,2008