Category Archives: ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ

ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ

https://i1.wp.com/www.familytimes.co.nz/wp-content/uploads/2009/03/child-and-tv.jpg

Представям ви дипломната си разработка на тема “Защита на детската аудитория между телевизионния бизнес и медийната регулация”. В нея доказвам, че детският интерес е предаден на този на бизнеса, а регулацията в тази сфера служи в полза на корпоративните стремежи. Правя множество заключения, анализи, твърдения. Давам работещ модел какви промени са нужни в работата на регулатора  и  медийният сектор за да работят в интерес на децата, а не единствено за корпоративни интереси. Най-ценното са личните наблюдения от работата ми в Съвета за електронни медии, неизвестни за широката публичност, които съм анализирал. Тема, която СЕМ, АБРО и експерти ще обсъждат през есента. В блога си, трудът ми съм го разделил  в три части в категория „Защита на интереса на детската аудитория между телевизионния бизнес и медийната регулация“. Приятно четене. Ето го експозето към темата:

Гарантиран ли е върховният интерес на детската аудитория между този на телевизионния бизнес и медийния регулатор – призван да защитава обществените ценности, е основният въпрос на дипломната ми разработка.

Отговорът, базиран на настоящото изследване е достатъчно показателен. Разгледаните случаи доказват, че Съветът за електронни медии, в голяма стапен се съобразява с исканията на собствениците на влиятелните търговски медии, омаловажавайки интереса и сигурността на децата. Вярно е, че отчитайки динамичната медийна среда и регулацията в тази сфера става все по-трудна и осложнена, но и по-значима за обществото като цяло. Ето защо, изводите които правя в дипломната си разработка са следните:

  1. 1. Либералното отношение на медийния регулатор  към операторите (насърчаването на корегулацията и саморегулацията), които нееднократно нарушават разпоредбите в закона, не възпира медиите да продължават да излъчват предавания с неподходящо съдържание. Когато пък се налагат санкции, те са с пъти по-ниска финансова равностойност в сравнение с генерираните печалби от излъчваната продукция – нарушител. Максималната санкция според Закона за радио и телевизия е 15 000 лв. (за еднократно нарушение), докато равностойността на едноминутен рекламен спот в централно време надвишава 7 000 лв. На час, според ЗРТ, операторите имат право на 12 минути реклама. Примерът е достатъчно доказателство на твърдението което правя.

  2. 2. Законът не бива да е единствено писан текст, а трябва реално да защитава обществения интерес, да се тълкува и прилага еднакво за всички. Защото той нерядко се заобикаля от опитните медийните юристи, продуценти, консултанти. Затова – познавайки законовата рамка на Европейския съюз и България – изложена в Първа глава от дипломната ми разработка, правомощията и отговорнистите на медийния регулатор, медийната среда, анализирам казуса с телевизионното реалити предаване „Страх”. То беше излъчено по една от водещите национални телевизии „Нова телевизия – Първи частен канал”, част от шведската верига MTG Group. Имитирайки състезание от него, 13 годишно дете се обеси на катерушка в град Козлодуй. Провокирани обаче, най-вече от силното лоби на оператора, Съветът за електронни медии пренебрегна устойчивата си практика във връзка с издаването през 2002 г. на задължителни указания на бТВ за преместването на кеч предаванията „Първична сила” и „Разбиване” от светлата в тъмната част на денонощието и не препрограмира „Страх” след 23:00 часа, каквито са разпоредбите на българското законодателство. Не се съобрази с негативното тълкуване от редица психолози на понятието „страх” и на позицията на Асоциация „Родители, че „Основният проблем е свързан с посланието, че страхът е нещо лошо, което може и трябва да бъде преодоляно. За децата е важно да разберат, че усещането за страх е полезна реакция на организма, сигнализираща опасност. Характеристика на детската възраст като цяло е предпазливото поведение на ограничените възможности за преценка на рисковете. Насърчаването на децата да практикуват рисково поведение като израз на себеутвърждаване е изключително опасно.” Това се казва в писмо на Асоциацията, което ме мотивира да направя интервю с нейния председател –     г-жа Ева Борисова – което е приложено в дипломната ми разработка.

СЕМ не се съобрази и с обществения натиск, операторът да преустанови излъчването на „Страх”. Не отчете високия процент на гледаемост на шоуто сред 4-14 годишните (достигащо до      10,7 % или 75 000 души – според пипълметричното проучване на ТНС/ТВ ПЛАН, което съм изложил и анализирал в дипломната си разработка). СЕМ не отчете и опасността предавания като „Страх” да създават опасни модели за подражание. Решението с което СЕМ излезе беше, че няма нужда тази реалити игра да се препрограмира, поради голямото разнообразие на нейното програмиране, както в светлата, така и в тъмната част от денонощието в редица държави.[1] Медийният регулатор издаде указания следващите десет епизода от реалити телевизионната игра „Страх” да протекат с допълнителна сигнализация. Решението на СЕМ беше обосновано с това, че шоуто създава единствено необходимост от по-активен родителски контрол и задължителен диалог между родители и деца.[2]

Регулаторът в тази ситуация, очевидно абдикира от основните си функции, а именно да защитава обществения интерес и да гарантира безопасна среда за децата.

Бизнесът от една страна, а от друга медийният регулатор, призван да защитава интереса на децата, се опитаха бързо да заглушат „Страх”-а и като в „комбина” да прехвърлят вината единствено върху родителите. След като СЕМ не взе сериозни мерки, задължаващи ги по закон да спрат или препрограмират продукцията, (от което Нова телевизия би претърпяла множество финансови загуби), можем само да се надяваме случаят да не се повтори, когато скоро по “Нова телевизия” (през есента) се завъртят новите 10 серии от шоуто. То ще е позиционирано отново в най-гледаното време, леснодостъпно за деца – 20:00 часа и с повторение по “Диема” на обяд.

3. Другият случай който анализирам в дипломната си разработка е този относно програмните лицензии на трите търговски оператора – бТВ, Нова телевизия и ТВ2. В следствие на него правя следните обобщения:

Изглежда, че един от най-рисковите въздействия върху детската аудитория на телевизията при конструирането на реалността е подражанието. В тази връзка, в дипломната си разработка правя заключението, че медийният регулатор, несъобразявайки се с общественото благо, ценности и върховния интерес на децата, а единствено с бизнеса – позволява „децата ни да умират нелепо имитирайки… преди да са изградили собствен, житейски модел на поведение. Да наподобяват някой друг, преди самите те да са станали образ за подражание.[3]

3.1 Въпреки все по-голямата нужда на съвременното общество от информация, образование и култура, СЕМ се съобрази с исканията на търговските оператори и намали програмните им характеристики за културни, информационни, образователни програми. Актът на медийния регулатор може да се счита за грубо нарушение на върховния детски и обществен интерес, с оглед на това, че на малолетните и непълнолетните не се осигурява здрава среда за развитие. Детската телевизионна аудитория, във все по-голяма степен, се превръща в консуматор.

3.2 Дисфункционалността на телевизията допълнително се засилва, след като по презумпция, в нито една програмна лицензия не се задължават операторите да излъчват даден процент развлекателни предавания. СЕМ счита, че обемът на този тип предавания зависи изцяло от операторите. Ето защо, тенденцията на телевизионния екран да гледаме пошли шоу продукции, всевъзможни реалити формати, еднотипни комедиини скечове в които преобладава неизтънченият хумор, сексуалните намеци, показва се пиянството като нормално състояние и всички негативи на човешката личност. Тези предавания се санкционират много рядко от регулатора – най-вече заради скрита реклама в тях на марка цигари или алкохолни напитки и то само когато има конфликт на интереси от страна на друга търговска марка. Голямото количество развлекателни предавания, които учат как по-скоро да не се държим в обществото – децата наблюдават, а след това пресъздават видяния модел на поведение.

3.3  Задължително разпространение на една програма се записва в закона, когато това е толкова важно за обществото и тяхното право на информация, че законодателят се намесва в пазара, за да защити това право. Не такъв е случаят с търговския оператор ТВ2, поради описаните в дипломната ми разработка несъответствия в статута на медията. (бТВ и Нова телевизия имат по две национални лицензии – за програма и пренос, ТВ2 няма далекосъобщителна лицензия с национален обхват и се разпространява по §9а от ЗРТ (тя е със статут на „временна търпимост”).  Освен това, в отчета на СЕМ за 2008 г.[4] пише,  че “в България има три  телевизии с наземно разпространение на седем  програми – БНТ (БНТ1 и регионалните програми), бТВ и Нова телевизия.” – т.е. ТВ2 изобщо не е призната от СЕМ, а е отнесена при операторите в режим на временна търпимост.)

4. Освен всичко изброено дотук, по инициатива на медийния регулатор трябва да се провеждат редица кампании, които да са достъпни и достатъчно привлекателни за детската аудитория – целящи да я информират за опасностите които крие телевизията. Това е функция, която до този момент Съветът не изпълнява достатъчно добре. Вярно е, че през есента на 2009 г. по инициатива на регулатора ще се състои кръгла маса, посветена именно на обсъжданите проблеми – „Защита на детската аудитория от вредно медийно съдържание”. Ефектът от нея обаче ще е незначителен, ако обсъжданията не достигнат до детското съзнание по един подходящ за тях начин. Срещата ще е несъстоятелна, ако членовете на медийния регулатор и представителите на бизнеса, които ще вземат участие – не предприемат адекватни мерки (предложения за промяна на законодателството, изготвяне на допълнителни Решения или Становища в насока защита на върховния детски интерес) след организираната кръгла маса.

Тук трябва да споменем както нагласите, така и културата на самото общество към работата на регулатора. С оглед неотстояването на обществените ценности – изводът до който се стига от настоящата дипломна разработка, е че публичното доверие към СЕМ е ниско. Неслучайно, не само в медийното пространство, но председателят и членовете на СЕМ говорят, че при транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към българското законодателство[5] ще има и промени в главата касаеща Съвета за електронни медии. Те ще бъдат насочени главно към вероятното конвергиране на органа с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това се потвърждава и от последните промени в Закона за електронните съобщения[6] които тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) гласува. С тях се дават допълнителни правомощия на КРС за сметка на тези на СЕМ.

Изводът който се налага вследствие на проведената дипломна разработка, като отговор на основния изследователски въпрос, клони към твърдението, че интересите на бизнеса се налагат над детските и обществените ценности. Медийният регулатор, призван да гарантира безопасна среда за подрастващите и да отстоява общественото благо все повече абдикира от тези си задължения. Основен фактор за това е влиянието и лобизмът на търговските оператори. В следствие на тези процеси, детската аудитория е изложена на неблагоприятно въздействие на аудиовизуалните продукти които се правят единствено с цел печалба и постигане на висок рейтинг. Стремежът на бизнеса за привличане на детската аудитория се дължи на факта, че по презумпция децата не гледат единствено предназначени за тях медийни продукти. Те отделят голяма част от свободното си време в гледане на телевизия или използване на интернет, забавляват се с виртуалния свят който им предоставят новите технологии. Това в голяма степен сподпомага за социалното отчуждаване на малолетните и непълнолетните. Подрастващите от рано се сблъскват с множество рискови или отрицателни усещания, за които не са подготвени.

Анализирайки тези влияния, стигаме до заключението, че те дестабилизират съществуващия социален статус и провокират неблагоприятни промени – дисфункции и/или  неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункции.

Ето защо, се налага изводът, че трябва да се засили ролята на обществените медии. Тази функция се отнася до способността на БНТ да възпитава и интегрира подрастващите, да им показва правилните модели на поведение.

Изброените проблеми са предизвикателството на новия век, което трябва да преодоляваме. На първо място е необходимо да преосмислим ценностната си императивна система, да обърнем внимание на традиционните понятия като любов, грижа, мироглед, вяра. Тези добродетели, все повече се поставят на изпитание – от една страна от мощното бизнес влияние в аудиовизуалния сектор, а от друга от медийната регулация която все по-трудно успява да защитава не само върховния детски интерес, но и обществения като цяло. В тази насока, Комитетът на министрите на Съвета на Европа, съвсем скоро – на 8 юли 2009 г. прие нова Препоръка 5/2009 за защита на децата от вредно съдържание и поведение и за насърчаване на активното им поведение в условията на съвременните комуникации. Актът има две цели – (1)  защита и (2) активизиране на усилията за медийна грамотност в цифровия свят.

Тези тенденции описва професор Нийл Постман още през 1982 г. в книгата си „Изчезването на детството”, добила световна известност именно с проучените фактори, които влияят върху възпитанието и формирането на детската психика, на детското светоусещане през различните исторически епохи. След 50-те години по негово мнение средствата за масова комуникация начело с телевизията преобръщат изцяло не само модела на представите ни за това, какво представлява детската възраст, но и модела на поведение на детето – например, малкият екран дава предимно визуално възпитание, което ограничава детската фантазия, не съществуват теми табу и т.н.[7]

Изводите до които достигам в дипломната си разработка в тази връзка са, че едни от най-ефективните образователни и възпитателни подходи са визуалните, интерактивните, които предоставят възможност едновременно с играта децата да научават нещо ново. Относно детската фантазия, също може да се представи противоположното мнение. Детските филми, анимационните герой – изобразяват света на децата по-интересен и шарен, част от компютърните игри развиващи не само детската фантазия, но и начина на мислене, интелектуалното ниво на подрастващите са достатъчни доводи. Фактът, че не съществуват теми табу всъщност, е основната причина медийната регулация и възрастните да ограничават достъпа на малолетните и непълнолетните до подобно неподходящо аудиовизуално съдържание. Трябва да отчетем, че в информационното съвремие в което живеем и децата ни са по-осведомени, по-знаещи и будни. В това, разбира се, няма нищо тревожно, особенно когато за един от най-ценните съвременни капитали се сочи информацията.

Осмислянето и практическото прилагане на единни критерии, които да гарантират изпълнението на възпитателните, образователни и социализиращи функции на телевизията спрямо децата все още предстои.  Обществеността все още е в началото на анализа на ползите и вредите от телевизията като субект в детското развитие и като че ли липсва воля, която да изведе процеса до край.[8] Проблемът е, че дори и настоящето правителство да има волята, то интересите и лобизмът на бизнеса, влиянието на медиите които показват света, но и могат да го манипулират с оглед своята политика са достатъчен факт, който неименуемо ще се окаже поредната пречка пред управляващите за решителни промени.

Пълната дипломна работа – в следващите статии.


[1] Прессъобщение на СЕМ от 01.04.2009 г., http://cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=3007

[2] пак там

[3] Томов, М. „Пазванти не разпасвайте закона. Децата подражават!” https://journalistbg.wordpress.com/

[4] Отчет на СЕМ за 2008 г.; http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=94

[5] Транспонирането се прави според изискванията на Европейския съюз. Новият Закон за радио и телевизия трабва да е готов към края на 2009 г.

[6] Закон за електронните съобщения – Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 19.05.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г.; Решение № 3 от 4.06.2009 г. на Конституционния съд на РБ –  бр. 45 от 16.06.2009 г.

[7] Postman, N. The disappearance of  Childhood. В „Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации”, Михайлов, В., стр. 149

[8] Христова, К., Дисертация, стр. 134

ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ – ЧАСТ І

Eкспозе по темата

Съдържание

Увод

Първа глава

Медийната регулация като гарант за защитата на интереса на детската телевизионна аудитория

  1. Международна регулативна рамка                                                    
  2. Национална регулативна рамка                                                         

Втора глава

Взаимоотношенията на ниво медиен регулатор – телевизионен бизнес

  1. Случаят “Страх” – пример за това как се спазва                        

регулативната рамка в практиката

  1. Промяната на програмните лицензии – решение в                          

полза на търговските оператори, не в защита на

обществените ценности

Трета глава

Възможности за промени в модела на медийната регулация с цел защита на детския интерес

Заключение

Приложения

Програмни характеристики на bTV, Нова телевизия                       

и ТВ2 (Pro.bg)

2.  Интервю с председателя на Асоциация „Родители” –                      

Ева Борисова

Цитирана и използвана литература

Увод

Детската аудитория е най-уязвимата част от обществото, която преоткрива света чрез малкия екран, гради свои модели на подражание, възприема телевизионните съобщения без да умее в пълна степен да ги анализира и да се предпазва от негативното им съдържание. Недостатъчният житейски опит лесно превръща малолетните и непълнолетните зрители в консуматори. Същевременно, детските предавания не носят голяма печалба на търговските медии. Причините са, че тази аудитория, дефинирана по възрастови критерии, не притежава покупателна способност. Рекламите които се излъчват покрай продукта пък са специализирани, позиционират се най-често в некомерсиален часови пояс, което ги прави евтини. Съществуват и редица законодателни забрани в тази насока. Ето защо, създателите на детските филми и медиите които ги показват и продуцират, нерядко чрез съзнанието на подрастващите достигат до възрастните, които от своя страна могат да задоволят исканията им. Така например, около анимациите „Покемон”, „Костенурките Нинджа” или „Батман” се създават множество стоки и услуги, свързани с геройте от медиините продукти. Следователно, т.нар. модел „Мамо, купи ми…”, превръща непривлекателната на пръв поглед стока покрай която да се рекламира, в печеливша.

Един от многото наложени от телевизията модели ни предизвиква да преразгледаме изцяло ценностната императивна нишка и да преоценяваме постоянно кое е добро или зло, истина или илюзия, красота или безобразие, допустимо или забранено, достоверно или манипулативно твърдение. Способите и критериите, на основание на които се произвеждат самите процедури на оценяване на съответните явления, са закрепени в общественото съзнание и култура като субективни ценности (постановки и оценки, императиви и забрани, цели и проекти, изразени под формата на нормативни представи), които имат значението на ориентири за дейността на човека. Основният проблем който се поражда, е как да бъдат отглеждани децата, когато наред с училището и семейството, телевизията и новите аудиовизуални технологии им предоставят все по-модерна и атрактивна визия за света,  размиващи границите на изброените базисни понятия?

Ясно е, че интересът на детската аудитория е подложен на сериозни предизвикателства от медийния бизнес. В тази връзка, изследователи изтъкват твърде ограничения брой публикации с позитивен характер за децата, липса на анализ и желание да се адресират проблемите им към съответните органи, търсене на сензация с комерсиални цели, коментиране на проблемите сами за себе си или от гледна точка на обществото без да се чува “гласът на детето” или неговите родители, некоректни интервюта с деца и неподходящи илюстрации към публицистични материали.[1] За да се преодолее тази ситуация, освен ролята на училището и семейната среда, общественият интерес се защитава от регулацията в тази сфера, която се основава на професионални стандарти.

Нерядко обаче, в приложното поле на медийната регулация, Съветът за електронни медии (СЕМ) се налага да отстъпва до известни граници или изцяло под натиска на силните бизнес интереси и лобизъм. Не е трудно да отгатнем защо СЕМ все още не е изготвил и приел обновен Списък на събития с особено важно значение за националната аудитория и мерки за неговото прилагане. Такъв трябваше да е окончателно приет още през 2008 година, каквито тогава бяха заявените амбиции на регулатора. След като сроковете бяха нарушени, през 2009 г., СЕМ ангажира доц. Лилия Райчева, член на Експертния съвет към медийната институция, да изготви Списъка до 22 април.[2] От Плана за дейността на Съвета за електронни медии за периода 25 май – 25 ноември 2009 г. пък разбираме, че новият срок е до края на ноември 2009 г.[3] Председателят на Съвета доц. д-р Маргарита Пешева, след проведен от мен разговор с нея, обясни, че „изготвянето на този списък е процес на дълги и тежки договорки с бизнеса и вероятно след около две години той ще бъде приет.”

Неизпълнените и поставени нереалистичните срокове (чак след две години и то “вероятно”) засилват съмненията, че регулаторът изпълнява поръчка на една или повече кабелни медии непритежаващи национален обхват, които имат амбиции да купуват продукти от обществено значение. В следствие на неприемането на Списък на събития с особено важно значение за националната аудитория се лишихме от общественодостъпно излъчване на Европейското първенство по футбол, което беше излъчено по кабелната телевизия „Диема”.

Още през 2008 г., доста страни от ЕС обновяват и приемат национален списък от обществено значими събития. Това са: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Великобритания.[4] Списъкът от събития, имащи съществено значение за обществото, включени в мерките на посочените страни, са съставени по ясен и прозрачен начин след широкомащабно допитване.[5]

В Списъка от обществено значими събития могат да бъдат включени и предавания предназначени за малолетните и непълнолетните, като детската „Евровизия” например. Именно междукултурният диалог, интегрирането в обществото, изкуството и любовта са тези ценности които телевизията трябва да „преподава” на децата, изпълнявайки една от основните си функции на възпитател.

Мотиви за избор на дипломната работа

Конкретните поводи за избора на темата, а именно „Защитата на интереса на детската аудитория между телевизионния бизнес и медийната регулация” са следните:

  • На първо място е гарантирането на върховния интерес на детската аудитория от негативно аудиовизуално въздействие. Това е трудна задача, предвид бурната комерсиализация, упадъкът на традиционните ценности изместени от нови предизвикателства – принос, за което имат технологиите които глобализират света и поставят на изпитание възпитанието и сигурността на подрастващите. Лесният достъп на малолетните и непълнолетните до медийни продукти с неподходящо съдържание допълнително засилва тези страхове.

  • Взаимоотношенията между бизнеса и медийната регулация не са цялостно анализирани в полето на медийната теория в България. Лобизмът на собствениците на влиятелните медии, който поставя интересът и сигурността на децата между финансовите си изгоди е обект на дипломното ми изследване. Това се оказа един от решаващите фактори за подготвянето на настоящата дипломна разработка.

  • Следващ мотив е изследването на правната рамка. Важни въпроси тук са: Дали законодателството ни достатъчно добре гарантира, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги зачита принципите за човешко достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните? Кореспондира ли вътрешното ни законодателство с европейското право в частта на защита на детската аудитория от вредно телевизионно съдържание? Добре ли са дефинирани понятията в законодателството ни? Какви промени се правят или предстои да се реализират в основните правни документи? Как се ограничава достъпът на децата до вредно съдържание в новите леснодостъпни медии – интернет, мобилна телевизия, конзоли за игри?

  • Въпросът за медийната грамотност също провокира интереса ми към избраната тема. Трябва ли да се въведе подобна дисциплина в училище? Каква роля е необходимо да изиграят медиите за да образоват медийно децата? Родителите също имат важна функция в този процес.

  • Нарастващата роля на регулацията и корегулацията също са интересни фактори, които безспорно оказват влияние на медийната среда. Тези либерални понятия са залегнали в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Понятието саморегулация включва система от правила и органи за прилагането им, създадени доброволно от самите медийни професионалисти. Чрез тях представителите на бизнеса се опитват да изградят имидж на медиите си като социалноотговорни, служещи на обществения интерес. Корегулацията пък е понятие, което медийниият сектор в обединена Европа разпознава все повече като бъдещето на регулаторните модели. Активният професионален диалог между неправителствения медиен сектор, регулаторните органи и отделните медии е в основата на този модел и е смятан, като ключ към успеха за развитието на медийната среда.

Обект на изследване

Темата на настоящата дипломна работа подсказва наличието на три изследователски обекта. Това са детската аудитория, телевизионният бизнес и медийната регулация.

  1. 1. Детска аудитория

Дефиницията на дете по смисъла на Чл. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е „всяко физическо лице до навършването на 18 години”.[6] В социален план това са хората, чието личностно изграждане съвпадна с процесите на обществено трансформиране след 1989 година.[7] Целева група на настоящето изследване са телевизионните зрители от 6 до 18 годишна възраст. Долната възрастова граница съм определил защото тя е свързана с интензивното психологическо развитие на индивидите, а на 18 години, според чл. 2 от ЗЗД приключва периода на детството.

  1. 2. Телевизионен бизнес

Не се ограничава до често срещаните определения: Лице или група от лица които притежават една или повече телевизионни програми. За тях работят множество служители. Освен това, представителите на телевизионния бизнес се ползват с висок социален статус, имат влиятелни обществени позиции и силно лоби, с което лесно могат да отстояват позициите си, дори да променят отделни текстове от законите в своя полза. Медиите им пък, чрез средствата на манипулацията, нерядко се превръщат в инструмент с който да влияят на широкото обществено мнение и нагласи.

  1. 3. Медийна регулация

В България тя се осъществява от Съвета за електронни медии, който според чл. 20, ал. 1 от ЗРТ[8] е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез:

  • регистрирането или издаването на лицензии за осъществяването на родио- и телевизионна дейност.

  • упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори.

При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.[9]

Правомощията на СЕМ се изразяват в главната цел на регулацията да бъде в помощ на пазара, да не изостава и навреме да улавя неговите бързи промени.[10]

Докато главната опасност, която все повече се е превърнала в реалност, е „не толкова политическата воля, колкото силните икономически интереси, които рискуват да превърнат Съвета за електронни медии в подобие на комисариат, който може да “отстреля” всеки неудобен конкурент в ефира. Ако регулаторът заради икономически или корпоративни интереси погази професионалните правила, той бързо ще изгуби репутацията си на надзорен орган, чиято работа почива на професионални стандарти. И тогава неговите решения с лекота ще пренебрегват Европейската конвенция за трансгранична телевизия и ЗРТ, както стана при допускането на спонсорски заставки в автопромоционните телевизионни рубрики.”[11]

Предмет на изследване

Възможността телевизионният бизнес, чрез каналите си на влияние, да въздейства върху решенията на медийния регулатор защитаващ обществените ценности, са предмет на настоящето изследване.

Предметът на изследване обхваща също въздействието на аудиовизуалните продукти над малолетните и непълнолетните, моделът на който те подражават гледайки дадени предавания. Анализирам най-вече влиянията, които дестабилизират съществуващия социален статус и провокират неблагоприятни промени, а именно дисфункциите и тези, които имат неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункциите.[12]

Цел на дипломната разработка

Основната цел е да се изследва конфликтът между телевизионния бизнес и медийната регулация, от който главен губещ е интереса на детската аудитория. В този контескст разглеждам задълбочено взаимоотношенията между представителите на медийния регулатор и бизнеса. Следователно се стремя да докажа, че интересът на детската аудитория е предаден на телевизионния бизнес.

Задачи на изследването

Постигането на изследователската цел предполага последователно изясняване на следните задачи:

  1. Изследване на европейската и българската правна рамка, които гарантират защитата на децата от вредно телевизионно съдържание.

  2. Следващата задача е да докажа, спазва ли се законът в практиката.

  3. Анализ на динамичното развите на медийната среда в България.

  4. Проследяване как бизнесът си партнира с медийния регулатор, в стремежа си да отстоява своите интереси и позиции.

  5. Генериране на идеи за промени в законодателството ни, което да осигури по-безопасна медийна среда за малолетните и непълнолетните.

Методика на изследването

Наблюдавам  случая с телевизионното реалити предаване „Страх”, което съм изследвал в периода 1 март, 2009 г. – 12 март, 2009 г. То провокира вниманието ми, поради факта че 13-годишният Мартин Мартинов от Козлодуй се обеси сам на катерушка с метално въже от велосипед. Трагедията се случва, докато детето се опитва да покаже на приятелите си какво правят участниците в “Страх”. Полицаите откриват трупа му на 23 март 2009 г.

Вторият случай който изследвам се отнася до промяната в програмните характеристики на трите национални медии – bTV, Нова телевизия и ТВ2. Със свое решение от 28 април, 2009 г. Съветът за електронни медии, след дълги обсъждания с телевизионния бизнес, взема решение за промяна на тези лицензии. (Трите лицензионни договора са в Приложение №1 от дипломната ми разработка)

Съдържателна структура

Дипломната ми разработка е разгърната в три последователни глави:

Първата глава „Медийната регулация като гарант за защитата на интереса на детската телевизионна аудитория” има задача да въведе читателя в теоретичната основа на медийната регулативна рамка. Тук съм посочил основните нормативни документи на Европейския съюз и тези на Република България. В главата съм изледвал по какъв начин европейските правни документи са синхронизирани с българските и как си кореспондират.

Втората глава „Взаимоотношенията на ниво медиен регулатор (СЕМ) – телевизионен бизнес” е посветена на процесите на решаване на даден казус в името на обществения интерес. За да се постигне консенсус в процеса на медийната регулация е необходимо да се вземат становищата на всички страни. От казаното до тук, следва че една от  водещите позиции е тази на телевизионния бизнес, който има силно обществено и политическо влияние, лоби. Ето защо, в тази глава изледвам последователно казуса „Страх” и промяната на лицензионните договори на търговските оператори бТВ, Нова телевизия и ТВ2. На базата на емпирични изследвания доказвам до каква степен СЕМ се съобразява с интересите на бизнеса за сметка на детските и обществените ценности. Изучавам и как позиционирането на даден продукт в светлата част от денонощието, съдържащ неподходящо съдържание за детската аудитория може да влияе върху физическото и психическото здраве на тази таргет група. Изследвам и намаляването на обема на някои типове предавания – с образователна, културна, информационна насоченост. На тази база, правя изводи дали и как занижените критерии оказват влияние върху малолетните и непълнолетните.

Последната част от дипломната разработка е развита под заглавието „Възможности за промени в модела на медийната регулация с цел защита на детския интерес”. Изследването е фокусирано върху усложнеността на съвременната аудио-визуална среда, което изисква от една страна строги и ясно дефинирани правила, а от друга по-голяма гъвкавост при тълкуването им. Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика. Ето защо, правя изводи, че са необходими допълнителни правила под формата на Актове, Становища и Препоръки по отношение на прилагането и тълкуването на закона, именно в тази част от него, където има неопределеност и предоставя известна свобода. Необходимо е а се засили ролята на саморегулацията, да се увеличи обема на специализираните, културни и информационни програми за деца в общите програмни схеми на операторите. С оглед занижените критерии на търговските оператори обаче, следва да се засили социалната функция на държавния оператор БНТ. Обществената телевизия може да подготвя специални предавания по медийна грамотност не само за децата, но и за техните родители. От тук правя извода, че следва да се помисли за въвеждане на дисциплина в училищата по медийна грамотност, каквато има в голяма част от страните членки на Европейския съюз като Великобритания, Белгия, Гърция, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия, Швеция.

Повишаването на нивото на телевизионната култура, не само на децата, но и на възрастните зрители, като важен аспект от предпазването на подрастващите от вредни за развитието им екранни послания може да бъде реализирано, ако съществува широко обществено съгласие и взаимодействие на всички засегнати институции – от семейството до законодателя.[13] Ето защо, в процеса на формирането на детската личност, изключително важна роля имат родителите, които да преценяват кои медийни продукти могат да са от полза и кои от вреда за малолетните и непълнолетните, като съумяват да ги предпазват от тях.

Първа глава

Медийната регулация като гарант за защитата

на интереса на детската телевизионна

аудитория

  1. Международна регулативна рамка

  1. Национална регулативна рамка

1. Международни актове

Европейският парламент и Съвета на Европа отчитат, че с появата на новите информационни и комуникационне технологии е нужно да се засили бдителността що се касае до защита правата на личността.[14] В тази връзка, трябва да бъде гарантирано, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги е съгласувано със закона, не представлява единствено комерсиализиран продукт с цел висока печалба, зачита принципа на човешкото достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните. За създаването пък на единна „Европейска медийна зона”, трябва да се предприемат действия на всички нива: Европейско ниво, държавите членки, индустрията и другите заинтересовани страни.[15]

Принципът за закрила на децата и непълнолетните от медийното съдържание се отнася до всички видове средства за масово осведомяване – печат, радио и телевизия, информационни агенции, интернет. Без значение са видът на тяхвата собственост (частна или държавна) или формата им на управление. Основният критерий при разглеждането на принципа е доколко медията се ползва от неограничен брой лица. Следователно правно релевантен факт е обстоятелството дали тя е масово средство за комуникация и какви са предпоставките за свободен достъп до нея на непълнолетни.[16]

За целите на главата и проучването като цяло, представям базисната европейска регулаторна рамка, гарантираща защитата на децата от вредно медийно съдържание:

  1. Дефиниции:

1.1  В международното право дете е лицето до навършването на 18 години, освен ако пълнолетието не настъпва по-рано (чл.1 от Конвенцията за правата на детето на ООН[17])

  1. Конституционни основи: Конституцията предвижда, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл. 5, ал. 3 Конст. РБ[18]).

  2. Конвенция за правата на детето на ООН:

3.1  Чл.7 от Конвенцията е насочен специално към определяне на ролята на медиите. От една страна той прокламира правото на всяко дете до “достъп до информация”, но включва също така задължение на държавите – страни по конвенцията да осигурят достъп на децата до информация и материали от различни източници – специално тези, насочени към подкрепа на благосъстоянието и физическо и психическо здраве. Това право често се разглежда във връзка и с правото на детето на свобода на изразяване (чл. 3).

3.2  Конвенцията за правата на детето на ООН предвижда в чл.17, буква “д” въвеждането на специален национален режим, който изисква създаването както на юридически, така и на обществени мерки за закрила на детето: “Държавите-страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от средствата за масова информация, и осигуряват на всяко дете достъп до информация и материали от различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел, държавите-страни по Конвенцията насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и материали, вредни за неговото благосъстояние”.

  1. Европейската конвенция за трансгранична телевизия: [19]

4.1  Разпоредбата на чл.7, т.1 от Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ) на Съвета на Европа гласи, че програмите на телевизионните оператори с оглед на своето представяне и съдържание трябва да уважават достойнството на човешката личност и основните права на другите. Те не трябва да противоречат на добрите нрави и специално да съдържат порнография, да възхваляват насилието или да подстрекават към расова ненавист.

4.2 Нормата на чл.7, т.2 от ЕКТТ допълва, че телевизионните предавания, които могат да навредят на физическото, умственото или моралното развитие на децата или на подрастващите, не трябва да бъдат разполагани така, че поради времето на тяхното предаване и приемане е вероятно да бъдат гледани от последните.

4.3 Закрилата на децата е основен принцип също при рекламната дейност и при излъчването на телевизионен пазар от операторите. Ето защо в чл. 11, ал. 3 от ЕКТТ пише, че при рекламиране и телевизионен пазар, които са носочени към деца или в които участват деца, задължително се избягва всичко, което може да увреди техните интереси, и се взема предвид тяхната особена чувствителност.

Конвенцията очертава очертава определен кръг от мерки, които се предприемат в случай на нарушение на разпоредбите на договора от телевизионния оператор, действащ под юрисдикцията на държава страна на ЕКТТ. Те са отразени в чл. 24 „Предполагаеми нарушения на тази конвенция”:

4.3.1 Когато една страна установи нарушение на тази конвенция, тя   съобщава на предаващата страна за предполагаемото нарушение, като двете страни полагат усилия да решат проблема въз основа на разпоредбите на чл. 19, 25 и 26.

4.3.2 Ако предполагаемото нарушение има явен, сериозен и тежък характер, така че да поражда важни обществени въпросии засяга чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 12, чл. 13, ал. 1, първо изречение, чл. 1, чл. 15, ал. 1 и 3, и продължава повече от две седмици се съобщението, приемащата страна може да прекрати временно предаването на инкриминиращата програмна емисия.

4.3.3 Във всички други случаи на предполагаеми нарушения, с изключение на предвидените в ал. 4, приемащата страна може, когато предполагаемото нарушение продължава, да преустанови временно предаването на инкриминиращата програмна емисия.

От името на България, надзорният орган който отговаря за прилагането на на текстовете на Конвенцията, е Съветът за електронни медии. Този ангажимент произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 17 от ЗРТ.

  1. В допълнение към международната нормативна уредба са препоръките на Парламентарната асамблея и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които имат отношение към въпроса за закрилата на малолетните и непълнолетните от вредното съдържание в електронните медии:

1.1  Препоръка 1276 (1995) относно силата на визуалния образ

1.2  Препоръка 1165 (1998) относно правото на личен живот

1.3  Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование

1.4  Препоръка (97) 19 относно описанието на насилие от електронните медии

1.5  Препоръка (97) 20 относно “езика на омразата”

1.6  Препоръка (97) 21 относно медиите и представянето на културна толерантност

1.7  Препоръка 2006/952/ЕК относно Защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги

1.8  Препоръка 5/2009 за защита на децата от вредно съдържание и поведение и за насърчаване на активното им поведение в условията на съвременните комуникации. Актът има две цели – (1)  защита и (2) активизиране на усилията за медийна грамотност в цифровия свят.

1.9  Резолюция на Постоянния комитет за трансгранична телевизия срещу излъчването на предавания, съдържащи порнография и насилие (2004 г.).

2. Национална правна уредба

Като в международната, така и в българската законодателна рамка, са дефинирани основните норми на закрилата на малолетните и непълнолетните от радио- и телевизионни програми. Те, най-общо са: Забрана за излъчване на предавания, които биха могли да имат негативно въздействие върху децата, с цел закрилата на тяхното физическо, умствено и морално развитие; конституционна практика при тълкуване съдържанието на понятието “добри нрави” като критерий за формирането на подрастващите; необходимостта да се ограничи рискът от подражание и да се намали противообщественото поведение на децата; представени изследвания относно вредното въздействие на насилието и порнографията върху малолетните и непълнолетните;

  1. Дефиниции:

1.1  Както в международното право, така и българският законодател е възприел, че пълнолетието на детето настъпва с навършването на 18 годишна възраст (чл.2 от Закона за закрила на детето[20]). Значението на понятието „пълнолетие” е тясно обвързано с малолетието и непълнолетието. Малолетни са лицата, ненавършили 14-годишна възраст според чл.32, ал.1 от Наказателния кодекс[21]. „Непълнолетни” пък са лицата, които са навършили 14 години, но не са навършили 18 години (чл. 31, ал. 2 от НК на РБългария). В медийноправната система липсва единен подход при употребата на тези понятия. Директивата „Телевизия без граници” използва термина „непълнолетни”. По този начин е възприет той в повечето актове в държавите членки на Европейския съюз. В ЕКТТ се употребява формулировката „децата и подрастващите”, а в Закона за радиото и телевизията законодателят говори за „малолетни и непълнолетни”.

1.2  Българското законодателство дава легална дефиниция на понятието „закрила на детето”. Това представлява система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете          (§ 1, т. 1 ДР на ЗЗакрД).

Законодателните мерки предвиждат въвеждането на нормативна уредба относно правния статус на детето. Административните мерки предполагат наличието на компетентни органи, които да следят за прилагането на правната уредба. Понятието „други мерки” е обвързано с практиките на ниво саморегулация.

  1. Конституционни основи: Конституцията на Република България предвижда няколко разпоредби относно закрилата на малолетните и непълнолетните и зачитането на правилата на морала при излъчването на радио- и телевизионни програми:

2.1  Децата се намират под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от Конституцията на Република България).

2.2  Чл.39 от Конституцията прогласява свободата на словото, като тази свобода търпи ограничения с оглед накърняване на правата и доброто име на другиго и призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл.39, ал.2 от Конституцията).

2.3  Горният Конституционен принцип често се противопоставя на друг – за свободата на художественото творчество (чл. 54, ал. 2 Конст. РБ). В решение № 7/1996 г. Конституционният съд определя, че за разлика от нормативните разрешения в други държави и практиката по прилагането на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека правото на свободно изразяване на мнение не съдържа в себе си „правото на артистично изразяване”.[22] Това означава, че свободата на словото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за назоваване на насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл. 39, ал. 2 Конст. РБ). Правото на художественото творчество обаче не търпи ограничения. Възприемането на творчеството като абсолютна правна категория, която в много голяма степен може да накърни развитието на подрастващите, поражда необходимостта от въвеждането на особени нормативни предпоставки, които да балансират въздействието на аудиовизуалната продукция върху израстването на детето като пълноценна и хармонична личност. Израз на тази подкрепа е създаването на принципа за закрила на децата и непълнолетните в областта на средствата за масово осведомяване.[23]

2.4  В чл. 41, ал. 1 от Конст. На РБългария е записано също, че всеки се ползва с правото да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

2.5  Когато се накърняват тези ценности, нарушават се добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността се спира и конфискува печатно издание или електронна медия. Това се допуска само въз основа на акт на съдебната власт. В Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд относно тълкуване на съдържанието на чл. 40, ал. 2 от основния закон и въведените в него ограничения за ненакърняване на добрите нрави при разпространението на информация от медиите е посочено следното: “[…] публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Ето защо не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно, така че да съществуват основания за налагане на мярката по чл. 40, ал. 2.

  1. Закон за закрила на детето: Българското законодателство въвежда обща уредба относно закрилата на детето от насилието (чл.11 от Закона за закрила на детето)[24]. Защитата се изразява в: правото на непълнолетното лице на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; правото на детето на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; правото на непълнолетните лица на закрила срещу разпространяване на порнографски материали.

  2. Законът за радиото и телевизията[25]: Отразява косвено закрилата на малолетните и непълнолетните и то единствено в Глава първа – „Общи положения”. Обозначаването на принципа на закрила на малолетните и непълнолетните в нормативния акт е избегнато. Това основно положение е разгледано в няколко други близки юридически категории като добрите нрави, порнографиятавъзхваляването или оневиняването на жестокост или насилие, подбуждането към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак. За съжаление отсъствието на дефиниране на принципа може да се тълкува като липса на присъщата идентификационна категоричност на законодателя да потвърди, че в рамките на медийното право защитата на интересите на децата е висша социална ценност. Използваната юридическа техника е слабост на нормативния акт.[26] От друга страна обаче, именно тази свобода при тълкуването на понятията дава възможност, с оглед технологичното развитие и нивото на общественото самосъзнание, те да се прилагат ситуативно. Разбира се, прилагането на широк термин като добри нрави например, трябва винаги да се припознава в полза на детската аудитория и да защитава върховния интерес на тази социална група.

4.1  Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за радиото и телевизията: “Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”.

4.2  Предпазните механизми, предназначени за малолетните и непълнолетните, предвиждат въвеждането на часови ограничения в рамките на денонощието – от 23:00 до 6:00 часа, указващи че извън този пояс не се допуска под каквато и да е форма излъчването на предавания, които могат да застрашат благосъстоянието на децата.

4.3  Върховният интерес на децата се гарантира и от лицензионните изиксвания за обем на някои типове програми. Добре е операторите, чрез програмните характеристики, спазването на които следи СЕМ, да показват значителен процент детски, информационни, образователни, културни предавания и такива за емигранти, хора със специфични възможности, малки обществени групи. Чрез стойностните продукти, децата задоволяват нуждите си от информация за заобикалящия ги свят, научават нови знания, опознават начина на живот и бит на различните култури. Всичко това им помага да се индентифицират с дадена обществена група, да се интегрират в социума. Когато обаче, в програмните характеристики се съдържа незначителен процент на тези предавания, това безспорно довежда телевизията до дисфункционалност. Тя не изпълнява в пълна степен обществените си ангажименти, а по-скоро се превръща в медия на рекламните съобщения, в проводник на ниските ценности и комерсиализма, в печеливш продукт за бизнеса. В същото време, е нужно да се отчете сериозната конкурентна среда която неименуемо ще се създаде по време на цифровизацията, развитието на медийния сектор у нас, все по-взискателните зрителски предпочитания, засилването ролята на корегулацията и саморегулацията в Европа. С оглед на всички тези фактори и процеси е необходимо общественият интерес, условията на медийния регулатор които да го гарантират и интересите на бизнеса да се срещнат по средата на дългия път на динамичната медийна реалност у нас.

Като гарант за това се явява Законът за радиото и телевизията, който предвижда при осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии да се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Едно от правомощията на Съвета е да взема решения за изменение на лицензии за радио- и телевизионна дейност, за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. В изпълнение на това правомощие СЕМ приема и Становище, с което определя общите изисквания за разглеждане и допускане на изменения на индивидуални лицензии за радио- и телевизионна дейност – конкретно условия: т. 1.2 – “наименование на програмата”, т. 1. 5. – “профил на програмата” и т. 6 – “програмни характеристики”.

През 2001 г. (ДВ, брой 96) в Закона за радиото и телевизията се въведе и легална дефиниция за “програмен профил” – характеристика на програмата, според спецификата на нейното съдържание и насочеността й към аудиторията.

В програмите с общ (политематичен) профил задължително трябва да присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото, докато тези със специализиран профил са с тематична насоченост, предназначена за ограничена част от обществото.

С последното изменение на ЗРТ (ДВ бр.14/ 2009 г.), Съветът получи правомощие да издава и индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на радио- и телевизионни оператори за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани от предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват. Законодателят е извел три принципа, от които да се ръководи СЕМ при издаване на лицензията – гарантиране на правото на информация, създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и плурализъм, съхранение на националната идентичност.

На следващо място Планът за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България предвижда преминаването от аналогово към цифрово разпространение да се извършва поетапно (на островен принцип). С цел гарантиране конституционно защитеното право да се разпространява и получава информация, е заложен и период на едновременно излъчване на програмите и чрез двата способа. От друга страна ЗРТ определя кръга оператори, които служебно да получат лицензия за цифрово разпространение на програмата си. Едни от тях са трите национални търговски оператора бТВ, Нова телевизия и ТВ2. Те са първите на които СЕМ преиздаде програмните лицензии за срок от 15 години, с опция за удължаване на срока от още 10 години (Програмните лицензии на бТВ, Нова телевизия и ТВ2 са в Приложение 1 от дипломната ми разработка). В следващата глава от нея ще представя как при взаимодействието и множеството договорки между бизнеса и медийният регулатор се изменят програмните лицензии. При съставянето им, интересът на децата и обществото е предаден изцяло или частично на този на бизнеса.

4.4  Нормата на чл. 76 от ЗРТ поставя специални изисквания към рекламата и телевизионния пазар, които се изразяват в закрила на малолетните и непълнолетните.

(1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

(2) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.
(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:
1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации;

4. да не насърчава пряко малолетните и непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират.

(5) Радио- и телевизионният пазар, насочен към малолетни и непълнолетни, следва да съответства на изискванията по ал. 4, както и да не подбужда непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.

  1. Закон за филмовата индустрия[27]: Той установява правната уредба на режима, чрез който се разпространява филмовата продукция в България. Актът се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”. Националната комисия за категоризация на филмите към агенцията на основание на чл. 37, ал. 4 от ЗФИ извършва класификация, подчинявайки се на следните критерии:

  • категория “А” – когато филмът утвърждава идеалите на хуманизма, популяризира националната и световната култура или способства за възпитанието на децата;

  • категория “B” – когато филмът не отговаря на изискванията за категория “А”, но по никакъв начин не противоречи на общоприетите морални норми в страната и няма ограничителни препоръки от комисията;

  • категория “С” – когато филмът съдържа отделни кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или отделни кадри с насилие в тях;

  • категория “D” – когато филмът съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие в тях;

  • категория “Х” – когато филмът е натуралистично-еротичен или демонстративно показва насилие.

Според чл. 37, ал. 5 от Закона за филмовата индустрия филми, чието съдържание противоречи на общоприетите морални норми, които възхваляват или оневиняват жестокост, насилие или употреба на наркотици, подбуждат към ненавист на основата на расов, полов, религиозен или национален признак, не се категоризират.

До голяма степен, тези разпоредби са обвързани със саморегулационните практики. Те имат препоръчителен, предупредителен и забранителен характер относно детската аудитория. Въпреки опасността от ефекта на “Забранения плод”, категоризацията на филмите помага на медиите за по-лесното им ситуиране в определен часови пояс, а на родителите да осъществяват по-надежден контрол. Законовата разпоредба на чл. 37, ал. 5 от ЗФИ кореспондира с чл. 10, ал. 1, т.5 и 6 и чл. 17, ал. 2 от Закона за радио и телевизия.

  1. Норми на саморегулацията: Източниците в тази област са два:

6.1  Споразумение за създаване на единна система за сигнализация. Тя е възприета в началото на 2004 г. от трите национални оператора БНТ, бТВ и Нова телевизия (към което понастоящем се присъединяват още оператори – TV2, Диема, ТВ7).[28] Според споразумението не се препоръчва за лица под 12-годишна възраст – когато филмът или отделна серия съдържа кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или кадри с насилие; – не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст – когато филмът или отделна серия съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие; не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст – когато филмът или отделна серия е натуралистично-еротичен или демонстративно показва насилие. Филмите от последната категория “които не се препоръчват за лица под 18 години” задължително се излъчват след 23,00 часа, в съответствие с чл. 17, ал. 2 на ЗРТ. Обозначението на филмите или сериалите е визуално – чрез кръг с изписване на възрастта, над която е препоръчителен филмът. Обозначаването се излъчва преди началото на филма/отделната серия на филма с времетраене от 40 секунди до 2 минути (по преценка на оператора), както и след всяко прекъсване за реклама. Всеки оператор може по своя преценка да оцветява сигнализиращия знак (напр. жълто, зелено, червено).

6.2   Етичният кодекс на българските медии: Той е приет през 2004 г. Етичните му правила обаче не се надежден гарант за закрилата на децата от вредно телевизионно съдържание, терминологията в него е лаконична. Пример е    т. 2.4.1 в която се казва: „Ще проявяваме специална отговорност за спазване правата на децата, включително и правото им да бъдат чути”. Тук не се уточнява какво съдържа отговорността и по какъв начин чрез нея медиите ще спазват правата на децата. Не се нормира и уточнява как ще се осъществи на практика правото на децата да бъдат чути. Ето какво гласят другите точки от Кодекса отнасящи се до превенцията на малолетните и непълнолетните:

6.2.1        Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.

6.2.2        Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на децата, освен ако не е от значителен обществен интерес.

6.2.3        Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.

6.2.4        Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.

Когато саморегулацията не функционира успешно, а дадената медия абдикира от основното си право да защитава върховния интерес на децата се обвързва с понасянето на административно-наказателна отговорност, която подлежи на правораздавателен надзор. Такъв пример е Решението на ВАС за излъчването на т. нар. кеч предавания. [29]

  1. В допълнение на съществуващата законодателна рамка, Съветът за електронни медии е издал допълнителни правни документи в опит да защити детската аудитория:

7.1  Становище за необходимостта от защита на малолетните и непълнолетните при излъчването на песни в радио- и телевизионни предавания (2003 г.).

7.2  Декларация относно зачестилите случаи на алкохолни отравяния на непълнолетни от 16.02.2004 г.

7.3  Декларация относно предаването Big Brother от 8.11.2004 г.

7.4  Становище относно: понятието “добри нрави” по повод прилагането на      чл. 10, ал. 1, т.6 от ЗРТ с оглед закрилата на малолетните и непълнолетните от 07.11.2005 г.

  1. Освен това, съществуват множество национални програми, посветени на благосъстоянието на децата:     Национална програма за закрила на детето (2004); Национална стратегия за закрила на детето (2004 – 2006); Национална стратегия за защита на децата на улицата (2003 – 2005); Национален план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел (2003 – 2005); Стратегия за национална младежка политика за периода 2003 – 2007; Междуинституциални програми; Програми и действия на неправителствения сектор и други.

  2. Наказателно законодателство: Инкриминира определени деяния, като отчита тяхната обществена опасност за непълнолетните.

9.1  Тези деяния се съдържат в разпоредбите на чл. 159[30] от Наказателния кодекс:

(1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(3) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(4) За деянията по ал.1-3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.
(5) Когато деянието по ал.1-4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(6) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Разпоредбите се отнасят за всички видове медии относно създаването, публикуването по какъвто и да е начин и разпространението на материали с порнографско съдържание. Освен това, този текст е в синхрон с конституционната норма: „Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпления или за насилие над личността” (чл. 40, ал 2).


[1] Божинова, Р. „Юношите под въздействието на медийната среда в. Азбуки; бр. 10/2008 г.

[2] План за дейността на Експертния съвет към СЕМ, съставител Гл. секретар на Експертния съвет – Гриша Камбуров

[3] Плана за дейността на Съвета за електронни медии за периода 25 май – 25 ноември 2009 г.; cem.bg

[4] Публикуване на консолидираните мерки в съответствие с член 3 а , параграф 2 от Директива 89/552/ ЕИО относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите – членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, изменена с Директива 97/36/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа

[5] пак там

[6] Закон за закрила на детето; Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., последно изм. ДВ. бр.69 от 5 август 2008г.

[7] Христова, К., Дисертация, стр. 8

[8] Закон за радио и телевизия, Чл. 20, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

[9] Закон за радио и телевизия, Чл. 20, ал. 2 (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

[10] Пешева, М.; ст. „СЕМ – сто дни по-късно”

[11] пак там

[12] Христова, К., Дисертация, стр. 7

[13] Христова, К., Дисертация, стр. 13

[14] Защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги (2006 Препоръка)

[15] пак там

[16] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 120

[17] Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.  Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.  В сила от 3.07.1991 г.

[18] Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)

[19] Европейска конвенция за трансгранична телевизия. Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 4.12.1997 г. – ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г.  Издадена от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, обн., ДВ, бр. 32 от 8.04.1999 г., в сила от 1.07.1999 г.

[20] Дефиницията на дете по смисъла на Чл. 2 от Закона за закрила на детето е „всяко физическо лице до навършването на 18 години.”

[21] Наказателен кодекс Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изменение от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.

[22] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 121

[23] Пак там

[24] Закон за закрила на детето. Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., последно изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.

[25] Закон за радиото и телевизията. Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г., последно изм. ДВ. бр.14, ДВ бр. 37/ 2009г.

[26] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 125

[27] Обн. ДВ. бр.105 от 2 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., посл. изм. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2007г.

[28] Прессъобщение на СЕМ, 02.16.2004г., http://www.cem.bg/r.php?id=321&sitemap_id=111

[29] С решение на Върховния административен съд от 28.06.2002 г. се преустановява излъчването на предаванията „Първична сила” и „Разбиване”. Според съда те са в нарушение с чл. 10 и чл. 17 от ЗРТ. В последствие СЕМ препрограмира кеч-игрите от светлата в тъмната част на денонощието, според изискванията на закона.

[30] изм. ДВ,бр.92 от 2002 г.

ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ – ЧАСТ ІІ

Втора глава

Взаимоотношенията на ниво медиен регулатор – телевизионен бизнес

  1. Случаят “Страх” – пример за това как се спазва регулативната рамка в практиката

  2. 2. Промяната на програмните лицензии – решение в полза на търговските оператори, не в защита на обществените ценности

  1. Случаят “Страх” – пример за това как се спазва регулативната рамка в практиката

От всичко констатирано до тук, познавайки законовата рамка на Европейския съюз и България (изложена в Първа глава от дипломната разработка), правомощията и отговорнистите на медийния регулатор, медийната среда, ще анализирам казуса с телевизионното реалити предаване „Страх”. Целта ми е, от частния случай да направя систематизирани общи изводи относно: Спазва ли се правната рамка в практиката.

Законът не бива да е единствено писан текст, а трябва реално да защитава обществения интерес, да се тълкува и прилага еднакво за всички. Защото той нерядко се заобикаля от опитните медийните юристи, продуценти, консултанти. Затова, ако не се спазват законовите наредби ще се стигне неименуемо до множество ситуации като тази с шоуто „Страх”, от 2009 година, излъчено по една от водещите национални телевизии „Нова телевизия – Първи частен канал”, част от шведската верига MTG Group. Имитирайки състезание от него, 13 годишно дете се обеси на катерушка в град Козлодуй.

Въпросът е можеше ли да се избегне подобен трагичен инцидент? В чл. 33 от Закона за родиото и телевизията[1] са разписани правомощията на медийния регулатор. С оглед на тях, става ясно, че СЕМ не би следвало да се намесва в програмната политика на дадена медия, да редактира или предварително да забранява излъчването на даден телевизионен продукт. Всичко това би се сметнало за грубо вмешателство в независимата политика на медиите и като налагане на цензура. Задълженията на регулатора са да следи какво се случва в ефира (съдържанието), а не какво би се случило. В такъв случай, след показването на първите епизоди на шоуто, СЕМ вече е в правомощията си да проведе срещи с оператора, при установени нарушения да го санкционира според разпоредбите в медийния закон и да препрограмира шоуто от светлата в тъмната част от денонощието. Съгласно изискванията на ЗРТ, радио- и телевизионните оператори са задължени да не допускат излъчването на предавания, които застрашават физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните, съдържат насилие и жестокост. Законът изрично предвижда, че предавания които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата трябва да се излъчват в часовия пояс от 23:00 часа до 6:00 часа, при това с подходяща сигнализация по време на цялото предаване.[2]

Законовите разпоредби не бяха приложени на практика, най-вече поради различните тълкувания – дали шоуто „Страх” има позитивни или по-скоро отрицателни въздействия върху детската аудитория. Яростни защитници на първата версия логично бяха представителите на бизнеса – ръководството на „Нова телевизия”, консултантът на медията Силва Зурлева, продуцентът на шоуто Магърдич Халваджиян. На работна среща проведена в сградата на СЕМ на първи април 2009 г., те се обединиха около версията, че реалити играта изгражда личността силна, укрепва състоянието на духа и физиката и помага за преодоляване на страховете. Следователно изгражда позитивен пример сред подрастващите. Халваджиян, в опит да отстоява версията на медийния бизнес, призова регулатора да спре всички анимации, реалити предавания и продукции съдържащи насилие или които биха могли да окажат негативно влияние върху децата. Заместник програмният директор на бТВ Ренета Викторова пък, която без покана от страна на регулатора или на Нова телевизия влезе по време на заседанието – повдигна въпроса: Дали и шоуто Fort Boyard (Форд Боаярд), от което се заражда идеята за „Страх”, трябва да бъде препрограмирано или да се излъчва с подходяща аудиовизуална сигнализация”? Напрежението в залата се повиши, когато представителите на бизнеса подчертаха, че имат договореност с продуцентите на шоуто, то да се излъчва в най-гледаното време – 20:00 часа. В допълнение известиха представителите на регулатора, че покрай „Страх” са подписали и множество договори с влиятелни рекламодатели, което би направило невъзможно преместването му в по-късен час.

В края на заседанието, председателят на СЕМ доц. Маргарита Пешева и членовете на институцията, още на тази първа работна среща с бизнеса, набързо взеха решение шоуто „Страх” да се излъчва единствено с подходяща аудиовизуална сигнализация. Доволни от постигнатото единогласие бяха и двете страни. Представителите на медийния бизнес няма да претърпят финансови загуби от евентуално препрограмиране на шоу продукцията, като същевременно ще запазят високия й рейтинг. Регулаторът пък се обоснова пред обществото, че е предприел ефективни мерки които да „предпазят” малолетните и непълнолетните от вредното влияние на медийния продукт.

Най-странното в ситуацията се оказа фактът, че едва след срещата с бизнеса, на заседание в същия ден, но в по-късен час бяха поканени членовете на Експертния съвет (ЕС) към СЕМ, който има консултативни функции.[3] Това напрактика обезмисли втората среща, както и предназначението на ЕС. В състава му, в ресор „Медиен бизнес” е председателят на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Гриша Камбуров, който е и Главен секретар на Съвета. По негово настояване, след сформиралото се мнозинство (седем члена на ЕС), той обвини регулатора, че без негово знание е поканил представители на медийте. Според Камбуров, заседанието на ЕС трябва да е закрито, а около случая „Страх” да не се шуми допълнително. Останалите членове на Съвета обаче, не се съобразиха с изискването на Главния секретар. След гласуване, те разрешиха на чакащите пред заседателната зала на СЕМ журналисти да влязат в нея.

Представителите на СЕМ, след като вече се бяха споразумяли с представителите на „Нова телевизия”, нямаше как  да се съобразят с позицията на Ева Борисова – председател на Асоциация „Родители” и член към Експертния съвет на СЕМ. Борисова изрази своята тревога относно сериозните рискове за здравето и живота на децата, които предаването „Страх” според нея носи. Тя раздаде писмо от Асоциация „Родители” на присъстващите в залата в което пише: „Основният проблем е свързан с посланието, че страхът е нещо лошо, което може и трябва да бъде преодоляно. За децата е важно да разберат, че усещането за страх е полезна реакция на организма, сигнализираща опасност. Характеристика на детската възраст като цяло е предпазливото поведение на ограничените възможности за преценка на рисковете. Насърчаването на децата да практикуват рисково поведение като израз на себеутвърждаване е изключително опасно.”[4] Писмото е написано в следствие на проведени консултации с водещи специалисти в областта на детската психология, се казва още в него. На тази база, от асоциацията посочиха, че предаването „Страх” изпълва хипотезата на чл.17, ал.2 от ЗРТ, и съобразно чл.17, ал.3 трябва да се излъчва в часовия пояс между 23:00 часа и 6:00 часа.

Отстояваната позиция на Ева Борисова, позицията й като председател на Асоциация „Родители”, която отстоява активно детския интерес и същевременно участието й в Експертния съвет към СЕМ са мотивите ми, които ме провокираха да направя интервю с нея. (Интервюто е в Приложение №2).

За да се вземе адекватно решение при подобни казуси е необходимо да се проучат и отчетат всички налични обективни или субективни фактори, да се анализира средата, етапът на развитие на обществото и неговите нагласи.

Излъчването на реалити играта „Страх” в България е особено популярна сред малолетните и непълнолетните. Във възрастовата група от 4 до 14 годишните тя постига рейтинг от 6% до 10.7%. Това става ясно от проучването на пипълметричната агенция ТНС/ТВ ПЛАН. Опасността, адреналина от рисковите каскади, върха на човешките възможности, воайорството да гледаш как човек яде паяци и хлебарки и възможността след това да повториш изпитанията от шоуто и да бъдеш герой в очите на другите са само част от психологическите нагласи, които привличат не само детската аудитория.

КАНАЛ

ДАТА

ДЕН

ОТ

ДО

ЗАГЛАВИЕ

4-14 годишни

Рейтинг %

Рейтинг

Дял

Нова

01.3.2009 г.

Неделя

20:58:00

21:58:00

Страх

10,7

75 000

36,7

Нова

02.3.2009 г.

Понеделник

19:58:00

20:50:00

Страх

5,3

37 000

17,4

Нова

03.3.2009 г.

Вторник

20:00:00

20:59:00

Страх

6,9

48 000

19,8

Нова

04.3.2009 г.

Сряда

19:58:00

20:53:00

Страх

6,7

47 000

20

Нова

05.3.2009 г.

Четвъртък

19:58:00

20:55:00

Страх

6

42 000

17,5

Нова

06.3.2009 г.

Петък

19:58:00

20:51:00

Страх

6,7

47 000

22,3

Нова

09.3.2009 г.

Понеделник

19:59:00

20:57:00

Страх

5,8

40 000

18,7

Нова

10.3.2009 г.

Вторник

20:00:00

20:55:00

Страх

6,8

47 000

21,9

Нова

11.3.2009 г.

Сряда

19:57:00

20:57:00

Страх

9,7

67 000

26,4

Нова

12.3.2009 г.

Четвъртък

19:58:00

20:55:00

Страх

8,2

58 000

29,9

Вероятно, в голяма част, на тези предпоставки и очаквания се дължи успехът на реалити продукцията „Страх” в някои страни от света. В други обаче, наблюдаваме слаб зрителски интерес. В извадката която направих посредством запитване до Европейската платформа на регулаторните органи – EPRA това се откроява ясно, както и различната практика по позиционирането на шоуто.[5]

От началото на месец март 2009 г. по „Нова телевизия – Първи частен канал” се излъчва реалити шоуто „Страх” с начало 20:00 часа и повторения по „Диема” по обяд. Това е българската версия на станалото световно известно шоу “Fear Factor”. У нас се излъчва и американската версия по кабелната телевизия GTV.

Оригиналният вариант е холандски и се нарича “Now or Neverland”. Премиерата му е през 1998 г. по търговската телевизия „Вероника канал”. Когато Endemol и NBC го адаптират за американския пазар през 2001 г., променят името му на “Fear Factor” – Фактор страх.

Шоуто в оригинален или адаптиран вариант се излъчва по много канали в различни краища на света. В САЩ например “Fear Factor” се излъчва през 2001 г. по NBC Universal TelevisionDistribution, която с повече или по-малко успех го излъчва до 2006 г. В момента се излъчва по FX Channel.

  • Във Великобритания, освен че излъчват американската версия, развлекателният сателитен канал Sky One показва своя версия, наречена “Fear Factor UK”. Шоуто започва всеки ден от 21:00 или 22:00 часа.

  • В Германия предаването “Fear Factor” се излъчва от частен оператор след 20:00 часа.

  • В Босна и Херцеговина месната Регулаторна агенция за комуникации не е получавала оплаквания срещу подобни предавания, но повечето от тях са излъчвани в късните вечерни часове.

  • В автономната област Навара, Испания пък шоуто е излъчвано два пъти:

1. От частния канал “Antena 3” през 2004 г., в испанската версия с името

“Factor Miedo”, късно вечерта (00:15 – 01:30 ч.)

2. От частния канал “Telecinco 2”, който излъчва американската версия през

2009 г., вечер от 22:15 часа.

  • В Унгария националният търговски телевизионен канал “RTL Klub” излъчва реалити шоуто “Fear Factor” (A retteges foka) през 2005 г. Разпространява се по ефир, както по кабел и сателит. Предаването е излъчвано след 21:00 часа, но този час се оказва неприемлив според Комисията за радио и телевизия на Унгария. Този факт и нарушенията на клаузите, които се отнасят до защитата на човешкото достойнство, кара Комисията да направи проучване, в резултат на което тя прилага необходимите санкции, които довеждат до продължителни съдебни дела.

  • В Италия американската версия на шоуто се излъчва по AXN.

  • Във Франция се излъчва по популярната TF 1, която се разпространява и по кабел и като цифрова и сателитна, но бързо отпада от програмата.

  • В Швеция шоуто не достига добър рейтинг и пада от ефир след като са излъчени едва няколко епизода по търговската TV 4.

  • В Гърция шоуто се излъчва по търговската сателитна Makedonia TV.

  • В Белгия по VTM – частна комерсиална телевизия.

  • В Хърватия по търговската RTL Televizija

  • Норвегия има своя версия, излъчвана по търговската TV3

  • Турция също има своя версия, която се излъчва по Show TV

  • В Румъния правата за излъчване са придобити от търговската “Pro TV

  • В Албания Vizion+ печели правата за създаване на собствена версия

  • В Украйна правата за собствена версия взима TET

  • В Португалия “Fear Factor”, под название “Desafio Total” се показва по търговската TV 1.

  • В Австралия се излъчва подобна на американската версия по Nine Network. Само два епизода обаче са разпространени в ефир, след което шоуто отпада от програмата. Подобен е и случаят в Полша където по частната национална Polsat се показва собствена версия “Fear Factor – Nieustrazeni”. След първият сезон предаването е свалено от ефир.

  • Близкият изток има своя версия, която е излъчена по MBC 1.

  • В Малайзия  NTV 7, която излъчва американския вариант подготвя и местния – “Fear Factor Malaysia”. Шоуто има голям успех и се излъчва за втори сезон през 2006 г.

  • В Индонезия  се излъчва тяхна версия “Fear Factor Indonesia” по RCTI.

  • В Мексико шоуто се предава по Televisia в същия формат, с някои малки промени в каскадите и начина на степенуването им.

Този списък не претендира за изчерпателност. Той само дава представа за популярността на този реалити формат. Не може да се определи в повечето страни защо е паднало шоуто от програмите на някои телевизии – дали поради нисък рейтинг или по етични съображения. Известни са отделни критични реакции. В САЩ например, “Fear Factor” е критикуван остро от Американската асоциация за хуманност, но най-вече поради един вид малтретиране и нехуманно отношение към животни и насекоми. През 2005 г. Остин Еткин прави опит да осъди NBC, поради това че, гледайки една от каскадите, така се отвратил, че вдигнал кръвно налягане. Окръжен съдия Л.У. отхвърля делото. Също в САЩ, Едисоновият институт по електричество публикува предупреждение във връзка с епизод, в който се симулира изкачване по „присветкващ” електрически стълб, опасявайки се от подражателство.

Друг аспект при вземането на решение при подобен казус е устойчивата практика на компетентния орган. Един от най-често цитираните случаи в практиката на Съвета за електронни медии е свързан с предаванията „Разбиване” и „Първична сила” (т.нар. „кеч”) от 2002 г., излъчвани в програмата на бТВ в събота и неделя след обяд. Тези предавания предизвикаха остра обществена реакция в следствие на зачестилите случаи на пострадали деца в резултат от последвали сбивания и прилагане на показани бойни техники в предаванията. Във връзка с това СЕМ организира представителна публична дискусия, на която бе обсъдено дали дали тези предавания оказват влияние върху детската психика. Следвайки експертните оценки и общественото мнение СЕМ прие с решение,[6] че излъчването на предаванията „Първична сила” и „Разбиване” противоречат на законовите разпоредби като застрашават умственото, физическото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните и указа на „Болкан Нюз Корпорейшън” ЕАД да спазва условията на издадената индивидуална лицензия, както и да спре излъчването на цитираните предавания преди 23:00 часа. Върховният административен съд на Република България потвърди решението на СЕМ. Във връзка с устойчивата практика, Ева Борисова от Асоциация „Родители” казва: „Не споделям тезата, че животът е много динамичен и за това е съвсем естествено при действие на един и същ закон два сходни казуса да могат да бъдат решени по драстично различен начин. Смятам, че трябва да имаме уважение към прецедентите, особено когато са потвърдени и от съда и да имаме волята веднъж поставена границата да се отстоява. (Пълното интервю с Ева Борисова е в Приложение №2).

Допълнителен критерии преди да се стигне до решение е определянето на средата и степента на развитие на обществото, ценностите които то изповядва. Наблюденията сочат, че медиите не само ни представят по определен начин цялото многообразие на живота, но също така формират у нас начин на възприемане на нещата извън контекста, в който те ни ги показват. Така медийната среда става определяща по отношение на нашето възприемане на актуалната реалност, а също по отношение на нашето участие в нея, научавайки ни на определени модели на поведение, ценности, идеали и други. В този аспект, медиите медиите осигуряват реална и постоянна връзка между общественото и личностното съзнание, съдействат на младите хора в тяхната социална ориентация, във формирането на личностното отношение към света. Каквито и да са постиженията на медийната цивилизация обаче, те трябва да носят своята отговорност за моралното цивилизоване на младото поколение. И колкото и демократична да изглежда медийната палитра днес, е необходимо обществото, чрез съответните контролиращи органи, да зададе някакви параметри за крайностите, които медийният изказ може да си позволи; да убеди медиите да поемат своята позитивна социализираща и морализираща роля за бъдещите поколения.

Провокирани обаче, най-вече от силното лоби на оператора, Съветът за електронни медии пренебрегна устойчивата си практика във връзка с издаването през 2002 г. на задължителни указания на бТВ за преместването на кеч предаванията „Първична сила” и „Разбиване” от светлата в тъмната част на денонощието и не препрограмира „Страх” след 23:00 часа, каквито са разпоредбите на българското законодателство. Не се съобрази с негативното тълкуване от редица психолози на понятието „страх” и на позицията на Асоциация „Родители, на обществения натиск операторът да преустанови излъчването на „Страх”. Не отчете високия процент на гледаемост на шоуто сред 4-14 годишните и опасността то да създава опасни модели за подражание. Решението с което СЕМ излезе беше, че няма нужда тази реалити игра да се препрограмира, поради голямото разнообразие на нейното програмиране, както в светлата, така и в тъмната част от денонощието в редица държави.[7] Медийният регулатор издаде указания следващите десет епизода от реалити телевизионната игра „Страх” да протекат с допълнителна сигнализация. Решението на СЕМ беше обосновано с това, че шоуто създава единствено необходимост от по-активен родителски контрол и задължителен диалог между родители и деца.[8]

Регулаторът в тази ситуация, очевидно абдикира от основните си функции, а именно да защитава обществения интерес и да гарантира безопасна среда за децата.

Бизнесът от една страна, а от друга медийният регулатор, призван да защитава интереса на децата, се опитаха бързо да заглушат „Страх”-а и като в „комбина” да прехвърлят вината единствено върху родителите. След като СЕМ не взе сериозни мерки, задължаващи ги по закон да спрат или препрограмират продукцията, (от което Нова телевизия би претърпяла множество финансови загуби), можем само да се надяваме случаят да не се повтори, когато скоро по “Нова телевизия” се завъртят новите 10 серии от шоуто. То ще е позиционирано отново в най-гледаното време, леснодостъпно за деца – 20:00 часа и с повторение по “Диема” на обяд. Изглежда, че един от най-рисковите въздействия върху детската аудитория на телевизията при конструирането на реалността е подражанието. В тази връзка може да заключим, че медийният регулатор, несъобразявайки се с общественото благо, ценности и върховния интерес на децата, а единствено с бизнеса – позволява „децата ни да умират нелепо имитирайки… преди да са изградили собствен, житейски модел на поведение. Да наподобяват някой друг, преди самите те да са станали образ за подражание.[9]

Като цяло, детските програми преподават ценности – това е заключението на изследване, проведено в Института по масови комуникации в Мюнхен. „Децата буквално „изсмукват” примери за подражание и модели на социално общуване“, обяснява Улф Щьоцел. Точно затова един малчуган е в състояние да гледа 13 пъти „Сам вкъщи“, този филм в забавна форма му дава кураж, че едно дете може да се справи само в трудна ситуация, без да се плаши.[10] Тук е необходимо да отчетем не само ролята на родителите като хора ограничаващи достъпа на малолетните и непълнолетните до аудиовизуални продукти с вредно съдържание. В голяма степен това зависи и от отговорността на хората, които решават да снимат тези детски предавания и филми.

Роля, както споменахме вече, имат и саморегулативните инструменти на медиите. За да избегнат вредните последствия от тези продукции пък, британските и френските правила за съдържанието на програмите включват специална точка “Деца и имитативно поведение”: Не се допуска – особено в светлата част от денонощието – излъчването на опасно или причиняващо вреда поведение, което лесно може да се имитира. Това се отнася специално за използване на ножове, оръжия, субстанции и др. по начин, който може да причини увреждане. Микровълнови печки и други уреди, които употребени неправилно могат да причинят вреда,  се показват със специално внимание. Така например, в британското шоу „Brainiac”, което се позиционира след 23:00 часа по “Discovery”, преди всяко изпитание водещите предупреждават за опасните последствия при имитиране на показаното в домашни условия.

За да проследят ефекта от телевизионното имитиране, научни сътрудници провеждат проучване сред 120 момчета и 130 момичета, на възраст 6­19 години, на базата на излъчвани по телевизията кеч програми. Резултатите показват, че 86 % от обхванатите момчета между 6- и 12-годишна възраст следят тези предавания заради боя на кечистите. В резултат, непосредствено след телевизионното шоу и на следващия ден, момчетата се държали по-агресивно от обичайното. В същото време 74 % от юношите между 13 и 19 се интересували основно от външния вид на кечистите ­ от атлетичните им тела, добре оформените мускули, силата им и т.н. Подобен интерес проявявали и момичетата в тази възраст ­ 48 % от тях се възхищавали на мускулестите тела на кеч героите. [11]

В Института по психология проследяват и влиянието върху юношите на сцени на насилие и на информации за извършено убийство, показвани на малкия екран. Проучването е обхванало 196 ученици, между 15- и 19-годишна възраст.   Резултатите доказват, че 35 % от обхванатите в изследването реагират със страх, ужас и притеснение при гледките на извършено убийство, поднесено картинно, с подробно описание на случая и действията на извършителя на престъплението. Една трета от анкетираните младежи реагират с интерес и вълнение при гледането на подобни кадри, а 21 % ­ с досада и безразличие. Психолозите установяват, че преживяването на страх и притеснение е характерно за децата с висока тревожност. Реакциите на интерес и вълнение са проявени от по-агресивните, а на безразличие и досада ­ от тези, които поначало имат по-насилствено отношение към околните.[12]

Изследването е достатъчно категорично за да се направи изводът, че телевизионната продукция не само води до имитиране у децата, но и влияе в голяма степен на лабилната им психика. Неопитността на малолетните и непълнолетните, наивността им не им позволява да разграничават добро от зло, да преценяват и анализират напълно рисковите ситуации и последиците от тях.

2. Промяната на програмните лицензии – решение в полза на търговските оператори, не в защита на обществените ценности

За целите на изследването, ще анализирам последния сблъсък между икономеческите стремежи и лобито на трите търговски оператора и обществения интерес, частност защитата на висшия интерес на детето пред телевизионния екран. Подробно ще изследвам как икономическите стремежи и лобито на трите търговски оператора бТВ, Нова телевизия и ТВ2 (след смяната на собствениците е преименувана на Pro.bg), доминират над обществения интерес, следователно и над детския като част от обществото. Ще разгледам казуса, свързан с последната промяна на програмните характеристики в лицензиите за програмна дейност, поискана от операторите bTV, Нова телевизия и ТВ2.Те са свързани с процеса на цифровизация, качването без конкурс на определени телевизии още при Първия етап на цифровизацията и преиздаването на програмните им лицензии.

Според § 37 от ПЗР на ЗИД на Закона за радиото и телевизията[13] изискванията Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към влизането в сила на този закон отговарят на следните условия:

  1. имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс; и

  2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване; и

  3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не помалко от 50 на сто от населението на страната.

(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.

На условията по ЗИД на ЗРТ от 2009 г. нито бТВ, нито Нова телевизия, а още по-малко ТВ2 отговарят на законовите условия, поради недоглеждане или непознаване на практиката на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) от комисията отговаряща за писането на ЗИД на ЗРТ. Така в §37, (1), т. 1 е записано: „имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс.” Такъв конкурс обаче не е провеждан. Доказателство за това е и устойчивата практика на съда – решение №2273/2003 г. (петчленен състав): “Настоящата инстанция счита, че наличните доказателства дават основание да се приеме, че конкурсна процедура за издаване на програмната лицензия на касатора не е провеждана… НСРТ не е провел конкурс, тъй като към момента на провеждане на процедурата не е съществувала и изискуемата се по чл.116 ЗРТ /изм./ Наредба на МС за условията и реда, при които да бъде проведен такъв конкурс… В тази насока – за липса на проведен конкурс по реда на чл. 116в, ал. 2 от ЗРТ при издаването на лицензии, Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе и с други съдебни актове, като липсват фактически или правни основания за промяна на така установената практика.”

Пак според ЗИД на ЗРТ е записано, че в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1. Това естествено нямаше как да стане, поради описаното несъответствие. Бързането на правителството не даде резултат и поради друга причина. Записаният 14-дневен срок е недостатъчно време да се преиздадат аналоговите лицензии на операторите, които са със срок до 2010 г. (на националните „Б”ТВ, „Нова телевизия – първи частен канал, а на „ТВ2” изтича до 2012 г., които отговарят на законовите изисквания за качване на мултиплекс за цифрово разпространение на първия етап).

През този период, СЕМ проведе множество срещи с ръководството на трите оператора и неправителствения сектор за да се договорят условията на преиздаване на аналоговите лицензии с променени характеристики, издаването на лицензиите за цифрово разпространение – които ще са копие на преиздадените аналогови лицензии. В процеса на договаряне възникнаха следните въпроси: Ще започне ли срокът на цифровата лицензия да тече от датата на издаването й, въпреки, че медиите не излъчват още цифрово (от датата на издаване на лицензиите)? Въпреки, че по закон продължителността на периода на simulcast е една година, следва ли след това трите медии да излъчват само цифрово? Не трябва ли телевизиите да се съобразят с технологичната подготвенонст на обществото за преминаване към изцяло цифрово приемане на сигналите? Ще усигури ли мултиплекс операторът (чешкото дружество „Тауърком”, спечелило конкурса на КРС за изграждане на цифровата мрежа на Първия етап от цифровизацията в РБългария) гарантирано разпространение на програмите им? Все въпроси които трябва да гарантират обществения интерес от една страна, а от друга да защитават и тези на бизнеса. С оглед на всички събития, СЕМ започна процедурата по издаването на новите програмни лицензии. Регулаторът прие, че цифровите лицензии на операторите ще започнат да текат от датата на издаването им, а не от стартиране на цифровото излъчване на медиите. Това решение кореспондира с устойчивата практика на Съвета.

Договорките между представителите на Съвета за електронни медии и бизнеса бяха дълги, напрегнати и нелеки. В поредица от срещи, свиквани от медийния регулатор, освен създалата се ситуация около законовите несъответсвия, се обсъждаше активно и до какви граници може да отстъпи медийният регулатор при формирането на изискванията за обем програми. По време на срещите, се окроиха няколко ключови елемента:

  1. Периодът, в който да се направят програмните изменения в лицензионните договори: Председателят и членовете на СЕМ посъветваха открито представителите на бизнеса, че това е най-добрият момент за тях, в който регулаторът е склонен да приеме до голяма степен исканията им. Изложените причини за това са, че записаните параметри в лицензията (старите лицензии за аналогово разпространение – бел.авт.) поставят изисквания за оператора, които с оглед променената медийна среда, са неоправдано високи, включително са заложени ангажименти, определени от закона като задължителни за обществените оператори.[14]

  2. Тактическият ход на бизнеса: На представителите на бТВ, Нова телевизия и ТВ2, СЕМ предостави възможност сами да определят какви промени желаят в програмните си лицензии. Операторите от своя страна, пределно ясно знаят, че медийният регулатор няма да се съобрази напълно с техните искания за да изглежда пред обществото като независима институция, която взема крайните решение в защита на обществения интерес. Ето защо, операторите представиха на СЕМ програмни характеристики с изключително ниски проценти за обем на предаванията.

  3. 3. Изместване центъра на проблематиката: – Членовете на СЕМ и представителите на бизнеса дълго спориха около процентите за обем на програмите – дали например информационните предавания трабва да са 3,5% или 4% от програмното време на дадената медия. Тези незначителни обсъждания изместиха основни и много важни въпроси като: Как ще се защитава върховният интерес на малолетните и непълнолетните и нуждата им от повече информационни, културни и най-вече образователни предавания при толкова занижени проценти за обем на тези типове програми? Не трябва ли регулаторът да изисква от операторите да излъчват специализирани продукции за деца, в стремеж медиите ни да изпълняват основната си образователна функция, да предоставят безопасна среда за децата? Ще задоволява ли обществото като цяло своите културни и информационни нужди? Какво ще е качеството като съдържание на излъчваната продукция в цифрова среда? Дали ефективното използване на спектъра чрез цифровата платформа няма да стимулира постоянно увеличаващото се гледане на телевизия сред малолетните и непълнолетните, а оттук и едно все по-нарастващо социално отчуждение сред тях и обществото като цяло?

3.1  Последният въпрос е тясно обвързан с регулярните статистически проучвания които се правят на тема – колко часа на ден отделят децата в гледане на телевизия. Според данните[15] през работната седмица 38,3% от младежите гледат телевизия повече от 4 часа дневно. Момичетата гледат повече телевизия – 42,3% в сравнение с момчетата – 31,7%. През уикендите 54,8% от юношите гледат телевизия повече от 4 часа дневно, като тук не се наблюдават различия по пол.

Тук сме длъжни да споменем и високият процент от децата които отделят голям период от време в конвергирани медии с мултиплицирани възможности като интернет, мобилни телефони, в игри на конзоли от типа Play Station и други.

Занимания с компютър и Интернет (чат, електронна поща, сърфиране)

  • През дните от седмицата 34,5% от младежите използват компютър три или повече часа на ден, като няма голяма разлика между момчета и момичета. С възрастта се наблюдава увеличение на използването на компютър, като то е по-значително между 5-ти клас (26%) и 7-ми клас (36,8%), а в 10-ти клас вече е 40,4%.

  • През уикендите 31% от юношите използват компютър три или повече часа на ден, като процентът на момчетата (51,6%) е значително по-висок в сравнение с момичетата (39,3%).

Компютърни игри

  • През дните от седмицата 20,1% от юношите играят компютърни игри три или повече часа на ден. Наблюдава се голяма разлика по пол – момчетата играят два пъти повече от момичетата (съответно 41,1% и 20,2%).

  • През уикендите 36,5% от младежите играят компютърни игри три или повече часа на ден, като разликата между момчета и момичета е още по-голяма – 61,9% срещу 19,7%. В 9-ти клас се наблюдава значително намаляване на игрите с компютър. Интернет и новите он-лайн технологии се вписват в ежедневния живот и въпросите, свързани с техните социални последици стават все по-настойчиви.[16]

Изводът който може да се направи е, че децата отделят голяма част от свободното си време в гледане на телевизия или използване на интернет, забавляват се с виртуалния свят който им предоставят новите технологии. Те все повече сподпомагат за социалното отчуждаване на малолетните и непълнолетните, а техните семейства се стремят да бъдат в първите редици на усвояването на новите технологии, възползвайки се от непознатите възможности, предоставяни от цифровата телевизия, интернет, мобилните и широколентовите комуникации, игрите в он-лайн пространството и технологиите за обмяна на информация между равни (peer-to-peer). Подрастващите от рано се сблъскват с множество рискови или отрицателни усещания, за които не са подготвени. Нужно е да отбележим, че динамичното развитие на медийната среда в ежедневния контекст, изисква от нас все по-висока култура и образование за да съумеем да предпазим най-уязвимата част от обществото.

Да защитава обществения интерес е призван СЕМ, който след проведените разговори с бизнеса – измени и удължи срока на програмните лицензии на трите търговски оператора с  максимума от още 15 години. Изменението е облагоприятстващ оператора акт[17], се казва в решенията (които са еднообразни). Заедно с това обаче остава открит въпрос защо програми с облекчени параметри ще имат предимство пред останалите?

Същевременно, въпросът за качването на цифров мултиплекс на бТВ, Нова телевизия и ТВ2 остана нерешен. Реакцията на правителството в тази насока не закъсня. Притиснати от изтичащия мандат, тройната коалиция изготви Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР)[18], чрез който да се опита да пренареди медийната картина у нас в своя изгода. Един от съставителите на ЗПР е юристът Зина Трифонова, която доста преди публикуването му увери представителите на трите национални медии, че ще направи необходимото за да гарантира безпроблемното им качване на цифров мултиплекс на Първия етап от цифровизацията. Председателят и членовете на СЕМ също знаеха, че се готвят подобни изменения.

Те се реализираха изцяло под диктата на интересите на бизнеса и политиката.  Без никаква съгласуваност, ЗПР не беше предоставен на вниманието нито на управителните съвети на националните обществени медии, нито на КРС, СЕМ или на заинтересовани лица. Оказа се, че ЗПР не кореспондира и е в нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА)[19]:

“Чл. 26. (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Чл. 27. (1) Министърът – вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.

(2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.
Чл. 28. (1) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:

  1. причините, които налагат приемането;

  2. целите, които се поставят;

  3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

  4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

  5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

(3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган”.

В случая:

  1. Нарушени са принципите в чл. 26 ЗНА.

  2. Проектът не е публикуван за обсъждане и не е предоставен на заинтересованите лица.

  3. Проектът не е предоставен на СЕМ като орган, чийто правомощия са свързани с предмета на регулиране.

  4. Мотивите не съдържат изискваната от чл. 28, ал. 2 обосновка.

  5. Мотивите не съдържат изискваната от чл. 28, ал.3 обосновка

Начинът на изготвяне, одобряване и внасяне на този проект е поредна демонстрация на известния факт, че мнозинството не се съобразява с – в случая приети от самото него – законови разпоредби. Както впрочем констатира Съветът по законодателството към Народното събрание.[20]

Освен всичко, терминологията в ЗПР се оказа крайно неточна и неясна. Законът обаче съдържа една много важна поправка, която позволи на бТВ, Нова телевизия и ТВ2 да бъдат качени на цифрова платформа на Първия етап от цифровизацията. В ПЗР на ЗПР пише: в §37, ал.1, т.1 думите „въз основа на проведен конкурс” се заличават.

След обнародването на ЗПР, СЕМ официално обяви, че изменя лицензиите на трите търговски оператора. Въпросите обаче следват един след друг: Защо и с какво ТВ2 заслужава да се разпространява редом с останалите две програми. Докато бТВ и Нова телевизия имат по две национални лицензии за програма и пренос, ТВ2 няма далекосъобщителна лицензия с национален обхват и се разпространява по §9а от ЗРТ (тя е със статут на „временна търпимост” по закон).  Освен това, в отчета на СЕМ за 2008 г.[21] пише,  че “в България има три  телевизии с наземно разпространение на седем  програми – БНТ (БНТ1 и регионалните програми), бТВ и Нова телевизия.” – т.е. ТВ2 изобщо не е призната от СЕМ, а е отнесена при операторите в режим на временна търпимост.

От казаното до тук, можем да направим следните обобщения:

  1. Въпреки все по-голямата нужда на съвременното общество от информация, образование и култура, СЕМ се съобрази с исканията на търговските оператори и намали програмните им характеристики за този тип програми. Актът на медийния регулатор може да се счита за грубо нарушение на върховния детски и обществен интерес, с оглед на това, че на малолетните и непълнолетните не се осигурява здрава среда за развитие. Детската телевизионна аудитория, във все по-голяма степен, се превръща в консуматор.

  2. Дисфункционалността на телевизията допълнително се засилва, след като по презумпция, в нито една програмна лицензия не се задължават операторите да излъчват даден процент развлекателни предавания. СЕМ счита, че обемът на този тип предавания зависи изцяло от операторите. Ето защо, тенденцията на телевизионния екран да гледаме пошли шоу продукции, всевъзможни реалити формати, еднотипни комедиини скечове в които преобладава неизтънчения хумор, сексуалните намеци, показва се пиянството като нормално състояние и всички негативи на човешката личност. Тези предавания се санкционират много рядко от регулатора – най-вече заради скрита реклама в тях на марка цигари или алкохолни напитки и то когато има конфликт на интереси от страна на друга търговска марка. Голямото количество развлекателни предавания, които учат как по-скоро да не се държим в обществото – децата наблюдават, а след това пресъздават видяния модел на поведение.

  3. Задължително разпространение на една програма се записва в закона, когато това е толкова важно за обществото и тяхното право на информация, че законодателят се намесва в пазара, за да защити това право. Не такъв е случаят с търговския оператор ТВ2, поради описаните по-горе несъответствия в статута на медията.


[1] Чл. 33 (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

[2] ЗРТ (бр.14 от 20 Февруари 2009г) Чл. 17 (2) и (3) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.).

[3] Правилник за устройството и дейността на Експертния съвет към СЕМ http://cem.bg/r.php?sitemap_id=95&id=2958

[4] Писмо от Асоциация „Родители” до Съвета за електронни медии; 1 април 2009 г.;                     Вх.№ 013-304-04

[5] Извадката е на база на проведен въпросник за практиката на позициониране и зрителския интерес на шоуто „Страх” в отделните страни. Анкетата е проведена чрез интернет страницата на EPRA http://www.epra.org/content/english/index2.html. Резултатите са обобщени и обработени въз основа на получените отговори.

[6] Решението е от 7 февруари 2002 г. с Вх.№ 5-00-39

[7] Прессъобщение на СЕМ от 01.04.2009 г., http://cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=3007

[8] пак там

[9] Томов, М. „Пазванти не разпасвайте закона. Децата подражават!” https://journalistbg.wordpress.com/

[10] Николова, М. „Децата трябва да гледат телевизия”, сп. „Тема”, 2000 г.

[11] Проучване на доц. Румяна Божинова и асистентката й Ергюл Таир, Институтът по психология към БАН, февруари 2009 г.

[12] пак там

[13] Закон за радиото и телевизията. Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г., последно изм. ДВ. бр.14, ДВ бр. 37/ 2009г.

[14] Решение № 107/ 28.04.2009 г.

[15] Изследване на БАН. Проектът е финансиран от българския Фонд „Научни изследвания”. Пилотното изследване е проведено през февруари 2008 г. Изследването обхваща ученици в град София между 11 и 15 години. Анализът се фокусира върху въпросите, свързани с извънучилищната активност – общуване в семейството и с приятели, занимания в свободното време – спорт, гледане на телевизия и употреба на компютър.

[16] пак там

[17] Решение № 108/ 28.04.2009 г

[18] ЗПР – в сила от 19.05.2009 г., обн. ДВ. бр.37 от 19 май 2009г.

[19] ЗНА – обнародван, ДВ, бр. 27 от 3 април 1973 г., изм., бр. 65 от 1995 г., доп. ДВ бр. 55/2003 г.

[20] Огнянова, Н. „Законопроект за публичното радиоразпръскване: нарушения по процедура”, http://nellyo.wordpress.com/2009/04/11/zpr_zna/

[21] Отчет на СЕМ за 2008 г.; http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=94

ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ – ЧАСТ ІІІ

Трета глава

Възможности за промени в модела

на медийната регулация с цел защита

на детския интерес

Правната рамка е тази, която гарантира, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги зачита принципите за човешко достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните. Ето защо е необходимо, законодателят да се ръководи от интересите на обществото, като своевременно защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Съставяна на тази основа, законодателната рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава и едновременно с това съдържаща ясни критерии които да се прилагат еднакво за всички, според устойчиво изградена законодателна практика, в интерес и защита на децата:

  1. Динамичните промени в медийната среда: Електронната медийна среда в Република България включва към 17.10.2008 г. 419 радио- и телевизионни програми. От тях 199 са радиопрограми и 220 телевизионни програми. Наземно се разпространяват 157 радиопрограми, а 42 радиопрограми се разпространяват по кабел. Предаванията за деца съставят малко над 3% от общото програмно време.[1] Лицензионните изисквания за детски и младежки предавания седмично не са високи, но и те трудно се изпълняват. Детската тематика е непривлекателна за рекламодателите, а оттам – и за телевизионните оператори. Комерсиализацията на програмирането и ограничената възможност за добър избор измежду множество, но с невисоко качество програми води до ощетяване на интелектуалното и личностното израстване, до превръщането на детската аудитория в консуматор.Редица примери от практиката показват как най-мощната медия може не само да отразява насилието, но и да бъде въвлечена в извършването му, преобразявайки се от свидетел в съучастник в ставащото пред камерите й действие. Провокираната ситуация, скритата камера, похватите на разследващата журналистика, “реалити” форматите често предлагат уникални кадри на човешка агресия, раждаща се пред очите на зрителите. Затова някои изследователи смятат, че прекаленото гледане на телевизия изобщо (не само на програми с насилие) има негативен ефект върху цялата аудитория. Раздорите на децата с родителите, конфликтите в училище и стълкновенията на улицата според тези изследователи се съотнасят именно с предозираното телевизионно гледане.[2]

  2. Появата на новите информационни и комуникационни технологии: Виртуалната среда заема водещо място в интересите на децата. Интернет, телевизията и мобилните телефонни комуникации са големите предизвикателства, конкуриращи семейството и училището.

  3. Засилването на функцията на саморегулацията и корегулацията: Тези либерални понятия са залегнали в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Понятието саморегулация включва система от правила и органи за прилагането им, създадени доброволно от самите медийни професионалисти. Чрез тях представителите на бизнеса се опитват да изградят имидж на медиите си като социалноотговорни, служещи на обществения интерес. Корегулацията пък е понятие, което медийниият сектор в обединена Европа разпознава все повече като бъдещето на регулаторните модели. Активният професионален диалог между неправителствения медиен сектор, регулаторните органи и отделните медии е в основата на този модел и е смятан, като ключ към успеха за развитието на медийната среда.

След като в българското законодателство е записано, че медийната регулация  се осъществява от СЕМ, то и отговорността на медийния регулатор, базирана на придържането и спазването на законите, е необходимо да се осъществява по няколко критерии:

  1. Да включва ясни правила хармонизирани със законовата рамка в областта (Постановления, Становища, Препоръки, вътрешни правила).

  2. Да осъществява мониторинг следящ за ненарушаването на законовите норми и правила (наблюдение на телевизионни- и радио програми по предварително определен график; извършване на седмичен и месечен мониторинг; проследяване на един телевизионен сезон на предаване, на отделни серии от него).

  3. При установени нарушения да наказва операторите според текстовете в закона. При необходимост, с оглед степента и сериозността на нарушението, регулаторът може да използва превантивната мярка и диалогичния подход на корегулацията. Налагането на много и последователни наказания да е  крайното средство, защото това би довело до слабо доверие в регулатора от страна на медиите и бизнеса, до неразбирателство и конфронтизъм между първите и вторите, до постоянно обжалване пред Върховния административен съд на наложените наказателни постановления. Пък и крайният, наказателен подход е установено, че не работи надеждно още през 19 в. от Марк Ансел според когото човешката личност внезапно се втурва в абстрактните конструкции на наказателното право.[3] Ето защо, регулаторните органи в сферата на медиите в САЩ и Западна Европа наблягат, в голяма степен, на корегулацията, на срещите с операторите. Едва при отсъствие на активен диалог и консенсус между бизнеса и регулатора да се стига до наказателни постановления за операторите, или при повторни нарушения на оператора, въпреки осъществен преди това диалог.

  4. След тези фази регулаторът да прави изводи. При необходимост да променя правилата, но отново те да са в хармония с буквата и духа закона, с тенденциите които налага динамичната медийна среда.

  5. Да извършва регулярна отчетност пред аудиторията.

Изхождайки от буквата и духа на закона е ясно, че тези понятия колкото и органично да са свързани, толкова са и противопоставящи се. При решаването на даден казус обаче е недопустимо пренебрегването на което и да е било от тях. Т.е. когато точният текст на закона предвижда, че предавания които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните трябва да се излъчват в часовия пояс от 23:00 часа до 6:00 часа[4], то духът на съответния член допуска минимално отклонение от нормата. Това е възможно, само при условие, че всички фактори които биха могли да навредят на децата са взети в предвид. Следователно, излъчването на подобно предаване може да се осъществи и в 22:30 часа, което по презумпция е в тъмната част от денонощието. Предполага се, че децата не са пред телевизорите, а спят, родителите са вкъщи и ограничават достъпа на децата си до продукции с неподходящо за тях съдържание.

Този модел е свързан със законодателната рамка в медийната област, в частта касаеща малолетните и непълнолетните, предоставяща известна свобода на действие. Такава откриваме при тълкуването на редица понятия като: предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните; добри нрави; порнография. Освен изброените критерии по които трябва да се ръководи СЕМ, за да се подпомогне работата на институциите и на експертите в областта е необходимо, на държавно ниво да се изготвят подзаконови нормативни документи – актове, становища и препоръки, дефинициращи тези термини. В противен случай, тяхното тълкуване несъмнено води медийната регулация до нефункционалност, неадекватност при вземане на решенията и необоснованост при защитата на върховното право на децата. Това създава сериозни предпоставки, предавания увреждащи физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните например, да бъдат причислени към тези които изграждат личността силна, укрепват състоянието на духа и физиката и преодоляват страховете.

Не бива да се забравя, че развитието на човека е резултат както на преднамерените, целенасочените, така и на непреднамерените въздействия на различни фактори: семейство, училище, социокултурна среда, обществени организации, средства за масова комуникация.[5]

Освен изброените свободи при тълкуването на закона, същевременно е добре да съществуват и допълнителни правила целящи да ограничат вредното съдържание в медиите и достъпът до подобни аудиовизуални продукти от децата. Такива са:

  1. Излъчването на предварителни предупреждения към аудиторията, когато ще бъдат показвани сцени на насилие. Пример е визуалният знак който може да дава както описателна, така и оценъчна информация.

  2. Приемането на кодекси с правила, определящи отговорността на редакторите и другите професионалисти.

  3. Приемане на вътрешни правилници във всяка медия – собствени стандарти и критерии.

  4. Не бива да се пропуска отговорността на родителите – те би трябвало да се информират и да контролират достъпа на децата до програмите на електронните медии, когато преценят че това се налага.

Необходимо е да обърнем внимание и доколко прилаганите законови разпоредби имат ефективност. Например, ако има сигнализация за защита на малолетните и неполнолетните, но родителите не реагират, ефективността на подобна мярка би била съмнителна. Психологическата нагласа на децата към сигнализацията, от друга страна, има по-скоро ефекта на „забранения плод”, който се оказва по-привлекателен в сравнение с леснодостъпните поучителни анимации. Затова и в различните европейски страни, нормите по прилагането на система за сигнализацията не са единни.

Съвременната конкурентна среда създава известни затруднения в отстояването на традициите, което съвсем естествено налага предприемането на мерки за регулиране на телевизионното съдържание. Тук ще посоча и другия подход, т.нар. „Забрана на забраните”, изповядван от уникалния почерк на датската култура, която категорично се противопоставя на всякакъв вид забрани като средство за регулиране на отношенията. Всеобщото мнение е, че забраните привличат вниманието, провокират радикални действия и чувства и понякога водят до криминално поведение. Същото се прилага и по отношение защита на децата от вредните въздействия на телевизията. Според датския Закон за радиото и телевизията, операторите трябва да бъдат сигурни, че не разпространяват програми, които могат да увредят физическото, умственото и моралното развитие на подрастващите като за целта индивидуално контролират излъчването на порнографски програми или такива, които съдържат неоправдано насилие. Всички филми с такова съдържание са класифицирани като неподходящи за аудитория под 16 години, но няма изрични разпоредби за филми, съдържащи насилие или жестокост. Затова общественият оператор Denmarks Radio, по собтвено убеждение се въздържа от излъчването на неподходящи за деца програми преди 21 часа, а по всеобщо споразумение между всички оператори програмите с вредно за подрастващите съдържание се излъчват след полунощ. Игралните филми или сериали, които могат да увредят развитието на децата, обикновенно са предшествани от звуково предупреждение. Подобни филми не се ракламират по време на детски програми, а само в програми, предназначени за възрастни.[6]

В повечето случаи обаче, „имплантирането” на чужд законов модел към българската реалност не е гарант, че у нас той ще работи добре. От законотворците се изисква да изучават и отчитат най-добрите постижения на съвременните външни законодателства, да извършват внимателна преценка при подбора на текстовете, да са убедени в тяхната приложимост. Да си отговарят и на въпросите – дали преписаните текстове ще предпазват успешно децата от вредното телевизионно съдържание и ще намаляват ли дисфункционалните въздействия на телевизионните предавания върху тях. Нужно е да се отчете степента на развитие и подготвеност на обществото, медийната култура на гражданите, народопсихологията и още редица обективни и субективни фактори, които могат не само да доведат чуждия законов текс до несъстоятелност и неприложимост, но и да работи изцяло или отчасти във вреда на малолетните и непълнолетните.

При моделирането на българската медийна среда като пространство на сигурност и безопасност за децата съществува друг реален риск. Той е свързан с желанието за ограничаване на вредите, които телевизионната програма неволно нанася върху подрастващите, да бъде тълкувано като опит за цензуриране на екранните съобщения. Гледната точка зависи от културната ориентация на заемащия я и най-вече – от позицията на децата в ценностната им скала.[7] Оттук следва, че общественото самосъзнание и медийната грамотност са изключително важни фактори при превенцията на децата от неподходящо медийно съдържание.

В тази връзка, от всичко изложено до този момент, могат да се направят следните изводи:

  1. Усложнеността на аудио-визуалната среда изисква строги и ясно дефинирани  правила които да са гарант за защита на децата от вредно и неподходящо медийно съдържание. Същевременно, законовата рамка, с оглед силните позиции и лоби на бизнеса, динамичността и технологичния прогрес в сферата, да е достатъчно гъвкава за да се справя с новите предизвикателства и опасности застрашаващи сигурността на детската аудитория.

  2. Необходими са допълнителни правила под формата на Актове, Становища и Препоръки по отношение на прилагането и тълкуването на закона, именно в тази част от него, където има неопределеност и предоставя известна свобода.

  3. Да се засили ролята на саморегулацията. Действащите инструменти на това равнище за сега са Споразумението за сигнализиране на филмите и Етичният кодекс на българските медии[8], който призовава за проява на висока отговорност от страна на медийния бизнес за спазване на правата на децата.

  4. Увеличаване обема на специализираните, културни и информационни програми за деца в общите програмни схеми на операторите. Това обаче изглежда мит, след като медийният регулатор СЕМ уважи част от исканията на бизнеса – в лицето на трите национални търговски оператора бТВ, Нова телевизия и ТВ2, като занижи лицензионните изиксвания за обем на някои типове програми – с информационна, образователна и културна насоченост. Лицензиите са за излъчване в цифрова среда и в периода на simul cast. Срокът им е от 15 години, с опция за продължаване от още 10 години. Тук трябва да си зададем следния въпрос: Не са ли малко продукциите насочени към детската аудитория, с което да се нарушава техния интерес? По-скоро не, защото съществуват специализирани детски канали разпространявани по кабел и сателит, както и цифрово. Какво обаче е съдържанието? Пошлостта и комерсиализмът и тук са водещи критерии при минимално жанровото разнообразие, множество шоу програми, обработени на бързо компютърни анимации, пресилени дигитални и звукови ефекти. Всичко това едва ли изпълнява функцията на телевизията по отношение на  детската аудитория, а именно да ги възпитава, социализира и интегрира в обществото. Едва ли ще задоволи и нуждите на детската аудитория от привидно големия избор, но сведен до минимално разнообразие. Няма да ги обогати със стойностни житейски примери и възвишени идеали, желани модели на поведение които да преследват. Затова в програмните характеристики по-скоро трябва да има точни критерии и насоки към операторите какво трябва да съдържат детските предавания, за да са изцяло в интерес на детската аудитория, а не в услуга на различни бизнес интереси.

  5. С оглед занижените критерии на търговските оператори следва да се засили социалната функция на държавния оператор БНТ. Тази функция се отнася до способността на обществената медия да възпитава и интегрира подрастващите, да им показва правилните модели на поведение. Затова, медията трябва да се старае да излъчва не само стойностни продукции, но най-вече български. Това ще помогне на подрастващите да се индентифицират с родната реалност и по-надеждно да се впишат в нея. Всичко това е необходимо да се реализира под любопитна и развлекателно – интерактивна форма, която да привлича детското внимание. Известно е, че играейки и забавлявайки се децата усвояват по-надеждно знания и умения. Идеалната форма, е специализираната детска програма, но тъй като децата не гледат само предназначени за тях предавания, може да се допусне, че телевизията способства тяхната интеграция като ги запознава едни с дуги, като им показва как да влязат в света около тях, като им предлага участие в общи игри, анализ на еднакви значими за тях теми, споделяне на гледни позиции и едновременно с това съизмерване на мненията и индивидуалните ценности с обществено приетата ценностна скала.[9] Телевизията е основен фактор и при разпределянето на местата в обществената йерархия още в детската градина. Дете, което не познава „Попай моряка” или не знае какви голове бележи Кристиано Роналдо, няма авторитет сред приятелите си, защото не може да изрази мнение по актуалната тема. Ето защо, БНТ е тази, която трябва да отправя достъпни послания към децата в опит да ги предпази от вредно телевизионно съдържание. Като некомерсиална телевизия, тя може да подготвя специални предавания по медийна грамотност не само за децата, но и за техните родители.

  6. Засилване и разпространението на медийната грамотност. Необходимо е, за да се изградят навици у децата какво е подходящ да гледат и да придобият рефлекс на критичност към екранните съобщения, да разпознават кое е реално и кое е измама, кое реклама или манипулация, да интерпретират информацията. Пък и децата посредством телевизията много рано се изваждат от „градината на възрастните”, в която те са любопитни да проникнат, но едва ли знаят какво да правят там.[10]

    Затова и в голяма част от страните членки на Европейския съюз като Великобритания, Белгия, Гърция, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия, Швеция медийното образование е интегрална част от задължителните общообразователни програми.

  7. Важна е ролята на родителите които да преценяват кои медийни продукти могат да бъдат от полза и кои от вреда за малолетните и непълнолетните. Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика. Най-общо казано, от усилията на възрастните зависи какво ще предложи третият родител – телевизията, на нашите деца: училище за положителното или убежище от отрицателното?[11] В тази връзка, моделът на възпитание от страна на родителите трябва да е либерален, да не възпира децата от гледането на телевизия, но в същото време възрастните да учат децата как да възприемат негативните екранни съобщения.

Заключение

Гарантиран ли е върховният интерес на детската аудитория между този на телевизионния бизнес и медийния регулатор – призван да защитава обществените ценности, е основният въпрос на дипломната разработка.

Отговорът, базиран на настоящото изследване е достатъчно показателен. Разгледаните случаи доказват, че Съветът за електронни медии, в голяма стапен се съобразява с исканията на собствениците на влиятелните търговски медии, омаловажавайки интереса и сигурността на децата. Вярно е, че отчитайки динамичната медийна среда и регулацията в тази сфера става все по-трудна и осложнена, но и по-значима за обществото като цяло. Оттук могат да се направят няколко извода:

  1. Либералното отношение на медийния регулатор към операторите, които нееднократно нарушават разпоредбите в закона, не възпира медиите да продължават да излъчват предавания с неподходящо съдържание. Когато пък се налагат санкции, те са с пъти по-ниска финансова равностойност в сравнение с генерираните печалби от излъчваната продукция – нарушител. Максималната санкция според ЗРТ е 15 000 лв. (за еднократно нарушение), докато равностойността на едноминутен рекламен спот в централно време надвишава 7 000 лв. На час, според ЗРТ, операторите имат право на 12 минути реклама. Примерът е достатъчно доказателство на твърдението което правя.

  2. Неспазването от страна на СЕМ на устойчивата си практика, която датира от  2002 г. е недействителна. Следователно може да се обобщи, че решението на регулатора е облагодетелстващ търговския оператор акт.

  3. По инициатива на медийния регулатор трябва да се провеждат редица кампании, които да са достъпни и достатъчно привлекателни за детската аудитория – целящи да я информират за опасностите които крие телевизията. Това е функция, която до този момент Съветът не изпълнява достатъчно добре. Вярно е, че през есента на 2009 г. по инициатива на регулатора ще се състои кръгла маса, посветена именно на обсъжданите проблеми – „Защита на детската аудитория от вредно медийно съдържание”. Ефектът от нея обаче ще е незначителен, ако обсъжданията не достигнат до детското съзнание по един подходящ за тях начин. Срещата ще е несъстоятелна, ако членовете на медийния регулатор и представителите на бизнеса, които ще вземат участие – не предприемат адекватни мерки (предложения за промяна на законодателството, изготвяне на допълнителни Решения или Становища в насока защита на върховния детски интерес) след организираната кръгла маса.

Тук трябва да споменем както нагласите, така и културата на самото общество към работата на регулатора. С оглед неотстояването на обществените ценности – изводът до който се стига от настоящата дипломна разработка, е че публичното доверие към СЕМ е ниско. Неслучайно, не само в медийното пространство, но председателят и членовете на СЕМ говорят, че при транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към българското законодателство[12] ще има и промени в главата касаеща Съвета за електронни медии. Те ще бъдат насочени главно към вероятно конвергиране на органа с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това се потвърждава и от последните промени в Закона за електронните съобщения[13] които тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) гласува. С тях се дават допълнителни правомощия на КРС за сметка на тези на СЕМ.

Неведнъж се е случвало дадена институция да пренебрегва значимостта на СЕМ. Именно при подбора на експертите, които да подготвят транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към ЗРТ, министърът на културата Стефан Данаилов определи членовете на медийния регулатор        доц. Райна Николова и Мария Стефанова да участват в екипа. Това стана без знанието на председателя на Съвета доц. Маргарита Пешева, както и на останалите членове на СЕМ. Като колективен орган, на свикано заседание при което има кворум – членовете на регулатора трябва да излъчат свои представители в дадена комисия. След като Министерството на културата изпрати писмо с което да извести за взетото си решение, председателят на Съвета реагира изключително остро. В разговор със Стефан Данаилов по телефона, тя определи случилото се като „скандален акт на МК и на министъра в частност, незачитащ функциите и правомощията на Съвета за електронни медии.”

МК не отстъпи от позицията си, но позволи като реверанс регулаторът да определи двама свои членове, които да участват в комисията. На последвалото редовно заседание, членовете на СЕМ гласуваха доц. Николова и Георги Стоименов да защитават интересите на регулатора. Мария Стефанова остана в групата като независим експерт.

Изводът който се налага вследствие на проведената дипломна разработка, като отговор на основния изследователски въпрос, клони към твърдението, че интересите на бизнеса се налагат над детските и обществените ценности. Медийният регулатор, призван да гарантира безопасна среда за подрастващите и да отстоява общественото благо все повече абдикира от тези си задължения. Основен фактор за това е влиянието и лобизмът на търговските оператори. В следствие на тези процеси, детската аудитория е изложена на неблагоприятно въздействие на аудиовизуалните продукти които се правят единствено с цел печалба и постигане на висок рейтинг. Стремежът на бизнеса за привличане на детската аудитория се дължи на факта, че по презумпция децата не гледат единствено предназначени за тях медийни продукти. Те отделят голяма част от свободното си време в гледане на телевизия или използване на интернет, забавляват се с виртуалния свят който им предоставят новите технологии. Това в голяма степен сподпомага за социалното отчуждаване на малолетните и непълнолетните. Подрастващите от рано се сблъскват с множество рискови или отрицателни усещания, за които не са подготвени.

Анализирайки тези влияния, стигаме до заключението, че те дестабилизират съществуващия социален статус и провокират неблагоприятни промени – дисфункции и/или  неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункции. Ето защо, се налага изводът, че трябва да се засили ролята на обществения регулатор. Тази функция се отнася до способността на обществената медия да възпитава и интегрира подрастващите, да им показва правилните модели на поведение.

Изброените проблеми са предизвикателството на новия век, което трябва да преодоляваме. На първо място е необходимо да преосмислим ценностната си императивна система, да обърнем внимание на традиционните понятия като любов, грижа, мироглед, вяра. Тези добродетели, все повече се поставят на изпитание – от една страна от мощното бизнес влияние в аудиовизуалния сектор, а от друга от медийната регулация която все по-трудно успява да защитава не само върховния детски интерес, но и обществения като цяло.

Тези тенденции описва професор Нийл Постман още през 1982 г. в книгата си „Изчезването на детството”, добила световна известност именно с проучените фактори, които влияят върху възпитанието и формирането на детската психика, на детското светоусещане през различните исторически епохи. След 50-те години по негово мнение средствата за масова комуникация начело с телевизията преобръщат изцяло не само модела на представите ни за това, какво представлява детската възраст, но и модела на поведение на детето – например, малкият екран дава предимно визуално възпитание, което ограничава детската фантазия, не съществуват теми табу и т.н.[14]

Изводите до които достигам в дипломната си разработка в тази връзка е, че едни от най-ефективните образователни и възпитателни подходи са визуалните, интерактивните, които предоставят възможност едновременно с играта децата да научават нещо ново. Относно детската фантазия, също може да се представи противоположното мнение. Детските филми, анимационните герой които изобразяват света на децата по-интересен и шарен, част от компютърните игри развиващи не само детската фантазия, но и начина на мислене, интелектуалното ниво на подрастващите са достатъчни доводи. Фактът, че не съществуват теми табу всъщност, е основната причина медийната регулация и възрастните да ограничават достъпа на малолетните и непълнолетните до подобно неподходящо аудиовизуално съдържание. Трябва да отчетем, че в информационното съвремие в което живеем и децата ни са по-осведомени, по-знаещи и будни. В това, разбира се, няма нищо тревожно, особенно когато за един от най-ценните съвременни капитали се сочи информацията.

Осмислянето и практическото прилагане на единни критерии, които да гарантират изпълнението на възпитателните, образователни и социализиращи функции на телевизията спрямо децата все още предстои.  Обществеността все още е в началото на анализа на ползите и вредите от телевизията като субект в детското развитие и като че ли липсва воля, която да изведе процеса до край.[15] Проблемът е, че дори и настоящето правителство да има волята, то интересите и лобизмът на бизнеса, влиянието на медиите които показват света, но и могат да го манипулират с оглед своята политика са достатъчен факт, който неименуемо ще се окаже поредната пречка пред управляващите за решителни промени.


[1] Отчен на СЕМ за 2008 г.; http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=94

[2] Ги Кумбербач (1995) Насилие в медиите: „Данни от проучването и заключения за курса на поведение”.

[3] Ансель, М.. Новая социальная защита. Москва, 1970, стр. 68

[4] ЗРТ (бр.14 от 20 Февруари 2009 г)., Чл. 17. (3) (3) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време. Тази разпоредба не изключва отговорността на оператора за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

[5] Андреев, М. Възпитание. В М. Мирчев. „Текстове 2. Покана за социология”, стр. 124

[6] Христова, К. Дисертация; приложение, стр. 161

[7] Христова, К. Дисертация, стр. 104

[8] Етичен кодекс на българските медии, 25 ноември 2004, чл. 2.4

[9] Христова, К. Дисертация, стр. 63

[10] Михайлов, В. „Предизвикателството на аудиовизуалните комуникации”, стр. 149

[11] Райчева, Л. “Телевизията – училище или убежище за децата”, в. „Монд Дипломатик”,         ноември 2006 г.

[12] Транспонирането се прави според изискванията на Европейския съюз. Новият Закон за радио и телевизия трабва да е готов към края на 2009 г.

[13] Закон за електронните съобщения – Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 19.05.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г.; Решение № 3 от 4.06.2009 г. на Конституционния съд на РБ –                                 бр. 45 от 16.06.2009 г.

[14] Postman, N. The disappearance of  Childhood. В „Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации”, Михайлов, В., стр. 149

[15] Христова, К., Дисертация, стр. 134