Category Archives: ЕВРЕИТЕ И ПРЕСАТА XX В.

СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ И ПРЕСАТА ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Всеки знае, че през Втората световна война България спасява евреите си. Малко известно е обаче какво пишат родните и чужди печатни издания и за манипулативните емисии по радиото в този период. Събрах голяма част от записките които са запазени от онези смътни времена от тогавашните вестници и от архивите на БНР и радио BBC, и ги побрах в тази статия. Медиите винаги са формирали обществените нагласи, но през 40-те години на XX век, те пишат най-черната си история. Превръщат се в инструмент на политическите стремежи. Същевременно, за пръв път в радиото се използва заглушаването на официалния сигнал, за да се излъчват нелегални емисии. Интересен и динамичен период, за който, според мен, все още има какво да се преоткрие и изследва.

Черни облаци на хоризонта

След избухването на Втората световна война, българският министър – председател Георги Кьосеиванов заявява, че неговата страна ще спазва неутралитет и ще следва политика на мир. Но още през лятото на 1940г. Германия и Съветският съюз се опитват да привлекат България на своя страна, обещавайки й своята неимоверна подкрепа за претенцийте които изпитва относно „Добруджа”, която по това време е владение на Румъния. Политически находчиво и мъдро, цар Борис ІІІ лавира между двете сили и по този начин успява да се противопостави на оказваният му натиск.

Още през 1938г. Германия се превръща в основен икономически фактор и главен търговски партньор на България. Друг доминиращ признак в полза на нацистката страна е и оспорването на мирните договори, с които се обявява край на Първата световна война. Най – силният, най – предизвикателният и изкусителен фактор в полза на Германия спрямо привличането на дългоухажваната България е, че тя обещава територии, които нито Великобритания, нито Съветският съюз могат да й дадат – красивата и плодородна северна равнина на „Добруджа”. Присъединяване на вечната ябълка на раздора на Балканите Македония, по това време част от Югославия, както и на топлата и благодатна „Тракия” от Гърция, с прилежащото и очарователно Беломорие.

Въпреки, че Борис отлага, протака и прави всевъзможни компромиси за печелене на време в несигурните години на войната, България все повече се приближава към съюз с нацистка Германия, където отдавна са се проявили антисемитски настроения. Факт е най – зверското, най – бруталното и нехуманно избиване на беззащитни човешки същества, изрисувало с кървави краски –тъжната, гибелна нощ. Историята рони горко своите тягостни сълзи за онази свирепа „Кристална нощ”, потънала в тъма и отчаяние, раздирана от печални женски и детски викове…

„Противоеврейството провеждано у някои страни не е цвят за българската градина”, признава бившият министър и държавник г- н Цанов пред вестник „Балканска вечерна поща”. Той майсторски допълва своето красиво и съзидателно изречение, като привежда аргумента,че „българските евреи по права и задължения не се отличават от другите български граждани”. След, което пояснява: „Нашите евреи са изпълнителни и винаги ще изпълняват своя дълг и своите задължения към българската държава – еднакво с другите български граждани.”*

По този критерии г- н Цанов е намерил,че българските евреи са ,,добри български граждани”.

Във вестник „Балканска вечерна поща” от 01.01.1938 г., посветен на смутното време и българските евреи интересно изявление е поместено и на професор Александър Цанков – бивш министър-председател. Със своя мироглед и обективност, той е съвсем чужд на „онези борби, които насаждат религиозни, расови или кастови омрази.” **

Според моя мироглед, всяко решение трябва да се подлага на обстойната критика на разума и постоянно да се прави преоценка на всички събития и последици, до които ще доведе то, за да се избегнат лекомислените грешки, породени от чуствата.

* Цитат от в.,,Балк.вечерна поща” В 2110, бр.No70, год.01.01.1938г.

** Пак там

В същия брой се разисква необходимостта от ,,запазване на социалната мощ и спокойствието на нацията”. Остро се критикува култивирането на етнически вражди, които винаги носят зловредни последици.

Професор Цанков застава в подкрепа на евреите, като твърди:,,Във всички области на културния и духовния живот те имат видни представители, които имат запазено голямо име в обществената култура и история на цивилизацията.

Достойни потомци на своите легендарни национални герои – Макабейци”- пламенно възкликва в краяна своята статия: „Бойните заслуги на войниците евреи през войните”,Велизар Лазаров пред същия вестник.*

….. „Войниците и офицери евреи от ІІІ – та дружина на 14 пехотен македонски полк, участвуваха безстрашно в боевете, които води дружината през Балканската война на македонския фронт.Борбата на дружината в Солун, където изилирана и изоставена на своите сили и със скромни средства за борба, бяха достойни другари на онези самоотвержени бойци, които се бориха и умряха за честта на отечеството си из улиците и площадите на Солун.Участие във Великата война, където бяха неизменни другари в тежките боеве.”**

Лазаров разпалено, с отсечени ръкомахания и на двете ръце разправя пред журналистите за безстрашието, за заслугите на еврейските войници и за смелостта на нашата армия в критичните, съкрушителни сцени на войните. Сякаш отново му се искаше да е на бойното поле,облечен в униформа с оръжие в ръка, да поведе решително другарите си в боя,сред пламъците на неизвестността.

Дали тези храбри макабейци сражавали се с врага, за своята родина България щяха да бъдат забравени? Не, те не бяха забравени. Бяха унижавани, преследвани, третирани, като предатели, изменници, клеветници, набеждавани. Защо ли тези

величествени войници, които се завръщаха от фронта окичени с лаврови венци не

* Цитат от в.,,Балк.вечерна поща” В 2110, бр.No70, год.01.01.1938г.

** Пак там

загинаха още там, в огнището на славните сражения? Защо гаснеха в позор? Още колко мъка?! Още колко? …

В студената, мрачна декемврийска нощ се сипе ситен сняг, навяван бурно от ледения вятър, който бучи, вие гневно в стъклата на редакцията на вестник „Балканска вечерна поща”. Отвътре, през заскрежените стъкла, на бюрото на главния редактор,смътно се съзират няколко бели листа с блед текст върху тях.

Утре е последният срок да бъде редактиран и той търпеливо тръпне в очакване да го поместат в следващия брой излизащ, точно на първи януари. Статията е със заглавие: „Евреите са един от най – старите народи на земята”,от доктор Христо Орешанов /бивш столичен кмет/. Той детайлно, но в същото време с точен, ясен и кратък изказ, разкрива на читателя народопсихологията им: „Евреите се отличават с голяма наблюдателност и остроумие; с някои свои добродетели, като например голямата им привързаност към семейството,тачене на традициите, рядка нравственост, въздържание и съчуствие, та могат да служат за пример . Макар и националист, където и да развива своето творчество, евреинът дава своето дело, като принос към културата на страната, в която живее.” Орошаков съвършенно анализира първопричините на антисеметизма, като признак само в малокултурните обществени среди: „Антиеврейството в днешно време”, определя бившият столичен кмет, като „Средство за политически цели”.*

Политическите интереси в началото на четиридесетте години налагат безцеремонното уволнение на министър- председателя Георги Кьосеиванов, известен с прозападните си възгледи и заменен от Борис ІІІ с прогермански настроения Богдан Филов. За вътрешен министър е назначен десният фашистки лидер Петър Габровски, който е софийски адвокат, основател на крайно дясната организация„Ратник”.

На 01.03.1941г., България вече е подредила черния декор на гибелната сцена,

чиято развръзка тепърва предстоеше.. Началото е поставено. Привилегиите, които

* Цитат от в.,,Балк.вечерна поща” В 2110, бр.No70, год.01.01.1938г.

цар Борис очаква от съюза с Германия, като реванш за провалите на баща му Фердинад Сакскобургготски довели страната до втората национална катастрофа, имат своята антихуманна и жестока цена – Закон за защита на нацията.

Обществото и отзвукът в пресата за антисемитското законодателство

В края на септември, вътрешният министър Петър Габровски обявява, че ще внесе за обсъждане в Парламента Закона за защита на нацията (ЗЗН).Той се основава на модела на расистките нюрнбергски закони. С този закон ще бъде платена цената за връщането на „Добруджа” на България на 07.09.1940г. Това става под покровителството на Германия, благодарение на което между малкото царство от една страна и Румъния от друга се подписва споразумението.

Подготвянето на ЗЗН започва още през лятото на 1940год., когато Габровски изпраща в Берлин протежето си Александър Белев – млад и амбициозен адвокат, сам ратнически водач. Скоро след завръщането му, проектът за ЗЗН е готов. Още преди да бъде внесен в Парламента, негово копие е получено в Централната консистория на евреите.

Евреите са обрисувани в ЗЗН, като опасни врагове на българската нация, заплаха за самото и съществуване.

Из закона за защита на нацията

Глава І

За произхода

Чл.15. От евреиски произход са лицата, на които поне един от родителите е евреин.

Чл.19. На лицата от еврейски произход се премахват окончанията –ов, -в, -ич и пр.в презимената и фамилните им имена.(…)

Глава ІІ

Общи ограничения

Чл.21. Лицата не могат:

А) да бъда приемани за български граждани;

Б) да бъдат избиратели или избираеми;

В) да заемат държавни, общински или други служби на публична власт;

Г) да се откупват от военна служба, а се свикват на общо основание, но служат само като трудоваци в отделни трудови групи; негодните за трудова служба се облагат със съответния трудов данък;

Д) да членуват в организации, които се намират под надзора на Министерството на войната;

Е) да встъпват в брак или в извънбрачно съжителство с лица от български произход; бракове между лица от еврейски произход и българи, сключени след влизането на закона в сила, се считат за несъществуващи;

Ж) да държат под каквато и да е форма за домашна прислуга лица от български произход;

За неизпълнение наредбите на този член виновните се наказват с тъмничен затвор и глоба от 1000 до 30 000лв.

Чл.22. В учебно заведение, българско или чуждо, непредназначено само за евреи, в което се приемат ограничено число учащи, могат да се приемат лица от евреиски произход в размер, определен от Министъра на народното просвещение, и то само ако няма кандидати българи.

Глава ІІІ

За местожителството на лица от еврейски произход

Чл.23. След влизането на този закон в сила никое лице от еврейски произход не може да се установи на ново местожителство без разрешение на Министерство на полицията. За неизпълнение на тази разпоредба виновните се наказват с глоба от 3000 до 25000лв. От министъра на вътрешните работи и народното здраве и се възстановяват на старото местожителство.

Не се допуща лицата от еврейски произход да се установявят за в бъдеще в София.

Глава ІV

За имотите на лицата от еврейски произход

Чл.24. Лица от еврейски произход не могат да притежават, владеят или държат под наем, лично или чрез поставени лица, непокрити полски имоти, а в селски общини, изключая курортните такива, и покрити имоти.*

След първоначалния шок евреиските лидери започват кампания срещу ЗЗН.

Председателят на еврейската общност Йосиф Герон незабавно изпраща меморандум до председателя на Парламента. Активно протестират и жители от Трето районно кметство в столицата, като изпращат писмо до Председателя на Народното събрание срещу проекто-закона за защита на нацията.Те го осъждат, като „противонароден”. „Законът за защита на нацията….. иска да отнеме и без туй сухия залък от устата на нашите евреиски колеги”, телеграфират до Парламента група пловдиски тютюноработници. Група обущари изпращат телеграма:

„Българските занаятчии са били винаги против малтретирането на слабите и беззащитните. Няколко шивачи класифицират гласуването на проектозакона, като

„петно след освобождаването на „Добруджа”. Други работници – текстилни, столари, сладкари, дърводелци, курсисти от учителския институт изпращат яростно – гневните си телеграми до Председателя на Народното събрание и министрите от кабинета. Тук обаче трябва да се отбележи и вероятната роля на Комунистическата партия, която вдъхновява някои от получените писма и телеграми.

„Българският елит протестира също така мощно, както и този на широките слоеве на населението. Съюзът на българските адвокати изпраща в Парламента едно грандиозно писмо, в което се казва: „Българската конституция изрично запрещава разделението на българските граждани на нисши и висши категории. Всички български граждани са равни пред закона… Очевидно,е че прокарването на законопроекта ще бъде едно нарушение на Конституцията.., която министрите и

  • ЦДИА, ф. 173, оп. Б, а. Е. 1087, л. 241-244. Оригинал.

  • Публикуван в ,,ДВ” бр.16, 23 януари 1941г.заедно с указ Nо 3 от 21 януари1941г.

народните представители са се клели да пазят и бранят.”

Съюзът на българските писатели, в които членуват имена като Елин Пелин доближен до царя, Трифон Кунев, Елисавета Багряна, Николай Лилиев,Н.П. Икономов, критикува съзидателно закона „Нима и ние по подражание трябва да тръгнем по един опасен път и да отречем себе си като свободен и културен народ?”

Подобни писма пристигат от Лекарския съюз, Управителния съвет на Общия съюз на пострадалите от войните и други организации.

„Горката България – саркастично пише политикът и журналистът Христо Пунев. Тежко и горко на нашата страна от седем милионен народ,която се плаши от предателството на 45 000 души, евреи, които не заемат никакви държавни и отговорни постове, то ще трябва да се създават изключителни закони!”. Писмото преподписано от още седем видни личности, трима от които бивши министри в различни правителства е поместено във вестник „Софийски новини”.*

Най влиятелната намеса обаче е от страна на Светия синод на Българската православна църква. Позицията й има огромно значение върху общественото мнение и поради факта, че главата на Софийската църква, митрополит Стефан се ползва с много голяма политическа власт.”Всеки човек и всеки народ трябва да пазят своето право и да се предпазват от опасности, но в тоя оправдан стремеж не бива да се допускат неправди и насилия против другите”. Текстът на изявлението е публикуван на свикано специално заседание на Светия синод, на който присъствуват всички владици: Стефан Софийски, Пайсии Врачански, Кирил Пловдивски, както и тези на всички български епархии.От изброените владици рязко се откроява това на софийския митрополит Стефан, една от най – колоритните фигури в Българската православна църква. Снажен, едър и представителен мъж, с буйна брада и плътен, силен глас, с искрени, лъчезарни очи, излъчващи интелегентност. Културен и свободомислещ, той се превръща в отявлен

Цитат от в.,,Софийски новини”В.3037, год.3-31-36 от 12.01.1939г.

бунтар. Внук на дързък революционер, борил се срещу османските поробители и

син на борец за свобода и православен свещеник, той е роден в Широка лъка под мирското име Стоян Шоков. Едва през 1910год.той е ръкоположен и приема името Стефан. След като завършва педагогическо училище в родния си град, учи в Духовната академия в Киев. При завръщането си вместо да даде обет се записва във Военната академия, която завършва с чин лейтенант.

Бунтува се срещу фаталната политика на Фердинанд през І-вата световна война да застане на страната на Германия. С цел да го предпази възрастният екзарх Йосиф го изпраща в Швейцария, където Стефан защитава докторат в Женевския университет.

Връща се в София, като доктор по философия едва след абдикацията на Фердинанд. Само три години по – късно Стефан става глава на Софийската църква.

По чудо оцелява след атентата през 1925година. Той не пропуска възможността да подложи на унищожителна критика нацизма в статии, които публикува в пресата. Правителственият цензор, който отговаря за недопускане на антиправителствена пропаганда във вестниците често спира есетата на независимия духовник, в които нерядко нарича евреите- „нашите старши братя”. В едно от есетата му публикувано във вестник „Балканска вечерна поща” той пише „Решително, осъждайки преследването на расова, социална или религиозна почва Христовата църква, като отхвърля и осъжда комунизма и расизма,наложително иска опазване достойнството на човешката личност и нейната свобода”. Стефан определя „Христовата църква, като стълб и утвърждение на истината”, като тя „не мрази, не предира и не преследва, но скърби за тия, които са вън от истината. Завършвайки есето си той съветва: „Разбирате ли, че антисемитизмът е противен на християнството?!”*.

Стефан плаща висока цена за смелостта си. Радиото и проправителствените вестници не престават да го нападат и клеветят. „Бранник” и другите профашистки организации го вземат на прицел в своите нападки. В края на 1940 година става

* Цитат от в.,,Балк.вечерна поща” В 2110, бр.No70, год.01.01.1938г.

главния инициатор на смелата декларация на църквата срещу Закона за защита на нацията.

Стефан Софийски, през мойте очи, като най-обикновен четец на историята, отдавна следва своята житейска християнска философия, базирана на поучителните слова в Библията, едно от което гласи: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери”.

ЗНЗ има и своите ревностни подръжници сред крайната десница. Съюзът на българските запасни офицери, Съюза на българските подофицери, Съюзите на фармацевтите и търговците. Полицията отблизо следи действията, насочени срещу ЗЗН и праща яростни доклади на Петър Габровски.

Профашисткият Национален студентски съюз обвинява Съюзът на българските писатели, които подписват писмото срещу ЗЗН, че са получили за това подкупи. Далеч в нападките си стигат и от „Младежкото християнско движение” „Отец Паисй”, като наричат писателите ,,предатели”. Клеветите спрямо тях заключават с позивите: ,,Прогресът на българския народ минава през труповете на всички тези отявлени и тайни врагове, които пречат на неговото свободно и правилно развитие.”

Профашистки настроени писатели и журналисти публикуват антисемитски статии и брошури. Такава е и статията във вестник „Днес” от 26.11.1941година под заглавие,,Новият ред”. В публикацията се твърди: ,,Еврейският способ на мислене пречи на ,,новия ред” у нас и затова приканяме правителството, колкото е възможно по-скоро да изкорени еврейството, което е първопричина да изоставаме от ,,новия ред”*. По повод на антисемитските призиви на вестника незабавно следва бурен отзив в предаване на радиостанция „Христо Ботев”: „Редакторите на правителствения вестник „Днес” за да не губят много време и за по-сигурно, смятат да въведат у нас „новия ред”, като направо го влеят в българската кръв. Не

Цитат от в. ,,Днес” В.3145 266-273, от 26.11.1941г.

иначе….чистокръвните арийци от вестник „Днес” – подканят правителството да

изкорени евреиството у нас за да не изоставаме от новия ред. Евреиските граждани, които са приели български имена, трябва да ги върнат. Ако не сторят това, заплашват ги със свирепи наказания. Такова е правителственото решение, такъв е „новият ред”, който цар Борис и Филовци натрапват на нашия народ. Понемчената шайка по хитлерски образец се гаври с нашите съграждани евреи, за които още Левски беше казал,че те еднакво с българите ще бъдат равни пред законите, за които и Търновската конституция освещава пълно равноправие”.*

Забравените, знаменити думи на Апостола цитира и Т.Кожухаров (бивш министър) във вестник ,,Софийски новини”: ,,Когато България се освободи, ще ида да се бия за свободата на другите поробени народи”.**

Такъв се оказва еврейският. Окован от налудничавите политически амбиции за ,,нов световен ред” на Хитлер.

Стоманени пранги дърпат мъчително еврейте към неизвестността, към непоносимо страдание, надолу към черната пропаст, към гибелта. Но тези, които дърпат тежките вериги, като ,,господата редактори на вестник ,,Днес” – продължава гневния си коментар радиостанция ,,Христо Ботев”, ,,трябва да се замислят дали ваксинацията на българската кръв с ,,новия ред”няма да им костува главите? Не е зле да помислят.***

В разгара на дебатите за одобрение на ЗЗН в Народното събрание се случва едно трагично събитие, което символично онагледява отчаянието на българската еврейска общност. На 14.12.1940.година малкия кораб”Салвадор”, превозващ 326 емигранти за Палестина потъва при крушителна буря във водите на „Мраморно море”. 123от тях са спасени, но останалитевкючително 66 деца загиват.

* Цитат от в. ,,Днес” В.3145 266-273, от 26.11.1941г.

** Говори радиостанция ,,Христо Ботев”, т.1.С., 1950, 279-280

*** Говори радиостанция ,,Христо Ботев”, т.1.С., 1950, 279-280

Надвисналите тежки, сиви облаци на нациско преследване над евреите в България, принудило мнозина да пренебрегнат подобна опасност и да се отправят за Палестина в подобни климатични условия със съдове негодни за продължително плаване.

„Неизвестността за утрешния ден е пълна – пише Йосиф Герон до председателя на Народното събрание във връзка с корабокрушението. „Мнозина

евреи с основателен страх си задават въпроса, дали тоя закон независимо от големите ограничения и унижения, които той носи, няма да бъде последван и от други подобни”?. Герон изразява безспокойствието си и за еврейската младеж, която „ не вижда никаква възможност за препитание и надежда за утрешния ден.”

Страхът пред бъдещето причинен от закона, е бил особено засилен от непрестанната пропаганда на българските печатни издания и радиопредавания.

След повече от два месеца – на 23.01.1941.год.проектът става закон. Борис ІІІ мълчаливо го подписва. Още същия ден законът е публикуван в „Държавен вестник”.

Гоненията на потомците на Макабея

На 22.06.1941година – Германия вероломно нападнала Съветския съюз. започва операция „Барбароса” . Хиляди германски танкове навлизат в руските житни поля. Бомбандировачите „Щука” на „Луфтвафе” се стрелват над отстъп-ващите Съветски войски. Изумителните победи изпълват първите страници на вестиниците.България със статута си на сателит, внезапно изчерпва толерантното

си отношение към комунистите. Те и симпатизантите им са отстранени от парла-

мента.От своя страна комунистите отвръщат чрез сформирането на малки партизански групи и започват действия срещу отделни военни обекти. Радиостанция „Христо Ботев”- наречена на името на поета революционер и герой на българското национално- освободително движение зачестява предаванията си от Русия. В едно от тях нападките към”царборисовци” са унищожителни. Коментарът изказан емоционално, с назидателен патос разкрива падението на България:

„Чуждата и омразна на нашия народ расова дивотия се въвежда от хитлериските подлоги.”*

Народопсихологията у българския народ изповядва етническа и расова търпимост. Той дори е чужд на идеологическата война, както определя Тончо Жечев този период: „По добра е българската простота и незлобливост – пише Пайсии в „История славянобългарска” и дори се възхищава на тези наши качества. Мисля, че българите са били и ще бъдат свободолюбив, честолюбив, прям и честен народ.Това си личи и от дипломатическия доклад изпратен до Берлин от пълномощния министър на Третия Райх в България: „Българската общественост не разбира истинското значение на еврейския проблем. Наред с малкото богати евреи в България има много бедни, които са работници и занаятчии. Израснал от части с гърци, турци и цигани, обикновенният българин не разбира смисъла на борбата против еврейството, още повече,че расовият въпрос по природа му е непонятен”.

Радиостанция „Христо Ботев” дори сравнява, че страната е възвърната към мрачните времена на средновековието”.За доказателство на изказаното в предаването се изтъква: „ И презрените ибрикчии на германските кръвопийци смеят още да бръщолевят, за култура, за човешки напредък и за преобразувания! Носителите и насаждачите на човеконавистничеството смеят още да произнасят имената на великите български родолюбци, национални будители и водачи: на Васил Левски и Христо Ботев!”**

Струва ми се, че приповдигнатият, бурен изказ на комунистическата радио – станция има своето логично основание. Не само защото се възмущава яростно от често, служещите за параван имена на българските революционери, но поради факта, че по този начин опетняват имената им. Левски и Ботев се бориха и умряха

* Говори радиостанция ,,Христо Ботев”т. ІІ, С., 1951г.., 523-524

** Пак там

за „свята и чиста република”, в която всички народи и вери ще бъдат, както казаха

те „равни пред закона и ще се ползуват еднакво от свободата!” Но за съжаление реалноста е коренно различна от тези утопични идеали.

На 29.12.1941 година, представителният 42 годишен български адвокат, Александър Белев е изпратен от вътрешния министър Габровски със специална мисия в Берлин. Когато се връщана 14.02.1942 год. внася подробен доклад, предлагащ ЗЗН да бъде променен чрез приемането на едно ново антиеврейско законодателство, което да даде на правителството пълна свобода на действие. Предлага също така и други средства, за да се гарантира „радикалното решаване на еврейския въпрос – чрез депортиране на евреите и едновременно с това конфискуване на тяхното имущество”.

Два месецапо-късно започва да функционира фабриката за унищожение в Белзек, след месец тя е последвана от Собибор, в последствие се нареждат Треблинка, Майданек и Аушвиц. И след като натоварените с евреи влакове от окупираната Европа потеглят към газовите камери, Германия се обръща към България.

През юли, следвайки подробния доклад на Белев, страната ни предприема нова стъпка. Филов притиска покорния парламент да гласува ново постановление- закон, даващ на кабинета пълната власт да прокарва наредби и постановления, засягащи евреите и да прави с тях всичко, което пожелае, без дори да си прави труда да прокарва решенията си през формален парламентарен вот.

Създадено е също така Комисарство за еврейските въпроси (КЕВ).Кабинетът единодушно одобрява да се назначи Александър Белев за комисар.

По повод на случващото се, напълно адекватно и резонно реагира радиостанция „Христо Ботев”.Единствената, която с предаванията си от Кавказ, финансирана със съветски пари, успява, макар и частично, да пропагандира срещу радикалните правителствени решения, да се противопостави на унищожителната цензура и множеството официални печатни издания у нас: „На всички Ваши противоеврейски закони българите плюят с презрение.”

В аругантността се крие безсилието да променят случващото се, което се долавя в смелите, често превишаващи добрия тон упреци и нападки към царборисовци”.И ако „мракобесното” време изисква радикални методи, то този период трябва да има и своите величави, неподръжаеми герои – застъпници за хуманната кауза, човеколюбиви и храбри, за да поведат народа в името на свободата. Но тя трябва да бъде извоювана, спечелена, прегърната дори с цената на кръвта.”Народ… възстана и писа със свойте кърви – Свободен” – Гео Милев е прозрял, че именно народът е движещата сила, която като локомотив дърпа обществото към реформите, към така жадувана свобода.

Москва 17.07.1942 година: едър, тъмен силует, нервно броди из студиото на радиостанция „Христо Ботев”. Светва ярък червен надпис: в ефир. Мъжът сяда на стола пред голям микрофон и, опитвайки се да сдържи гнева си, се старае да говори спокойно. Внезапно в момент на умопомрачение, господинът видимо на средна възраст, с пламенен поглед, дърпа микрофона с кокалестата си ръка, става от дър-вения стол, който пада зад него тежко на пода. Изправен, снажният лидер на Българската Комунистическа партия Георги Димитров, изрича едни от най –въздействащите думи звучали някога в ефир. С тях страстно подканя: „Българи!,Родолюбци! Братимете се с преследваните от хитлеристките псета наши съграждани евреи. Помагайте им! Плюйте на всички противоевреиски закони! Презрете и гонете от своя страна правителствените мракобесници!

На борба в редовете на Отечествения фронт за спасяване на България от хитлеристките гнусотии, от варварския режим на мрака,от кървавите злодеяния на пладнешкия грабеж, на понемчването и робията на немските дерибеи и разбоиници!”*

Из статия на вестник „Отечествен фронт” – също така пламенно се призовава: ”Евреи, влизаите смело в редовете на Отечествения фронт!.Бъдете начело на борбите, които българския народ води срещу омразния фашизъм! Само

* Говори радиостанция ,,Христо Ботев”т. ІІ, С., 1951г.., 523-524

Отечественият фронт ще унижощи фашисткото мракобесие и расовата омраза, и ще ви спаси от ужасите на фашизма”.*

Твърдя, че призивите, които отправят комунистите в това смутно време, изглеждащи в голямата си степен правоверни, са лишени от какъвто и да било здрав разум. Немислимо е незначителна маса от хора да възстане срещу мощта на такава титанична сила в лицето на фашистка Германия. Особено смехотворно е да се вярва, че зорко следените, потънали в бедност, уплашени евреи, наброяващи не повече от 50 000 в старите предели на България могат да поведат някаква освободителна война, пък било тя и морална.

Думите на вестик ,,Отечествен фронт”, заедно с тези на Димитров, заглъхват безмълвно в тишината на мрака…

Комисията по еврейските въпроси /КЕВ/ започва да бележи еврейските домове и предприятия със специални табели и разпорежда носенето на жълти звезди.

На 24.09.1942.год. Йоахим фон Рибентроп дава инструкции на държавния подсекретар Мартин Лутер, директор на отдела по евреиските въпроси във Външното министерство, да влезе във връзка с правителствата на България, Унгария и Дания, за да задвижи незабавно депортирането на техните евреи за Пол-

ша. На 10.12.1942год., Адолф Айхман, нацисткият полковник, натоварен с окончателното решение, изпраща свои пълномощник в България – тридесет годишния хаупщумфюрер от СС Теодор Денекер, специалист по евреиския въпрос, който се отличава по време на окончателното решение във Франция.

На 22.02.1943.год.Александър Белев подписва официално споразумение с Денекер, договарящо депортацията на 20 000 евреи от новите български земи „Тракия” и „Македония” в германските източни области. То гласи: „След потвърждаването чрез Министерския съвет в новите български земи „Тракия” и „Македония” ще се готвят 20 000 евреи – без разлика на възрастта и пола – за изселване. Германският

* В. ,,Отечествен фронт”, бр.1 от 31.12.1942г.

Райх е готов да приеме тези евреи в източните си области.В договара се уточняват още изходните гари, числото и броят на влаковете, охраната на транспорта, разнос- ките. В осма точка се споменава: „В никой случай българското правителство няма да иска връщане на изселени евреи.”

В мръсносивата сграда на централата на КЕВ-на бул.”Дондуков” депортаци-

ята е следена с чуство на най-голямо задоволство. Ярослав Калицин, Иван Попов, Илия Добревски, Атанас Овчаров и другите активисти на КЕВ изпращат на Белев подробни доклади за огромния успех на техните операции. Първия етап от споразумението Белев –Денекер е вече осъществен. Предстои втори.

При най строга тайна Борислав Тасев и другите пратеници на комисарството

завършват подготовката на транзитния лагер в град Радомир. Те подготвят и допъл- нителни сгради вградовете Дупница и Горна Джумая.

Идва времето за удар върху евреите от стара България.

На 26.02. 1943.година старши инспекторът от КЕВ д-р Иван Попов заминава за Кюстендил заедно с Борислав Тасев, оглавяващ полицейската агентурна група на Комисарството.Самият Белев посещава Кюстендил няколко дни по-късно. Тасев

е оставен в града и инструктиран да проведе депортация на местните евреи.

На 05.03. 1943.год. той изпраща официално писмо до кмета, нареждайки му да събере от евреите голямо количество инвентар. Същата вечер списъкът е изпратен за незабавно изпълнение до Пинхас Комфорти, секретар на еврейската община.

Тасев възнамерява да изпрати инвентара в Радомир където вече е готов основният транзитен лагер за евреите от Стара България. Той прави решаваща

грешка,неосъзнавайки, че в момента, в който Комфорти вижда списъка секретната досега операция, вече престава да бъде тайна.

Евреиската общност в Кюстендил успява да събере значителна сума пари, за да подкупи хора от КЕВ. Дълбоко залегнало в народопсихологията на евреиския народ, в критични моменти като този, те прибягват до решаване на проблема със заплащане. Народна поговорка гласи: Българин, турчин и евреин съгрешили пред

турския закон. За наказание трябвало да избират между налагане със сто тояги, заплащане на глоба от 500 гроша или да изядат 1 кг. сол. Българинът предпочел да изяде солта, но след няколко лъжици наказанието му се сторило непосилно и отсякъл „Нека бъдат сто тояги!” Започнали ли да го бият и бързо закрещял – ,,Спрете! Ще заплатя за стореното”. Турчинът понесъл стоте тояги, докато еврейнът без много да се двоуми заплатил 500-те гроша.

Парите сами по себи си не биха могли да разрешат радикално проблема на застрашените евреи. Затова те изпращат делегация в София, представлявана от парламентарния депутат Петър Михалев, адвокат Иво Момчилов, македонския лидер Владимир Куртев и влиятелния търговец Асен Суичмезов.

За цялата операция по депортирането на кюстендилските евреи в пресата няма никакви отзиви, не е публикуван дори и ред свързан с проблемите на евреите.

По този повод д-р Буко Леви – представител на българската евреиска общност заключава: „Всичко е подготвено при най- строга тайна, без никакви публични изявления и публикации на постановленията в „Държавен вестник”. Буко изпитва безпокойство и тревога. Животът на повече от хиляда души е заложен на карта!

На 09.03.1943.год. кюстендилската делегация е приета от Габровски. След дълъг, напрегнат разговор и доза артистицизъм от страна на вътрешния министър, който отрича да знае за ставащото. Той телефонира на кюстендилския областен управител Герджиков. Инструктира го да спре подготовката за депортирането на местните евреи незабавно и да изпрати обратно в София агентите на КЕВ.

На 04.04.1943год. аташето на Гестапо – Хофман, написва дълъг доклад до Главното имперско управление за сигурност,целящ да успокои Берлин и да докаже,

че депортацията има поне частичен успех. Там също се изтъква, че въпреки забавянето от 9 март изселването със сигурност ще продължи. Хофман изтъква,че българското правителство е готово да депортира всички евреи. То обаче иска „да избегне, щото евреиския проблем в България да се подхване от световния печат.” „Този страх от излагане, продължава Хофман, обяснява защо българското прави-

телство обещава на швейцарския пълномощен министър да разреши емиграцията на няколко хиляди евреиски деца в Палестина, но същевременно поверително е съобщило на германския посланник, че това ще бъде саботирано.”

Докладът на Хофман доказва още, че Филов представя на германците писмени бележки или подробни устни доклади от всяка важна дипломатическа среща.

Филов е заявил на швейцарския пълномощен министър, че……”правителството било твърдо решено да проведе изселването, тъй като това изселване е всепак по – хуманно отколкото бомбандирането на невинни обекти.”

Жалката ирония на Филов изразява раболетното му покорство спрямо Герма- ния.

Началото на месец май. Потъналата в свежата зеленина на току- що разлисти-лите се листа на дърветата – плодородната българска земя сякаш се усмихва и приканкава към весел, безгрижен живот Лек южен ветрец, топло намига на златистото слънце. На фона на тази идилистична картина се готви нов пъклен план.

Белев си е поставил по- голяма цел от предходната – да депортира всичките 50 000 евреи от царството. Той представя плана си на Габровски. В него са предвидени няколко изключения за тези евреи, които трябва да бъдат изселени в източните области на Германия до 30.09.1943.год. / Термин използуван за означаване на Полша/: евреите – чужди поданици, евреите женени за неевреи, евреите мобилизирани за важни правителствени задачи, евреите болни от заразни болести.

Решението за изселване на евреите във вътрешността на страната е официално одобрена от правителството на заседание от 21.05.1943.год. Постановлението не подлежи на обнародване в „Държавен вестник”.

Въпреки, че става ясно, че изселването на евреите се предвижда да бъде към вътрешността на страната, много евреиски и християнски водачи го схващат само като временна мярка, която ще бъде последвана от депортиране в Полша.

Българската православна църква застава твърдо срещу правителствената политика. Тя закриля и митрополит Стефан, който чрез християнизация се надява да заличи имената на евреите от списъците, предвиждащи тяхното депортиране.

Белев и Габровски отвръщат на удара. Правителството не признава кръщелните свидетелства на евреи, които са приели християнството през 1943 година.Следователно те ще бъдат депортирани от страната.

Всички архиреи застават зад Стефан, но има и критици срещу него, че отива твърде далеч в приканването на евреите в София към масово покръстване. Окончателното решение на Светия синод е това,от което правителството се опасява най-много – излизане в пресата със становище по евреиския въпрос. Ако то бъде

спряно от цензурата ще последва окръжно послание към паството.

По повод на разгорещените събития в София, в българската и световна преса се разисква бурно въпроса за изселването на евреите.

В статия на вестник „Работническо дело” – озаглавена „Бесният поход срещу евреите”* се съобщава: „София настръхна от незапомнен ужас. Знаейки добре какво означават тези изселвания, хората предпочитаха да умрат по домовете си, преди да бъдат поведени като стадо овци към кланницата. Така един баща разстреля жена си, двете си деца, най – после себе си, а една майка хвърли от прозореца детето си и го уби, след което се отрови”.

Във вестника умело е използувана личната трагедия, за да се изобрази трагичността на събитията, случващи се в столицата, да подсили състрадателността и съчуствието на обикновенния български гражданин.

„Работническо дело” пресъздава хронологично станалото на 24 май, денят на славянските първоучители св. св. Кирил и Методи, когато насъбралите се евреи в манифестацията поемат по широкия булевард „Клементина” с намерение да стиг-нат до царския дворец. Изминават няколко пресечки и стигат до улица „Опълчен-ска”, където са посрешнати от въоръжена полиция: „Тези бесни кучета мачкаха жестоко и безразборно невръстни деца, беловласи старци, бременни жени” – гневно отправя коментара си вестникът към своите читателите, провокирайки тяхната хуманност.

* В.,,Работническо дело”С., 1954, 389-393; БР.7, юли 1943г.

В статията на вестник „Изгрев”* е поместено писмо от публични фигури, сред които като автори се сочат Цветан Бобошевски и Дамян Велчев – същото е подпи-сано от името на 63 души, сред тях бивши министър-председатели, министри, професори и общественици без да се посочват имената им. Те отправят апел към цар Борис: „Тази безчовечна мярка, която не отговаря на духа на нашия миролюбив народ, може да бъде спряна и отменена само от Вас, защото Вие сте самото правителство”.

Разбрали огромната власт, с която разполага царската институция натискът, който упражняват върху нея Бобошевски и Велчев, заедно с другите смели публикации в българската преса, според мен, изиграват и ключова роля за формиране позицията на цар Борис да не изпраща нито един евреин извън пределите на страната. Затова допринасят и драматичните събития през месец май –протестите, писмата – всичко това е израз на подкрепата на мнозина решителни и храбри българи в полза на евреите.

Не само българската, но и европейската и световна преса изказват свои мнения в този напрегнат момент, в който зависи съдбата на софийските евреи.

Из предаване на радиостанция „Лондон”** ,Госпожа Влада Карастоянова /Рачо Петрова/ отправя своя горещ апел за спиране изселването на евреите от София. По повод на протести във вестник „Таймс” и в британския парламент срещу гоненията на потомците на Макабея от България, отново Карастоянова в своя разпален коментар от студиото на радиото, предаващо от столицата на Англия:

„По онова време” -подхваща тя, когато българският народ геройски се бореше за свободата си, във вестник „Таймс” се появили редица статии в подкрепа на българската кауза. От тях Гладстоун, който се бе оттеглил от политическата арена, научи за страданията на българския народ”- уточнява Карастоянова. ,,Седемдесет годишен той се завърнал в Лондон и повел в парламента и сред народа кампания,

* Б. Ардити. Един исторически документ.Публ. от в.,,Изгрев”,бр.499, 7 юни, 1946г.

** Говори радиостанция ,,Лондон”; ЦДИА, ф. 178, ап.5, а.е.339, л 23-24

която ще остане една от най- големите ораторски постижения в английската история, както кабинетът, така и целият английски народ се отзоваха като един човек на горещия му апел. „Да подпомогнем страдащите българи!”*

Седемдесет години изминаха от тогава и днес в същия този вестник „Таймс” и в същия този парламент се издигат гласове на протест против извършените от българския народ зверства срещу беззащитните български граждани – евреите.

Карастоянова съзира белия кораб, опънал копринените платна на въжделе- нието. Надява се,че веднъж акостирали на англииския бряг от непоклатимия от бурните, пагубни вълни, кораб, величествено от него, с уверена походка ще пристъпи човек като ненадминатия оратор Гладстоун. Отново ще бъде способен да поведе британския народ в борба срещу несправедливо страдаща нация. Първите устремни вълни вече заливат общественото мнение, предизвикани от журналистическото цунами на вестник „Таймс”, редицата други английски печатни ежедневници и седмични издания, множеството радиопредавания, звучащи гръмко от ефира на радиостанция „Лондон”.

Отвъд океана публичните вълнения, за случващото се в София се засилват, особено след като САЩ влизат във военните действиясрещу фашизма. По повод думите на президента Рузвелт, който заявява, че „тази война не се води за черните очи на фашистките правителства в Германия и България, радиостанция „Гласът на Америка” предупреждава: ”Ние с днешните водачи на тези хитлеристки и фашистки правителства компромиси няма да правим. Тези, които днес управляват България, не ще я управляват когато войната свърши. Не само, че те не ще я управляват, но ще бъдат съдени като криминални престъпници, за многобройните си безчинства, и това не са празни приказки. Зад тези думи стоят сто хиляди американски аероплани и 10 милиона американски щика.”**

* Говори радиостанция ,,Лондон”; ЦДИА, ф. 178, ап.5, а.е.339, л 23-24

** Говори радиостанция ,,Гласът на Америка” ЦДИА, ф.178, ап.5, а.е. 339,7-8;3 юни 1943г.

Решимостта на американския президент, констатнтата позиция на САЩ по отношение на външната си политика, дават необходимата увереност и на пресата, която неотлъчно следва правителствените решения и ги подплатява със свойте смели публични публикации и изявления.

Каква неподправена сигурност, какво военно самочуствие! Икономическия подем на страната , думите на президента Рузвелт и данните за тези военни ресурси, които все още мирно чакат да се включат във войната придават желязна достоверност на тези слова.

Както и през март, така и през май /24.05.1943год./ цар Борис ІІІ – нарежда на Габровски и неговите помошници, да съобщат за решението да не се депортират българските евреи. /Това решение обаче не се прилага към чуждестранните поданици евреи, които са изпратени в техните страни. Българските евреи са евакуирани извън София и концентрирани в лагери около града./

Настъпва лятото. Съюзниците дебаркират в Сицилия. Американците вече са в Европа. Руснаците напредват.

През август Денекер заминава за Италия, за да депортира неините евреи. От Берлин престават да изискват изселване на българските евреи. След всички неуспешни опити на Белев след 24.05.1943.година, да окаже натиск върху българското правителство, да създаде нови депортациионни планове, да действа тайно в съюз с Денекер, да проведе заедно с Бекерле антисемитска пропаганда, Александър Белев капитулира.

Тайното сражение

Истински ад цари в небето на Плоещ, Румъния. Градът е обгърнат от нестихващи пламъци. Кръжащите американски бомбандировачи нанасят своите въздушни удари над нефтените находища. Създалата се суматоха от смутно, виещи сирени и панически бягащото население, картина достойна за раман на Ремарк, бележат трагичността на историческата драма. Критичноста на ситуацията се засилва, когато в акцията от към южната граница на Румъния, долитат няколко изстребители и атакуват съюзниците над Плоещ. В ожесточената стрелба са свалени няколко американски самолети. Предполага се, че това е единственото военно действие от българска страна, водено срещу вражески обекти извън пределите на родината. България налага строга цензура за това сражение, а Германия безапелационно й съдейства. Българското правителство е забранило противоболшевистката пропаганда, като по този начин не иска да допусне никакво продължение на действията по еврейския въпрос.

Историческият дискурс

В събота 14.08.1943.год. пилотът на Хитлер – Ханс Бауер- взима цар Борис и малкия му антураж от летище „Враждебна” край София и отлитат към Германия. Хитлер кани госта си, не както обичайно в убежището си – „Орловото гнездо” в Бавария, а в главната военна квартира „Вълчата бърлога” в Ростенбург Източна Прусия.

Разискванията продължават през по- голямата част на деня. След вечерята Борис отново заседава с Хитлер, Кайтел и Рибентроп. Разговорите се проточват и на следващата сутрин и приключват с обяд в частния апартамент на фюрера. От дебатите става ясно, че Хитлер настоява България да се присъедини към войната срещу Русия. Царят отказва. Той се сбогува хладно.Изглежда изънредно напрегнат и разстроен, а неговият събеседник /Хитлер/ вбесен и сърдит.

На 28.08.1943.год. само четиринадесет дни след срещата си с Хитлер, царят умира. Кончината му води до раздвижването на няколко политически хода.

Шестгодишния княз Симеон е коронясан като Симеон ІІ – цар на българите. Сформирано е регентство в състав Богдан Филов, принц Кирил и генерал Никола Михов – министър на войната. Назначен е нов министър-председател – Добри Божилов. Той сменя повечето от министрите, включително министъра на вътрешните работи, който сам подава оставката си. На мястото му е назначен – Дочо Христов. Плъзват слухове, че скоро и Белев ще бъде сменен.

На 08.09.1943 година Италия официално капитулира. Въпреки, че Германия мигновенно нахлува в по-голямата и част и Мусолини е възстановен на власт, италианският провал вещае, приближаващото поражение на Оста. По късно през есента на 1943. година съюзниците започват бомбандировки над София.

Поражението витае из въздуха и България сменя политиката си, като прави патетични опити да се дистанцира от нацистка Германия. Една от първите стъпки, предприети от правителството на Божилов е да разреши на евреите да емигрират в Палестина.

На 31.05.1944.год.правителството на Божилов подава оставка. На негово място идва кабинетът на Иван Багрянов. Багрянов започва тайни преговори със съюзниците.

Междувременно Белев, разбрал за пораженията на Германия и прикриването на реалната политическа ситуация от страна на пресата в България, подготвя бягството си към нациската страна….

Евреите са освободени от трудовите групи едва през септември 1944.година. Преди това обаче, на 27.07.1944.год. в своя реч пред Народното събрание, министър – председателят отменя ЗЗН и произтичащите от него ограничения.

На 16.08.1944.год. в опита си да спаси каквото е възможно, България обявява неутралитет във войната. На 02.09.1944.год.министър – председателят е сменен от Константин Муравиев, който незабавно предприема опити за сключванена мир със съюзниците. Съветски Съюз отказва преговори.

На същата дата в предаване на радиостанция „Христо Ботев” се заклеймяват виновниците за противоевреиските гонения, които заслужават да бъдат съдени, за да се създаде „свободна, независима, демократична и силна България, в която на евреите, кокто и на всички честни български граждани ще бъдат гарантирани демократическите права и свободи „

На 05.09.1944.год. Съветския съюз обявявавойна на България. Червената армия прекосява „Дунав” и навлиза в страната, която не оказва съпротива.

На 09.09.1944.год. в София е установено просъветско правителство.

Веднага след тази ключова дата партизани, комунисти и членове на Земеделската партия- набързо екзекутират много фашисти, известни бранници, ратници и легионери, активисти, полицейски агенти, офицери и командири, водели наказателните акции срещу съпротивата. Това е началото на края на началото т.е. смелите прогнози на радиостанция „Христо Ботев” за „свободна, независима, демократична и силна България” не се осъществяват. Родината ни преминава от една крайност в друга. До хилядите осъдени на смърт след девети, има огромен брой невинни жертви, сред тях, дори такива които са оказвали съдействие, рискувайки собствения си живот, за спасяването на българските евреи. Смело твърдя, че варварството на фашизма догаря в пепелта на Ленинизма. Вестник ,,Българска звезда” от 1919 година мъдро заключава: ,,Нито наляво, нито надясно, а винаги напред!” Думи, които тогава никой не помни, потопен от кървавата идея за мъст, която води страната ни към ново неспазване на равенството пред закона, към незачитане на скъпоценните човешки права и свободи, към крайно ляв дискурс.

Народният съд осъжда на смърт бившите министър – председатели Филов, Божилов и Багрянов. Петър Габровски и двадесет и двама друге бивши министри, както и регентите на цар Симеон – принц Кирил и генерал Михов, старшите служители на Двореца и 68 депутати от ХХV Народно събрание също са осъдени

на смърт. Борислав Тасев получава присъда доживотен затвор. Димитър Пешев е осъден на петнадесет години затвор и принудителен труд, които след това са намалени и е пуснат след около година, прекарана в затвора. Христо Стоманяков, наследилият Александър Белев на поста комисар по еврейските въпроси, е осъден само на пет години затвор. Най – близкият човек до Белев, неговата секретарка Лиляня Паница е оправдана, но година по-късно умира, в резултат на побойте и мъченията, на които е била подложена от тайните служби на полицията.

В мрачна и влажна канавка, безжизнено,сред локва кръв лежи труп. Това е Белев. Стигнал до Кюстендил, надявайки се да прекоси границата с Македония и от там да се добере до Германия е разпознат от група партизани. Те го залявят и решават да го изпратят в София, като натоварват с тази задача един евреин. Когато излизат от града евреина разстрелва този, който символизира преследването на евреиския народ.

Белев е съден от Народния съд, като лице в неизвестност и задочно е осъден на смърт. За антихуманната си работа спрямо евреите, като комисар на КЕВ, той справедливо заплаща със собствения си живот, отнет по изключетелно брутален начин.

В памет на…

Почти всички 50 000 български евреи емигрират в Израел, след като е обявено създаването на израелската държава. Те поемат масово по пътя си в преследването на своите най-свети мечти.

На 26.10.1996год. Евреиския национален фонд официално открива гора на името на България в Израел, между Тел Авив и Ерусалим. В нея има паметни плочи посветени на Димитър Пешев, на главите на Българската православна църква и на цар Борис ІІІ и царица Йоанна заради спасяването на българските евреи от Холокоста. Друга паметна плоча там е посветена на 11343 беломорски и македонски евреи унищожени в лагерите на смъртта.

До тези паметни плочи в „Гора България” величествено би се извисявала и такава посветена на дръзките, смелите, независимите изказвания в българската преса, която води непрестанна битка срещу фашистката идеология.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. ,,Извън хватката на Хитлер”, Михаел Боар-Зоар

2. ,,The Survival”, doc. Book ;”Shalom”

3. ,,Двубой в ефира”, Ф. Панайотов

4. ,,Йосиф Хербст-живот и смърт”, Ф. Панайотов

5. ,,Българска народопсихология”, М. Семов

6. www.Shalom.com

Специални благодарности на историческия музей в Синагогата в София за оказаното любезно съдействие.

Advertisements