Този не до там пародиен образ се допълва от филма на британския журналист Майкъл Пейлин. Той се излъчи наскоро по Би Би Си и представи България като циганска държава:
Репортажите за страната ни се простират и отвъд тази граница. В следващото видео Би Би Си хвърля сянка върху „Българските мечти“. Разследването на журналистите показва излъганите британци закупили имоти по черноморието ни.
Престъпността, корупцията и бедността са широко застъпени и в следващото видео. Темата ни припомня убийството на Андрей Монов на 28 декември 2007 г. от страна на австралиеца Джон Полфрийман.
И още много…
Вярно е, че това е част от истината за България. Все пак истина. Съществуваща. Дори и често изопачавана. Как ще я променим? Способни ли сме? Въпроси които умишлено се избягват. Затваряме си очите за тях, сякаш не съществуват. Игнорирането им обаче не е решение. То само задълбочава проблемите. Това допълнително руши и без това разбития имидж на страната ни, пресъздадена като тоалетна. Вероятно и без клекало.
Изследователят на народопсихологията ни проф. Филип Панайотов в статията си „Какво ще ни погуби“ умело е уловил духа на времето. От друга страна, хленченето на елита ни далеч не решава проблемите. Макар и да казва неоспорими истини. Бягството от тази обреченост и обремененост на българина изглежда проста. А именно във вземането на индивидулни решения, обуславяни от социокултурната среда, образованието, ценностите които притежава човек. Самонаказващото понятие „ние“ трябва да се замени с „аз“. Азът не трябва да поема отговорността на останалите. Това е валидно и за имиджа. Негов носител е всеки един индивид, без изключение.
