КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ, „БИГ БРАДЪР“ СИ ВЪРВИ

Статията е на журналиста Ангел Зафиров от в. „Новинар“. В него коментирам това което другите няма да ви кажат за предаването и схемите около него.

сн. ИНТЕРНЕТ, в в. "Новинар"

По всичко изглежда, че тазгодишното издание на телевизионното риалити „Биг брадър фемили” премина някаква граница на общественото търпение. Още преди дългоочакваното начало на предаването група неправителствени организации под шапката на Националната мрежа за децата повдигнаха изключително важния въпрос за участието на малки деца в това и иначе противоречиво предаване. Тази организация обединява 48 НПО-та и като се добавят и другите граждански сдружения броят им достига до 130. Във Фейсбук групата „АЗ СЪМ ПРОТИВ ВЪВЛИЧАНЕТО НА ДЕЦА В „БИГ БРАДЪР 5“!!! има близо 6000 членове. Подходилият изключително активно в тази дискусия „граждански сектор” може би постигна своите цели. Публичното внимание беше привлечено. Отстъпки сякаш бяха направени, но така или иначе децата на участващите семейни двойки бяха въвлечени в заниманията на техните родители. Тогава остава да виси въпросът, дали пък гражданския сектор не прекали с истерията, за да се отърка до и без това огромното медийно и обществено внимание към предаването?

Според Михаил Стефанов от НМД това трудно може да бъде вярно. „Още от началото на кастингите ние започнахме да алармираме институциите за това, че има риск за децата, които биха били включени в риалити формат за възрастни. Ясно казахме какви са рисковете, алармирахме всички държавни институции”, категоричен е той. Наистина Държавната агенция за закрила на детето излиза с декларация към продуцентите, в която най-общо ги призовава да внимават. Така, от една страна, институциите признават, че риск има, но, от друга, решават, че рискът не е достатъчно голям. Но как всъщност се преценява рискът, когато става дума за деца? „Ние твърдяхме, че има риск за нарушаване на техните права със самото им вкарване. Това беше точка, по която с продуцентите в Нова телевизия не успяхме да постигнем съгласие. Ние казахме, че при положение че има много експерти, които казват, че има риск за децата, и при положение че родителят взима това решение заради евентуална финансова облага, децата не трябва да участват. Защото ако вземеш решение, което не е в най-добрия интерес на твоето дете, заради финансовите ползи, това е нарушение на закона. Независимо от това какво съгласие е подписано”, категоричен е Михаил Стефанов.

Родителските права не са безкрайни

В дъното на всичко това стои именно въпросът за финансовата изгода. Децата се превръщат в обект на финансова експлоатация. От една страна, защото един вид те са „на работа” в предаването, а, от друга, са включени от родителите си в преследването на някаква парична и материална цел, или пък дори просто една самоцелна публична изява.

Питам Михаил Стефанов дали има механизъм, по който Съветът за електронни медии може да се намеси и би ли трябвало да се е намесил в този случай. „Стана ясно, че преди предаването да е в ефир, няма никакъв механизъм, по който да се намесят. Тъй като това би било цензура. Т.е. те не знаят реално какво ще се случи. Сега нещата са различни. СЕМ има всички механизми да се задейства. Като нещата, които могат те да направят, са много – от санкция до спиране на предаване. ДАЗД може да нареди изваждането на децата от предаването, а това би причинило още една травма на децата, които се разделят от семейството си пред цяла България”, казва той.

Според Мариян Томов, който поддържа блога „Общество и медии” и създател на каузата във Фейсбук против участието на деца в „Биг брадър фемили”, от

СЕМ нямат право да кажат „не”

Те могат единствено да наблюдават и ако има нарушение, да съставят акт или да препозиционират предаването. Според него това е огромна свобода за частния медиен сектор да преценява кое е добре и кое не, а СЕМ евентуално след това може да регулира правно предаването. „От закона има какво да се желае. След промените в Закона за радио и телевизия все по-трудно се защитава общественият интерес. И сякаш по-тежък акт и по-тежко правило не би могло да мине в законодателството”, смята той.

И така СЕМ има правомощията да санкционира само това, което се излъчва. Това, което не се излъчва, не се санкционира. Но „Биг брадър” не се излъчва непрекъснато в ефир, предаванията са режисирани и се излъчват „избрани” моменти. И както може би се избира „скандалното”, това, което привлича и забавлява зрителите, така може би се спестява всичко онова, което би разгневило обществото или подлежи на санкция.

Някои граници се преминават лесно, а когато това се случва с деца, последиците са нещо повече от глоба. Предаването „Цената на истината” беше изместено в по-късен час, а „Страх” беше „спряно” след излъчването му, защото дете се обеси, вдъхновено от видяното по телевизията. Частните медии са търговски по предназначение. Те трябват да печелят и не трябва да губят и общественият интерес лесно се губи в лутането между печалба и загуба.

Мариян Томов мисли, че именно търговският натиск е това, което вкарва децата в телевизионните продукции. Форматът трябва да бъде спазен на всяка цена, рекламите трябва да се излъчат, парите трябва да се спечелят. „Законът за радио и телевизия, европейската конвенция за правата на детето, казват, че не трябва да се позволява на деца да участват в предавания, в които може да се застраши тяхното физическо и психическо здраве, морално или образователно развитие. Когато те са в „къщата”, те си сменят средата, а средата в „къщата” е нездрава. Когато бившият съпруг плюе жена си, нещата не са толкова чудесни, а и не вярвам, че децата спят, когато по сценарий се извършва полов акт”.

В този контекст наистина звучат отчайващо цинично думите на продуцента Ники Николов: „Искам да ударят някоя жена, тя да се реши и най-сетне да има осъден насилник”.

За побой на съпругата се налагала глоба 200 лева

Всъщност истината е, че престъпленията и наказанията се случват в реалния живот, а не в телевизионните студия, които бутафорно имитират това, което би трябвало да бъде дом.
Мариян Томов обръща внимание и на пиар акцията, която беше проведена на гърба на българското общество. „Започна да се шуми, обществото започна да се настройва и мнението беше, че Нова телевизия не трябва да вкарва деца в къщата. Но те постъпиха много хитро. Още в началото на „Биг брадър фемили” започнаха да говорят за това защо не може да има деца, поканиха психолози, създадоха благоприятен за тях диалог чрез публично говорене, което смекчи обществения натиск”, казва той. Според него обществата в Западна Европа са много по-подготвени от нашето и имат по-високо самосъзнание като родителите. В България това, което се гледа по-телевизията, става реалност. Но това е риалити, а не реалност.

Именно това експертите от Националната мрежа за децата смятат, че е изключително важно. Телевизията узаконява това „плюене” на бившите жени, насилието, грубостта, материализацията на ценностите. И това се отнася и за децата вътре, и за децата вън – тези, които гледат. Правата на децата са нещо реално, те трябва да се спазват, а не да се залагат в името на един телевизионен формат. И наистина не става съвсем ясно защо Нова телевизия толкова упорито наложи участието на деца в предаването. Отстъпки бяха направени, но така и не се отказаха.

Но Михаил Стефанов е доволен. „Смятам, че не бива да се тълкува толкова като неуспех на кампанията, защото гласът ни все пак беше чут, промениха си плановете”.

Неправителственият сектор оценява своето участие като успех. Аргументите им срещу влиятелните български телевизии, които не са свикнали някой да им се противопоставя, все пак са забелязани.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on април 12, 2010, in МЕДИИ, ОБЩЕСТВО. Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Колко ти плащат бТВ за тези писания, скъпичък?

  2. Ако си си направила труда да прочетеш внимателно статията щеше да си разбрала, че общественият интерес като цяло е предаден от лобито и финансовата мощ на частния медиен сектор. Това твърдя. От друга страна, блогът ми е независим от рекламодатели. Дори да беше, тези които ме познават добре, знаят че никога не пестя критики към когото и да било.

  3. ТЕЛЕВИЗИЯТА НЕ Е КВАРТАЛНАТА ПЕЙКА

    От известно време душата ми е неспокойна,бушува вътрешно,търси обяс-
    нение и изход от така създадения телевизионен комфорт за българина в
    повечето часове на денонощието.Завърнал се в дома след работния си ден
    и аз като повечето живущи в тази страна,търся с нещо да се освежа и раз-
    нообразя от малкия син екран.То да е с непренуден хумор,с весела и звуч
    на песен,с интересно събитие като за нормални хора,добронамерена новина
    и вест.За да може той-екрана,да изиграе своята роля за която е създа-
    дена телевизията -да разнообрази делника ми,да освободи натрупаното
    напрежение от ежедневието,да ме спре пред екрана и се потопя в ху-
    бавото и приятното.Уви!Напротив,щракам си аз по-многото канали и канал-
    чета и рядко намирам предаване да изиграе по-гореописаната си роля.То
    простотии,мръсотии,стари филми,много приказки,лиготии,псевдо-светски
    напъни и много от този вид.А,иначе предавания дал бог!Шоуто на този,
    шоуто на онзи и като затворя очите,всичко едно и също.И схемата на
    изграждане на шоуто една и съща,и музикалните съпроводи подобни,и кла-
    кьорските ръкопляскания с еднаква сила и т.н.А Хуморът?Толкова много
    сценаристи го създават-поне така ги изписват поименно финалните надпи-
    си,че ако не се впишат мръсотиите и простотиите в реплики и сценки,
    сякаш се страхуват да не би ние, зрителите да не се смеем.Та кой не говО-
    Ори с така изцапаната уста;“министри“ и „проститутки“,“попове“ и „фут-
    болисити“,“умствено недоразвити“ и „мъже с обратни наклонности“.
    Хайде иди да се смееш от сърце!?
    Или пък като ми заседнат на разните му диванчета набедените
    от незнам кой наши родни „звезди“.И като започне да се сипе един „звез-
    ден“ прах от суета,простотия и себевлюбенос.Гледаш и се чудиш,и питаш
    показаното на екрана в кои ли дворци се е родило,в каква ли аристокра-
    тична обстановка е раснало,в какви ли дебели книги се е ровило,за да
    стои толкова „звездно“ на екрана.Но си казваш не, и то е родено на
    съседната улица в твоя град, или се е пръкнало в близко до Вашето село.
    Може би е раснало на воля по улици и по поля.С малко книги се е борило в
    в детството се.Но ето дойде свободата и то е най-отпред на екрана.Така е,
    като си нямаме контролен държавен орган -регулатор на место,който да се
    стресне от показваното и говореното на малкия екран,то „звездното чо-
    вече“ ще си прави и говори каквото му дойде на „устичката“.И аз трябва
    го гледам и слушам.Но това е телевизия!Тя се гледа навсякъде и в селото и
    и в града,и от големите и от малките,и от жените и от мъжете,и от зна-
    ещите и от незнаещите. НЕ! Свободата на словото не е в това!Говоренето
    по телевизията не е само за имиджа на говорещия!Ефективната и роля за
    цялото население е много,много голяма!Затова не може от екрана да ми се
    говори като на уличната квартална пейка!Иначе,господа шоумени си напра-
    вете Вашите предавания в кварталната градинка,както много,много преди
    Вас са го правили уличните артисти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: