ПО-СВОБОДНИ ЛИ СА МЕДИИТЕ ДНЕС ОТ ПРЕДИ 6 ГОДИНИ

https://i2.wp.com/www.adriennesart.ie/images/Freedom%20to%20Fly.%20Mixed%20media.%2030%20by%2030inlg.jpg

сн. Freedom to Fly Mixed Media on Canvas

Направих кратък паралел на медийната картина от началото на 2003 г. отразена в Препоръка 1589 (2003) на Парламентарната асамблея на СЕ и днешната, през 2009 г. Какво се е променило от тогава? Каква е новата реалност? По-свободни ли са медиите днес? Има ли плурализъм на гледните точки? Как се ограничава медийната концентрация?

Свободата на изразяване в медиите в Европа

2003

Насилието продължава да бъде начин на сплашване на разследващите журналисти или уреждане на сметки между съперничещи си политически и икономически групировки, за които някои медии действат като наемници. Броят на нападнатите журналисти и дори убитите в Руската федерация е обезпокоителен. Насилието също така нараства в Армения, „бившата Югославска република Македония”, Грузия, Украйна и Беларус.

2009

Това, което се случи с главния редактор на „Frog News“ Огнян Стефанов e твърде показателно, че в демократично общество като нашето, все още чрез сила могат да се уреждат сметки. Сплашването на журналистите от една страна, а от друга редакторската цензура са все порочни практики до които и днес нерядко се прибягва. Нищо чудно, че и според класацията за 2009 г. на организацията “Репортери без граници”, България заема 68-о място. Преди нашата страна се нареждат държави като Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити.

2003

Не е също така приемливо при демокрация журналистите да бъдат изпращани в затвор за тяхната работа, както в случая на Микола Маркевич, Павал Мажейка и Виктар Ивашкевич в Беларус, и Григори Паско в Русия. В Турция продължават съдебни преследвания срещу журналисти. Други форми на законодателно преследване, такива като съдебни процеси за клевета или непропорционално високи глоби, които докарват медиите до ръба на затихване, продължават да се разпространяват в някои страни. Такива случаи има сега в Азербайджан, Беларус, Хърватия, Русия и Украйна. Дузина съдебни процеси са проведени срещу Пресрепублика, издателят на главния полски ежедневник Rzeczpospolita. Сплашването на медии също така приема формата на полицейски проверки, данъчни проверки и други видове на икономически натиск.

2009

Примерът е със Сърбия, която се стреми към членство в ЕС. През лятото на 2009 г. сръбският парламент прие закон, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби. Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен.

В Украйна пък, според голям брой журналисти и изводите от парламентарните изслушвания за свободата на словото и цензурата, президентската администрация дава инструкции на медиите за отразяване на главните политически събития.

2003

В много от страните в Общността на независимите държави националната телевизия, главният източник на информация за преобладаващата част от населението, продължава да бъде ръководена от държавата или под силен държавен контрол. За съжаление, например, въпреки изричните препоръки на Съвета на Европа към властите в Молдова и масовите протести в Телерадио-Молдова миналата пролет, новоприетият закон за радио и телевизия съдържа много форми на пряка политическа намеса. Същият проблем съществува при предложения проект на закон за държавната телевизия в Азербайджан. В някои страни е все още много лесно да се заместят ръководителите на публичните медии според прищевките на управляващата власт. Дори  най-напредналите нови демокрации все още са изправени пред трудности в осигуряването на истинска независимост на държавните радиостанции и телевизии и необходимия баланс между управляващи и опозиция.

2009

У нас съществува проблемът с финансирането на държавната телевизия. Все още има противоречиви мнения дали БНТ и БНР трябва да се издържат за сметка на данъкоплатците. Частните медии често отправят критики към държавните, че освен с държавния бюджет, те имат право на рекламно време и същевременно са техни пазарни конкуренти.

Във Франция например, е въведена забрана за реклама по държавните тв канали. Мярката, одобрена от долната камара на парламента, предвижда ограничение по главните обществени телевизионни канали от края на 2011 г., а дотогава те да бъдат разрешени само преди 20.00 ч.

След победата в националните избори на ГЕРБ, все повече се забелязва липса на критичност от страна на медиите спрямо новата власт. Това обуславя в пълна степен липсата на баланс между управляващи и опозиция.

2003

В някои западноевропейски страни, съдилищата продължават да нарушават правото на журналистите да защитават своите източници на информация, и това става въпреки съдебната практика на Европейския съд за човешките права.

2009

Тук е мястото да споменем случая „Галерия“, при който са подслушвани и редица журналисти.

2003

Законодателството за медиите в някои от тези страни е остаряло (например Законът за пресата във Франция датира от 1881 г.) и въпреки че ограничителните разпоредби не се прилагат вече в практиката, те осигуряват подходящо извинение на новите демокрации, които не желаят да демократизират своето медийно законодателство.

2009

Въпреки някои промени съобразени с бъдещата цифровизация, Законът за радио- и телевизия е доста остарял и не защитава успешно общественият интерес. От друга страна, под влиянието на мощните бизнес стремежи, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията често абдикират от своите функции, за което често става въпрос в блога ми.

2003

В Италия потенциалният конфликт на интереси между ръководителят на правителството г-н Берлускони и неговите частни икономически и медийни интереси е заплаха за медийния плурализъм, докато не се установят ясни защитни мерки, и представлява лош пример за младите демокрации.

2009

Берлускони продължава да играе четири роли –  премиер,  собственик на медии, диспечер на рекламата и физическо лице, което при това има добро име за защитаване.

2003

Концентрацията на медии в малък брой собственици е сериозен проблем в целия континент. В някои страни на централна и източна Европа много малък брой компании притежават преобладаващ дял от печатните издания. Достъпът до дигиталната телевизия също има тенденция да бъде съсредоточен в малък брой компании.

2009

Процесът на медийна концентрация у нас все повече се засилва, което сериозно застрашава плурализма на гледните точки.

Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски притежават вестниците „Монитор“, „Телеграф“, 80% от „Политика“, „Експрес“, „Уикенд“, „Меридиан мач“, „Марица“ – Пловдив, издателство „Борба“ – Велико Търново, огромен дял от ИПК „Родина“. Говори се, че бившата шефка на тотото е пред сделка за купуването на изданията на ВАЦ – „24 часа“ и „Труд“. Кръстева притежава и телевизиите ТВ7 (която ще бъде качена на мултиплекс още на първия етап от цифровизацията) и тв ВВТ.

Американската компания News Corp. пък притежава bTV, bTV Comedy, веригата FOX. Скоро News Corp. ще разпространява нов канал – bTV Cinema.

„Нова телевизия“ е собственост шведския медиен гигант МТG (Modern Times Group MTG AB), която притежава още каналите Диема, ММ и женското списание „Ева“. MTG даде 620 млн. евро през 2008 г. за да изкупи акции от гръцката компания „Антена“. Водят се преговори от страна на MTG за закупуването на програмите на News Corp. Договорът за продажбата на bTVе само въпрос на време, споделят добре информирани източници от медията.

RING.BG и PRO.BG са част от американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises), с мажоритарен собственик наследника на козметичната империя Este Lauder, Роналд Лаудър, и миноритарния акционер Time Warner. CME притежава 80% собственост в пакета канали, като останалите 20% са собственост на български акционери.

Финансовата криза в обществената телевизия и радио, както и проблемът с качването им на цифров мултиплекс все повече стоят на дневен план.

Процесът на цифровизация пък е бавен и следван от много финансови и лобистки интереси. Допълнително забавяне вероятно ще се получи и от заявката на новата власт да пренапише законите, като пренареди пъзела в своя полза. Според зам. транспортния министър Първан Русинов неговото министерство вече е подготвило предложения за промени.

Компанията, която ще изгради двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията на страната (2009-2010), е Тауърком България. На втората фаза (2010 – 2012) Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ определи „Хану про България“ ЕАД за кандидата, спечелил конкурса за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват за срок от 15 години.

Съветът на Европа се ангажира с редица мерки които да променят статуквото от преди 6 години. Днес начинанието изглежда в голяма степен неуспешно. Особенно когато става въпрос за ограничаване на влиянието на мултинационалните компании. И ако Съветът не успява да се справи със ситуацията, то страна като Франция много успешно ограничава влиянието на чуждестранните собственици на медии в страната, най-вече американски. Държавата стимулира  френските аудиовизуални продукти, като чрез национален закон задължава всички електронни медии (без изключение), да излъчват в голяма част от програмата си национални филми, музика, културни предавания. Стимулират се френските продуценти. Модел който работи успешно.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on ноември 10, 2009, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: