Monthly Archives: ноември 2009

КРАЯТ НА НОВИНИТЕ

Телевизията на Иво Прокопиев RE:TV спира да излъчва

Причината е финансовата криза, сочат в сайта на медията.

Изводите които си е направило ръководството на телевизията за тези 2 години на пазара: Има огромни бариери за влизането на нови участници и поради това няма конкуренция и разнообразие на мнения. Регулаторите и политическият елит системно през годините подкрепят свърхконцентрацията на телевизионния пазар. Разбиването на този порочен модел е ключово за българското общество и за обществения дебат, но се оказа непосилна задача за Re:TV.

Преди време същото се получи с Инфо радио. Скъпо е да се прави новинарска медия.  Или политически неизгодно? Отговорът: Замислете се кой и как разпределя рекламата и към кои медии. Целенасочено.

ДАЛАВЕРА ЛИ ОСТАВИ ПАЗАРДЖИК БЕЗ МЕСТНИ РАДИА?!

Пазарджишките радиа “Пазарджик “, “Деж” и “Алматея” загубиха честотите си. Това е причината, ръководствата на местните станции да изпратят протестно писмо до президента, председателя на Народното събрание и премиера. В него, те остро критикуват решението на Съвета за електронни медии, който даде всички радиочестоти на големите вериги, предава в. „Марица“. В писмото се настоява за преразглеждане на решението и проверка на дейността на регулаторния орган. Под искането да се подписали също областният управител Дончо Баксанов и кметът на Пазарджик Тодор Попов.

Ето спечелилите кандидати и към кои групировки принадлежат:

87.70 MHz – „Радио 1” ООД (Communicorp Group) – програма със специализиран профил (над 35 г.). От 1996 г. до днес на тази честота излъчва Радио Алматея.
89.50 MHz – „Р 22” ЕООД (Communicorp Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория от 20 до 45 г. От 1996 г. до днес на тази честота излъчва Радио ДЕЖ.
https://i0.wp.com/www.nextreads.com/uploadedimages/000211/radio%20on%20air.gif92.70 MHz – „Радиокомпания Си.Джей” ЕООД (News Corp Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория от 20 до 45 г.
95.90 MHz – „Фокус – Нунти” ООД (Фокус) – програма с общ (политематичен) профил. Радиостанцията запазва честота си.
96.40 MHz – „Радио Сити” ООД (Communicorp Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория до 30 г. (От 1992 до 2002 г. на тази честота излъчва Канал КОМ – Пловдив)
98.50 MHz – „Алфа Радио” ООД (радиомрежа „Алфа“) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория до 30 г.
99.70 MHz – „Метрорадио” ЕООД (Communicorp Group) – програма общ (политематичен) профил. От 1995 г. до днес на тази честота излъчва Общинско Радио Пазарджик.
104.80 MHz – „Про.БГ Медиа” ЕООД (CME Group) – програма със специализиран профил, предназначена за аудитория над 35 г.

Всичките радиовериги, без загубилите радиостанции „Пазарджик“, „Алматея“ и „ДЕЖ“, са членове на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО).

Честоти, раздадени в името на обществения интерес или в името на много пари. Окрупняването на пазара продължава. Печелят влиятелните играчи. Но къде е СЕМ? На коя страна? Изглежда, на тази на силните играчи днес, не на обществена.

СЕМ има нов временен председател Мая Вапцарова. Едногодишният мандат на доц. Маргарита Пешева изтича на 25 ноември 2009 г.

НА СЕМ ГЛАВАТА, НЕ ЩЕ ДА ВЛИЗА В ТОРБАТА

Предстоят тежки дни за членовете на медийния регулатор, сн. e-vestnik

След като министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков обяви, че ще намали състава на КРС и СЕМ от 9 на 5 члена, РЕАКЦИИТЕ ОТ ЗАСТРАШЕНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НЕ ЗАКЪСНЯХА. Ето с какво Становище излезнаха от Съвета за електронни медии:

1. СЕМ счита, че законодателят следва да отчете трайната практика на Конституционния съд (КС), свързана с института “мандат” и условията и предпоставките,  които обуславят продължителността и предсрочното прекратяване на мандати. КС приема, че мандатът може да бъде прекратен само при наличието на определени обективни условия, посочени в закона.

2. След това, в Становището си СЕМ описва начина на избор на членовете на регулатора.

3. Законодателят е предвидил гаранции за независимостта на СЕМ и всяка промяна следва да бъде балансирана и съобразена както с практиката на Конституционния съд, така и с практиката на другите страни – членки на ЕС, където съществуват подобни независими регулатори. В заключение бихме посочили, пише в Становището, че правомощията, а оттам и задълженията на СЕМ  по закон, все повече се увеличават. Това налага непрекъснато усъвършенстване на административния капацитет на органа, респективно – увеличение на средствата по бюджета на СЕМ.

Какви са ИЗВОДИТЕ?

Стоновището на СЕМ е изградено единствено от констатации.

1. Обективните условия за намаляване на състава на СЕМ, според правителството, са финансовата криза и свитият бюджет за 2010 г.

2. Чрез поправки в Закона за радиото- и телевизията (които текат в момента), принципът на избор на членовете на СЕМ може лесно да бъде променен, спазвайки изискванията за независимост (ако и сега има въобще такава!) на регулатора. В одитния доклад на Сметната палата за 2007 – 2008 г. пише, че СЕМ не развива самостоятелна политика. Факт.

3. Увеличаване на средства от бюджета за СЕМ. Това не ви ли звучи абсурдно на фона на съкращаването на членовете?

Ако нападението е най-добрата защита, то в случая изглежда, че е най-краткият път към провала. Особено, когато играчът е слаб!

СТОТИЦИ САЙТОВЕ ЗА СВАЛЯНЕ НА МЕЛОДИИ ЗА GSM-И СА КОРИГИРАНИ ИЛИ ЗАКРИТИ

Ръка, държаща мобилен телефон пред компютърен екран ©EC

Сн. Европейската комисия

Това се случи след разследване на Европейския съюз, пише страницата на ЕК. Проверката е предизвикана от стотици жалби, често подадени от родители, получили големи телефонни сметки, след като техните деца са се абонирали за мелодия за мобилен телефон или друга услуга, без да знаят за това. Много от сайтовете са насочени към младите хора.

Най-много сайтове, нарушаващи правилата за потребителите, има в Австрия, Унгария и Румъния – по 21 във всяка страна. Във Франция и Литва те са по 20, следват Белгия, Норвегия и Нидерландия съответно с 18,17 и 16. В България от 22 проверени сайта нарушения на правилата за потребителите са открити в 14.

Сред глобените компании в Италия са Telecom Italia, Vodafone, Fox Mobile и Tutto gratis.

РЕГУЛАЦИЯ НА СОЦИАЛНИТЕ МЕДИИ ЗА ДЕЦА

https://i2.wp.com/www.itu.int/osg/csd/cybersecurity/gca/cop/images/cyber-bully.jpg

Малолетните и непълнолетните са най-уязвимата част от обществото, която преоткрива света чрез интернет и новите аудиовизуални технологии. Тя гради свои модели на подражание, възприема интерактивните съобщения без да умее в пълна степен да ги анализира и да се предпазва от негативното им съдържание. Освен като обект на специална защита от отрицателните последици на техниката и всепоглъщащото въздействие на интернет, подрастващите трябва да се схващат и като активни потребители и създатели на съдържание, т.е. като субекти на правото на изразяване и информация.[1]

Анализирайки тези тенденции, стигаме до заключението, че недостатъчният житейски опит лесно превръща малолетните и непълнолетните потребители в консуматори. Всичко това дестабилизира съществуващия социален статус и провокира неблагоприятни промени – дисфункции и/или неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункции. Това ни предизвиква да преразгледаме изцяло ценностната императивна нишка и да преоценяваме постоянно кое е добро или зло, истина или илюзия, красота или безобразие, допустимо или забранено, достоверно или манипулативно твърдение. Способите и критериите, на основание на които се произвеждат самите процедури на оценяване на съответните явления, са закрепени в общественото съзнание и култура като субективни ценности (постановки и оценки, императиви и забрани, цели и проекти, изразени под формата на нормативни представи), които имат значението на ориентири за дейността на човека. Основният проблем който се поражда, е как да бъдат отглеждани децата, когато наред с училището и семейството, интернет и новите аудиовизуални технологии им предоставят все по-модерна и атрактивна визия за света,  размиващи границите на изброените базисни понятия?

Ето защо, защитата на малолетните и непълнолетните е основно задължение на съвременната държава. Следователно, новите технологии пораждат ситуация която изисква адекватни методи и модерни подходи чрез които да се защитава успешно детския интерес. В опита си да се моделира безопасна среда за подрастващите обаче се достига да неизбежна точка на конфронтизъм. Свободата на изразяване и информация като фундаментално право в демократичното общество например се сблъсква с правото на чест и достойнство, както и с това на защита на физическото, психическото и моралното здраве на малолетните и непълнолетните.

Европейска законодателна рамка

Европейският парламент и Съвета на Европа отчитат, че с появата на новите информационни и комуникационне технологии е нужно да се засили бдителността що се касае до защита правата на личността.[2] В тази връзка, трябва да бъде гарантирано, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги е съгласувано със закона, не представлява единствено комерсиализиран продукт с цел висока печалба, зачита принципа на човешкото достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните.

Принципът за закрила на децата и непълнолетните от медийното съдържание се отнася до всички видове средства за масово осведомяване – печат, радио и телевизия, информационни агенции, интернет. Без значение са видът на тяхната собственост (частна или държавна) или формата им на управление. Основният критерий при разглеждането на принципа е доколко медията се ползва от неограничен брой лица. Следователно правно релевантен факт е обстоятелството дали тя е масово средство за комуникация и какви са предпоставките за свободен достъп до нея на непълнолетни.[3]

  1. Дефиниции

1.1 В международното право, както и в българското се счита, че дете е лицето до навършването на 18 години, освен ако пълнолетието не настъпва по-рано (чл.1 от Конвенцията за правата на детето на ООН[4])

  1. Конвенция за правата на детето на ООН:

2.1 Чл.7 от Конвенцията е насочен специално към определяне на ролята на медиите. От една страна той прокламира правото на всяко дете до “достъп до информация”, но включва също така задължение на държавите – страни по конвенцията да осигурят достъп на децата до информация и материали от различни източници – специално тези, насочени към подкрепа на благосъстоянието и физическото и психическото здраве. Това право често се разглежда във връзка и с правото на детето на свобода на изразяване (чл. 3).

  1. В допълнение има редица международни документи относно свободата на изразяване които кореспондират с Конституцията на Република България (чл. 39, чл. 41) и Законът за закрила на детето.

3.1  Препоръка Rec (2006)12 относно осигуряване на възможности за обучение на децата в новата информационна и комуникационна среда;[5]

3.2  Препоръка CM/Rec(2007)11 относно насърчаване на свободата на изразяване и на информация в новата иформационна и комуникационна среда;[6]

3.3  Препоръка CM/Rec (2007) 15 относно мерките за медийното отразяване на избирателни кампании;[7]

3.4  Препоръка CM/Rec(2009)5 за защита на децата от вредното съдържание и поведение и за популяризирането на възможностите за младежкото активно участие в новата информационна и комуникационна среда.[8] Тази препоръка има две цели – (1) да защитава децата и (2) да повишава медийната грамотност в дигиталния свят;

3.5  Препоръка CM/Rec (2008)6 относно зачитане правото на информация и изразяване по отношение на интернет филтрите; [9]

3.6  Декларация относно защита на достойнството, сигурността и личното пространство на децата в интернет.[10]

  1. Европейска конвенция за киберпрестъпленията[11]

Конвенцията е първият международен договор за престъпления извършвани чрез интернет и другите компютърни мрежи, отнасящи се до: посегателства върху авторското право, компютърни измами, детска порнография и насилие. Конвенцията кореспондира с Наказателния кодекс на Република България.

  1. Решение No 1351/2008/EC на Европейския парламент и на Съвета на Европа[12]

Програмата има за цел:

(1)   Обезпечаване на публичното съзнание;

(2)   Да се бори срещу незаконното и увреждащо онлайн съдържание;

(3)   Повишаване на сигурността на онлайн средата;

(4)   Създаване на база знания;

  1. В допълнение към международната нормативна уредба са препоръките на Парламентарната асамблея и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които имат отношение към въпроса за закрилата на малолетните и непълнолетните от вредното съдържание в интернет и другите комуникационни технологии:

1.1     Препоръка 1276 (1995) относно силата на визуалния образ;[13]

1.2     Препоръка 1165 (1998) относно правото на личен живот;[14]

1.3     Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование;[15]

1.4     Препоръка (97) 20 относно “езика на омразата”;[16]

1.5     Препоръка (97) 21 относно медиите и представянето на културна толерантност;[17]

1.6     Препоръка 2006/952/ЕК относно защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги;[18]

1.7     Препоръка 1882 (2009) относно защитата на децата при развитието на новите медийни услуги.[19]

7. Норми на саморегулацията

7.1  Препоръка Rec (2001)8 относно саморегулирането във връзка с кибернетичното съдържание (саморегулиране и защита на потребителите срещу незаконно и вредно съдържание при новите комуникационни и информационни услуги).[20]

7.2  Етичен кодекс за превенция на малолетните и непълнолетните от неподходящо интернет съдържание при употреба на мобилни комуникации.[21]

Множество европейски мобилни оператори разписаха Етичния кодекс в Брюксел, на 6 февруари 2007 година. През 2009 г. българските мобилни оператори Mtel, Globul и Vivacom също приеха саморегулативния документ.

Българска законодателна рамка

Както в международната, така и в българската законодателна рамка, са дефинирани основните норми на закрилата на малолетните и непълнолетните от вредно аудиовизуално съдържание.

  1. Дефиниции:

1.1 Както в международното право, така и българският законодател е възприел, че пълнолетието на детето настъпва с навършването на 18 годишна възраст (чл.2 от Закона за закрила на детето[22]). Значението на понятието „пълнолетие” е тясно обвързано с малолетието и непълнолетието. Малолетни са лицата, ненавършили 14-годишна възраст според чл.32, ал.1 от Наказателния кодекс[23]. „Непълнолетни” пък са лицата, които са навършили 14 години, но не са навършили 18 години (чл. 31, ал. 2 от НК на РБългария). В медийноправната система липсва единен подход при употребата на тези понятия. Директивата „Телевизия без граници” използва термина „непълнолетни”. По този начин е възприет той в повечето актове в държавите членки на Европейския съюз. В ЕКТТ се употребява формулировката „децата и подрастващите”, а в Закона за радиото и телевизията законодателят говори за „малолетни и непълнолетни”.

1.2 Българското законодателство дава легална дефиниция на понятието „закрила на детето”. Това представлява система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 ДР на ЗЗакрД).

Законодателните мерки предвиждат въвеждането на нормативна уредба относно правния статус на детето. Административните мерки предполагат наличието на компетентни органи, които да следят за прилагането на правната уредба. Понятието „други мерки” е обвързано с практиките на ниво саморегулация.

  1. Конституционни основи:

Конституцията на Република България[24] предвижда няколко разпоредби относно закрилата на малолетните и непълнолетните и зачитането на правилата на морала при излъчването на радио- и телевизионни програми:

1.1              Децата се намират под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от Конституцията на Република България).

1.2 Чл.39 от Конституцията прогласява свободата на словото, като тази свобода търпи ограничения с оглед накърняване на правата и доброто име на другиго и призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл.39, ал.2 от Конституцията).

1.3 В чл. 41, ал. 1 от Конст. На Република България е записано също, че всеки се ползва с правото да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

1.4 Горният конституционален принцип се противопоставя на чл. 54 относно свободата на художественото творчество.

  1. 2. Закон за закрила на детето[25]

Българското законодателство въвежда обща уредба относно закрилата на детето от насилие (чл.11 от Закона за закрила на детето). Защитата се изразява в: правото на непълнолетното лице на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; правото на детето на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; правото на непълнолетните лица на закрила срещу разпространяване на порнографски материали.

  1. 3. Наказателен кодекс на Република България[26]

Защитава личността и правата на гражданите от криминални деяния. В Наказателния кодекс са дефинирани кои опасни социални действия са престъпления и какви наказания трябва да бъдат налагани за тях. В отделни случаи, вместо наказание могат да бъдат налагани мерки за социално въздействие и образователни подходи. Наказателният кодекс също инкриминира действия които са във вреда за децата (чл. 159).

  1. 4. Съществуват редица национални програми посветени на закрилата на децата от вредно съдържание в интернет:

4.1 Национална програма за закрила на детето;

4.2 Национална стратегия за закрила на детето (2008 – 2018);

4.3 Институционални и неправителствени програми;

4.4 Национална програма „Детето в мрежата”;

4.5              Социални медии направени специално за деца като сайта www.az-deteto.com

  1. Български институции закрилящи децата

5.1 Държавна агенция за закрила на децата;

5.2 Асоциация „Родители”;

5.3              UNICEF България;

5.4 Неправителствени организации: Български червен кръст, Асоциация „Деметра”, Фондация „Родители България”;

5.5              Гореща линия. Сайтът www.web112.net цели да създаде условия за получаване на сигнали за незаконно и вредно съдържание, на първо място за детска порнография или насилие срещу деца, от страна на потребителите на интернет чрез попълване на формуляр в интернет-страницата на горещата линия.[27]

  1. Норми на саморегулацията:

6.1              Правила за безопасна работа на учениците в училищната компютърна мрежа и в интернет;

6.2              Етичен кодекс за превенция на малолетните и непълнолетните от неподходящо интернет-съдържание при употреба на мобилни комуникации;

6.3              Друга саморегулативна мярка за защита на децата от неподходящо съдържание в социалните медии и останалите комуникационни технологии са интернет филтрите. Съществуват много търговски програми филтриращи съдържанието като Cyber sitter, Safe eyes, Net Nanny. От друга страна обаче, филтрите могат да се въприемат като цензура. Ето защо, в Препоръката на Съвета на Европа Rec(2008)6 относно мерките за насърчаване на спазването на свободата на изразяване и информация от гледна точка на филтърните механизми в интернет, са посочени основните насоки които трябва да се спазват преди филтрите да бъдат прилагани:

6.3.1       От държавите членки се изисква да правят стратегии които да определят риска за децата от неподходящо съдържание;

6.3.2       Да се оценяват различните идеи, мнения и обществени ценности;

6.3.3       От бизнеса се изисква да създава интелигентни филтърни механизми;

6.3.4       Необходими са дискусии в които да участват всички заинтересовани страни, след което да се вземат решения;

6.3.5       Гражданското общество трябва да осъществява мониторинг върху филтърните ограничения.

Възможности за промени в модела на медийната регулация с цел защита на детския интерес

Правната рамка е тази, която гарантира, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги зачита принципите за човешко достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните. Ето защо е необходимо, законодателят да се ръководи от интересите на обществото, като своевременно защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Съставяна на тази основа, законодателната рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава и едновременно с това съдържаща ясни критерии които да се прилагат еднакво за всички, според устойчиво изградена законодателна практика, в интерес и защита на децата. С оглед постигането на тези цели е необходимо:

  1. Българското правителство да създаде общ закон относно интернет и новата комуникационна и информационна среда в синхрон с посочения модел. Законът трябва да защитава свободата на изразяване и човешкото достойнство в информационната и комуникационна среда, като осигурява надеждно ниво на защита на децата от вредно съдържание и да насърчава успешно развитието на медийната грамотност у подрастващите. Този закон трябва да кореспондира с европейската и българската законодателна рамка.

  2. Необходимо е и създаването на специален държавен орган, с определени отговорности, разписани в общия закон:

2.1 Да включва ясни правила хармонизирани със законовата рамка в областта (постановления, становища, препоръки, вътрешни правила);

2.2 Да осъществява мониторинг следящ за ненарушаването на законовите норми и правила (наблюдение на значителен брой интернет сайтове по определена схема и график);

2.3 При установени нарушения да наказва създателите и разпространителите на вредното съдържание според текстовете в общия закон. При необходимост, с оглед степента и сериозността на нарушението, регулаторът може да използва превантивната мярка и диалогичния подход на корегулацията. Налагането на много и последователни наказания да е  крайното средство, защото това би довело до слабо доверие в регулатора от страна на медиите и бизнеса, до неразбирателство и конфронтизъм между първите и вторите, до постоянно обжалване пред Върховния административен съд на наложените наказателни постановления;

2.4 След тези фази регулаторът да прави изводи. При необходимост да променя правилата, но отново те да са в хармония с буквата и духа закона, с тенденциите които налага динамичната медийна среда.

2.5 Да извършва регулярна отчетност пред аудиторията;

2.6 Държавният орган и останалите институции трябва да работят в тясно сътрудничество помежду си, да обменят информация и опит и на международно ниво;

2.7 Освен изброените критерии по които трябва да се ръководи новосъздаденият орган, за да се подпомогне работата на институциите и на експертите в областта е необходимо, на държавно ниво да се изготвят подзаконови нормативни документи – актове, становища и препоръки, дефиниращи някои противоречиви термини. Такива са например: добри нрави, порнография, вредно съдържание, физическо здраве, нетолерантност. Тук е необходимо да се отчита, че развитието на човека е резултат както на преднамерените, целенасочените, така и на непреднамерените въздействия на различни фактори: семейство, училище, социокултурна среда, обществени организации, средства за масова комуникация.[28] Ако тези широки понятия не бъдат максимално прецизно определени, тяхното тълкуване несъмнено ще доведе медийната регулация до нефункционалност, неадекватност при вземане на решенията и необоснованост при защитата на върховното право на децата.

  1. Норми на саморегулацията

3.1 Показването на предварителни предупреждения към посетителите на дадена социална медия, когато онлайн страницата съдържа неподходящо съдържание за деца. Необходимо е да обърнем внимание и доколко прилаганите законови разпоредби имат ефективност. Например, ако има сигнализация за защита на малолетните и неполнолетните, но родителите не реагират, ефективността на подобна мярка би била съмнителна. Психологическата нагласа на децата към сигнализацията, от друга страна, има по-скоро ефекта на „забранения плод”.

3.2 При моделирането на българската медийна среда като пространство на сигурност и безопасност за децата съществува друг реален риск. Той е свързан с желанието за ограничаване на вредите, които интернет нанася върху подрастващите, да бъде тълкувано като опит за цензуриране на съобщенията посредством филтърните механизми. Гледната точка зависи от културната ориентация на заемащия я и най-вече – от позицията на децата в ценностната им скала.[29]

3.3 Не бива да се пропуска отговорността на родителите – те би трябвало да се информират за рисковете които крият новите технологии и да контролират достъпа на децата си до тях, когато преценят че това се налага.

3.4 Малолетните и непълнолетните са субекти на правото защото те изразяват себе си и създават съдържание в интернет. Това е важно основание да не налагаме единствено забрани, но и да разбираме нуждите на децата, техният начин на мислене и да преценяваме какво би могло да е в тяхна полза. Регулативните и саморегулативните норми трябва да се базират на тази психологическа база.

3.5 Необходимо е приемането на кодекси с правила, определящи отговорността на редакторите на социалните медии, администраторите и другите професионалисти.

В повечето случаи обаче, „имплантирането” на чужд законов модел към българската реалност не е гарант, че у нас той ще работи добре. От законотворците се изисква да изучават и отчитат най-добрите постижения на съвременните външни законодателства, да извършват внимателна преценка при подбора на текстовете, да са убедени в тяхната приложимост. Да си отговарят и на въпросите – дали преписаните текстове ще предпазват успешно децата от вредното телевизионно съдържание и ще намаляват ли дисфункционалните въздействия на телевизионните предавания върху тях. Нужно е да се отчете степента на развитие и подготвеност на обществото, медийната култура на гражданите, народопсихологията и още редица обективни и субективни фактори, които могат не само да доведат чуждия законов текст до несъстоятелност и неприложимост, но и да работи изцяло или отчасти във вреда на малолетните и непълнолетните.

Изброените проблеми са предизвикателството на новия век, което трябва да преодоляваме. На първо място е необходимо да преосмислим ценностната си императивна система, да обърнем внимание на традиционните понятия като любов, грижа, мироглед, вяра. Тези добродетели, все повече се поставят на изпитание – от една страна от мощното бизнес влияние в аудиовизуалния сектор и във високотехнологичната информационна и комуникационна среда, а от друга от регулацията в тази сфера която все по-трудно успява да защитава не само върховния детски интерес, но и обществения като цяло.

Тези тенденции описва професор Нийл Постман още през 1982 г. в книгата си „Изчезването на детството”, добила световна известност именно с проучените фактори, които влияят върху възпитанието и формирането на детската психика, на детското светоусещане през различните исторически епохи. След 50-те години по негово мнение средствата за масова комуникация начело с телевизията преобръщат изцяло не само модела на представите ни за това, какво представлява детската възраст, но и модела на поведение на детето – например, малкият екран дава предимно визуално възпитание, което ограничава детската фантазия, не съществуват теми табу и т.н.[30]

От друга страна, редица учени и психолози са установили, че едни от най-ефективните образователни и възпитателни подходи са визуалните, интерактивните, които предоставят възможност едновременно с играта децата да научават нещо ново. Относно детската фантазия, също може да се представи противоположното мнение. Детските филми, анимационните герой които изобразяват света на децата по-интересен и шарен, част от компютърните игри развиващи не само детската фантазия, но и начина на мислене, интелектуалното ниво на подрастващите са достатъчни доводи. Фактът, че не съществуват теми табу всъщност, е основната причина медийната регулация и възрастните да ограничават достъпа на малолетните и непълнолетните до подобно неподходящо съдържание. Трябва да отчетем, че в информационното съвремие в което живеем и децата ни са по-осведомени, по-знаещи и будни. В това, разбира се, няма нищо тревожно, особенно когато за един от най-ценните съвременни капитали се сочи информацията.

Осмислянето и практическото прилагане на единни критерии, които да гарантират изпълнението на възпитателните, образователни и социализиращи функции на интернет и новите технологии спрямо децата все още предстои. Обществеността е в началото на анализа на ползите и вредите от социалните медии като субект в детското развитие.


[1] Занкова, Б. „Принципът за пропорционалност като средство за разработване на адекватна национална политика за закрила на децата от вредно и опасно съдържане в мрежата”, стр.1

[2] Защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги (2006 Препоръка)

[3] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 120

[4] Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.  Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.  В сила от 3.07.1991 г.

[5] Приета от комитета на министрите на 27-ми септември 2006 г.

[6] Приета от Комитета на Министрите на 26 септември 2007 г.

[7] Приета от Комитета на министрите  на 7 ноември 2007 г.

[8] Приета от Комитета на министрите на 8 юли 2009 г.

[9] Приета от Комитета на министрите на 26 март 2008 г.

[10] Приета от комитета на министрите на 20 февруари 2008 г.

[11] Конвенция за киберпрестъпленията, Будапеща, 23 ноември 2001 г.

[12] Прието на 16 декември 2008 г.;

[13] Приета от Комитета на министрите на 30 юни 1995 г.

[14] Приета от Комитета на министрите на  16 март 2007 г.

[15] Приета от Комитета на министрите на 27 юни 2000 г.

[16] Приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г.

[17] Приета от Комитета на министрите на 30 октомври 1997 г.

[18] Приета от Комитета на министрите на 20 декември 2006 г.

[19] Приета от Комитета на министрите на 28 септември 2009 г.

[20] Приета от Комитета на министрите на 5 септември 2001 г.

[21] Various European mobile-telephone operators signed the “European Framework for Safer Mobile Use by Younger Teenagers and Children”, in Brussels (Belgium) on February 6th 2007.

[22] Дефиницията на дете по смисъла на Чл. 2 от Закона за закрила на детето е „всяко физическо лице до навършването на 18 години.”

[23] Наказателен кодекс Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изменение от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.

[24] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г.
изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)

[25] Закон за закрила на детето. Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., последно изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.

[26] Обн. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.33 от 30 Април 2009 г.

[27] http://www.web112.net/

[28] Андреев, М. Възпитание. В М. Мирчев. „Текстове 2. Покана за социология”, стр. 124

[29] Христова, К. Дисертация, стр. 104

[30] Postman, N. The disappearance of  Childhood. В „Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации”, Михайлов, В., стр. 149

50-ТЕ ТОП САЙТА ЗА ОКТОМВРИ

Класацията е на Gemius за месец октомври.

 

Site Visitors (real users) Page views
1 dir.bg 1 479 110 101 283 298
2 start.bg 859 417 6 537 875
3 btv.bg 826 340 18 865 316
4 impulse.bg 735 237 552 832 252
5 bg-mamma.com 715 482 23 843 884
6 mobile.bg 652 326 128 903 039
7 blog.bg 576 869 5 660 936
8 dnevnik.bg 557 973 6 892 844
9 sportal.bg 532 231 28 115 748
10 dnes.bg 529 390 17 626 046
11 rozali.com 524 920 9 928 147
12 bgmaps.com 509 270 3 271 373
13 dariknews.bg 495 334 7 391 103
14 snimka.bg 450 851 23 955 787
15 aha.bg 446 659 423 730 162
16 kaldata.com 437 104 3 821 317
17 album.bg 400 026 78 696 521
18 teenproblem.net 397 625 7 771 176
19 actualno.com 371 812 4 613 892
20 blitz.bg 358 068 4 919 310
21 mail.bg 337 756 25 475 083
22 capital.bg 307 929 1 652 819
23 trud.bg 280 199 4 285 818
24 24chasa.bg 276 523 4 501 441
25 puls.bg 274 971 2 278 323
26 novatv.bg 268 516 3 089 587
27 az-jenata.com 239 411 1 460 570
28 lex.bg 237 591 2 159 698
29 karieri.bg 234 638 1 517 077
30 investor.bg 229 609 4 528 796
31 econ.bg 219 216 3 091 086
32 odit.info 218 832 3 131 458
33 gong.bg 218 089 14 524 648
34 cosmopolitan.bg 210 910 3 294 359
35 bgkulinar.net 210 780 774 439
36 comfort.bg 205 694 1 427 745
37 tialoto.bg 204 650 4 683 187
38 sladur.com 196 042 9 198 201
39 bgtop.net 179 515 855 155
40 log.bg 174 729 630 524
41 bgflash.com 168 908 7 585 831
42 bestjobs.bg 165 598 2 217 124
43 radar.bg 164 690 1 651 323
44 hotnews.bg 149 498 2 710 119
45 programata.bg 146 706 1 683 795
46 gol.bg 145 850 5 345 993
47 zaplata.bg 145 609 5 392 017
48 bliasak.bg 145 079 2 123 465
49 tuning.bg 141 649 3 889 744
50 bb-team.org 138 935 1 679 094

ЧАСТНИ ИНВЕСТИТОРИ ЩЕ ЦИФРОВИЗИРАТ БНТ И БНР

https://i2.wp.com/blog.kievukraine.info/uploaded_images/3121-704507.jpg

Eкспериментите с обществената телевизия продължават. Ами сега какво да я правим?

Ще се отмени и спорният Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР). Това обяви днес министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Информацията по казуса, както и презентацията на министъра са достъпни на сайта на Министерството.

Остават обаче много съществени въпроси и обстоятелства, които засега не са ясно дефинирани:

1. Стартирането и дейността на предприятията е свързано с огромни разходи от държавния бюджет за изграждането, експлоатацията и поддържането на електронните съобщителни мрежи предвидените в ЗПР, твърди Цветков. Няма обаче изготвен финансов план, колко приблизително ще струва изграждането на мрежата.

2. След като на 100% частно дружество ще изгражда мултиплекса, не е ясно след цифровизирането на БНТ и БНР, колко те ще трябва да плащат на частните инвеститори за експлоатацията на мрежата. И дали в частните ръце няма да потъват по-големи пари от бюджета, в сравнение с това сега държавата да се наеме с изграждането на държавен мултиплекс. Да не се окажем след време в ситуацията „От трън та на глог“ с решенията на миналото и сегашното правителство.

3. Не е ясно колко ще са каналите които ще разпространяват БНТ и БНР и ще се качват ли други  частни канали, освен обществените на цифровия мултиплекс.

Все въпроси от обществена значимост, които трябва да гарантират прехода от аналогово към цифрово разпространение на сигнала. При това бързо.

БРАДВАТА НА ГЕРБ ЩЕ КЪСА ГЛАВИ В КРС И СЕМ

https://i2.wp.com/www.karinth.com/images/axe.jpg

Няма ли да се окаже прекалено къса брадвата на ГЕРБ

Съставът на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) ще стане от 9 на 5 комисари. Мандатът им ще бъде 5 години, според готвените промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков. Предложението е в изпълнение на решение на Министерския съвет, с което бе одобрен съвместен доклад на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков и на министър Цветков за оптимизиране на състава и мандата на независимите регулаторни органи, се казва в официалното решение.

Всъщност, и преди членовете на КРС бяха петима. В края на мандата си, тройната коалиция увеличи броя на членовете на Съвета на девет без приемливи мотиви и финансова обосновка, на мнение е Цветков. Целта на предишното правителство беше, чрез КРС да прокарат своите интереси. Ситуацията тогава: Ние ви удължаваме мандата и правим от 5 – 9 члена на КРС, а вие изпълнявате

една дребничка поръчка за милиарди!

Така негласно Парламентът ни чрез послушничките КРС и СЕМ разпредели медийното влияние при предстоящата цифровизация. Вижте как тук.

Днес ситуацията не е по-различна. Новото правителство на ГЕРБ започна да пренарежда медийния пъзел, като прокарва своите интереси и тези на обкръжението си, чрез реформите и поставянето на свои хора в институциите. Това е напълно нормално, когато новата власт има правото да коли с острата си брадвичка. Отрязаните глави ГЕРБ ще показва публично, за назидание на старото правителство. Както впрочем са окачали на кол главите на престъпниците през средновековието. Дано само брадвата на ГЕРБ не се окаже прекалено къса и отново промените които се правят в държавата, включително и в сферата на цифровизацията, не са за сметка на народа. В защита на други, нови главатари.

В допълнение, според Цветков, предлаганите изменения в Закона напълно гарантират независимостта на Комисията за регулиране на съобщенията. Няма промяна в квотите; спрямо положението отпреди увеличаването на числеността. Спазено е и изискването за приемственост.

Освен в КРС, преструктуреране до края на годината ще има и в Съветът за електронни медии, Комисия за финансов надзор, Комисия за защита на конкуренцията, Комисията за защита на личните данни, Комисията за защита от дискриминацията, Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори ще доведе до освобождаване на 26 щата като икономиите за бюджета ще бъдат в размер на около 1 500 000 лв. годишно.

ПО-СВОБОДНИ ЛИ СА МЕДИИТЕ ДНЕС ОТ ПРЕДИ 6 ГОДИНИ

https://i1.wp.com/www.adriennesart.ie/images/Freedom%20to%20Fly.%20Mixed%20media.%2030%20by%2030inlg.jpg

сн. Freedom to Fly Mixed Media on Canvas

Направих кратък паралел на медийната картина от началото на 2003 г. отразена в Препоръка 1589 (2003) на Парламентарната асамблея на СЕ и днешната, през 2009 г. Какво се е променило от тогава? Каква е новата реалност? По-свободни ли са медиите днес? Има ли плурализъм на гледните точки? Как се ограничава медийната концентрация?

Свободата на изразяване в медиите в Европа

2003

Насилието продължава да бъде начин на сплашване на разследващите журналисти или уреждане на сметки между съперничещи си политически и икономически групировки, за които някои медии действат като наемници. Броят на нападнатите журналисти и дори убитите в Руската федерация е обезпокоителен. Насилието също така нараства в Армения, „бившата Югославска република Македония”, Грузия, Украйна и Беларус.

2009

Това, което се случи с главния редактор на „Frog News“ Огнян Стефанов e твърде показателно, че в демократично общество като нашето, все още чрез сила могат да се уреждат сметки. Сплашването на журналистите от една страна, а от друга редакторската цензура са все порочни практики до които и днес нерядко се прибягва. Нищо чудно, че и според класацията за 2009 г. на организацията “Репортери без граници”, България заема 68-о място. Преди нашата страна се нареждат държави като Того, Танзания, Малави, Либерия, Ботсвана, Ливан, Хаити.

2003

Не е също така приемливо при демокрация журналистите да бъдат изпращани в затвор за тяхната работа, както в случая на Микола Маркевич, Павал Мажейка и Виктар Ивашкевич в Беларус, и Григори Паско в Русия. В Турция продължават съдебни преследвания срещу журналисти. Други форми на законодателно преследване, такива като съдебни процеси за клевета или непропорционално високи глоби, които докарват медиите до ръба на затихване, продължават да се разпространяват в някои страни. Такива случаи има сега в Азербайджан, Беларус, Хърватия, Русия и Украйна. Дузина съдебни процеси са проведени срещу Пресрепублика, издателят на главния полски ежедневник Rzeczpospolita. Сплашването на медии също така приема формата на полицейски проверки, данъчни проверки и други видове на икономически натиск.

2009

Примерът е със Сърбия, която се стреми към членство в ЕС. През лятото на 2009 г. сръбският парламент прие закон, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби. Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. Според сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен.

В Украйна пък, според голям брой журналисти и изводите от парламентарните изслушвания за свободата на словото и цензурата, президентската администрация дава инструкции на медиите за отразяване на главните политически събития.

2003

В много от страните в Общността на независимите държави националната телевизия, главният източник на информация за преобладаващата част от населението, продължава да бъде ръководена от държавата или под силен държавен контрол. За съжаление, например, въпреки изричните препоръки на Съвета на Европа към властите в Молдова и масовите протести в Телерадио-Молдова миналата пролет, новоприетият закон за радио и телевизия съдържа много форми на пряка политическа намеса. Същият проблем съществува при предложения проект на закон за държавната телевизия в Азербайджан. В някои страни е все още много лесно да се заместят ръководителите на публичните медии според прищевките на управляващата власт. Дори  най-напредналите нови демокрации все още са изправени пред трудности в осигуряването на истинска независимост на държавните радиостанции и телевизии и необходимия баланс между управляващи и опозиция.

2009

У нас съществува проблемът с финансирането на държавната телевизия. Все още има противоречиви мнения дали БНТ и БНР трябва да се издържат за сметка на данъкоплатците. Частните медии често отправят критики към държавните, че освен с държавния бюджет, те имат право на рекламно време и същевременно са техни пазарни конкуренти.

Във Франция например, е въведена забрана за реклама по държавните тв канали. Мярката, одобрена от долната камара на парламента, предвижда ограничение по главните обществени телевизионни канали от края на 2011 г., а дотогава те да бъдат разрешени само преди 20.00 ч.

След победата в националните избори на ГЕРБ, все повече се забелязва липса на критичност от страна на медиите спрямо новата власт. Това обуславя в пълна степен липсата на баланс между управляващи и опозиция.

2003

В някои западноевропейски страни, съдилищата продължават да нарушават правото на журналистите да защитават своите източници на информация, и това става въпреки съдебната практика на Европейския съд за човешките права.

2009

Тук е мястото да споменем случая „Галерия“, при който са подслушвани и редица журналисти.

2003

Законодателството за медиите в някои от тези страни е остаряло (например Законът за пресата във Франция датира от 1881 г.) и въпреки че ограничителните разпоредби не се прилагат вече в практиката, те осигуряват подходящо извинение на новите демокрации, които не желаят да демократизират своето медийно законодателство.

2009

Въпреки някои промени съобразени с бъдещата цифровизация, Законът за радио- и телевизия е доста остарял и не защитава успешно общественият интерес. От друга страна, под влиянието на мощните бизнес стремежи, Съветът за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията често абдикират от своите функции, за което често става въпрос в блога ми.

2003

В Италия потенциалният конфликт на интереси между ръководителят на правителството г-н Берлускони и неговите частни икономически и медийни интереси е заплаха за медийния плурализъм, докато не се установят ясни защитни мерки, и представлява лош пример за младите демокрации.

2009

Берлускони продължава да играе четири роли –  премиер,  собственик на медии, диспечер на рекламата и физическо лице, което при това има добро име за защитаване.

2003

Концентрацията на медии в малък брой собственици е сериозен проблем в целия континент. В някои страни на централна и източна Европа много малък брой компании притежават преобладаващ дял от печатните издания. Достъпът до дигиталната телевизия също има тенденция да бъде съсредоточен в малък брой компании.

2009

Процесът на медийна концентрация у нас все повече се засилва, което сериозно застрашава плурализма на гледните точки.

Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски притежават вестниците „Монитор“, „Телеграф“, 80% от „Политика“, „Експрес“, „Уикенд“, „Меридиан мач“, „Марица“ – Пловдив, издателство „Борба“ – Велико Търново, огромен дял от ИПК „Родина“. Говори се, че бившата шефка на тотото е пред сделка за купуването на изданията на ВАЦ – „24 часа“ и „Труд“. Кръстева притежава и телевизиите ТВ7 (която ще бъде качена на мултиплекс още на първия етап от цифровизацията) и тв ВВТ.

Американската компания News Corp. пък притежава bTV, bTV Comedy, веригата FOX. Скоро News Corp. ще разпространява нов канал – bTV Cinema.

„Нова телевизия“ е собственост шведския медиен гигант МТG (Modern Times Group MTG AB), която притежава още каналите Диема, ММ и женското списание „Ева“. MTG даде 620 млн. евро през 2008 г. за да изкупи акции от гръцката компания „Антена“. Водят се преговори от страна на MTG за закупуването на програмите на News Corp. Договорът за продажбата на bTVе само въпрос на време, споделят добре информирани източници от медията.

RING.BG и PRO.BG са част от американския медиен конгломерат CME (Central European Media Enterprises), с мажоритарен собственик наследника на козметичната империя Este Lauder, Роналд Лаудър, и миноритарния акционер Time Warner. CME притежава 80% собственост в пакета канали, като останалите 20% са собственост на български акционери.

Финансовата криза в обществената телевизия и радио, както и проблемът с качването им на цифров мултиплекс все повече стоят на дневен план.

Процесът на цифровизация пък е бавен и следван от много финансови и лобистки интереси. Допълнително забавяне вероятно ще се получи и от заявката на новата власт да пренапише законите, като пренареди пъзела в своя полза. Според зам. транспортния министър Първан Русинов неговото министерство вече е подготвило предложения за промени.

Компанията, която ще изгради двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията на страната (2009-2010), е Тауърком България. На втората фаза (2010 – 2012) Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ определи „Хану про България“ ЕАД за кандидата, спечелил конкурса за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез три електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват за срок от 15 години.

Съветът на Европа се ангажира с редица мерки които да променят статуквото от преди 6 години. Днес начинанието изглежда в голяма степен неуспешно. Особенно когато става въпрос за ограничаване на влиянието на мултинационалните компании. И ако Съветът не успява да се справи със ситуацията, то страна като Франция много успешно ограничава влиянието на чуждестранните собственици на медии в страната, най-вече американски. Държавата стимулира  френските аудиовизуални продукти, като чрез национален закон задължава всички електронни медии (без изключение), да излъчват в голяма част от програмата си национални филми, музика, културни предавания. Стимулират се френските продуценти. Модел който работи успешно.

САЙТОВЕТЕ ЗА ХРАНИТЕЛНИ ДОБАВКИ ПРОДАВАТ НЕЛЕГАЛНО

https://i0.wp.com/hrana-napitki.e-shopsbg.com/toronutrition.jpeg

Напишете в Google: "Онлайн магазин за хранителни добавки" и вижте резултата. Дали от Комисията за защита на потребителите не знаят как се работи с чичко Google?!

В чл. 51 от Закона за защита на потребителите ясно е написано: Забранява се продажбата на лекарства, хранителни добавки, хомеопатични и други продукти, представяни с лечебно въздействие, чрез сключване на договори от разстояние. Това означава чрез интернет, посредством различни сайтове за онлайн търговия.

Спазва ли се законовият текст на практика?

Изглежда, че не. Веднага се убеждавате в това,  щом влезете в сайтовете на някои от големите български вносители и/или производители на хранителни добавки. Не е проблем да си закупите чрез интернет  креатин, протеин, глутамин или други хранителни добавки. Примери за такива сайтове няма да давам. Те са безкрайно много, пък и вие (ако все още не сте се натъквали на такива), мигновенно може да го сторите и да се убедите.

Как тези сайтове заобикалят закона?

За да си закупите даден продукт онлайн, най-честият трик е да подпишете клауза на сайта, че се отказвате от потребителските си права. Това е все едно аз да разпространявам наркотици и да карам клиентите си да се отказват от Наказателния кодекс. Като бял ден е ясно, че ако ни спипат и двамата ще ни вкарат в панделата.

В страните от Европейския съюз обаче, подобни ограничения не съществуват. Но и там контролът върху продуктите е по-надежден в сравнение с България. Все пак, търговията от разстояние в известна степен стимулира икономиката и бизнеса на дадена държава. Затова има сериозна инициатива за легализирането на този вид дейност започната от Българската асоциация за електронна търговия (БАЕТ). В момента е налице съдебна практика по приложението на чл. 51 от ЗЗП. Водят се и преговори с управляващите.

https://i1.wp.com/www.zahipedia.com/wp-content/uploads/2009/08/online-trading.jpg