СЪРБИЯ ОГРАНИЧИ НЕ САМО СЛОВОТО, НО И СВОБОДАТА СИ

https://i1.wp.com/www.sccwa.org/files/2008/kk2008/sg.jpg

Ще се чува, но какво ще казва?

Сръбският парламент прие закона, който предвижда солени глоби за масмедиите, тиражирали клевети. На печатно издание, публикувало клеветническа информация, ще бъде налагана глоба, чийто размер може да достигне едноседмичните му приходи от продажби, предаде агенция Ройтерс.

Електронните медии ще бъдат глобявани по идентична схема, като за база обаче ще бъдат взимани приходите им от реклами. „Чрез закона правителството цели да удари таблоидите, чиито мишени редовно са министрите и техните далавери“, коментира Драган Буйошевич, главен редактор на най-стария сръбски ежедневник „Политика“.

https://i2.wp.com/www.freewebs.com/krunoslav_kico_slabinac/NOVOSTI/24%20sata.bmpСпоред сръбските власти законът ще сложи порядък в медийния хаос в страната. Международните наблюдатели и медийни групи обаче разкритикуваха закона като недемократичен за страна, която се стреми към членство в ЕС. Липсата на прозрачност също е обезпокоителен фактор.

„У нас отдавна е под въпрос достоверността на словото… Може би има логика – който има възможност да говори публично да трябва да носи отговорност за думите си.
Че сега журналистите май имат непоклатим имунитет и пълна безнаказаност…“ Това коментира преди време, (на първия ми пост по темата), редовният читател Графът.

Достоверността у нас е под въпрос защото бизнес интересите, окрупняването на пазара, политическите кръгове са много сериозни и влиятелни фактори. Те са над ценностите на обществеството – като поставят на карта неговата сигурност (например най-често детската). Волята на управляващите за адекватни промени много често е възпирана именно от финансовите стремежи на бизнеса. Мисля, че глобите заложени в ЗРТ са много ниски. В същото време, медиите печелят средно по 7 000 лв. за едноминутен спот в централно тв време. Да не говорим за журналистиката в жълтите издания. Така че, съществува логичност във високите санкции. Същевременно не трябва да забравяме либералните подходи на саморегулацията и корегулацията, превантивните мерки. Установено е, че санкциите не решават проблеми. Във високотехнологичното ни общество, тези крайни мерки лесно могат да бъдат сметнати за недемократични и нецелесъобразни.

От друга страна, всяко общество си наглася етикет за по-лесно отхвърляне на нежеланото и нецелесъобразното. Било „домогване на империализма”, било „заплаха от комунизъм”, било „недемократичност” или поне нарушени човешки права. Нещо, което от раз прекратява всякакви нежелани размишления…

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on септември 1, 2009, in ЗАКОНИ, МЕДИИ, ОБЩЕСТВО. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: