ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ

https://i1.wp.com/www.familytimes.co.nz/wp-content/uploads/2009/03/child-and-tv.jpg

Представям ви дипломната си разработка на тема “Защита на детската аудитория между телевизионния бизнес и медийната регулация”. В нея доказвам, че детският интерес е предаден на този на бизнеса, а регулацията в тази сфера служи в полза на корпоративните стремежи. Правя множество заключения, анализи, твърдения. Давам работещ модел какви промени са нужни в работата на регулатора  и  медийният сектор за да работят в интерес на децата, а не единствено за корпоративни интереси. Най-ценното са личните наблюдения от работата ми в Съвета за електронни медии, неизвестни за широката публичност, които съм анализирал. Тема, която СЕМ, АБРО и експерти ще обсъждат през есента. В блога си, трудът ми съм го разделил  в три части в категория „Защита на интереса на детската аудитория между телевизионния бизнес и медийната регулация“. Приятно четене. Ето го експозето към темата:

Гарантиран ли е върховният интерес на детската аудитория между този на телевизионния бизнес и медийния регулатор – призван да защитава обществените ценности, е основният въпрос на дипломната ми разработка.

Отговорът, базиран на настоящото изследване е достатъчно показателен. Разгледаните случаи доказват, че Съветът за електронни медии, в голяма стапен се съобразява с исканията на собствениците на влиятелните търговски медии, омаловажавайки интереса и сигурността на децата. Вярно е, че отчитайки динамичната медийна среда и регулацията в тази сфера става все по-трудна и осложнена, но и по-значима за обществото като цяло. Ето защо, изводите които правя в дипломната си разработка са следните:

  1. 1. Либералното отношение на медийния регулатор  към операторите (насърчаването на корегулацията и саморегулацията), които нееднократно нарушават разпоредбите в закона, не възпира медиите да продължават да излъчват предавания с неподходящо съдържание. Когато пък се налагат санкции, те са с пъти по-ниска финансова равностойност в сравнение с генерираните печалби от излъчваната продукция – нарушител. Максималната санкция според Закона за радио и телевизия е 15 000 лв. (за еднократно нарушение), докато равностойността на едноминутен рекламен спот в централно време надвишава 7 000 лв. На час, според ЗРТ, операторите имат право на 12 минути реклама. Примерът е достатъчно доказателство на твърдението което правя.

  2. 2. Законът не бива да е единствено писан текст, а трябва реално да защитава обществения интерес, да се тълкува и прилага еднакво за всички. Защото той нерядко се заобикаля от опитните медийните юристи, продуценти, консултанти. Затова – познавайки законовата рамка на Европейския съюз и България – изложена в Първа глава от дипломната ми разработка, правомощията и отговорнистите на медийния регулатор, медийната среда, анализирам казуса с телевизионното реалити предаване „Страх”. То беше излъчено по една от водещите национални телевизии „Нова телевизия – Първи частен канал”, част от шведската верига MTG Group. Имитирайки състезание от него, 13 годишно дете се обеси на катерушка в град Козлодуй. Провокирани обаче, най-вече от силното лоби на оператора, Съветът за електронни медии пренебрегна устойчивата си практика във връзка с издаването през 2002 г. на задължителни указания на бТВ за преместването на кеч предаванията „Първична сила” и „Разбиване” от светлата в тъмната част на денонощието и не препрограмира „Страх” след 23:00 часа, каквито са разпоредбите на българското законодателство. Не се съобрази с негативното тълкуване от редица психолози на понятието „страх” и на позицията на Асоциация „Родители, че „Основният проблем е свързан с посланието, че страхът е нещо лошо, което може и трябва да бъде преодоляно. За децата е важно да разберат, че усещането за страх е полезна реакция на организма, сигнализираща опасност. Характеристика на детската възраст като цяло е предпазливото поведение на ограничените възможности за преценка на рисковете. Насърчаването на децата да практикуват рисково поведение като израз на себеутвърждаване е изключително опасно.” Това се казва в писмо на Асоциацията, което ме мотивира да направя интервю с нейния председател –     г-жа Ева Борисова – което е приложено в дипломната ми разработка.

СЕМ не се съобрази и с обществения натиск, операторът да преустанови излъчването на „Страх”. Не отчете високия процент на гледаемост на шоуто сред 4-14 годишните (достигащо до      10,7 % или 75 000 души – според пипълметричното проучване на ТНС/ТВ ПЛАН, което съм изложил и анализирал в дипломната си разработка). СЕМ не отчете и опасността предавания като „Страх” да създават опасни модели за подражание. Решението с което СЕМ излезе беше, че няма нужда тази реалити игра да се препрограмира, поради голямото разнообразие на нейното програмиране, както в светлата, така и в тъмната част от денонощието в редица държави.[1] Медийният регулатор издаде указания следващите десет епизода от реалити телевизионната игра „Страх” да протекат с допълнителна сигнализация. Решението на СЕМ беше обосновано с това, че шоуто създава единствено необходимост от по-активен родителски контрол и задължителен диалог между родители и деца.[2]

Регулаторът в тази ситуация, очевидно абдикира от основните си функции, а именно да защитава обществения интерес и да гарантира безопасна среда за децата.

Бизнесът от една страна, а от друга медийният регулатор, призван да защитава интереса на децата, се опитаха бързо да заглушат „Страх”-а и като в „комбина” да прехвърлят вината единствено върху родителите. След като СЕМ не взе сериозни мерки, задължаващи ги по закон да спрат или препрограмират продукцията, (от което Нова телевизия би претърпяла множество финансови загуби), можем само да се надяваме случаят да не се повтори, когато скоро по “Нова телевизия” (през есента) се завъртят новите 10 серии от шоуто. То ще е позиционирано отново в най-гледаното време, леснодостъпно за деца – 20:00 часа и с повторение по “Диема” на обяд.

3. Другият случай който анализирам в дипломната си разработка е този относно програмните лицензии на трите търговски оператора – бТВ, Нова телевизия и ТВ2. В следствие на него правя следните обобщения:

Изглежда, че един от най-рисковите въздействия върху детската аудитория на телевизията при конструирането на реалността е подражанието. В тази връзка, в дипломната си разработка правя заключението, че медийният регулатор, несъобразявайки се с общественото благо, ценности и върховния интерес на децата, а единствено с бизнеса – позволява „децата ни да умират нелепо имитирайки… преди да са изградили собствен, житейски модел на поведение. Да наподобяват някой друг, преди самите те да са станали образ за подражание.[3]

3.1 Въпреки все по-голямата нужда на съвременното общество от информация, образование и култура, СЕМ се съобрази с исканията на търговските оператори и намали програмните им характеристики за културни, информационни, образователни програми. Актът на медийния регулатор може да се счита за грубо нарушение на върховния детски и обществен интерес, с оглед на това, че на малолетните и непълнолетните не се осигурява здрава среда за развитие. Детската телевизионна аудитория, във все по-голяма степен, се превръща в консуматор.

3.2 Дисфункционалността на телевизията допълнително се засилва, след като по презумпция, в нито една програмна лицензия не се задължават операторите да излъчват даден процент развлекателни предавания. СЕМ счита, че обемът на този тип предавания зависи изцяло от операторите. Ето защо, тенденцията на телевизионния екран да гледаме пошли шоу продукции, всевъзможни реалити формати, еднотипни комедиини скечове в които преобладава неизтънченият хумор, сексуалните намеци, показва се пиянството като нормално състояние и всички негативи на човешката личност. Тези предавания се санкционират много рядко от регулатора – най-вече заради скрита реклама в тях на марка цигари или алкохолни напитки и то само когато има конфликт на интереси от страна на друга търговска марка. Голямото количество развлекателни предавания, които учат как по-скоро да не се държим в обществото – децата наблюдават, а след това пресъздават видяния модел на поведение.

3.3  Задължително разпространение на една програма се записва в закона, когато това е толкова важно за обществото и тяхното право на информация, че законодателят се намесва в пазара, за да защити това право. Не такъв е случаят с търговския оператор ТВ2, поради описаните в дипломната ми разработка несъответствия в статута на медията. (бТВ и Нова телевизия имат по две национални лицензии – за програма и пренос, ТВ2 няма далекосъобщителна лицензия с национален обхват и се разпространява по §9а от ЗРТ (тя е със статут на „временна търпимост”).  Освен това, в отчета на СЕМ за 2008 г.[4] пише,  че “в България има три  телевизии с наземно разпространение на седем  програми – БНТ (БНТ1 и регионалните програми), бТВ и Нова телевизия.” – т.е. ТВ2 изобщо не е призната от СЕМ, а е отнесена при операторите в режим на временна търпимост.)

4. Освен всичко изброено дотук, по инициатива на медийния регулатор трябва да се провеждат редица кампании, които да са достъпни и достатъчно привлекателни за детската аудитория – целящи да я информират за опасностите които крие телевизията. Това е функция, която до този момент Съветът не изпълнява достатъчно добре. Вярно е, че през есента на 2009 г. по инициатива на регулатора ще се състои кръгла маса, посветена именно на обсъжданите проблеми – „Защита на детската аудитория от вредно медийно съдържание”. Ефектът от нея обаче ще е незначителен, ако обсъжданията не достигнат до детското съзнание по един подходящ за тях начин. Срещата ще е несъстоятелна, ако членовете на медийния регулатор и представителите на бизнеса, които ще вземат участие – не предприемат адекватни мерки (предложения за промяна на законодателството, изготвяне на допълнителни Решения или Становища в насока защита на върховния детски интерес) след организираната кръгла маса.

Тук трябва да споменем както нагласите, така и културата на самото общество към работата на регулатора. С оглед неотстояването на обществените ценности – изводът до който се стига от настоящата дипломна разработка, е че публичното доверие към СЕМ е ниско. Неслучайно, не само в медийното пространство, но председателят и членовете на СЕМ говорят, че при транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към българското законодателство[5] ще има и промени в главата касаеща Съвета за електронни медии. Те ще бъдат насочени главно към вероятното конвергиране на органа с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това се потвърждава и от последните промени в Закона за електронните съобщения[6] които тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) гласува. С тях се дават допълнителни правомощия на КРС за сметка на тези на СЕМ.

Изводът който се налага вследствие на проведената дипломна разработка, като отговор на основния изследователски въпрос, клони към твърдението, че интересите на бизнеса се налагат над детските и обществените ценности. Медийният регулатор, призван да гарантира безопасна среда за подрастващите и да отстоява общественото благо все повече абдикира от тези си задължения. Основен фактор за това е влиянието и лобизмът на търговските оператори. В следствие на тези процеси, детската аудитория е изложена на неблагоприятно въздействие на аудиовизуалните продукти които се правят единствено с цел печалба и постигане на висок рейтинг. Стремежът на бизнеса за привличане на детската аудитория се дължи на факта, че по презумпция децата не гледат единствено предназначени за тях медийни продукти. Те отделят голяма част от свободното си време в гледане на телевизия или използване на интернет, забавляват се с виртуалния свят който им предоставят новите технологии. Това в голяма степен сподпомага за социалното отчуждаване на малолетните и непълнолетните. Подрастващите от рано се сблъскват с множество рискови или отрицателни усещания, за които не са подготвени.

Анализирайки тези влияния, стигаме до заключението, че те дестабилизират съществуващия социален статус и провокират неблагоприятни промени – дисфункции и/или  неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункции.

Ето защо, се налага изводът, че трябва да се засили ролята на обществените медии. Тази функция се отнася до способността на БНТ да възпитава и интегрира подрастващите, да им показва правилните модели на поведение.

Изброените проблеми са предизвикателството на новия век, което трябва да преодоляваме. На първо място е необходимо да преосмислим ценностната си императивна система, да обърнем внимание на традиционните понятия като любов, грижа, мироглед, вяра. Тези добродетели, все повече се поставят на изпитание – от една страна от мощното бизнес влияние в аудиовизуалния сектор, а от друга от медийната регулация която все по-трудно успява да защитава не само върховния детски интерес, но и обществения като цяло. В тази насока, Комитетът на министрите на Съвета на Европа, съвсем скоро – на 8 юли 2009 г. прие нова Препоръка 5/2009 за защита на децата от вредно съдържание и поведение и за насърчаване на активното им поведение в условията на съвременните комуникации. Актът има две цели – (1)  защита и (2) активизиране на усилията за медийна грамотност в цифровия свят.

Тези тенденции описва професор Нийл Постман още през 1982 г. в книгата си „Изчезването на детството”, добила световна известност именно с проучените фактори, които влияят върху възпитанието и формирането на детската психика, на детското светоусещане през различните исторически епохи. След 50-те години по негово мнение средствата за масова комуникация начело с телевизията преобръщат изцяло не само модела на представите ни за това, какво представлява детската възраст, но и модела на поведение на детето – например, малкият екран дава предимно визуално възпитание, което ограничава детската фантазия, не съществуват теми табу и т.н.[7]

Изводите до които достигам в дипломната си разработка в тази връзка са, че едни от най-ефективните образователни и възпитателни подходи са визуалните, интерактивните, които предоставят възможност едновременно с играта децата да научават нещо ново. Относно детската фантазия, също може да се представи противоположното мнение. Детските филми, анимационните герой – изобразяват света на децата по-интересен и шарен, част от компютърните игри развиващи не само детската фантазия, но и начина на мислене, интелектуалното ниво на подрастващите са достатъчни доводи. Фактът, че не съществуват теми табу всъщност, е основната причина медийната регулация и възрастните да ограничават достъпа на малолетните и непълнолетните до подобно неподходящо аудиовизуално съдържание. Трябва да отчетем, че в информационното съвремие в което живеем и децата ни са по-осведомени, по-знаещи и будни. В това, разбира се, няма нищо тревожно, особенно когато за един от най-ценните съвременни капитали се сочи информацията.

Осмислянето и практическото прилагане на единни критерии, които да гарантират изпълнението на възпитателните, образователни и социализиращи функции на телевизията спрямо децата все още предстои.  Обществеността все още е в началото на анализа на ползите и вредите от телевизията като субект в детското развитие и като че ли липсва воля, която да изведе процеса до край.[8] Проблемът е, че дори и настоящето правителство да има волята, то интересите и лобизмът на бизнеса, влиянието на медиите които показват света, но и могат да го манипулират с оглед своята политика са достатъчен факт, който неименуемо ще се окаже поредната пречка пред управляващите за решителни промени.

Пълната дипломна работа – в следващите статии.


[1] Прессъобщение на СЕМ от 01.04.2009 г., http://cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=3007

[2] пак там

[3] Томов, М. „Пазванти не разпасвайте закона. Децата подражават!” https://journalistbg.wordpress.com/

[4] Отчет на СЕМ за 2008 г.; http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=94

[5] Транспонирането се прави според изискванията на Европейския съюз. Новият Закон за радио и телевизия трабва да е готов към края на 2009 г.

[6] Закон за електронните съобщения – Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 19.05.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г.; Решение № 3 от 4.06.2009 г. на Конституционния съд на РБ –  бр. 45 от 16.06.2009 г.

[7] Postman, N. The disappearance of  Childhood. В „Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации”, Михайлов, В., стр. 149

[8] Христова, К., Дисертация, стр. 134

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on август 11, 2009, in ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: