ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ – ЧАСТ І

Eкспозе по темата

Съдържание

Увод

Първа глава

Медийната регулация като гарант за защитата на интереса на детската телевизионна аудитория

  1. Международна регулативна рамка                                                    
  2. Национална регулативна рамка                                                         

Втора глава

Взаимоотношенията на ниво медиен регулатор – телевизионен бизнес

  1. Случаят “Страх” – пример за това как се спазва                        

регулативната рамка в практиката

  1. Промяната на програмните лицензии – решение в                          

полза на търговските оператори, не в защита на

обществените ценности

Трета глава

Възможности за промени в модела на медийната регулация с цел защита на детския интерес

Заключение

Приложения

Програмни характеристики на bTV, Нова телевизия                       

и ТВ2 (Pro.bg)

2.  Интервю с председателя на Асоциация „Родители” –                      

Ева Борисова

Цитирана и използвана литература

Увод

Детската аудитория е най-уязвимата част от обществото, която преоткрива света чрез малкия екран, гради свои модели на подражание, възприема телевизионните съобщения без да умее в пълна степен да ги анализира и да се предпазва от негативното им съдържание. Недостатъчният житейски опит лесно превръща малолетните и непълнолетните зрители в консуматори. Същевременно, детските предавания не носят голяма печалба на търговските медии. Причините са, че тази аудитория, дефинирана по възрастови критерии, не притежава покупателна способност. Рекламите които се излъчват покрай продукта пък са специализирани, позиционират се най-често в некомерсиален часови пояс, което ги прави евтини. Съществуват и редица законодателни забрани в тази насока. Ето защо, създателите на детските филми и медиите които ги показват и продуцират, нерядко чрез съзнанието на подрастващите достигат до възрастните, които от своя страна могат да задоволят исканията им. Така например, около анимациите „Покемон”, „Костенурките Нинджа” или „Батман” се създават множество стоки и услуги, свързани с геройте от медиините продукти. Следователно, т.нар. модел „Мамо, купи ми…”, превръща непривлекателната на пръв поглед стока покрай която да се рекламира, в печеливша.

Един от многото наложени от телевизията модели ни предизвиква да преразгледаме изцяло ценностната императивна нишка и да преоценяваме постоянно кое е добро или зло, истина или илюзия, красота или безобразие, допустимо или забранено, достоверно или манипулативно твърдение. Способите и критериите, на основание на които се произвеждат самите процедури на оценяване на съответните явления, са закрепени в общественото съзнание и култура като субективни ценности (постановки и оценки, императиви и забрани, цели и проекти, изразени под формата на нормативни представи), които имат значението на ориентири за дейността на човека. Основният проблем който се поражда, е как да бъдат отглеждани децата, когато наред с училището и семейството, телевизията и новите аудиовизуални технологии им предоставят все по-модерна и атрактивна визия за света,  размиващи границите на изброените базисни понятия?

Ясно е, че интересът на детската аудитория е подложен на сериозни предизвикателства от медийния бизнес. В тази връзка, изследователи изтъкват твърде ограничения брой публикации с позитивен характер за децата, липса на анализ и желание да се адресират проблемите им към съответните органи, търсене на сензация с комерсиални цели, коментиране на проблемите сами за себе си или от гледна точка на обществото без да се чува “гласът на детето” или неговите родители, некоректни интервюта с деца и неподходящи илюстрации към публицистични материали.[1] За да се преодолее тази ситуация, освен ролята на училището и семейната среда, общественият интерес се защитава от регулацията в тази сфера, която се основава на професионални стандарти.

Нерядко обаче, в приложното поле на медийната регулация, Съветът за електронни медии (СЕМ) се налага да отстъпва до известни граници или изцяло под натиска на силните бизнес интереси и лобизъм. Не е трудно да отгатнем защо СЕМ все още не е изготвил и приел обновен Списък на събития с особено важно значение за националната аудитория и мерки за неговото прилагане. Такъв трябваше да е окончателно приет още през 2008 година, каквито тогава бяха заявените амбиции на регулатора. След като сроковете бяха нарушени, през 2009 г., СЕМ ангажира доц. Лилия Райчева, член на Експертния съвет към медийната институция, да изготви Списъка до 22 април.[2] От Плана за дейността на Съвета за електронни медии за периода 25 май – 25 ноември 2009 г. пък разбираме, че новият срок е до края на ноември 2009 г.[3] Председателят на Съвета доц. д-р Маргарита Пешева, след проведен от мен разговор с нея, обясни, че „изготвянето на този списък е процес на дълги и тежки договорки с бизнеса и вероятно след около две години той ще бъде приет.”

Неизпълнените и поставени нереалистичните срокове (чак след две години и то “вероятно”) засилват съмненията, че регулаторът изпълнява поръчка на една или повече кабелни медии непритежаващи национален обхват, които имат амбиции да купуват продукти от обществено значение. В следствие на неприемането на Списък на събития с особено важно значение за националната аудитория се лишихме от общественодостъпно излъчване на Европейското първенство по футбол, което беше излъчено по кабелната телевизия „Диема”.

Още през 2008 г., доста страни от ЕС обновяват и приемат национален списък от обществено значими събития. Това са: Австрия, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Италия, Великобритания.[4] Списъкът от събития, имащи съществено значение за обществото, включени в мерките на посочените страни, са съставени по ясен и прозрачен начин след широкомащабно допитване.[5]

В Списъка от обществено значими събития могат да бъдат включени и предавания предназначени за малолетните и непълнолетните, като детската „Евровизия” например. Именно междукултурният диалог, интегрирането в обществото, изкуството и любовта са тези ценности които телевизията трябва да „преподава” на децата, изпълнявайки една от основните си функции на възпитател.

Мотиви за избор на дипломната работа

Конкретните поводи за избора на темата, а именно „Защитата на интереса на детската аудитория между телевизионния бизнес и медийната регулация” са следните:

  • На първо място е гарантирането на върховния интерес на детската аудитория от негативно аудиовизуално въздействие. Това е трудна задача, предвид бурната комерсиализация, упадъкът на традиционните ценности изместени от нови предизвикателства – принос, за което имат технологиите които глобализират света и поставят на изпитание възпитанието и сигурността на подрастващите. Лесният достъп на малолетните и непълнолетните до медийни продукти с неподходящо съдържание допълнително засилва тези страхове.

  • Взаимоотношенията между бизнеса и медийната регулация не са цялостно анализирани в полето на медийната теория в България. Лобизмът на собствениците на влиятелните медии, който поставя интересът и сигурността на децата между финансовите си изгоди е обект на дипломното ми изследване. Това се оказа един от решаващите фактори за подготвянето на настоящата дипломна разработка.

  • Следващ мотив е изследването на правната рамка. Важни въпроси тук са: Дали законодателството ни достатъчно добре гарантира, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги зачита принципите за човешко достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните? Кореспондира ли вътрешното ни законодателство с европейското право в частта на защита на детската аудитория от вредно телевизионно съдържание? Добре ли са дефинирани понятията в законодателството ни? Какви промени се правят или предстои да се реализират в основните правни документи? Как се ограничава достъпът на децата до вредно съдържание в новите леснодостъпни медии – интернет, мобилна телевизия, конзоли за игри?

  • Въпросът за медийната грамотност също провокира интереса ми към избраната тема. Трябва ли да се въведе подобна дисциплина в училище? Каква роля е необходимо да изиграят медиите за да образоват медийно децата? Родителите също имат важна функция в този процес.

  • Нарастващата роля на регулацията и корегулацията също са интересни фактори, които безспорно оказват влияние на медийната среда. Тези либерални понятия са залегнали в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Понятието саморегулация включва система от правила и органи за прилагането им, създадени доброволно от самите медийни професионалисти. Чрез тях представителите на бизнеса се опитват да изградят имидж на медиите си като социалноотговорни, служещи на обществения интерес. Корегулацията пък е понятие, което медийниият сектор в обединена Европа разпознава все повече като бъдещето на регулаторните модели. Активният професионален диалог между неправителствения медиен сектор, регулаторните органи и отделните медии е в основата на този модел и е смятан, като ключ към успеха за развитието на медийната среда.

Обект на изследване

Темата на настоящата дипломна работа подсказва наличието на три изследователски обекта. Това са детската аудитория, телевизионният бизнес и медийната регулация.

  1. 1. Детска аудитория

Дефиницията на дете по смисъла на Чл. 2 от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е „всяко физическо лице до навършването на 18 години”.[6] В социален план това са хората, чието личностно изграждане съвпадна с процесите на обществено трансформиране след 1989 година.[7] Целева група на настоящето изследване са телевизионните зрители от 6 до 18 годишна възраст. Долната възрастова граница съм определил защото тя е свързана с интензивното психологическо развитие на индивидите, а на 18 години, според чл. 2 от ЗЗД приключва периода на детството.

  1. 2. Телевизионен бизнес

Не се ограничава до често срещаните определения: Лице или група от лица които притежават една или повече телевизионни програми. За тях работят множество служители. Освен това, представителите на телевизионния бизнес се ползват с висок социален статус, имат влиятелни обществени позиции и силно лоби, с което лесно могат да отстояват позициите си, дори да променят отделни текстове от законите в своя полза. Медиите им пък, чрез средствата на манипулацията, нерядко се превръщат в инструмент с който да влияят на широкото обществено мнение и нагласи.

  1. 3. Медийна регулация

В България тя се осъществява от Съвета за електронни медии, който според чл. 20, ал. 1 от ЗРТ[8] е независим специализиран орган, който регулира радио- и телевизионната дейност чрез:

  • регистрирането или издаването на лицензии за осъществяването на родио- и телевизионна дейност.

  • упражняването на надзор само върху дейността на радио- и телевизионните оператори.

При осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори.[9]

Правомощията на СЕМ се изразяват в главната цел на регулацията да бъде в помощ на пазара, да не изостава и навреме да улавя неговите бързи промени.[10]

Докато главната опасност, която все повече се е превърнала в реалност, е „не толкова политическата воля, колкото силните икономически интереси, които рискуват да превърнат Съвета за електронни медии в подобие на комисариат, който може да “отстреля” всеки неудобен конкурент в ефира. Ако регулаторът заради икономически или корпоративни интереси погази професионалните правила, той бързо ще изгуби репутацията си на надзорен орган, чиято работа почива на професионални стандарти. И тогава неговите решения с лекота ще пренебрегват Европейската конвенция за трансгранична телевизия и ЗРТ, както стана при допускането на спонсорски заставки в автопромоционните телевизионни рубрики.”[11]

Предмет на изследване

Възможността телевизионният бизнес, чрез каналите си на влияние, да въздейства върху решенията на медийния регулатор защитаващ обществените ценности, са предмет на настоящето изследване.

Предметът на изследване обхваща също въздействието на аудиовизуалните продукти над малолетните и непълнолетните, моделът на който те подражават гледайки дадени предавания. Анализирам най-вече влиянията, които дестабилизират съществуващия социален статус и провокират неблагоприятни промени, а именно дисфункциите и тези, които имат неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункциите.[12]

Цел на дипломната разработка

Основната цел е да се изследва конфликтът между телевизионния бизнес и медийната регулация, от който главен губещ е интереса на детската аудитория. В този контескст разглеждам задълбочено взаимоотношенията между представителите на медийния регулатор и бизнеса. Следователно се стремя да докажа, че интересът на детската аудитория е предаден на телевизионния бизнес.

Задачи на изследването

Постигането на изследователската цел предполага последователно изясняване на следните задачи:

  1. Изследване на европейската и българската правна рамка, които гарантират защитата на децата от вредно телевизионно съдържание.

  2. Следващата задача е да докажа, спазва ли се законът в практиката.

  3. Анализ на динамичното развите на медийната среда в България.

  4. Проследяване как бизнесът си партнира с медийния регулатор, в стремежа си да отстоява своите интереси и позиции.

  5. Генериране на идеи за промени в законодателството ни, което да осигури по-безопасна медийна среда за малолетните и непълнолетните.

Методика на изследването

Наблюдавам  случая с телевизионното реалити предаване „Страх”, което съм изследвал в периода 1 март, 2009 г. – 12 март, 2009 г. То провокира вниманието ми, поради факта че 13-годишният Мартин Мартинов от Козлодуй се обеси сам на катерушка с метално въже от велосипед. Трагедията се случва, докато детето се опитва да покаже на приятелите си какво правят участниците в “Страх”. Полицаите откриват трупа му на 23 март 2009 г.

Вторият случай който изследвам се отнася до промяната в програмните характеристики на трите национални медии – bTV, Нова телевизия и ТВ2. Със свое решение от 28 април, 2009 г. Съветът за електронни медии, след дълги обсъждания с телевизионния бизнес, взема решение за промяна на тези лицензии. (Трите лицензионни договора са в Приложение №1 от дипломната ми разработка)

Съдържателна структура

Дипломната ми разработка е разгърната в три последователни глави:

Първата глава „Медийната регулация като гарант за защитата на интереса на детската телевизионна аудитория” има задача да въведе читателя в теоретичната основа на медийната регулативна рамка. Тук съм посочил основните нормативни документи на Европейския съюз и тези на Република България. В главата съм изледвал по какъв начин европейските правни документи са синхронизирани с българските и как си кореспондират.

Втората глава „Взаимоотношенията на ниво медиен регулатор (СЕМ) – телевизионен бизнес” е посветена на процесите на решаване на даден казус в името на обществения интерес. За да се постигне консенсус в процеса на медийната регулация е необходимо да се вземат становищата на всички страни. От казаното до тук, следва че една от  водещите позиции е тази на телевизионния бизнес, който има силно обществено и политическо влияние, лоби. Ето защо, в тази глава изледвам последователно казуса „Страх” и промяната на лицензионните договори на търговските оператори бТВ, Нова телевизия и ТВ2. На базата на емпирични изследвания доказвам до каква степен СЕМ се съобразява с интересите на бизнеса за сметка на детските и обществените ценности. Изучавам и как позиционирането на даден продукт в светлата част от денонощието, съдържащ неподходящо съдържание за детската аудитория може да влияе върху физическото и психическото здраве на тази таргет група. Изследвам и намаляването на обема на някои типове предавания – с образователна, културна, информационна насоченост. На тази база, правя изводи дали и как занижените критерии оказват влияние върху малолетните и непълнолетните.

Последната част от дипломната разработка е развита под заглавието „Възможности за промени в модела на медийната регулация с цел защита на детския интерес”. Изследването е фокусирано върху усложнеността на съвременната аудио-визуална среда, което изисква от една страна строги и ясно дефинирани правила, а от друга по-голяма гъвкавост при тълкуването им. Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика. Ето защо, правя изводи, че са необходими допълнителни правила под формата на Актове, Становища и Препоръки по отношение на прилагането и тълкуването на закона, именно в тази част от него, където има неопределеност и предоставя известна свобода. Необходимо е а се засили ролята на саморегулацията, да се увеличи обема на специализираните, културни и информационни програми за деца в общите програмни схеми на операторите. С оглед занижените критерии на търговските оператори обаче, следва да се засили социалната функция на държавния оператор БНТ. Обществената телевизия може да подготвя специални предавания по медийна грамотност не само за децата, но и за техните родители. От тук правя извода, че следва да се помисли за въвеждане на дисциплина в училищата по медийна грамотност, каквато има в голяма част от страните членки на Европейския съюз като Великобритания, Белгия, Гърция, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия, Швеция.

Повишаването на нивото на телевизионната култура, не само на децата, но и на възрастните зрители, като важен аспект от предпазването на подрастващите от вредни за развитието им екранни послания може да бъде реализирано, ако съществува широко обществено съгласие и взаимодействие на всички засегнати институции – от семейството до законодателя.[13] Ето защо, в процеса на формирането на детската личност, изключително важна роля имат родителите, които да преценяват кои медийни продукти могат да са от полза и кои от вреда за малолетните и непълнолетните, като съумяват да ги предпазват от тях.

Първа глава

Медийната регулация като гарант за защитата

на интереса на детската телевизионна

аудитория

  1. Международна регулативна рамка

  1. Национална регулативна рамка

1. Международни актове

Европейският парламент и Съвета на Европа отчитат, че с появата на новите информационни и комуникационне технологии е нужно да се засили бдителността що се касае до защита правата на личността.[14] В тази връзка, трябва да бъде гарантирано, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги е съгласувано със закона, не представлява единствено комерсиализиран продукт с цел висока печалба, зачита принципа на човешкото достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните. За създаването пък на единна „Европейска медийна зона”, трябва да се предприемат действия на всички нива: Европейско ниво, държавите членки, индустрията и другите заинтересовани страни.[15]

Принципът за закрила на децата и непълнолетните от медийното съдържание се отнася до всички видове средства за масово осведомяване – печат, радио и телевизия, информационни агенции, интернет. Без значение са видът на тяхвата собственост (частна или държавна) или формата им на управление. Основният критерий при разглеждането на принципа е доколко медията се ползва от неограничен брой лица. Следователно правно релевантен факт е обстоятелството дали тя е масово средство за комуникация и какви са предпоставките за свободен достъп до нея на непълнолетни.[16]

За целите на главата и проучването като цяло, представям базисната европейска регулаторна рамка, гарантираща защитата на децата от вредно медийно съдържание:

  1. Дефиниции:

1.1  В международното право дете е лицето до навършването на 18 години, освен ако пълнолетието не настъпва по-рано (чл.1 от Конвенцията за правата на детето на ООН[17])

  1. Конституционни основи: Конституцията предвижда, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (чл. 5, ал. 3 Конст. РБ[18]).

  2. Конвенция за правата на детето на ООН:

3.1  Чл.7 от Конвенцията е насочен специално към определяне на ролята на медиите. От една страна той прокламира правото на всяко дете до “достъп до информация”, но включва също така задължение на държавите – страни по конвенцията да осигурят достъп на децата до информация и материали от различни източници – специално тези, насочени към подкрепа на благосъстоянието и физическо и психическо здраве. Това право често се разглежда във връзка и с правото на детето на свобода на изразяване (чл. 3).

3.2  Конвенцията за правата на детето на ООН предвижда в чл.17, буква “д” въвеждането на специален национален режим, който изисква създаването както на юридически, така и на обществени мерки за закрила на детето: “Държавите-страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от средствата за масова информация, и осигуряват на всяко дете достъп до информация и материали от различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел, държавите-страни по Конвенцията насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и материали, вредни за неговото благосъстояние”.

  1. Европейската конвенция за трансгранична телевизия: [19]

4.1  Разпоредбата на чл.7, т.1 от Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ) на Съвета на Европа гласи, че програмите на телевизионните оператори с оглед на своето представяне и съдържание трябва да уважават достойнството на човешката личност и основните права на другите. Те не трябва да противоречат на добрите нрави и специално да съдържат порнография, да възхваляват насилието или да подстрекават към расова ненавист.

4.2 Нормата на чл.7, т.2 от ЕКТТ допълва, че телевизионните предавания, които могат да навредят на физическото, умственото или моралното развитие на децата или на подрастващите, не трябва да бъдат разполагани така, че поради времето на тяхното предаване и приемане е вероятно да бъдат гледани от последните.

4.3 Закрилата на децата е основен принцип също при рекламната дейност и при излъчването на телевизионен пазар от операторите. Ето защо в чл. 11, ал. 3 от ЕКТТ пише, че при рекламиране и телевизионен пазар, които са носочени към деца или в които участват деца, задължително се избягва всичко, което може да увреди техните интереси, и се взема предвид тяхната особена чувствителност.

Конвенцията очертава очертава определен кръг от мерки, които се предприемат в случай на нарушение на разпоредбите на договора от телевизионния оператор, действащ под юрисдикцията на държава страна на ЕКТТ. Те са отразени в чл. 24 „Предполагаеми нарушения на тази конвенция”:

4.3.1 Когато една страна установи нарушение на тази конвенция, тя   съобщава на предаващата страна за предполагаемото нарушение, като двете страни полагат усилия да решат проблема въз основа на разпоредбите на чл. 19, 25 и 26.

4.3.2 Ако предполагаемото нарушение има явен, сериозен и тежък характер, така че да поражда важни обществени въпросии засяга чл. 7, ал. 1 и 2, чл. 12, чл. 13, ал. 1, първо изречение, чл. 1, чл. 15, ал. 1 и 3, и продължава повече от две седмици се съобщението, приемащата страна може да прекрати временно предаването на инкриминиращата програмна емисия.

4.3.3 Във всички други случаи на предполагаеми нарушения, с изключение на предвидените в ал. 4, приемащата страна може, когато предполагаемото нарушение продължава, да преустанови временно предаването на инкриминиращата програмна емисия.

От името на България, надзорният орган който отговаря за прилагането на на текстовете на Конвенцията, е Съветът за електронни медии. Този ангажимент произтича от разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 17 от ЗРТ.

  1. В допълнение към международната нормативна уредба са препоръките на Парламентарната асамблея и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които имат отношение към въпроса за закрилата на малолетните и непълнолетните от вредното съдържание в електронните медии:

1.1  Препоръка 1276 (1995) относно силата на визуалния образ

1.2  Препоръка 1165 (1998) относно правото на личен живот

1.3  Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование

1.4  Препоръка (97) 19 относно описанието на насилие от електронните медии

1.5  Препоръка (97) 20 относно “езика на омразата”

1.6  Препоръка (97) 21 относно медиите и представянето на културна толерантност

1.7  Препоръка 2006/952/ЕК относно Защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги

1.8  Препоръка 5/2009 за защита на децата от вредно съдържание и поведение и за насърчаване на активното им поведение в условията на съвременните комуникации. Актът има две цели – (1)  защита и (2) активизиране на усилията за медийна грамотност в цифровия свят.

1.9  Резолюция на Постоянния комитет за трансгранична телевизия срещу излъчването на предавания, съдържащи порнография и насилие (2004 г.).

2. Национална правна уредба

Като в международната, така и в българската законодателна рамка, са дефинирани основните норми на закрилата на малолетните и непълнолетните от радио- и телевизионни програми. Те, най-общо са: Забрана за излъчване на предавания, които биха могли да имат негативно въздействие върху децата, с цел закрилата на тяхното физическо, умствено и морално развитие; конституционна практика при тълкуване съдържанието на понятието “добри нрави” като критерий за формирането на подрастващите; необходимостта да се ограничи рискът от подражание и да се намали противообщественото поведение на децата; представени изследвания относно вредното въздействие на насилието и порнографията върху малолетните и непълнолетните;

  1. Дефиниции:

1.1  Както в международното право, така и българският законодател е възприел, че пълнолетието на детето настъпва с навършването на 18 годишна възраст (чл.2 от Закона за закрила на детето[20]). Значението на понятието „пълнолетие” е тясно обвързано с малолетието и непълнолетието. Малолетни са лицата, ненавършили 14-годишна възраст според чл.32, ал.1 от Наказателния кодекс[21]. „Непълнолетни” пък са лицата, които са навършили 14 години, но не са навършили 18 години (чл. 31, ал. 2 от НК на РБългария). В медийноправната система липсва единен подход при употребата на тези понятия. Директивата „Телевизия без граници” използва термина „непълнолетни”. По този начин е възприет той в повечето актове в държавите членки на Европейския съюз. В ЕКТТ се употребява формулировката „децата и подрастващите”, а в Закона за радиото и телевизията законодателят говори за „малолетни и непълнолетни”.

1.2  Българското законодателство дава легална дефиниция на понятието „закрила на детето”. Това представлява система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете          (§ 1, т. 1 ДР на ЗЗакрД).

Законодателните мерки предвиждат въвеждането на нормативна уредба относно правния статус на детето. Административните мерки предполагат наличието на компетентни органи, които да следят за прилагането на правната уредба. Понятието „други мерки” е обвързано с практиките на ниво саморегулация.

  1. Конституционни основи: Конституцията на Република България предвижда няколко разпоредби относно закрилата на малолетните и непълнолетните и зачитането на правилата на морала при излъчването на радио- и телевизионни програми:

2.1  Децата се намират под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от Конституцията на Република България).

2.2  Чл.39 от Конституцията прогласява свободата на словото, като тази свобода търпи ограничения с оглед накърняване на правата и доброто име на другиго и призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл.39, ал.2 от Конституцията).

2.3  Горният Конституционен принцип често се противопоставя на друг – за свободата на художественото творчество (чл. 54, ал. 2 Конст. РБ). В решение № 7/1996 г. Конституционният съд определя, че за разлика от нормативните разрешения в други държави и практиката по прилагането на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека правото на свободно изразяване на мнение не съдържа в себе си „правото на артистично изразяване”.[22] Това означава, че свободата на словото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за назоваване на насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл. 39, ал. 2 Конст. РБ). Правото на художественото творчество обаче не търпи ограничения. Възприемането на творчеството като абсолютна правна категория, която в много голяма степен може да накърни развитието на подрастващите, поражда необходимостта от въвеждането на особени нормативни предпоставки, които да балансират въздействието на аудиовизуалната продукция върху израстването на детето като пълноценна и хармонична личност. Израз на тази подкрепа е създаването на принципа за закрила на децата и непълнолетните в областта на средствата за масово осведомяване.[23]

2.4  В чл. 41, ал. 1 от Конст. На РБългария е записано също, че всеки се ползва с правото да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

2.5  Когато се накърняват тези ценности, нарушават се добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността се спира и конфискува печатно издание или електронна медия. Това се допуска само въз основа на акт на съдебната власт. В Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд относно тълкуване на съдържанието на чл. 40, ал. 2 от основния закон и въведените в него ограничения за ненакърняване на добрите нрави при разпространението на информация от медиите е посочено следното: “[…] публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Ето защо не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно, така че да съществуват основания за налагане на мярката по чл. 40, ал. 2.

  1. Закон за закрила на детето: Българското законодателство въвежда обща уредба относно закрилата на детето от насилието (чл.11 от Закона за закрила на детето)[24]. Защитата се изразява в: правото на непълнолетното лице на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; правото на детето на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; правото на непълнолетните лица на закрила срещу разпространяване на порнографски материали.

  2. Законът за радиото и телевизията[25]: Отразява косвено закрилата на малолетните и непълнолетните и то единствено в Глава първа – „Общи положения”. Обозначаването на принципа на закрила на малолетните и непълнолетните в нормативния акт е избегнато. Това основно положение е разгледано в няколко други близки юридически категории като добрите нрави, порнографиятавъзхваляването или оневиняването на жестокост или насилие, подбуждането към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак. За съжаление отсъствието на дефиниране на принципа може да се тълкува като липса на присъщата идентификационна категоричност на законодателя да потвърди, че в рамките на медийното право защитата на интересите на децата е висша социална ценност. Използваната юридическа техника е слабост на нормативния акт.[26] От друга страна обаче, именно тази свобода при тълкуването на понятията дава възможност, с оглед технологичното развитие и нивото на общественото самосъзнание, те да се прилагат ситуативно. Разбира се, прилагането на широк термин като добри нрави например, трябва винаги да се припознава в полза на детската аудитория и да защитава върховния интерес на тази социална група.

4.1  Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за радиото и телевизията: “Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”.

4.2  Предпазните механизми, предназначени за малолетните и непълнолетните, предвиждат въвеждането на часови ограничения в рамките на денонощието – от 23:00 до 6:00 часа, указващи че извън този пояс не се допуска под каквато и да е форма излъчването на предавания, които могат да застрашат благосъстоянието на децата.

4.3  Върховният интерес на децата се гарантира и от лицензионните изиксвания за обем на някои типове програми. Добре е операторите, чрез програмните характеристики, спазването на които следи СЕМ, да показват значителен процент детски, информационни, образователни, културни предавания и такива за емигранти, хора със специфични възможности, малки обществени групи. Чрез стойностните продукти, децата задоволяват нуждите си от информация за заобикалящия ги свят, научават нови знания, опознават начина на живот и бит на различните култури. Всичко това им помага да се индентифицират с дадена обществена група, да се интегрират в социума. Когато обаче, в програмните характеристики се съдържа незначителен процент на тези предавания, това безспорно довежда телевизията до дисфункционалност. Тя не изпълнява в пълна степен обществените си ангажименти, а по-скоро се превръща в медия на рекламните съобщения, в проводник на ниските ценности и комерсиализма, в печеливш продукт за бизнеса. В същото време, е нужно да се отчете сериозната конкурентна среда която неименуемо ще се създаде по време на цифровизацията, развитието на медийния сектор у нас, все по-взискателните зрителски предпочитания, засилването ролята на корегулацията и саморегулацията в Европа. С оглед на всички тези фактори и процеси е необходимо общественият интерес, условията на медийния регулатор които да го гарантират и интересите на бизнеса да се срещнат по средата на дългия път на динамичната медийна реалност у нас.

Като гарант за това се явява Законът за радиото и телевизията, който предвижда при осъществяване на своята дейност Съветът за електронни медии да се ръководи от интересите на обществото, като защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Едно от правомощията на Съвета е да взема решения за изменение на лицензии за радио- и телевизионна дейност, за създаване на програми, предназначени за разпространение чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. В изпълнение на това правомощие СЕМ приема и Становище, с което определя общите изисквания за разглеждане и допускане на изменения на индивидуални лицензии за радио- и телевизионна дейност – конкретно условия: т. 1.2 – “наименование на програмата”, т. 1. 5. – “профил на програмата” и т. 6 – “програмни характеристики”.

През 2001 г. (ДВ, брой 96) в Закона за радиото и телевизията се въведе и легална дефиниция за “програмен профил” – характеристика на програмата, според спецификата на нейното съдържание и насочеността й към аудиторията.

В програмите с общ (политематичен) профил задължително трябва да присъстват предавания с информационна, образователна, културна и развлекателна насоченост, предназначени за преобладаващата част от обществото, докато тези със специализиран профил са с тематична насоченост, предназначена за ограничена част от обществото.

С последното изменение на ЗРТ (ДВ бр.14/ 2009 г.), Съветът получи правомощие да издава и индивидуална лицензия за радио- и телевизионна дейност на радио- и телевизионни оператори за национални/регионални програми, които имат право да бъдат разпространявани от предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване с национален и/или регионален обхват. Законодателят е извел три принципа, от които да се ръководи СЕМ при издаване на лицензията – гарантиране на правото на информация, създаване на благоприятни условия за многообразие на медийната среда и плурализъм, съхранение на националната идентичност.

На следващо място Планът за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България предвижда преминаването от аналогово към цифрово разпространение да се извършва поетапно (на островен принцип). С цел гарантиране конституционно защитеното право да се разпространява и получава информация, е заложен и период на едновременно излъчване на програмите и чрез двата способа. От друга страна ЗРТ определя кръга оператори, които служебно да получат лицензия за цифрово разпространение на програмата си. Едни от тях са трите национални търговски оператора бТВ, Нова телевизия и ТВ2. Те са първите на които СЕМ преиздаде програмните лицензии за срок от 15 години, с опция за удължаване на срока от още 10 години (Програмните лицензии на бТВ, Нова телевизия и ТВ2 са в Приложение 1 от дипломната ми разработка). В следващата глава от нея ще представя как при взаимодействието и множеството договорки между бизнеса и медийният регулатор се изменят програмните лицензии. При съставянето им, интересът на децата и обществото е предаден изцяло или частично на този на бизнеса.

4.4  Нормата на чл. 76 от ЗРТ поставя специални изисквания към рекламата и телевизионния пазар, които се изразяват в закрила на малолетните и непълнолетните.

(1) Не се допуска разпространяването на реклама, съдържаща порнография или подтикваща към насилие и незачитане на човешкото достойнство, както и към поведение, което нарушава обществения ред и общоприетите морални норми. Не се допускат реклами с еротично съдържание с участие на малолетни и непълнолетни или предназначени за тях.

(2) Не се допуска разпространяването на реклами, които са основани на национална, политическа, етническа, религиозна, расова, полова или друга дискриминация.
(3) В рекламите, насочени към децата или в които участват деца, трябва да се избягва всичко, което може да влияе отрицателно на тяхното физическо, умствено и нравствено развитие.

(4) Рекламата, насочена към непълнолетни, трябва да отговаря на следните условия:
1. да не призовава непълнолетните да закупуват стока или да ползват услуга, като се възползва от тяхната неопитност или доверчивост;

2. да не се възползва от особеното доверие, което непълнолетните изпитват към родители, учители и други лица;

3. да не показва непълнолетни в опасни ситуации;

4. да не насърчава пряко малолетните и непълнолетните да убеждават своите родители или други лица да купуват стоките или услугите, които се рекламират.

(5) Радио- и телевизионният пазар, насочен към малолетни и непълнолетни, следва да съответства на изискванията по ал. 4, както и да не подбужда непълнолетните да сключват договори за продажба или наемане на стоки и услуги.

  1. Закон за филмовата индустрия[27]: Той установява правната уредба на режима, чрез който се разпространява филмовата продукция в България. Актът се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център”. Националната комисия за категоризация на филмите към агенцията на основание на чл. 37, ал. 4 от ЗФИ извършва класификация, подчинявайки се на следните критерии:

  • категория “А” – когато филмът утвърждава идеалите на хуманизма, популяризира националната и световната култура или способства за възпитанието на децата;

  • категория “B” – когато филмът не отговаря на изискванията за категория “А”, но по никакъв начин не противоречи на общоприетите морални норми в страната и няма ограничителни препоръки от комисията;

  • категория “С” – когато филмът съдържа отделни кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или отделни кадри с насилие в тях;

  • категория “D” – когато филмът съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие в тях;

  • категория “Х” – когато филмът е натуралистично-еротичен или демонстративно показва насилие.

Според чл. 37, ал. 5 от Закона за филмовата индустрия филми, чието съдържание противоречи на общоприетите морални норми, които възхваляват или оневиняват жестокост, насилие или употреба на наркотици, подбуждат към ненавист на основата на расов, полов, религиозен или национален признак, не се категоризират.

До голяма степен, тези разпоредби са обвързани със саморегулационните практики. Те имат препоръчителен, предупредителен и забранителен характер относно детската аудитория. Въпреки опасността от ефекта на “Забранения плод”, категоризацията на филмите помага на медиите за по-лесното им ситуиране в определен часови пояс, а на родителите да осъществяват по-надежден контрол. Законовата разпоредба на чл. 37, ал. 5 от ЗФИ кореспондира с чл. 10, ал. 1, т.5 и 6 и чл. 17, ал. 2 от Закона за радио и телевизия.

  1. Норми на саморегулацията: Източниците в тази област са два:

6.1  Споразумение за създаване на единна система за сигнализация. Тя е възприета в началото на 2004 г. от трите национални оператора БНТ, бТВ и Нова телевизия (към което понастоящем се присъединяват още оператори – TV2, Диема, ТВ7).[28] Според споразумението не се препоръчва за лица под 12-годишна възраст – когато филмът или отделна серия съдържа кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или кадри с насилие; – не се препоръчва за лица под 16-годишна възраст – когато филмът или отделна серия съдържа значителен брой кадри с еротично съдържание или с употреба на алкохол, стимуланти, наркотици или значителен брой кадри с насилие; не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст – когато филмът или отделна серия е натуралистично-еротичен или демонстративно показва насилие. Филмите от последната категория “които не се препоръчват за лица под 18 години” задължително се излъчват след 23,00 часа, в съответствие с чл. 17, ал. 2 на ЗРТ. Обозначението на филмите или сериалите е визуално – чрез кръг с изписване на възрастта, над която е препоръчителен филмът. Обозначаването се излъчва преди началото на филма/отделната серия на филма с времетраене от 40 секунди до 2 минути (по преценка на оператора), както и след всяко прекъсване за реклама. Всеки оператор може по своя преценка да оцветява сигнализиращия знак (напр. жълто, зелено, червено).

6.2   Етичният кодекс на българските медии: Той е приет през 2004 г. Етичните му правила обаче не се надежден гарант за закрилата на децата от вредно телевизионно съдържание, терминологията в него е лаконична. Пример е    т. 2.4.1 в която се казва: „Ще проявяваме специална отговорност за спазване правата на децата, включително и правото им да бъдат чути”. Тук не се уточнява какво съдържа отговорността и по какъв начин чрез нея медиите ще спазват правата на децата. Не се нормира и уточнява как ще се осъществи на практика правото на децата да бъдат чути. Ето какво гласят другите точки от Кодекса отнасящи се до превенцията на малолетните и непълнолетните:

6.2.1        Няма да се възползваме от тяхната неопитност и доверчивост.

6.2.2        Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на децата, освен ако не е от значителен обществен интерес.

6.2.3        Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления.

6.2.4        Ще избягваме да интервюираме деца без съгласие на възрастни, отговарящи за тях.

Когато саморегулацията не функционира успешно, а дадената медия абдикира от основното си право да защитава върховния интерес на децата се обвързва с понасянето на административно-наказателна отговорност, която подлежи на правораздавателен надзор. Такъв пример е Решението на ВАС за излъчването на т. нар. кеч предавания. [29]

  1. В допълнение на съществуващата законодателна рамка, Съветът за електронни медии е издал допълнителни правни документи в опит да защити детската аудитория:

7.1  Становище за необходимостта от защита на малолетните и непълнолетните при излъчването на песни в радио- и телевизионни предавания (2003 г.).

7.2  Декларация относно зачестилите случаи на алкохолни отравяния на непълнолетни от 16.02.2004 г.

7.3  Декларация относно предаването Big Brother от 8.11.2004 г.

7.4  Становище относно: понятието “добри нрави” по повод прилагането на      чл. 10, ал. 1, т.6 от ЗРТ с оглед закрилата на малолетните и непълнолетните от 07.11.2005 г.

  1. Освен това, съществуват множество национални програми, посветени на благосъстоянието на децата:     Национална програма за закрила на детето (2004); Национална стратегия за закрила на детето (2004 – 2006); Национална стратегия за защита на децата на улицата (2003 – 2005); Национален план за действие срещу сексуалната експлоатация на деца с търговска цел (2003 – 2005); Стратегия за национална младежка политика за периода 2003 – 2007; Междуинституциални програми; Програми и действия на неправителствения сектор и други.

  2. Наказателно законодателство: Инкриминира определени деяния, като отчита тяхната обществена опасност за непълнолетните.

9.1  Тези деяния се съдържат в разпоредбите на чл. 159[30] от Наказателния кодекс:

(1) Който създава, излага, представя, излъчва, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(2) Който разпространява чрез интернет порнографски материал, се наказва с лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.
(3) Който излага, представя, предлага, продава, дава под наем или по друг начин разпространява порнографски материал на лице, ненавършило 16 години, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева.
(4) За деянията по ал.1-3 наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева, ако за създаването на порнографския материал е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова.
(5) Когато деянието по ал.1-4 е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.
(6) Който държи или набавя за себе си или за другиго чрез компютърна система или по друг начин порнографски материал, за създаването на който е използвано лице, ненавършило 18 години, или лице, което изглежда като такова, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до две хиляди лева.

(7) Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва или е отчужден, се присъжда неговата равностойност.

Разпоредбите се отнасят за всички видове медии относно създаването, публикуването по какъвто и да е начин и разпространението на материали с порнографско съдържание. Освен това, този текст е в синхрон с конституционната норма: „Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпления или за насилие над личността” (чл. 40, ал 2).


[1] Божинова, Р. „Юношите под въздействието на медийната среда в. Азбуки; бр. 10/2008 г.

[2] План за дейността на Експертния съвет към СЕМ, съставител Гл. секретар на Експертния съвет – Гриша Камбуров

[3] Плана за дейността на Съвета за електронни медии за периода 25 май – 25 ноември 2009 г.; cem.bg

[4] Публикуване на консолидираните мерки в съответствие с член 3 а , параграф 2 от Директива 89/552/ ЕИО относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите – членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, изменена с Директива 97/36/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета на Европа

[5] пак там

[6] Закон за закрила на детето; Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., последно изм. ДВ. бр.69 от 5 август 2008г.

[7] Христова, К., Дисертация, стр. 8

[8] Закон за радио и телевизия, Чл. 20, ал. 1 (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

[9] Закон за радио и телевизия, Чл. 20, ал. 2 (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

[10] Пешева, М.; ст. „СЕМ – сто дни по-късно”

[11] пак там

[12] Христова, К., Дисертация, стр. 7

[13] Христова, К., Дисертация, стр. 13

[14] Защита на непълнолетните и човешкото достойнство в Аудиовизуалните и информационни услуги (2006 Препоръка)

[15] пак там

[16] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 120

[17] Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.  Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. – ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.  В сила от 3.07.1991 г.

[18] Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г., изм. и доп., бр. 85 от 26.09.2003 г. изм. и доп., ДВ. бр.18 от 25.02.2005 г., бр. 27 от 31.03.2006 г., бр.78 от 26.09.2006 г. – Решение № 7 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 12 от 6.02.2007 г.)

[19] Европейска конвенция за трансгранична телевизия. Ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 4.12.1997 г. – ДВ, бр. 117 от 10.12.1997 г.  Издадена от председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения, обн., ДВ, бр. 32 от 8.04.1999 г., в сила от 1.07.1999 г.

[20] Дефиницията на дете по смисъла на Чл. 2 от Закона за закрила на детето е „всяко физическо лице до навършването на 18 години.”

[21] Наказателен кодекс Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г., посл. изменение от 29.07.2008 г., бр. 102 от 28.11.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.

[22] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 121

[23] Пак там

[24] Закон за закрила на детето. Обн. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2000г., последно изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.

[25] Закон за радиото и телевизията. Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г., последно изм. ДВ. бр.14, ДВ бр. 37/ 2009г.

[26] Николова, Р. „Медийно право”, ст. „Закрила на децата и непълнолетните”, стр. 125

[27] Обн. ДВ. бр.105 от 2 Декември 2003г., изм. ДВ. бр.28 от 1 Април 2005г., посл. изм. ДВ. бр.98 от 27 ноември 2007г.

[28] Прессъобщение на СЕМ, 02.16.2004г., http://www.cem.bg/r.php?id=321&sitemap_id=111

[29] С решение на Върховния административен съд от 28.06.2002 г. се преустановява излъчването на предаванията „Първична сила” и „Разбиване”. Според съда те са в нарушение с чл. 10 и чл. 17 от ЗРТ. В последствие СЕМ препрограмира кеч-игрите от светлата в тъмната част на денонощието, според изискванията на закона.

[30] изм. ДВ,бр.92 от 2002 г.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on август 11, 2009, in ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: