ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ – ЧАСТ ІІ

Втора глава

Взаимоотношенията на ниво медиен регулатор – телевизионен бизнес

  1. Случаят “Страх” – пример за това как се спазва регулативната рамка в практиката

  2. 2. Промяната на програмните лицензии – решение в полза на търговските оператори, не в защита на обществените ценности

  1. Случаят “Страх” – пример за това как се спазва регулативната рамка в практиката

От всичко констатирано до тук, познавайки законовата рамка на Европейския съюз и България (изложена в Първа глава от дипломната разработка), правомощията и отговорнистите на медийния регулатор, медийната среда, ще анализирам казуса с телевизионното реалити предаване „Страх”. Целта ми е, от частния случай да направя систематизирани общи изводи относно: Спазва ли се правната рамка в практиката.

Законът не бива да е единствено писан текст, а трябва реално да защитава обществения интерес, да се тълкува и прилага еднакво за всички. Защото той нерядко се заобикаля от опитните медийните юристи, продуценти, консултанти. Затова, ако не се спазват законовите наредби ще се стигне неименуемо до множество ситуации като тази с шоуто „Страх”, от 2009 година, излъчено по една от водещите национални телевизии „Нова телевизия – Първи частен канал”, част от шведската верига MTG Group. Имитирайки състезание от него, 13 годишно дете се обеси на катерушка в град Козлодуй.

Въпросът е можеше ли да се избегне подобен трагичен инцидент? В чл. 33 от Закона за родиото и телевизията[1] са разписани правомощията на медийния регулатор. С оглед на тях, става ясно, че СЕМ не би следвало да се намесва в програмната политика на дадена медия, да редактира или предварително да забранява излъчването на даден телевизионен продукт. Всичко това би се сметнало за грубо вмешателство в независимата политика на медиите и като налагане на цензура. Задълженията на регулатора са да следи какво се случва в ефира (съдържанието), а не какво би се случило. В такъв случай, след показването на първите епизоди на шоуто, СЕМ вече е в правомощията си да проведе срещи с оператора, при установени нарушения да го санкционира според разпоредбите в медийния закон и да препрограмира шоуто от светлата в тъмната част от денонощието. Съгласно изискванията на ЗРТ, радио- и телевизионните оператори са задължени да не допускат излъчването на предавания, които застрашават физическото и психическото здраве на малолетните и непълнолетните, съдържат насилие и жестокост. Законът изрично предвижда, че предавания които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата трябва да се излъчват в часовия пояс от 23:00 часа до 6:00 часа, при това с подходяща сигнализация по време на цялото предаване.[2]

Законовите разпоредби не бяха приложени на практика, най-вече поради различните тълкувания – дали шоуто „Страх” има позитивни или по-скоро отрицателни въздействия върху детската аудитория. Яростни защитници на първата версия логично бяха представителите на бизнеса – ръководството на „Нова телевизия”, консултантът на медията Силва Зурлева, продуцентът на шоуто Магърдич Халваджиян. На работна среща проведена в сградата на СЕМ на първи април 2009 г., те се обединиха около версията, че реалити играта изгражда личността силна, укрепва състоянието на духа и физиката и помага за преодоляване на страховете. Следователно изгражда позитивен пример сред подрастващите. Халваджиян, в опит да отстоява версията на медийния бизнес, призова регулатора да спре всички анимации, реалити предавания и продукции съдържащи насилие или които биха могли да окажат негативно влияние върху децата. Заместник програмният директор на бТВ Ренета Викторова пък, която без покана от страна на регулатора или на Нова телевизия влезе по време на заседанието – повдигна въпроса: Дали и шоуто Fort Boyard (Форд Боаярд), от което се заражда идеята за „Страх”, трябва да бъде препрограмирано или да се излъчва с подходяща аудиовизуална сигнализация”? Напрежението в залата се повиши, когато представителите на бизнеса подчертаха, че имат договореност с продуцентите на шоуто, то да се излъчва в най-гледаното време – 20:00 часа. В допълнение известиха представителите на регулатора, че покрай „Страх” са подписали и множество договори с влиятелни рекламодатели, което би направило невъзможно преместването му в по-късен час.

В края на заседанието, председателят на СЕМ доц. Маргарита Пешева и членовете на институцията, още на тази първа работна среща с бизнеса, набързо взеха решение шоуто „Страх” да се излъчва единствено с подходяща аудиовизуална сигнализация. Доволни от постигнатото единогласие бяха и двете страни. Представителите на медийния бизнес няма да претърпят финансови загуби от евентуално препрограмиране на шоу продукцията, като същевременно ще запазят високия й рейтинг. Регулаторът пък се обоснова пред обществото, че е предприел ефективни мерки които да „предпазят” малолетните и непълнолетните от вредното влияние на медийния продукт.

Най-странното в ситуацията се оказа фактът, че едва след срещата с бизнеса, на заседание в същия ден, но в по-късен час бяха поканени членовете на Експертния съвет (ЕС) към СЕМ, който има консултативни функции.[3] Това напрактика обезмисли втората среща, както и предназначението на ЕС. В състава му, в ресор „Медиен бизнес” е председателят на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) Гриша Камбуров, който е и Главен секретар на Съвета. По негово настояване, след сформиралото се мнозинство (седем члена на ЕС), той обвини регулатора, че без негово знание е поканил представители на медийте. Според Камбуров, заседанието на ЕС трябва да е закрито, а около случая „Страх” да не се шуми допълнително. Останалите членове на Съвета обаче, не се съобразиха с изискването на Главния секретар. След гласуване, те разрешиха на чакащите пред заседателната зала на СЕМ журналисти да влязат в нея.

Представителите на СЕМ, след като вече се бяха споразумяли с представителите на „Нова телевизия”, нямаше как  да се съобразят с позицията на Ева Борисова – председател на Асоциация „Родители” и член към Експертния съвет на СЕМ. Борисова изрази своята тревога относно сериозните рискове за здравето и живота на децата, които предаването „Страх” според нея носи. Тя раздаде писмо от Асоциация „Родители” на присъстващите в залата в което пише: „Основният проблем е свързан с посланието, че страхът е нещо лошо, което може и трябва да бъде преодоляно. За децата е важно да разберат, че усещането за страх е полезна реакция на организма, сигнализираща опасност. Характеристика на детската възраст като цяло е предпазливото поведение на ограничените възможности за преценка на рисковете. Насърчаването на децата да практикуват рисково поведение като израз на себеутвърждаване е изключително опасно.”[4] Писмото е написано в следствие на проведени консултации с водещи специалисти в областта на детската психология, се казва още в него. На тази база, от асоциацията посочиха, че предаването „Страх” изпълва хипотезата на чл.17, ал.2 от ЗРТ, и съобразно чл.17, ал.3 трябва да се излъчва в часовия пояс между 23:00 часа и 6:00 часа.

Отстояваната позиция на Ева Борисова, позицията й като председател на Асоциация „Родители”, която отстоява активно детския интерес и същевременно участието й в Експертния съвет към СЕМ са мотивите ми, които ме провокираха да направя интервю с нея. (Интервюто е в Приложение №2).

За да се вземе адекватно решение при подобни казуси е необходимо да се проучат и отчетат всички налични обективни или субективни фактори, да се анализира средата, етапът на развитие на обществото и неговите нагласи.

Излъчването на реалити играта „Страх” в България е особено популярна сред малолетните и непълнолетните. Във възрастовата група от 4 до 14 годишните тя постига рейтинг от 6% до 10.7%. Това става ясно от проучването на пипълметричната агенция ТНС/ТВ ПЛАН. Опасността, адреналина от рисковите каскади, върха на човешките възможности, воайорството да гледаш как човек яде паяци и хлебарки и възможността след това да повториш изпитанията от шоуто и да бъдеш герой в очите на другите са само част от психологическите нагласи, които привличат не само детската аудитория.

КАНАЛ

ДАТА

ДЕН

ОТ

ДО

ЗАГЛАВИЕ

4-14 годишни

Рейтинг %

Рейтинг

Дял

Нова

01.3.2009 г.

Неделя

20:58:00

21:58:00

Страх

10,7

75 000

36,7

Нова

02.3.2009 г.

Понеделник

19:58:00

20:50:00

Страх

5,3

37 000

17,4

Нова

03.3.2009 г.

Вторник

20:00:00

20:59:00

Страх

6,9

48 000

19,8

Нова

04.3.2009 г.

Сряда

19:58:00

20:53:00

Страх

6,7

47 000

20

Нова

05.3.2009 г.

Четвъртък

19:58:00

20:55:00

Страх

6

42 000

17,5

Нова

06.3.2009 г.

Петък

19:58:00

20:51:00

Страх

6,7

47 000

22,3

Нова

09.3.2009 г.

Понеделник

19:59:00

20:57:00

Страх

5,8

40 000

18,7

Нова

10.3.2009 г.

Вторник

20:00:00

20:55:00

Страх

6,8

47 000

21,9

Нова

11.3.2009 г.

Сряда

19:57:00

20:57:00

Страх

9,7

67 000

26,4

Нова

12.3.2009 г.

Четвъртък

19:58:00

20:55:00

Страх

8,2

58 000

29,9

Вероятно, в голяма част, на тези предпоставки и очаквания се дължи успехът на реалити продукцията „Страх” в някои страни от света. В други обаче, наблюдаваме слаб зрителски интерес. В извадката която направих посредством запитване до Европейската платформа на регулаторните органи – EPRA това се откроява ясно, както и различната практика по позиционирането на шоуто.[5]

От началото на месец март 2009 г. по „Нова телевизия – Първи частен канал” се излъчва реалити шоуто „Страх” с начало 20:00 часа и повторения по „Диема” по обяд. Това е българската версия на станалото световно известно шоу “Fear Factor”. У нас се излъчва и американската версия по кабелната телевизия GTV.

Оригиналният вариант е холандски и се нарича “Now or Neverland”. Премиерата му е през 1998 г. по търговската телевизия „Вероника канал”. Когато Endemol и NBC го адаптират за американския пазар през 2001 г., променят името му на “Fear Factor” – Фактор страх.

Шоуто в оригинален или адаптиран вариант се излъчва по много канали в различни краища на света. В САЩ например “Fear Factor” се излъчва през 2001 г. по NBC Universal TelevisionDistribution, която с повече или по-малко успех го излъчва до 2006 г. В момента се излъчва по FX Channel.

  • Във Великобритания, освен че излъчват американската версия, развлекателният сателитен канал Sky One показва своя версия, наречена “Fear Factor UK”. Шоуто започва всеки ден от 21:00 или 22:00 часа.

  • В Германия предаването “Fear Factor” се излъчва от частен оператор след 20:00 часа.

  • В Босна и Херцеговина месната Регулаторна агенция за комуникации не е получавала оплаквания срещу подобни предавания, но повечето от тях са излъчвани в късните вечерни часове.

  • В автономната област Навара, Испания пък шоуто е излъчвано два пъти:

1. От частния канал “Antena 3” през 2004 г., в испанската версия с името

“Factor Miedo”, късно вечерта (00:15 – 01:30 ч.)

2. От частния канал “Telecinco 2”, който излъчва американската версия през

2009 г., вечер от 22:15 часа.

  • В Унгария националният търговски телевизионен канал “RTL Klub” излъчва реалити шоуто “Fear Factor” (A retteges foka) през 2005 г. Разпространява се по ефир, както по кабел и сателит. Предаването е излъчвано след 21:00 часа, но този час се оказва неприемлив според Комисията за радио и телевизия на Унгария. Този факт и нарушенията на клаузите, които се отнасят до защитата на човешкото достойнство, кара Комисията да направи проучване, в резултат на което тя прилага необходимите санкции, които довеждат до продължителни съдебни дела.

  • В Италия американската версия на шоуто се излъчва по AXN.

  • Във Франция се излъчва по популярната TF 1, която се разпространява и по кабел и като цифрова и сателитна, но бързо отпада от програмата.

  • В Швеция шоуто не достига добър рейтинг и пада от ефир след като са излъчени едва няколко епизода по търговската TV 4.

  • В Гърция шоуто се излъчва по търговската сателитна Makedonia TV.

  • В Белгия по VTM – частна комерсиална телевизия.

  • В Хърватия по търговската RTL Televizija

  • Норвегия има своя версия, излъчвана по търговската TV3

  • Турция също има своя версия, която се излъчва по Show TV

  • В Румъния правата за излъчване са придобити от търговската “Pro TV

  • В Албания Vizion+ печели правата за създаване на собствена версия

  • В Украйна правата за собствена версия взима TET

  • В Португалия “Fear Factor”, под название “Desafio Total” се показва по търговската TV 1.

  • В Австралия се излъчва подобна на американската версия по Nine Network. Само два епизода обаче са разпространени в ефир, след което шоуто отпада от програмата. Подобен е и случаят в Полша където по частната национална Polsat се показва собствена версия “Fear Factor – Nieustrazeni”. След първият сезон предаването е свалено от ефир.

  • Близкият изток има своя версия, която е излъчена по MBC 1.

  • В Малайзия  NTV 7, която излъчва американския вариант подготвя и местния – “Fear Factor Malaysia”. Шоуто има голям успех и се излъчва за втори сезон през 2006 г.

  • В Индонезия  се излъчва тяхна версия “Fear Factor Indonesia” по RCTI.

  • В Мексико шоуто се предава по Televisia в същия формат, с някои малки промени в каскадите и начина на степенуването им.

Този списък не претендира за изчерпателност. Той само дава представа за популярността на този реалити формат. Не може да се определи в повечето страни защо е паднало шоуто от програмите на някои телевизии – дали поради нисък рейтинг или по етични съображения. Известни са отделни критични реакции. В САЩ например, “Fear Factor” е критикуван остро от Американската асоциация за хуманност, но най-вече поради един вид малтретиране и нехуманно отношение към животни и насекоми. През 2005 г. Остин Еткин прави опит да осъди NBC, поради това че, гледайки една от каскадите, така се отвратил, че вдигнал кръвно налягане. Окръжен съдия Л.У. отхвърля делото. Също в САЩ, Едисоновият институт по електричество публикува предупреждение във връзка с епизод, в който се симулира изкачване по „присветкващ” електрически стълб, опасявайки се от подражателство.

Друг аспект при вземането на решение при подобен казус е устойчивата практика на компетентния орган. Един от най-често цитираните случаи в практиката на Съвета за електронни медии е свързан с предаванията „Разбиване” и „Първична сила” (т.нар. „кеч”) от 2002 г., излъчвани в програмата на бТВ в събота и неделя след обяд. Тези предавания предизвикаха остра обществена реакция в следствие на зачестилите случаи на пострадали деца в резултат от последвали сбивания и прилагане на показани бойни техники в предаванията. Във връзка с това СЕМ организира представителна публична дискусия, на която бе обсъдено дали дали тези предавания оказват влияние върху детската психика. Следвайки експертните оценки и общественото мнение СЕМ прие с решение,[6] че излъчването на предаванията „Първична сила” и „Разбиване” противоречат на законовите разпоредби като застрашават умственото, физическото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните и указа на „Болкан Нюз Корпорейшън” ЕАД да спазва условията на издадената индивидуална лицензия, както и да спре излъчването на цитираните предавания преди 23:00 часа. Върховният административен съд на Република България потвърди решението на СЕМ. Във връзка с устойчивата практика, Ева Борисова от Асоциация „Родители” казва: „Не споделям тезата, че животът е много динамичен и за това е съвсем естествено при действие на един и същ закон два сходни казуса да могат да бъдат решени по драстично различен начин. Смятам, че трябва да имаме уважение към прецедентите, особено когато са потвърдени и от съда и да имаме волята веднъж поставена границата да се отстоява. (Пълното интервю с Ева Борисова е в Приложение №2).

Допълнителен критерии преди да се стигне до решение е определянето на средата и степента на развитие на обществото, ценностите които то изповядва. Наблюденията сочат, че медиите не само ни представят по определен начин цялото многообразие на живота, но също така формират у нас начин на възприемане на нещата извън контекста, в който те ни ги показват. Така медийната среда става определяща по отношение на нашето възприемане на актуалната реалност, а също по отношение на нашето участие в нея, научавайки ни на определени модели на поведение, ценности, идеали и други. В този аспект, медиите медиите осигуряват реална и постоянна връзка между общественото и личностното съзнание, съдействат на младите хора в тяхната социална ориентация, във формирането на личностното отношение към света. Каквито и да са постиженията на медийната цивилизация обаче, те трябва да носят своята отговорност за моралното цивилизоване на младото поколение. И колкото и демократична да изглежда медийната палитра днес, е необходимо обществото, чрез съответните контролиращи органи, да зададе някакви параметри за крайностите, които медийният изказ може да си позволи; да убеди медиите да поемат своята позитивна социализираща и морализираща роля за бъдещите поколения.

Провокирани обаче, най-вече от силното лоби на оператора, Съветът за електронни медии пренебрегна устойчивата си практика във връзка с издаването през 2002 г. на задължителни указания на бТВ за преместването на кеч предаванията „Първична сила” и „Разбиване” от светлата в тъмната част на денонощието и не препрограмира „Страх” след 23:00 часа, каквито са разпоредбите на българското законодателство. Не се съобрази с негативното тълкуване от редица психолози на понятието „страх” и на позицията на Асоциация „Родители, на обществения натиск операторът да преустанови излъчването на „Страх”. Не отчете високия процент на гледаемост на шоуто сред 4-14 годишните и опасността то да създава опасни модели за подражание. Решението с което СЕМ излезе беше, че няма нужда тази реалити игра да се препрограмира, поради голямото разнообразие на нейното програмиране, както в светлата, така и в тъмната част от денонощието в редица държави.[7] Медийният регулатор издаде указания следващите десет епизода от реалити телевизионната игра „Страх” да протекат с допълнителна сигнализация. Решението на СЕМ беше обосновано с това, че шоуто създава единствено необходимост от по-активен родителски контрол и задължителен диалог между родители и деца.[8]

Регулаторът в тази ситуация, очевидно абдикира от основните си функции, а именно да защитава обществения интерес и да гарантира безопасна среда за децата.

Бизнесът от една страна, а от друга медийният регулатор, призван да защитава интереса на децата, се опитаха бързо да заглушат „Страх”-а и като в „комбина” да прехвърлят вината единствено върху родителите. След като СЕМ не взе сериозни мерки, задължаващи ги по закон да спрат или препрограмират продукцията, (от което Нова телевизия би претърпяла множество финансови загуби), можем само да се надяваме случаят да не се повтори, когато скоро по “Нова телевизия” се завъртят новите 10 серии от шоуто. То ще е позиционирано отново в най-гледаното време, леснодостъпно за деца – 20:00 часа и с повторение по “Диема” на обяд. Изглежда, че един от най-рисковите въздействия върху детската аудитория на телевизията при конструирането на реалността е подражанието. В тази връзка може да заключим, че медийният регулатор, несъобразявайки се с общественото благо, ценности и върховния интерес на децата, а единствено с бизнеса – позволява „децата ни да умират нелепо имитирайки… преди да са изградили собствен, житейски модел на поведение. Да наподобяват някой друг, преди самите те да са станали образ за подражание.[9]

Като цяло, детските програми преподават ценности – това е заключението на изследване, проведено в Института по масови комуникации в Мюнхен. „Децата буквално „изсмукват” примери за подражание и модели на социално общуване“, обяснява Улф Щьоцел. Точно затова един малчуган е в състояние да гледа 13 пъти „Сам вкъщи“, този филм в забавна форма му дава кураж, че едно дете може да се справи само в трудна ситуация, без да се плаши.[10] Тук е необходимо да отчетем не само ролята на родителите като хора ограничаващи достъпа на малолетните и непълнолетните до аудиовизуални продукти с вредно съдържание. В голяма степен това зависи и от отговорността на хората, които решават да снимат тези детски предавания и филми.

Роля, както споменахме вече, имат и саморегулативните инструменти на медиите. За да избегнат вредните последствия от тези продукции пък, британските и френските правила за съдържанието на програмите включват специална точка “Деца и имитативно поведение”: Не се допуска – особено в светлата част от денонощието – излъчването на опасно или причиняващо вреда поведение, което лесно може да се имитира. Това се отнася специално за използване на ножове, оръжия, субстанции и др. по начин, който може да причини увреждане. Микровълнови печки и други уреди, които употребени неправилно могат да причинят вреда,  се показват със специално внимание. Така например, в британското шоу „Brainiac”, което се позиционира след 23:00 часа по “Discovery”, преди всяко изпитание водещите предупреждават за опасните последствия при имитиране на показаното в домашни условия.

За да проследят ефекта от телевизионното имитиране, научни сътрудници провеждат проучване сред 120 момчета и 130 момичета, на възраст 6­19 години, на базата на излъчвани по телевизията кеч програми. Резултатите показват, че 86 % от обхванатите момчета между 6- и 12-годишна възраст следят тези предавания заради боя на кечистите. В резултат, непосредствено след телевизионното шоу и на следващия ден, момчетата се държали по-агресивно от обичайното. В същото време 74 % от юношите между 13 и 19 се интересували основно от външния вид на кечистите ­ от атлетичните им тела, добре оформените мускули, силата им и т.н. Подобен интерес проявявали и момичетата в тази възраст ­ 48 % от тях се възхищавали на мускулестите тела на кеч героите. [11]

В Института по психология проследяват и влиянието върху юношите на сцени на насилие и на информации за извършено убийство, показвани на малкия екран. Проучването е обхванало 196 ученици, между 15- и 19-годишна възраст.   Резултатите доказват, че 35 % от обхванатите в изследването реагират със страх, ужас и притеснение при гледките на извършено убийство, поднесено картинно, с подробно описание на случая и действията на извършителя на престъплението. Една трета от анкетираните младежи реагират с интерес и вълнение при гледането на подобни кадри, а 21 % ­ с досада и безразличие. Психолозите установяват, че преживяването на страх и притеснение е характерно за децата с висока тревожност. Реакциите на интерес и вълнение са проявени от по-агресивните, а на безразличие и досада ­ от тези, които поначало имат по-насилствено отношение към околните.[12]

Изследването е достатъчно категорично за да се направи изводът, че телевизионната продукция не само води до имитиране у децата, но и влияе в голяма степен на лабилната им психика. Неопитността на малолетните и непълнолетните, наивността им не им позволява да разграничават добро от зло, да преценяват и анализират напълно рисковите ситуации и последиците от тях.

2. Промяната на програмните лицензии – решение в полза на търговските оператори, не в защита на обществените ценности

За целите на изследването, ще анализирам последния сблъсък между икономеческите стремежи и лобито на трите търговски оператора и обществения интерес, частност защитата на висшия интерес на детето пред телевизионния екран. Подробно ще изследвам как икономическите стремежи и лобито на трите търговски оператора бТВ, Нова телевизия и ТВ2 (след смяната на собствениците е преименувана на Pro.bg), доминират над обществения интерес, следователно и над детския като част от обществото. Ще разгледам казуса, свързан с последната промяна на програмните характеристики в лицензиите за програмна дейност, поискана от операторите bTV, Нова телевизия и ТВ2.Те са свързани с процеса на цифровизация, качването без конкурс на определени телевизии още при Първия етап на цифровизацията и преиздаването на програмните им лицензии.

Според § 37 от ПЗР на ЗИД на Закона за радиото и телевизията[13] изискванията Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към влизането в сила на този закон отговарят на следните условия:

  1. имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс; и

  2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване; и

  3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не помалко от 50 на сто от населението на страната.

(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.

На условията по ЗИД на ЗРТ от 2009 г. нито бТВ, нито Нова телевизия, а още по-малко ТВ2 отговарят на законовите условия, поради недоглеждане или непознаване на практиката на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) от комисията отговаряща за писането на ЗИД на ЗРТ. Така в §37, (1), т. 1 е записано: „имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс.” Такъв конкурс обаче не е провеждан. Доказателство за това е и устойчивата практика на съда – решение №2273/2003 г. (петчленен състав): “Настоящата инстанция счита, че наличните доказателства дават основание да се приеме, че конкурсна процедура за издаване на програмната лицензия на касатора не е провеждана… НСРТ не е провел конкурс, тъй като към момента на провеждане на процедурата не е съществувала и изискуемата се по чл.116 ЗРТ /изм./ Наредба на МС за условията и реда, при които да бъде проведен такъв конкурс… В тази насока – за липса на проведен конкурс по реда на чл. 116в, ал. 2 от ЗРТ при издаването на лицензии, Върховният административен съд е имал възможност да се произнесе и с други съдебни актове, като липсват фактически или правни основания за промяна на така установената практика.”

Пак според ЗИД на ЗРТ е записано, че в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1. Това естествено нямаше как да стане, поради описаното несъответствие. Бързането на правителството не даде резултат и поради друга причина. Записаният 14-дневен срок е недостатъчно време да се преиздадат аналоговите лицензии на операторите, които са със срок до 2010 г. (на националните „Б”ТВ, „Нова телевизия – първи частен канал, а на „ТВ2” изтича до 2012 г., които отговарят на законовите изисквания за качване на мултиплекс за цифрово разпространение на първия етап).

През този период, СЕМ проведе множество срещи с ръководството на трите оператора и неправителствения сектор за да се договорят условията на преиздаване на аналоговите лицензии с променени характеристики, издаването на лицензиите за цифрово разпространение – които ще са копие на преиздадените аналогови лицензии. В процеса на договаряне възникнаха следните въпроси: Ще започне ли срокът на цифровата лицензия да тече от датата на издаването й, въпреки, че медиите не излъчват още цифрово (от датата на издаване на лицензиите)? Въпреки, че по закон продължителността на периода на simulcast е една година, следва ли след това трите медии да излъчват само цифрово? Не трябва ли телевизиите да се съобразят с технологичната подготвенонст на обществото за преминаване към изцяло цифрово приемане на сигналите? Ще усигури ли мултиплекс операторът (чешкото дружество „Тауърком”, спечелило конкурса на КРС за изграждане на цифровата мрежа на Първия етап от цифровизацията в РБългария) гарантирано разпространение на програмите им? Все въпроси които трябва да гарантират обществения интерес от една страна, а от друга да защитават и тези на бизнеса. С оглед на всички събития, СЕМ започна процедурата по издаването на новите програмни лицензии. Регулаторът прие, че цифровите лицензии на операторите ще започнат да текат от датата на издаването им, а не от стартиране на цифровото излъчване на медиите. Това решение кореспондира с устойчивата практика на Съвета.

Договорките между представителите на Съвета за електронни медии и бизнеса бяха дълги, напрегнати и нелеки. В поредица от срещи, свиквани от медийния регулатор, освен създалата се ситуация около законовите несъответсвия, се обсъждаше активно и до какви граници може да отстъпи медийният регулатор при формирането на изискванията за обем програми. По време на срещите, се окроиха няколко ключови елемента:

  1. Периодът, в който да се направят програмните изменения в лицензионните договори: Председателят и членовете на СЕМ посъветваха открито представителите на бизнеса, че това е най-добрият момент за тях, в който регулаторът е склонен да приеме до голяма степен исканията им. Изложените причини за това са, че записаните параметри в лицензията (старите лицензии за аналогово разпространение – бел.авт.) поставят изисквания за оператора, които с оглед променената медийна среда, са неоправдано високи, включително са заложени ангажименти, определени от закона като задължителни за обществените оператори.[14]

  2. Тактическият ход на бизнеса: На представителите на бТВ, Нова телевизия и ТВ2, СЕМ предостави възможност сами да определят какви промени желаят в програмните си лицензии. Операторите от своя страна, пределно ясно знаят, че медийният регулатор няма да се съобрази напълно с техните искания за да изглежда пред обществото като независима институция, която взема крайните решение в защита на обществения интерес. Ето защо, операторите представиха на СЕМ програмни характеристики с изключително ниски проценти за обем на предаванията.

  3. 3. Изместване центъра на проблематиката: – Членовете на СЕМ и представителите на бизнеса дълго спориха около процентите за обем на програмите – дали например информационните предавания трабва да са 3,5% или 4% от програмното време на дадената медия. Тези незначителни обсъждания изместиха основни и много важни въпроси като: Как ще се защитава върховният интерес на малолетните и непълнолетните и нуждата им от повече информационни, културни и най-вече образователни предавания при толкова занижени проценти за обем на тези типове програми? Не трябва ли регулаторът да изисква от операторите да излъчват специализирани продукции за деца, в стремеж медиите ни да изпълняват основната си образователна функция, да предоставят безопасна среда за децата? Ще задоволява ли обществото като цяло своите културни и информационни нужди? Какво ще е качеството като съдържание на излъчваната продукция в цифрова среда? Дали ефективното използване на спектъра чрез цифровата платформа няма да стимулира постоянно увеличаващото се гледане на телевизия сред малолетните и непълнолетните, а оттук и едно все по-нарастващо социално отчуждение сред тях и обществото като цяло?

3.1  Последният въпрос е тясно обвързан с регулярните статистически проучвания които се правят на тема – колко часа на ден отделят децата в гледане на телевизия. Според данните[15] през работната седмица 38,3% от младежите гледат телевизия повече от 4 часа дневно. Момичетата гледат повече телевизия – 42,3% в сравнение с момчетата – 31,7%. През уикендите 54,8% от юношите гледат телевизия повече от 4 часа дневно, като тук не се наблюдават различия по пол.

Тук сме длъжни да споменем и високият процент от децата които отделят голям период от време в конвергирани медии с мултиплицирани възможности като интернет, мобилни телефони, в игри на конзоли от типа Play Station и други.

Занимания с компютър и Интернет (чат, електронна поща, сърфиране)

  • През дните от седмицата 34,5% от младежите използват компютър три или повече часа на ден, като няма голяма разлика между момчета и момичета. С възрастта се наблюдава увеличение на използването на компютър, като то е по-значително между 5-ти клас (26%) и 7-ми клас (36,8%), а в 10-ти клас вече е 40,4%.

  • През уикендите 31% от юношите използват компютър три или повече часа на ден, като процентът на момчетата (51,6%) е значително по-висок в сравнение с момичетата (39,3%).

Компютърни игри

  • През дните от седмицата 20,1% от юношите играят компютърни игри три или повече часа на ден. Наблюдава се голяма разлика по пол – момчетата играят два пъти повече от момичетата (съответно 41,1% и 20,2%).

  • През уикендите 36,5% от младежите играят компютърни игри три или повече часа на ден, като разликата между момчета и момичета е още по-голяма – 61,9% срещу 19,7%. В 9-ти клас се наблюдава значително намаляване на игрите с компютър. Интернет и новите он-лайн технологии се вписват в ежедневния живот и въпросите, свързани с техните социални последици стават все по-настойчиви.[16]

Изводът който може да се направи е, че децата отделят голяма част от свободното си време в гледане на телевизия или използване на интернет, забавляват се с виртуалния свят който им предоставят новите технологии. Те все повече сподпомагат за социалното отчуждаване на малолетните и непълнолетните, а техните семейства се стремят да бъдат в първите редици на усвояването на новите технологии, възползвайки се от непознатите възможности, предоставяни от цифровата телевизия, интернет, мобилните и широколентовите комуникации, игрите в он-лайн пространството и технологиите за обмяна на информация между равни (peer-to-peer). Подрастващите от рано се сблъскват с множество рискови или отрицателни усещания, за които не са подготвени. Нужно е да отбележим, че динамичното развитие на медийната среда в ежедневния контекст, изисква от нас все по-висока култура и образование за да съумеем да предпазим най-уязвимата част от обществото.

Да защитава обществения интерес е призван СЕМ, който след проведените разговори с бизнеса – измени и удължи срока на програмните лицензии на трите търговски оператора с  максимума от още 15 години. Изменението е облагоприятстващ оператора акт[17], се казва в решенията (които са еднообразни). Заедно с това обаче остава открит въпрос защо програми с облекчени параметри ще имат предимство пред останалите?

Същевременно, въпросът за качването на цифров мултиплекс на бТВ, Нова телевизия и ТВ2 остана нерешен. Реакцията на правителството в тази насока не закъсня. Притиснати от изтичащия мандат, тройната коалиция изготви Закон за публичното радиоразпръскване (ЗПР)[18], чрез който да се опита да пренареди медийната картина у нас в своя изгода. Един от съставителите на ЗПР е юристът Зина Трифонова, която доста преди публикуването му увери представителите на трите национални медии, че ще направи необходимото за да гарантира безпроблемното им качване на цифров мултиплекс на Първия етап от цифровизацията. Председателят и членовете на СЕМ също знаеха, че се готвят подобни изменения.

Те се реализираха изцяло под диктата на интересите на бизнеса и политиката.  Без никаква съгласуваност, ЗПР не беше предоставен на вниманието нито на управителните съвети на националните обществени медии, нито на КРС, СЕМ или на заинтересовани лица. Оказа се, че ЗПР не кореспондира и е в нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА)[19]:

“Чл. 26. (1) Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.

(2) Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Чл. 27. (1) Министърът – вносител на проект на нормативен акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.

(2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.
Чл. 28. (1) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:

  1. причините, които налагат приемането;

  2. целите, които се поставят;

  3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;

  4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;

  5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

(3) Проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган”.

В случая:

  1. Нарушени са принципите в чл. 26 ЗНА.

  2. Проектът не е публикуван за обсъждане и не е предоставен на заинтересованите лица.

  3. Проектът не е предоставен на СЕМ като орган, чийто правомощия са свързани с предмета на регулиране.

  4. Мотивите не съдържат изискваната от чл. 28, ал. 2 обосновка.

  5. Мотивите не съдържат изискваната от чл. 28, ал.3 обосновка

Начинът на изготвяне, одобряване и внасяне на този проект е поредна демонстрация на известния факт, че мнозинството не се съобразява с – в случая приети от самото него – законови разпоредби. Както впрочем констатира Съветът по законодателството към Народното събрание.[20]

Освен всичко, терминологията в ЗПР се оказа крайно неточна и неясна. Законът обаче съдържа една много важна поправка, която позволи на бТВ, Нова телевизия и ТВ2 да бъдат качени на цифрова платформа на Първия етап от цифровизацията. В ПЗР на ЗПР пише: в §37, ал.1, т.1 думите „въз основа на проведен конкурс” се заличават.

След обнародването на ЗПР, СЕМ официално обяви, че изменя лицензиите на трите търговски оператора. Въпросите обаче следват един след друг: Защо и с какво ТВ2 заслужава да се разпространява редом с останалите две програми. Докато бТВ и Нова телевизия имат по две национални лицензии за програма и пренос, ТВ2 няма далекосъобщителна лицензия с национален обхват и се разпространява по §9а от ЗРТ (тя е със статут на „временна търпимост” по закон).  Освен това, в отчета на СЕМ за 2008 г.[21] пише,  че “в България има три  телевизии с наземно разпространение на седем  програми – БНТ (БНТ1 и регионалните програми), бТВ и Нова телевизия.” – т.е. ТВ2 изобщо не е призната от СЕМ, а е отнесена при операторите в режим на временна търпимост.

От казаното до тук, можем да направим следните обобщения:

  1. Въпреки все по-голямата нужда на съвременното общество от информация, образование и култура, СЕМ се съобрази с исканията на търговските оператори и намали програмните им характеристики за този тип програми. Актът на медийния регулатор може да се счита за грубо нарушение на върховния детски и обществен интерес, с оглед на това, че на малолетните и непълнолетните не се осигурява здрава среда за развитие. Детската телевизионна аудитория, във все по-голяма степен, се превръща в консуматор.

  2. Дисфункционалността на телевизията допълнително се засилва, след като по презумпция, в нито една програмна лицензия не се задължават операторите да излъчват даден процент развлекателни предавания. СЕМ счита, че обемът на този тип предавания зависи изцяло от операторите. Ето защо, тенденцията на телевизионния екран да гледаме пошли шоу продукции, всевъзможни реалити формати, еднотипни комедиини скечове в които преобладава неизтънчения хумор, сексуалните намеци, показва се пиянството като нормално състояние и всички негативи на човешката личност. Тези предавания се санкционират много рядко от регулатора – най-вече заради скрита реклама в тях на марка цигари или алкохолни напитки и то когато има конфликт на интереси от страна на друга търговска марка. Голямото количество развлекателни предавания, които учат как по-скоро да не се държим в обществото – децата наблюдават, а след това пресъздават видяния модел на поведение.

  3. Задължително разпространение на една програма се записва в закона, когато това е толкова важно за обществото и тяхното право на информация, че законодателят се намесва в пазара, за да защити това право. Не такъв е случаят с търговския оператор ТВ2, поради описаните по-горе несъответствия в статута на медията.


[1] Чл. 33 (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

[2] ЗРТ (бр.14 от 20 Февруари 2009г) Чл. 17 (2) и (3) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.).

[3] Правилник за устройството и дейността на Експертния съвет към СЕМ http://cem.bg/r.php?sitemap_id=95&id=2958

[4] Писмо от Асоциация „Родители” до Съвета за електронни медии; 1 април 2009 г.;                     Вх.№ 013-304-04

[5] Извадката е на база на проведен въпросник за практиката на позициониране и зрителския интерес на шоуто „Страх” в отделните страни. Анкетата е проведена чрез интернет страницата на EPRA http://www.epra.org/content/english/index2.html. Резултатите са обобщени и обработени въз основа на получените отговори.

[6] Решението е от 7 февруари 2002 г. с Вх.№ 5-00-39

[7] Прессъобщение на СЕМ от 01.04.2009 г., http://cem.bg/r.php?sitemap_id=111&id=3007

[8] пак там

[9] Томов, М. „Пазванти не разпасвайте закона. Децата подражават!” https://journalistbg.wordpress.com/

[10] Николова, М. „Децата трябва да гледат телевизия”, сп. „Тема”, 2000 г.

[11] Проучване на доц. Румяна Божинова и асистентката й Ергюл Таир, Институтът по психология към БАН, февруари 2009 г.

[12] пак там

[13] Закон за радиото и телевизията. Отразена деноминацията от 5.07.1999 г. Обн. ДВ. бр.138 от 24 Ноември 1998г., последно изм. ДВ. бр.14, ДВ бр. 37/ 2009г.

[14] Решение № 107/ 28.04.2009 г.

[15] Изследване на БАН. Проектът е финансиран от българския Фонд „Научни изследвания”. Пилотното изследване е проведено през февруари 2008 г. Изследването обхваща ученици в град София между 11 и 15 години. Анализът се фокусира върху въпросите, свързани с извънучилищната активност – общуване в семейството и с приятели, занимания в свободното време – спорт, гледане на телевизия и употреба на компютър.

[16] пак там

[17] Решение № 108/ 28.04.2009 г

[18] ЗПР – в сила от 19.05.2009 г., обн. ДВ. бр.37 от 19 май 2009г.

[19] ЗНА – обнародван, ДВ, бр. 27 от 3 април 1973 г., изм., бр. 65 от 1995 г., доп. ДВ бр. 55/2003 г.

[20] Огнянова, Н. „Законопроект за публичното радиоразпръскване: нарушения по процедура”, http://nellyo.wordpress.com/2009/04/11/zpr_zna/

[21] Отчет на СЕМ за 2008 г.; http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=94

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on август 11, 2009, in ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ. Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Ей, Мариянски, чета, че и аз съм намерил отражение в твоята дипомна работа – къде вярно интерпретирани факти, къде – доста подвеждащо, но като цяло работата ти ми хареса 🙂

    Продължавай все така упорито!

  2. Мариян Томов

    Мерси Гриша! Благодарение на тази дипломна разработка, която много впечатли изпитната комисия, се дипломирах с отличие и продължавам към следващите цели – магистратура и докторантура. Опитал съм се да изложа и анализирам фактите коректно и задълбочено. Мисля че в голяма част съм успял да постигна поставените си задачи. Поздрави!

  3. Ще ти бъда благодарен, ако ми я изпратиш, за да мога да я прочета изцяло, наистина, има изводи, които и аз споделям.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: