ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ – ЧАСТ ІІІ

Трета глава

Възможности за промени в модела

на медийната регулация с цел защита

на детския интерес

Правната рамка е тази, която гарантира, че съдържанието на аудиовизуалните и информационните услуги зачита принципите за човешко достойнство и не вреди на развитието на малолетните и непълнолетните. Ето защо е необходимо, законодателят да се ръководи от интересите на обществото, като своевременно защитава свободата и плурализма на словото и информацията и независимостта на радио- и телевизионните оператори. Съставяна на тази основа, законодателната рамка трябва да бъде достатъчно гъвкава и едновременно с това съдържаща ясни критерии които да се прилагат еднакво за всички, според устойчиво изградена законодателна практика, в интерес и защита на децата:

  1. Динамичните промени в медийната среда: Електронната медийна среда в Република България включва към 17.10.2008 г. 419 радио- и телевизионни програми. От тях 199 са радиопрограми и 220 телевизионни програми. Наземно се разпространяват 157 радиопрограми, а 42 радиопрограми се разпространяват по кабел. Предаванията за деца съставят малко над 3% от общото програмно време.[1] Лицензионните изисквания за детски и младежки предавания седмично не са високи, но и те трудно се изпълняват. Детската тематика е непривлекателна за рекламодателите, а оттам – и за телевизионните оператори. Комерсиализацията на програмирането и ограничената възможност за добър избор измежду множество, но с невисоко качество програми води до ощетяване на интелектуалното и личностното израстване, до превръщането на детската аудитория в консуматор.Редица примери от практиката показват как най-мощната медия може не само да отразява насилието, но и да бъде въвлечена в извършването му, преобразявайки се от свидетел в съучастник в ставащото пред камерите й действие. Провокираната ситуация, скритата камера, похватите на разследващата журналистика, “реалити” форматите често предлагат уникални кадри на човешка агресия, раждаща се пред очите на зрителите. Затова някои изследователи смятат, че прекаленото гледане на телевизия изобщо (не само на програми с насилие) има негативен ефект върху цялата аудитория. Раздорите на децата с родителите, конфликтите в училище и стълкновенията на улицата според тези изследователи се съотнасят именно с предозираното телевизионно гледане.[2]

  2. Появата на новите информационни и комуникационни технологии: Виртуалната среда заема водещо място в интересите на децата. Интернет, телевизията и мобилните телефонни комуникации са големите предизвикателства, конкуриращи семейството и училището.

  3. Засилването на функцията на саморегулацията и корегулацията: Тези либерални понятия са залегнали в Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Понятието саморегулация включва система от правила и органи за прилагането им, създадени доброволно от самите медийни професионалисти. Чрез тях представителите на бизнеса се опитват да изградят имидж на медиите си като социалноотговорни, служещи на обществения интерес. Корегулацията пък е понятие, което медийниият сектор в обединена Европа разпознава все повече като бъдещето на регулаторните модели. Активният професионален диалог между неправителствения медиен сектор, регулаторните органи и отделните медии е в основата на този модел и е смятан, като ключ към успеха за развитието на медийната среда.

След като в българското законодателство е записано, че медийната регулация  се осъществява от СЕМ, то и отговорността на медийния регулатор, базирана на придържането и спазването на законите, е необходимо да се осъществява по няколко критерии:

  1. Да включва ясни правила хармонизирани със законовата рамка в областта (Постановления, Становища, Препоръки, вътрешни правила).

  2. Да осъществява мониторинг следящ за ненарушаването на законовите норми и правила (наблюдение на телевизионни- и радио програми по предварително определен график; извършване на седмичен и месечен мониторинг; проследяване на един телевизионен сезон на предаване, на отделни серии от него).

  3. При установени нарушения да наказва операторите според текстовете в закона. При необходимост, с оглед степента и сериозността на нарушението, регулаторът може да използва превантивната мярка и диалогичния подход на корегулацията. Налагането на много и последователни наказания да е  крайното средство, защото това би довело до слабо доверие в регулатора от страна на медиите и бизнеса, до неразбирателство и конфронтизъм между първите и вторите, до постоянно обжалване пред Върховния административен съд на наложените наказателни постановления. Пък и крайният, наказателен подход е установено, че не работи надеждно още през 19 в. от Марк Ансел според когото човешката личност внезапно се втурва в абстрактните конструкции на наказателното право.[3] Ето защо, регулаторните органи в сферата на медиите в САЩ и Западна Европа наблягат, в голяма степен, на корегулацията, на срещите с операторите. Едва при отсъствие на активен диалог и консенсус между бизнеса и регулатора да се стига до наказателни постановления за операторите, или при повторни нарушения на оператора, въпреки осъществен преди това диалог.

  4. След тези фази регулаторът да прави изводи. При необходимост да променя правилата, но отново те да са в хармония с буквата и духа закона, с тенденциите които налага динамичната медийна среда.

  5. Да извършва регулярна отчетност пред аудиторията.

Изхождайки от буквата и духа на закона е ясно, че тези понятия колкото и органично да са свързани, толкова са и противопоставящи се. При решаването на даден казус обаче е недопустимо пренебрегването на което и да е било от тях. Т.е. когато точният текст на закона предвижда, че предавания които са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните трябва да се излъчват в часовия пояс от 23:00 часа до 6:00 часа[4], то духът на съответния член допуска минимално отклонение от нормата. Това е възможно, само при условие, че всички фактори които биха могли да навредят на децата са взети в предвид. Следователно, излъчването на подобно предаване може да се осъществи и в 22:30 часа, което по презумпция е в тъмната част от денонощието. Предполага се, че децата не са пред телевизорите, а спят, родителите са вкъщи и ограничават достъпа на децата си до продукции с неподходящо за тях съдържание.

Този модел е свързан със законодателната рамка в медийната област, в частта касаеща малолетните и непълнолетните, предоставяща известна свобода на действие. Такава откриваме при тълкуването на редица понятия като: предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните; добри нрави; порнография. Освен изброените критерии по които трябва да се ръководи СЕМ, за да се подпомогне работата на институциите и на експертите в областта е необходимо, на държавно ниво да се изготвят подзаконови нормативни документи – актове, становища и препоръки, дефинициращи тези термини. В противен случай, тяхното тълкуване несъмнено води медийната регулация до нефункционалност, неадекватност при вземане на решенията и необоснованост при защитата на върховното право на децата. Това създава сериозни предпоставки, предавания увреждащи физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните например, да бъдат причислени към тези които изграждат личността силна, укрепват състоянието на духа и физиката и преодоляват страховете.

Не бива да се забравя, че развитието на човека е резултат както на преднамерените, целенасочените, така и на непреднамерените въздействия на различни фактори: семейство, училище, социокултурна среда, обществени организации, средства за масова комуникация.[5]

Освен изброените свободи при тълкуването на закона, същевременно е добре да съществуват и допълнителни правила целящи да ограничат вредното съдържание в медиите и достъпът до подобни аудиовизуални продукти от децата. Такива са:

  1. Излъчването на предварителни предупреждения към аудиторията, когато ще бъдат показвани сцени на насилие. Пример е визуалният знак който може да дава както описателна, така и оценъчна информация.

  2. Приемането на кодекси с правила, определящи отговорността на редакторите и другите професионалисти.

  3. Приемане на вътрешни правилници във всяка медия – собствени стандарти и критерии.

  4. Не бива да се пропуска отговорността на родителите – те би трябвало да се информират и да контролират достъпа на децата до програмите на електронните медии, когато преценят че това се налага.

Необходимо е да обърнем внимание и доколко прилаганите законови разпоредби имат ефективност. Например, ако има сигнализация за защита на малолетните и неполнолетните, но родителите не реагират, ефективността на подобна мярка би била съмнителна. Психологическата нагласа на децата към сигнализацията, от друга страна, има по-скоро ефекта на „забранения плод”, който се оказва по-привлекателен в сравнение с леснодостъпните поучителни анимации. Затова и в различните европейски страни, нормите по прилагането на система за сигнализацията не са единни.

Съвременната конкурентна среда създава известни затруднения в отстояването на традициите, което съвсем естествено налага предприемането на мерки за регулиране на телевизионното съдържание. Тук ще посоча и другия подход, т.нар. „Забрана на забраните”, изповядван от уникалния почерк на датската култура, която категорично се противопоставя на всякакъв вид забрани като средство за регулиране на отношенията. Всеобщото мнение е, че забраните привличат вниманието, провокират радикални действия и чувства и понякога водят до криминално поведение. Същото се прилага и по отношение защита на децата от вредните въздействия на телевизията. Според датския Закон за радиото и телевизията, операторите трябва да бъдат сигурни, че не разпространяват програми, които могат да увредят физическото, умственото и моралното развитие на подрастващите като за целта индивидуално контролират излъчването на порнографски програми или такива, които съдържат неоправдано насилие. Всички филми с такова съдържание са класифицирани като неподходящи за аудитория под 16 години, но няма изрични разпоредби за филми, съдържащи насилие или жестокост. Затова общественият оператор Denmarks Radio, по собтвено убеждение се въздържа от излъчването на неподходящи за деца програми преди 21 часа, а по всеобщо споразумение между всички оператори програмите с вредно за подрастващите съдържание се излъчват след полунощ. Игралните филми или сериали, които могат да увредят развитието на децата, обикновенно са предшествани от звуково предупреждение. Подобни филми не се ракламират по време на детски програми, а само в програми, предназначени за възрастни.[6]

В повечето случаи обаче, „имплантирането” на чужд законов модел към българската реалност не е гарант, че у нас той ще работи добре. От законотворците се изисква да изучават и отчитат най-добрите постижения на съвременните външни законодателства, да извършват внимателна преценка при подбора на текстовете, да са убедени в тяхната приложимост. Да си отговарят и на въпросите – дали преписаните текстове ще предпазват успешно децата от вредното телевизионно съдържание и ще намаляват ли дисфункционалните въздействия на телевизионните предавания върху тях. Нужно е да се отчете степента на развитие и подготвеност на обществото, медийната култура на гражданите, народопсихологията и още редица обективни и субективни фактори, които могат не само да доведат чуждия законов текс до несъстоятелност и неприложимост, но и да работи изцяло или отчасти във вреда на малолетните и непълнолетните.

При моделирането на българската медийна среда като пространство на сигурност и безопасност за децата съществува друг реален риск. Той е свързан с желанието за ограничаване на вредите, които телевизионната програма неволно нанася върху подрастващите, да бъде тълкувано като опит за цензуриране на екранните съобщения. Гледната точка зависи от културната ориентация на заемащия я и най-вече – от позицията на децата в ценностната им скала.[7] Оттук следва, че общественото самосъзнание и медийната грамотност са изключително важни фактори при превенцията на децата от неподходящо медийно съдържание.

В тази връзка, от всичко изложено до този момент, могат да се направят следните изводи:

  1. Усложнеността на аудио-визуалната среда изисква строги и ясно дефинирани  правила които да са гарант за защита на децата от вредно и неподходящо медийно съдържание. Същевременно, законовата рамка, с оглед силните позиции и лоби на бизнеса, динамичността и технологичния прогрес в сферата, да е достатъчно гъвкава за да се справя с новите предизвикателства и опасности застрашаващи сигурността на детската аудитория.

  2. Необходими са допълнителни правила под формата на Актове, Становища и Препоръки по отношение на прилагането и тълкуването на закона, именно в тази част от него, където има неопределеност и предоставя известна свобода.

  3. Да се засили ролята на саморегулацията. Действащите инструменти на това равнище за сега са Споразумението за сигнализиране на филмите и Етичният кодекс на българските медии[8], който призовава за проява на висока отговорност от страна на медийния бизнес за спазване на правата на децата.

  4. Увеличаване обема на специализираните, културни и информационни програми за деца в общите програмни схеми на операторите. Това обаче изглежда мит, след като медийният регулатор СЕМ уважи част от исканията на бизнеса – в лицето на трите национални търговски оператора бТВ, Нова телевизия и ТВ2, като занижи лицензионните изиксвания за обем на някои типове програми – с информационна, образователна и културна насоченост. Лицензиите са за излъчване в цифрова среда и в периода на simul cast. Срокът им е от 15 години, с опция за продължаване от още 10 години. Тук трябва да си зададем следния въпрос: Не са ли малко продукциите насочени към детската аудитория, с което да се нарушава техния интерес? По-скоро не, защото съществуват специализирани детски канали разпространявани по кабел и сателит, както и цифрово. Какво обаче е съдържанието? Пошлостта и комерсиализмът и тук са водещи критерии при минимално жанровото разнообразие, множество шоу програми, обработени на бързо компютърни анимации, пресилени дигитални и звукови ефекти. Всичко това едва ли изпълнява функцията на телевизията по отношение на  детската аудитория, а именно да ги възпитава, социализира и интегрира в обществото. Едва ли ще задоволи и нуждите на детската аудитория от привидно големия избор, но сведен до минимално разнообразие. Няма да ги обогати със стойностни житейски примери и възвишени идеали, желани модели на поведение които да преследват. Затова в програмните характеристики по-скоро трябва да има точни критерии и насоки към операторите какво трябва да съдържат детските предавания, за да са изцяло в интерес на детската аудитория, а не в услуга на различни бизнес интереси.

  5. С оглед занижените критерии на търговските оператори следва да се засили социалната функция на държавния оператор БНТ. Тази функция се отнася до способността на обществената медия да възпитава и интегрира подрастващите, да им показва правилните модели на поведение. Затова, медията трябва да се старае да излъчва не само стойностни продукции, но най-вече български. Това ще помогне на подрастващите да се индентифицират с родната реалност и по-надеждно да се впишат в нея. Всичко това е необходимо да се реализира под любопитна и развлекателно – интерактивна форма, която да привлича детското внимание. Известно е, че играейки и забавлявайки се децата усвояват по-надеждно знания и умения. Идеалната форма, е специализираната детска програма, но тъй като децата не гледат само предназначени за тях предавания, може да се допусне, че телевизията способства тяхната интеграция като ги запознава едни с дуги, като им показва как да влязат в света около тях, като им предлага участие в общи игри, анализ на еднакви значими за тях теми, споделяне на гледни позиции и едновременно с това съизмерване на мненията и индивидуалните ценности с обществено приетата ценностна скала.[9] Телевизията е основен фактор и при разпределянето на местата в обществената йерархия още в детската градина. Дете, което не познава „Попай моряка” или не знае какви голове бележи Кристиано Роналдо, няма авторитет сред приятелите си, защото не може да изрази мнение по актуалната тема. Ето защо, БНТ е тази, която трябва да отправя достъпни послания към децата в опит да ги предпази от вредно телевизионно съдържание. Като некомерсиална телевизия, тя може да подготвя специални предавания по медийна грамотност не само за децата, но и за техните родители.

  6. Засилване и разпространението на медийната грамотност. Необходимо е, за да се изградят навици у децата какво е подходящ да гледат и да придобият рефлекс на критичност към екранните съобщения, да разпознават кое е реално и кое е измама, кое реклама или манипулация, да интерпретират информацията. Пък и децата посредством телевизията много рано се изваждат от „градината на възрастните”, в която те са любопитни да проникнат, но едва ли знаят какво да правят там.[10]

    Затова и в голяма част от страните членки на Европейския съюз като Великобритания, Белгия, Гърция, Люксембург, Холандия, Австрия, Португалия, Финландия, Швеция медийното образование е интегрална част от задължителните общообразователни програми.

  7. Важна е ролята на родителите които да преценяват кои медийни продукти могат да бъдат от полза и кои от вреда за малолетните и непълнолетните. Недостатъците на защитата на интересите на децата в областта на медиите се изразяват най-общо в липсите на: технически средства за филтриране на програмите; програми за деца с увреждания; програми за деца в рискови условия; достъп на децата до медиите; качествени детски програми, медийна педагогика. Най-общо казано, от усилията на възрастните зависи какво ще предложи третият родител – телевизията, на нашите деца: училище за положителното или убежище от отрицателното?[11] В тази връзка, моделът на възпитание от страна на родителите трябва да е либерален, да не възпира децата от гледането на телевизия, но в същото време възрастните да учат децата как да възприемат негативните екранни съобщения.

Заключение

Гарантиран ли е върховният интерес на детската аудитория между този на телевизионния бизнес и медийния регулатор – призван да защитава обществените ценности, е основният въпрос на дипломната разработка.

Отговорът, базиран на настоящото изследване е достатъчно показателен. Разгледаните случаи доказват, че Съветът за електронни медии, в голяма стапен се съобразява с исканията на собствениците на влиятелните търговски медии, омаловажавайки интереса и сигурността на децата. Вярно е, че отчитайки динамичната медийна среда и регулацията в тази сфера става все по-трудна и осложнена, но и по-значима за обществото като цяло. Оттук могат да се направят няколко извода:

  1. Либералното отношение на медийния регулатор към операторите, които нееднократно нарушават разпоредбите в закона, не възпира медиите да продължават да излъчват предавания с неподходящо съдържание. Когато пък се налагат санкции, те са с пъти по-ниска финансова равностойност в сравнение с генерираните печалби от излъчваната продукция – нарушител. Максималната санкция според ЗРТ е 15 000 лв. (за еднократно нарушение), докато равностойността на едноминутен рекламен спот в централно време надвишава 7 000 лв. На час, според ЗРТ, операторите имат право на 12 минути реклама. Примерът е достатъчно доказателство на твърдението което правя.

  2. Неспазването от страна на СЕМ на устойчивата си практика, която датира от  2002 г. е недействителна. Следователно може да се обобщи, че решението на регулатора е облагодетелстващ търговския оператор акт.

  3. По инициатива на медийния регулатор трябва да се провеждат редица кампании, които да са достъпни и достатъчно привлекателни за детската аудитория – целящи да я информират за опасностите които крие телевизията. Това е функция, която до този момент Съветът не изпълнява достатъчно добре. Вярно е, че през есента на 2009 г. по инициатива на регулатора ще се състои кръгла маса, посветена именно на обсъжданите проблеми – „Защита на детската аудитория от вредно медийно съдържание”. Ефектът от нея обаче ще е незначителен, ако обсъжданията не достигнат до детското съзнание по един подходящ за тях начин. Срещата ще е несъстоятелна, ако членовете на медийния регулатор и представителите на бизнеса, които ще вземат участие – не предприемат адекватни мерки (предложения за промяна на законодателството, изготвяне на допълнителни Решения или Становища в насока защита на върховния детски интерес) след организираната кръгла маса.

Тук трябва да споменем както нагласите, така и културата на самото общество към работата на регулатора. С оглед неотстояването на обществените ценности – изводът до който се стига от настоящата дипломна разработка, е че публичното доверие към СЕМ е ниско. Неслучайно, не само в медийното пространство, но председателят и членовете на СЕМ говорят, че при транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към българското законодателство[12] ще има и промени в главата касаеща Съвета за електронни медии. Те ще бъдат насочени главно към вероятно конвергиране на органа с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това се потвърждава и от последните промени в Закона за електронните съобщения[13] които тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) гласува. С тях се дават допълнителни правомощия на КРС за сметка на тези на СЕМ.

Неведнъж се е случвало дадена институция да пренебрегва значимостта на СЕМ. Именно при подбора на експертите, които да подготвят транспонирането на Директивата за аудиовизуални медийни услуги към ЗРТ, министърът на културата Стефан Данаилов определи членовете на медийния регулатор        доц. Райна Николова и Мария Стефанова да участват в екипа. Това стана без знанието на председателя на Съвета доц. Маргарита Пешева, както и на останалите членове на СЕМ. Като колективен орган, на свикано заседание при което има кворум – членовете на регулатора трябва да излъчат свои представители в дадена комисия. След като Министерството на културата изпрати писмо с което да извести за взетото си решение, председателят на Съвета реагира изключително остро. В разговор със Стефан Данаилов по телефона, тя определи случилото се като „скандален акт на МК и на министъра в частност, незачитащ функциите и правомощията на Съвета за електронни медии.”

МК не отстъпи от позицията си, но позволи като реверанс регулаторът да определи двама свои членове, които да участват в комисията. На последвалото редовно заседание, членовете на СЕМ гласуваха доц. Николова и Георги Стоименов да защитават интересите на регулатора. Мария Стефанова остана в групата като независим експерт.

Изводът който се налага вследствие на проведената дипломна разработка, като отговор на основния изследователски въпрос, клони към твърдението, че интересите на бизнеса се налагат над детските и обществените ценности. Медийният регулатор, призван да гарантира безопасна среда за подрастващите и да отстоява общественото благо все повече абдикира от тези си задължения. Основен фактор за това е влиянието и лобизмът на търговските оператори. В следствие на тези процеси, детската аудитория е изложена на неблагоприятно въздействие на аудиовизуалните продукти които се правят единствено с цел печалба и постигане на висок рейтинг. Стремежът на бизнеса за привличане на детската аудитория се дължи на факта, че по презумпция децата не гледат единствено предназначени за тях медийни продукти. Те отделят голяма част от свободното си време в гледане на телевизия или използване на интернет, забавляват се с виртуалния свят който им предоставят новите технологии. Това в голяма степен сподпомага за социалното отчуждаване на малолетните и непълнолетните. Подрастващите от рано се сблъскват с множество рискови или отрицателни усещания, за които не са подготвени.

Анализирайки тези влияния, стигаме до заключението, че те дестабилизират съществуващия социален статус и провокират неблагоприятни промени – дисфункции и/или  неутрални и маловажни последствия за реципиента – афункции. Ето защо, се налага изводът, че трябва да се засили ролята на обществения регулатор. Тази функция се отнася до способността на обществената медия да възпитава и интегрира подрастващите, да им показва правилните модели на поведение.

Изброените проблеми са предизвикателството на новия век, което трябва да преодоляваме. На първо място е необходимо да преосмислим ценностната си императивна система, да обърнем внимание на традиционните понятия като любов, грижа, мироглед, вяра. Тези добродетели, все повече се поставят на изпитание – от една страна от мощното бизнес влияние в аудиовизуалния сектор, а от друга от медийната регулация която все по-трудно успява да защитава не само върховния детски интерес, но и обществения като цяло.

Тези тенденции описва професор Нийл Постман още през 1982 г. в книгата си „Изчезването на детството”, добила световна известност именно с проучените фактори, които влияят върху възпитанието и формирането на детската психика, на детското светоусещане през различните исторически епохи. След 50-те години по негово мнение средствата за масова комуникация начело с телевизията преобръщат изцяло не само модела на представите ни за това, какво представлява детската възраст, но и модела на поведение на детето – например, малкият екран дава предимно визуално възпитание, което ограничава детската фантазия, не съществуват теми табу и т.н.[14]

Изводите до които достигам в дипломната си разработка в тази връзка е, че едни от най-ефективните образователни и възпитателни подходи са визуалните, интерактивните, които предоставят възможност едновременно с играта децата да научават нещо ново. Относно детската фантазия, също може да се представи противоположното мнение. Детските филми, анимационните герой които изобразяват света на децата по-интересен и шарен, част от компютърните игри развиващи не само детската фантазия, но и начина на мислене, интелектуалното ниво на подрастващите са достатъчни доводи. Фактът, че не съществуват теми табу всъщност, е основната причина медийната регулация и възрастните да ограничават достъпа на малолетните и непълнолетните до подобно неподходящо аудиовизуално съдържание. Трябва да отчетем, че в информационното съвремие в което живеем и децата ни са по-осведомени, по-знаещи и будни. В това, разбира се, няма нищо тревожно, особенно когато за един от най-ценните съвременни капитали се сочи информацията.

Осмислянето и практическото прилагане на единни критерии, които да гарантират изпълнението на възпитателните, образователни и социализиращи функции на телевизията спрямо децата все още предстои.  Обществеността все още е в началото на анализа на ползите и вредите от телевизията като субект в детското развитие и като че ли липсва воля, която да изведе процеса до край.[15] Проблемът е, че дори и настоящето правителство да има волята, то интересите и лобизмът на бизнеса, влиянието на медиите които показват света, но и могат да го манипулират с оглед своята политика са достатъчен факт, който неименуемо ще се окаже поредната пречка пред управляващите за решителни промени.


[1] Отчен на СЕМ за 2008 г.; http://www.cem.bg/r.php?sitemap_id=94

[2] Ги Кумбербач (1995) Насилие в медиите: „Данни от проучването и заключения за курса на поведение”.

[3] Ансель, М.. Новая социальная защита. Москва, 1970, стр. 68

[4] ЗРТ (бр.14 от 20 Февруари 2009 г)., Чл. 17. (3) (3) (Доп. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Разпоредбите по ал. 2, които засягат малолетните и непълнолетните, не се отнасят до предавания в кодиран вид и/или предавания, които се излъчват между 23,00 и 6,00 ч. и са ясно обозначени чрез предхождащ ги аудио- и/или аудио-визуален знак или се идентифицират с визуален знак през цялото време. Тази разпоредба не изключва отговорността на оператора за спазването на принципите на чл. 10 през цялото времетраене на програмата.

[5] Андреев, М. Възпитание. В М. Мирчев. „Текстове 2. Покана за социология”, стр. 124

[6] Христова, К. Дисертация; приложение, стр. 161

[7] Христова, К. Дисертация, стр. 104

[8] Етичен кодекс на българските медии, 25 ноември 2004, чл. 2.4

[9] Христова, К. Дисертация, стр. 63

[10] Михайлов, В. „Предизвикателството на аудиовизуалните комуникации”, стр. 149

[11] Райчева, Л. “Телевизията – училище или убежище за децата”, в. „Монд Дипломатик”,         ноември 2006 г.

[12] Транспонирането се прави според изискванията на Европейския съюз. Новият Закон за радио и телевизия трабва да е готов към края на 2009 г.

[13] Закон за електронните съобщения – Обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 19.05.2009 г., бр. 42 от 5.06.2009 г.; Решение № 3 от 4.06.2009 г. на Конституционния съд на РБ –                                 бр. 45 от 16.06.2009 г.

[14] Postman, N. The disappearance of  Childhood. В „Предизвикателство на аудиовизуалните комуникации”, Михайлов, В., стр. 149

[15] Христова, К., Дисертация, стр. 134

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on август 11, 2009, in ЗАЩИТА НА ИНТЕРЕСА НА ДЕТСКАТА АУДИТОРИЯ МЕЖДУ ТЕЛЕВИЗИОННИЯ БИЗНЕС И МЕДИЙНАТА РЕГУЛАЦИЯ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: