СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В СЪРБИЯ Е ПОД ВЪПРОС

Парламентът на Сърбия прие нов медиен закон, който предвижда сурови санкции напомнящи времето на Милошевич. Един от текстовете в него гласи, че при предоставяне на недостоверна информация глобите ще са от 20 хил. до 30 хил. евро, което напрактика би поставило под съмнение разследващата журналистика. Това предаде БНР. В Закона за информирането има редица други текстове целящи ограничаване на свободата на словото и информацията.

Последната дума има президентът на страната Борис Тадич, който може да не ратифицира приетия от Скупщината закон.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юли 18, 2009, in ЗАКОНИ, МЕДИИ. Bookmark the permalink. 3 Коментари.

  1. Като читател:
    У нас отдавна е под въпрос достоверността на словото…
    Може би има логика – който има възможност да говори публично да трябва да носи отговорност за думите си.
    Че сега журналистите май имат непоклатим имунитет и пълна безнаказаност…

    • Мариян Томов

      Под въпрос е защото бизнес интересите, окрупняването на пазара, политическите кръгове са много сериозни и влиятелни фактори. Те седят над ценностите на обществеството – като поставят на карта неговата сигурност (например най-често детската). Волята на управляващите за адекватни промени много често е възпирана именно от финансовите стремежи на бизнеса. На мнение съм, че глобите заложени в ЗРТ са много ниски. В същото време, медиите печелят средно по 7 000 лв. за едноминутев спот в централно тв време. Да не говорим за журналистиката в жълтите издания. Така че, съществува логичност във високите санкции. Същевременно не трябва да забравяме либералните подходи на саморегулацията и корегулацията, превантивните мерки. Установено е, че санкциите не решават проблеми. Във високотехнологичното ни общество, тези крайни мерки лесно могат да бъдат сметнати за недемократични и нецелесъобразни.

      • Съгласен съм с Вас. Особено за медийната структура и принципи.
        Далеч съм и от мисълта, че журналистите са някакви безотговорни хора, които пишат и приказват каквото си искат. Вярно, огромното болшинство редови членове на гилдията дават това, което им искат. Мнозинство от тях даже не чакат да им поискат, сами налучкват какво „ще мине”. И са прави – трябва да си изкарват хляба, работата им е това.
        Но има и такива, за които журналистиката не е работа, а „професия на живота”, в кръвта им е. При тях саморегулацията е на изключително ниво. Да не говорим, че често жертват дори и живота си. Те нямат нужда от външни правила и обществени рамки, техните лични са далеч по-строги.
        Такива журналисти рано или късно стават известни. Но са малцинство (да не кажа единици) по понятни причини.
        Впрочем, същото важи и за всички професии.
        По повод последното Ви изречение – всяко общество си наглася етикет за по-лесно отхвърляне на нежеланото и нецелесъобразното. Било „домогване на империализма”, било „заплаха от комунизъм”, било „недемократичност” или поне нарушени човешки права. Нещо, което от раз прекратява всякакви нежелани размишления…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: