КОГА СЪБИТИЕТО СТАВА НОВИНА?

Йохан Галтунг

Йохан Галтунг и Мари Руге най-точно определят 12 фактора, които превръщат събитието в новина:

1. Честота – това е интервалът от време, необходим за развитието на едно събитие.

2. Факторът на прага – за да стане едно събитие новина, трябва да се преодолее определен праг на вниманието. Колкото по-голяма е интензивността на едно събитие, толкова по-често се съобщава за него.

3. Недвусмисленост – колкото по-ясно и недвусмислено е едно събитие, толкова повече се приема, че то заслужава да бъде разпространено.

4. Значимост – колкото повече едно събитие е познато на публиката и може да има отражение върху личния им живот, толкова повече то се превръща в новина.

5. Съзвучие – колкото повече събитията задоволяват очакванията на публиката или съвпадат с нещо желано и предсказано, толкова по-скоро те се превръщат в новина.

6. Изненада – колкото по-неочаквано или сензационно е едно събитие, толкова по-голяма е вероятността то да стане новина.

7. Приемственост – когато едно събитие прехвърли веднъж прага на новините, съобщенията за него продължават дори и ако стойността на новината намалее в сравнение със събития, които още не са станали новини.

8. Вариантност – ако типът новини се отличава с определени събития (например вътрешнополитически), тогава допълнителните събития (като външнополитическите) имат по-голям шанс да се превърнат в новини, защото масмедиите се стараят да дават балансирано отражение на един многообразен свят.

9. Отношение към нациите – събития, в които участват велики и важни нации.

10. Отношение към личностите – събития, в които участват велики и важни персони.

11. Персонифициране – събития, които се представят като резултат от действията на конкретно идентифициращи се хора, имат по-голяма информационна стойност, отколкото абстрактните събития.

12. Негативизъм – колкото по-негативно е едно събитие, толкова повече то става новина.