КОГА СЪБИТИЕТО СТАВА НОВИНА?

Йохан Галтунг
Йохан Галтунг и Мари Руге най-точно определят 12 фактора, които превръщат събитието в новина:
-
Честота – това е интервалът от време, необходим за развитието на едно събитие.
-
Факторът на прага – за да стане едно събитие новина, трябва да се преодолее определен праг на вниманието. Колкото по-голяма е интензивността на едно събитие, толкова по-често се съобщава за него.
-
Недвусмисленост – колкото по-ясно и недвусмислено е едно събитие, толкова повече се приема, че то заслужава да бъде разпространено.
-
Значимост – колкото повече едно събитие е познато на публиката и може да има отражение върху личния им живот, толкова повече то се превръща в новина.
-
Съзвучие – колкото повече събитията задоволяват очакванията на публиката или съвпадат с нещо желано и предсказано, толкова по-скоро те се превръщат в новина.
-
Изненада – колкото по-неочаквано или сензационно е едно събитие, толкова по-голяма е вероятността то да стане новина.
-
Приемственост – когато едно събитие прехвърли веднъж прага на новините, съобщенията за него продължават дори и ако стойността на новината намалее в сравнение със събития, които още не са станали новини.
-
Вариантност – ако типът новини се отличава с определени събития (например вътрешнополитически), тогава допълнителните събития (като външнополитическите) имат по-голям шанс да се превърнат в новини, защото масмедиите се стараят да дават балансирано отражение на един многообразен свят.
-
Отношение към нациите – събития, в които участват велики и важни нации.
-
Отношение към личностите – събития, в които участват велики и важни персони.
-
Персонифициране – събития, които се представят като резултат от действията на конкретно идентифициращи се хора, имат по-голяма информационна стойност, отколкото абстрактните събития.
-
Негативизъм – колкото по-негативно е едно събитие, толкова повече то става новина.
Posted on юли 12, 2009, in ЛИЧНОСТИ И ТЕНДЕНЦИИ.. Bookmark the permalink. Вашият коментар.
Вашият коментар
Comments 0