Monthly Archives: юли 2009

НЕ МУ Е ДОШЛО ВРЕМЕТО…

Ще плащаме ако имаме доходи от блога си.

… Иво Кокала, известен наркодилър, затвори кафето си чрез което переше пари и си отвори блог. Пише затворнически рап и печели от тонове  фективна реклама на страницата.

… Блогът на Григор Гачев, който публикува литература за хората с увреждане на българските класически автори, преди време беше спрян. От НСБОП дори тършуваха дома му.

САЩ не е България. Не му е дошло времето.

ЩЕ ЗАГУБИ ЛИ ЕС БЪЛГАРИЯ ЗА СМЕТКА НА РУСИЯ?*

A man drives a horse cart while pulling a cyclist on a road near the village of Vetren, east of the Bulgarian capital, Sofia

Сн. сп. "Тайм"

Това се пита авторът Лео Центрович в статия за британското списание „Тайм“. Според редица експерти от ЕС „България се върти около орбитата на Брюксел“, пише в статията. В нея се допълва, че в непубликуван доклад на Международния консултативен борд се сигнализира за опасността Русия да възстанови добрите си исторически отношения с родината ни. Това може да се случи при провал на настоящето правителство и обществото ни да се асоциира успешно с ценностите на ЕС. В материала се напомня, че България е зависима 92% от руския газ и затова е много уязвима.

Авторът напомня надълго и широко, че новият премиер Борисов ще наследи не само най-бедната страна в Европейския съюз, но и най-корумпираната и мафиотизирана, с неработеща правна система. Споменават и братята Галеви, които въпреки че са следствени са се кандидатирали за депутати.

„Борисов, който има черен колан по карате, ще трябва да използва всичките си умения за да срази българските демони (престъпници – бел. авт.) и запази страната в европейската кошара“, завършва статията.

Негативизмът и преднамереното отношение в европейските медии спрямо България си засилва. Въпросът е: как във време на финансова криза и кой може да се погрижи за престижа на страната ни? Най-вече – има ли план за това?

* Заглавие от сп. „Тайм“

СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В СЪРБИЯ Е ПОД ВЪПРОС

Парламентът на Сърбия прие нов медиен закон, който предвижда сурови санкции напомнящи времето на Милошевич. Един от текстовете в него гласи, че при предоставяне на недостоверна информация глобите ще са от 20 хил. до 30 хил. евро, което напрактика би поставило под съмнение разследващата журналистика. Това предаде БНР. В Закона за информирането има редица други текстове целящи ограничаване на свободата на словото и информацията.

Последната дума има президентът на страната Борис Тадич, който може да не ратифицира приетия от Скупщината закон.

ИНФОРМИРАТ ЛИ НИ В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МЕДИИТЕ?

https://i2.wp.com/www.damsafety.org/media/Documents/Image/ClipArt/Information.jpgНарастването на асортимента от масови комуникации ще доведе до все по-голяма информационна пропаст между привилигерованите и ощетените слоеве на обществото, защото социално по-добре поставените хора, могат по-бързо да си набавят и използват нова информация. Това твърдят учени още през 70-те години на ХХ век.

Едно от обясненията за намаляването на пропуските в информираността е свързано с т.нар.

„Ефект на тавана”

Според него, за по-добре информираните хора е достатъчно относително малко да опират до медиите, за да са добре осведомени по определена тема. Тогава допълнителното ползване на медиите не означава по-голяма информираност. Особена вероятност за такива „тавани” има когато обемът от информация по дадена тема е ограничен.

По-слабо информираните хора наваксват и пролуката се затваря по отношение на определени теми, докато добре информираните могат да не получават никаква информация от масмедиите допълнително. Възможно е също, мотивацията за набиране на информация да отслабва от определено равнище нагоре, така че все още мотивираните, по-малко привилигерованите групи хора, с течение на времето да достигнат същото равнище на информираност по определена тематика.

В контекста на хипотезата за пролуките в информираността, немският учен и специалист по комуникации Винфрид Шулц, изказва значителни съмнения относно просветителската функция на медиите. Според него те,

давайки повече политическа информация, не осигуряват по-голяма политическа компетентност на гражданите

Шулц обръща внимание на качеството на политическите информационни материали, според което на реципиента се внушава впечатлението, че политиката се характеризира предимно със спорове, агресия и погрешно поведение. Тази форма на представянето явно не поощрява овладяването на политически знания. Резултатът е намалена готовност за активна политическа дейност.

Съществуващите социални разлики по отношение на информираността не могат да се изразят в достатъчна степен с понятието „пролуки в информираността”. Според Михаел Шенк хората, които развиват многобройни междучовешки контакти и са интегрирани здраво в различни социални и политически системи, в никакъв случай не са зависими само от масмедиите, за да разбират „обективната реалност”. Напротив, водачите в създаването на общественото мнение, много често се занимават с теми, които въобще не се разглеждат от масмедиите.

КОГА СЪБИТИЕТО СТАВА НОВИНА?

https://i2.wp.com/www.moonbattery.com/Johan_Galtung.jpg

Йохан Галтунг

Йохан Галтунг и Мари Руге най-точно определят 12 фактора, които превръщат събитието в новина:

  1. Честота – това е интервалът от време, необходим за развитието на едно събитие.

  2. Факторът на прага – за да стане едно събитие новина, трябва да се преодолее определен праг на вниманието. Колкото по-голяма е интензивността на едно събитие, толкова по-често се съобщава за него.

  3. Недвусмисленост – колкото по-ясно и недвусмислено е едно събитие, толкова повече се приема, че то заслужава да бъде разпространено.

  4. Значимост – колкото повече едно събитие е познато на публиката и може да има отражение върху личния им живот, толкова повече то се превръща в новина.

  5. Съзвучие – колкото повече събитията задоволяват очакванията на публиката или съвпадат с нещо желано и предсказано, толкова по-скоро те се превръщат в новина.

  6. Изненада – колкото по-неочаквано или сензационно е едно събитие, толкова по-голяма е вероятността то да стане новина.

  7. Приемственост – когато едно събитие прехвърли веднъж прага на новините, съобщенията за него продължават дори и ако стойността на новината намалее в сравнение със събития, които още не са станали новини.

  8. Вариантност – ако типът новини се отличава с определени събития (например вътрешнополитически), тогава допълнителните събития (като външнополитическите) имат по-голям шанс да се превърнат в новини, защото масмедиите се стараят да дават балансирано отражение на един многообразен свят.

  9. Отношение към нациите – събития, в които участват велики и важни нации.

  10. Отношение към личностите – събития, в които участват велики и важни персони.

  11. Персонифициране – събития, които се представят като резултат от действията на конкретно идентифициращи се хора, имат по-голяма информационна стойност, отколкото абстрактните събития.

  12. Негативизъм – колкото по-негативно е едно събитие, толкова повече то става новина.

БИЗНЕСЪТ ИЛИ ДЪРЖАВАТА

Отговорът: Бизнесът.

Примерът: След като КЗП спря рекламния клип на „Узаки Зорбас“, той продължава да се върти свободно из българските медии.

Изводът: Интересите и лобизмът на бизнеса са далеч по силни и влиятелни в сравнение с обществените ценности.

ЕВА БОРИСОВА – УЧРЕДИТЕЛ НА АСОЦИАЦИЯ „РОДИТЕЛИ“: „ОТКАЗЪТ ОТ СМИСЛЕН ДЕБАТ ВОДИ ДО ХАОС В ЦЕННОСТИТЕ“

Ева Борисова

АВТОБИОГРАФИЯ

Омъжена, с три деца – Елица, Ния и Никола.
Родена и живее в София.
Учредител на асоциация „Родители“.
Завършила е английска езикова гимназия – София,
Висш медицински институт – София,
Българо-френски център МАРКОМ – “Маркетинг и мениджмънт”,
”Ecole Superior de Commerce” – Марсилия, Франция – специализация по маркетинг на фармацевтичната промишленост и управление на частни болници.
Понастоящем – управител на „Салвис фарма“ ООД.

Г-жо Борисова, смятате ли, че интересът на детската аудитория е предаден на бизнеса? (защо така смятате)

– Мисля, че няма споделена представа за висшия интерес на детето като потребител на аудиовизуални продукти в това число и телевизия. В този смисъл съм склонна да приема, че става дума по-скоро за неглежиране отколокото за предателство.

Според вас, като член на Експертния съвет към СЕМ, достатъчно добре ли медийният регулатор защитава върховния интерес на малолетните и непълнолетните?

– Мисля, че липсата на ясно дефинирана представа за висшия интерес на детето и силният натиск от страна на бизнеса, поставя медийния регулатор на доста хлъзгава почва. Допълнителен проблем е липсата на адекватни механизми за взаимодействие между ДАЗД и СЕМ, както и ясно дефиниране на териториите и инструментариума, който двете институции ползват. За съжаление към момента отношенията между двете институции са по-скоро конфронтационни отколкото такива на сътрудничество.

Кои са основните слабости в законодателството ни в областта на закрилата на децата от вредно аудиовизуално съдържание?

– Мисля, че основният проблем е в противоречивите тълкувания на различните нормативни актове, които би трябвало да регулират тази област. Законът за закрила на детето, Законът за радиото и телевизията, Законът за защита на потребителите. Липсата на координация между тези актове водят до противоречива практика или по-скоро до размиване на границите на приложение.

Как оценявате степента на медийна грамотност у нас?

– Смятам, че това е въпрос на конкретни изследвания и всяко субективно мнение е ирелевантно.

Знаят ли възрастните как да предпазват децата си от вредни медийни продукти, да разговарят с тях на тази тема?

– От една страна има свръхочаквания към родителите и учителите, от друга се прави твърде малко, за развитие на компетентности в тази посока.

Смятате ли, че в училище е необходимо да се въведе дисциплина „Медийна грамотност”?

– Категорично Не. Отделна дисциплина би била нелогична, тъй като медийната грамотност се постига преди всичко в резултат на осмислен личен опит, който с възрастта на детето много динамично се променя. В същото време смятам, че развитието на „Медийната грамотност” би трябвало да е цел на образователната система, която да се постига чрез ясно дефинирани междупредметни връзки, които постоянно да стимулират осмислянето на личният опит на децата.

СЕМ прие решение, с което занижи част от програмните характеристики за обем на трите търговски оператора – бТВ, Нова телевизия и ТВ2. Лицензиите са за излъчване в цифрова среда и в периода на simul cast. По-малкото информационни и културни предавания със сигурност ще рефлектират и върху възпитанието и ценностната система на децата. Каква е вашата позиция по тази проблематика?

– Смятам, че обемът на тези предавания са въпрос на медийна политика и в този смисъл изискванията би следвало да са законово регламентирани, а медийният регулатор да има отговорност само да следи за спазване на закона. Защита на обществения интерес е в прерогатива на законодателния орган и той трябва да поеме отговорността за неговото дефиниране и защита.

Как обществените радио и телевизия, които също се комерсиализират, могат да изиграят ролята на „възпитател” сред подрастващите?

– Тук отново въпросът е политически. Отказът от смислен дебат и съответно дефиниране на обществения интерес, води до противоречива среда в обществените медии и истински хаос на ценностите, което е по-лошо и от  комерсиализация. Впечатленията ми като зрител са за видима липса на формулиране на вътрешни професионални стандарти и изискване за тяхното спазване, което е много тревожно. В резултат рискът за подрастващите като потребители на продукта на обществените медии често е съизмерим с този на комерсиалните.

При решаването на казуса „Страх” вие и представляваната от вас Асоциация „Родители” настоявахте за препрограмиране на шоу продукцията. Защо, в крайна сметка, СЕМ се съобрази с исканията на бизнеса?

– В случая става дума за различно тълкуване на разпоредбите на закона. СЕМ прие, че закона предпоставя алтернативност на мерките или програмиране след 23.00 часа или поставяне на предупредителен визуална или звукава сигнализация. Нашият прочит на закона е, че се предполага комулативност на двете мерки – т.е. задължително препограмиране след 23 часа и сигнализация.

Не наруши ли с решението си регулаторът обществения интерес и не постави ли на опасност сигурността на децата?

– Тъй като съм заинтересована страна в този спор смятам за неетично да давам определение по този въпрос. СЕМ е преценил, че гаранатирането на свобода на словото е приоритетно спрямо потенциалния риск за децата в този случай. Дали това отговаря на обществения интерес може да се произнесе само съдът.

Като член на Експертния съвет към СЕМ, какви позиции отстоявате за да се осигури по-безопасна медийна среда за децата?

Последователна работа за остановяване на сътрудничество с всички заинтересовани страни – тв-операторите, ДАЗД, гражданския сектор.
Интензивана работа за ясно дефинирана и споделена представа за висшия интерес на детето в контекста на медийните практики.
Стимулиране на изграждането на вътрешни процедури и стандарти в медиите за гарантиране на качеството на процеса по спазването на правата на децата. Това предполага и ясна политика по обучение на персонала по този въпрос.
Стимулиране на изграждане на механизми за саморегулация на самата медийна общност.
Установяване на трайна практика на медийния регулатор при решаване на сходни казуси в контекста на една и съща законодателна рамка. Не споделям тезата, че животът е много динамичен и за това е съвсем естествено при действие на един и същ закон два сходни казуса да могат да бъдат решени по драстично различен начин. Смятам, че трябва да имаме уважение към прецедентите, особено когато са потвърдени и от съда и да имаме волята веднъж поставена границата да се отстоява.

Г-жо Борисова, разкажете за други случаи на нарушаване на правата на малолетните и непълнолетните в медиите, по които Асоциация „Родители” е вземала страна.

– Друг пример е предаването „Вип Брадър”. Абсолютно недопустимо е да се карат деца с увреждания да отправят искане за финансова помощ, дори и родителите им да са съгласни за това. Асоциация „Родители” заедно с голяма група неправителствени организации изрази своето становище в отворено писмо до медиите. В този случай смятам, че защитата на обществения интерес беше по-скоро в прерогативите на ДАЗД, отколкото в тези на СЕМ. За съжаление сме свидетели, че поради голямото влияние на медиите върху общественото мнение, както и в резултата на сериозната концентрация – в момента пазарните дялове на медийните групировки на НОВА телевизия и БТВ практически надхвърлят 70%, институциите проявяват откровен страх при реализирането на дадените им по закон правомощия.

OUZAKI ZORBAS – YIAMAS!

https://i1.wp.com/sulla.bg/wp-content/uploads/2009/06/big_img_12433364556094-212x300.jpg

Клипът на българската мастика "Узаки Зорбас" имитира гръцката културна идентичност

„Зорба – гъркът“ е роман написан от автора Никос Казандзакис и публикуван още през 1946 година. През 1964 г. по романа се адаптира едноименен филм, а малко по-късно и мюзикъл със същото име. Именно от филма, родните „творци“ са взели и мелодията (сиртакито), която се въртеше доскоро в спрения от КЗК клип на „Узаки Зорбас“. В тази сцена актьорът се провиква: „Ясо“, което също ни е познато от рекламата на спиртната напитка. За да има още по-голям ефект от рекламния спот, по български маниер, в клипа участва силиконена русокоска и „опиянена“ от „Узакито“ (каквато дума не съществува, но защо пък да не си я патентоваме!), захваща бурен гръцки танц.

Сцената на сиртакито е от филма „Зорба – гъркът“. Yiamas! (наздраве)

Популярното атинско кафе – „Зорбас“, от което родните маркетинг експерти са черпили „вдъхновение“ при създаването дизайна на изписване на мастиката

Живот, похот, обич са основните понятия които авторът разглежда в романа. Сн. Уикипедия

КОЙ Е НАЙ-ГЛЕДАНИЯТ ТВ ПРОДУКТ ЗА ЮНИ?

ТВ Име на програмата Дни От До Бр. предавания за периода Рейтинг      % Бр. зрители ‘000 Дял
1 БНТ 1 Футбол: България – Ирландия Sat 20:21 22:26 1 15 1 093 47,5
2 bTV Перла – сериал /21 ч./ Mon-Wed 20:55 21:57 8 14,5 1 060 45,7
3 bTV Music Idol 3 Mon-Wed 19:54 23:16 4 14,5 1 055 42,5
4 bTV bTV Новините Mon-Sat 21:59 22:36 24 13,7 997 41,7
5 bTV Комиците Fri 20:58 21:57 4 13,3 972 43,1
6 bTV bTV Новините Mon,Sun 23:18 23:46 2 11,8 859 46,6
7 bTV Перла – сериал /20.00 ч./ Mon-Wed 19:57 21:01 8 11,4 832 42,5
8 bTV Шоуто на Слави Mon-Fri 22:29 23:57 21 11,2 814 43,8
9 bTV Music Idol 3 Thu 21:30 21:57 1 10,9 799 31,6
10 Nova 1001 нощи – сериал Mon-Fri 16:08 18:04 14 10,7 782 62