Monthly Archives: юни 2009

МАНИПУЛАЦИЯ ЧРЕЗ РАДИО-ТЕЛЕВИЗИОННА КОМУНИКАЦИЯ

https://i1.wp.com/www.redicecreations.com/ul_img/960brainwash.jpg

МАЛКО ТЕОРИЯ…

В технологичното общество личността все повече  е подложена на манипулации. Работата, потреблението, дори свободното време на човека се манипулират от медиите – като основен източник на информация. Човекът губи активната си и отговорна роля в социалния процес. Става напълно обучаван и “регулиран”, че всяко поведение, действие, мисъл или чувство, които не се вместват в общия план, ще му донесат големи неприятности.http://tbn0.google.com/images?q=tbn:IpJwQEyYInE9OM:http://www.chuck.thechiefsource.com/hello/804228/640/foxnews21-2005.07.12-23.41.09.jpg

Медиите непрестанно си служат с различни техники, за да пропагандират дадена идея. Професионалистите обаче знаят, че съществуват морално допустими и морално недопустими журналистически техники в радио и телевизионната комуникация. Понятието “морал” е съвкупност от възгледи – за добро и зло, съвест и чест, похвално и срамно, дълг и справедливост. Моралът в тесен смисъл е признаваната от определена социална група съвкупност от правила за поведение, изработени в съответствие с определяните фактори  от икономическите условия на живот.

https://i1.wp.com/www.bant-shirts.com/images/photos/fix-news-290.jpg

Надписът гласи: "Ние поправяме новините за да ви се харесат"

За морално допустима журналистическа техника би се счела такива, която не би накърнила свободната мисъл на човека и не би го лишила или изкривила истината за дадено важно събитие. Морално недопустимите най-често са свързани с пряката, умишлена манипулация.

Властта в радио и телевизионните системи започват да господстват над зрителите и слушателите, както косвено, така и пряко. В тези случаи медиите се превръщат в учреждение, което започва да функционира само според собствения си интерес. С навлизането на все повече частни медии, собствениците открито или прикрито налагат определени принципи и интереси в текущата дейност на системата.

Що се отнася до обществените радиостанции и телевизии, те се опитват да осигуряват относителна независимост по отношение на икономическите и политическите власти. Стараят се да функционират на принципа на обществения интерес и нуждите на гражданското общество. Действителността показва, че и в този социален вид обществени медии може да се появят неадекватни и едностранчиви въздействия и дори власт от страна на някои от участниците в създаване на медийния продукт. Тези явления често са плод на лидерство или влияние от страна на силни творчески личности. Оказва влияние и неизбежната за всеки човек обвързаност с определени обществени интереси, идеали и култура.

https://i0.wp.com/www.intermatica.org/wp-content/uploads/2008/10/radio_online.jpg

Дори радиостанция като „Свободна Европа” обръща внимание главно на проблемите на страните от Близкия Изток и Вашингтон. Преди години в България се съобщаваха единствено събитията в бившия СССР и  социалистическите страни. Медиите в САЩ обръщат внимание главно на Северна Америка. Не е естествено в комуникационната система личната нагласа и пристрастия да взимат връх над общите интересни и предпочитания на аудиторията.

https://i1.wp.com/e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/Chichko_Filipov1207-2.jpg

Чичко Филипов и Гарелов подготвят новините по БНТ в които ще съобщят за новите технологични постижения на соц-а

Манипулацията и манипулативните техники се използват често от средствата за масова информация, от висши държавни институции, от партийни централи. По принцип манипулацията влиза в активна употреба по време на кризисни ситуации от национален мащаб. Поради тази причина това все повече и повече се превръща в световен проблем. Основните средства, чрез които се манипулира обществото са пропагандата и рекламата.

https://i1.wp.com/1.bp.blogspot.com/_m274UAZtqVQ/SIxJXwO_kqI/AAAAAAAAApc/u7nnKGJxjwg/s400/TV_on_the_Radio01.jpg

Вижте изображението в пълен размер

Телевизията манипулира с технически възможности, докато радиото набляга на звуковите средства. Предимството, което радиото има от манипулативен оптикум е, че слушателите не виждат картина на репортажа, реакциите на интервюирания, доверяват се единствено на това, което чуват. Докато телевизията освен с технически възможности може да манипулира и чрез програмна политика. Новините и мястото, което им се отделя в емисията, чрез забавно развлекателните програми, в които умишлено се говори за дадена тема, защото тя е платена от спонсора. Филмовата политика е не по-малък манипулатор.

Практиката показва, че когато неопитни водещи или репортери искат да спечелят много бързо аудиторията прибягват до манипулация на зрителя. В такъв случай те пускат сензационни новини, които не са проверени. Този фактор води до обратен ефект и отлив на аудиторията, както и търсене на други информационни средства.

От самото си създаване медиите винаги са били носители на манипулативните импулси. Онова, което приемаме безкритично и следваме доверчиво, ни въздейства на съзнателно и подсъзнателно ниво. Ако проверяваме критично фактите и се съмняваме в техните закономерности и авторите им, бихме могли(само до някъде) да се спасим от манипулацията, която ни залива отвсякъде.

КОЙ КОЛКО?

Колко ни струват предизборните кюфтенца и кебапченца? Ами партийната агитация с бюджетни средства? Не се отчитат и парите дадени на ръка – често за продаване и купуване на гъзо… гласове, за предизборния туризъм. Изборната кампания се е превърнала на битак – продавачите хвалят стоката си, а купувачите не питат много, много за произхода й. „Абе келепир да има от цялата работа“, както казва Алековия герой. Въпреки, че според Централната избирателна комисия и според закона общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа не може да надвишава 2 млн. лева. Да, ама като голяма част от приходите и разходите не се отчитат пред Сметната палата – файда няма.

https://i0.wp.com/www.europarl.europa.eu/eplive/expert/photo/20090511PHT55605/pict_20090511PHT55605.jpg

Очакваме Сметната палата да излезе с резултатите колко са похарчили политическите ни партии на изборите за Европейски парламент

Най-голямото разхищение на пари отива за тв политически диспути, клипове и реклами. Дори клипа да е непочтен, да съдържа ругатни и предизборна пумия, парите не вунят, дори да са оцапани с лайна. Затова и медиите са тихички, медийният регулатор също не смее да излезе от бърлогата си. Въобще идилия – сякаш сме най-демократичната европейска държава. Даже още в края на април правителството прие тарифите за отразяване на кампанията в държавните медии.  За тази еврокампания и за предстоящите избори за парламент, правителството определи цена от 1000 лв. на минута ефирно време по БНТ за встъпителни и заключителни клипове. Най-надути – 2000 лв. на минута излизат клиповете, излъчвани в часовия пояс от 12.30 до 24.00 часа. За тези, показвани от 00.00 до 12.30 ч., партиите плащат по 600 лв., но това време е малко предпочитано. За регионалните телевизионни центрове цената пада драстично и е 50 лв. на минута. Клиповете по БНР са 80 лв., а в регионалните радиоцентрове – 50 лв. на минута и 30 лв. за тридесетсекунден клип. Ефирното време на минута диспут по БНТ  струва 135 лв., а в регионалните телевизионни центрове е 30 лева. Предизборните хроники по БНТ – „Канал 1“ и сателитен канал „ТВ България“, струват 550 лв. на минута, а в регионалните центрове са по 70 лева. Цената на хрониката по БНР е 90 лв., а в регионалните радиоцентрове – 50 лева. Частните медии от своя страна, за да се конкурират с държавните не пресолват много цените, за да не се задавят или обезводнят покрай летните жеги. Най-горещият предизборен клип, с дължина от 1 минута по „Нова телевизия“ например, е след централните новини „Календар“ и струва близо 4200 лв. Данните са на Агенция Piero 97.

https://i0.wp.com/4.bp.blogspot.com/_pxhWV3RCTJc/SdcHpBKaoiI/AAAAAAAAAcw/BX_9p9E934k/s400/tmpphprTe7le%5B1%5D.jpgСами си правете сметката, колко често ви се налагаше на Евроизборите да търпите многото и продължителни политически клипове. Според вас не надвишават ли само в медиите горницата от 2 млн. лв. някои партии? И това при условие, че пропуснахме неволно Интернет, където дори ДАНС да се заеме да разследва колко пари гълта мрежата за предизборната кампания, мисията им ще бъде обречена предварително на провал.

Важно е да знаете, че кампанията се финансира със средства на партии, коалиции от партии и инициативни комитети, както и чрез дарения от физически лица. Средствата могат да бъдат лични на кандидатите, на регистриралите съответните листи партии и коалиции и на инициативни комитети. Сумите от дарения не могат да надвишават 10 000 лв. от едно физическо лице. Юридическите лица, едноличните търговци, религиозните институции и чуждестранни фирми и лица не могат да бъдат дарители. За първи път спонсорите трябва да представят декларация за произхода на средствата, а всички дарения и разходи, свързани с предизборната кампания, на стойност над 5000 лв. се извършват по банков път. Отново за сефте партиите, коалициите и инициативните комитети трябва да създадат публичен регистър на дарителите на предизборните им кампании.

ТЕОРИИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА. МЕДИИ И ПОЛИТИКА

http://womenofcaliber.files.wordpress.com/2009/04/manipulation.jpg

Според Винфред Шулц отразената в медиите действителност не отговаря на реалността, на това, което наистина се случва по света, тоест медиите представят един моделиран свят, който се превръща във фактическа реалност за аудиторията, ако тя няма достъп до други информационни източници. Тезата на Шулц е подкрепена и от информационните стойности, които определят какво изграждат новините, както и кое е новина и кое не може да бъде новина.

https://i1.wp.com/www.savefuture.net/files/manipulation-of-consciousness.jpgВсяко събитие се представя от медиите по начин, който е удобен за всяка от тях поотделно, твърдят Владис и Кърт Ланг. Те смятат, че погрешната представа за реалността, създадена от медиите у аудиторията, може да доведе до погрешна оценка и поведение у хората.

Масмедиите играят значителна роля в обществото и социалните промени. Това важи особено за т.нар. модерни общества. Медиите способстват за приспособяването на индивидите в обществото, за тяхната социализация.

Според Шрам медиите не само имат социална роля, но и те всъщност представляват инструменти за контролиране на обществената температура. От начина, по който се представят новините зависи как хората ще разберат дадени процеси и как ще реагират на тях.

Медиите имат социална роля в различна степен. Те могат до говорят за дадени проблеми и да премълчават за други. Точно това ги превръща в нов тип власт.

В затворените и авторитарни държави медиите имат за цел да убеждават аудиторията, че трябва да приема безрезервно всички политически и социални действия на властта. Така те стават част от държавните властови органи. Докато в отворените и демократични общества медиите са посредник между властта и хората. Те трябва да осигуряват двустранен поток на информация от институциите към обществото и обратно. Конкуренцията на медии води до диференциране на новините и информацията.

photo manipulation bylsd16 Great Photo Manipulation

Силата на посланието е също вид манипулация

Отношението между медиите и политиката е важен проблем. Някои автори твърдят, че масмедиите имат отрицателна роля в политическата сфера. Винфред Шулц и Елизабет Нойл – Нойман – теоретици на манипулацията – развиват своя теория. Според нея манипулация има тогава, когато се прави опит за оказване на влияние върху аудиторията, без тя да усеща това и когато по този начин хората биват накарани да приемат схващания и действия нетипични за тях. Така те обективно стават зависими и се превръщат в обекти на манипулация.

Според Райнер Гайслер съществуват два типа манипулации. В първия случай определени прослойки и елити окупират медиите и дават информация, удобна за тях. А във втория вариант в обществото се формира аполитична масова култура чрез механизмите на пазарната икономика. Така политиците са свободни да действат по свои нагласи без обществото да е недоволно от тяхната работа. Съществуват пет вида манипулативни методи, разкрива още Гайслер. Те са:

  • Публикуване и излъчване на материали без критика на съществуващите политически и социални условия

  • Изолиране на личните съдби от дадена обществена рамка, което води до омаловажаване на проблема

  • Даване на приоритет по обем на развлекателната за сметка на политическата информация

  • Разминаване на границата между информация и забавление

  • Деполитизиране на проблемите чрез пропускане на важни детайли от информацията

https://i2.wp.com/www.idiva.com/bin/download/idiva/Style_Glamour_beautysintheairbrushing_donotdefault/materialmadonna2copy.jpg

Програмите за обработка на образа и монтаж, ъгъла на снимане са също манипулативна форма

Според Хърбърт Маркус медиите могат да манипулират потребностите на хората като незабелязано ги убеждават да се нагодят към съществуващата политическа система и да подтискат собствени по-различни потребности. Медиите подтикват аудиторията към повече развлечение и потребителски нагласи, чрез което отклоняват вниманието на обществото от решаването на реални и важни проблеми.

Мнозина анализатори смятат, че медиите вредят на демокрацията, защото стимулират политическа пасивност у харата, тъй като предлагат доста сензационна и развлекателна информация.

FACEBOOK.ИГРА НА САМОЛИЧНОСТ

Вашето име, самоличност, адрес на който живеете, интимни снимки, IP адрес, дори мислите ви са леснодостъпни в социалната мрежа. Не ви ли звучи стряскащо? Мислите ли, че политиката на FACEBOOK ви защитава? Освен поле за пропаганда и масово рекламиране на стоки и услуги, това е пространство в което се оказваме ЗАЛОЖНИЦИ НА НАИВНОСТТА СИ. Според клипа който ще видите, сделката между най-големите търсачки в Интернет – Yahoo и Google за закупуването на FACEBOOK не се реализира. Защо? Централната разузнавателна агенция на САЩ да може да разполага с вашите данни.

Дали и този клип обаче не е манипулативен, насочен СРЕЩУ РАСТЯЩИЯ ТРАФИК на социалната мрежа и силните пазарни акции на компанията?  Според прогнози, скоро тя ще измести WIKIPEDIA от третото място по посещаемост. Първи са NASA и Google.

Все пак, ако утре прочета или науча от някъде, че моето име е замесено в корупционен скандал или някаква друга афера, единственото което ще мога да направя е да отричам упорито, без дори да имам възможността да осъдя автора скрит зад моята снимка, профил и лични истории откраднати от FACEBOOK.

РОДНО НОУ-ХАУ ЩЕ РАЖДА НОВ ЖИВОТ В МАКЕДОНИЯ

Болница Св. Лазар в Скопие

DSC01921

Едно от отделенията на акушеро-гинекологичната клиника

В период на финансова криза, в Скопие отвори врати българска акушеро-гинекологична клиника „Свети Лазар”. Тя е първата в Македония, която има собствена лаборатория и банка за извличане и съхранение на стволови клетки.

Инвестицията от 3,5 млн. евро е направена от д-р Тияна и Валентин Николови, акушер-гинеколози създали същата клиника и в София. Болницата разполага с детско интензивно отделение, а обслужването и интериора следват традициите на софийския си клон. Освен повишаване нивото на здравеопазването в областта, клиниката разкрива и 50 нови работни места. В нея опит с македонските си колеги ще споделят д-р Лачев, специалист по ин-витро оплождането и д-р Гърчева, специалист в областта на стволовите клетки.

Никола Груевски, министър-председател на република Македония изказа специални благодарности към семейство Николови. На събитието присъства и българският посланик в Македония Михо Михов.

АЗ НА ТЕБЕ, ТИ НА МЕНЕ!

КРС обяви собственика на първите два мултиплекса и раздаде аналоговите честоти

Ние ви удължаваме мандата и правим от 5 – 9 члена на КРС, а вие изпълнявате една дребничка поръчка за милиарди! Така негласно Парламентът ни чрез послушничките КРС и СЕМ разпределя медийното влияние при предстоящата цифровизация. За жалост, само няколко вестници и блогове пишат за случващото се. За всеки е ясно, че баницата се яде тихомълком, докато е топла, за да не се присламчат други или осуетят папкането. Защото идва новото правителство. Затова и пренареждането на медийния ни пазар се случва скорострелно в рамките на управляващата тройна коалиция. 

Компанията, която ще изгради двете търговски цифрови мрежи в първата фаза на цифровизацията (2009-2010), е „Тауърком България“ ЕАД. Дружеството е собственост на чешката „Тауърком ЦР“ А.С.“. Представител на „Тауърком България“ е Наньо Манев, а в борда й влизат освен него и Божидар Луканов и Роман Фишер. „Тауърком“ се намира в Братислава, Словакия.
Останалите петима кандидати са подали непълни документи за участие в конкурса и това на практика ги е отстранило от надпреварата.

Справка в сайта на компанията http://www.towercom.sk показва, че в Словакия „Тауърком“, започва да излъчва цифрова телевизия още през 1999 г. и има мрежа за пренос на радио- и телевизионен сигнал.Според правилата „Тауърком България“ няма право да участва за останалите мултиплекси.

От австрийската компания ORS (кандидат да придобие излъчвателния комплекс на БТК – НУРТС) коментираха пред „Капитал“, че принципната им позиция остава непроменена. Компанията намира някои от последните промени в законодателството за силно нетипични и несъответстващи на обичайната европейска рамка.

Кандидатите за цифрови мрежи за втория етап на цифровизацията (2010-2012) са:

БТК, ORS, „Интерактив медия сървисиз“, „Хану про“, „Тауърком“ и „Тесла България“

Кой се „уреди“ с нови честоти?

Разрешения се дават на консултираната от Ирена Кръстева ТВ 7,  ТВ 2 в която участие има Warner, телевизия „Европа“ собственост на братя на президента Петър Стоянов и кандидат за евродепутат от „ГЕРБ“. Печеливша, също толкова очаквано е и медията на варненската група ТИМ – „М САТ“, както и софийската „ЕВРОКОМ“.

Тези телевизии печелят достатъчно на брой честоти, за да увеличат значително покритието и пазарния си дял. Много от загубилите кандидати се очаква да обжалват.

TV7 пък постигна целта си. Това е един от основните играчи заради който се проведоха тези конкурси. Преди време СЕМ спря аналоговите конкурси под предлога, че това щяло да забави процеса на цифровизация. Е, днес раздаването на аналогови честоти е бъдещето на прогреса, както би се изразил някой лидер от соц-а. Благодарение на новите си аналогови честоти, TV7 – освен национално ефирно покритие и произтичащите от това финансови печалби си осигури статут да бъде качена по право (must-carry) на бъдещите цифрови мрежи още на първия етап от цифровизацията.


ХОЛАНДИЯ ГЛАСУВА РАДИКАЛНО

Карикатурата е от блога на Вилдерс и изразява настроенията на ислямското общество след показването на филма "Фитна"

http://keeptonyblairforpm.files.wordpress.com/2009/01/wilders_legend.jpg

Ето, че прогнозата ми за протестен вот на изборите за ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ се сбъдва. Според предварителни прогнози ултрадясната и антиислямистка Партия на свободата е втората партия по разпределение в ЕП.
Причини: От една страна поради икономическата криза, от друга – поради изострящите се вътрешнополитически проблеми в държавата. Засегната е и темата за мюсюлманските имигранти.
Герт Вилдерс, лидер на ултра десните и ключова фигура в Евроизбори 2009, се отличава с твърдата си линия спрямо исляма и мюсюлманското малцинство в страната. Против е присъединяването на Турция в ЕС. Автор е на шокиращия филм „ФИТНА“, изобразяващ насилието на исляма.

Европейци, помислете за последствията от подобен вот!

РАДИКАЛИЗМЪТ ВРЕДИ СЕРИОЗНО НА ВАС И НА ДРУГИТЕ ОКОЛО ВАС!

ПРОТЕСТЕН ВОТ НА ЕВРОИЗБОРИТЕ?

Ще видим ли Европарламент в който водещите партии ще изповядват политика против Европейския съюз? В който радикализмът ще е водещ? Именно това сочат и водещите европейски социологически проучвания. Вижте кампанията на Независимата партия на Великобритания. Клипът гласи: Кажете не на ЕС, не на безграничната емиграция, не на това ЕС да определя живота ни…

Няма как да не ви провокира и клипът на партия „Атака“.

В каквито съюзи влиза България, все се стига до катастрофи – Първа и Втора Световни войни (бяхме на страната на губещите). Дали и сега няма да видим историческо разпадане на ЕС, тъкмо когато се присъединихме?

ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА

На Мария

На златолистата есен с косите

флиртува повея лек –

игриво вее на Витоша полите.

Въздъхва залеза мек.

Малка калена къща

със напукани, сухи стени

спомена хубав връща

на гърбави мъже и жени.

Жена с усмивка загадъчна

спонтанно краде от мига.

Нежността й ми е достатъчна

да обикна наново света.

Страшилище е пътят назад –

тълпи от стоманени хора

безлични ме блъскат със яд

фрустирани, нямат умора.

Нечути, а все крещят

във обществото на крясъка.

Себе си да изразят –

немогат сред шума и трясъка.

Но усмивката е в мен

на жената с теменужени очи,

на мимиката й в плен

оставам, на изкуството да се мълчи.

ПРЕСЖУРНАЛИСТИКАТА ПРЕЗ ТОТАЛИТАРНИЯ ПЕРИОД /1944-1989/

сн. Валентина Петрова

сн. Валентина Петрова

Идването на новата власт, подкрепяна не само от Съветския съюз, но и от САЩ и Великобритания, първоначално се посреща с въодушевление от мнозинството българи. Тя поражда илюзията, че най-после страната ще се приобщи към общността на свободните и демократични европейски държави. Такива очаквания и пожелания изпълват повечето от тогавашните вестници. Само че САЩ и Великобритания при сделката си със Сталин за разпределяне сферите на влияние след войната направо „подаряват” България на Съветския съюз и по този начин предопределят нейната съдба.

Още в първите дни на промяната се предприемат редица мерки за ограничаване на печата. На 9-ти септември със специален указ на Регентството е учредено Министерство на пропагандата, ръководено от Димо Казасов. На 4-ти октомври той докладва пред националния комитет на Отечествения фронт, че съветското главно командване изразило недоволство от българския печат, който бил останал без ръководство и контрол. Не след дълго правителството постановява – от 1-ви януари 1945 г. да се спрат „поради липса на хартия” всички независими вестници.

Конфронтацията в общетвото обаче се задълбочава и се създават няколко опозиционни партии. Така се ражда и опозиционният печат – „Народно земеделско знаме”, „Свободен народ”,

„Знаме” и „Народен глас”.

Първоначално по тактически съображения комунистическата партия е принудена да се примири с опозиционните вестници. На 13- ти август 1945г. Секретариатът на ЦК на БКП  взема решение да не се пречи на издателската дейност на опозиционните вестници, но на всяка тяхна атака срещу ОФ да се дава „решителен отпор”.

Най-големи грижи на властта създава „Народно земеделско знаме”, където Трифон Кунев публикува под рубриката „Ситни дребни като камилчета” своите остри и остроумни фейлетони.  В една от статиите си пише: Една варварска революционна ярост залива изстрадала България. Режимът на кръволока Александър Цанков започна да бледнее пред това, което става в името на „свободата и демокрацията.“ Точно това става причина да се ускори създаването на хумористичния вестник „Стършел”, който да воюва срещу него със средствата на хумора и сатирата.

В „Народно земеделско знаме” се откроява и задъханата публицистика на Никола Петков. Той публикува статията си „Две диктатури”, в която направо заявява, че ЦК на БКП е установил еднопартийна диктатура, която по нищо не се различава от режима, който българският народ познава от годините на фашистката диктатура. Сред многобройните прилики той подчертава специално още една: „И двете диктатури са врагове на свободата на печата.”

През месец април 1946г. правителството решава съвсем да си „развърже ръцете” при преследването на опозиционния печат и прави специално допълнение към Закона за печата от 1921г., което набързо е гласувано от Народното събрание. Въз основа на него най-напред са спрени всички опозиционни вестници, а след това още 48 издания със „съмнителна” обществено- политическа насоченост.

Журналисти от опозиционните вестници са арестувани, осъждани, пращани в затвори и лагери, а някои и – убити. Така бива разчистен пътя на новата журналистика, наложен заедно с тоталитарния сталински модел. Повежда се ожесточена борба срещу всички остатъци от миналото,  включително и при оформлението на вестниците.

По инициатива на Вълко Червенков през 1952г. у нас се въвежда строга предварителна цензура, като се създава наш Главлит по образ и подобие на съветския Главлит /Главно управление по въпросите на литературата и издателствата/. Той е към Министерски съвет, има ранг на министерство и е подчинен пряко на Вълко Червенков.

Така и печатът става обикновен придатък към тоталитарното управление. Достатъчно е да разгърнем нашите вестници в навечерието и по време на многобройните политически процеси, за да се види нагледно какво означава това.

Събитията през 1956г., решенията на Априлския пленум на ЦК на БКП, осъждането на култа към личността на Сталин и на Вълко Червенков допринасят съществено за премахването на най-уродливите прояви на сталинизма у нас. Ликвидирането на Главлит създава илюзията, че ще настъпи и по-голяма свобода на печата. За такива очаквания се говори на бурни събрания в различни редакции, а подобни мисли се появяват и в някои публикации.

Премахването на предварителната цензура създава по-благоприятни условия за развитието на журналистиката. Но сега се утвърждава чрез безброй способи „вътрешната цензура”, „автоцензурата”, която в много случаи се оказва по-вредна от откровената предварителна цензура. Липсата на свобода на печата ще си остане един от най-големите недъзи и на развития, „зрелия” социализъм у нас.

От началото на 1957г. започват да излизат две нови литературни списания: „Пламък” и „Литературна мисъл”. Това са първите книжки, които съдържат литературно-критични статии, рецензии и изказвания, изпълнени с еретични за времето си мисли. Подобни материали се появяват и в списание „Септември”.

Партийното ръководство на печата се приема като най-важния и ненарушим принцип в комунистическата журналистика. То се изразява не само в подбора на кадрите, но и в определяне на тематиката, идейната насоченост и характера на публикациите в съответните издания. Дават се задължителни указания кои събития да се отразят, а понякога и от кого и как. Основен източник на информацията е БТА и това е една от причините за сивотата и еднообразието на вестниците. Те например по абсолютно един и същи начин отразяват убийството на Джон Кенеди – един и същи текст на три колони, една и съща снимка, поставена на едно и също място.

Не са малко обаче и случаите, когато страхотната система за контрол на печата прави засечка и в едно или друго издание се появяват публикации, които са в разрез с указанията. Има примери, когато излизат текстове с по-завоелирана или по-открита антитоталитарна насоченост. Най-дързък е случаят с в. „Пулс”, който на 5-ти март 1985г. отпечатва стихотворение, което се оказва акростих. Началните букви образуват лозунга „Долу Тодор Живков”. Въпреки предприетите арести, обиски и разследвания така и не се разбира кой всъщност стои в дъното на тази проява.

Български офицери и войници разглеждат новия брой на вестник “Народна армия”. Прага, септември 1968. Снимка: Полк. Първанов, архив на Министерство на отбранатаВ края на 70-те и началото на 80-те години е изградена разгърната структура на периодичния печат, която се характеризира с всеобхватност, разнообразие и специализация на изданията. През 1982г. излизат 454 вестника и 306 списания. В столицата излизат 8 всекидневника: „Работническо дело”, „Земеделско знаме”, „Отечествен фронт” , „Народна младеж”, „Труд”, „Вечерни новини”, „Корпоративно село”, „Народна армия”.

Най-разпространените седмични издания са „Литературен фронт”, „Народна култура”, „Пулс”, „Поглед”, „Орбита” и „АБВ”.Сн. e-vestnik

Известно време излиза и в. „Литературни новини”, но заради острите си публикации скоро е спрян.

За борба с „идеологическата диверсия” през 1970г. е създаден специален вестник „Антени”, издание на Шести отдел към Държавна сигурност.

Сред най-популярните месечни издания са „Космос”, „Паралели” и „Младеж”.

Горбачовската „гласност”, макар и трудно, започва да си пробива път и у нас, насърчавана от отделни млади функционери, въпреки недоволството на партийното ръководство. Но и тя не е в състояние да промени генетичната обремененост на комунистическата журналистика. През 1986г. не се намира нито едно българско издание, което незабавно да съобщи за чернобилската катастрофа и по този начин да предупреди хората за надвисналата опасност. Не само политиката, и журналистите носят вина, че не са взети никакви мерки, за да се избегнат страшните последици за здравето на милиони нищо неподозиращи българи.

Този случай по най-красноречив начин свидетелства какво означава за едно общество да има журналистика, абдикирала от основните си функции в угода на класово-партийни идеологеми.