ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ – ЕВРОПА V/S САЩ

https://i0.wp.com/909studios.com/images/film%20camera.png

https://i0.wp.com/www.movieprop.com/tvandmovie/rambo/rambo3.gif

"Рамбо" със Сталон - един от знаменитите екшън продукции на Холивуд

Продуцентството е вид креативна индустрия, а наименованието за първи път се среща във Великобритания през 1997 г. Тук основната идея е за възпроизводство на продукцията . Освен това се проследява целия цикъл от идеята през производството до дистрибуцията на стоки и услуги.

След 1944 г. българското киноразпространение е изцяло държавно. Чак през 1997 г. разпространението става отново частно, а в момента у нас всичко е регулирано чрез Закона за защита и развитие на културата и Закона за филмовата индустрия.

Пазарът като цяло е затворен и малък със затворена  езикова общност и ниска комерсиалност. През 2007 г. у нас са започнати 12 филма, 7 от който са национални. Основен инвеститор у нас е Българската национална телевизия (БНТ). Държавната телевизия е инвестирала около 10 млн. лв. в нови филми, а частните инвеститори са вложили още около 2-3 млн. лв.

Пазарът на продуценти се дели на 4 основни типа. Първия вид продуценти изцяло купуват услугите, защото нямат техника. Втория вид са средните компании, които може да притежават техника или звукозаписно студио. Третия вид са компании притежават базисна техника и почти не търсят чужда помощ. Такива компании са Sia Advertising, Nova TV, 7/8 и други. Четвъртия вид компании предлагат услуги при производството. Това са юридически лица или творци на граждански договор, които дават труд и техника.

Задължение, записано в българското законодателство е поне 10% от излъчваната по телевизиите продукция да е европейска. В България например най-често от европейските филми се излъчва английска, френска и испанска продукция, защото това са най-развитите аудио-визуални пазари в общността.

https://i1.wp.com/img.slusham.com/svetyt_e_golqm_2.jpg

Кадър от копродукцията на България, Германия, Сърбия - "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде"

Програма “Медиа”

https://i2.wp.com/direct.europe.bg/upload/docs/7_03_gif.jpgВ ЕС един от начините за стимулиране на аудио-визуалните продукти е програмата “Медиа”. Тя има за цел да подобри конкурентноспособността на европейската аудиовизуална индустрия чрез поредица от насърчителни мерки, насочени към тренинг, развитие, разпространение, промоция и подкрепа на аудиовизуални фестивали. Към програмата функционират две допълнителни направления – пилотни проекти и развитие и аудиовизия. “Медиа” стимулира европейските продукции от 1991 г. насам.  Тя разполага  с бюджет от 755 милиона евро за периода 2007 – 2013 г. и предоставя подкрепа както преди, така и след осъществяване на филмовите продукции. Програмата осигурява допълващо финансиране за инициативи, свързани с обучение на професионалисти от аудиовизуалната индустрия, развитие на продуцентски проекти (игрални, телевизионни и документални филми, анимация и нови медии), разпространение и промоция на европейски аудиовизуални творби.

За да се получат държавни помощи за определени продукции  трябва да се спазват определени критерии. В ЕС има записани няколко основни критерия за отпускането на държавни помощи. На първо място помощта трябва да е насочена към културен продукт и да отговаря на проверими национални критерии. Също така продуцентът трябва да има свободата да похарчи до 20% от бюджета си в друга страна. Размерът на помощите обаче трябва да е ограничен до 50% от производствения бюджет. Изключение се прави само за дебютни, нискобюджетни и сложнопостановчески филми. Освен това общността не позволява допълнителни помощи за постпродукция, за да няма привличане на допълнителни средства към дадена държава. Според Закона за киното се дават субсидии до 80% от стойността, а разпространението се подпомага с 50% от средния приход за една прожекция.

Ранен етап на дистрибуция – решение на моделите по американскиhttps://i2.wp.com/img.photobucket.com/albums/v68/geo175/Wallpaper%201/Wallpaper%202/Wallpaper3/20fox_fx.jpg

https://i1.wp.com/cdn.wn.com/o25/ph//2009/04/22/d51c8deeaff24ef31edc109264c2980c-grande.jpgВ най-ранния си етап самите телевизионни мрежи са били дистрибутори на продукцията си. Такъв е бил и случая с България. Негативите от това са, че телевизионните мрежи сами решават колко, кога и как да бъде излъчен продукта. В този случай няма конкуренция и се определя процентът печалба за продуцента. Когато телевизионната мрежа е и дистрибутор се стига до изкривяване на пазара.

В САЩ първи са осъзнали този проблем и се появява законодателна подкрепа на независимите продуценти – Федерална комисия по комуникациите. Тя забранява и ограничава излъчването на собствена програма в мрежата до 5 часа в най-гледаното време (primetime). Освен това комисията контролира продажбите на финансираната от медиите външна продукция. Така се появява и стимулира силна конкуренция между разпространители, мрежи и независимите станции. Освен това в пъти се увеличава инвестиционния интерес към медииния пазар. Така в САЩ нараства възвръщаемостта от телевизионното производство, мрежите създават свои разпространителски компании, на които продават правата за разпространение на програмите си. По този начин телевизионната мрежа има избор – тя не е длъжна да се обвързва с крайния потребител, а само създава продукт за разпространение. Мрежата само прави промоциите и маркетинговите стратегии. Телевизионната мрежа по този начин  остава необвързана с аудиторията.

https://i2.wp.com/www.avv-bg.com/en/building/images/185_sia.jpg

Успешната продуцентска компания "Сиа"

По този път е тръгнало да се развива и европейската и българската продукция. При самите разпространителски фирми има три варианта за източник на програмата. Това са независимите продуценти, които може и да нямат техническа възможност да създадат сами един филм. Другия вариант са филмовите къщи като “Бояна” и SIA Advertising. Третия вариант са телевизионните станции. Между двете страни се прави договор за отстъпване на телевизионните права върху телевизионните предавания. Разпространителите избират станцията според сделката. Бартерното плащане е най-изгодно за големите телевизионни мрежи. Плащането в брой е най-адекватно, когато разпространителя не се вълнува от рекламата.

Участието на разпространителите в производството се налага поради голямата стойност на телевизионната продукция. Така се получава коопериране в телевизионната продукция. Най-честата форма на финансиране е предварителното финансиране с поемане на риск.

https://i1.wp.com/emol.org/film/archives/madagascar/MAD04_mid.jpg

Основните идеи на една станция се осъществяват чрез телевизионна програма. Самата програма изразява философията на телевизията и задоволява рекламодателите. Според единствения български класификатор видовете програми се разделят на: информационни предавания, публицистични, драматични, развлекателни, образователни, детски, спортни, рекламни и музикални предавания. Федералната комисия в САЩ е дефинирала предаванията като аграрни, развлекателни, новинарски, публицистични, религиозни, учебни и образователни, и спортни.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 24, 2009, in ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА. ЖУРНАЛИСТИКАТА В СЪБИТИЯ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: