НЕПОЗНАТАТА МЕДИЙНА АУДИТОРИЯ

https://i0.wp.com/msnbcmedia2.msn.com/j/ap/b89ea976-c181-41b4-93df-0d62d72516d0.hmedium.jpg

Когато отправяме послания (както правя и аз в момента), е важно не само какво е съдържанието на съобщението, но и до кого го адресираме. Затова е необходимо да анализираме особеностите на нашите читатели, слушатели, зрители. Как да изследваме медийната аудитория? Към коя таргет група да насочваме нашите съобщения? Как да провокираме интереса й? Надявам се статията ми да ви даде изчерпателен отговор на тези въпроси.

Интересът към медийната аудитория като научен проблем се появява през 30-те години на 20-ти век. До тогава се е смятало, че аудиторията е сбор от пасивна маса, която не реагира на медийни послания.

Има няколко фактора, които стоят в основата на научния интерес на социолози, психолози и педагози на масмедиите към аудиторията.

  1. Появата на телевизията като нова масова медия, или така нареченото – явление на медийната аудитория.

  2. Масовото нахлуване на рекламата в медиите и изземване на част от рекламата от телевизията.

  3. Положителните и отрицателните въздействия на медиите върху аудиторията.

Има две теории за влиянието, което оказват медиите върху аудиторията.

  1. Според Майкъл Чукас – медиите оказват положително въздействие, формират положителни качества и осъществяват така нареченият катарзис у зрителя.

  2. Според Маршал Маклуън – „Телевизията превръща планетата в глобално село” – медиите оказват влияние и върху характера на индивида.

На основата на стотиците проучвания през 30-те години, учените стигат до следните изводи за аудиторията.

  1. Аудиторията не е сбор от пасивна маса и реагира на медийни послания;

  2. Аудиторията е консервативна и трудно променя своите нагласи, оценки и мнения;

  3. Промяната на аудиторията и особено на нейната ценностна система следва да става не революционно, а еволюционно – т.е. бавно, постепенно, със солидни аргументи и факти.

Днес аудиторията се дели на 3 основни групи :

а) „твърда” аудитория – най-малобройна, но най-образованата част от аудиторията. Тя отделя малко време за потребяване на медийни продукти; има предвид и следи определен тип предавания и рубрики; има ясно изградени критерии за оценка и подбор; Отделя повече внимание на аналитичните публикации в печата и коментарните предавания по телевизията.

б) „плаваща” аудитория – тя е по-многобройна, отделя повече време за гледане и слушане, но малко време за четене. Няма ясно изградени критерии за подбор и оценка на медийните продукти. Нейните предпочитания се ограничават до развлекателните и спортните предавания. Нарича се плаваща аудитория защото тя търпи развитие съответно към а) или към в).

в) масова аудитория – това е най-многобройната медийна аудитория. Тя може да бъде определена като всеядна, неподбираща предавания и рубрики, за нея е важно да стои и да гледа. Няма никакви критерии за оценка и подбор.

Една от основните функции на медиите е не да удовлетворява само потребностите на този тип аудитория, а чрез специални прдавания да подпомага развитието й към типа аудитория б) или дори а). особено силно това важи за младата аудитория, която в момента изгражда своите критерии за оценка.

Изследване на аудиторията:

Първият метод за изследване на аудиторията се нарича панелен. За пръв път е използват от ВВС през 1939. Панелен метод значи – да се вземе група хора ( например студенти) – да оценяват дадено предаване и блок предавания. Този метод не е достатъчно ефективен и не дава цялостна картина за оценка.

Вторият метод е социално проучване. Българската национална държавна извадка е 1300 души. По този метод представителната извадка се прави на базата число, процент от населението.

Третият метод е системата Нилсън – тя се базира на много точна преценка и строга селекция на хората, които ще бъдат представителна извадка. Според този метод, аудиторният колектив се състои от 1200 човека, независимо от населението на страната, в която се прилага. В САЩ се практикува именно този метод.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 19, 2009, in ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА. ЖУРНАЛИСТИКАТА В СЪБИТИЯ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: