ОТ МИМИКАТА ДО КРЯСЪКА

На Мария

На златолистата есен с косите

флиртува повея лек –

игриво вее на Витоша полите.

Въздъхва залеза мек.

Малка калена къща

със напукани, сухи стени

спомена хубав връща

на гърбави мъже и жени.

Жена с усмивка загадъчна

спонтанно краде от мига.

Нежността й ми е достатъчна

да обикна наново света.

Страшилище е пътят назад –

тълпи от стоманени хора

безлични ме блъскат със яд

фрустирани, нямат умора.

Нечути, а все крещят

във обществото на крясъка.

Себе си да изразят –

немогат сред шума и трясъка.

Но усмивката е в мен

на жената с теменужени очи,

на мимиката й в плен

оставам, на изкуството да се мълчи.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on юни 4, 2009, in ПОЕЗИЯ И ОТКРОВЕНИЯ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: