Daily Archives: юни 3, 2009

ПРЕСЖУРНАЛИСТИКАТА ПРЕЗ ТОТАЛИТАРНИЯ ПЕРИОД /1944-1989/

сн. Валентина Петрова

сн. Валентина Петрова

Идването на новата власт, подкрепяна не само от Съветския съюз, но и от САЩ и Великобритания, първоначално се посреща с въодушевление от мнозинството българи. Тя поражда илюзията, че най-после страната ще се приобщи към общността на свободните и демократични европейски държави. Такива очаквания и пожелания изпълват повечето от тогавашните вестници. Само че САЩ и Великобритания при сделката си със Сталин за разпределяне сферите на влияние след войната направо „подаряват” България на Съветския съюз и по този начин предопределят нейната съдба.

Още в първите дни на промяната се предприемат редица мерки за ограничаване на печата. На 9-ти септември със специален указ на Регентството е учредено Министерство на пропагандата, ръководено от Димо Казасов. На 4-ти октомври той докладва пред националния комитет на Отечествения фронт, че съветското главно командване изразило недоволство от българския печат, който бил останал без ръководство и контрол. Не след дълго правителството постановява – от 1-ви януари 1945 г. да се спрат „поради липса на хартия” всички независими вестници.

Конфронтацията в общетвото обаче се задълбочава и се създават няколко опозиционни партии. Така се ражда и опозиционният печат – „Народно земеделско знаме”, „Свободен народ”,

„Знаме” и „Народен глас”.

Първоначално по тактически съображения комунистическата партия е принудена да се примири с опозиционните вестници. На 13- ти август 1945г. Секретариатът на ЦК на БКП  взема решение да не се пречи на издателската дейност на опозиционните вестници, но на всяка тяхна атака срещу ОФ да се дава „решителен отпор”.

Най-големи грижи на властта създава „Народно земеделско знаме”, където Трифон Кунев публикува под рубриката „Ситни дребни като камилчета” своите остри и остроумни фейлетони.  В една от статиите си пише: Една варварска революционна ярост залива изстрадала България. Режимът на кръволока Александър Цанков започна да бледнее пред това, което става в името на „свободата и демокрацията.“ Точно това става причина да се ускори създаването на хумористичния вестник „Стършел”, който да воюва срещу него със средствата на хумора и сатирата.

В „Народно земеделско знаме” се откроява и задъханата публицистика на Никола Петков. Той публикува статията си „Две диктатури”, в която направо заявява, че ЦК на БКП е установил еднопартийна диктатура, която по нищо не се различава от режима, който българският народ познава от годините на фашистката диктатура. Сред многобройните прилики той подчертава специално още една: „И двете диктатури са врагове на свободата на печата.”

През месец април 1946г. правителството решава съвсем да си „развърже ръцете” при преследването на опозиционния печат и прави специално допълнение към Закона за печата от 1921г., което набързо е гласувано от Народното събрание. Въз основа на него най-напред са спрени всички опозиционни вестници, а след това още 48 издания със „съмнителна” обществено- политическа насоченост.

Журналисти от опозиционните вестници са арестувани, осъждани, пращани в затвори и лагери, а някои и – убити. Така бива разчистен пътя на новата журналистика, наложен заедно с тоталитарния сталински модел. Повежда се ожесточена борба срещу всички остатъци от миналото,  включително и при оформлението на вестниците.

По инициатива на Вълко Червенков през 1952г. у нас се въвежда строга предварителна цензура, като се създава наш Главлит по образ и подобие на съветския Главлит /Главно управление по въпросите на литературата и издателствата/. Той е към Министерски съвет, има ранг на министерство и е подчинен пряко на Вълко Червенков.

Така и печатът става обикновен придатък към тоталитарното управление. Достатъчно е да разгърнем нашите вестници в навечерието и по време на многобройните политически процеси, за да се види нагледно какво означава това.

Събитията през 1956г., решенията на Априлския пленум на ЦК на БКП, осъждането на култа към личността на Сталин и на Вълко Червенков допринасят съществено за премахването на най-уродливите прояви на сталинизма у нас. Ликвидирането на Главлит създава илюзията, че ще настъпи и по-голяма свобода на печата. За такива очаквания се говори на бурни събрания в различни редакции, а подобни мисли се появяват и в някои публикации.

Премахването на предварителната цензура създава по-благоприятни условия за развитието на журналистиката. Но сега се утвърждава чрез безброй способи „вътрешната цензура”, „автоцензурата”, която в много случаи се оказва по-вредна от откровената предварителна цензура. Липсата на свобода на печата ще си остане един от най-големите недъзи и на развития, „зрелия” социализъм у нас.

От началото на 1957г. започват да излизат две нови литературни списания: „Пламък” и „Литературна мисъл”. Това са първите книжки, които съдържат литературно-критични статии, рецензии и изказвания, изпълнени с еретични за времето си мисли. Подобни материали се появяват и в списание „Септември”.

Партийното ръководство на печата се приема като най-важния и ненарушим принцип в комунистическата журналистика. То се изразява не само в подбора на кадрите, но и в определяне на тематиката, идейната насоченост и характера на публикациите в съответните издания. Дават се задължителни указания кои събития да се отразят, а понякога и от кого и как. Основен източник на информацията е БТА и това е една от причините за сивотата и еднообразието на вестниците. Те например по абсолютно един и същи начин отразяват убийството на Джон Кенеди – един и същи текст на три колони, една и съща снимка, поставена на едно и също място.

Не са малко обаче и случаите, когато страхотната система за контрол на печата прави засечка и в едно или друго издание се появяват публикации, които са в разрез с указанията. Има примери, когато излизат текстове с по-завоелирана или по-открита антитоталитарна насоченост. Най-дързък е случаят с в. „Пулс”, който на 5-ти март 1985г. отпечатва стихотворение, което се оказва акростих. Началните букви образуват лозунга „Долу Тодор Живков”. Въпреки предприетите арести, обиски и разследвания така и не се разбира кой всъщност стои в дъното на тази проява.

Български офицери и войници разглеждат новия брой на вестник “Народна армия”. Прага, септември 1968. Снимка: Полк. Първанов, архив на Министерство на отбранатаВ края на 70-те и началото на 80-те години е изградена разгърната структура на периодичния печат, която се характеризира с всеобхватност, разнообразие и специализация на изданията. През 1982г. излизат 454 вестника и 306 списания. В столицата излизат 8 всекидневника: „Работническо дело”, „Земеделско знаме”, „Отечествен фронт” , „Народна младеж”, „Труд”, „Вечерни новини”, „Корпоративно село”, „Народна армия”.

Най-разпространените седмични издания са „Литературен фронт”, „Народна култура”, „Пулс”, „Поглед”, „Орбита” и „АБВ”.Сн. e-vestnik

Известно време излиза и в. „Литературни новини”, но заради острите си публикации скоро е спрян.

За борба с „идеологическата диверсия” през 1970г. е създаден специален вестник „Антени”, издание на Шести отдел към Държавна сигурност.

Сред най-популярните месечни издания са „Космос”, „Паралели” и „Младеж”.

Горбачовската „гласност”, макар и трудно, започва да си пробива път и у нас, насърчавана от отделни млади функционери, въпреки недоволството на партийното ръководство. Но и тя не е в състояние да промени генетичната обремененост на комунистическата журналистика. През 1986г. не се намира нито едно българско издание, което незабавно да съобщи за чернобилската катастрофа и по този начин да предупреди хората за надвисналата опасност. Не само политиката, и журналистите носят вина, че не са взети никакви мерки, за да се избегнат страшните последици за здравето на милиони нищо неподозиращи българи.

Този случай по най-красноречив начин свидетелства какво означава за едно общество да има журналистика, абдикирала от основните си функции в угода на класово-партийни идеологеми.

ПАЗВАНТИ, НЕ “РАЗПАСВАЙТЕ” ЗАКОНА. ДЕЦАТА ПОДРАЖАВАТ!

TheSimpsonsМедийното въздействие върху малолетните и непълнолетните води до имитиране. Подражанието може да убива. Думите на Антон Страшимиров след гражданската война през 1923-1925 г. ужасяват поколения наред: “Ние сме шепа народ. Стига жертви!”. Гражданската война днес има друго измерение. Тя се води от ефира. Заложник е зрителят който не е в състояние да асимилира и разумно да си прави собствени изводи и оценка от чутото и/или видяното по радиото и телевизията. Целта е парична и за голяма част от медиините босове управляващи мултинационални компании, оправдава средствата. Общественото търпение е достигнало крайния си предел. Децата ни умират нелепо имитирайки… преди да са изградили собствен, житейски модел на поведение. Те наподобяват някой друг, преди самите те да са станали образ за подражание. Жалко. Законът е като пазвантин, с който единствено се флиртува или предпазливо се заобикаля. Вратички в него винаги „зейват”, отваряни от целомъдрените медиини юристи, продуценти, консултанти. Представям ви солидната правна рамка, която служи в защита на децата и се стреми да ги предпазва от вредно медийно съдържание. Сами преценете кое българските медии спазват и какво нарушават. Четейки си припомнете за казусът с шоуто „Страх” и момченцето от Козлодуй, което имитирайки геройте от продукцията се обеси на детска катерушка. Медиите и бизнеса се опитаха бързо да „заглушат“ случая и да прехвърлят вината само върху родителите. Грозно! След като медийният регулатор не взе сериозни мерки, (Нова ТВ би претърпяла загуби от неизлъчване на предварително уговорените реклами), можем само да се надяваме случаят да не се повтори, когато скоро по „Нова телевизия“ се завъртят новите 10 серии от шоуто. Отново в най-гледаното време достъпно за деца – 20 часа и с повторение по „Диема“ на обяд.

І. Международни актове

1. Разпоредбата на чл.7, т.1 от Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ) на Съвета на Европа гласи, че програмите на телевизионните оператори с оглед на своето представяне и съдържание трябва да уважават достойнството на човешката личност и основните права на другите. Те не трябва да противоречат на добрите нрави и специално да съдържат порнография или да възхваляват насилието или да подстрекават към расова ненавист. Нормата на чл.7, т.2 от ЕКТТ допълва, че телевизионните предавания, които могат да навредят на физическото, умственото или моралното развитие на децата или на подрастващите, не трябва да бъдат разполагани така, че поради времето на тяхното предаване и приемане е вероятно да бъдат гледани от последните.

2. В допълнение към тези текстове са препоръките на Парламентарната асамблея и на Комитета на министрите на Съвета на Европа, които имат отношение към въпроса за закрилата на малолетните и непълнолетните от вредното съдържание в електронните медии:

2.1. Препоръка 1276 (1995) относно силата на визуалния образ

2.2. Препоръка 1165 (1998) относно правото на личен живот

2.3. Препоръка 1466 (2000) относно медийното образование

2.4. Препоръка (97) 19 относно описанието на насилие от електронните медии

2.5. Препоръка (97) 20 относно “езика на омразата”

2.6. Препоръка (97) 21 относно медиите и представянето на културна толерантност

2.7. Резолюция на Постоянния комитет за трансгранична телевизия срещу излъчването на предавания, съдържащи порнография и насилие (2004 г.).

3. Конвенцията за правата на детето на ООН предвижда в чл.17, буква “д” въвеждането на специален национален режим, който изисква създаването както на юридически, така и на обществени мерки за закрила на детето: “Държавите-страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от средствата за масова информация, и осигуряват на всяко дете достъп до информация и материали от различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел, държавите-страни по Конвенцията насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и материали, вредни за неговото благосъстояние”.

ІІ. Национална правна уредба

1. Конституцията на Република България предвижда няколко разпоредби относно закрилата на малолетните и непълнолетните и зачитането на правилата на морала при излъчването на радио- и телевизионни програми:

1.1. Децата се намират под закрилата на държавата и обществото (чл.14 от Конституцията на Република България).

1.2. Чл.39 от Конституцията прогласява свободата на словото, като тази свобода търпи ограничения с оглед накърняване на правата и доброто име на другиго и призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността (чл.39, ал.2 от Конституцията).

1.3. Спирането и конфискацията на печатно издание или на електронна медия се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността (чл.40, ал.2 от Конституцията).

1.4. Всеки се ползва с правото да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала (чл.41, ал.1 от Конституцията).

2. В Решение № 7/1996 г. на Конституционния съд относно тълкуване на съдържанието на чл.40, ал.2 от основния закон и въведените в него ограничения за ненакърняване на добрите нрави при разпространението на информация от медиите е посочено следното: “[…] публичният морал представлява област, в която са меродавни най-вече националните традиции и култура. Но недопустимостта да се накърняват добрите нрави не се свежда само до това да се спазват изискванията за обществено благоприличие, формирани вследствие на традициите на даденото общество. В обществен интерес е например добрите нрави да бъдат критерий при формирането на подрастващите. Ето защо не във всички случаи е необходимо да е налице ефективно накърняване; в някои случаи неблагоприятните последици спрямо защитаваната друга ценност може да настъпят по-късно, така че да съществуват основания за налагане на мярката по чл. 40, ал. 2.

3. Българското законодателство въвежда обща уредба относно закрилата на детето от насилието (чл.11 от Закона за закрила на детето). Защитата се изразява в: правото на непълнолетното лице на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие; правото на детето на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси; правото на непълнолетните лица на закрила срещу разпространяване на порнографски материали.

4. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за радиото и телевизията: “Радио- и телевизионните оператори са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие, или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на малолетните и непълнолетните”. Нормата на чл.76 от ЗРТ поставя специални изисквания към рекламата, която излъчват радио- и телевизионните оператори, предназначена за непълнолетни.

ІІІ. Актове на Съвета за електронни медии:

1. Становище за необходимостта от защита на малолетните и непълнолетните при излъчването на песни в радио- и телевизионни предавания (2003 г.).

2. Декларация относно зачестилите случаи на алкохолни отравяния на непълнолетни от 16.02.2004 г.

3. Декларация относно предаването Big Brother от 8.11.2004 г.

4. Харта за свободата на словото в Република България (2004 г.).

ИЗВОДИ: В законодателната рамка ясно са дефинирани аспектите на закрилата на малолетните и непълнолетните от радио- и телевизионните програми, които изтъкват: Забраната за излъчване на предавания, които биха могли да имат негативно въздействие върху децата, с цел закрилата на тяхното физическо, умствено и морално развитие; конституционната практика при тълкуване съдържанието на понятието “добри нрави” като критерий за формирането на подрастващите; представените изследвания относно вредното въздействие на насилието и порнографията върху малолетните и непълнолетните; необходимостта да се ограничи рискът от подражание и да се намали противообщественото поведение на децата;