Daily Archives: юни 1, 2009

ЦИФРОВИТЕ ЛИЦЕНЗИИ – РАЗДАДЕНИ В ИМЕТО НА ОБЩЕСТВЕНИЯ „ИНТЕРЕС“

Съветът за електронни медии, взе решения за издаване на лицензии за телевизионни програми, предназначени за цифрово наземно радиоразпръскване на – bTV, „Нова телевизия“ и „ТВ2“.

Логично е да се запитате защо първите медии които получават лиценз са именно БТВ, Нова телевизия и ТВ2? Защо и ТВ2 – с какво програмата й е толкова значима за обществото? ЕТО ИСТОРИЯТА НАКРАТКО И КАК ВЛАСТТА ПРЕНАРЕЖДА МЕДИЙНИЯ ПАЗАР У НАС:

Според § 37 от ПЗР на ЗИД на Закона за радиото и телевизията изискванията Предприятие, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, различен от предвидения за разпространение на програмите на БНТ и БНР, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на Първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVВ-Т) в Република България, приет от Министерския съвет, задължително разпространява програмите на лицензираните телевизионни оператори, които към влизането в сила на този закон отговарят на следните условия:

1. имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс; и

2. разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване; и

3. електронните съобщителни мрежи по т. 2 осигуряват достъп до програмата на не помалко от 50 на сто от населението на страната.

(2) Програмите по ал. 1 задължително се разпространяват в некодиран вид.

На условията по ЗИД на ЗРТ от 2009 г. нито БТВ, нито Нова или най-малко ТВ2 отговаряха. Това е така защото в §37, (1), т. 1 е записано: имат издадена лицензия за радио- и телевизионна дейност с национален обхват въз основа на проведен конкурс. Такъв конкурс обаче не е провеждан. Доказателство за това е и устойчивата практика на съда.

Пак според ЗИД на ЗРТ е записано, че в 14-дневен срок от влизането в сила на този закон Съветът за електронни медии издава служебно лицензии на телевизионните оператори по ал. 1. Това естествено нямаше как да стане, поради описаното несъответствие. Бързането на правителството се оказа безплодно и поради друга причина. 14-дневният срок е недостатъчно време да се преиздадат аналоговите лицензии на операторите, които са със срок до 2010 г. (на националните „Б”ТВ, „Нова телевизия – първи частен канал и „ТВ2” до 2012 г., които отговарят на законовите изисквания за качване на мултиплекс за цифрово разпространение на първия етап). През този 14-дневен срок, СЕМ проведе множество срещи с ръководството на трите оператора и неправителствения сектор за да се договорят условията на преиздаване на новите аналогови лицензии, издаването на лицензиите за цифрово разпространение и ще започне ли срокът на цифровата лицензия да тече от датата на издаването й, въпреки, че медиите не излъчват още цифрово, продължителността на периода на simulcast, гарантиране на разпространение на програмите им. Все въпроси които трябва да гарантират обществения интерес от една страна, а от друга да защитават и интересите на бизнеса.

С оглед на всички събития, СЕМ започна процедурата по издаването на новите лицензии с договорените програмни характеристики. Въпросът за качването на цифров мултиплекс обаче остана нерешен. Реакцията на правителството се оказа светкавична. Притиснати от изтичащия мандат, тройната коалиция на „тъмно” изготви Закон за публичното радиоразпръскване, с който да пренареди медийната картина у нас в своя изгода. Без никаква съгласуваност, този закон не бе предоставен на вниманието нито на управителните съвети на националните обществени медии, нито на КРС, СЕМ или на заинтересовани лица. Той обаче съдържа една много важна поправка, която позволява на националните телевизии да бъдат качени на цифрова платформа на първия етап от цифровизацията. В ПЗР на ЗПР пише: в §37, ал.1, т.1 думите „въз основа на проведен конкурс” се заличават.

Въпреки, че ТВ2 е в т.нар „временна търпимост“ и тя е разпозната като телевизия от „особен обществен интерес“, заслужаваща да бъде качена на цифров мултиплекс.

Другият въпрос: Какви са новите програмни характеристики на медиите които ще се разпространяват в цифрова среда? Отговорът: с много по-занижени стойности, отколкото предходните. Какво означава това? Много просто – величие на пошлостта, все повече тъпи шоу продукции (за които няма процентно ограничение) на чужди продуценти и продължаващ и все по-мъчителен упадък на българското общество. ДА ЖИВЕЙ ОБЩЕСТВЕНИЯТ ИНТЕРЕС!

Обективният журналист все пак трябва да огледа и другата страна на монетата – ето я и нея: Занижените програмни характеристики донякъде имат своето разумно основание – сериозната конкурентна среда която ще се създаде по време на цифровизацията, развитието на медийния сектор у нас, все по-взискателните зрителски предпочитания, засилването ролята на корегулацията и саморегулацията в Европа.

2009-05-07 16:47:11 – Р Е Ш Е Н И Е № 108/ 28.04.2009 Г.
прочети лицензия ТВ2
2009-05-07 16:46:26 – Р Е Ш Е Н И Е № 107/ 28.04.2009 Г.
прочети лицензия Нова телевизия
2009-05-07 16:45:48 – Р Е Ш Е Н И Е № 106/ 28.04.2009 Г.
прочети лицензия бТВ

ЙОСИФ ХЕРБСТ ЗА СВОБОДАТА НА ПЕЧАТА И ПРОФЕСИОНАЛНОТО МАЙСТОРСТВО

Със своите публикации, Йосиф Хербст въвежда българската журналистика до най-високите етажи

herbst_2024на европейското общество. Няма да е пресилено сравнението му с храбрия Карл фон Осетски, който през 30-те години е единственият журналист, получил Нобелова награда, заради борбата си с фашизма.

Йосиф Хербст е роден на 20 ноември 1875 г. в Одрин, в семейството на Аков Хербст, инспектор по железниците. Хербст  завършва Мъжката гимназия в София, след това военно училище и получава титлата подпоручик, а през 1898 г. са първите му журналистически прояви във в. “Военни известия”. Често той може да бъде забелязан сред журналисти и писатели като Кирил Христов, Славейков и Михайловски. Точно по времето, когато завършва военното училище се развива “аферата Драйфус” и породените от нея предупреждения, предразсъдъци и подозрения, “заразили” българските военни. Но дори и това не накърнява неговото национално самосъзнание и пълноценното му българско мислене. Дори се съветва със С. Радев как да си смени името (Хербст означава на немски есен). Той е човекът, който владее до съвършенство българския език, макар че познава и добре и останалите европейски езици. През 1900 година започва да издава русенския в. “Вестник”, пише интересни статии за задачите на извънстоличния печат, който може да е полезен за модернизацията на този край, в който излиза. Но по финансови причини вестникът спира. По настояване на брат си Карл Хербст, се премества в София.

През 1902 година започва да излиза “Български търговски вестник”, който се превръща в журналистическа икона, а след това Хербст става главен редактор на ежедневника “Дневник”. През 1907 година прави изданието “Гражданин”, заедно с голяма част от уволнените от Фердинанд професори. В същия период се сближава с Екатерина Каравелова и дъщерите й. По късно се оженва за дъщерята на един от най-големите виенски банкери. Става член на Демократическата партия. За съжаление, не след дълго съпругата му се разболява от психологична вманиаченост по чистотата. Раждат им се две деца – Илза и Курт. Илза става мисионерка, а синът му е убит, заради политически борби. По късно Хербст напуска Демократическата партия и участва в Балканската война, където Антон Страшимиров пише “Вихърът”. Взима участие и в Междусъюзническата война, където е ранен и лежи 3 дни под телата на убитите. По-късно от куршума, пронизал тялото му, прави брошка.

111d768247bf0bb5bdb4934c4da06f5d_610x0По време на първата национална катастрофа от 1913 г., когато Фердинанд иска да абдикира, но Франц Йосиф не му позволява, се стига до идеята за създаване на орган за регулация на печата, през който да се прокрадват идеите на Австро-Унгария. Така е създадена Дирекция на печата, а нейн директор става Хербст, като е убеден, че така най-много може да допринесе за осъществяване на националните български идеали. Шест години по-късно е уволнен, заради конфликта си с министър-председателя и с Атанас Дамянов. Изпратен е на фронта, откъдето описва не само военните дейнствия, но и настроенията в редиците и опасността от бунт. “Не само България загуби войната, загуби я всеки от нас поотделно”, по-късно ще напише той.

През 1921 г. сключва брак с Виола Каравелова, най-красивата жена в София, а година по-късно отново се връща към журналистиката във в. “Развигор” на Елин Пелин и Иван Балабанов. През 1923 г. излиза книгата му ”Вчера, днес и утре”. Това е творба-равносметка на неговото 25-годишно участие в журналистиката и обществено-политическия живот, равносметка на цяла една епоха, която ще приключи на 9 юни 1923. “В много университети вече има катедри по вестникарство. Това показва, че вестникарството се признава за наука, макар, че то е изкуство”…”Има вестникари и новинари. Бягай от последните, защото за тях новината е по-важна от самото събитие”,  разказва Хербст в книгата си. В нея пише още:

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.”

„Без цензура и баба знае да се бори за идеи. Майсторство се иска под режим на цензура да се разбереш с читателите.”

„Вестникар, който е постоянно по лов на интервюта, си е преместил ума в краката: по-добре може да тича, отколкото да мисли.”

Безмислено е да се надяваме, че днешните “медиини босове” ще прояват интерес към тази книга, че ще прочетат някой друг ред от нея и ще поразмислят над прочетеното. Те гонят тираж, воюват за реклами, ужасяват се от падащия им рейтинг и се хвърлят през глава да уреждат томболи, лотарии и какво ли още не само, за да задържат вниманието на своите читатели, слушатели и зрители. Но  „журналистика не бива да бъде като чимшир – зиме и лете зелена, но на нищо да не мирише“, (Захари Стоянов).

На Йосиф Хербст се пада горчивата роля в своите издания след преврата да пише кървавата история на Гражданската война, като се превръща в герой на борбата срещу политическото насилие и фашизма. Започва със списание “Вик за свободни хора”, издава в. “АБВ”, който е първото илюстровано издание. Продължава в “Ек утринен” и “Ек вечерен”. Пише и за вестник “Днес”, като на 16 април остро осъжда атентата в църквата „Св. Неделя”. След това Хербст изчезва безследно. Той взема отношение и към политическите убийства от този период, като остро осъжда и “червения”, и “белия” режим. Журналистът отразява дори арестуването на Гео Милев и показва как чрез журналистиката могат да се правят политически внушения – “политическите органи са снабдени с бели ръкавици. Но за да пипат по-нежно не са нужни ръкавици. Те контрастират с черните рамки на некролозите”.

Колкото повече се разраства Гражданската война, толкова повече Хербст пише за конституцията, за демокрацията, за неотменните човешки права и свободи, не престава да се занимава и с полицията – един от най-бруталните репресивни органи на режима и въпреки всичкото варварство на своята епоха той продължава да повтаря, да внушава все същата мисъл, която е вложил в писмото си от 1918 г. – “Човешкият живот няма еквивалент”. Хербст блестящо описва и политиката на кабинета на Цанков и поведението на княза: “Българският народ иска свобода, хляб и мир, напразно се опитвате да го ощастливите…. Нима може да се живее спокойно? Този режим копае огромна пропаст, но кой ще се срине в нея” и “Стига си царувал царю честити, поуправлявай сегиз-тогиз”.

Ето как Хербст пише историята на всеки отминал ден, пише я по неговия изказ: “С членоразделна свободна реч и с викове, викове, викове, възклицания, междуметия…”

И Хербст, и Гео Милев разпознават истинския лик на фашизма, но и фашистите ги разпознаха. Хербст дори получава писмо, в което ясно е написано: “Ръката, която е вдигната срещу вас, никой не ще може да спре… смърт вам и на вашите деца”. Правителството и Двореца опитват всички средства да го обезвредят. Нищо не помага, нито спирането на вестниците, нито финансовите проблеми. Накрая се прибягва до най-сигурната заплаха – пред входната му врата е оставено тялото на Вълко Иванов (секретар на комунистическата партия). За отмъщение комунистите убиват проф. Никола Милев. Хербст разбира смисъла на заплахата, но въпреки това по най-недвусмислен начин осъжда и двете убийства: “Вълчо Иванов и Никола Милев не се познаваха, но въпреки това паднаха, един след друг, жертва на едно и също умопомрачение”.

В разгара на публицистичната си дейност Хербст пише с кратки изречения, но със силни въздействащи думи. Макар съветите да укроти тона, Хербст не спира и дори отговаря, че все още не е намерил достатъчно силни думи  срещу “умствения мързел, лицемерието и незнанието”. След атентата в църквата „Света Неделя”, свързан с европейската политика, интерсите на Коминтерна, ВМРО, публицистът осъжда оправданието на политическите убийства, като проява на индивидуален терор. “Поколенията един ден ще се ужасят от този бляскъв стълб от имена. Шепа народ сме. Стига жертви”.

И така “безследно изчезналият” Йосиф Хербст все пак не изчезва безследно. Дирята, която той остави в историята на бългаската журналистика, го поставя сред най-ярките й имена.

Използвана литература:

  1. Хербст Й., ,,Вчера, днес и утре”, ,,Захарий Стоянов’’, С., 2006
  2. Панайотов Ф., „Йосиф Хербст Живот и смърт” , Партиздат, С., 1981
  3. Панайотов Ф., „Вестници и вестникари”, „Захарий Стоянов”, С.,2008