В ПЛЕНСТВО НА РАЗУМА

Разумът съзнава

свойта тленна мощ нищожна,

но мисли, създава

интелект в машина сложна.

Как е възможно

несъвършеното да сътвори съвършенство?

Не е ли безбожно

бягството от генетичното ни, горко пленство?

Интелектът съзнава

свойта нетленна мощ всевъзможна –

програмира, създава

зародиш, човек – система сложна.

Какво е съвършенство? –

пределна функционалност

или пък нов вид пленство –

безконтролна гениалност.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on май 5, 2009, in ПОЕЗИЯ И ОТКРОВЕНИЯ. Bookmark the permalink. 3 коментара.

  1. Боряна Димитрова

    много ми хареса! Как ти дойде идеята?

  2. Поздравления за блога и мислосписванията…
    Ако позволиш на твоите краткомъдрия да отврърна с една дълговъздъхната поемка

    На Rn.

    Потънал във лудовъртеж от спомени, надежди, страсти,
    настръхнал като таралеж си стиснал жалката си власт и
    за миг забравяш да посреш и мъдра глътка да поемеш
    превърнал си се в скучна вещ и във Безвремието дремеш…
    И всеки странен минувач предлага ти миражи нови
    Защо приемаш-дай мигач, стъпчи досадните окови!
    Внезапно направи завой към измерение различно.
    В живота всеки миг е твой-не се усмихвай иронично
    Повярвай, ти решаваш сам в каква посока да поемеш,
    какво ще преоткриеш там, какво за себе си ще вземеш…
    Избираш ти, не някой друг. И отговорността е твоя
    И ти от непукист неук ще зърнеш в себе си Героя
    Ще имаш всички Небеса. И нови, знам, ще нарисуваш
    Виденията ти не са възможни, ако не рискуваш
    Кураж си дай! Страха срази! Величествен и триумфиращ
    Над себе си се извиси-и без това сега умираш…
    С пречистваш благослов дъждът завинаги от теб ще снеме
    разяла мислите ръжда, загнилото ненужно семе
    избило немощната пръст на митове хилядолетни
    Сложи на всичко тленно кръст и в тъмнината ще просветне!
    Сегашните ти сетива са толкова несъвършени
    Летежите на мисълта от някой друг са ти внушени
    Гнети те днес самотността, но точно тя ще те избави
    От блатото на глупостта, преди съвсем да се удавиш.
    И ще прогледнеш, че не си единствен странник сред тълпата.
    Готов ли си за чудеса, със нищо несъизмерими?
    Ти роб си на реалността, господстващ над нещата зрими.
    Но истината е отвъд. Светът се срива, тя-остава.
    Мнозина в нея се кълнат. Малцина в нея жаживяват.
    Къде си ти? С кого си днес? Искрица вяра съхрани ли?
    Бог няма номер и адрес. Спести напразните си сили
    да търсиш пътя слепешком, да следваш стъпките-капани.
    Тогава в общия ви дом Той сам с любов ще ви покани
    Ти нямаш личност, пол и цвят, без титла си и его.
    Не си единствен в този свят. Но важен гост си в него.
    И имаш уникален дар-с Безкрая да се слееш
    И някой Тебе е избрал сам да се преживееш.
    Не в Ад и Рай-във Вечността. Отново и отново…
    В онази висша Красота на Музика и Слово.
    Възпиращата те черта превръща се в окръжност.
    И ще си всичко онова, което Ти Си Всъщност!

    из Ванилено небе, 2007

    Усмивки и съзвучия,
    Милена

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: