Monthly Archives: май 2009

БЪЛГАРСКАТА ЖУРНАЛИСТИКА И ЕВРОПЕИЗАЦИЯТА НА ВЪЗРОЖДЕНСКОТО НИ ОБЩЕСТВО

По време на Възраждането българските вестници не се издават с цел печалба, а заради идеите – освобождение, самостоятелност на българската патриаршия, културна и национална независимост, запазване на българската идентичност – език, религия, самобитност. Целта е да повдигнат самочувствието на българина, да го подтикнат към борба, да му дадат познание. Има и случаи, когато излизат вестници в угода на турската власт или гръцката патриаршия и за целта са били финасирани от тях. Това са двете линии на развитие на българския печат по време на Възраждането.

Трябва да се спомене, че изданията в голяма степен са повлияни от революционните идеи на Запада, от националноосвободителните движения в Европа, от Западната буржоазна демокрация и либерализма. Силно е влиянието, идващо и от Русия.

Имануел Кант - "Просвещение"Що се отнася до тематиката на изданията, в началото на Възраждането господстват теми, които помагат да се развие националното самочувствие: това са исторически теми, въпроси за езика, за образованието, стопански въпроси. По-късно вестниците се политизират. Най-напред се пише за въпроса за самостоятелността на църквата ни, а след това преминава за идеята за национална свобода.

Особена черта на доосвобожденския печат е връзката му с художествената литература. Той популяризира големи и чужди български автори и създава вкуса у българите за литература. Други особености:

–         Основният приход е от абонамент

–         Примитивна редакционна организация – цялата тежест пада върху редактора, който бил и издател

–         Редакторите – образовани, начетени, с богата култура, владеят езици, вдъхновени патриоти, близки до народа

–         Списва се и от един-двама помощници, както и от сътрудници от българската интелигенция

–         Графично оформление – не много добро заради печатниците – няма добри печатни машини с разнообразни шрифтове, а и печатарите не били много подготвени; липсват илюстрации

–         Най-често седмичници, на 4 страници

–         Разпространение – трудно, няма организация за доставяне и абонамент по общини, лоши пътища, неуредици в пощата, турската власт била нащрек след появата на революционните вестници; те се пренасяли нелегално – тайно от куриери на БРЦК

–         Цена – много са скъпи – 4 гроша, като за ¼ грош може да си купиш хляб, един вестник колкото 16 хляба; Причината – скъпо производство, слаб тираж, няма платени обяви

–         Най-четени – „Македония” (3600 абоната)в. "Македония „Свобода” (1000) – (илюстрация най-горе вляво), „Дунавски лебед” (700)в. "Дунавски лебед", „Право” (435), „Турция” (400).

–         Кратък живот – най-много 1-2 години – само „Цариградски вестник”Цариградски вестник просъществува 14 години

–         В изследванията на Георги Боршуков – общо 75 вестника са издавани през Възраждането, но със сигурност са повече; списанията са 31; най-много излизат в Румъния (Букурещ, Браила), Турция, Австрия, Германия. Нито един не е печатан в България.

Първите

„Любословие” – първият лъч в зората на просвещението

Константин Фотинов„Любословие” е първото списание в историята на родната ни журналистика. Негов създател е възрожденският просветител Константин Фотинов, често определян като последният ученик на Паисий и учителят на Раковски.

За това си дело Фотинов може спокойно да бъде наречен и основателят на българския печат. Той е първият, който усеща полъха на новото време, белязано от борбата за национална и културна самостоятелност на българския народ. Знаел е, че за да се извоюва тази незавивимост са нужни познания за миналото на България, за езика й. Според него народът трябва да развива образованието си и да създаде своя интелигенция, която да го води. Единственият начин тези идеи да проникнат в съзнанието на хората, а по-късно да се превърнат и в реалнност, е чрез печата.

Началото

Така през април 1844 г. бившият търговец и учител от Самоков издава първия брой на „Любословие” в град Смирна, където живее.

Често се задава въпросът защо списание, а не вестник. Отговорът от една страна се крие в техническите и творчески ограничения, които има издателят по онова време. Неуредиците в пощите и липсата на достатъчно финансови средства превръщат разпространяването на вестник в несигурно. Няма гаранция, че ще излиза навреме и, че ще достига до хората. В същото време списването на списание трае един месец, в който редакторът може да подготви съдържанието, печата и разпространението. Освен това Фотинов има редакторския нюх да се настрои за нуждите на читателската си аудитория. Той усеща, че все още българите не са подготвени за новини, а трябва по-скоро да четат любопитна и интересна информация за тях самите, за живота им, за света, който никога не са виждали. Формата на списанието бил най-подходящият. Затова и „Любословие” има енциклопедичен характер.

Фотинов прави и още нещо твърде напредничаво за онова време. Две години преди излизането на първия брой, той издава книжка в малък формат, за да представи списанието, неговата програма и съдържание.

Съдържание и програма

Верен на своите идеи за българското пробуждане, той изпълва страниците на списанието с най-разнообразна информация, която цели да пробуди патриотичното чувство у българина:

история за българите и славяните

– образование – изтъква нуждата от училища, при това от светско; разглежда ролята на учителя; нуждата да се създаде българска интелигенция; предлага създаването на българки просветен център, да се създадат библиотеки, да се изготви речник. Със своето разнообразно съдържание то изиграва немалка роля за развитието на българското образование в средата на XIX в. Във връзка с нуждите на преподавателите Фотинов издава и някои учебни помагала, като ,,Гръцка граматика” (1838 г.), ,,Болгарский разговорник” (1845 г.), превежда от гръцки ,,Общое землеописание” и др.

– прогресивни идеи за жената – равенство между половете, необходимост от образование за жените

– съвети за търговците, за земеделците

– религията й нейната нравственост

– описа градове

– статии по естествознание

– постижения в сферата на науката, медицината

Там излиза и първата политическа дописка пътуване на тогавашния султан

С цялата си дейност Константин Фотинов оставя трайни следи в културния и просветен живот на българите през средата на XIX век.

„Любословие” излиза в продължение на две години – до декември 1946 г.

„БЪЛГАРСКИ ОРЕЛ” – първият български вестник Български орел

Иван БогоровПървият български вестник се ражда на 20 април 1846 г. в германския град Лайпциг. Негов създател е Иван Богоров (роден в Карлово в родолюбиво семейство; учи в Цариград заедно с Раковски, продължава образованието си в Одеса, журналист, публицист, книжовник, борец за чист български език, издава „Първичка българска граматика”). Вестникът излиза само в 3 броя (април и септември 1846, януари 1847). За разлика от „Любословие”, той набляга на новините.

граждански известия от Турско, Цариградско, Влашко, от Гърция

учебна част – описния на места от България и Европа, най-вече на славянските; история на България от славните й години

образование – подбужда за създаването на нови училища и как по-добре да функционират

съвети за търговците и икономически новини

преглед на новите книги

Вестникът следва модата на „информационните” вестници, които заливат Западна Европа по онова време. Идеята на Богоров обаче е изданието да е политическо. Целта – българите да се надигнат за свобода, да имат собствен език, църква, да не забравят, че са славяни.

Богоров не успява да изпълни тази програма. В трите броя не излизат достатъчно новини и не дава много съвети на търговците. Няма материали, които да възбудят патриотичния дух на българина. В това отношение „Орелът” не изпреварва „Любословие”, а даже стои по-долу от него. Има обаче нещо друго, с което го превъзхожда и допринася за българщината. Това е езикът, на който е списван – чист български, нещо за което се бори Богоров. Той следва всички правила посочени от сами него в „Първичка българска граматика”. Другият важен принос е, че Богоров точно навреме усеща нуждата от вестник за българите и дава началото.

„ЦАРИГРАДСКИ ВЕСТНИК”

Това е вторият проект на Иван Богоров. Разочарован от провала на „Български орел”, той заминава за Цариград, където с помощта на Ръковски издейства разрешение за издаването на нов вестник. Той не случайно избира Цариград, тъй като там има голяма общност от българи. Идеята е вестникът да продължи програмата на „Орела”. Първият му брой излиза на 1 януари 1848 година.

Съдържание

отразява живота на българите – природни бедствия, епидемии, пожари, реколтата, провеждане на

Александър Екзарх

Александър Екзарх

панаири, прояви на еснафски организации, информация за български компании в Цариград

официална информация на турските власти – държавни актове, административни промени

външнополитически новини

там се помества и първата платена обява

отразява въпроса за църковната незавивимост

Богоров издава Цариградски вестник до 1850 г., когато заради финансови затруднения му е иззет от кредитори. Изданието преминава в ръцете на Александър Екзарх. Така вестникът става умерен в политическите си убеждения, тъй като започва да изразява схващанията на най-преданите към Портата и Гръцката патриаршия български среди.

Поради това много от съвремениците му не го харесват. Според тях той не е изразител на най-важните български идеи – свобода на църквата и нацията. Въпреки това вестникът има голям принос за българската журналистика – първият, който пише за живота на хората. В него се публикуват дописки от цяла България. „Цариградски вестник” е и първото трайно издание по време на Възраждането. Издава се цели 14 години до 1862 година.

МИЛИОНЕРСКО БУЧЕНЕ НА МОТОРИ КРАЙ МОРЕТО

Яхтата на Бонд от последния му филм Sunseeker Superhawk 43 Quantum of Solace е акостирала до лъскав Лексус

Лукс и стил с морски дъх са акцентите на тазгодишното яхтено изложение HYPO Bulgaria Boat Show. Първата му дестинация беше кея на морската гара във Варна.

На клипа долу е Бонд лейбъл партито – топ събитието по време на изложението

Моделите на LZ Yahting, Sunseeker, Yahting BG изумяваха посетителите с дизайна и бързината си, но въпреки това не се намериха много купувачи, което превърна изложението в морската ни столица  в едно от най-слабите в сравнение с миналите години.

На яхтата на Бонд, Джеймс Бонд

Цената на тази яхта (без момичетата в нея) започва от 450 хил. евро

Малка, но изключително маневрена яхта, която се използва от шведската брегова охрана

На HYPO BULGARIA BOAT SHOW 2009 са експонирани също леки автомобили, мотори, скутери, леководолазна екипировка, спортни стоки и аксесоари

Пазарът на яхти е динамичен и очаквам раздвижване в началото на летния сезон, заяви Ивайло Жеглов, управител на “Експо Тим”, един от организаторите на HYPO Bulgaria Boat Show 2009. По думите му покупката на яхта е скъпо удоволствие, но си остава дългосрочна инвестиция. Оборотът на пазара на луксозни яхти в България през миналата година надхвърли 30 милиона евро, сочат данните на вносителите. По техни изчисления само през последните две години са продадени повече от 150 нови яхти.

010_S43_S0F_0707_1(2)“През последните години сме свидетели на изключителна динамика в развитието на пазара на всички видове морски моторни и ветроходни яхти. Тази положителна тенденция, както и обновяването на старите яхтени пристанища и изграждането на нови, са много важни теми за дискусии в променената икономическа ситуация”, казва Мирослав Иванов,  организатор „Събития“ в „Икономедиа“, която компания е другият организатор на HYPO Bulgaria Boat Show 2009, издател на вестниците “Капитал” и “Дневник”.

Изложението, което се мести в Созопол е единственото, което се провежда на вода и е най-голямата традиционна среща на производители и търговци от този бранш с крайните потребители.

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ПОЛИТИЦИТЕ

Врата. Забравен ключ отвън. Какво според вас ще открият политиците в стаята, щом отключат вратата?

Премиерът Сергей Станишев ще се срещне с белобрад дядо (един от последните си избиратели). Старецът, хванал лек тен от миналогодишната зимна почивка на морето – организирана от социалното министерство, с прегракнал от митинги глас, ще каже: “Серго, не е като едно време!”

Симеон Сакскобургготски ще види в стаята краткия път до Испания минаващ през връх Мусала

Ахмед Доган, отключвайки вратата, ще намери на пода в стаята сапун, приближената си Ирена Кръстева с кисе за гръб и сто мъжаги с фесове

Кметът на столицата Бойко Борисов ще отвори вратата и ще се натъкне на предизборно студио и множество репортери затънали в предизборен столичен боклук. В края на студиото, с невинна усмивка го чака премиерът Станишев

Бойко и неговите представи за празната стая

Яни Янев влизайки в стаята ще надуши миризма от току-що загасена пура. “Да – кубинска е,” ще умозаключи той. На масата ще открие разлят алкохол. “Марков е – без съмнение, ще оближе капките от него, разляти по дървената маса. Много просто ми Янев – ще продължи да ръзсъждава политикът – в стаята са заговорничили Раул Кастро и Станишев. Работата е дълбока.” Заключва се Яни Янев отвътре и продължава да търси следи. Последното нещо което чуваме е: “Я да видим сега какво са яли господата”. Някой в този момент обаче пуска водата в тоалетната чиния

Мартин Димитров – депутати прегърнали синята идея начело с Иван Костов, които преди да са се обединили, напускат множеството

Владимир Кузов – малки дечица

Александър Томов – множество приятели левскари и прокурори

Тема с продължение…

FACEBOOK ИЛИ ADBOOK?! ИГРА НА САМОЛИЧНОСТ

Коя марка питие ти подхожда? Кой модел GSM трябва да си купиш?

Това са незначителна част от тестовете които всеки от нас, от скука или за забавление решава. След което публикува отговорите на началната страница на социалната мрежа, така че те да са видими за всички наши приятели. Нататък по веригата – рекламата се пренася със светкавични темпове и благодарение на ефективната форма се насажда трайно в съзнанието ни. Преди изборите, PR-ите на отделните политически партии също заливат като цунами посетителите на сайта. Целите, заради които и папа Бенедикт ХVІ-ти ще си създаде скоро профил във Facebook, вероятно оправдават средствата, но цената може да се окаже собствената ни самоличност.

От друга страна, безразборното поднасяне на информация, била тя политическа или обществена, неминуемо ще доведе до случаи като този с Първа инвестиционна банка (слуховете преди време за фалита на финансовата институция).

И ако утре прочета или науча от някъде, че моето име е замесено в корупционен скандал или някаква друга афера, единственото което ще мога да направя е да отричам упорито, без дори да имам възможността да осъдя автора скрит зад моята снимка, профил и лични истории.


ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНОТО РАДИОРАЗПРЪСКВАНЕ

Обн. ДВ. бр.37 от 19 Май 2009г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда участието на държавата при осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио на територията на Република България.

(2) Публичното радиоразпръскване на програмите по ал. 1 чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване се гарантира от държавата при условията и по реда на този закон.

Чл. 2. (1) Целта на този закон е осигуряване разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез наземно цифрово радиоразпръскване, включително необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър.

(2) Държавата осигурява разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез наземна цифрова електронна съобщителна мрежа, като създава държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, което изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване съобразно изискванията на този закон.

(3) Държавата осигурява разпространението на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио чрез мрежата по ал. 2, като гарантира изграждането на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.

Чл. 3. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят обществена услуга, като осигуряват достъп до информация и съдържание с цел гарантиране на всички граждани равни възможности за участие в справедлива степен в обществения живот на страната.

(2) Българската национална телевизия и Българското национално радио извършват дейността си по ал. 1 в интерес на обществото и на отделните потребители в съответствие с изискванията на този закон и другите нормативни актове.

(3) Чрез Българската национална телевизия и Българското национално радио държавата обезпечава основните права на гражданите да търсят, получават и разпространяват информация.

(4) Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ изпълнява обществена функция, като осигурява достъпа до обществената услуга по ал. 1.

(5) Държавата гарантира достъпа до обществената услуга по ал. 1 чрез изграждане на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми на територията на цялата страна.

Чл. 4. Чрез публичното наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио държавата осигурява на всички граждани на Република България без оглед на етническата им принадлежност достъп до:

1. политическа, икономическа, социална, културна, научнообразователна и друга значима за обществото информация;

2. официалната позиция на държавата по въпросите на обществения живот;

3. общочовешките ценности, националната наука и образование;

4. националното, европейското и световното културно наследство.

Чл. 5. Българската национална телевизия и Българското национално радио са обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.

Глава втора.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПРОГРАМИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ И БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО

Раздел I.
Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“

Чл. 6. (1) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за разпространение на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.

(2) Комисията за регулиране на съобщенията като независим специализиран държавен орган издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, предназначена за разпространение на програмите, изготвени от Българската национална телевизия и от Българското национално радио.

(3) Разрешението по ал. 2 се издава без конкурс или търг по реда на този закон след представяне на необходимите документи съгласно Закона за електронните съобщения.

Чл. 7. (1) Образува се Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ е юридическо лице със седалище София.

(3) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ стопанисва и управлява предоставеното й имущество.

Чл. 8. (1) Основният предмет на дейност на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ е осъществяване на електронни съобщения чрез изграждане, поддържане, развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване на програмите на Българската национална телевизия и на Българското национално радио.

(2) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ събира възнаграждения от обществените оператори, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.

(3) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ не може да бъде радио- и телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията.

(4) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ не може да участва в търговски дружества, които по занятие създават програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи.

(5) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ няма право да изгражда и експлоатира електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми.

(6) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ няма право да разпространява други програми освен програмите, създадени за разпространение от Българската национална телевизия и от Българското национално радио като обществени оператори по смисъла на Закона за радиото и телевизията.

Чл. 9. Органи на управление на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ са:

1. министърът на финансите;

2. управителният съвет;

3. изпълнителният директор.

Чл. 10. (1) Министърът на финансите съгласувано с министъра на културата подпомага провеждането на държавната политика по предоставяне на обществена услуга по чл. 3, ал. 1 в съответствие с този закон.

(2) Министърът на финансите осигурява финансирането на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.

Чл. 11. (1) Управителният съвет се състои от петима членове, включително изпълнителен директор, които се назначават с указ на президента на републиката по предложение на министър-председателя.

(2) Мандатът на член на управителния съвет е 6 години.

(3) Министърът на финансите сключва договор за управление с всеки от членовете на управителния съвет за срок 6 години.

(4) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност, да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(5) Членовете на управителния съвет отговарят на изискванията за членове на Комисията за регулиране на съобщенията.

(6) Председателят на управителния съвет и изпълнителният директор получават възнаграждение, равно на възнаграждението на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Членовете на управителния съвет получават възнаграждение, равно на възнаграждението на членовете на Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 12. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж месечно.

(2) Заседанието на управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко две трети от членовете му.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване с обикновено мнозинство.

Чл. 13. Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател;

2. изработва и предлага на министъра на финансите за утвърждаване правилник за устройството и дейността на компанията;

3. приема годишния счетоводен отчет на компанията;

4. уведомява министъра на финансите за участието на компанията в търговски дружества и в международни организации;

5. отговаря за осъществяването на дейност в съответствие с издаденото от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение;

6. ежегодно определя размера на годишното възнаграждение, което трябва да се заплати от обществените оператори, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, както и начина на заплащане.

Чл. 14. Председателят на управителния съвет организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.
Чл. 15. (1) Член на управителния съвет може да бъде освободен по реда на назначаването преди изтичането на срока на договора за управление при:

1. нарушаване разпоредбите на закона;

2. установяване на несъвместимост с изискванията на чл. 11, ал. 4 и 5;

3. нарушение или неизпълнение на условията, предвидени в закон или в договора за управление;

4. подаване на писмена молба за освобождаване.

(2) В случаите по ал. 1, както и при смърт на член на управителния съвет президентът на републиката по предложение на министър-председателя назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат, като министърът на финансите сключва с новия член на управителния съвет договор за управление със същия срок.

Чл. 16. Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската тайна и доброто име на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ и да полагат усилия за ефективно предоставяне на обществената услуга по чл. 3, ал. 1.
Чл. 17. Изпълнителният директор:

1. организира, ръководи и контролира оперативната работа на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“;

2. сключва договори с Българската национална телевизия и с Българското национално радио за осигуряване предоставянето на обществената услуга по чл. 3, ал. 1;

3. сключва, изменя и прекратява трудовите договори със служителите на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ в качеството си на работодател по смисъла на Кодекса на труда;

4. представлява Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ или упълномощава лица, които да я представляват;

5. отчита се пред управителния съвет и пред министъра на финансите;

6. организира и отговаря за изпълнението на бюджета на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.

Чл. 18. (1) Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ отговаря за осигуряването на обществената услуга по чл. 3, ал. 1.

(2) За изпълнение на задълженията си по ал. 1 Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ е възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки.

Раздел II.
Финансиране

Чл. 19. Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждане, поддържане и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, осъществявана от Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.

Чл. 20. Финансирането на дейностите по изграждане, поддържане и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се извършва от:

1. републиканския бюджет;

2. приходи от възнаграждения от операторите, чиито програми се разпространяват чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване;

3. приходи от търговска дейност.

Чл. 21. (1) Българската национална телевизия и Българското национално радио заплащат на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ възнаграждение за разпространението на програмите им.

(2) Възнаграждението по ал. 1 включва:

1. цена за покриване на разходите по поддръжка и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, и

2. печалба по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Чл. 22. Средствата по чл. 19 и 20 се разходват за:

1. първоначални и годишни такси за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър;

2. изграждане, поддържане и развитие на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване;

3. заплащане на възнаграждения по договор с предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи за пренос на радио- и телевизионни програми;

4. издръжка на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.

Глава трета.
ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОННА СЪОБЩИТЕЛНА МРЕЖА ЗА ПРЕНОС НА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРОГРАМИ

Чл. 23. (1) Държавата гарантира изграждането на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.

(2) Електронната съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми по ал. 1 е национален инфраструктурен обект.

(3) Недвижимите имоти – собственост на физически или юридически лица, необходими за изграждането и развитието на мрежата по ал. 1, се отчуждават при условията и по реда на Закона за държавната собственост.

(4) В случаите когато недвижимите имоти по ал. 3 са земеделски земи или гори и земи от горския фонд, предназначението на земеделските земи се променя по реда на Закона за опазване на земеделските земи, а на горите и земите от горския фонд – по реда на Закона за горите.

Чл. 24. (1) Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява търговско дружество по Търговския закон с държавно участие.

(2) Дружеството по ал. 1 се учредява по реда на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала (обн., ДВ, бр. 51 от 2003 г.; изм., бр. 59 от 2003 г., бр. 79 от 2005 г. – Решение № 8260 от 2005 г. на Върховния административен съд; бр. 54 от 2006 г., бр. 15 от 2007 г., бр. 103 от 2008 г.).

(3) Участието на държавата в дружеството по ал. 1 е не по-малко от 50 на сто.

(4) Участието на държавата може да бъде и с непарична вноска, включително с апорт на недвижими имоти по чл. 23, ал. 3 и 4.

Чл. 25. (1) Основният предмет на дейност на дружеството по чл. 24 е изграждане, развитие, експлоатация, наемане и предоставяне под наем на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.

(2) Дружеството по ал. 1 осигурява преноса на радио- и телевизионни програми при спазване на следните принципи:

1. обективност;

2. справедливост;

3. недискриминационност;

4. равнопоставеност.

(3) В случай че дружеството по ал. 1 и Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ или друго предприятие, на което е издадено от Комисията за регулиране на съобщенията разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване след провеждане на конкурс по реда на Закона за електронните съобщения, не постигнат съгласие за условията на пренос, всяка от страните има право да поиска определяне на тези условия от Комисията за регулиране на съобщенията.

Чл. 26. (1) Държавата изпълнява задължението си по чл. 23, като в случаите, когато дружеството по чл. 24 изгражда или разширява електронната съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми, върху имот – частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи учредяват в полза на дружеството възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.

(2) Стойността на правото на строеж се определя от независим лицензиран оценител, избран от компетентния държавен или общински орган по реда на Закона за обществените поръчки. Определената от лицензирания оценител оценка се приема за най-ниската пазарна цена, която може да бъде заплатена за правото на строеж върху конкретния имот.

Глава четвърта.
КОНТРОЛ

Чл. 27. (1) Контролът върху осъществяването на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения.

(2) Контролът върху осъществяването на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за електронните съобщения.

Чл. 28. Контролът върху разходването на средствата от страна на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ се осъществява от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица.

Допълнителни разпоредби

§ 1. (1) Електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която се изгражда, поддържа, развива и експлоатира от Националната компания „Обществено цифрово радоиразпръскване“ по реда на този закон, ползва индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, предназначен за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване по стандарт DVB-T.

(2) Държавата осигурява необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за наземно цифрово разпространение – DRM и/или други цифрови технологии, на програмите на Българското национално радио по ред, определен в закон.

(3) До осигуряването на индивидуално определения ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване – DRM и/или други цифрови технологии по ал. 2, Националната компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ осигурява разпространението на програмите на Българското национално радио чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване, която изгражда въз основа на този закон.

(4) Издадените от Комисията за регулиране на съобщенията разрешения на Българското национално радио за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за цифрово радиоразпространение, запазват действието си до приемането на закона по ал. 2.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) Президентът на републиката назначава с указ членовете на управителния съвет, включително изпълнителния директор, на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ по предложение на министър-председателя в 30-дневен срок от влизането в сила на закона.

(2) В срока по ал. 1 министърът на финансите предприема необходимите действия по осигуряване финансирането на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.

(3) В 7-дневен срок от назначаването на членовете на управителния съвет министърът на финансите сключва договори за управление с членовете на управителния съвет и с изпълнителния директор на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“.

§ 3. В срока по § 2, ал. 1 министърът на регионалното развитие и благоустройството предприема действия за образуване на търговското дружество по чл. 24.
§ 4. В едномесечен срок от вписването на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ в Търговския регистър Комисията за регулиране на съобщенията издава на Национална компания „Обществено цифрово радиоразпръскване“ без конкурс разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване.
§ 5. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г. и бр. 14 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 45 се създава ал. 4:

„(4) Държавата взема съответните мерки за гарантиране на необходимото цифрово оборудване за създаването на програми в съответствие с приложимите цифрови технологии.“

2. Създава се чл. 47а:

Чл. 47а. (1) Българската национална телевизия има право да създава програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство.

(2) В случаите по ал. 1 БНТ осъществява контрол при вземането на решения, свързани с програмите по ал. 1.

(3) Изборът на лицата, съответно на операторите по ал. 1 се прави от генералния директор на БНТ след одобрение на управителния съвет.“

3. В чл. 62 т. 3 се изменя така:

„3. определя основните насоки за развитие, обема и структурата на програмата и одобрява създаването на програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори по предложение на генералния директор на БНТ;“.

4. В чл. 68:

а) досегашният текст става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

„(2) Генералният директор на БНТ избира физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.“

5. В чл. 105 се създава ал. 7:

„(7) Ограничението по ал. 4, т. 7 не се прилага, в случай че юридическото лице или негови акционери са публични дружества по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.“

6. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби ал. 6 се отменя.

7. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ДВ, бр. 14 от 2009 г.):

а) в § 37, ал. 1, т. 1 думите „въз основа на проведен конкурс“ се заличават;

б) създава се § 37а:

„§ 37а. (1) Предприятието, получило разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез мрежи за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване с национален обхват, в изпълнение на първия етап на прехода, определен в Плана за въвеждане на цифрово наземно телевизионно радиоразпръскване DVB-T в Република България, приет от Министерския съвет, освен програмите по § 37, ал. 1 задължително разпространява и програмите на телевизионни оператори, които към момента на стартиране предоставянето на услугите съобразно издаденото разрешение разпространяват програмите си чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване, осигуряващи достъп до програмата на не по-малко от 50 на сто от населението на страната.

(2) Предприятието по ал. 1 задължително разпространява и по две лицензирани програми, създадени за разпространение на всеки от телевизионните оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г.

(3) Програмите по ал. 2 могат да бъдат произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 2, които също са оператори.

(4) Програмите по ал. 2 отговарят на изискванията на § 37, ал. 2 и 3.“;

в) в § 38:

аа) алинея 5 се изменя така:

„(5) Освен програмите по ал. 2 предприятието разпространява в некодиран вид задължително и по три лицензирани програми на телевизионните оператори по § 37а, ал. 2.“;

бб) създават се ал. 6 и 7:

„(6) В случаите по ал. 5 чрез електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване могат да се разпространяват и лицензирани по реда на Закона за радиото и телевизията програми, произведени за разпространение от свързани по смисъла на Търговския закон лица с операторите по ал. 5, които също са оператори.

(7) Програмите по ал. 5 и 6, както и останалите програми, които се разпространяват от предприятието, трябва да са с вид и профил, съгласувани със Съвета за електронни медии по реда на чл. 116з.“;

г) в § 39 , ал. 3 след думата „БНТ“ се добавя „и на БНР“.

§ 6. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 17 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. (В сила от 01.07.2009 г.) В чл. 22:

а) в ал. 1 думата „петима“ се заменя с „девет“;

б) в ал. 4 думата „двама“ се заменя с „петима“;

в) в ал. 5 думата „Един“ се заменя с „Двама“, думата „назначава“ се заменя с „назначават“, а думата „освобождава“ се заменя с „освобождават“.

2. В § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби се създава изречение второ: „Радиопредавателите на радио- и/или телевизионни сигнали са част от електронната съобщителна мрежа за наземно радиоразпръскване.“

3. В преходните и заключителните разпоредби:

а) в § 3 ал. 2 се отменя;

б) в § 4 ал. 2 и 3 се отменят;

в) в § 5в:

аа) досегашният текст става ал. 1;

бб) създават се ал. 2 и 3:

„(2) Телевизионните програми, създадени за разпространение от телевизионни оператори, които притежават разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национален обхват, издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, чийто срок изтича след 2010 г., се разпространяват едновременно чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване и за наземно цифрово радиоразпръскване.

(3) Аналоговото разпространение се преустановява едновременно за всички програми по ал. 2, когато покритието по население на електронната съобщителна мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване достигне покритието по население, осигурено чрез електронната съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване.“

§ 7. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът на републиката назначава новите членове на Комисията за регулиране на съобщенията по § 6, т. 1, букви „б“ и „в“. Решението на Народното събрание и указът на президента влизат в сила едновременно на 1 юли 2009 г.
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 6, т. 1, която влиза в сила от 1 юли 2009 г.

––––––––-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 12 май 2009 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

„ГРОЗДЕН“ – ДА ИЗПИЕМ ПО ЕДНО ДЕЦА!

В училище често играехме на асоциации. Е, какво ви изниква в съзнанието като кажа „Грозден“? Ракия, нали?! В Чл. 77. (1) от ЗРТ е записано, че се забранява реклама, която използва средства за подсъзнателни внушения. Според правните норми рекламирането на алкохол преди 22:00 е забранено. Поне за твърд алкохол. При бирата и виното няма подобно ограничение.  Затова и рекламата на вино „Грозден“ продължава да се върти в ефир преди посочения час. Естествено, след 22:00 на етикета си пише ракия, и дори я обявяват в рекламното послание.

„Като гледам, кладенецът на свакята още не е пресъхнал“, прави сексуален намек един от персонажите в рекламата. Според Чл. 80, т. 7. от ЗРТ – алкохолът в рекламите не трябва да създава впечатлението, че употребата на алкохол допринася за социален или сексуален успех.

Какво е решението на СЕМ: На 15 май, Съветът за електронни медии, по негова покана, проведе съвместна работна среща с ръководствата на Болкан нюз корпорейшън и Нова телевизия – Първи частен канал, по време на което беше обсъдено присъствието на гранични казуси в някои рекламни кампании на спиртни и на алкохолни напитки, излъчвани по двете национални търговски телевизионни програми и тяхното съотвествие с изискванията на Закона за здравето и Закона за радиото и телевизията.
В края на работната среща беше постигнато съгласие, че е необходимо в най-скоро време да се проведе втора работна среща, на която да се поканят всички заинтересовани страни, които участват в изграждането на медийната среда – електронните медии, рекламните агенции, рекламодателите, независимите продуценти, регулаторният орган и неправителственият медиен сектор. Беше договорено, че за участие в тази втора работна среща ще бъдат поканени българските национални електронни медии, някои влиятелни регионални медии, Асоциацията на рекламните агенции в България, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, националният съвет по саморегулация в рекламата и др.

До провеждането на тази среща, договорите на големите тв играчи за този рекламен клип ще са изтекли отдавна. И до тогава вероятно ще се появят нови реклами борещи закона. До нови срещи приятели!

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!

Автор Мариян Томов

РУСКОТО ПОСЛАНИЕ НА „ЕВРОВИЗИЯ“

На песенния конкурс „Евровизия“ в Москва, домакините отново демонстрираха своята военна мощ. Те напомниха на Европа и Света, че не всичко е политика, но политиката е всичко. Хорът на Червената армия, с изпълненията които носят славния тътен от редица военни победи , символично даде знак на Запада и НАТО, че Москва не би допуснала вмешателство в държавните й интереси, както и каквито и да е планове срещу сигурността й. На „Евровидение“ (на руски), организаторите не пропуснаха да изтъкнат богатата културна и историческа наследственост на страната, както и спортните завоевания на Русия – сред които е и хокейната победа над Канада на Световното първенство.

България очаквано не попадна сред финалистите с песента Illusion на Красимир Аврамов.

ЕЖКО-БЕЖКО ПРЕДИ ИЗБОРИ

„Всеки знае, че телевизията е нещо, което интелектуалците предпочитат да мразят, а политиците са длъжни да обичат” – Режи Дебре.

Медиите, бих допълнил, обичат да обичат предизборните кампании. Те им носят допълнителни доходи. Затова на Избори 2009 г., електронните ни медии са длъжни да се придържат към някои основни правила:

Карикатура в. "Капитал"

1. Политически плурализъм на мненията в програмите на обществените и на търговските радио- и телевизионни оператори;

2. Редакционна независимост в програмите на обществените и на търговските радио- и телевизионни оператори, съобразена с тази регулаторна рамка;

3. Предизборна хроника (репортажи, дискусии, политически интервюта, дебати), която е ясно обозначена в програмите на обществените и на търговските радио- и телевизионни оператори, отделена от новините, коментарните и дискусионните предавания с аудио-визуални средства;

4. Балансираност на програмите на обществените и на търговските радио- и телевизионни оператори по отношение на възможното им влияние върху вота на гласоподавателите;

5. Недопускане на привилегии за държавните и общинските власти в предизборната хроника;

6. Гарантиране на правото на отговор, което може да се ползва в предизборния период (съгласно чл.18 от ЗРТ и чл. 61а от ЗМИ), като изискваните от закона срокове се съобразяват с продължителността на предизборната кампания;

7. Представяне на програмно време за платени политически послания за всички политически партии, коалиции и независими кандидати при равни цени и с изричното уведомяване на зрителите и слушателите чрез съответните аудиовизуални средства;

8. Спазване на разпоредбите на ЗРТ относно времетраенето на рекламата.

9. Предоставяне на програмно време за оповестяване на резултатите от проучванията на общественото мнение заедно с използваната методика на агенцията, осъществила проучването – периода на неговото провеждане, обема на извадката, допустимата грешка и т. н.

10. Недопускане в деня на изборите, преди приключване на изборния ден от ЦИК, на оповестяване на социологически данни относно нагласите на гласоподавателите в програмите на радио- и телевизионните оператори.

Дали тези норми се спазват? Проверката е висша форма на доверие.

МИСЪЛ

Бляскава по същността си философска

мисълта ни е блажена.

Нисша и несъвършена –

в суетата, като особа снобска.