ПРОСТО ГЕНИЙ!

Пламен Карталов - сн. в. "Стандарт"

Пламен Карталов - сн. в. "Стандарт"

Над сто хиляди души крещят и аплодират във възторг на един от най-големите стадиони в Бразилия – „Маракана“. Събитието обаче не е някой драматичен футболен мач, в който Роналдиньо, Кака и компания дриблират магически с топката, а опера. Постановката е „Анда“ от Верди, която впечатлява публиката на футбола и самбата с пищните си, огромни декори, пренесени чак от Рим. Изпълнителите са световноизвестни гласове, а режисьорът на грандиозната партитура, представена по оригинален прочит преди няколко години в Рио де Женейро, е професор Пламен Карталов. Българските и световните медии са единодушни, че ако някой притежава таланта да превърне операта в истински празник това безспорно е Карталов. За идеята му да пресъздава постановки на открито международната критика оценява режисьорската работа на твореца като „новаторска“, „водеща“, „бляскава“, „божествена“. Освен в родината на самбата българинът режисира постановки още във Великобритания, Германия, Гърция, Египет, Италия, САЩ, Словения, Хърватска, Швейцария, Япония. Смятан е за най-експортния“ български оперен режисьор.

Пламен е като апостол, възкресител на древната традиция, водеща своето начало още от Средновековието. Тогава са се пресъздавали религиозни сюжети пред катедралите. „За мен това са събития, които дават различно изживяване на публиката с изкуството, които се преплитат в оперния спектакъл“, на мнение е творецът, който умело преплита естествената природна среда със сценографията. Подобни знаменити представления с по 800 изпълнители които и до днес никой не се е осмелил да повтори, са се играели за пръв път у нас през 80-те години. На историческия хълм „Царевец“ във Велико Търново оживяват шедьоври от българската музикална съкровищница като „Ивайло“ от Марин Големинов и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров.

С "Турандот" на Пучини през 2008 г. беше открит сезонът на Националната опера и балет. Това възроди традицията отпреди 20 г., когато се проведе последната опера на историческия хълм. Тогава отново проф. Карталов бе диригент

За съжаление последното подобно представление в страната е на площад „Батенберг“ преди цели три години. „Не се намери политик, който твърдо да застане зад „Операта на площада“. Аз сам се отказах от проекта, за да си спестя ходенето по мъките за събиране на пари и за организацията на цялото събитие. Сега продължавам да правя такива спектакли, но в чужбина – в открития театър в Пула в Хърватска, на фестивала в Любляна. В тези държави правителствата дават мило и драго за оперното изкуство“, споделя режисьорът.

Сюжет от "Турандот"

Сюжет от "Турандот"

Пламен е роден в Добрич през 1948 г., но още като ученик се мести със семейството си в София. Майка му е икономист, а баща му инженер, „но моите прародители са се занимавали с църковно пеене“, признава той. Това не може да не даде отражение. Младежът често посещава марионетния театър в столицата. Гледа постановките отстрани със запленени, втренчени очи. „Марионетните кукли развиват детското въображение, те оживяват пред погледа ви, а кукловодът се превъплъщава в най-различни образи. Това за мен беше не само едно богатство, но и удоволствие, което не ме отлепяше от пиесите“, спомня си професорът.

…Група студенти, под ръководството на покойния музикант проф. Георги Робев, пристигат в Байрут, Германия, през далечната 1970 година. На Зеления хълм, където Ричард Вагнер създава всичките си произведения, е построен театьр, носещ името на гения. След като студентите от Държавната музикална академия гледат стотиците произведения на немеца, в главата на един от тях хрумва амбициозна и малко налудничава идея. „Защо и в България да не се създаде такава опера? Ще опитам!“ Този студент, както сами може да предположите, се казва Пламен Карталов.

Когато се завръща в София, той успява да създаде „Младежка камерна опера“ благодарение на финансирането на Съюза на музикалните дейци в България. Наред със Софийската опера вече има и малка, пътуваща опера, която представя алтернативен репертоар. „Премиерите на спектаклите ни винаги бяха в столицата, но имахме представления и в затънтени села, където никога преди това не беше стъпвала опера – разказва основателят й. – Това запълни един вакуум – професията на младите артисти да бъде по-широко практикувана.“

Днес Благоевград се гордее със своята китна камерна опера, която се учредява със съвместното решение на Председателството на Комитета за култура – София, и окръжните ръководства на Благоевград от 1977 година. Успял да осъществи професионалната си мечта, Пламен специализира оперна режисура в Германия. Завършва и Националната академия за театрално и филмово изкуство. Към богатата си автобиография добавя и много отличия и награди за принос в изкуството. Получава най-високия правителствен орден на Бразилия -„Рицар на южния кръст“, за дългогодишната си работа в страната. Режисьорът е единствен в света, който успява да реализира като продукции оперите на бразилския композитор Антонио Гомес. Неотдавна авторитетен наш вестник публикува обширна статия на тема „Операта умира“. Заглавието е провокирано от интервю с Райна Кабаиванска.

Златното поколение на Гяуров, Павароти, Доминго, Кабайе, Борис Христов няма да се повтори – на мнение е талантливият режисьор, който спокойно може да се нареди до тези велики имена на световната опера. – Но те сякаш са нямали личен живот от пътувания, ежедневни репетиции, денонощно учене.“ Могат да се сравнят с Пикасо, който е чакал роднините си да заспят, и чак тогава, на спокойствие, се е затварял в едно килерче за да пропътуват дългия път към стълбицата на световната слава. „Повечето студенти днес идват на репетиция в последния момент. Не се стараят достатъчно, подценяват даден момент от творбата. Всичко това води до ниско качество в изпълнителите.“

Все пак професорът, който чете лекции на студентите си от четвърти курс в музикалната академия „Панчо Владигеров“, се старае да им предаде от своя професионален и жизнен опит. „Задачата на моето преподаване е да внуша, че певецът е не само господар на своя глас, но той трябва да бъде и добър актьор на сцената.“ Паралелно с това той води и майсторски класове в редица университети в света.

Работохолизмът и свободният творчески размах, с който Карталов създава своите образи, са параметрите, очертаващи неоспоримия гений на твореца. Но дори и най-великите артисти винаги търпят критика. „Моят син Кирил, който е студент в Милано по специалността „Международни отношения“, и съпругата ми Валерия са най-големите ми критици“, признава професорът.

Доказал се вече като добър режисьор, той застава начело на Русенската опера. С „Травиата“ от Верди, преди повече от 20 години, у нас се ражда първото недържавно спонсорство на спектакъл.

Идеята и традицията за самофинансиране на принципа на международното сътрудничество и копродукции, е реализирана успешно от Пламен като директор и на Националната опера и балет. „Когато Солун беше културна столица на Европа през 1997 г., едни от първите средства за Софийската опера дойдоха именно оттам“, обяснява Пламен. Мениджърският и управленският му поглед носят на театъра върховите 49% собствени приходи и 51 на сто държавна субсидия.

По този начин той разкрива нови пътища за оперното ни изкуство, като организира първото турне на родната ни опера в Япония. На практика режисьорът има над сто постановки с различни стилове и автори. Голяма част от спектаклите му са в „Златния фонд“ на БНТ.

С премиерата на операта „Бал с маски“ от Джузепе Верди бе открит новият творчески сезон на Националната опера и балет (24 и 25 септември). Пищният и раздвижен спектакъл разкънтя зала едно на НДК след края му. Публиката дълго аплодира режисьора й Пламен Карталов, диригента Борис Спасов и изпълнители като Емил Иванов, Камен Чанев, Габриела Георгиева, Ангел Христов.

Зрителите обаче се наслаждават и стават свидетели само на крайния продукт, зад който се крие дълъг творчески и „лабораторен“ процес. Най-малко девет месеца са нужни за репетиции, подготовка, подбор на изпълнителите, сценография, декори, задълбочено проникване в драматургията и замисъла за създаване на творбата от автора, организация преди поставянето на операта на сцена. „Изборът на изпълнителите е най-трудната задача за един режисьор – категоричен е Карталов. – Всичко се свежда до избора на най-подходящия солист.“

Затова режисьорът може да се определи като своеобразен диригент на целия творчески процес. Той трябва да размаха диригентската си палка „под диктовката“ на художествения сценограф, след това да я насочи плавно към хореографа и ритмично да я дирижира към художника на осветлението. С такова вертикално и същевременно хоризонтално партитурно мислене режисьорът Пламен Карталов – един от златното българско поколение творци, не спира да покорява ценителите на едно от най-демократичните изкуства, което няма земни граници.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on април 7, 2009, in ОБЩЕСТВО, СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: