ТРИТЕ ЛИЦА НА АВАНГАРДА

1_doychinoff1

6_doychinoff1

„Съпругът ми бе единственият, когото съм харесвала като визия. Той умееше да мисли в правилната посока и да взема най-мъдрите решения. В него откривах всички качества, които някога съм търсила в един мъж – бе и грижовен баща на две деца. Но той е и единственият, когото не съм обичала. И все пак нямам намерение да се развеждам с него…“ (Светла)

„Омъжих се рано-рано – на двайсет години. Затова сега, на 36, имам голям син, който скоро ще навърши пълнолетие. Направо съм се роботизирала – и в работата, и вкъщи.“ (Петя)

„Нямам си нито любовник, нито приятел. Напълно свободна съм. Стилът ми е разчупена елегантност. Продължавам да следвам мечтите си, и то не в Милано, а в София.“ (Дрина)

Това са откровенията на три дами, които отдавна са свикнали да провокират. Светла Димитрова, Петя Димитрова и Дрина Пашова са вероятно трите най-дръзки имена в българската мода. Сами признават, че понятия като комерсиализъм и масов вкус ги отвращават дълбоко. Обединява ги фактът, че творят под един общ „купол на лудостта“  както сами го наричат: с това екстравагантно прозвище обозначават „Ариес Уникат“ – фирмата на Светла Димитрова, създадена през 1990 година. Още оттогава авангардното мислене е мерилото, по което дизайнерката подбира своя екип. Именно Светла бе и пионерът на стила „гръндж“ у нас – на цветните плитки, на размъкнатите шарени поли, на бунтарските съдрани кожени панталони…

12

Гръндж модата показва освободеност и неспазване на общоприетите норми

Родената в Плевен Димитрова завършва Строителния техникум в родния си град и после, повлияна от мнението, че сериозна кариера се прави единствено в столицата, се записва в Минно-геоложкия университет в София. Така и не успява да добута докрай образованието си – вероятно и защото още тогава мечтата й е била да се дипломира не като геолог, а в Художествената академия. „Накрая побързах да се омъжа, понеже ми трябваше софийско жителство. Все пак това беше мечтата на всеки провинциалист“, признава Светла.

svetla

Светла Димитрова

Разбира се, бракът й едва ли е бил чак толкова по сметка, защото в „изчисленията“ влизат и две деца – Биляна (сега на 30 г.) и Елица (29). Но за една творческа натура като Светла домакинските задължения и гледането на децата едва ли са изглеждали като сбъдната мечта. Истинското й увлечение – създаването на оригинални дрехи – останало на най-заден план. Шиела само от време на време, и то за себе си. На 35 години вече изглеждало сигурно, че талантът й е осъден да угасне край домашното огнище.

Първите пробиви на "Ариес уникат"

Първите пробиви на "Ариес уникат" с Жоро Пентаграма

Но съдбата невинаги е толкова неумолима, колкото изглежда на пръв поглед. Важно е в точния момент човек да изиграе правилния ход. Светла е готова за него: „Когато станеш на една такава възраст, започваш да се вглеждаш в децата си. Тогава се питах дали въобще съм ги научила на нещо. С мъжа ми вече съвсем си бяхме омръзнали. Ежедневието ме потискаше“, спомня си Димитрова. Затова тя решава да се посвети на онова, което обича да върши, и отплатата идва съвсем скоро – под формата на първа награда от Националния конкурс „Идеи за свободното време и модата“ (1988 г), където представя своята първа колекция от кожа, съчетана с дантела. Наградата й дава куража да открие свое собствено студио, където ще може свободно да излага идеите си. Фирмата „Ариес уникат“ отваря врати през 1990-а. В превод марката означава „уникален овен“, каквато е зодията на основателката й. „В началото работех на парче, представях моделите си в галериите -разказва Светла. -Лошото е днес, че сме се превърнали във виртуална марка. Все още не съм успяла да стана и производител.“ Това обаче съвсем скоро трябва да се промени, защото Димитрова преговаря с две русенски фирми,които да реализират идеите й. „Пак ме е хванала лудостта – смее се тя. – Събрали сме се 4-5 човека с различно мислене и с тях се надявам да успеем.“

petq

Модел на Петя Димитрова показва създадения от нея стил "граи"

В този тесен кръг попадат и Петя Димитрова (36 г.) и Дрина Пашова (26) – две пълни противоположности, едната от които пробива в света на модата постепенно и налага свой оригинален стил, докато другата прави първото си ревю, едва ли не още при слизането от самолета от Милано. „Дрина ме впечатли с етноелементите, които вкарва, а Петя е много „цветна“. Тя използва отпадъчния материал, който иначе се изхвърля“ – така Светла обяснява какво я е накарало да приеме двете момичета на работа.

petq-1

Шарените кръпки и небрежни шевове отличават стила на Петя, който идеално пасва на концепцията на "Ариес уникат"

petq-21

Кафяви, широки панталони в съчетание с блуза украсени гамово с цветни украшения

И за Петя Димитрова, както и за безброй други хора у нас 1990-а е съдбоносната година. Дотогава Петя, която е завършила педагогика в Софийския университет, все още смята, че ще стане учителка. „Бях тръгнала в съвсем различна посока, въпреки че още от малка много обичах да шия – разказва тя. – Като ученичка, когато ходех на село, си купувах от тамошния магазин басми. Баба ми често се караше: „Петя, тия басми бабите за забрадки не ги купуват, а ти от тях правиш костюми!“. Но плановете на Димитрова рязко се променят. Едва навършила 20 години, тя среща мъжа на живота си и двамата набързо спретват сватба. Тогава Петя се решава да отвори малък магазин за дрехи в родния си град Велико Търново. И както се казва – очаквай неочакваното. „Веднъж бях закачила до пробната връхната си дреха – едно пончо с пискюли и качулка. Клиентка, която пробваше пуловер, го видя и попита каква марка е дрехата. Обясних й, че съм си я направила сама. А тя най-безцеременно се обърна към мен и каза: „Искам да я купя.“ Опитах се да й кажа, че съм я носила поне две години. Но не можах да се преборя с настойчивостта й и накрая й продадох пончото. Оттогава замених цялата стока в магазина с мои модели.“

Стила си Петя е нарекла „граи“. „Наскоро едно момиче ме попита в какъв стил работя. Аз се затрудних при отговора, а тя ми обясни, че след като имам свой собствен почерк, трябва да му дам и име. Обмислях различни варианти – от „провокация“ до „емоция“. Накрая се спрях на „игра“, понеже обичам да си играя с платовете и материите. Накрая поразместих малко буквите и се получи „граи“.“

1_drina-pashova

Дрина Пашова

Все прeз същата 1990 г. едно друго момиче започва да си мечтае да учи дизайн в някоя от европейските столици на модата. За разлика от много други обаче, Дрина Пашова не остава само с мечтите, а продължава образованието си в Милано в Частната академия по изящни изкуства NABA (Nuova Accademia di belle arti). Прeз 2005-a завършва четиригодишния курс в специалност „Моден и текстилен дизайн“. „Това е академия със стари традиции и всяка година завършваше с ревю, на което всеки от нас се представяше самостоятелно. Обучението ни се ръководеше от преподаватели, които са работили с най-известните дизайнери в света, като Джорджо Армани и Джон Галиано“, с гордост разказва Дрина.

e9e56d291d1

Емоционално и грабващо като концепция ревю на "Ариес уникат"

Съвсем наскоро Пашова представи в хотел „Експо“ колекция на тема „Носталгия“ – откъс от дипломната й работа в Милано със същото име. Концепцията е провокирана от носталгията на авторката по родината при дългия й престой в Италия. Целта й била да покаже на италианците богатството на българския етнос и култура. Дрина си спомня, че когато показала за пръв път своите творби в Милано, присъстващите били толкова екзалтирани от внушенията на традиционните ни костюми и особено от цървулите, че веднага се намерили мераклии да ги купят. Пашова обаче отказала, обяснявайки, че те са само част от една цялостна композиция. „Целта ми е всеки, който носи моите дрехи, да успява да показва и себе си чрез тях. По този начин да изпъква неговата уникалност, а не да наподобява някого, като следи комерсиалните тенденции -подчертава Дрина. – В ревюто съм наблегнала на цветовете в сиво-черната гама, като израз на носталгия, и на екрю – символ на надежда. Колекцията завършва със силно женствен, богат и цветен модел като триумф на победата над носталгията.“

Модел на Дрина

Модел на Дрина

За съжаление, когато правиш уникален и печеливш продукт, винаги ще се намери и кой да го открадне. Светла Димитрова споделя, че още преди години, когато се е разхождала по „Витошка“, видяла на една витрина дреха в нейния стил. „Тогава аз и екипът ми в „Ариес Уникат“ бяхме единствените, които вплитахме метални орнаменти в кожата на якето. Дрехата беше с марката „Пагане“. Когато разпитах кой е производителят, никой не успя да ми отговори. Причината бе проста – такава марка не съществуваше. Разбрах, че една жена работи в моя стил, но така и не можах да я открия.“

Трите имат и по-весели истории за разказване. „От моя магазин във Велико Търново една известна дама си купи рокля за 75 лева – спомня си Петя. – После видях същата жена по телевизията на едно светско парти. На въпроса на журналиста откъде е роклята тя отговори – от известна дизайнерка (а аз съм супернеизвестна) за две хиляди лева.“

Подобни плагиатства не са необичайни в света на модата. Затова и Светла Димитрова се стреми да работи с млади хора с оригинални идеи, които никой няма да може да копира. „Когато бях млада, плюех по старите дизайнери. Та те не можеха да предложат нищо по-разчупено и нестандартно. От моята гледна точка днес, когато съм на 55, виждам, че по-възрастните колеги, ако не чак някакви революционни идеи, са носели поне опит и мъдрост.“ И въпреки че между Светла, Петя и Дрина има по едно поколение разлика, те се разбират идеално.


About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on март 28, 2009, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: