КАРТИНИТЕ НА СТАВРИ УКРАСЯВАТ ДОМОВЕТЕ НА ПУТИН И ПЪРВАНОВ

Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години, но всичко трябва да се твори на един дъх, казва художникът Ставри Калинов

Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години, но всичко трябва да се твори на един дъх, казва художникът Ставри Калинов

През живота си Ставри Калинов не е прочел нито една книга: „Дори се затруднявам да говоря правилно, пиша с доста грешки.“ Когато заприказва обаче, той философства по-добре от доста професионалисти.
Според художника – държавата, църквата и училището са най-големите злини и източници на поквара. Те карат човека да следва определени стереотипи, „да бъде роб и заблудена овца, манипулирана и подвластна на законите, на данъците, на попа и на книгите“. Според Ставри той е постигнал това, което и Пикасо не е успял – да нарисува сто графични картини за пет дни – без да спи и почти без да се храни.

Чудатите фигури на картините изработени от стъкло са отличителни за творчеството на Калинов

Чудатите фигури на картините изработени от стъкло са отличителни за творчеството на Калинов

Мнозина биха побързали да „лепнат“ на твореца определения като луд, психично разстроен, ненормален… Ставри Калинов наистина е извън нормите. Но това означава и да не робува на хорското мнение, да не признава никакви лимити – с една дума да е свободен. Повечето от нас смятат, че не са роби, но всъщност са оковани от вериги, които нито ги виждат, нито ги чуват как грозно дрънчат. „Усещаме реалната им тежест само когато работодателят ни пришпорва да завършим някаква работа по-бързо от предвидения срок, да стигнем навреме за бизнес срещата, да се приберем до час при половинката си. Всичко правим под команда – раждаме се, живеем по установените стандарти и умираме. Ако ти кажат – „ти си откачен“, радвай се, това означава, че не си „закачен“, ти си свободен човек!“, смята Ставри Калинов.

Прекрачвам прага на ателието му на бул. „Цар Освободител“, срещу Руската църква, където е изложена експозицията му. Странната му живопис, сътворена по начин, който само той си знае, скулптурните миниатюри и това, с което истински се гордее – картините от стъкло, грабват дори небрежния поглед на лаика. Самият домакин, облечен в дънки и спортна блуза, прибрал артистично дългите си коси с черна лента през челото, се усмихва широко. И започва нашият разговор. Или по-точно монолог, защото той просто не спира да говори… Прави собствена аналогия на всяка дума, потъва в космоса на вътрешния си свят и по някое време със сигурност забравя, че съм там, до него.

Малко екстравагантно самият художник се определя като един луд играч. Твърди, че през цялото време, докато работи, не осъзнава какво върши. Спре ли, значи е свършил, каквото трябва. Остава му    да се подпише. „Ако художникът непрекъснато мисли дали ще се хареса това, което прави, кой ще го купи и дали критиците ще го сравнят с Леонардо, става страшно – твърди Калинов. – Следващият етап са депресиите, от които трудно се бяга. Но и те се лекуват с двойни дози свобода и много работа.“

Според твореца когато Бог дава, трябва да го вземеш, в противен случай губят всички

Според твореца когато Бог дава, трябва да го вземеш, в противен случай губят всички

Ставри Калинов нарича работата си хазарт. „Тежка и опасна игра в казиното на живота. Страшното в нея не е, че можеш да загубиш всичко: жената, дома, парите, а можеш да загубиш и себе си. С две думи, руска рулетка със собствената си личност. Тежко ти, aко изведнъж разбереш, че не можеш толкова, колкото ти се иска. Тогава лек няма.“

Творецът не е от хората, които обичат да чертаят планове. „Как мога да знам какво ще правя следващата седмица или догодина – чуди се той. – Ако знам и го кажа, това значи, че съм го направил.“ Погледът му издава приятна откритост, добрина и дори наивност. Той е един от онези големи таланти, които не обръщат особено внимание на дребните неща. Не се притеснява, че и на него, като на всички по-известни хора, му завиждат. Дори подчертава, че това иначе недостойно чувство, толкова характерно за българина, му действа като атомно гориво в движението напред. За успокоение на завистниците могат да се кажат няколко неща: той не е богаташ, както мнозина твърдят за него. Няма замъци и имоти в чужбина. Зад границата има само негови картини и скулптури. Сред притежателите на творбите му са Бил Клинтън, покойният папа Йоан Павел II, Владимир Путин и още много други известни личности.
Калинов е един от 100
те най-изявени, международно признати български личности – учени, творци, икономисти, които притежават „Сертификат за принос за развитие на страната“. Той не си налива френско шампанско и не употребява хавански пури, защото по принцип никога не пие и не пуши. У него живее аскетът и той не може да го прогони. Няма милиони в нито една банка. Понякога    дори търси пари назаем.

Ставри е роден във Видин през 1944 година. Спомня си, че е бил слаб ученик и едвам е „изкласвал“. „Само защото бях мил и знаеха, че рисувам добре, учителите се смиляваха над мен. Семейството ми пък все ме сочеше като „черната овца“ в рода“, твърди художникът. След два неуспешни опита през 1973 г. е приет в Художествената академия в София – специалност „Дърворезба“. Баща е на две малки дъщери – Рая (8 г.) и Реджина (14 г.), за които казва, че са „най-големи съкровища“. През 1980 г. открива първата си самостоятелна изложба на малка пластика в София. Тя носи името „Сребърна изложба“ и съдържа 70 произведения.

„Успявах да продавам нещата си преди 1989 г. в чужбина с много лишения и труд. Дори и без талант – аз бях най-неталантливият. Но имам много идеи и работя много. Когато бях млад, аз знаех, но не можех. Когато започнах да се питам защо зная кой съм, но не мога, се увлякох и започнах… да мога. Разбрах, че нищо не зная и че на всеки човек му трябва занаят. Започнах да се опитвам и успях.“

Галерията на твореца грабва въображението с багри, форми и изящество.

Галерията на твореца грабва въображението с багри, форми и изящество.

Днес като се вгледа в изкуството и в себе си, Ставри открива отражението на своите идеи и дарби: „Как узряват идеите!? Идеите не зреят… – зрее само интелектът. Интелектът е да декодираш вътрешния си свят, но това не се постига чрез писане и четене… той е тайнство. Аз изобщо не съм чел, но знам. Когато
видя буквите, веднага ги асоциирам със следа, с графика, след това ги виждам цялостно, те се нареждат като някакви знаци, като главни букви, но не мога да спазвам правилата и да чета. Използвам главата си за друго. Затова „зреенето“ е лично,
персонално, конфиденциално и няма нищо еднакво. Човекът е без аналог, той е индивидуалност. Рядко работя по поръчка, обичам да правя сам нещата си, такива, каквито аз ги виждам.“ Затова художникът невинаги възприема монументалното като нещо безспорно. „Според мен то е най-малката частица в атома. Без нея не могат да се градят по-големите структури. Най-голямата и най-малката ми пластика са големи, колкото са ми мечтите!“

Ставри Калинов

Ставри Калинов

Преди време зографът губи на бас любимата си икона. „Беше в деня преди президентския балотаж между Георги Първанов и Петър Стоянов – разказва той. – Бързах, както винаги, и точно пред един светофар лъскав Форд замалко не ме изпрати в болницата, ако не и по-далече. Добре че в безлюдната утрин до мен се оказа един добър човек, който рязко ме дръпна и ми спаси живота. – Ей, Калинов, внимавай, закъде бързаш?“ – попита ме той, а аз бях поласкан от известността си. Не познавах човека. Благодарих му. После започнахме да гадаем кой ще победи на изборите. Темата беше актуална. „Въобще не се чуди – каза ми човекът – президент ще е Георги Първанов.“ Погледнах го с ирония (Ставри е близък с Петър Стоянов), но заради всичко, което се случи, любезно го поканих в ателието си. На другия ден човекът дойде. И пак потвърди прогнозата си: „Само Първанов – никой друг.“ „Виждаш ли тази уникална стъклена икона на мадоната с младенеца? – казах. – Ако твоят Първанов победи, ще му я подаря.“

Само след ден Георги Първанов наистина печели. А след време отива в галерията на Ставри да си вземе творбата. Ставри притежава необикновената дарба да твори. „А знаете ли какво е дарба – да можеш да експлоатираш това, което ти е дадено, за благото на другите. Докато вдъхновението е вдъхване на живот. Първо, трябва да имаш позволение да си жив. Дъхът на вените… – това е позволение за живот. Много е объркано, не мога да обясня етимологията, ако я изкажа правилно – самата етимология е неправилно нещо. И ако аз не говоря етимологично, не могат да ме разберат. Така се оказва, че ако си „странник в нощта“, те мислят за луд. А аз просто имам предчувствие за нещата.“

untitled-1

МИСЛИ НА СТАВРИ КАЛИНОВ:

  • Светът е оцелял, защото се е… въртял, животът е една голяма въртележка!
  • Когато Бог дава, трябва да го вземеш, в противен случай губят всички.
  • Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години, но всичко трябва да се твори на един дъх,

…За себе си

  • Hue сме само едни редактори и ако не се приемем като такива, сме единствено за съжаление!
  • Аз се запазих от училището, църквата и държавата, а работих непрекъснато само за тях…
  • Чрез децата си разбрах защо и аз съм останал дете…

… За изкуството

  • Посланието на Бог е да има личности, да носиш неговия лик. Ако не си личен, ставаш двуличен!
  • Спасението е в творчеството. Когато ме убиват, измамят, обидят, за миг ставам като всички останали…
  • Не всичко написано е вярно, но всичко казано е живо.

 

Снимки: http://www.artkalinov.com

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on март 23, 2009, in ОБЩЕСТВО, СЪДБИ. Bookmark the permalink. 2 коментара.

  1. Браво за публикацията и цялостната характеристика за Ставри! Той наистина е извън всякакви стандарти и е много трудно да се опише или пише „нормално“ за него. Аз с интерес следя всички статии, интервюта и материали за Ставри Калинов, защото той ми е голям учител за вътрешната свобода.

  2. Човек, природно надарен с мъдрост. Интересно беше, че когато го интервюирах успях да му задам само два, три въпроса. Не ме оставяше да говоря дълго. За сметка на това каза много повече ако само беше отговорил на въпросите ми. Затова му дадох тази свобода, да не се изразява по предварително зададени въпроси, по предначертана рамка. И си мисля, че успях да уловя основните му, необятни душевни и личностни контури.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: