ЕМИГРАНТЪТ, ЗАБОГАТЯЛ ОТ СВОБОДАТА

764015-2-rr

Владимир Чорбаджиев със ВИП клиентката си примата Лили Иванова сн. личен архив

За директора по маркетинг на италианската фирма за барокови мебели „Фратели Радиче“ ЕООД (Fratelli Radice) може да прочетете най-различни мнения – от шокиращи до пикантни. Бивш емигрант, инспектор, бунтар срещу социалистическата система, баща на осиновени деца, интелигент, владеещ свободно пет езика, богослов. В биографията му жълтата преса в България стига дори по-далеч. Тя разкрива за „нежното му приятелство“ с Дим Дуков…

Кой всъщност е Владимир Чорбаджиев? Преуспяващ бизнесмен, обикновен продавач на скъпи мебели или добросърдечен господин, спасил две обречени на смърт деца…
Чорбаджиев е роден в София през 1961 година. По времето на социализма баща му е бил директор на комплекс „Щастливеца“, разположен на територията на национален парк „Витоша“. Доброто управление на хижите от времето на татко му е оставил красив спомен от детството на сегашния мениджър. Но унифицирането на ценностите, приравняването на хората и сивотата във всекидневието от този период са го потискали.

През 1986 г., период на първите повеи на свободомислието, Владимир се опитал да изрази собствената си позиция: „Тогава бях инспектор в едно сериозно предприятие – „Обществено хранене“. И въпреки че се опитах да изразя становище, отново ми беше доказано, че нямам право на собствена гледна точка. Това не ми се понрави и потърсих начин да се махна.“

Владимир Чорбаджиев в ателието си     сн. Мариян Томов

Владимир Чорбаджиев в ателието си сн. Мариян Томов

Свободомислието отвежда младия ексцентрик до Австрия. Но алпийската страна по онова време сякаш се е превърнала в бежански лагер, събрал на едно място източноевропейци, жълти и черни. „Там не се почувствах на мястото си, защото не бях емигрант по принуда“, подчертава той. За него това не е било разбирането за живота – да бъде заобиколен от дрипави хора, говорещи на най-различни езици. Затова светкавично решава да се отскубне от този хаос и да поеме нов риск – този път към италианската граница.

Бежанецът успява да се промъкне в страната с формата на ботуш. Една дори миниатюрна грешка е можело да коства не само екстрадицията му, но и да доведе до доста сериозни последици за него. Все пак Владимир е на територия, от която се носи свеж морски бриз, а от всичките й краища звучи прочутата Liberta. Най-сетне достигнал свободата през 1989 г., той се възползва и от възможността за двойно жителство, което законът там му позволил. „Обикнах бързо тамошната култура не само заради все още спазващите се Римски закони, но и заради местните хора, за които един чужденец е винаги добре дошъл в дома им.“
Разчитащ на своето образование, което е получил в Софийския университет по специалността „Международен туризъм“, и на петте си говорими езика (английски, немски, италиански, руски и сърбохърватски), Владимир бързо успява да се пригоди към новия си начин на живот в Милано.
Първоначално работи като преводач, който е обслужвал предимно бизнесмени в общуването им. След това е привлечен от красивите мебели, „в които има персоналност и дух“, както самият той ги определя.

Оценен високо заради естетическото си чувство, Чорбаджиев обикаля от фабрика на фабрика, докато накрая се спира в тази на „Фратели Радиче“, която към днешна дата е с повече от 70-годишна история. Така той прави най-правилния избор в живота си, който го превръща в богаташ.

сн. личен архив

сн. личен архив

Големият финансов удар за компанията настъпва през 90-те години на миналия век. Пред нея се отваря огромен пазар – руският, който иска да замени унифицираните талашитени и семпли мебели. Тогава фирмата открива редица шоуруми в бившата социалистическа държава, където средновековни картини, столове, маси и дори орнаменти се продават и на аукциони.Търговията все повече процъфтява и в други страни, където има представителства – САЩ, Япония, Корея, Полша.
В началото на 2004 г. Владимир се завръща отново в родината си. Неговите шефове са видели в него най-подходящия човек, който може да управлява новооткрития шоурум на компанията в София, на ул. „Яков Крайков“ 12. По този повод маркетинг директорът разсъждава: „За мен е много важно да достигна до знанието на хората, които живеят в България. Те трябва да се нагодят да купуват“ мебели, и то красиви. За мен това е едно фундаментално решение. Ако се обградите с нещо комерсиално, то вие посивявате пред самите себе си. Ако пък изберете нещо искрящо на цветове и форми, то ставате прекалено скандални. Ето защо, ако спазите нормите, то ще достигнете до истинските стойности.“

Мениджърските амбиции на маркетинг директора на „Фратели Радиче“ е да продължи утвърждаването на италианската марка на родния ни пазар.

сн. личен архив

сн. личен архив

Предложената от Чорбаджиев концепция засега работи успешно. А тя е насочена към клиента. „Ако някой има сериозни намерения да закупи мебел по каталог, качваме човека буквално на самолета да пропътува разстоянието София – Милано със средства на компанията. Така в шоурума там, който е разположен на повече от 1400 кв. м площ, клиентът има огромен и богат избор. Той може да се срещне и с производителите, които влагат емоция и страст, когато изработват орнаментите.“
В личния живот на Владимир нещата все още не изглеждат дотам подредени, както са мебелите в Милано. Той признава, че другата причина за завръщането му в България е желанието му да си създаде семейство. Това е нещото, което не е успял да направи в Италия.

„Семейството е нещо Божие, а не измислено от хората“, смята мениджърът. Поради факта, че Дим Дуков е набор на Чорбаджиев, с когото са писали заедно в един и същи ученически вестник – „Средношколско знаме“, някои от жълтите издания у нас писаха, че „Дим е завързал нежно приятелство с Владимир“. Като основание на тези твърдения те посочват и аргумента, че Дим е един от честите клиенти на Владимир, който пък му доставя мебели.

Доколко може да се има доверие на жълтата преса у нас е отделен въпрос. А фактът, че Чорбаджиев е осиновил близнаци, които са били недоносени и са се родили с церебрална парализа, е друга тема. Децата му Владислав и Йоана са един от стимулите за баща им да продължава напред. „Знаете ли какво е, когато едно малко човече няма право да живее?… Не мога да го приема. Децата вече са на по пет години и са в добро здравословно състояние. Водят пълноценен живот и са много общителни“, казва настойникът им.

По думите на Владимир той чака и момента, когато ще има собствени деца, на които също би им дал християнски имена. Това не е случайно – в момента той учи богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Това е не защото имам нужда от диплома, а за да мога да подредя всичко след дългите си години на странстване“, обяснява студентът, който е вече II курс. За него религията е като вътрешно законодателство на духа му, помогнала му да оцелее в тежкото време, поставило го между австрийската и италианската граница.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on март 19, 2009, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. има 1 коментар.

  1. Здравейте, аз съм приятелка на Владо от Италия.Казвам се Юлис / Ulisse и съм художник, реставратор и лицензиран туристически гид за Флоренция. За съжаление откакто е в България съм загубила връзка с него. Загубих телефонният му номер. Много бих искала да се свържа с него. Ако можете да ми помогнете….Достатъчно е да му дадете моя е-меил или телефона ми 00393336701003
    Благодаря Ви.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: