ПАРИТЕ „РАСТАТ“ И В МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ

2044531

Рисковете в дълбините локаво гледат всяко движение на леководолазите

Вятьрът от югоизток все повече се усилва. Морето закипява като врящ казан. Вълни като назъбени чудовища, изскочили от някой филм на ужасите, се разбиват яростно в скалите. „Ще се оплетат, затегни чорапчетата!“, обяснява със знаци на своя колега леководолаз, който е потопен на няколко метра под водата.  Прииждащата вълна дори няма време да заплете кафявите водорасли, които се отглеждат в експерименталната плантация. Водата безцеремонно ги къса, прави ги на пихтия, помитайки всичко по пътя си. Рискът някой от гмуркачите да бъде завлечен от подводното течение и забит в някоя скала е реален…

Пада нощ. Мъгла се стеле над морето. Светлината на близкия фар все повече чезне в тъмата…

Тихо заливче, заобиколено от стръмни скали на брега на Северното Черноморие, се къпе в сутрешните лъчи на слънцето.


pano_edit

Заливът Дълбока е запазил своето дивно очарование

То огрява намръщеното лице на Веселин Прокопиев, единият от леководолазите, попаднал в морската стихия предната нощ. Тя е съсипала поредния му опит да създаде ферма за култивирано производство на кафяви водорасли. Намерението на предприемача, който притежава мидена плантация и ресторант към нея, е да отглежда водораслите в района, а биопродуктите, които те изхвърлят във водата, да служат за храна на деликатесните мекотели.

В хладната октомврийска сутрин, когато морето отново е кротко и хармонично, Веселин нахлузва набързо акваланга, за да се гмурка. С дървена лодка се плъзга над мидената плантация, разположена на два метра под водата. През очилата, пригодени за подводно виждане, леководолазът внимателно оглежда всяко мекотело. Всички изглеждат невредими, но ето – едното от чорапчетата се е завъртяло и е започнало да се къса. Стопанинът се опитва да го укрепи наново. След повече от един час той успява да оправи щетите и да излезе на повърхността. „Следобед пак ще трябва да се гмуркам, има още много за вършене“, споделя запъхтян собственикът на развъдника за миди.

Веселин Прокопиев - бившият военен отглежда култивирани миди в райския залив

Веселин Прокопиев - бившият военен отглежда култивирани миди в райския залив

Местността, където се намира фермата – „Дълбока“, до с. Българево (край Каварна), е защитена от бурните северни и източни ветрове, които вдигат най-свирепите вълни. Това е главната причина, поради която собственикът й решава да я разположи именно тук. Чистотата на морската вода, пустошта и девствената красота на мястото също са сериозно основание.
Прокопиев, или бате Весо, както му викат всички, е роден на 28 юли 1956 г. във Варна. Там завършва Военноморското училище – специалност „Корабни двигатели с вътрешно горене“. Още докато е студент, работи във Военния флот.
„По време на 18-те години, които прекарах там, обиколих целия свят – спомня си собственикът. – Дадох много за тези години. Дългите круизи с флота вдъхновяват моряка да се захване с почти непознат дотогава бизнес в България. „Виждах разнообразни начини за приготвяне на миди в другите страни, докато у нас ги изхвърляха в боклука“, разказва Веселин. Идеята да създаде мидена плантация обаче му хрумва по-късно.

Тихият залив "Дълбока" - към мидената ферма с дървена лодка

Тихият залив "Дълбока" - към мидената ферма с дървена лодка

„През 1989 г. – точно когато напуснах Военноморския флот – с приятели започнахме да вадим рапани – споделя той. – Така се прехранвахме. По това време гледах и доста филми за това как хората на Запад превръщат отглеждането на миди в успешен семеен бизнес. Но когато купих земята тук, беше почти невъзможно да убедя бюрократите, потънали в удобните си кресла в София, че новата ми идея е перспективна.“

Конструкцията на мидената ферма от птичи поглед

Конструкцията на мидената ферма от птичи поглед

Българо-американската кредитна банка (БАКБ) към Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) е единствената институция, която се съгласява да му отпусне кредит за създаването на ферма за миди. Но лихвеният процент е убийствен – 20 на сто.

С още четирима приятели бате Весо започва да осъществява амбицията си през 1992 година. Тогава всеки от тях разчита не само да погаси в кратки срокове лихвата по заема, но и да спечели бързи пари. Първите опити на Прокопиев да построи плантация в района започнали година по-късно. Тя се състояла от плаващи по повърхността линии, които и досега са в залива. „Но после реших да направя ферми, здраво стъпили в грунда и с водолазно обслужване, тоест мидена ферма от подводен тип. Така избягвам въздействието на морските вълни“, обяснява той. Съоръженията, които представляват метални и тръбни конструкции, са разположени на два метра под водата, но не трябва да опират до дъното, за да не влиза пясък в черупките.

„Преди мен никой не беше правил такава ферма в Черно море, твърди пионерът. – Но бизнесът потръгна едва преди пет-шест години.“ Причините са няколко – но главната е, че мидите достигат необходимия пазарен размер от 4 см за близо две години. Освен това този деликатес все още не присъства често на българската трапеза.

big_517977

Един от специалитетите - мидена чорба

dsc_3277

Миди с ориз - друго вкусно блюдо

Култивираната мида – от създаването й, когато е с размерите на цитопланктон, до момента на реализацията й, изисква много грижи – разяснява собственикът. – Те се отглеждат в специален колектор, където се захранват и размножават, а после се закрепват в т.нар. чорапче, за да добият търговски вид.“ Средният добив от деликатесната стока през 2003-а бил едва 24 тона. След като печели проекти по програма САПАРД на Европейския съюз през 2004 г. и 2006 г., Веселин успява да разшири фермата. Тя заема 80 кв. м морска площ. Очаква се средният добив за тази година да достигне 80 т, но количеството варира според природните и климатичните условия. Ако температурата на водата не падне под 5 градуса през зимата, може да се очаква дори удвояване на добива. Защото тогава мидата не изпада в летаргия, а живее пълноценно и нараства през цялото време.

„С парите от програмата, които са общо 506 хил. евро, изградих втора ферма с площ 2.5 декара. Кандидатствах и ме одобриха, въпреки негативните настроения на всички около мен. Те бяха на мнение, че така пари за бизнес у нас не се дават.“
Затова и дългосрочната стратегия на инвеститора е да кандидатства и по други проекти, които ще позволят да разшири още повече своята дейност.

В една варосана каменна къща на брега с няколко сковани дървени маси и пейки, под сянката на дърветата се предлагат 60 вида миди, приготвяни дори като десерт. „Ресторантът беше доста измъчена история, откровен е Весо. – Стана доста спонтанно. Тъй като не можех да продавам мидите, реших, че може би е добре да направя някакво представяне на ястията, които могат да се приготвят от тях.“

Плахият ресторантьорски опит започва в началото на 1997 година. „Аз сам си бях и готвач – казва Веселин – прекарвах много време в кухнята, където бърках, овкусявах и експериментирах. После виках чревоугодници, които с охота пробваха менюто ми.“

dsc05606

Стръмният див баир отвежда до мидената фермата

По всичко личи, че стратегията на собственика на мидената плантация е успешна. Днес, за да поберат гостите си през лятото, домакините слагат допълнително големи дървени маси с бели покривки. Тук клиентите са като сватбари, на които сервитьорите едва успяват да смогнат. По стръмния баир към ресторанта надолу в активния сезон може да се види цяла върволица от софийски и варненски джипове и лимузини. Заведението посреща и много ВИП-гости, сред които има политици и депутати. Например народният представител от НДСВ Милен Велчев, министърът на правосъдието Миглена Тачева, звездата на „Юрая Хийп“ Джон Лоутън. Но Веселин цени най-много старите си приятели от флота, с които често сяда на чаша вино и мидена гозба, за да разменят вълнуващите спомени от дългите пътешествия.

Във фермата работят само пет човека, сред които е и синът му, студент по специалността „Туризъм“. „Дано Васил успее да доразвие фермата и бизнеса ми – споделя своите планове за него баща му. – Той е само на 25 години и притежава голяма енергия. И сега помага – гмурка се с мен под водата.“
Бате Весо захранва сезонните заведения в Албена. Целогодишно доставя миди на „Бистро Европа“ във Варна, както и на ресторантите в „Червената къща“ и „Добро“ в столицата.
За собственика на мидената плантация всеки ден прекаран тук е едно малко приключение. Неслучайно и бизнесът му се е превърнал в хоби. „Мидата не мучи, не реве, не ми се налага да й рина“ категоричен е Веселин Прокопиев и отново надява акваланга. Силуетът му постепенно се смалява с всяко загребване, което прави с веслата в лодката… Пред него отново са морските дълбини, готови да му поднесат поредната порция адреналин.

Магнетичният заник на слънцето прегръща залива

Магнетичният заник на слънцето прегръща залива

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on март 4, 2009, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. 2 Коментари.

  1. Nedelcho Kanchev

    Zdraveite , popadnah na materqla vi za midena ferma i mi e onteresno kak se pravo voobshte , prodava se gotova konstrukciq li ili vie si q zglobqvte , koi sa instanciite koito trqbva da razreshat napravata na ferma …………… mojebi nqma da mi otgovorite na tezi vaprosi no az pitam ot chisto liobopitstvo i vi blagodarq predvaritelno 🙂

  2. Станислава Пейчева

    Здравей Мариян,

    Статията е много интересна и бих искала да попитам дали може да бъде включена в предстояща безплатна публикация на тема отговорен туризъм, като ще се спазят изискванията ти за авторски права? Разбира се ще дам и допълнителна информация за концепцията на изданието. Искрено се надявам на бърз отговор от теб. 🙂

    Станислава

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: