Monthly Archives: март 2009

ТРИТЕ ЛИЦА НА АВАНГАРДА

1_doychinoff1

6_doychinoff1

„Съпругът ми бе единственият, когото съм харесвала като визия. Той умееше да мисли в правилната посока и да взема най-мъдрите решения. В него откривах всички качества, които някога съм търсила в един мъж – бе и грижовен баща на две деца. Но той е и единственият, когото не съм обичала. И все пак нямам намерение да се развеждам с него…“ (Светла)

„Омъжих се рано-рано – на двайсет години. Затова сега, на 36, имам голям син, който скоро ще навърши пълнолетие. Направо съм се роботизирала – и в работата, и вкъщи.“ (Петя)

„Нямам си нито любовник, нито приятел. Напълно свободна съм. Стилът ми е разчупена елегантност. Продължавам да следвам мечтите си, и то не в Милано, а в София.“ (Дрина)

Това са откровенията на три дами, които отдавна са свикнали да провокират. Светла Димитрова, Петя Димитрова и Дрина Пашова са вероятно трите най-дръзки имена в българската мода. Сами признават, че понятия като комерсиализъм и масов вкус ги отвращават дълбоко. Обединява ги фактът, че творят под един общ „купол на лудостта“  както сами го наричат: с това екстравагантно прозвище обозначават „Ариес Уникат“ – фирмата на Светла Димитрова, създадена през 1990 година. Още оттогава авангардното мислене е мерилото, по което дизайнерката подбира своя екип. Именно Светла бе и пионерът на стила „гръндж“ у нас – на цветните плитки, на размъкнатите шарени поли, на бунтарските съдрани кожени панталони…

12

Гръндж модата показва освободеност и неспазване на общоприетите норми

Родената в Плевен Димитрова завършва Строителния техникум в родния си град и после, повлияна от мнението, че сериозна кариера се прави единствено в столицата, се записва в Минно-геоложкия университет в София. Така и не успява да добута докрай образованието си – вероятно и защото още тогава мечтата й е била да се дипломира не като геолог, а в Художествената академия. „Накрая побързах да се омъжа, понеже ми трябваше софийско жителство. Все пак това беше мечтата на всеки провинциалист“, признава Светла.

svetla

Светла Димитрова

Разбира се, бракът й едва ли е бил чак толкова по сметка, защото в „изчисленията“ влизат и две деца – Биляна (сега на 30 г.) и Елица (29). Но за една творческа натура като Светла домакинските задължения и гледането на децата едва ли са изглеждали като сбъдната мечта. Истинското й увлечение – създаването на оригинални дрехи – останало на най-заден план. Шиела само от време на време, и то за себе си. На 35 години вече изглеждало сигурно, че талантът й е осъден да угасне край домашното огнище.

Първите пробиви на "Ариес уникат"

Първите пробиви на "Ариес уникат" с Жоро Пентаграма

Но съдбата невинаги е толкова неумолима, колкото изглежда на пръв поглед. Важно е в точния момент човек да изиграе правилния ход. Светла е готова за него: „Когато станеш на една такава възраст, започваш да се вглеждаш в децата си. Тогава се питах дали въобще съм ги научила на нещо. С мъжа ми вече съвсем си бяхме омръзнали. Ежедневието ме потискаше“, спомня си Димитрова. Затова тя решава да се посвети на онова, което обича да върши, и отплатата идва съвсем скоро – под формата на първа награда от Националния конкурс „Идеи за свободното време и модата“ (1988 г), където представя своята първа колекция от кожа, съчетана с дантела. Наградата й дава куража да открие свое собствено студио, където ще може свободно да излага идеите си. Фирмата „Ариес уникат“ отваря врати през 1990-а. В превод марката означава „уникален овен“, каквато е зодията на основателката й. „В началото работех на парче, представях моделите си в галериите -разказва Светла. -Лошото е днес, че сме се превърнали във виртуална марка. Все още не съм успяла да стана и производител.“ Това обаче съвсем скоро трябва да се промени, защото Димитрова преговаря с две русенски фирми,които да реализират идеите й. „Пак ме е хванала лудостта – смее се тя. – Събрали сме се 4-5 човека с различно мислене и с тях се надявам да успеем.“

petq

Модел на Петя Димитрова показва създадения от нея стил "граи"

В този тесен кръг попадат и Петя Димитрова (36 г.) и Дрина Пашова (26) – две пълни противоположности, едната от които пробива в света на модата постепенно и налага свой оригинален стил, докато другата прави първото си ревю, едва ли не още при слизането от самолета от Милано. „Дрина ме впечатли с етноелементите, които вкарва, а Петя е много „цветна“. Тя използва отпадъчния материал, който иначе се изхвърля“ – така Светла обяснява какво я е накарало да приеме двете момичета на работа.

petq-1

Шарените кръпки и небрежни шевове отличават стила на Петя, който идеално пасва на концепцията на "Ариес уникат"

petq-21

Кафяви, широки панталони в съчетание с блуза украсени гамово с цветни украшения

И за Петя Димитрова, както и за безброй други хора у нас 1990-а е съдбоносната година. Дотогава Петя, която е завършила педагогика в Софийския университет, все още смята, че ще стане учителка. „Бях тръгнала в съвсем различна посока, въпреки че още от малка много обичах да шия – разказва тя. – Като ученичка, когато ходех на село, си купувах от тамошния магазин басми. Баба ми често се караше: „Петя, тия басми бабите за забрадки не ги купуват, а ти от тях правиш костюми!“. Но плановете на Димитрова рязко се променят. Едва навършила 20 години, тя среща мъжа на живота си и двамата набързо спретват сватба. Тогава Петя се решава да отвори малък магазин за дрехи в родния си град Велико Търново. И както се казва – очаквай неочакваното. „Веднъж бях закачила до пробната връхната си дреха – едно пончо с пискюли и качулка. Клиентка, която пробваше пуловер, го видя и попита каква марка е дрехата. Обясних й, че съм си я направила сама. А тя най-безцеременно се обърна към мен и каза: „Искам да я купя.“ Опитах се да й кажа, че съм я носила поне две години. Но не можах да се преборя с настойчивостта й и накрая й продадох пончото. Оттогава замених цялата стока в магазина с мои модели.“

Стила си Петя е нарекла „граи“. „Наскоро едно момиче ме попита в какъв стил работя. Аз се затрудних при отговора, а тя ми обясни, че след като имам свой собствен почерк, трябва да му дам и име. Обмислях различни варианти – от „провокация“ до „емоция“. Накрая се спрях на „игра“, понеже обичам да си играя с платовете и материите. Накрая поразместих малко буквите и се получи „граи“.“

1_drina-pashova

Дрина Пашова

Все прeз същата 1990 г. едно друго момиче започва да си мечтае да учи дизайн в някоя от европейските столици на модата. За разлика от много други обаче, Дрина Пашова не остава само с мечтите, а продължава образованието си в Милано в Частната академия по изящни изкуства NABA (Nuova Accademia di belle arti). Прeз 2005-a завършва четиригодишния курс в специалност „Моден и текстилен дизайн“. „Това е академия със стари традиции и всяка година завършваше с ревю, на което всеки от нас се представяше самостоятелно. Обучението ни се ръководеше от преподаватели, които са работили с най-известните дизайнери в света, като Джорджо Армани и Джон Галиано“, с гордост разказва Дрина.

e9e56d291d1

Емоционално и грабващо като концепция ревю на "Ариес уникат"

Съвсем наскоро Пашова представи в хотел „Експо“ колекция на тема „Носталгия“ – откъс от дипломната й работа в Милано със същото име. Концепцията е провокирана от носталгията на авторката по родината при дългия й престой в Италия. Целта й била да покаже на италианците богатството на българския етнос и култура. Дрина си спомня, че когато показала за пръв път своите творби в Милано, присъстващите били толкова екзалтирани от внушенията на традиционните ни костюми и особено от цървулите, че веднага се намерили мераклии да ги купят. Пашова обаче отказала, обяснявайки, че те са само част от една цялостна композиция. „Целта ми е всеки, който носи моите дрехи, да успява да показва и себе си чрез тях. По този начин да изпъква неговата уникалност, а не да наподобява някого, като следи комерсиалните тенденции -подчертава Дрина. – В ревюто съм наблегнала на цветовете в сиво-черната гама, като израз на носталгия, и на екрю – символ на надежда. Колекцията завършва със силно женствен, богат и цветен модел като триумф на победата над носталгията.“

Модел на Дрина

Модел на Дрина

За съжаление, когато правиш уникален и печеливш продукт, винаги ще се намери и кой да го открадне. Светла Димитрова споделя, че още преди години, когато се е разхождала по „Витошка“, видяла на една витрина дреха в нейния стил. „Тогава аз и екипът ми в „Ариес Уникат“ бяхме единствените, които вплитахме метални орнаменти в кожата на якето. Дрехата беше с марката „Пагане“. Когато разпитах кой е производителят, никой не успя да ми отговори. Причината бе проста – такава марка не съществуваше. Разбрах, че една жена работи в моя стил, но така и не можах да я открия.“

Трите имат и по-весели истории за разказване. „От моя магазин във Велико Търново една известна дама си купи рокля за 75 лева – спомня си Петя. – После видях същата жена по телевизията на едно светско парти. На въпроса на журналиста откъде е роклята тя отговори – от известна дизайнерка (а аз съм супернеизвестна) за две хиляди лева.“

Подобни плагиатства не са необичайни в света на модата. Затова и Светла Димитрова се стреми да работи с млади хора с оригинални идеи, които никой няма да може да копира. „Когато бях млада, плюех по старите дизайнери. Та те не можеха да предложат нищо по-разчупено и нестандартно. От моята гледна точка днес, когато съм на 55, виждам, че по-възрастните колеги, ако не чак някакви революционни идеи, са носели поне опит и мъдрост.“ И въпреки че между Светла, Петя и Дрина има по едно поколение разлика, те се разбират идеално.


КАРТИНИТЕ НА СТАВРИ УКРАСЯВАТ ДОМОВЕТЕ НА ПУТИН И ПЪРВАНОВ

Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години, но всичко трябва да се твори на един дъх, казва художникът Ставри Калинов

Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години, но всичко трябва да се твори на един дъх, казва художникът Ставри Калинов

През живота си Ставри Калинов не е прочел нито една книга: „Дори се затруднявам да говоря правилно, пиша с доста грешки.“ Когато заприказва обаче, той философства по-добре от доста професионалисти.
Според художника – държавата, църквата и училището са най-големите злини и източници на поквара. Те карат човека да следва определени стереотипи, „да бъде роб и заблудена овца, манипулирана и подвластна на законите, на данъците, на попа и на книгите“. Според Ставри той е постигнал това, което и Пикасо не е успял – да нарисува сто графични картини за пет дни – без да спи и почти без да се храни.

Чудатите фигури на картините изработени от стъкло са отличителни за творчеството на Калинов

Чудатите фигури на картините изработени от стъкло са отличителни за творчеството на Калинов

Мнозина биха побързали да „лепнат“ на твореца определения като луд, психично разстроен, ненормален… Ставри Калинов наистина е извън нормите. Но това означава и да не робува на хорското мнение, да не признава никакви лимити – с една дума да е свободен. Повечето от нас смятат, че не са роби, но всъщност са оковани от вериги, които нито ги виждат, нито ги чуват как грозно дрънчат. „Усещаме реалната им тежест само когато работодателят ни пришпорва да завършим някаква работа по-бързо от предвидения срок, да стигнем навреме за бизнес срещата, да се приберем до час при половинката си. Всичко правим под команда – раждаме се, живеем по установените стандарти и умираме. Ако ти кажат – „ти си откачен“, радвай се, това означава, че не си „закачен“, ти си свободен човек!“, смята Ставри Калинов.

Прекрачвам прага на ателието му на бул. „Цар Освободител“, срещу Руската църква, където е изложена експозицията му. Странната му живопис, сътворена по начин, който само той си знае, скулптурните миниатюри и това, с което истински се гордее – картините от стъкло, грабват дори небрежния поглед на лаика. Самият домакин, облечен в дънки и спортна блуза, прибрал артистично дългите си коси с черна лента през челото, се усмихва широко. И започва нашият разговор. Или по-точно монолог, защото той просто не спира да говори… Прави собствена аналогия на всяка дума, потъва в космоса на вътрешния си свят и по някое време със сигурност забравя, че съм там, до него.

Малко екстравагантно самият художник се определя като един луд играч. Твърди, че през цялото време, докато работи, не осъзнава какво върши. Спре ли, значи е свършил, каквото трябва. Остава му    да се подпише. „Ако художникът непрекъснато мисли дали ще се хареса това, което прави, кой ще го купи и дали критиците ще го сравнят с Леонардо, става страшно – твърди Калинов. – Следващият етап са депресиите, от които трудно се бяга. Но и те се лекуват с двойни дози свобода и много работа.“

Според твореца когато Бог дава, трябва да го вземеш, в противен случай губят всички

Според твореца когато Бог дава, трябва да го вземеш, в противен случай губят всички

Ставри Калинов нарича работата си хазарт. „Тежка и опасна игра в казиното на живота. Страшното в нея не е, че можеш да загубиш всичко: жената, дома, парите, а можеш да загубиш и себе си. С две думи, руска рулетка със собствената си личност. Тежко ти, aко изведнъж разбереш, че не можеш толкова, колкото ти се иска. Тогава лек няма.“

Творецът не е от хората, които обичат да чертаят планове. „Как мога да знам какво ще правя следващата седмица или догодина – чуди се той. – Ако знам и го кажа, това значи, че съм го направил.“ Погледът му издава приятна откритост, добрина и дори наивност. Той е един от онези големи таланти, които не обръщат особено внимание на дребните неща. Не се притеснява, че и на него, като на всички по-известни хора, му завиждат. Дори подчертава, че това иначе недостойно чувство, толкова характерно за българина, му действа като атомно гориво в движението напред. За успокоение на завистниците могат да се кажат няколко неща: той не е богаташ, както мнозина твърдят за него. Няма замъци и имоти в чужбина. Зад границата има само негови картини и скулптури. Сред притежателите на творбите му са Бил Клинтън, покойният папа Йоан Павел II, Владимир Путин и още много други известни личности.
Калинов е един от 100
те най-изявени, международно признати български личности – учени, творци, икономисти, които притежават „Сертификат за принос за развитие на страната“. Той не си налива френско шампанско и не употребява хавански пури, защото по принцип никога не пие и не пуши. У него живее аскетът и той не може да го прогони. Няма милиони в нито една банка. Понякога    дори търси пари назаем.

Ставри е роден във Видин през 1944 година. Спомня си, че е бил слаб ученик и едвам е „изкласвал“. „Само защото бях мил и знаеха, че рисувам добре, учителите се смиляваха над мен. Семейството ми пък все ме сочеше като „черната овца“ в рода“, твърди художникът. След два неуспешни опита през 1973 г. е приет в Художествената академия в София – специалност „Дърворезба“. Баща е на две малки дъщери – Рая (8 г.) и Реджина (14 г.), за които казва, че са „най-големи съкровища“. През 1980 г. открива първата си самостоятелна изложба на малка пластика в София. Тя носи името „Сребърна изложба“ и съдържа 70 произведения.

„Успявах да продавам нещата си преди 1989 г. в чужбина с много лишения и труд. Дори и без талант – аз бях най-неталантливият. Но имам много идеи и работя много. Когато бях млад, аз знаех, но не можех. Когато започнах да се питам защо зная кой съм, но не мога, се увлякох и започнах… да мога. Разбрах, че нищо не зная и че на всеки човек му трябва занаят. Започнах да се опитвам и успях.“

Галерията на твореца грабва въображението с багри, форми и изящество.

Галерията на твореца грабва въображението с багри, форми и изящество.

Днес като се вгледа в изкуството и в себе си, Ставри открива отражението на своите идеи и дарби: „Как узряват идеите!? Идеите не зреят… – зрее само интелектът. Интелектът е да декодираш вътрешния си свят, но това не се постига чрез писане и четене… той е тайнство. Аз изобщо не съм чел, но знам. Когато
видя буквите, веднага ги асоциирам със следа, с графика, след това ги виждам цялостно, те се нареждат като някакви знаци, като главни букви, но не мога да спазвам правилата и да чета. Използвам главата си за друго. Затова „зреенето“ е лично,
персонално, конфиденциално и няма нищо еднакво. Човекът е без аналог, той е индивидуалност. Рядко работя по поръчка, обичам да правя сам нещата си, такива, каквито аз ги виждам.“ Затова художникът невинаги възприема монументалното като нещо безспорно. „Според мен то е най-малката частица в атома. Без нея не могат да се градят по-големите структури. Най-голямата и най-малката ми пластика са големи, колкото са ми мечтите!“

Ставри Калинов

Ставри Калинов

Преди време зографът губи на бас любимата си икона. „Беше в деня преди президентския балотаж между Георги Първанов и Петър Стоянов – разказва той. – Бързах, както винаги, и точно пред един светофар лъскав Форд замалко не ме изпрати в болницата, ако не и по-далече. Добре че в безлюдната утрин до мен се оказа един добър човек, който рязко ме дръпна и ми спаси живота. – Ей, Калинов, внимавай, закъде бързаш?“ – попита ме той, а аз бях поласкан от известността си. Не познавах човека. Благодарих му. После започнахме да гадаем кой ще победи на изборите. Темата беше актуална. „Въобще не се чуди – каза ми човекът – президент ще е Георги Първанов.“ Погледнах го с ирония (Ставри е близък с Петър Стоянов), но заради всичко, което се случи, любезно го поканих в ателието си. На другия ден човекът дойде. И пак потвърди прогнозата си: „Само Първанов – никой друг.“ „Виждаш ли тази уникална стъклена икона на мадоната с младенеца? – казах. – Ако твоят Първанов победи, ще му я подаря.“

Само след ден Георги Първанов наистина печели. А след време отива в галерията на Ставри да си вземе творбата. Ставри притежава необикновената дарба да твори. „А знаете ли какво е дарба – да можеш да експлоатираш това, което ти е дадено, за благото на другите. Докато вдъхновението е вдъхване на живот. Първо, трябва да имаш позволение да си жив. Дъхът на вените… – това е позволение за живот. Много е объркано, не мога да обясня етимологията, ако я изкажа правилно – самата етимология е неправилно нещо. И ако аз не говоря етимологично, не могат да ме разберат. Така се оказва, че ако си „странник в нощта“, те мислят за луд. А аз просто имам предчувствие за нещата.“

untitled-1

МИСЛИ НА СТАВРИ КАЛИНОВ:

  • Светът е оцелял, защото се е… въртял, животът е една голяма въртележка!
  • Когато Бог дава, трябва да го вземеш, в противен случай губят всички.
  • Един дъх може да трае както 24 часа, така и един милион години, но всичко трябва да се твори на един дъх,

…За себе си

  • Hue сме само едни редактори и ако не се приемем като такива, сме единствено за съжаление!
  • Аз се запазих от училището, църквата и държавата, а работих непрекъснато само за тях…
  • Чрез децата си разбрах защо и аз съм останал дете…

… За изкуството

  • Посланието на Бог е да има личности, да носиш неговия лик. Ако не си личен, ставаш двуличен!
  • Спасението е в творчеството. Когато ме убиват, измамят, обидят, за миг ставам като всички останали…
  • Не всичко написано е вярно, но всичко казано е живо.

 

Снимки: http://www.artkalinov.com

ЕМИГРАНТЪТ, ЗАБОГАТЯЛ ОТ СВОБОДАТА

764015-2-rr

Владимир Чорбаджиев със ВИП клиентката си примата Лили Иванова сн. личен архив

За директора по маркетинг на италианската фирма за барокови мебели „Фратели Радиче“ ЕООД (Fratelli Radice) може да прочетете най-различни мнения – от шокиращи до пикантни. Бивш емигрант, инспектор, бунтар срещу социалистическата система, баща на осиновени деца, интелигент, владеещ свободно пет езика, богослов. В биографията му жълтата преса в България стига дори по-далеч. Тя разкрива за „нежното му приятелство“ с Дим Дуков…

Кой всъщност е Владимир Чорбаджиев? Преуспяващ бизнесмен, обикновен продавач на скъпи мебели или добросърдечен господин, спасил две обречени на смърт деца…
Чорбаджиев е роден в София през 1961 година. По времето на социализма баща му е бил директор на комплекс „Щастливеца“, разположен на територията на национален парк „Витоша“. Доброто управление на хижите от времето на татко му е оставил красив спомен от детството на сегашния мениджър. Но унифицирането на ценностите, приравняването на хората и сивотата във всекидневието от този период са го потискали.

През 1986 г., период на първите повеи на свободомислието, Владимир се опитал да изрази собствената си позиция: „Тогава бях инспектор в едно сериозно предприятие – „Обществено хранене“. И въпреки че се опитах да изразя становище, отново ми беше доказано, че нямам право на собствена гледна точка. Това не ми се понрави и потърсих начин да се махна.“

Владимир Чорбаджиев в ателието си     сн. Мариян Томов

Владимир Чорбаджиев в ателието си сн. Мариян Томов

Свободомислието отвежда младия ексцентрик до Австрия. Но алпийската страна по онова време сякаш се е превърнала в бежански лагер, събрал на едно място източноевропейци, жълти и черни. „Там не се почувствах на мястото си, защото не бях емигрант по принуда“, подчертава той. За него това не е било разбирането за живота – да бъде заобиколен от дрипави хора, говорещи на най-различни езици. Затова светкавично решава да се отскубне от този хаос и да поеме нов риск – този път към италианската граница.

Бежанецът успява да се промъкне в страната с формата на ботуш. Една дори миниатюрна грешка е можело да коства не само екстрадицията му, но и да доведе до доста сериозни последици за него. Все пак Владимир е на територия, от която се носи свеж морски бриз, а от всичките й краища звучи прочутата Liberta. Най-сетне достигнал свободата през 1989 г., той се възползва и от възможността за двойно жителство, което законът там му позволил. „Обикнах бързо тамошната култура не само заради все още спазващите се Римски закони, но и заради местните хора, за които един чужденец е винаги добре дошъл в дома им.“
Разчитащ на своето образование, което е получил в Софийския университет по специалността „Международен туризъм“, и на петте си говорими езика (английски, немски, италиански, руски и сърбохърватски), Владимир бързо успява да се пригоди към новия си начин на живот в Милано.
Първоначално работи като преводач, който е обслужвал предимно бизнесмени в общуването им. След това е привлечен от красивите мебели, „в които има персоналност и дух“, както самият той ги определя.

Оценен високо заради естетическото си чувство, Чорбаджиев обикаля от фабрика на фабрика, докато накрая се спира в тази на „Фратели Радиче“, която към днешна дата е с повече от 70-годишна история. Така той прави най-правилния избор в живота си, който го превръща в богаташ.

сн. личен архив

сн. личен архив

Големият финансов удар за компанията настъпва през 90-те години на миналия век. Пред нея се отваря огромен пазар – руският, който иска да замени унифицираните талашитени и семпли мебели. Тогава фирмата открива редица шоуруми в бившата социалистическа държава, където средновековни картини, столове, маси и дори орнаменти се продават и на аукциони.Търговията все повече процъфтява и в други страни, където има представителства – САЩ, Япония, Корея, Полша.
В началото на 2004 г. Владимир се завръща отново в родината си. Неговите шефове са видели в него най-подходящия човек, който може да управлява новооткрития шоурум на компанията в София, на ул. „Яков Крайков“ 12. По този повод маркетинг директорът разсъждава: „За мен е много важно да достигна до знанието на хората, които живеят в България. Те трябва да се нагодят да купуват“ мебели, и то красиви. За мен това е едно фундаментално решение. Ако се обградите с нещо комерсиално, то вие посивявате пред самите себе си. Ако пък изберете нещо искрящо на цветове и форми, то ставате прекалено скандални. Ето защо, ако спазите нормите, то ще достигнете до истинските стойности.“

Мениджърските амбиции на маркетинг директора на „Фратели Радиче“ е да продължи утвърждаването на италианската марка на родния ни пазар.

сн. личен архив

сн. личен архив

Предложената от Чорбаджиев концепция засега работи успешно. А тя е насочена към клиента. „Ако някой има сериозни намерения да закупи мебел по каталог, качваме човека буквално на самолета да пропътува разстоянието София – Милано със средства на компанията. Така в шоурума там, който е разположен на повече от 1400 кв. м площ, клиентът има огромен и богат избор. Той може да се срещне и с производителите, които влагат емоция и страст, когато изработват орнаментите.“
В личния живот на Владимир нещата все още не изглеждат дотам подредени, както са мебелите в Милано. Той признава, че другата причина за завръщането му в България е желанието му да си създаде семейство. Това е нещото, което не е успял да направи в Италия.

„Семейството е нещо Божие, а не измислено от хората“, смята мениджърът. Поради факта, че Дим Дуков е набор на Чорбаджиев, с когото са писали заедно в един и същи ученически вестник – „Средношколско знаме“, някои от жълтите издания у нас писаха, че „Дим е завързал нежно приятелство с Владимир“. Като основание на тези твърдения те посочват и аргумента, че Дим е един от честите клиенти на Владимир, който пък му доставя мебели.

Доколко може да се има доверие на жълтата преса у нас е отделен въпрос. А фактът, че Чорбаджиев е осиновил близнаци, които са били недоносени и са се родили с церебрална парализа, е друга тема. Децата му Владислав и Йоана са един от стимулите за баща им да продължава напред. „Знаете ли какво е, когато едно малко човече няма право да живее?… Не мога да го приема. Децата вече са на по пет години и са в добро здравословно състояние. Водят пълноценен живот и са много общителни“, казва настойникът им.

По думите на Владимир той чака и момента, когато ще има собствени деца, на които също би им дал християнски имена. Това не е случайно – в момента той учи богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. „Това е не защото имам нужда от диплома, а за да мога да подредя всичко след дългите си години на странстване“, обяснява студентът, който е вече II курс. За него религията е като вътрешно законодателство на духа му, помогнала му да оцелее в тежкото време, поставило го между австрийската и италианската граница.

(НЕ)ПАТРИОТИЧНО

image1

Патриот е – душа дава

за наука, за свобода;

но не свойта душа, братя,

а душата на народа!

И секиму добро струва,

само, знайте, за парата,

като човек – що да прави?

продава си и душата.

…………………………………………

И е човек с добро сърце:

не оставя сиромаси;

но не той вас, братя, храни,

а вий него със трудът си!

.

.

Колко съвременно, като грозен ек, се носят тези слова пасващи на едно шоу и „звезди“ участващи в него.

DIGITAL TERRESTRIAL TELEVISION (DTT) TO LAUNCH IN BULGARIA

Author: Mariyan Tomov

TV Digitalization in Bulgaria just started

TV Digitalization in Bulgaria just started

A basic assumption

According to the revised Media Law which has been passed by the Bulgarian Parliament, DTT will launch in Bulgaria in 2009, with three multiplexes broadcasting 12 channels, and the total six multiplexes broadcasting 24 channels before 2012 year.

The new law confirms 2012 as the analogue switch off deadline for public channels. Before analogue switch-off there will be six multiplexes, broadcasting 24 public channels and separately regional channels (unknown how much at this moment).

The digital transition process in Bulgaria will take two steps. First, in 2009 -2010 three multiplexes will launch providing free DTT service; the other three multiplexes will launch afterwards and before 2012 (providing free DTT too).

The first multiplex will broadcast National channels: two which already broadcast (Bulgarian National Television (BNT and BNT 2) and two more which Bulgarian broadcaster will create for that purpose.

On the second multiplex there will be commercial channels with coverage at this moment over 50 % of the population, (according to the Media Law), including bTV, TV2, and TV Nova, as well as one channel chosen by the Council for Electronic Media (CEM) which response at this conditions.

The third multiplex will also broadcast four channels which will be selected by the operator of the multiplex, although CEM will define the genre of each of them – sport, advertising, culture. Obligatory – two of the channels of each multiplex will be Bulgarian.

First six (6) multiplexes, 24 channels at all, will cover the whole Bulgarian population before 2012. Except these 24 National channels, another regional digital channels will be created too.

made_tv1

TV making

Very important is that there will be simulcast period. Simulcast is „simultaneous broadcast„, and refers to programs or events broadcast across more than one medium, or more than one service on the same medium, at the same time. For example, BTV will simulcast on analogue platform and on digital at the same time. The deadline, according to our Media low for analogue broadcasting is one year, to the end of 2010 year.

The compression format to be applied in Bulgaria is still undefined.

Set up Boxes prices start from €35 to €100. Set up box or a digital television adapter, (DTA) is a device that receives, by means of an antenna, a digital television (DTV) transmission, and converts that signal into an analog television signal that can be received and displayed on an analog television.

From 24th February, when Media law is in force, the Council for Electronic Media has started licensing the channels to be broadcast on DTT. The tender for the licence for the operator of the three multiplexes will be announced soon. The winner of the tender will build the DTT infrastructure with the permission of ORS, which recently bought the Bulgarian transmission network from Bulgarian Communications Company.

The Bulgarian Parliament is preparing particular law, devoted to DDT. It is expected to be prepared in June 2009. In future, after 2012 – more multiplexes will be created, but at this moment still haven’t a clear plan to do this.

There are fewer and fewer countries in CEE which hasn’t yet announced any plans regarding DTT roll-out. Bulgaria joins Poland, Latvia and Slovakia, which also plan to start DTT broadcast in 2009, following other CEE countries which have already launch DTT: Czech Republic, Estonia, Hungary, Lithuania and Slovenia.

(Х)АМАН

antoniqpertovamisbg

Новата Мис България Антония Петрова е със силиконови гърди, което е в разрез с правилата на световния конкурс. Той забранява пластични интервенции върху момичетата. Чудя се, ще се случи ли нормален конкурс у нас, без излишни спекулации  и слухове за предизвестен край, какъвто беше и случаят с избора ни за певец на музикалния конкурс „Евровизия”.

ЕКИПЪТ Е СЪЩНОСТТА НА УСПЕХА

Финансовата институция "Алианц"

Финансовата институция "Алианц"

„Още от ранните си години съм търсела успеха, но не моя личен, а този на целия отбор“, разказва изпълнителният директор на Търговска банка „Алианц България“ Галя Димитрова. За нея колективизмът и сплотеността в екипа са от първостепенно значение. „Както е във волейбола – всеки може да е най-добрият нападател, но не и без помощта на либерото, разпределителя и посрещача.“ Изборът на този пример не е случаен. Страстта й към волейбола датира още от детските и юношеските години, когато е била капитан на отбора в родния й град Добрич. Това й пристрастие има своя отпечатък и в офиса й – множество спортни списания и вестници са разпилени къде ли не.

Изпълнителният директор на Търговска банка „Алианц България" Галя Димитрова

Изпълнителният директор на Търговска банка „Алианц България" Галя Димитрова

„Ето защо за мен хората, с които работя, са от толкова голямо значение – продължава тя. – Един ден, когато приключа с кариерата, това, с което ще мога да се хваля, ще бъдат личностите с които съм имала честта да познавам и да работя.“ За нея ежедневният допир до хората, които са определяли финансовия облик на България, не може да се сравни с никое училище. „Нищо не може да се сравнява с професионализма и ерудицията на толкова уважаваните от мен Димитър Желев, Светослав Гаврийски, Олег Недялков, Димитър Костов и др.“

След завършване на езикова гимназия записва да следва специалност „Счетоводство и контрол“ във Варненския икономически университет (ВИНСА). За да не се отделя от обаятелното за нея море, завършва и магистърска степен по банково дело в същия ВУЗ. Кариерата й започва още на 21 години, когато улавя „магията на времето“ и възможностите, които дава българската банкова система, правеща първите си плахи стъпки. Назначението й в Първа частна банка е повече от прохождане в частния бизнес и инициатива, това я среща със свят и стока, които ще определят пътя й занапред.

„Бях заразена от усещането за институция и от сплотения екип, в който работих. Това ми помогна да израсна професионално“, споделя тя. Навлизайки в света на парите, започва и да разбира тяхната същност. Те не могат да бъдат определени само чрез теоретични постулати, като разменно и платежно средство и да служат за натрупване, зад тях стои нещо по-дълбоко. „Парите са фина стока, с която трябва да се търгува изключително деликатно, защото се отнася и до отношенията между хората“, разсъждава Галя Димитрова. Като става дума за това, кратко отбелязва още един свой приоритет: отношението към клиентите. „Много важно е да се обърне внимание на всеки един клиент, важна е междуличностната комуникация, за да се спечелят уважението и доверието му.“

Говорим за по-важните моменти в кариерата й. Така се случило, че първи април се превърнал в знаменателна дата за нейния професионален живот. На тази дата през 1999 г. я назначават за главен счетоводител в клона на ТБ „Алианц България“ във Варна, чийто управител става по-късно за период от пет години. Отново на първи април – през 2005 г., тя вече е човекът, приел предизвикателството да бъде начело на направление „Банкиране на дребно“ на банката. „Притеснявах се дали това не се случва на шега, но след този ден започна и сериозната работа.“

Грандиозният футболен стадион на Байерн Мюнхен носи името на финансовото дружество

Грандиозният футболен стадион на Байерн Мюнхен носи името на финансовото дружество

Предизвикателствата, пред които се изправя на новата позиция, не са нито малко, нито леки. Банката току-що е променила своята стратегия и трябва да навлезе на силно конкурентния пазар на индивидуалните клиенти. Но смята, че усилията, които полага заедно с целия си екип, не са били напразно. Доказателство за това са резултатите, банката се развива екстензивно с темпове, много по-високи от тези за банкова система. „Зад числата, зад статистиката стои един сериозен екип от млади и амбициозни специалисти, които горят да се докажат в тази професия. Екипът твори и води бизнеса, а не обратно“, казва тя.
Удовлетворение за нея е, че през миналата година новите клиенти – физически лица на банката, са нараснали с повече от една трета. Въпреки това има нов въпрос, върху който е насочила силите си. „Тези, които не са клиенти на банката, смятат, че услугите й са прекалено скъпи и недостъпни за тях. За мен е изключително важно да променим това мнение и да популяризираме банката като гъвкава и достъпна за своите клиенти институция.“

Банката, където прекарва по-голяма част от деня си, определя битието й. Шегува се, че успешно съумява да съчетае предизвикателствата – еднакво любимите банка и семейство. И към двете – твърди тя, се отнася с много обич и всеотдайност. „Аз съм щастлива жена, имам семейство, което ме подкрепя във всеки един момент.“ Винаги може да разчита на професионалните съвети на съпруга си, който също е финансист. Единственото й хоби, ако не се броят малките забежки към часовете с йога, са децата й. Заедно с по-малкия й син, който е на две годинки и половина, преоткрива с колко много забавление може да бъде изпълнен денят.

000001602

Разбира се, загрижена е и за големия си син, на когото му предстои кандидатстване в университет. Радостна е от факта, че неговите предпочитания са насочени към сфера, която й е също толкова любима – туризма. Желанието й е той да стане достоен „човек на света“, да натрупа знания и опит, които да прилага тук – в България. Кратката формула на близката и далечната й цел гласи: „Искам Търговска банка „Алианц България“ да стане „семейна“ банка, банка на всяко семейство, така както е примерно в Италия. Там банката се „предава“ през поколенията, като семейно наследство. Ние се стремим да предложим услуги и продукти, които покриват целия жизнен цикъл на човека и които отговарят на марката на „Алианц“. Това е моделът, който ме привлича и следвам. Убедена съм, че ще успея.

ИЗЛАГАНЕ ВМЕСТО СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ

СЛАВА И ПЕЧАЛБА НА ГЪРБА НА ЧОВЕШКАТА МЪКА И ПЕЧАЛ

СЛАВА И ПЕЧАЛБА НА ГЪРБА НА ЧОВЕШКАТА МЪКА И ПЕЧАЛ

Преди време, когато BBC излъчи филма за децата от Могилино, си мислех, че сме паднали до дъното на уродливата българска реалност. Тогава явно съм сбъркал в преценката си. Ето че по „Нова телевизия “ ще стартира  поредния VIP Brother 3.  Звездите ще „мерят“ от синия екран големината на сърцата си, заставайки зад определена кауза. Колко мило, ще си кажат повечето от читателите – медията е социално ангажирана… Колко лицемерно, ще отвърна! Това предаване още повече ще извади на показ гнойните рани на обществото ни.

Шокиращият филм на телевизия BBC "Изоставените деца на България" се оказа печеливш за bTV

Шокиращият филм на телевизия BBC "Изоставените деца на България" се оказа печеливш за bTV

Припомнете си сходното шоу, което се въртеше по националната телевизия bTV „Великолепната шесторка“ и помагаше на децата от дома „Света Петка“ да заживеят в „малки къщички“. Тъжно е, че участниците тогава си правеха безплатен пиар с нашите SMS-и на гърба на недъгавите деца, както ще се случи и в „Големия брат“. Тези страдалци се оказаха чудесен повод към отдавна замисленото като формат шоу (преди разкритията за плачевното положение в социалните домове, още в началото на 2007 г.) да се „лепне“ благотворителна кауза, за да събере по-голяма аудитория. Меко казано, пошло е самозабравили се личности, като Галена или Емил Кошлуков, едни от участниците във VIP Brother,  които презират „бедняците“ или си правят  предизборна кампания, да призовават към милосърдие. Унизително е правителството да не го е грижа с години за случващото се и изведнъж с „огромна загриженост“ да се захваща с належащите проблеми, които могат да преобърнат колата в предизборната им кампания.

До днес, бившият директор на bTV Албърт Парсънс със сигурност боготвори журналистката Кейт Блюет, която девет месеца снима в Могилино, за да покаже как една държава членка на Европейския съюз се отнася с отхвърлените от обществото хора. Е, малка подробност е, че тя докара на Парсънс куп зелени пачки от дългите рекламни спотове покрай шоуто. Същите тези пачки, част от които можеха да послужат всички деца с умствена изостаналост в село Могилино да бъдат настанени в различни домове и защитени жилища в страната. В момента общо 39 деца се намират в такива „къщички“, като за останалите 30-ет „Великолепната шесторка“ не предвиди. Никой от „шесторката“ не обелваше и дума за тях. Новинарите също премълчават този факт. Пък и на кого му пука? Отдавна медиите у нас се научиха да отклоняват фокуса от същинските проблеми.

Предизборна къщичка

Предизборна къщичка

Ето защо, истинската, голямата благотворителност е дискретна, както са дискретни хилядите изпращащи SMS-ите. Някой обаче упорито се опитва да ни приобщи към „каузи“, които отдалече вонят на вкиснало. Интересно колко незрящи могат да „прогледнат“ и колко къщички могат да се построят с парите от просташки партийни акции и всевъзможни предизборни кампании? Може би цяло село или дори град? Тази година дори два мегаполиса, с двете изборни кампании за Парламент и европейски депутати, които ще се проведат на  различни дати.

Интересно е и че натруфената ни социална министърка Масларова, която е сигурно, че историята бързо ще заличи от маловажните си страници, с доста уговорки отиде до Могилино и обеща реформа в държавната политика за такива деца. Уважаема г-жо Масларова, ние все още търпеливо чакаме тази реформа заедно с тези 30 нещастници от Могилино, за които все пак от UNICEF полагат грижи. Ще я чакаме, докато в бургаското сиропиталище „Александър Георгиев Коджакафалията“ все още проституират малолетни. Ще се надяваме поне малко да се поразмърдате, докато децата на България се снимат в порносцени, както във филма предизвикал бурен скандал „Баклава“. Ще настояваме за нея, докато в още 23 социални дома в България, финансирани от държавния бюджет, не престанат гаврите и докато не се помисли за онкоболните, оставени на произвола.

Днес, осъждаме нацизма, но Драги управляващи, припомнете си, че и Хитлер избиваше сакатите, слепите и безнадеждно болните!*

За подобни грозни истории в нормалните страни се търси отговорност или се прави социално ангажирана политика за хората с увреждания, докато у нас се прави луксозно шоу. В нормалните страни прокуратурата веднага се самосезира, за разлика от нашата. Всъщност защо да няма едно хубаво шоу и за ромите от Студентски град в столицата? Защо да не бъде подпомогната и Димитрина Костадинова, за да издържа деветте си деца? Защо не и шоу за баба Гинка от село Горна Диканя, която се нуждае от скромна „къщичка“, за да не търпи пиянството на мъжа си? Ей, така – кауза да се намира. А покрай нея баницата все ще се разпределя от хора със звучни имена като Магърдич Халваджиян.

* Определенията „сакати“ и „слепи“ са използвани за да се засили внушението от текста

ПАРИТЕ „РАСТАТ“ И В МОРСКИТЕ ДЪЛБИНИ

2044531

Рисковете в дълбините локаво гледат всяко движение на леководолазите

Вятьрът от югоизток все повече се усилва. Морето закипява като врящ казан. Вълни като назъбени чудовища, изскочили от някой филм на ужасите, се разбиват яростно в скалите. „Ще се оплетат, затегни чорапчетата!“, обяснява със знаци на своя колега леководолаз, който е потопен на няколко метра под водата.  Прииждащата вълна дори няма време да заплете кафявите водорасли, които се отглеждат в експерименталната плантация. Водата безцеремонно ги къса, прави ги на пихтия, помитайки всичко по пътя си. Рискът някой от гмуркачите да бъде завлечен от подводното течение и забит в някоя скала е реален…

Пада нощ. Мъгла се стеле над морето. Светлината на близкия фар все повече чезне в тъмата…

Тихо заливче, заобиколено от стръмни скали на брега на Северното Черноморие, се къпе в сутрешните лъчи на слънцето.


pano_edit

Заливът Дълбока е запазил своето дивно очарование

То огрява намръщеното лице на Веселин Прокопиев, единият от леководолазите, попаднал в морската стихия предната нощ. Тя е съсипала поредния му опит да създаде ферма за култивирано производство на кафяви водорасли. Намерението на предприемача, който притежава мидена плантация и ресторант към нея, е да отглежда водораслите в района, а биопродуктите, които те изхвърлят във водата, да служат за храна на деликатесните мекотели.

В хладната октомврийска сутрин, когато морето отново е кротко и хармонично, Веселин нахлузва набързо акваланга, за да се гмурка. С дървена лодка се плъзга над мидената плантация, разположена на два метра под водата. През очилата, пригодени за подводно виждане, леководолазът внимателно оглежда всяко мекотело. Всички изглеждат невредими, но ето – едното от чорапчетата се е завъртяло и е започнало да се къса. Стопанинът се опитва да го укрепи наново. След повече от един час той успява да оправи щетите и да излезе на повърхността. „Следобед пак ще трябва да се гмуркам, има още много за вършене“, споделя запъхтян собственикът на развъдника за миди.

Веселин Прокопиев - бившият военен отглежда култивирани миди в райския залив

Веселин Прокопиев - бившият военен отглежда култивирани миди в райския залив

Местността, където се намира фермата – „Дълбока“, до с. Българево (край Каварна), е защитена от бурните северни и източни ветрове, които вдигат най-свирепите вълни. Това е главната причина, поради която собственикът й решава да я разположи именно тук. Чистотата на морската вода, пустошта и девствената красота на мястото също са сериозно основание.
Прокопиев, или бате Весо, както му викат всички, е роден на 28 юли 1956 г. във Варна. Там завършва Военноморското училище – специалност „Корабни двигатели с вътрешно горене“. Още докато е студент, работи във Военния флот.
„По време на 18-те години, които прекарах там, обиколих целия свят – спомня си собственикът. – Дадох много за тези години. Дългите круизи с флота вдъхновяват моряка да се захване с почти непознат дотогава бизнес в България. „Виждах разнообразни начини за приготвяне на миди в другите страни, докато у нас ги изхвърляха в боклука“, разказва Веселин. Идеята да създаде мидена плантация обаче му хрумва по-късно.

Тихият залив "Дълбока" - към мидената ферма с дървена лодка

Тихият залив "Дълбока" - към мидената ферма с дървена лодка

„През 1989 г. – точно когато напуснах Военноморския флот – с приятели започнахме да вадим рапани – споделя той. – Така се прехранвахме. По това време гледах и доста филми за това как хората на Запад превръщат отглеждането на миди в успешен семеен бизнес. Но когато купих земята тук, беше почти невъзможно да убедя бюрократите, потънали в удобните си кресла в София, че новата ми идея е перспективна.“

Конструкцията на мидената ферма от птичи поглед

Конструкцията на мидената ферма от птичи поглед

Българо-американската кредитна банка (БАКБ) към Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) е единствената институция, която се съгласява да му отпусне кредит за създаването на ферма за миди. Но лихвеният процент е убийствен – 20 на сто.

С още четирима приятели бате Весо започва да осъществява амбицията си през 1992 година. Тогава всеки от тях разчита не само да погаси в кратки срокове лихвата по заема, но и да спечели бързи пари. Първите опити на Прокопиев да построи плантация в района започнали година по-късно. Тя се състояла от плаващи по повърхността линии, които и досега са в залива. „Но после реших да направя ферми, здраво стъпили в грунда и с водолазно обслужване, тоест мидена ферма от подводен тип. Така избягвам въздействието на морските вълни“, обяснява той. Съоръженията, които представляват метални и тръбни конструкции, са разположени на два метра под водата, но не трябва да опират до дъното, за да не влиза пясък в черупките.

„Преди мен никой не беше правил такава ферма в Черно море, твърди пионерът. – Но бизнесът потръгна едва преди пет-шест години.“ Причините са няколко – но главната е, че мидите достигат необходимия пазарен размер от 4 см за близо две години. Освен това този деликатес все още не присъства често на българската трапеза.

big_517977

Един от специалитетите - мидена чорба

dsc_3277

Миди с ориз - друго вкусно блюдо

Култивираната мида – от създаването й, когато е с размерите на цитопланктон, до момента на реализацията й, изисква много грижи – разяснява собственикът. – Те се отглеждат в специален колектор, където се захранват и размножават, а после се закрепват в т.нар. чорапче, за да добият търговски вид.“ Средният добив от деликатесната стока през 2003-а бил едва 24 тона. След като печели проекти по програма САПАРД на Европейския съюз през 2004 г. и 2006 г., Веселин успява да разшири фермата. Тя заема 80 кв. м морска площ. Очаква се средният добив за тази година да достигне 80 т, но количеството варира според природните и климатичните условия. Ако температурата на водата не падне под 5 градуса през зимата, може да се очаква дори удвояване на добива. Защото тогава мидата не изпада в летаргия, а живее пълноценно и нараства през цялото време.

„С парите от програмата, които са общо 506 хил. евро, изградих втора ферма с площ 2.5 декара. Кандидатствах и ме одобриха, въпреки негативните настроения на всички около мен. Те бяха на мнение, че така пари за бизнес у нас не се дават.“
Затова и дългосрочната стратегия на инвеститора е да кандидатства и по други проекти, които ще позволят да разшири още повече своята дейност.

В една варосана каменна къща на брега с няколко сковани дървени маси и пейки, под сянката на дърветата се предлагат 60 вида миди, приготвяни дори като десерт. „Ресторантът беше доста измъчена история, откровен е Весо. – Стана доста спонтанно. Тъй като не можех да продавам мидите, реших, че може би е добре да направя някакво представяне на ястията, които могат да се приготвят от тях.“

Плахият ресторантьорски опит започва в началото на 1997 година. „Аз сам си бях и готвач – казва Веселин – прекарвах много време в кухнята, където бърках, овкусявах и експериментирах. После виках чревоугодници, които с охота пробваха менюто ми.“

dsc05606

Стръмният див баир отвежда до мидената фермата

По всичко личи, че стратегията на собственика на мидената плантация е успешна. Днес, за да поберат гостите си през лятото, домакините слагат допълнително големи дървени маси с бели покривки. Тук клиентите са като сватбари, на които сервитьорите едва успяват да смогнат. По стръмния баир към ресторанта надолу в активния сезон може да се види цяла върволица от софийски и варненски джипове и лимузини. Заведението посреща и много ВИП-гости, сред които има политици и депутати. Например народният представител от НДСВ Милен Велчев, министърът на правосъдието Миглена Тачева, звездата на „Юрая Хийп“ Джон Лоутън. Но Веселин цени най-много старите си приятели от флота, с които често сяда на чаша вино и мидена гозба, за да разменят вълнуващите спомени от дългите пътешествия.

Във фермата работят само пет човека, сред които е и синът му, студент по специалността „Туризъм“. „Дано Васил успее да доразвие фермата и бизнеса ми – споделя своите планове за него баща му. – Той е само на 25 години и притежава голяма енергия. И сега помага – гмурка се с мен под водата.“
Бате Весо захранва сезонните заведения в Албена. Целогодишно доставя миди на „Бистро Европа“ във Варна, както и на ресторантите в „Червената къща“ и „Добро“ в столицата.
За собственика на мидената плантация всеки ден прекаран тук е едно малко приключение. Неслучайно и бизнесът му се е превърнал в хоби. „Мидата не мучи, не реве, не ми се налага да й рина“ категоричен е Веселин Прокопиев и отново надява акваланга. Силуетът му постепенно се смалява с всяко загребване, което прави с веслата в лодката… Пред него отново са морските дълбини, готови да му поднесат поредната порция адреналин.

Магнетичният заник на слънцето прегръща залива

Магнетичният заник на слънцето прегръща залива