ДО „ТРОПИКАНА“ И НАЗАД

48_elle_magazine_bulgaria_2005

В хаванската болница настроението е минорно. В очакване на диагнозата на хирурзите времето пълзи бавно и монотонно… Вратата на болничната стая изведнъж изскърцва остро. През нея влиза доктор с непроницаемо изражение. С бавни стъпки той се насочва към леглото, на което е прикован известният танцьор на салса Алфредо. Като кинжал го пронизват думите на лекаря: „Скъсал сте ахилесово сухожилие на десния крак. Едва ли вече ще можете да стъпвате добре… С кариерата ви на балетист е свършено…“ И все пак в живота се случват и невероятни неща – в края на 2007 г. Алфредо носи първата титла за България в салсата.

С ръководения от него Alfredostyle team той спечели отборното класиране на Европейското първенство по салса, което се състоя във Вермонт, Англия (16.10.2007 г.).

Алфредо танцува в популярния кубински балет "Тропикана"

Алфредо танцува в популярния кубински балет "Тропикана"

Все пак остават доста въпроси около черния танцьор. Например какво се случва след тежката контузия – освободен ли е от прочутия вариететен балет, в който участва близо 12 години – хаванската „Тропикана“? Защо и той не живее при майка си и при петте си братя и сестри в Маями. Или – кой е политикът и бизнесменът, който държи верига от заведения у нас и е поканил кубинеца в България? Или защо Алфредо не става боксьор като баща си, който като национален треньор на Куба е извел до златото имена като Феликс Савон, Теофило Стивънсън, Омар Сантестебан?
…Не бъдете нетърпеливи. Отговорите на въпросите ще прочетете съвсем скоро…

Алфредо Торес Хурейдини е роден на 8 ноември 1967 в Хавана. Баща му Пабло Торес Валдес, както вече стана дума, е бил треньор на националния отбор по бокс. Майка му Марва-Алисия Хурейдини, е от смесен произход – баща й е ливанец, а майка й от Ямайка. Но във вените му е измесена доста различна кръв – дори китайска, наследство от рода на майка му. „В лице приличам повече на хората от Ямайка – твърди той. – Ето, вижте – имам много черна кожа, носът и устата ми са широки, главата ми е дълга – направо е като диня!“ Определя характера си като спокоен.

В Ямайка времето тече бавно, дори поспаливо – заради жегата, заради липсата на кой знае какви съществени събития и… заради хашиша. Но Алфредо още от пръв поглед изглежда доста темпераментен, нещо присъщо за кубинците. От първите си школски дни Хурейдини е запомнил, че е продънил класната стая от рев. „Много плачех, когато ходех на училище, защото допреди това бях неотлъчно до мама. Една сутрин тя ме събуди, закусихме набързо, хвана ме за ръка и ме заведе на някакво място при други деца. Помислих си, че ме е оставила завинаги и… плач.“

42_a_concert_of_avon___alfredo_dance_studio_2005_

Но сълзите не са присъщи за хората от семейството на боксьор. „Започнах да тренирам бокс, като първоначално пазех заниманието си в тайна от колегите на баща ми“, разказва Алфредо. Той не искал да се афишира с името на популярния си родител: „Ходех при негов ученик, който беше вече треньор. Тайната обаче се запази за много кратко. Познаха ме и веднага се разнесе: „А, това е синът на Пабло Торес. Какво прави тук? И той ще стане боксьор“. Някой беше издал на татко ми: „Твоето дете се боксира много добре“. Когато аз му се доверих, той вече знаеше и ми каза: „Трябва много сериозно да работиш, ако ти харесва, защото този спорт е труден.“ Алфредо с носталгия си спомня за вече покойния си баща, който му е давал много и стойностни напътствия.

„И танците ми харесваха, и по време на тренировка танцувах – признава кубинецът. – Като загрявахме, правех стъпки на Майкъл Джексън. Треньорът ми се караше: „Остави тези глупости, давай: ляв-десен“. Но това ме привличаше, защото боксът донякъде прилича на танците. Винаги има ритъм в движенията на ръцете, на краката. И по време на почивките играех и всички ме гледаха и ме насърчаваха, а треньорът все ми крещеше.“
12_alfredo_tropicana_jump

През 1983 г. „Били Джийн“ на Майкъл Джексън е на върха. Цяла Куба, а и цял свят, иска да танцува като Майкъл… Алфредо никога няма да забрави уличните „състезания“ по танци. И досега екстравагантният американец е пример за Алфредо – прецизност, съвършенство и стил… Неслучайно много велики танцьори са започвали с Moon walk. По същото това време в света се подготвя друга музикална революция – според някои тя започва още от 1970 с Джеймс Браун, минава през Майкъл Джексън и ЕМ СИ Хамър, за да се появи новата вълна – брейк денс – и това е нещото, което наистина допада на Алфредо. Филми като Break dance, Electric Boogie, Beat Street, Fast Forward, Boby Rock са като свещени – всички танцуват по улиците, всички показват най-доброто, на което са способни…

„За пръв път видях как се танцува брейк в едно много популярно предаване, което се излъчваше по това време – „Соутрейн“. Изпълнителите там много ме вдъхновяваха и повтарях всички движения вкъщи“, разкрива въодушевено той. След това започва да танцува в уличен клуб: „От всички брейк изпълнители аз се отличавах най-много, защото можех да правя буквално всичко – най-различни салта, да се въртя на глава (хеликоптер), да превъртам краката през тялото си, танцувайки само на ръце (паяк).

Алфредо и Уесли Снайпс

Алфредо и Уесли Снайпс

Тогава идва моментът, в който Алфредо, посъветван отново от баща си, решава да се заеме професионално с танци. На 18-годишна възраст се записва в Danca National de Cuba. Там учи две години модерни танци – джаз, балет, капоейра, популярни танци, сон, румба, гуагуанко… После го приемат за ученик в най-престижното кабаре в Куба – „Тропикана“. На приемния изпит, както всяка година, идват хиляди кубинци и от всички се избират около 40 човека. В продължение на две години „Тропикана“ ги подготвя за професионални танцьори – учат актьорско майсторство, сценичен грим, класически и модерен балет, характерни танци от региона – фламенко, самба, популярни и фолклорни кубински танци. След края на курса само двама са избрани да танцуват в легендарната „Тропикана“ – единият от тях е Алфредо.

„Всичко стана много неочаквано за мен – споделя той. – Репетирах с две момичета и при мен дойде главният солист на балета заедно с други солисти и танцьори. Те ми казаха: „Алфредо, покажи какво си научил.“ След изпълнението ми бяха като онемели и само повтаряха: „О-о-о, страхотно!“
Амбицията му е впечатляваща – само за шест месеца става солист на кабарето – нещо, което никой в историята на „Тропикана“ не е постигал за толкова кратко време.

Незабравими са моментите на салса фестивала в Колумбия, където Алфредо работи с всички величия – Селия Круз, Оскар Д Леон, Хосе Алберто ел Канарио, Хосе Аройо, Уили Колон. Годината е 1998-а. Но кариерата му е пред провал по стечение на съдбата – отново в Колумбия. „Преди премиерата отидох на дискотека – издава екзотичният танцьор. – Там имаше едно момче, което танцуваше брейк. Колегите ми знаеха, че умея да танцувам. този стил и ме насърчаваха: „Хайде, давай! Покажи му какво можеш!“ Аз им отвърнах: „Не, не искам, позабравил съм стъпките…“.“ Но след още няколко настоявания на приятелите си той се втурнал да танцува. „Доста шашнах момчето, бях наистина добър – хвали се брейкърът. – Накрая обаче в еуфорията, аплодиран бурно от всички в дискотеката, реших да направя и няколко по-смели движения.“

Алфредо и Иван Радоев в Сатиричния театър

Алфредо и Иван Радоев в Сатиричния театър

Резултатът е предвидим – подуто коляно точно преди представлението. „Беше грешка – дори като ме навиват приятелите. На следващия ден бях като бастун.“

След последната контузия, която го сполетява, изглежда, сякаш по-всичко личи, че няма бъдеще за Алфредо. Лекува се в най-добрата болница в Хавана. Отново са му необходими много воля и шест месеца, в които доказва, че никога не се предава. „Не можех дори да си представя какво е да се мине и ден, без да танцувам – говори Алфредо. – Започнах да правя усилени упражнения за възстановяване. Но болката беше съсипваща – нямаше как да правя пирует, нито пък можех да водя с десния крак, върху който трябваше да падат момичетата в бързите танци.“

Мускули, релеф

Мускули, релеф

Освен болката в ахилеса вътрешната мъка е тази, която пълни с горчилка мрачните дни на черния салса изпълнител. Тогава идва и предложението на бизнесмена Камен Червеняков да участва в представленията в тогавашното му заведение „Вариете шоу“ в столичния хотел „Кемпински-Зографски“. За Червеняков Алфредо се изразява в своя си стил: „Политик е бил по едно време… Приех офертата му през 2001 година, защото знаех, че натоварването тук няма да е толкова голямо за мен.“

Вариетето на Червеняков не просъществувало дълго, но Алфредо вече има семейство, бързо намира нова работа – всяка вечер работи в латино клуб в столицата – „Карамба“, постоянно го канят да танцува на частни партита.
„Да, влюбих се спонтанно споделя Алфредо. – Съпругата ми ме впечатли, защото беше много красива и интересна. Запознахме се във вариетето. Тя беше барманка по онова време.“ Сега прави личния сайт на изпълнителя и се грижи за трите им деца. Най-големият Шон (
6 г.) е пристрастен към компютърните игри и футбола, Джой пък тренира художествена гимнастика, а мъничката Дженифър вече смело танцува, когато баща й пусне музика вкъщи. Кубинецът обяснява, че в страната ни се чувства добре. Въпреки че понякога зад гърба си дочува някои расистки подмятания които той разбира. Но не се притеснява и скоро ще му издадат българско гражданство. Затова и не е отишъл да живее при роднините си в огромна страна като САЩ. Все пак, за да се докажете там, не стига само да сте екзотичен и черен.

Алфредо в шоуто Star Academy

Алфредо в шоуто Star Academy

През 2004 отваря врати „Алфредо Торес денс студио“ – собственото му място за танци, където той преподава салса, румба, гуагуанко, модерни и брейк танци и обучава над 50 ученици всеки ден. „Първото нещо, на което ги уча, е да имат хубава стойка, как да се държат пред публиката, да не са сковани“, обяснява танцьорът. През април 2005 г. Алфредо е поканен за постоянен преподавател по хореография в първото българско издание на „Стар Академи“ (Star Academy). Там печели симпатиите на българските зрители и се превръща в техен любимец. Веднага след шоуто Алфредо е поканен да участва и в постановката на режисьора Теди Москов – „Пушката ще гръмне след антракта“, която се играе в Народния театър.

Амбициите на Алфредо Торес Хурейдини след титлата от Европейското първенство в Англия са да грабне злато от Световно първенство по салса. На него екзотичният българин от кубински, ямайски и ливански произход заедно с учениците си представя страната ни. Упорството на Алфредо подсказва, че в бъдеще можем да очакваме единствено успех.

Снимки: http://www.alfredostyle.com
Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on февруари 18, 2009, in ОБЩЕСТВО, СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: