ДРУГАТА СТРАНА НА ХАЗАРТА

Клипът който се въртеше по CNN това лято, представи България като страна на плажове и хазарт. И нищо чудно – казината във Варна са повече от баничарниците. Все пак и държавата печели от хазарта

Покерът в България отдавна не е онова срамежливо отроче на хазарта. То порасна, а заедно с това и рогата му станаха по-големи и по-остри. За да се ограничава неговото най-вече вредно влияние съществува Закон за хазарта. Достатъчно добре регулиран ли е обаче? Това обяснява Красимир Томов – изпълнителен директор на казино „Лондон”:

„Не са ми много ясни целите които си е поставила нашата държава представяйки един такъв закон, обяснява Томов. Според него хаотичното развитие на която и да било дейност води до конфликтна точка. Това от своя страна може да доведе до ограничаването на една дейност, до сриването й или превръщането й в неконтролируема и нелегална.” Все пак управителят на казиното е категоричен, че „в момента действа закон и той трябва да се спазва”.

Хазартът е в сферата на развлекателните услуги и е свързан с финансови резултати. За Красимир Томов съществуват редица пречки ограничаващи хазартната дейност у нас: Те са: „Недостатъчно развити туризъм и икономика на страната, както и недостатъчно свободно време и средства хората да участват в игрите на казината”.

Какво е да сте директор на казино? Представете си ситуация при която бесен играч тропа по масата и създава проблеми на казиното. Какво се случва тогава? „Повечето от играчите възприемат резултатите от игрите по различен начин, не само в покера, но и в другите игри които предлага казино „Лондон”, обяснява Томов. Затова е създадена такава организация, която още в хода на игрите се показва, че „буйството” пречи не само на играчите, но и на останалите в казиното. Но такова нещо е недопустимо за едно класно казино, и все пак би могло да се случи. При такъв случай ние имаме други възможности като личен разговор с играчите за да ги успокояваме.”

В казината има и солиден брои камери, които следят дали някой на масата не мами. Според Томов, съществуват две възможности – да бъде ощетено казиното или някои от играчите, което за него е недопустимо. „Затова ние държим на абсолютната точност и камерите много ни помагат,” казва директорът. Но той не крие, че играчите постоянно измислят нови и незабележими за камерите хитрини. „Има творчество и от двете страни”, усмихва се леко той.

Повечето от играчите които прибягват до тази практика са млади, каквато е и най-честата възрастова група в казиното. Томов заявява, че тази тенденция се дължи на интересната игра покер, „която е за умни хора”. Голяма част от младите са привлечени от покер състезанията които се показват главно по чуждите телевизии. „Хубаво е хората да се запознаят с играта за да могат да я следят и тя да представлява интерес за тях. Защото ако един човек погледне на телевизията и нищо не разбира, той ще смени канала. Непознаването на играта у нас, не буди интерес у телевизиите ни да показват покер състезания”, разсъждава изпълнителният директор.

Покерът е развит както в Интернет, така и като популярна интерактивна игра

На живо обаче, когато залагате реални пари – хазартът увлича до такава степен, че без да се усетите може да прекарате и седмица в казиното. Димитър Петров твърди, че преди време се е „отскубнал” от лапите на хазарта. Но той е оставил трайни следи върху маниерите и поведението му. Жаргонният език който употребява също е хазартен. Димитър често използва в речника си „набутал”, което означава заложил много пари, които впоследствие е загубил. „Веднъж с един приятел влизаме в едно столично казино. Идеята ни беше да поиграем на ротативките. „Набихме” около 1 500 лв., а на една машинка до нас седеше човек за който се говореше, че играе от 5-6 часа, разказва Димитър. Човекът до нас беше „набил” повече от 2 000 лв. На другия ден отново минахме през казиното и видяхме, че на същата машинка седи снощният играч. Оказа се, че той от два дни не е излизал от казиното, освен да ходи до тоалетна. Персоналът ни сподели, че той е „мръднал” и за да отиде до най-близкия банкомат за още пари. До такава степен адреналинът го беше погълнал, че цели седем дни не излезна от казиното. Изхарчи всичките пари, които е изкарал като международен шофьор.”

В манията си да „оберат” всичко от масата – хазартните типове са готови на какво ли не. Обсебени от стремежа си да спечелят, те дори забравят че срещу тях играят добри приятели. Когато залаганията се правят на черно в квартала, става дори още по-страшно, споделя Димитър Петров. Той си спомна още: „Беше някъде към 11 часа вечерта и започнахме да играем „сварка” (вид хазартна игра на карти). Доста солидни суми се „развъртяха” на масата. В етапа на играта останаха само трима човека, които бяха събрали по-голямата част от сумата която залагахме. Единият от играчите се ядоса, че не му „влизали” карти и обвини другия че го мами, и реши да си прибере „пода” който беше оставил (сумата която е заложил). В момента, в който понечи да вземе парите от масата, другия извади пеперудка и се опита да му я забие в ръката. Само два сантиметра деляха пръстите му от острието на ножа. Не успя да го нарани, разпалено продължава разговора Димитър, но му показа, че е достатъчно сериозен и не бива да прави повече така. Всички играят заради адреналина. Това е в дъното на хазарта. И наистина се стига до едно подсъзнателно ниво, в което единственото за което се мисли е за картите, за играта и най-вече за сумата която е на масата.”

Друг аспект на хазарта е подсъзнателната нагласа, ритуалите преди игра, различните вярвания и дори сънища. „С течение на времето на човек вече не му правят впечатление такива неща, казва Сашо Миланов – професионален покер играч. Преди време бях суеверен, но когато играеш всеки ден, разбираш че всичко това няма значение. По-важно е да играеш добре и правилно за да взимаш верни решения и обираш всички ръце.” На противоположното мнение е колегата му Симеон Цонев: „Покер играчите са едни от най-суеверните хора и ми е доста трудно да повярвам, че някой от нас не е суеверен. Някои са в по-голяма степен от други, но всеки си има своето вярване.”

За колко време може да се достигне до едно професионално ниво, без да се налага да си продавате апартамента, а да разчитате че ще спечелите добри пари? Според Симеон и Сашо: „За да играеш спокойно и да не се налага да си продаваш апартамента, не е необходимо някакво определено време, а да се занимаваш сериозно с покера. Да имаш данните и качествата. Всеки за себе си може да си прецени на какво ниво може да участва в покера, защото трябва ясно да се разграничи дали човек играе за удоволствие или като професионалист – да печели от това пари. Ако е за пари – трябва трезво да прецени с колко може да участва, с какви лимити разполага и на какви турнири. Аз започнах преди 3 годиви, обяснява 26 годишният Симеон, като в началото се радвах когато спечелех 10 или 15 долара някоя вечер. Бях щастлив, че изкарвах някакви пари през свободното си време. После сумите започнаха да нарастват, просперирах и успях да изградя „банкрол” – достатъчно голяма сума пари, която ми позволи да играя на големи турнири и маси.”

„Въпреки, че това изглежда лесно и че изкарваме много пари, всъщност за нас това е работа като всяка друга, убедено говори Сашо Миланов. Неговият „работен” ден започва от 6 часа вечерта и понякога приключва в шест, седем на следващият ден. За Сашо това не е нещо ненормално и неестествено. „Това е умение на самите играчи – има такива които умеят да правят нещо добре и печелят, а други неуспяват и губят – като всяка една професия.”

Всеки има своите разбирания за хазарта. Безспорно една дейност към която ако се пристрастите, обратният път към отказването от нея, може да се окаже и затворен.

Красимир Горсов

Тогава каква сила е трябвало да води Красимир Горсов – бащата на нещастно блъснатата от Максим Стависки – Мануела, за да пропилее 130 хил. лв. в казино?!

Материалът е излъчен в „Нощен Хоризонт“ по програма „Хоризонт“ на БНР. Статията ми, както и други материали, може да откриете и на адрес www.endless-uni.blogspot.com

Всички права запазени