НЕСЛОМИМИЯТ ДУХ НА АЛЕСАНДРО ДЗАНАРДИ

Алесандро Дзанарди

Алесандро Дзанарди уверено води няколко отсечки преди финала и по всичко изглежда, че той ще е победител в автомобилното състезание на пистата „Лаузитц” в Германия. Датата 15 септември, 2001 г. явно ще се окаже паметна за пилота. „Зад Алесандро, с шеметната скорост от 330 км/ч. лети Алекс Талиани, който все повече скъсява дистанцията пред лидера, коментират разпалено спортните журналисти от RAI Sport. Алесандро агресивно настъпи газта след поредния завой. Не трябваше да рискува точно сега – на пистата има доста неравности. О, Боже, той

губи контрол над колата,

тя се завърта и…Талиани „разкостява” предницата на болида, крещят ужасени коментаторите.” Съдбата на състезателя е неясна, сякаш е обвита от черния пушек изкачащ на талази от автомобила му…

Ужасяващата кагастрофа

Дзанарди е роден в Болоня през 1966 г. Когато е едва на 13 години, баща му го води да покара картинг. Оттогава младежът не спира да натиска яростно газта в луда надпредвара по световните писти. Истинска партитура на духа за пилота, се оказва моментът, в който точно преди едно негово карт състезание, му съобщават, че

сестра му е загинала при автомобилна катастрофа

„Ако не беше се случило това нещастие, сега тя щеше да е Олимпийска шампионка по плуване. Наистина беше много добра!”, с тъга обяснява Алесандро.

Превъзмогнал загубата, началото на състезателната му кариера е шеметна. През 1988 г. участва в шампионата на италианската Формула 3. След три години Алесандро дебютира за Формула 3000, като още при дебюта си печели златото и то му отваря пистите на популярната Формула 1. След безброй последвали неуспехи, трагични класирания и контузии, по всичко изглежда, че в края на 1995 г., мечтата на пилота, дори за почетно място в най-комерсиалната автомобилна надпревара, е разбита.

Провалите във Формула 1

не ме отказаха да търся тръпката от високите скорости., споделя Алесандро. Запалих се по това да участвам в екстремни състезания. Там въртях колата си в тесни обръчи, скачах с нея от високи рампи, вдигах я странично, като я управлявах само на две гуми, оставях дълбоки следи върху нагорещения асфалт от триенето на гумите.” Холивудските номера на пилота впечатляват сър Франк Уйлямс, който през 1999 г. отново връща Дзанарди при големите от Ф1.

В стремежа си най-сетне да се докаже, Алекс, както го наричат приятелите и феновете му, едва не коства живота си за един кратък миг. Хирурзите прекарват часове наред в операционната зала за да спасят от неблагоразумието пилота. Той

губи и двата си крака

– единият е ампутиран над коляното, а другият под него. „Думите на лекарите ми, при възстановителния процес, бяха важни, окуражаващи, но тези които най-много ми помогнаха бяха хора с проблеми подобни на мойте.”, разказва той. Съпругата ми Даниела, („моята Мани”, както я нарича), с която се оженихме през 1996 г. и синът ми Николо, също ми даваха повод до продължавам напред.”

Това което не ни убива, не само ни прави по-силни, но и по-храбри. „В болницата не съм си и помислял, че някога отново ще се кача на кола. Та аз бях парализиран и без крака!, спомня си Алекс. През 2003 г. той е не само като багаж на болид, но го управлява с помощта на специално създадени протези, ръчен педал за газта и ръчна спирачка. Дзанарди пали мотора на колата си оттам, откъдето за последен път той гасне – пистата в „Лаузитц”, Германия. Последните и фатални 13 обиколки от състезанието, които две години по-рано едва не отнемат живота на пилота, този път са завършени и то при достигната максимална скорост от 310 км/ч.

„Наскоро, впечатлено от моя

силен дух и воля

за живот, споделя състезателят, едно момче дойде при мен и ми каза: Алекс, винаги съм следил кариерата ти на пилот и съм ти завиждал за живота който си живял. Когато ти се случи проишествието плаках за теб. Чувството, което изпитах в онзи момент, беше безкрайна мъка, при мисълта каква нелека съдба те очаква. Днес, когато те гледам, виждам не само огромна сила у теб, но и ти завиждам много повече, отколкото само когато беше пилот!”

В момента

Дзанарди е рекламно лице

и тестър на колата от Формула 1 БМВ Саубър, пригодена специално за пилота. Той изпробва максималните й възможности на пистата във Валенсия. „Единственият проблем който имам по време на управлението й, възниква при завойте. За да ги вземам, използвах само дясната си ръка, която държи волана. С лявата трябва да подавам газ., обяснява покорителят на непобедимия човешки дух.

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on септември 26, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: