Monthly Archives: септември 2008

НЕСЛОМИМИЯТ ДУХ НА АЛЕСАНДРО ДЗАНАРДИ

Алесандро Дзанарди

Алесандро Дзанарди уверено води няколко отсечки преди финала и по всичко изглежда, че той ще е победител в автомобилното състезание на пистата „Лаузитц” в Германия. Датата 15 септември, 2001 г. явно ще се окаже паметна за пилота. „Зад Алесандро, с шеметната скорост от 330 км/ч. лети Алекс Талиани, който все повече скъсява дистанцията пред лидера, коментират разпалено спортните журналисти от RAI Sport. Алесандро агресивно настъпи газта след поредния завой. Не трябваше да рискува точно сега – на пистата има доста неравности. О, Боже, той

губи контрол над колата,

тя се завърта и…Талиани „разкостява” предницата на болида, крещят ужасени коментаторите.” Съдбата на състезателя е неясна, сякаш е обвита от черния пушек изкачащ на талази от автомобила му…

Ужасяващата кагастрофа

Дзанарди е роден в Болоня през 1966 г. Когато е едва на 13 години, баща му го води да покара картинг. Оттогава младежът не спира да натиска яростно газта в луда надпредвара по световните писти. Истинска партитура на духа за пилота, се оказва моментът, в който точно преди едно негово карт състезание, му съобщават, че

сестра му е загинала при автомобилна катастрофа

„Ако не беше се случило това нещастие, сега тя щеше да е Олимпийска шампионка по плуване. Наистина беше много добра!”, с тъга обяснява Алесандро.

Превъзмогнал загубата, началото на състезателната му кариера е шеметна. През 1988 г. участва в шампионата на италианската Формула 3. След три години Алесандро дебютира за Формула 3000, като още при дебюта си печели златото и то му отваря пистите на популярната Формула 1. След безброй последвали неуспехи, трагични класирания и контузии, по всичко изглежда, че в края на 1995 г., мечтата на пилота, дори за почетно място в най-комерсиалната автомобилна надпревара, е разбита.

Провалите във Формула 1

не ме отказаха да търся тръпката от високите скорости., споделя Алесандро. Запалих се по това да участвам в екстремни състезания. Там въртях колата си в тесни обръчи, скачах с нея от високи рампи, вдигах я странично, като я управлявах само на две гуми, оставях дълбоки следи върху нагорещения асфалт от триенето на гумите.” Холивудските номера на пилота впечатляват сър Франк Уйлямс, който през 1999 г. отново връща Дзанарди при големите от Ф1.

В стремежа си най-сетне да се докаже, Алекс, както го наричат приятелите и феновете му, едва не коства живота си за един кратък миг. Хирурзите прекарват часове наред в операционната зала за да спасят от неблагоразумието пилота. Той

губи и двата си крака

– единият е ампутиран над коляното, а другият под него. „Думите на лекарите ми, при възстановителния процес, бяха важни, окуражаващи, но тези които най-много ми помогнаха бяха хора с проблеми подобни на мойте.”, разказва той. Съпругата ми Даниела, („моята Мани”, както я нарича), с която се оженихме през 1996 г. и синът ми Николо, също ми даваха повод до продължавам напред.”

Това което не ни убива, не само ни прави по-силни, но и по-храбри. „В болницата не съм си и помислял, че някога отново ще се кача на кола. Та аз бях парализиран и без крака!, спомня си Алекс. През 2003 г. той е не само като багаж на болид, но го управлява с помощта на специално създадени протези, ръчен педал за газта и ръчна спирачка. Дзанарди пали мотора на колата си оттам, откъдето за последен път той гасне – пистата в „Лаузитц”, Германия. Последните и фатални 13 обиколки от състезанието, които две години по-рано едва не отнемат живота на пилота, този път са завършени и то при достигната максимална скорост от 310 км/ч.

„Наскоро, впечатлено от моя

силен дух и воля

за живот, споделя състезателят, едно момче дойде при мен и ми каза: Алекс, винаги съм следил кариерата ти на пилот и съм ти завиждал за живота който си живял. Когато ти се случи проишествието плаках за теб. Чувството, което изпитах в онзи момент, беше безкрайна мъка, при мисълта каква нелека съдба те очаква. Днес, когато те гледам, виждам не само огромна сила у теб, но и ти завиждам много повече, отколкото само когато беше пилот!”

В момента

Дзанарди е рекламно лице

и тестър на колата от Формула 1 БМВ Саубър, пригодена специално за пилота. Той изпробва максималните й възможности на пистата във Валенсия. „Единственият проблем който имам по време на управлението й, възниква при завойте. За да ги вземам, използвах само дясната си ръка, която държи волана. С лявата трябва да подавам газ., обяснява покорителят на непобедимия човешки дух.

НЕПОКЛАТИМАТА ЛИДЕРКА НА ПЕТРОЛНИЯ БИЗНЕС

Теодора Георгиева – сн. „Капитал“

Австрийската компания OMV стъпва на българския пазар през 1999г. За този период до днес, марката бензиностанции имат доказал се управител и финансов мениджър. Ако веднага в главата ви изниква образът на шеф с каменно изражение, за който екипа от специалисти е само сбирщина от подчинени, управлявани с железен подход и казармена дисциплина – явно сте се объркали. Мъжкият петролен бизнес е в ръцете на изтънчена лидерка със собствен управленски стил и дългогодишен подход.

Освен по скъпите кожени столове и голямото бюро, и офисът на изпълнителната директорка Теодора Георгиева по нищо не наподобява на шефски. Дори напротив, той е типичното женско творение. Приветлив, с огромни прозорци, много цветя, снимки на любимите хора. „Това е като открадната красота за мен на работното място”, сравнява Теодора.

„Успях да открадна и най-красивия си колега, за когото по-късно се омъжих, хвали се младата финансистка. Заедно с него следвахме по специалността „Финанси и кредит” в Университета за национално и световно стопанство. Тя с носталгия си спомня за онези щури студентски празници, на които и най-малкият разход по тях се пресмятал от екипа на все още неузрелите предприемачи.

„Любовта с която ме обгръщаше моят приятел тогава, ми даваше сили да се справям с няколко неща наведнъж. Освен гаджето и ученето, работех за българска петролна компания, която внасяше горива.” Там, напрактика, младата и все още „зелена” мениджърка се сблъсква със ситуации които изискват бързи и навременни стратегически решения.

След дипломирането си, Теодора става финансов мениджър на американска компания: „Опитът, който добих в тази международна компания, за трите години през които бях финансов мениджър там, се оказа много ценен за мен, споделя тя. Прекарвала съм безсънни нощи за да пресмятам сложни финансови операции от които зависеше рентабилността на компанията.”

Хвърлените нерви и напрежение не са напразни. Постепенно, с времето, те изграждат лидерските качества у търпеливата Теодора Георгиева. Кариерата й на успешен финансов мениджър се допълва от работата й, макар и само за година, към клона на Световната банка в София. Но колкото и да запълва времето си в изготвянето на отчети, разпределяне на парични стойности, пресмятане на процентни дялове, истинското щастие за Теодора настъпва когато излиза от акушерското отделение с две напълно здрави близнаци.

„Радостта ми в този ден беше двойна. Малките запълниха живота ми, придадоха му красив чар, блясък, който допреди това нямаше как да усетя”, разсъждава майката.

Димитър и Петър скоро ще навършат 9 годинки. Грижи и внимание на малките пакостници отделя майката на Теодора, когато мениджърското семейство е изцяло погълнато от работата си. „Съпругът ми също няма достатъчно време да отделя на малките. Той е изцяло погълнат от работата си като изпълнителен директор на фирмата „Крьогер България“.

За разлика от повечето свръхамбициозни майки, които планират бъдещето на децата си още преди да са се пръкнали на бял свят, то шефката на OMV не иска да се натрапва със своите мениджърски планове за бъдещето им: „Те трябва да бъдат част от собствените си решения. Това което искам е да ги провокирам да мислят самостоятелно и да им създам навик да се учат, категорична е майка им. Тя допълва иронично за своя съпруг: „И без това един чоедин човек вкъщи, който управлява семейния бюджет и съветва децата е достатъчен.”

Българската преса през 1999 г. гръмва с гигантски реклами за стъпването на австрийската петролна компания OMV на местния пазар. „Една сутрин, съпругът ми беше оставил на масата, разгърнат вестника случайно на страниците с обяви за работа. Моят поглед веднага се закова на любопитната оферта на бензиностанцията, разказва Теодора. Реших да се пробвам, минах през стотици интервюта, докато най-сетне ме удобриха.” Явно работодателите са случили на търсения човек, които вече е на върха на управленската пирамида и управлява успешно повече от 8 години.

Теодора Георгиева е назначена на длъжността Изпълнителен директор Тя приема тази позиция от Тамаш Майер, който заема поста член на Борда на директорите в „Петром” след закупуването на румънската компания от OMV . Георгиева продължава да изпълнява и длъжността Мениджър финанси и администрация на OMV България. Тя е Финансов мениджър в там от 1999 г. до 2001 година, а от 2001 година до края на 2004 г. заема позицията Финансов мениджър и прокурист.

Още с появата си, OMV проявява находчива и агресивна политика спрямо конкурента Shell, който е вече установена марка на пазара ни. Австрийската фирма закупува близо 40 петролни ставции на „Петрол”. „Гордея се, че чисто финансово участвах и бях една малка бримка от процеса в сериозната инвестиционна сфера на това време, изтъква предприемачката.

Монополът на Shell е разбит благодарение и на екипа от специалисти, които оперират в OMV. Той успява бързо да пригоди австрийския опит и да го приложи напрактика в българския модел. „Заедно с колегите ми успяхме да наложим свой собствен стил, съобразен с потребностите на клиента, обяснява Теодора.

За нея, това че става част от нещо напълно новаторско е най-голямото предизвикателство в кариерата й. „Видях как OMV положи корените в страната, след което аз и екипът ми постоянно трябваше да поливаме новоизникналата петролна фиданка. Вложих енергия и сили, докато най-сетне дръвчето порасна и започна да дава плодове, сравнява тя.

Иноваторският дух на компанията бързо налага своите тенденции в България. OMV първа разработва ресторанта и детските площадки. „Труд, усилия и екипна работа. Благодарение на тях няма непостижими цели, колкото и амбициозни да изглеждат те. Находчивата управителка е и на мнение, че всяко едно стратегическо решение, преди да бъде взето, трябва внимателно да се обмисли и обсъди.

Управленските качества и находчивостта, изградени с опита, помагат много на Теодора Георгиева, когато въвежда детския кът, открива складове за търговия на едро с горива и разширява бизнеса на компанията. Тя поставя началото и на благотворителните и социални кампании, които градят положителен имидж на бензиностанцията. „В началото на годината връчихме чек за близо 25 хил лв. на SOS Детски селища. Добре е когато се чувстваш социално отговорен и проявяваш милосърдие.”

На върха на управленската пирамида в структурата на OMV, Теодора смята, че щом е стъпила здраво на нея е добър лидер. „Все пак съм доста критична към себе си и се старая постоянно да се развивам. Човек винаги трябва да изгражда над това което е в момента, уверена е финансистката. Най-добрият начин за осъвършенстване е живият диалог с екипа и клиентите. По този начин се опитвам да предам и от своята енергия на тях.”

Мениджърката се опитва да стимулира екипа си да изпълнява задълженията си още по-успешно, когато залага на постоянното обучение и тим билдинга. „Аз спортувам активно – играя тенис на корт, казва Теодора. Затова много държа и колегите ми да са в добра форма. Всеки месец освен подсигурената им застраховка и денонощен лекар на компанията, им издавам и карти за фитнес и сауна.

Парите обаче си остават най-сериозната предпоставка за „добре свършената работа”. „В компанията, екипът от мениджъри и специалисти е оценяван на базата на проектите които е реализирал и на работата която е свършил в рамките на месеца. Ако даден мениджър не се справя добре с поставените му задачи, той дори финансово може да се окаже необезпечен в края ня месеца.”

Тези управленски подходи на чаровната лидерка на петролния бизнес я правят „Жена мениджър на 2004 година”. „От общо 12 допуснати за участие в конкурса кандидатки бяха номинирани 8, сред които собственичката на интернет провайдъра Спектър Нет Ралица Ковачева и генералната директорка на „Хюлет-Пакард България” Саша Безуханова. „Въпреки, че преборих именитите си конкурентки, наградата дава още по големи отговорности и задължения, тя е престижно отличие за упоритостта през всичките тези години.” Тя е и признание за собствения лидерски стил, който прилага Теодора Георгиева в управленската си практика.

Емил Коен: „Няма идиот, който да инвестира в спорта у нас!”

Интервю с Емил Коен което направих за вестник „БАНКЕРЪ“ – две седмици преди смъртта на бизнесмена

Собственикът на баскетболния ЦСКА, Емил Коен е новият Абрамович за българския спорт. Дори притежателят на лондонския „Челси” би завидял за постиженията на женската формация на „червените” – осмина финал в престижния турнир на „Фиба Европа” и класиране сред финалната четворка в Адриатическата лига. Коен съгради баскетболните отбори почти от нулата. За кратко време, той успя да запази мястото на мъжкия отбор на клуба в елитната група и се зае със създаването на женския тим.

„За да измъкна от дъното женския националния отбор по баскетбол на България – поех и неговия мениджмънт”, решен е Коен. „Направим ли добра подготовка още отсега и ако няма контузии в състава, мисля че ще успеем да останем в първа дивизия. Трябва и желание у всяко момиче което играе за родината си. Видя ли, че я няма мотивацията в дадена състезателка, тя веднага ще загуби мястото си в състава!” Категорично заявява новият управител на националките ни, който е непримирим оптимист за квалификациите през август. „Друга предпоставка за евентуален успех е, че треньор на тима ще е опитният Георги Божков, който постигна фантастични победи с женската формация на ЦСКА. Той има зад гърба си и пет шампионски титли с девойките на „Славия”. Ето защо се надявам доверието което имам в него да се оправдае напълно.”

Зловещата катастрофа, при която загинаха Емил Коен и Владимир Федяев

Солидни изглеждат плановете на Коен за спонсорирането и на хандбалните отбори на ЦСКА. Пред вестник „Банкер” той призна, че това ще стане още от следващия полусезон. „Първо обаче трябва да има стабилитет в БФХ, за да си направим добре плановете”, подчерта той. Грандиозната му амбиция е да се създаде един обединен спортен клуб, в който да участват всички спортни формации на ЦСКА: „Идеята на този спортен клуб е да защитава интересите на „червените”. Приоритет на клуба е да се направи една правилна икономическа рамка за развитието на всички спортове – вътре в ЦСКА.” Коен спомена, че вече е разговарял с ръководството на футболния и волейболния състав, които са одобрили находчивата му идея.

Невероятната атмосфера в залата се помни дълго след нейното напускане. Страстта от нахъсаната игра на „червените”, отборният дух и орловият устрем за победа обладават сърцата дори и на по-умерените фенове – все заслуги на собственика на червения клуб. Очарованието идва и от екстравагантната денсформацията, която е част от баскетболния ЦСКА. „Прекрасните момичета са неделима част от шоуто в залата. Със своята гъвкавост и разчупена хореография те възхищават и допринасят за настроението на всеки зрител. Танцьорките имат професионални договори в клуба. Заедно с добрата игра и на мъжкия, и на женския тим на ЦСКА, те успяха да върнат публиката в залата. Стремежът ни е да дадем един качествен шоупродукт на нашите фенове, на приятелите на баскетбола се осъществява.” – радостен е Коен, който с удоволствие разказва за дванайсетте талисманки на отбора.

„Част от шоуто са и скандалите в професионалния спорт.” За Емил Коен политиката на клуба се състой в откритостта пред медиите, феновете и инвеститорите от „Коен груп”, за ставащото в ЦСКА. „Като отворен клуб за широката публика няма да крия за станалия скандал около Адриан Пледжър. Той, а и останалите играчи в състава трябва да са наясно, че ако правят гафове те ще станат публично достояние. Пледжър направи няколко тежки „нарушения”. Но аз му простих, защото той е един от най-добрите ни баскетболисти”, разкрива собственикът на червените и допълва необходимостта от мъжка игра и себераздаване на игрището във всеки мач. „Това което изисквам от скъпоплатените играчи в ЦСКА е винаги да се доказват. Да играят на предела на възможностите си. Ако не го правят – нямат място в тима.”

След скандалното напускане на Брад Трейна от баскетболния отбор на ЦСКА, (уж поради семейни причини), и многократното засичане на мъжете от тима в елитни столични дискотеки, Коен въведе „казармен” режим. Малките часове на нощта стават вече тема табу за червените баскетболисти. „Те ще имат свободно време до девет часа вечерта, след което ще се прибират в лагера.”- обяснява за строгата дисциплина собственикът, влезнал в ролята на строг генерал. „Все пак аз оправдавам своите играчи с младостта и желанието им да се възползват пълноценно от нея. Те могат да имат най-красивите жени, най-луксозните коли, но трябва да се отдадат изцяло на каузата – ЦСКА.” Коен дори обяви парична награда, ако някой засече играч на отбора след обявения от самия него час.

Друг проблем пред клуба и ръководството е построяването на спортна зала. „Строежът на такова съоражение трябва да е приоритет на всеки град. Спекулации по този въпрос не трябва да има защото виждам желанието и на кмета Бойко Борисов, и на Весела Лечева за да се намери най-доброто място за строеж на спортна зала. В момента има три парцела които са подчинени на ДАМС. Надявам се, че в скоро време проблемът с терена ще бъде решен. Най-доброто място за този спортен комлекс ще е на Цариградско шосе (до Четвърти километър)”, признава своите амбиции находчивият предприемач Коен. „Дотогава баскетболните ни отбори ще продължат да играят в зала „Универсиада”.

„Аз искам да подбера най-качествените играчи, най-добрите професионалисти и да си ги купя. Затова нямам желание да правя школа при мъжете, откровен е Емил Коен. И без това има много такива – „Лукойл Академик”, „Левски”, „Буба баскет”. Това са едни от най-добрите учебни спортни центрове за деца и юноши у нас. Ние искаме да сме консуматори. Ако от ръководството набележим наистина добър и перспективен баскетболист от тези школи, веднага ще се опитаме да го привлечем в клуба. При жените обаче още от сега правим школа. В женския баскетбол липсват такива и затова с „пълна пара” се стремим бързо да я развиваме. Там влагаме много средства и хвърляме непосилен труд, защото това ще са бъдещите основи на женския ЦСКА.”

С нежното название „Червените ангели” се слави женският отбор. Коен с жизнерадостна усмивка, издаваща вътрешното си задоволство от съграденото в ЦСКА, обяснява откъде всъщност идва нарицателното на тима: „Всяко момиче, което идваше за сформирането на отбора за мен беше едно небесно ангелче. В един момент всеки – от ръководсвото до феновете започна да нарича отбора по този начин. Аз смятам, че това е най-ефирното определение, което напълно подхожда на нашите момичета.” Ако има нещо за което да съжалява собственикът на „Червените ангели” това е болезненото им отпадане” от „Ондарибия” в Испания. Освен неопитността за такъв голям мач, Коен възмутено се върна към фаталния двубой: „Съдиите във всеки наш мач свиреха повече от тенденциозно срещу нас. Тогава не издържаха нито мойте, нито нервите на момичетата. Изключително тъжен момент е това за нас. Трябва да се утвърждаваме като голямо име в Европа, за да спечелим и уважението на реферите. Все пак голямата награда за нас в Испания беше, че след мача публиката оцени нашата играта и ни изпрати с аплодисменти. За в бъдеще наградата за нас ще е да направим пробив с женската формация на ЦСКА в Евротурнирите. При мъжете се надявам да играем два финала тази година за вътрешното първенство на страната.” Според Коен мъжкият състав има потенциала да го направи, но подчерта още, че при евентуален провал главата на старши треньора Крешимир Башич може да бъде „отрязана”.

„Финансирането на отбора идва изцяло от „фирмата майка” („Коен Груп”). Тя успя да изплати всичките дългове на баскетболните отбори на ЦСКА от последните девет години. Нашата компания тепърва започва да се развива, сочи Коен. Към юни месец ще започнем да строим нашия първи проект. Той е на летище „София” с площ около 200 хил.м. Ще представлява грандиозен световен офис център и хотелски комплекс, клас „А”. С този уникален проект, американската компания за недвижими имоти ще стъпи стабилно на българския пазар. Тя има широко географско покритие в Северна и Южна Америка, Европа, Азия и Африка. Генералният й мениджър за България Емил Коен изтъкна, че целта на „Коен Груп” е да служи на международната делова общност чрез предоставяне на решения в сферата на недвижимата собственост.

Коен е в страната ни от първи януари миналата година по мандат от САЩ, където допреди това е работил. Преди да работи за „Коен груп”, той е бил в друга компания, но признава: „Напуснах предходното дружество защото там нямаше спортни идеи. Тя беше чисто инвестиционна.” Именно това не могат да разберат инвеститорите в България. Няма идиот, който да инвестира в българския спорт. Влагането на средства в тази насока, за мен, е начина за най-добрата реклама. Едно е да „опукаш” 5 млн. долара в реклама, а друго е с 5 млн. долара да направиш европейски шампион. Тогава твоето име ще е навсякъде.” Разсъжденията на Коен са в напълно вярната насока. Така че, – инвеститори, влагайте в българския спорт, а не в тъпи реклами, които май никой вече не гледа!

„Повечето отбори с които играхме досега в Европейските турнири са с четири – пет пъти по-високи бюджети от нашия. Това е така, защото те имат средно по тринадесет спонсора на отбор. У нас не е така. Затова работим в тази насока. В момента преговаряме с една застрахователна компания, която допълнително да влее пари в баскетболните отбори на ЦСКА. Ще търсим и финансова подкрепа от някои банки.” Коен признава, че ефирното време по БНТ в евробитките на ЦСКА не е донесло никакви приходи на отбора: „Съгласих се БНТ да излъчва мачовете само за удоволствие на феновете и да се популяризира този спорт в България.”

Въпреки че е роден в Тел Авив, Емил Коен владее перфектен български език. „Аз съм български еврейн – майка ми и половината ми семейство също са български евреи. „Затова и чувствам България толкова близко до сърцето си!” Коен пази личния си живот в тайна, не обича да навлизат в интимното му пространство. Пред вестник „Банкер” разкри, че има годеница, с която се е запознал в България. „Тя е изключително чаровна и любяща,” споделя той. „Много малко време ми остава след работа, но ако намеря такова веднага се втурвам да плувам. Водата ме успокоява и освобождава от напрежението на деня.”

За да е винаги в крак с последните тенденции на модата Коен често пазарува от магазините на „Hugo Boss”, но не се има за привърженик на определена линия костюми. Разказва, че последния път дори си е взел турски, който го е грабнал веднага.

„Почнахме да пишем книга за мъжкия и женския баскетболен отбор на ЦСКА. В нея ще има много любопитни факти за историята на клуба, както и различни мнения на бившите и настоящи играчи.” За амбициозният предприемач в България Емил Коен, историята се гради не от вчера, а започва от днес.