ГОВОРИМ ЗА ЦИФРОВИЗАЦИЯ, А ОЩЕ ПОЛЗВАМЕ ПИШЕЩИ МАШИНИ

Ето как и за какво Българското национално радио разпределя парите на данъкоплатците. Интервю с генералния директор на БНР Валери Тодоров, след приемането на бюджета от правителството.

Г-н Тодоров, как и за какво ще бъдат разпределени тези 47.4 млн. лв., предвидени в бюджет 2008 за Българското национално радио?

– В ръцете на БТК са 98% от предавателната мрежа на радиото. Затова значителна част от бюджета ще отиде в частния оператор. С него имаме неизпълнена, съвместна инвестиционна програма още от 2004 г., свързана с увеличаване на предавателните мощности, смяната на поляризацията на антените и т.н. Всичко това обаче се извършва с много бавни стъпки, а от телекома тази година увеличиха с 53% таксата, която им плащаме за ползване на съоръженията.

И за 2007 г. близо 5.7 млн. лв. от бюджетната субсидия на Националното радио отиват директно в БТК. Не може ли да решите проблема чрез изграждането на собствена предавателна мрежа?

– Планираме за около година да изградим мрежа от малки предаватели в райони, където няма покритие. Те ще бъдат разположени предимно в съоръжения на БТК. Но ние ще получаваме всички изходни данни за наличната техника – с каква мощност работи, с какви параметри и в какви условия. В момента нямаме тази информация за техниката – тя е остаряла и увеличава допълнително разхода на енергия. Другият плюс ще е, че вече няма да сме изцяло зависими от частния оператор, който няма да притежава изцяло тези предаватели. Около 2 млн. лв. ще са необходими за този проект, които също ще трябва да се заделят от бюджета ни. Но подчертавам, че това ще е само частично решение на проблема.

Колко пари ще ви струва да се освободите напълно от услугите на БТК?

– По най-груби данни изграждането на само един предавател струва от 80 до 120 хил. лева. В момента БНР работи с 99, но за да покрием районите, където нямаме обхват, са необходими допълнително 150 предавателя. При това в тези изчисления не влизат допълнителните суми за изграждането на собствени съоръжения. Те трябва да бъдат разположени и върху земя, която да се купи или наеме. Но засега далеч по- наложително е да се купят нови пултове, да се извърши ремонт на студията, имаме нужда от компютри и програми за тях. Предвижда се и изграждане на продуцентски центрове в Благоевград, Варна и Пловдив. На практика сега програма „Христо Ботев“ работи само на ленти, което не е нормално. За прехвърлянето на най-застрашените записи от Златния фонд на БНР са необходими към 4 млн. лева.

Каква сума би задоволила всичките нужди на радиото?

– Не бих искал да разсъждавам по този опростен начин… Реално ни е необходимо поне двойно увеличение на парите, предвидени в бюджета.

Обикновено ведомствата на бюджетна издръжка прибягват до един стар трик – винаги искат повече и все са недоволни от определената им финансова рамка…

– На вас парите стигат ли ви? Както вие искате да получавате повече, така и ние. Но не за да капризничим, а за да осигурим възможности за по-бързото развитие на радиото. То трябва да е технологичен лидер в много от направленията, а не както е в момента – чувствително да изоставаме от частните медии.

Предвижда ли се увеличение на заплатите на радиослушателите?

– По тази тема преди няколко дни разговарях с ръководителите на най-големите синдикати в страната – на КНСБ Желязко Христов, на „Подкрепа“ д-р Тренчев, на СБЖ Снежана Тодорова. В диалога ни стана дума за ниските заплати. Затова в рамките на резервите, които имаме, чрез степенуване на приоритетите и ясен мениджмънт ще се стремим да увеличаваме възнагражденията на служителите ни, за да не изостават драстично в сравнение с тези в другите радиа.

Бихте ли посочили някакъв процент…

– Увеличението ще е диференцирано според различната натовареност и коефициента на сложност на задълженията, които се изпълняват. За мен е доста лесно да кажем: „Ще увеличим заплатите с 10 на сто“. И всеки да мери с линийката или да пресмята с калкулатора и да твърди: „Моите не са 10%, а са по-малко!“ За сравнение ще кажа, че в момента един редактор в нашите регионални центрове получава малко над 400 лева.

Все по-скъпи стават и авторските права. От „Музикаутор“ искат 1.2% от бюджета ви. Тези допълнителни разходи могат ли да ви ограничат да продуцирате български изпълнители?

– Затова водим труден разговор и с „Музикаутор“, и с ПРОФОН, които искат цели 4%, за да ги убедим, че ако ние дадем този процент, то наистина няма да има кой да продуцира и тиражира наши изпълнители. Защото ние сме една от малкото медии, които „пускаме“ български песни.

На какъв етап са преговорите?

Разменихме меморандум с двете организации, обяснихме им ситуацията и смятам, че ще намерим едно оптимално решение. Ние не сме в състояние да плащаме такива големи суми. Предложихме методика, по която да се изчисли какво и как да плащаме. Освен това поставихме въпроса, тъй като ние сме продуценти – вероятно ще станем член на ПРОФОН, да получаваме допълнителна яснота за какво, как и в какви срокове се изплащат средствата за авторското право. Независимо от тези преговори досега редовно си плащаме таксите към ПРОФОН и „Музикаутор“.

Все пак националното радио получава и допълнителни приходи от реклама…

– Имаме план за покриване на някои от разходите ни с приходи от реклама. Но те не са много, като се има предвид ограничението ни да рекламираме в праймтайма, в сравнение с другите радия.

Кажете приблизителна сума за тази година.

– Не бих желал да коментирам. Никой не си споделя рекламните приходи.

Ще се извърши ли дълго обсъжданата цифровизация в БНР?

– Това е труден и изключително важен въпрос. Ние говорим за цифровизация, когато все още използваме пишещи машини. Възникват много сериозни трудности, а в същото време никой не е в състояние да каже със сигурност колко ще струват етапите на цифровизацията. Както виждате, в този бюджет никъде не се говори за подобно нещо. А ние от него трябва да отделим и средства за експериментални излъчвания.

Неотдавна на пазара излезе книгата на Ричард Норт „Бракувайте БиБиСи“. В нея се твърди, че „няма нищо по-специално в радио и телевизионния бизнес като цяло, което да предполага специално подкрепа или контрол. Лицензионната такса е несправедлива, а качеството на журналистиката – плачевно“. В този смисъл необходимо ли е БНР да се издържа от данъкоплатците?

– Това зависи изцяло от правителството. Тази година то отложи събирането на обществени такси. В период на преструктуриране са и Законът за радиото и телевизията, и този за електронните съобщения.

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on август 18, 2008, in МЕДИИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: