Daily Archives: август 18, 2008

ГОВОРИМ ЗА ЦИФРОВИЗАЦИЯ, А ОЩЕ ПОЛЗВАМЕ ПИШЕЩИ МАШИНИ

Ето как и за какво Българското национално радио разпределя парите на данъкоплатците. Интервю с генералния директор на БНР Валери Тодоров, след приемането на бюджета от правителството.

Г-н Тодоров, как и за какво ще бъдат разпределени тези 47.4 млн. лв., предвидени в бюджет 2008 за Българското национално радио?

– В ръцете на БТК са 98% от предавателната мрежа на радиото. Затова значителна част от бюджета ще отиде в частния оператор. С него имаме неизпълнена, съвместна инвестиционна програма още от 2004 г., свързана с увеличаване на предавателните мощности, смяната на поляризацията на антените и т.н. Всичко това обаче се извършва с много бавни стъпки, а от телекома тази година увеличиха с 53% таксата, която им плащаме за ползване на съоръженията.

И за 2007 г. близо 5.7 млн. лв. от бюджетната субсидия на Националното радио отиват директно в БТК. Не може ли да решите проблема чрез изграждането на собствена предавателна мрежа?

– Планираме за около година да изградим мрежа от малки предаватели в райони, където няма покритие. Те ще бъдат разположени предимно в съоръжения на БТК. Но ние ще получаваме всички изходни данни за наличната техника – с каква мощност работи, с какви параметри и в какви условия. В момента нямаме тази информация за техниката – тя е остаряла и увеличава допълнително разхода на енергия. Другият плюс ще е, че вече няма да сме изцяло зависими от частния оператор, който няма да притежава изцяло тези предаватели. Около 2 млн. лв. ще са необходими за този проект, които също ще трябва да се заделят от бюджета ни. Но подчертавам, че това ще е само частично решение на проблема.

Колко пари ще ви струва да се освободите напълно от услугите на БТК?

– По най-груби данни изграждането на само един предавател струва от 80 до 120 хил. лева. В момента БНР работи с 99, но за да покрием районите, където нямаме обхват, са необходими допълнително 150 предавателя. При това в тези изчисления не влизат допълнителните суми за изграждането на собствени съоръжения. Те трябва да бъдат разположени и върху земя, която да се купи или наеме. Но засега далеч по- наложително е да се купят нови пултове, да се извърши ремонт на студията, имаме нужда от компютри и програми за тях. Предвижда се и изграждане на продуцентски центрове в Благоевград, Варна и Пловдив. На практика сега програма „Христо Ботев“ работи само на ленти, което не е нормално. За прехвърлянето на най-застрашените записи от Златния фонд на БНР са необходими към 4 млн. лева.

Каква сума би задоволила всичките нужди на радиото?

– Не бих искал да разсъждавам по този опростен начин… Реално ни е необходимо поне двойно увеличение на парите, предвидени в бюджета.

Обикновено ведомствата на бюджетна издръжка прибягват до един стар трик – винаги искат повече и все са недоволни от определената им финансова рамка…

– На вас парите стигат ли ви? Както вие искате да получавате повече, така и ние. Но не за да капризничим, а за да осигурим възможности за по-бързото развитие на радиото. То трябва да е технологичен лидер в много от направленията, а не както е в момента – чувствително да изоставаме от частните медии.

Предвижда ли се увеличение на заплатите на радиослушателите?

– По тази тема преди няколко дни разговарях с ръководителите на най-големите синдикати в страната – на КНСБ Желязко Христов, на „Подкрепа“ д-р Тренчев, на СБЖ Снежана Тодорова. В диалога ни стана дума за ниските заплати. Затова в рамките на резервите, които имаме, чрез степенуване на приоритетите и ясен мениджмънт ще се стремим да увеличаваме възнагражденията на служителите ни, за да не изостават драстично в сравнение с тези в другите радиа.

Бихте ли посочили някакъв процент…

– Увеличението ще е диференцирано според различната натовареност и коефициента на сложност на задълженията, които се изпълняват. За мен е доста лесно да кажем: „Ще увеличим заплатите с 10 на сто“. И всеки да мери с линийката или да пресмята с калкулатора и да твърди: „Моите не са 10%, а са по-малко!“ За сравнение ще кажа, че в момента един редактор в нашите регионални центрове получава малко над 400 лева.

Все по-скъпи стават и авторските права. От „Музикаутор“ искат 1.2% от бюджета ви. Тези допълнителни разходи могат ли да ви ограничат да продуцирате български изпълнители?

– Затова водим труден разговор и с „Музикаутор“, и с ПРОФОН, които искат цели 4%, за да ги убедим, че ако ние дадем този процент, то наистина няма да има кой да продуцира и тиражира наши изпълнители. Защото ние сме една от малкото медии, които „пускаме“ български песни.

На какъв етап са преговорите?

Разменихме меморандум с двете организации, обяснихме им ситуацията и смятам, че ще намерим едно оптимално решение. Ние не сме в състояние да плащаме такива големи суми. Предложихме методика, по която да се изчисли какво и как да плащаме. Освен това поставихме въпроса, тъй като ние сме продуценти – вероятно ще станем член на ПРОФОН, да получаваме допълнителна яснота за какво, как и в какви срокове се изплащат средствата за авторското право. Независимо от тези преговори досега редовно си плащаме таксите към ПРОФОН и „Музикаутор“.

Все пак националното радио получава и допълнителни приходи от реклама…

– Имаме план за покриване на някои от разходите ни с приходи от реклама. Но те не са много, като се има предвид ограничението ни да рекламираме в праймтайма, в сравнение с другите радия.

Кажете приблизителна сума за тази година.

– Не бих желал да коментирам. Никой не си споделя рекламните приходи.

Ще се извърши ли дълго обсъжданата цифровизация в БНР?

– Това е труден и изключително важен въпрос. Ние говорим за цифровизация, когато все още използваме пишещи машини. Възникват много сериозни трудности, а в същото време никой не е в състояние да каже със сигурност колко ще струват етапите на цифровизацията. Както виждате, в този бюджет никъде не се говори за подобно нещо. А ние от него трябва да отделим и средства за експериментални излъчвания.

Неотдавна на пазара излезе книгата на Ричард Норт „Бракувайте БиБиСи“. В нея се твърди, че „няма нищо по-специално в радио и телевизионния бизнес като цяло, което да предполага специално подкрепа или контрол. Лицензионната такса е несправедлива, а качеството на журналистиката – плачевно“. В този смисъл необходимо ли е БНР да се издържа от данъкоплатците?

– Това зависи изцяло от правителството. Тази година то отложи събирането на обществени такси. В период на преструктуриране са и Законът за радиото и телевизията, и този за електронните съобщения.