МЕЧТИТЕ НА ЕДИН АВТОМОБИЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ

УЖАСИХ СЕ, КОГАТО ВИДЯХ ЗРИТЕЛИ ДА БУТАТ КАМЪНИ ПО ТРАСЕТО, ПРИЗНАВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ ВИЦЕШАМПИОН КРУМ ДОНЧЕВ

Крум Дончев с навигатора си Стойко Вълчев

Безсмъртната песен на британците от група „Куин“ „We are the Champions“ е любимото парче на скоростния рали пилот Крум Дончев, чиито успехи в един от най-атрактивните и гледани спортове вече никак не са малко. Въпреки все още скромните му 29 години. Състезателната кариера на софиянеца започва през 1999-а в надпреварата за „Купа Шкода Октавия“. Две години по-късно печели и първата си награда. През 2002-ра и 2003-а се нарежда първи сред десетте най-добри автомобилисти на България. На следващата година е първенец в Националния рали шампионат. Носител е и на купата на Южна Европа. Най-голямото постижение в кариерата му обаче си остава вицеевропейската шампионска титла, спечелена през 2006-а. „Малко не ми достигна да победя Джандоменико Басо – твърди българинът. – Нека все пак не забравяме, че зад опитния италианец стоеше гигант като „Фиат“. Автомобилът, с който той се състезаваше, не само бе изключително скъп, но и оборудван с мощен двигател и високотехнологични части. На този етап нашият отбор не може да си позволи подобна кола.“

В момента Крум кара „Субару Импреза“ N12B, модел от 2007-а, притежаващ, по думите му, свръхмощен „ядрен“ двигател – тип боксер. „С този автомобил се надявам не само отново да съм първи у нас, но и най-накрая да вдигна така мечтаната златна купа на Европа“, признава състезателят. Във всеки случай вече се чувства напълно подготвен да хвърли ръкавицата към конкурентите си, дори и към най-обезпечените.

Всъщност Дончев разказва, че парите винаги са били „ръчна спирачка“ в кариерата му още от годините, в които се готвел да стане професионалист: „Когато бях малък, исках да участвам в състезания по картинг. Но чак на 20 години успях да събера пари за скромна спортна „Шкода“, с която да вляза в първите си рали състезания.“ Крум изтъква, че апетитът си за победи дължи на манталитета, даден му от неговия баща – легендата в българския рали спорт Георги Дончев. „Той непрекъснато говореше за коли. След всяко състезание ми разказваше как е преодолял този или онзи опасен завой, какви маневри е правил, как се е справил в една или друга критична ситуация – спомня си младежът. – Щеше да е абсолютно чудо, ако не бях тръгнал по пътя му. На практика двамата сме екип и сега. Той е мой мениджър – грижи се за логистиката и за всичко, свързано с организацията на тима.“

Навигаторът Стойко Вълчев е другият „ядрен двигател“ в отбора. „Стойко е безценен за мен, той постоянно живее с мисълта, че няма право и на най-малката грешка – отбелязва Крум. – Вярно е, че аз съм по на топа на устата, защото гледам пътя и се водя водач. Когато обаче скоростта е повече от 140 километра в час, водачът без навигаторът си е просто нищо. Пилотът не може сам да запомни наизуст трасе, в което завоите следват през 50 метра и чиято обща дължина е над 300 километра. Необходимо е безусловно да вярва на навигатора си, на когото де факто се дължи 80% от заслугата за доброто движение на автомобила. Когато управлявам, аз съм като робот, който изпълнява команди. Представете си следната ситуация: настъпил съм газта до „дупка“ и в неравен участък от пистата скоростта е 150-160 километра в час. В този момент Стойко пропуска да съобщи за предстоящ десен завой от трасето. Вероятно ще успея да „убия“ скоростта, но със сигурност колата ще поднесе и ще се забие в мантинелата. Както се случи на рали „Сливен“ миналата година. И то на последната отсечка преди финала. В такива моменти нервите са опънати до краен предел и може да се каже и някоя по-грубичка реплика. Добре че двамата сме от много години заедно и че вече сме и приятели, та в крайна сметка нещата да се върнат на мястото си.“

Крум с усмивка съобщава, че не би сменил Стойко дори за привлекателна навигаторка. Въпреки че с нея нямало да си крещят толкова и че колата щяла да е по-лека, което в определени моменти носи бонуси в битката за добро класиране. Състезателят споделя още, че никъде по света не бил виждал феновете край пътя така жестоко да се шегуват със състезателите, както в България. Като пример той отново дава последното рали в Сливен. „Ужасих се, когато видях зрители да бутат камъни върху трасето за скоростните отсечки. По-безумна постъпка от тази в живота си не съм виждал! Дори смятам, че безумство в случая е много меко казано, защото става дума за кръвожадни хора. Преди да забележа как скрити зад дърветата типове търкалят камъните, си мислех, че най-големите простаци ходят по футболни мачове. И че нашата публика е интелигентна и обича спорта. Сега обаче вече се съмнявам. Дадох си сметка, че част от нея всъщност идва за сеир. И че ако той отсъства, някои са готови сами да си го организират. В Европа също има подобни изцепки, но не в чак толкова драстични форми. На световния шампионат през 2003 г. в Монте Карло запалянковците хвърляха по колите снежни топки.“

Отличията на Дончев които красят автомобилния му сервиз – сн. Мариян Томов
От около две години Крум Дончев е семеен. Женен е за дългогодишната си приятелка Цветелина. Засега двамата имат един син, кръстен на дядо си Георги. „Малкият още не е навършил две годинки, но въпреки това съм сигурен, че един ден той също ще стане пилот – като мен и дядо си – казва таткото. – Жоро вече имитира бръмченето на двигателя и обича най-много да си играе с детски колички. Ако може да са с дистанционно управление – най-добре.“

Състезателят не пропуска да отбележи, че движението по две писти – състезателната и семейната – е трудна работа. Затова благодари на Бога, че съпругата му е до него: „Иначе не знам как бих се справил, при положение че огромната част от времето ми отива за автомобила и състезанията, а не за семейството. А дали ме ревнува? Със сигурност не й приятно да ме вижда сред манекенките, които дават началото на всяко състезание. Със сигурност не се радва и на фенките, с които трябва да се снимам и част от които мислят, че след като вече имаме обща фотография, е нормално и да си разменим телефонните номера. Знам, че това не може да й доставя и удоволствие, но в същото време съм сигурен, че най-добре от всички Цвети разбира какво е значението на думите любов и доверие.“


Крум е категоричен, че лишенията на професията не му тежат, тъй като тя стои високо в ценностната му система. „Не ходя по заведения, защото пазя строг хранителен режим, не лизвам и капка алкохол – обяснява той. – Когато със съпругата сме на гости, най-късно в 11 часа си тръгваме. „Тръгваме си, миличка, започвам вече да се прозявам и ме хваща срам. Всеки ден задължително правя физическа подготовка. След което аз и екипът ми отиваме на някое шосе, отцепваме трасе, обезопасяваме го, като разполагаме хора с радиостанции. Когато всичко е готово – качвам се на субаруто и тръгвам.“

Пилотът се смее на холивудските екшъни с автомобилните каскади и високите скорости: „Филми като „Бързи и яростни“ нямат почти нищо общо с реалността. Специално той е солидно анимиран. Компютърните гении доста са се постарали така, че да се дава повече представа за „Формула 1″, отколкото за рали. Но не ме разбирайте погрешно – фен съм и на Формулата, и на екшъните. Обичам това, което правят актьори като Арнолд Шварценегер, Джак Никълсън, Брус Уилис.“

Крум обича и други спортове, свързани с високи скорости – сноуборд, уейкборд. „В тях също има адреналин. Но нищо не може да се сравни с автомобилизма. Неслучайно много състезатели там изповядват едно и също верую: Ралито е наука, която се учи цял живот!“

Advertisements

About Мариян Томов

The point of view which nobody else reveals

Posted on август 15, 2008, in СЪДБИ. Bookmark the permalink. Вашият коментар.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: