Daily Archives: август 15, 2008

МЕЧТИТЕ НА ЕДИН АВТОМОБИЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ

УЖАСИХ СЕ, КОГАТО ВИДЯХ ЗРИТЕЛИ ДА БУТАТ КАМЪНИ ПО ТРАСЕТО, ПРИЗНАВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ ВИЦЕШАМПИОН КРУМ ДОНЧЕВ

Крум Дончев с навигатора си Стойко Вълчев

Безсмъртната песен на британците от група „Куин“ „We are the Champions“ е любимото парче на скоростния рали пилот Крум Дончев, чиито успехи в един от най-атрактивните и гледани спортове вече никак не са малко. Въпреки все още скромните му 29 години. Състезателната кариера на софиянеца започва през 1999-а в надпреварата за „Купа Шкода Октавия“. Две години по-късно печели и първата си награда. През 2002-ра и 2003-а се нарежда първи сред десетте най-добри автомобилисти на България. На следващата година е първенец в Националния рали шампионат. Носител е и на купата на Южна Европа. Най-голямото постижение в кариерата му обаче си остава вицеевропейската шампионска титла, спечелена през 2006-а. „Малко не ми достигна да победя Джандоменико Басо – твърди българинът. – Нека все пак не забравяме, че зад опитния италианец стоеше гигант като „Фиат“. Автомобилът, с който той се състезаваше, не само бе изключително скъп, но и оборудван с мощен двигател и високотехнологични части. На този етап нашият отбор не може да си позволи подобна кола.“

В момента Крум кара „Субару Импреза“ N12B, модел от 2007-а, притежаващ, по думите му, свръхмощен „ядрен“ двигател – тип боксер. „С този автомобил се надявам не само отново да съм първи у нас, но и най-накрая да вдигна така мечтаната златна купа на Европа“, признава състезателят. Във всеки случай вече се чувства напълно подготвен да хвърли ръкавицата към конкурентите си, дори и към най-обезпечените.

Всъщност Дончев разказва, че парите винаги са били „ръчна спирачка“ в кариерата му още от годините, в които се готвел да стане професионалист: „Когато бях малък, исках да участвам в състезания по картинг. Но чак на 20 години успях да събера пари за скромна спортна „Шкода“, с която да вляза в първите си рали състезания.“ Крум изтъква, че апетитът си за победи дължи на манталитета, даден му от неговия баща – легендата в българския рали спорт Георги Дончев. „Той непрекъснато говореше за коли. След всяко състезание ми разказваше как е преодолял този или онзи опасен завой, какви маневри е правил, как се е справил в една или друга критична ситуация – спомня си младежът. – Щеше да е абсолютно чудо, ако не бях тръгнал по пътя му. На практика двамата сме екип и сега. Той е мой мениджър – грижи се за логистиката и за всичко, свързано с организацията на тима.“

Навигаторът Стойко Вълчев е другият „ядрен двигател“ в отбора. „Стойко е безценен за мен, той постоянно живее с мисълта, че няма право и на най-малката грешка – отбелязва Крум. – Вярно е, че аз съм по на топа на устата, защото гледам пътя и се водя водач. Когато обаче скоростта е повече от 140 километра в час, водачът без навигаторът си е просто нищо. Пилотът не може сам да запомни наизуст трасе, в което завоите следват през 50 метра и чиято обща дължина е над 300 километра. Необходимо е безусловно да вярва на навигатора си, на когото де факто се дължи 80% от заслугата за доброто движение на автомобила. Когато управлявам, аз съм като робот, който изпълнява команди. Представете си следната ситуация: настъпил съм газта до „дупка“ и в неравен участък от пистата скоростта е 150-160 километра в час. В този момент Стойко пропуска да съобщи за предстоящ десен завой от трасето. Вероятно ще успея да „убия“ скоростта, но със сигурност колата ще поднесе и ще се забие в мантинелата. Както се случи на рали „Сливен“ миналата година. И то на последната отсечка преди финала. В такива моменти нервите са опънати до краен предел и може да се каже и някоя по-грубичка реплика. Добре че двамата сме от много години заедно и че вече сме и приятели, та в крайна сметка нещата да се върнат на мястото си.“

Крум с усмивка съобщава, че не би сменил Стойко дори за привлекателна навигаторка. Въпреки че с нея нямало да си крещят толкова и че колата щяла да е по-лека, което в определени моменти носи бонуси в битката за добро класиране. Състезателят споделя още, че никъде по света не бил виждал феновете край пътя така жестоко да се шегуват със състезателите, както в България. Като пример той отново дава последното рали в Сливен. „Ужасих се, когато видях зрители да бутат камъни върху трасето за скоростните отсечки. По-безумна постъпка от тази в живота си не съм виждал! Дори смятам, че безумство в случая е много меко казано, защото става дума за кръвожадни хора. Преди да забележа как скрити зад дърветата типове търкалят камъните, си мислех, че най-големите простаци ходят по футболни мачове. И че нашата публика е интелигентна и обича спорта. Сега обаче вече се съмнявам. Дадох си сметка, че част от нея всъщност идва за сеир. И че ако той отсъства, някои са готови сами да си го организират. В Европа също има подобни изцепки, но не в чак толкова драстични форми. На световния шампионат през 2003 г. в Монте Карло запалянковците хвърляха по колите снежни топки.“

Отличията на Дончев които красят автомобилния му сервиз – сн. Мариян Томов
От около две години Крум Дончев е семеен. Женен е за дългогодишната си приятелка Цветелина. Засега двамата имат един син, кръстен на дядо си Георги. „Малкият още не е навършил две годинки, но въпреки това съм сигурен, че един ден той също ще стане пилот – като мен и дядо си – казва таткото. – Жоро вече имитира бръмченето на двигателя и обича най-много да си играе с детски колички. Ако може да са с дистанционно управление – най-добре.“

Състезателят не пропуска да отбележи, че движението по две писти – състезателната и семейната – е трудна работа. Затова благодари на Бога, че съпругата му е до него: „Иначе не знам как бих се справил, при положение че огромната част от времето ми отива за автомобила и състезанията, а не за семейството. А дали ме ревнува? Със сигурност не й приятно да ме вижда сред манекенките, които дават началото на всяко състезание. Със сигурност не се радва и на фенките, с които трябва да се снимам и част от които мислят, че след като вече имаме обща фотография, е нормално и да си разменим телефонните номера. Знам, че това не може да й доставя и удоволствие, но в същото време съм сигурен, че най-добре от всички Цвети разбира какво е значението на думите любов и доверие.“


Крум е категоричен, че лишенията на професията не му тежат, тъй като тя стои високо в ценностната му система. „Не ходя по заведения, защото пазя строг хранителен режим, не лизвам и капка алкохол – обяснява той. – Когато със съпругата сме на гости, най-късно в 11 часа си тръгваме. „Тръгваме си, миличка, започвам вече да се прозявам и ме хваща срам. Всеки ден задължително правя физическа подготовка. След което аз и екипът ми отиваме на някое шосе, отцепваме трасе, обезопасяваме го, като разполагаме хора с радиостанции. Когато всичко е готово – качвам се на субаруто и тръгвам.“

Пилотът се смее на холивудските екшъни с автомобилните каскади и високите скорости: „Филми като „Бързи и яростни“ нямат почти нищо общо с реалността. Специално той е солидно анимиран. Компютърните гении доста са се постарали така, че да се дава повече представа за „Формула 1″, отколкото за рали. Но не ме разбирайте погрешно – фен съм и на Формулата, и на екшъните. Обичам това, което правят актьори като Арнолд Шварценегер, Джак Никълсън, Брус Уилис.“

Крум обича и други спортове, свързани с високи скорости – сноуборд, уейкборд. „В тях също има адреналин. Но нищо не може да се сравни с автомобилизма. Неслучайно много състезатели там изповядват едно и също верую: Ралито е наука, която се учи цял живот!“